Европейска централна банка

Европейската централна банка (съкратено ЕЦБ) е централната банка на държавите от еврозоната.

Банката е базирана във Франкфурт, най-големия финансов център в еврозоната. Това е определено от Амстердамския договор.

ЕЦБ емитира единната европейска валута – еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява паричната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взема решения относно тази политика; осъществява валутните операции на държавите-членки в съюза и извън него.

Euro Tower Frankfurt am Main
Сградата на ЕЦБ във Франкфурт на Майн

Характеристика

Европейската централна банка[1] е една от седемте институции на Европейския съюз, описана в Договора на Европейския съюз. Европейската централна банка е централната банка за 19-те страни членки на еврозоната. Европейската централна банка е една от най-значимите в света.

Капиталът на банката се притежава от централните банки на 28-те държави-членки на Европейския съюз. Европейската централна банка е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам.

Основната цел на Европейската централна банка, според Устава на ЕЦБ, е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Това се различава от потискането на инфлацията и предотвратяването на дефлацията, които не са описани в Устава. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.

Освен поддържането на ценова стабилност, Европейската централна банка има изключителното правомощие да печата евробанкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети, само след одобрение от ЕЦБ.

През май 2010 г. 28-те члена на Европейския съюз решиха да създадат Европейския фонд за финансова стабилност. Целта на ЕФФС е да осигури финансова стабилност в Европа чрез предоставяне на финансова помощ на страните членки на еврозоната.

Сред другите функции на Европейската централна банка е сътрудничеството с Европейския съюз и други международни партньори. ЕЦБ следи за финансовата стабилност на системата и също така надзирава банковия сектор. Пример за това може да бъде интервенцията по време на кризата на имотния пазар, когато Банката даде милиарди евро заеми на банките, за да стабилизира финансовата система.

Въпреки че Европейската централна банка се ръководи от европейските закони, а не от корпоративни закони, структурата ѝ наподобява тази на корпорация, където банката има капиталовложители и капитал. Капиталът на банката е 5 милиарда евро, който се държи от централните банки на държавите-членки.

Собствениците и акционерите на Европейската централна банка са централните банки 28-те държави-членки на ЕС. ЕЦБ не трябва да бъде бъркана с Европейската инвестиционна банка, която се притежава от членовете на ЕС.

История

Европейската централна банка е фактическият наследник на Европейския паричен институт (ЕПИ). ЕПИ е създаден по време на старта на втория етап на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз, като целта му е била да спомага за преминаването на европейските държави към еврото и да подготви създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна, Европейският паричен институт заема мястото на Европейския паричен кооперативен фонд.

Европейската централна банка заменя ЕПИ на 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото. Със старта на функционирането на ЕЦБ започва и третият етап на Европейския паричен съюз.

Първият председател на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг, бивш президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт. Първоначално френското правителство е имало претенции председателят на ЕЦБ да бъде французин, тъй като централата на банката е базирана в Германия. Накрая е постигнато споразумение вторият председател на ЕЦБ да бъде Жан-Клод Трише, бивш управител на централната банка на Франция.

Създаването на ЕЦБ е било съпроводено и от други конфликти, като например желанието на Обединеното кралство да има място в Изпълнителния съвет, въпреки че не е част от единната валута.

По време на създаването на ЕЦБ членовете са наброявали 11. Оттогава насам са се присъединили: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г.[2]

С влизането на сила на Лисабонския договор от 1 декември 2009 г. Европейската централна банка придобива официален статут на институция на Европейския съюз.

Функции и цели

Основната цел на Европейската централна банка е поддържането на ценова стабилност в еврозоната. През октомври 1998 г. Управителният съвет определя ценовата стабилност като инфлацията под, но близо до 2% в средносрочен план и увеличение на хармонизирания индекс на потребителските цени до 2% на годишна база.

Сред приоритетите на ЕЦБ е определянето и налагането на паричната политика на еврозоната, осъществяването на операции с валута, грижата за резервите в чуждестранна валута на Европейската система на централните банки и подпомагането на функционирането на финансовите пазари.

Печатането на банкноти е една от другите основни функции на Европейската централна банка. Държавите-членки могат да секат евромонети, но количеството им трябва да бъде предварително одобрено от ЕЦБ.

От ноември 2014 г. ЕЦБ поема нови задачи в областта на банковия надзор в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ)[3]. Главните цели на ЕНМ са да гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система и да засили финансовата интеграция и стабилност в Европа. ЕЦБ отговаря за ефикасното и последователно функциониране на ЕНМ в сътрудничество с националните компетентни органи (НКО) на участващите държави от ЕС[4]

Организация

Служителите на банката са представители на всички държави-членки на ЕС, но са независими в своите действия от своите правителства.

Управителните органи на ЕЦБ са:

  • Изпълнителен съвет
  • Управителен съвет
  • Генерален съвет

Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет е отговорен за прилагането на паричната политика, както и за всекидневните задачи на банката. Той може да издава решения до националните централни банки и също да упражнява правомощията, предоставени му от Управителния съвет. Изпълнителният съвет се състои от председателя на ЕЦБ (понастоящем – Марио Драги), заместник-председателя (понастоящем – Витор Констансио) и четирима други членове. Всички те се назначават на осемгодишен мандат, без право на подновяване. Изпълнителният съвет обикновено се събира всеки вторник. Всички негови членове се назначават от Европейския съвет, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Управителен съвет

Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в Евросистемата. Състои се от членовете на Изпълнителния съвет и от управителите на националните централни банки на държавите от Еврозоната. Обикновено Управителният съвет заседава 2 пъти месечно в сградата Eurotower във Франкфурт на Майн, Германия. На първото си заседание всеки месец Управителният съвет анализира икономическото развитие и паричната динамика и приема ежемесечните си решения, свързани с паричната политика. На второто си заседание Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. От януари 2015 г. се променя графикът на заседанията на Управителния съвет, свързани с паричната политика, и те ще се провеждат на всеки шест седмици. ЕЦБ също така ще публикува, считано от януари 2015 г., редовни съобщения за разискванията по паричната политика[5].

Генерален съвет

Генералният съвет е органът, което се занимава с въпроси, свързани с преминаването към еврото. Генералният съвет ще продължи да съществува, докато всички държави-членки на Европейския съюз не приемат еврото. Той се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и всички управители на централните банки на държавите-членки на ЕС. Генералният съвет на ЕЦБ също допринася за: консултативната дейност на ЕЦБ; събирането на статистическа информация; изготвянето на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ, и т.н.[6]

Акционери

Въпреки че ЕЦБ се ръководи от европейското право, а не от корпоративното, структурата ѝ наподобява тази на корпорация, поради факта, че ЕЦБ има акционери и капитал. Капиталът на ЕЦБ се образува от националните централни банки (НЦБ) на всички държави членки на ЕС и възлиза на 10 825 007 069,61 евро (към 1 януари 2015 г.). Първоначалното разпределение на капитала е определено през 1998 г. на база на населението и БВП на държавите-членки, които са променливи. Дяловете на НЦБ в този капитал се изчисляват чрез алгоритъм, който отразява дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС.[7] Акциите на ЕЦБ не могат да бъдат разменяни и да бъдат ползвани като обезпечение.

Председатели

Име Държава Предишни длъжности Заел поста Напуснал поста Портрет
1 Вим Дуйзенберг Флаг на Нидерландия Нидерландия Министър на финансите на Нидерландия
Председател на Нидерландската банка
Председател на Европейския паричен институт
1 юни 1998 31 октомври 2003 Wim Duisenberg
2 Жан-Клод Трише Флаг на Франция Франция Член на Групата на тридесетте
Управител на Френската банка
1 ноември 2003 31 октомври 2011 Jean-Claude Trichet - World Economic Forum Annual Meeting Davos 2010
3 Марио Драги Флаг на Италия Италия Управляващ директор на Голдман Сакс
Управител на Италианската банка
1 ноември 2011 Draghi, Mario (IMF 2009)

Независимост

Политическа независимост

Независимостта на ЕЦБ играе важна роля в поддържането на ценова стабилност. По силата на договорите на Европейския съюз, националните институции, както и европейските такива са задължени да не взимат отношение по политиката провеждана от Европейската централна банка. За да се постигне по-добра отчетност на ЕЦБ, тя е задължена да публикува доклади за дейността си, както и да представя годишните доклади пред Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз.

Финансова независимост

Европейската централна банка има свой собствен бюджет, което гарантира нейната независимост.

Председателят на ЕЦБ се избира с единодушие от 19-те държави от еврозоната за 8 години. Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 19-те държави от еврозоната. Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове. Генералния съвет е съставен от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ, както и управителите на националните централни банки на 28-те държави-членки на ЕС.

Външни препратки

Източници

  1. ЕЦБ и Евросистемата, обяснени в три минути. // ЕЦБ.
  2. Преминавания към еврото. // Уебсайт на ЕЦБ.
  3. Европейски банков надзор, единен надзорен механизъм. // Уебсайт единния надзорен механизъм.
  4. Банков надзор. // Уебсайт на ЕЦБ.
  5. ЕЦБ ще промени графика на заседанията и ще публикува редовни съобщения за разискванията по паричната политика, считано от 2015 г.. // Уебсайт на ЕЦБ.
  6. Генерален съвет на ЕЦБ. // Уебсайт на ЕЦБ.
  7. Участие в капитала на ЕЦБ. // Уебсайт на ЕЦБ.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European Central Bank“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
2 май

2 май е 122-ият ден в годината според григорианския календар (123-ти през високосна). Остават 243 дни до края на годината.

Британска лира

Британската лира (паунд, фунт) е паричната единица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Други използвани имена: лира стерлинг (също стерлинг, стърлинг), фунт стерлинг, паунд стерлинг (англ. pound sterling), лира (от лат. libra), фунт (рус. от нем. pfund).

Международният код на валутата по ISO 4217 е GBP (англ. Great Britain Pound). Най-често използваният символ за валутата е £, (или по-рядко просто „L“). В миналото се е използвал и символът „/“. Символът „L“ идва от древноримската мярка за тежест либра, (конкретно римската либра), „libra“, която дава и наименованието на паричната единица.

Гръцка драхма

Драхма (на гръцки δραχμή) е националната валута на Република Гърция до 31 декември 2001 г. На 1 януари 2002 г. е заменена с евро (euro) — обща валута на страните-членки на част от Европейския съюз.

Думата драхма е отглаголно съществително от глагола δράττω (вземам, стискам в юмрук нещо). В древността една драхма се е деляла на 6 обола (οβολός).

Датска крона

Датската крона (на датски: dansk krone) е официалната валута на Дания, Фарьорските острови и на Гренландия от 1 януари 1875 година. Нейният ISO 4217 код е DKK, а символът ѝ е kr.

Дели се на 100 йоре като норвежката и шведската крона.

На референдум през 2000 г. за присъединяване към Еврозоната и еврото гласоподавателите запазват кроната с резултат 53,2%.

Договор от Лисабон

Договорът от Лисабон, известен като Лисабонския договор, Договор за реформи, е международен договор между 27-те държави - членки на Европейския съюз (ЕС), подписан на 13 декември 2007 година в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС и влязъл в сила на 1 декември 2009.

Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 година. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 година на референдуми във Франция и Холандия. За разлика от конституционния договор, Лисабонския договор не заменя ДЕС и ДЕО, а ги променя. Официалното название на договора е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“.Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“.

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро

) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Еврогрупа

Еврогрупата е групата на министрите на финансите на страните от Еврозоната, събиращи се на ежемесечно неформално съвещание за координиране на тяхната икономическа политика.

Създадена от Европейския съвет през 1997 г., тя фактически изпразва от съдържание Съвета на европейските министри на финансите, чиито заседания се провеждат на следващия ден след заседанията на Еврогрупата, за да утвърдят нейните решения.

Ролята на Еврогрупата се усилва още повече с избирането на неин постоянен председател в лицето на Жан-Клод Юнкер - премиер и министър на финансите на Люксембург, доайен на Европейския съвет от 1 януари 2005 г.

Еврозона

Еврозона се нарича групата от страни-членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

Еврокалкулатор

Еврокалкулатор е популярен тип калкулатор в държавите от Еврозоната, приели еврото за своя официална национална валута.

Прилича и има функции на нормален калкулатор, но освен това има специални функции, свързани с превръщането на предишната валута в евро (например в случая на Испания това е преизчисляването на суми, номинирани в испанска песета, в евро) или обратно – на евро в предишната валута.

Ползата от такъв калкулатор е обикновено в първите месеци на транзитивния период, при финансови операции, свързани с валута.

Еврокалкулатор може да се намери и в страни извън еврозоната – в страни, където еврото има сравнително силно присъствие.

Европейска система на централните банки

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) (на английски: European System of Central Banks) е наднационален орган за финансово регулиране на Европейския съюз и включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на всички страни от ЕС. Тя е с по-широк състав от Евросистемата, която включва ЕЦБ и националните централни банки само на страните от Еврозоната (т.е. които са приели еврото за своя валута).

ЕСЦБ и Евросистемата ще съществуват паралелно, докато има страни-членки на Европейския съюз, които не са приели еврото за своя валута.

Естонска крона

Естонската крона (на естонски kroon) е бившата национална валута на Естония.

За първи път е въведена през 1928 г. 1 естонска крона е равна на 100 сента (sent). Емитира се от Банка Естония. Международният код на валутата е ЕЕК.

Заменена е с еврото от 1 януари 2011 г.

Икономически и паричен съюз на Европейския съюз

Икономическият и паричен съюз (ИПС) е общо название за група политики, насочени към сближаване на икономиките на държавите-членки на Европейския съюз. ИПС е създаден през 1992 г. и включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута – еврото. В рамките на ИПС единната парична политика се определя от Европейската централна банка и се допълва от хармонизирани фискални политики и координирани икономически политики, които обхващат 19-те държави от еврозоната, както и държавите от Европейския съюз извън еврозоната.

ИПС включва три етапа, като всеки етап се състои от прогресивно нарастваща икономическа интеграция. Едва когато държавата достигне третия етап, на нея и се разрешава да приеме еврото като официална валута. В този смисъл, третият етап на сближаване е до голяма степен синоним на участие в еврозоната. Наборът от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, се нарича „критерии за конвергенция“. Сред тях важно място заема изискването държавата-членка да е участвала минимум две години в Европейския валутен механизъм (ERM II), в който валутите на страните-кандидатки демонстрират икономическо сближаване, като поддържат отклонението от целевия си обменен курс спрямо еврото в определени граници

.

Деветнадесет държави-членки на ЕС, включително последната Литва, са в третия етап и са приели еврото като своя валута. Всички нови държави-членки на ЕС трябва да се ангажират да участват в третия етап в договорите си за присъединяване. Само Дания и Обединеното кралство, чието членство в ЕС предхожда въвеждането на еврото, имат юридически дефинирани опции за право за неучастие в Договорите на ЕС, които им предоставят освобождаване от това задължение. Останалите седем държави извън еврозоната са задължени да влязат в третия етап, след като изпълнят всички критерии за конвергенция.

Латвийски лат

Латът е бившата национална валута на Латвия.

Заменен е с еврото от 1 януари 2014 г.Фиксирният курс на латвийския лат към еврото е 0,702804 латвийски лата за едно евро.

Currency Exchange in Latvia – Latvian currency exchange market comparison. (In English)

Литовски литас

Литасът (на литовски: litas, мн. ч. litai или litų в зависимост от конкретната граматическа конструкция) е бившата национална валута на Република Литва.

Заменен е с еврото от 1 януари 2015 г.

Постоянният курс на литовския литас към еврото е 3,45280 литаса за 1 евро (1.76539 литаса за 1 лев).

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос (на гръцки: Λουκάς Παπαδήμος, [luˈkas papaˈðimos]) е гръцки икономист, бивш директор на Гръцката национална банка и вицепрезидент на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Гърция.

Малтийска лира

Малтийската лира е парична единица, използвана в Малта до края на 2007 г.

От 1 януари 2008 година лирата е заменена от еврото.

Френски франк

Франкът, представян със символа ₣ или по-често просто с F, е бившата парична единица на Франция до 1999 г.

Франкът е въведен през 1795 г., когато става национална валута на страната. Той изпълнява тази функция до нейното заменяне с еврото.

Централна банка

Централната банка е посредник между държавата и банките в дадена държава (или техен съюз).

Призвана е да регулира паричните и кредитните отношения чрез определени средства, установени от законодателството. Регулира количеството пари в икономиката. Тя е самостоятелна и независима институция и не функционира с цел печалба. Притежава монопол върху емисията на пари. Работи само с търговските банки, частни депозитни институции и правителството. Отговаря за валутните курсове и резерви.

Шведска крона

Шведската крона (на шведски: svensk krona) е валутата и официалното разплащателно средство в Швеция.

Заедно с норвежката крона и швейцарския франк тя е сред най-стабилните валути в Европа.

Въпреки че страната е член на Европейския съюз от 1995 г., голяма част от населението на проведения референдум гласува против въвеждането на еврото за национална валута.

Шведската крона е деветата най-търгувана валута в света през април 2016 година.

Теми, свързани с еврото
Общи понятия
Управление на еврото
История
Свързани теми
Деноминации на еврото
Монети по страна
Употреба от други страни
Бивши валути, заменени от евро
Европейски валути

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.