Европейска общност

Европейската икономическа общност (на български: ЕИО; на английски: European Economic Community EEC), е международна организация, създадена след Договора от Рим от 1957 г.

Нейната цел е да доведе до икономическа интеграция, включително до общ пазар между шестте основополагащи страни членки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. Организацията е известна също като Common Market в англоговорящия свят, а понякога и като European Community (на български: Европейска общност), дори още преди да е официално преименувана като такава през 1993 г.

След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. Европейската икономическа общност се преименува на Европейска общност (ЕО), за да покаже, че организацията обхваща по-широк кръг от политики, основаващи се на принципа на наднационалността. Също така, Европейската общност става първият от 3-те стълба на Европейския съюз, които договорът постановява.

История

EC-EU-enlargement animation
Анимация на разширяването на Европейската общност-Европейски съюз

Европейската общност е наследник на Европейската икономическа общност, създадена с подписването на 25 март 1957 г. на т.нар. Римски договор от Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Тя е най-важната и широка по сфера на компетенции от 3-те европейски общности. С влизането в сила на 1 ноември 1993 г. на Договора от Маастрихт се преименува на Европейска общност.

Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на единен общ пазар. Клаузите за сближаване на стопанската политика и валутна политика на държавите-членки, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорите за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом, Евроатом) поставят началото на процеса на многостранна интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Европейската икономическа общност създава напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националните държави и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.

Всички международни и европейски организации, съществуващи дотогава, са базирани на чисто междудържавни форми на сътрудничество. От друга страна, по време на Конгреса в Хага през 1948 г., европейските „федералисти“ поставят много по-големи изисквания по отношение на Европейския съвет. Защитниците на идеята за европейска федерална държава търсят една много по-широка форма на обединение.

Сблъсквайки се с нежеланието на политиците, защитаващи идеята за националната държава, поддръжниците на европейската идея се опитват да постигнат определена степен на интеграция поне в отделни области. Така те разчитат след успеха на конкретните форми на многостранна интеграция да се стигне до едно постепенно разширяване на сферите на сътрудничество.

Френската позиция, вдъхновена от Жан Моне, създава конкретна възможност за реализирането на подобна стратегия. Чрез сътрудничество в индустрията с въглища, желязо и стомана, Франция може да наблюдава развитието на германската тежка индустрия и да разсее страховете от една нова война. Сътрудничество и съвместното развитие на този ключов индустриален сектор ще премахне враждебността в германско-френските отношения.

Успехът на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), създадена с Парижкия договор от 18 април 1951 г., влязъл в сила през юли 1952 г., поставя основата за развитие на многостранната икономическа интеграция. Съставената през 1955 г. комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак е упълномощена да изготви доклад за по-нататъшни стъпки в посока на интеграция в икономическата сфера. Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля, защото не вижда шансове за реализиране на своите виждания за свободна търговска зона.

След като „Комисията Спаак“ постига съгласие, договорите за създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от 6-те страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Европейските общности стават основата на Европейския съюз, учреден по силата на Маастрихтския договор, считано от 1 ноември 1993 г.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз стана правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция. С него т.нар. „храмова структура“ (на 3-те стълба/храма) е изоставена.

18 април

18 април е 108-ият ден в годината според григорианския календар (109-ти през високосна). Остават 257 дни до края на годината.

Германия

Герма̀ния (на немски: Deutschland), официално име Федерална република Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (на немски: BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален брутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям износител и вносител на стоки в света, а жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.

Декларация на Шуман

Декларацията на Шуман, огласена на 9 май 1950 година от Робер Шуман (външен министър на Франция), съдържа проект, чието осъществяване довежда до създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тази общност служи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело до сформирането на днешния Европейски съюз.

Договор от Маастрихт

Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия между членовете на Европейската икономическа общност и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. по време на комисията Делор. Договорът доведе до създаването на Европейския съюз (ЕС) и бе резултат от отделни дискусии относно икономическия и политическия съюз. Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Договор от Амстердам.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. Тя включва 2 основни направления:

общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)

въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР)Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро.

С договора ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО), а година по-късно става ЕС

Европейска банка за възстановяване и развитие

Европейската банка за възстановяване и развитие (съкратено ЕБВР) е финансова институция, която използва инвестиции като инструмент за развиване на пазарна икономика в 27 страни от Централна Европа до Централна Азия.

Европейска общност за атомна енергия

Европейската общност за атомна енергия, Евратом (на англ. European Atomic Energy Community, EAEC или Euratom) е международна организация, основана с цел създаване на общ пазар за атомна енергия в Европа, развитие на атомната енергетика и разпределение между страните-членки, както и продажба на нечленове. В правно отношение е различна от Европейския съюз (ЕС), но има същите страни-членки и се управлява от институциите на ЕС. От 2014 Швейцария е асоцииран член.Създадена е на 25 март 1957 г. с Договора от Рим, заедно с Европейската икономическа общност (ЕИО).

Европейска общност за въглища и стомана

Европейската общност за въглища и стомана (съкратено ЕОВС) е създадена с договор в Париж през 18 април 1951 г от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция. ЕОВС е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист. Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години. През 2002 г. изтича давността на договора и след като не е подновен, всички активи на ЕОВС са абсорбирани от Европейската общност. По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.

Европейски общности

Европейските общности са три международни организации, които се управляват от едни и същи институции. Тези организации са: Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска икономическа общност (ЕИО), Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом).

Те споделят общи институции на управление (тези на ЕИО) от 1967 г. до момента, в който тези институции стават част от Европейския съюз (ЕС). ЕИО става част от ЕС като Европейска общност, а ЕОВС е интегрирана в Общността през 2002. Терминът "Европейски общности" все още се използва в някои области, но с развиването на Европейския съюз, и скромната роля на ЕОАЕ, употребата му става все по-рядка.

Европейски съвет

Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС.

Европейският съвет (European Council; неформалното название е „среща на върха на ЕС“, EU summit) се състои от ръководителите на правителствата на страните членки, който подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво. Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на Европейския съюз.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Желязна завеса

„Желязната завеса“ е израз, използван за първи път от Йозеф Гьобелс и популяризиран от Уинстън Чърчил, който описва границата, която символично, идеологически и физически разделя Европа на две отделни зони от края на Втората световна война до края на Студената война, приблизително в периода от 1945 до 1990.

Западноевропейски съюз

Западноевропейският съюз (ЗЕС, на английски: Western European Union (WEO), на френски: Union de l'Europe occidentale (UEO)) е бивша слабо активна международна организация в Европа. Създадена е по силата на Договора от Брюксел през 1948 г., а по-късно въз основа на Променения договор от Брюксел от 1954 г., в организацията се допускат Западна Германия и Италия. Западноевропейският съюз е военно-политически съюз само на западноевропейски страни, насърчавайки също икономическа, културна и социална взаимопомощ. Щабквартирата на ЗЕС е в Брюксел. Не трябва да се бърка с Европейския съюз.

Западноевропейският съюз бива създаден по време на студената война, с цел взаимопомощ при евентуална военна заплаха. След края на войната, целите и задачите, както и съответните институции се прехвърлят към общата политика за сигурност и отбрана на географски по-всеобхватния Европейски съюз. Процесът на консолидация е завършен през 2009 година, когато е създадената клаузата за солидарност в Договора от Лисабон, силно подобна (но не е идентична) с клаузата за взаимна отбрана на договора, създал западноевропейския съюз. Впоследствие, страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора на 31 март 2010 година, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година . На 30 юни 2011 официално е обявено прекратяване на съществуването на Западноевропейския съюз .

Интеграция

Интеграцията е форма на интернационализиране на стопанския живот; съгласувано развитие и взаимноизгодно икономическо сътрудничество между различни държави.

Възниква след Втората световна война. Постига се чрез координиране на валутната и митническата политика, създаване на общ пазар, съвместни предприятия и др. Развитите държави осъществяват интеграция чрез международни икономически групировки, които изцяло обхващат икономиките на участващите страни (Европейски съюз, Европейска асоциация за свободна търговия) и чрез обединения, които осъществяват дейност само в определен отрасъл (ЕВРАТОМ, Европейска общност за въглища и стомана, Международно стоково съглашение по калая и др.). Начало на интеграционните процеси между бившите социалистически страни поставя учредяването през 1949 г. на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

През 1960-те и 1970-те години се появяват интеграционни процеси сред развиващите се страни, произтичащи от борбата им за политическа и икономическа независимост, за създаване на многоотраслова икономика и повишаване на жизненото равнище. Създават се икономически обединения: Андска група, Арабска организация за промишлено развитие, Конференция за координиране на развитието на страните от Африканския Юг, Латиноамериканска асоциация за интеграция, Латиноамериканска икономическа система, Организация на арабските държави износителки на петрол и др.

Общ пазар

Единен пазар е вид търговски блок, който е изграден на базата на митнически съюз с общи политики за регулация на продуктите и свобода на движение за производствените фактори (капитал и трудови ресурси), както и за предприемачеството и услугите.

Целта е да се направи така, че движението на капитал, труд, стоки и услуги между членовете да е максимално улеснено. Физическите (граници), техническите (стандарти) и фискалните (данъци, такси) бариери между страните членки са премахнати в най-голямата възможна степен. Тези бариери пречат на свободата на движение на четирите производствени фактора. За да се преодолеят тези бариери, страните членки прилагат политическа воля и формулират общи икономически политики.

Общият пазар е първата степен към единен пазар, и може да бъде ограничен основно до митнически съюз с относително свободно движение на капитал и стоки. Общият пазар е един от етапите на интеграционните процеси в Европа. Споразумението за общ пазар е подписано от шест европейски страни (Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург) в Рим през 1957 г. (Римски договор). Общият европейски пазар възниква въз основата на положителния опит от действието на Европейската общност за въглища и стомана. В следващите години задълбочаването на интеграционните процеси в Европа довежда до създаването на Европейско икономическо пространство (ЕИП), а след това и на Европейския съюз (ЕС).

Примери за единен (общ) пазар:

Андска общност (на английски: The Andean Community или на испански: Comunidad Andina, CAN);

Европейска икономическа зона (на английски: European Economic Area, EEA), обединяваща ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн;

Карибска общност (на английски: Caribbean Community single market, CARICOM);

Централноамерикански общ пазар – търговско-икономически съюз на страните от Централна Америка;

Южноамерикански общ пазар – икономически съюз на страните от Южна Америка;

Митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан.

Ода на радостта

„Ода на радостта“ (на немски: An die Freude) е ода, създадена през 1785 г. от немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, прославяща братството и разбирателството на цялото човечество.

Одата е най-добре позната от музикалната композиция на Лудвиг ван Бетховен във финалното Presto на неговата „Девета симфония“.

През 1972 г. творбата на Бетховен е избрана от Съвета на Европа за европейски химн, а през 1985 г. – от тогавашната Европейска общност (след 1993 г. Европейски съюз) за свой химн.

Регионална политика на Европейския съюз

Регионалната политика на Европейския съюз се стреми да подобри икономическото състояние на определени региони в съюза.

Договорната основа на тази политика е Глава XVII от Договора за Европейска общност. Около една трета от целия бюджет на Европейския съюз се отделя за финансирането на тази програма чиято главна цел е да намали икономическите различия между отделните региони в страните членки. Тя прехвърля ресурси от по-богатите към по-бедните региони на ЕС като едновременно подпомага икономическата интеграция и е инструмент на финансова солидарсност.

Римски договори

Договорите от Рим са два договора на Европейския съюз, подписани на 25 март 1957 г. в Рим. И двата договора са подписани от 6 държави: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция.

С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория – Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано.

Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. Оттогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договорът за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.

Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (ЕИО), изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия (Евратом).

Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция относно общите за 3-те общности Европейски съд и Европейски парламент.

Робер Шуман

За германския композитор вижте Роберт Шуман.Робѐр Шума̀н (на френски: Robert Schuman) e френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948), министър на външните работи (1948-1953), министър на финансите (1946-1947), първи председател на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960). Считан е за един от бащите на идеята за обединение на Европа.

Роден е на 29 юни 1886 в квартал Клаузен на град Люксембург. Починал на 4 септември 1963 във френското градче Си Шазел.

На 9 май 1950 г. Шуман, министър на външните работи на Франция, предлага да се създаде обща европейска институция, която да контролира и управлява производството на въглища и стомана. Той прочита пред международни медии т.нар. Декларация на Шуман. През април 1951 г. по идея на Франция договорът е подписан от Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, като се учредява първата европейска общност.

Студена война

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. – социалистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок.

Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция – на страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби като ЦРУ и КГБ. Продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.