Европейски общности

Европейските общности са три международни организации, които се управляват от едни и същи институции. Тези организации са: Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска икономическа общност (ЕИО), Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом).

Те споделят общи институции на управление (тези на ЕИО) от 1967 г. до момента, в който тези институции стават част от Европейския съюз (ЕС). ЕИО става част от ЕС като Европейска общност, а ЕОВС е интегрирана в Общността през 2002. Терминът "Европейски общности" все още се използва в някои области, но с развиването на Европейския съюз, и скромната роля на ЕОАЕ, употребата му става все по-рядка.

Външна политика на България

Като цяло България е в добри отношения със съседите си и се е доказала като конструктивен фактор на Балканите. Привърженик на регионалната стабилност, България е домакин на среща на външните министри от Югоизточна Европа през юли 1996 и на конференция на ОССЕ за сътрудничеството в Черно море през ноември 1995. България участва и в срещата на военните министри от Южните Балкани в Албания през 1996. Активна е в Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Поради близките им исторически, културни и икономически връзки, България се стреми към взаимно-изгодни отношения с Русия, от която е силно зависима като източник на енергийни доставки. След спорадични преговори (над 10 години) между Гърция, България и Русия в началото на 2007 г. е сключен договор за строителство на нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море за транспортиране на руски петрол.

Първият акт на независима външна политика след началото на демократичните промени е присъединяването на България към коалицията за освобождаването на Кувейт от иракска окупация и решението на 7 Велико народно събрание от 1990 за изпращане на ограничен военен контингент в района на Персийския залив.Процесът на присъединяване на страната към ЕС започва с решението на VII ВНС за пълноправно членство на България в съюза (тогава Европейски общности), прието на 22 декември 1990 г. Споразумението за асоцииране на България с Европейския съюз влиза в сила през 1994 и страната официално подава молба за пълно членство през декември 1995. През 1999 на срещата на най-високо равнище на ЕС в Хелзинки България е поканена да започне преговори за членство в Съюза. Те са завършени през 2004 и 1 януари 2007 е определен като дата за приемане на България в Европейския съюз.

През 1996 България се присъединява към Споразумението от Васенаар за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в Световната търговска организация. България е член и на Комитета Зангер и на Групата на ядрените доставчици.

През 1994 България се присъединява към инициативата на НАТО Партньорство за мир. След период на протакане през март 1997 временно правителство на Стефан Софиянски подава молба за пълно членство в НАТО. На срещата на най-високо равнище на НАТО в Прага през 2002 България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със САЩ за възможно разполагане на американски военни бази и тренировъчни лагери в България като част от плана за преструктуриране на американската армия.

На 22 февруари 1999 България и Северна Македония подписват Съвместна декларация, която фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения. Декларацията е препотвърдена със съвместен меморандум подписан на 22 януари 2008 в София, както и с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, подписан на 1 август 2017 г.През 2003 България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. През следващите месеци, заедно с Великобритания и Испания, тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в Ирак. През 2004 България председателства ОССЕ.

През март 2006 са завършени преговорите за разполагане на американски военни бази на българска територия. Следва ратифицирането на договора от двете страни. Очаква се американските войници да пристигнат в България най-рано през 2007 г.

България участва в управлението, изследването и усвояването на Антарктика, като се присъединява към Антарктическия договор през 1978, от 1993 има своя научна база, а от 1998 е консултативна (пълноправна) членка по договора.

Европейска асоциация за свободна търговия

Европейската асоциация за свободна търговия, или ЕАСТ (на английски: European Free Trade Association, EFTA) е търговски блок от държави в Западна Европа.

Оформя се като своеобразно отрицание на идеите на Жан Моне и тяхното практическо осъществяване чрез европейски общности. В тази интеграционна общност влизат страни, които не споделят разбирането, че за по-рационално използване на ресурсите трябва да се създават наднационални институции. Те не приемат идеята за делегиране на суверенни права на такива структури.

През януари 1960 г. 7 европейски държави – Австрия, Великобритания, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария, подписват конвенция в Стокхолм, с която се създава асоциацията. Днес в ЕАСТ членуват Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Стокхолмската конвенция влиза в сила от 3 май 1960 г. С нея страните-основателки си поставят за цел:

- да съдействат за повишаване на икономическата активност на територията на асоциацията и във всяка влизаща в нея държава;

- да постигат по-рационално използване на ресурсите;

- да повишават производителността на труда;

- да си осигуряват заетост на работната ръка и да повишават жизнения стандарт;

- да осигурят финансова стабилност;

- да създадат условия за свободна конкуренция в рамките на асоциацията;

- да не допускат сериозни дисбаланси в снабдяването на отделните страни със суровини, с които разполагат страните-членки;

- да допринасят за хармонично развитие и разширяване на международната търговия и за постепенното отстраняване на търговските бариери.

Сътрудничеството между страните се подпомага от Съвета на асоциацията, който заседава 2 пъти годишно на министерско равнище и 2 пъти месечно на ниво експерти. Създадени са постоянни комитети на митнически експерти и на експерти по техническите пречки в търговията. Сътрудничеството се подпомага от секретариат със седалище в Женева. Развива се парламентарно сътрудничество.

В края на 1966 г. между страните-членки на ЕАСТ са премахнати вносните мита за промишлените стоки. През 1973 г. всяка от страните-членки на ЕАСТ подписва споразумение с Европейската икономическа общност (ЕИО) за свободна търговия с промишлени стоки и подобрен достъп на селскостопанските стоки.

През 1992 г. страните на ЕАСТ и ЕИО подписват договор за създаване на Европейската икономическа зона. Това е нова форма на интеграция, която осигурява, освен свобода за търговията, също и свободно движение на капитали и хора. Договорът влиза в сила от началото на 1994 г. Швейцария отказа да се присъедини към зоната.

Европейска комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28 члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка, те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства. Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав. Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.

Европейска общност

Европейската икономическа общност (на български: ЕИО; на английски: European Economic Community EEC), е международна организация, създадена след Договора от Рим от 1957 г.

Нейната цел е да доведе до икономическа интеграция, включително до общ пазар между шестте основополагащи страни членки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. Организацията е известна също като Common Market в англоговорящия свят, а понякога и като European Community (на български: Европейска общност), дори още преди да е официално преименувана като такава през 1993 г.

След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. Европейската икономическа общност се преименува на Европейска общност (ЕО), за да покаже, че организацията обхваща по-широк кръг от политики, основаващи се на принципа на наднационалността. Също така, Европейската общност става първият от 3-те стълба на Европейския съюз, които договорът постановява.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Западноевропейски съюз

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на студената война, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година . На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз .

Зелена партия (България)

Зелената партия е центристко-лява политическа партия в България. Тя е основана през 1989 г. в гр. София под името Зелена партия в България София, 28 декември 1989 г. Инициатор за създаването на партията и неин дългогодишен председател е Александър Каракачанов.

През 1997 г., в 38-то Народно събрание, Зелената партия прокара „Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити“, повече известен като „Закон за кредитните милионери“. Уникалното на този закон, е че това е единственият държавен документ където черно на бяло са публикувани имената и данните на над три хиляди физически и юридически лица практически ограбили банковата система. Става дума за над един милиард и шестстотин милиона долара. Притиснати от закона, част от длъжниците връщат 547 милиарда недоминирани лева или 547 милиона по настоящата им стойност.

През юли 2010 г. Зелената партия, чрез Националната гражданска инициатива, внася в Народното събрание /Вх.№ ПГ-016-00-10/ проект на „Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи“. Неговата цел е отмяна на извършените заменки по черноморското крайбрежие и планински курорти, и връщане на земи и гори на площ от над 70 хиляди декара и стойност около 6 милиарда лева на държавата! Всичките тези земи бяха практически подарени на частни лица. Мнозинството на ГЕРБ в 41 ОНС, в пълно нарушение на Конституцията, не допусна до пленарна зала предложения законопроект и по този начин защити извършените заменки.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.