Европейска система на централните банки

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) (на английски: European System of Central Banks) е наднационален орган за финансово регулиране на Европейския съюз и включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на всички страни от ЕС. Тя е с по-широк състав от Евросистемата, която включва ЕЦБ и националните централни банки само на страните от Еврозоната (т.е. които са приели еврото за своя валута).

ЕСЦБ и Евросистемата ще съществуват паралелно, докато има страни-членки на Европейския съюз, които не са приели еврото за своя валута.

Функции

Тъй като не всички държави-членки на ЕС са приели единна парична единица, ЕСЦБ не може да изпълнява функциите на парична институция. Затова тази функция се изпълнява от Евросистемата, включваща само националните централни банки на страните от Еврозоната, която изпълнява тази задача, която по принцип би следвало да бъде осъществявана от ЕСЦБ. Основна роля в нея играе Европейската централна банка, която в съответствие със своя Устав и с Договора за създаване на Европейската общност има за основна да поддържа ценовата стабилност (казано по друг начин – да контролира инфлацията). Най-общо, ЕСЦБ поддържа основните икономически политики на Европейския съюз с цел да допринесе за постигането на неговите цели.

Организация

Процесът на вземане на решения в Евросистемата е централизиран посредством органите за вземане на решения на ЕЦБ – Управителния съвет (на английски: Governing Council) и Изпълнителния съвет (на английски: Executive Board). Докато има страни-членки на ЕС, които не са приели еврото, ще съществува паралелно трети орган за вземане на решения, Генерален съвет (на английски: General Council). Националните централни банки на страните членки извън Еврозоната са членове със специален статут в ЕСЦБ, тъй като им е позволено да провеждат собствена (национална) парична политика, но те нямат право да участват при вземането и прилагането на решения, отнасящи се до общата парична политика на Еврозоната.

Генерален съвет

Генералният съвет се състои от председател, заместник-председател и управителите на НЦБ на всички 28 страни членки. Генералният съвет изпълнява задачите, поети от Европейския паричен институт, които ЕЦБ трябва да осъществи в третия етап на Икономическия и паричен съюз, тъй като все още не всички държави-членки на ЕС са приели еврото. Освен това допринася за:

  • консултативната дейност на ЕЦБ;
  • събирането на статистическа информация;
  • изготвянето на годишните доклади на ЕЦБ;
  • установяването на нови правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от националните централни банки (НЦБ);
  • приемането на мерки, свързани с алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, които са различни от мерките, посочени в Договора;
  • определяне на условията за работа на персонала на ЕЦБ; както и
  • необходимата подготовка за необратимо фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите-членки с дерогация спрямо еврото.

Управителен съвет

Управителният съвет се състои от всички членове на Изпълнителния съвет (6 души) и управителите на националните централни банки от Евросистемата. Основните задачи на Управителния съвет са:

  • приемане на насоките и вземане на необходимите решения, за да се осигури изпълнението на задачите, възложени на Евросистемата;
  • определяне на паричната политика на Еврозоната. Това включва решения, свързани с целите на паричната политика, основните лихвени проценти, запаса от резерви в Евросистемата и установяването на насоки за изпълнение на тези решения.

Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и 4 други членове, избрани измежду утвърдени специалисти с професионален опит в областта на паричната политика и банковите въпроси. Те се избират по общо съгласие на правителствата на страните членки, на ниво държавни глави или правителствени ръководители, по препоръка на Съвета на Европейския съюз, съгласувано с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ. Основните задачи на Изпълнителния съвет са:

  • осъществяване на паричната политика на Еврозоната в съответствие с установените насоки и взетите от Управителния съвет решения. В тази рамка Изпълнителният съвет на ЕЦБ дава необходимите указания на националните централни банки (НЦБ) от Еврозоната;
  • упражняване на определени правомощия, дадени му от Управителния съвет на ЕЦБ, включително от регулаторен характер
  • подготвяне на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ и ръководене на текущите дейности на ЕЦБ;

Външни препратки

Членове на ЕСЦБ

В еврозоната

  • Европейска централна банка
    • Австрийска национална банка
    • Национална банка на Белгия
    • Централна банка на Германия
    • Централна банка на Гърция
    • Централна банка на Естония
    • Централна банка на Ирландия
    • Централна банка на Испания
    • Централна банка на Италия
    • Централна банка на Кипър
    • Централна банка на Латвия
    • Централна банка на Люксембург
    • Централна банка на Малта
    • Централна банка на Нидерландия
    • Централна банка на Португалия
    • Централна банка на Словакия
    • Централна банка на Словения
    • Централна банка на Финландия
    • Централна банка на Франция

Извън еврозоната

  • Българска народна банка
  • Чешка народна банка
  • Централна банка на Дания
  • Централна банка на Унгария
  • Централна банка на Литва
  • Централна банка на Полша
  • Централна банка на Румъния
  • Централна банка на Швеция
  • Централна банка на Англия
  • Централна банка на Хърватия

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European System of Central Banks“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
България и еврото

България е член на ЕС, но не и на еврозоната. Присъединяването ѝ към нея е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Европейския валутен механизъм (на английски: European Exchange Rate Mechanism, ERM II), т. нар. чакалня на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания обменен курс на лева.

Изображението на евромонетите още не е направено, но е избрано за мотиви за всички български евромонети да бъде използван Мадарският конник.

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро

) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Евросистема

Евросистема (на английски: Eurosystem) представлява система от централни банки, включваща Европейската централна банка и централните банки на страните от Еврозоната. За разлика от нея, Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) включва и националните централни банки на страните извън Еврозоната. Двете системи ще съществуват паралелно, докато има страни-членки на Европейския съюз, които не са приели еврото за своя валута.

Теми, свързани с еврото
Общи понятия
Управление на еврото
История
Свързани теми
Деноминации на еврото
Монети по страна
Употреба от други страни
Бивши валути, заменени от евро
Европейски валути

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.