Европейска комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28[2] члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[4] Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]

European Commission
Лого
European Commission Room (Open Day) 1
Заседателната зала на Европейската комисия
Berlaymont Press Room
Зала за пресконференции на Европейската комисия

История

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. От тогава до сега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[5]

Структура

Европейската комисия се състои от генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и служби[6]

Генерални дирекции

  • BUDG Бюджет
  • GROW Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП
  • TAXUD Данъчно облагане и митнически съюз
  • CLIMA Действия по климата
  • ECHO Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ
  • EUROSTAT Евростат – европейска статистика
  • ENER Енергетика
  • SANTE Здравеопазване и безопасност на храните
  • AGRI Земеделие и развитие на селските райони
  • ECFIN Икономически и финансови въпроси
  • DIGIT Информатика
  • COMM Комуникации
  • COMP Конкуренция
  • DEVCO Международно сътрудничество и развитие
  • HOME Миграция и вътрешни работи
  • MOVE Мобилност и транспорт
  • Морско дело и рибарство
  • RTD Научни изследвания и иновации
  • EAC Образование, младеж, спорт и култура
  • ENV Околна среда
  • NEAR Политика за съседство и преговори за разширяване
  • JUST Правосъдие и потребители
  • REGIO Регионална и селищна политика
  • JRC Съвместен изследователски център
  • CONNECT Съобщителни мрежи, съдържание и технологии
  • EMPL Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване
  • TRADE Търговия
  • FISMA Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари
  • HR – Човешки ресурси и сигурност
  • Писмени преводи
  • Устни преводи

Изпълнителни агенции

  • INEA Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
  • EASME Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
  • REA Изпълнителна агенция за научни изследвания
  • EACEA Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура
  • CHAFEA Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
  • ERC Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет

Служби

  • Библиотека и център за електронни ресурси
  • PMO Управление и плащане по индивидуални права
  • SG Генерален секретариат
  • Длъжностно лице за защита на данните
  • OLAF Европейска служба за борба с измамите
  • EPSO Европейска служба за подбор на персонал
  • EPSC Европейски център за политическа стратегия
  • FPI Инструменти в областта на външната политика
  • OIB Инфраструктура и логистика в Брюксел
  • OIL Инфраструктура и логистика в Люксембург
  • Служба Правна
  • Работна група за подготовката и провеждането на преговорите с Обединеното кралство по реда на член 50 от ДЕС
  • Служба за вътрешен одит
  • Служба за исторически архиви
  • Служба за подкрепа на структурните реформи
  • OP Служба за публикации

Избор на ЕК

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета[1].

Настояща комисия 2014 – 2019

Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.[7][8] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[9][10]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.[11]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[12][13]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[17]

Вижте също

Източници и бележки

  1. а б в г Europa.eu – Официалният портал на Европейския съюз – Европейска Комисия
  2. след 1 юли 2013, преди това са 27
  3. Без да е задължително да е неин гражданин
  4. С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
  5. Вместо на отделните Европейски общности.
  6. Ведомства и изпълнителни агенции. // Посетен на 20 февруари 2019.
  7. EUROPEAN COUNCIL DECISION appointing the European Commission. // European Council, 22 октомври 2014. Посетен на 2 ноември 2014.
  8. European Council (23 and 24 October 2014) ‒ Conclusions. // European Council, 24 октомври 2014. Посетен на 2 ноември 2014.
  9. The new European Commission – Parliament elects new European Commission. // European Parliament, 23 октомври 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  10. Juncker Commission takes office. // European Commission, 1 ноември 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  11. Vogel, Toby. Juncker’s careful balancing act. // 11/9/14.
  12. Vice-presidents to lead teams of commissioners
  13. The new structure of the Juncker Commission
  14. Jobs, Growth and Investment. // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  15. Digital Single Market. // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  16. Energy Union. // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  17. Commission Work Programme 2015. A new start. // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)

Външни препратки

14 април

14 април е 104-ия ден в годината според григорианския календар (105-ти през високосна). Остават 261 дни до края на годината.

2009

2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Международна година на астрономията.

Международна година на природните влакна.

Година на Николай Гогол.Съответства на:

5769 – 5770 година по Еврейския календар

4705 – 4706 година по Китайския календар

4342 година по Корейския календар

2762 години от основаването на Рим

2553 година по Будисткия календар

2552 година по Тайландския слънчев календар

2001 – 2002 година по Етиопския календар

1725 – 1726 година по Коптския календар

1458 година по Арменския календар

1431 – 1432 година по Мюсюлманския календар

1387 – 1388 година по Иранския календар

1371 година по Бирманския календар

2013

2013 (MMXIII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Съответства на:

1462 година по арменския календар

6763 година по асирийския календар

2963 година по берберския календар

1375 година по бирманския календар

2557 година по будисткия календар

5773 – 5774 година по еврейския календар

2005 – 2006 година по етиопския календар

1391 – 1392 година по иранския календар

1434 – 1435 година по ислямския календар

4709 – 4710 година по китайския календар

1729 – 1730 година по коптския календар

4346 година по корейския календар

2766 години от основаването на Рим

2556 година по тайландския слънчев календар

102 година по Чучхе календара

ECHO (Европейска комисия)

Дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия – ECHO, (на англ. The European Commission's Humanitarian Aid and Civil Protection department (ECHO)), по-рано известна като Служба на Европейската общност за хуманитарна помощ (European Community Humanitarian Aid Office), е звеното на Европейската комисия, което отговаря за международната хуманитарна помощ и гражданската защита.

През 2013 г. Европейският съюз е предоставил чрез ECHO 1,35 млрд. EUR спешна помощ. ЕС е вторият по големина донор на хуманитарна помощ през всяка година от 2000 г. насам (наличните данни са до 2012 г.). Заедно със своите държави членки той е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като през 2009 г. е осигурил над 50 % от общата хуманитарна помощ. Финансираните от ECHO проекти засягат повече от 120 милиона души в 90 държави годишно.

При своите хуманитарни интервенции ECHO не изпълнява самостоятелно програми за помощ, а финансира операции чрез мрежа от повече от 200 партньори (неправителствени организации, агенции на ООН и международни организации като движението на Червения кръст и Червения полумесец). През 2013 г. ECHO има 44 местни служби в 39 държави със 149 международни хуманитарни експерти и 315 служители на национално равнище. Местните служби осигуряват актуален анализ на съществуващите и прогнозните нужди в дадена държава или регион, допринасят за разработването на стратегии за интервенция и развитие на политики, предоставят техническа помощ за финансирани от ECHO операции и осигуряват адекватен мониторинг на тези интервенции, като улесняват координацията на донорите на местно равнище.

Освен че осигурява финансиране за хуманитарната помощ, ECHO отговаря и за Механизма за гражданска защита на ЕС. Създаденият през 2001 г. механизъм насърчава сътрудничеството между националните органи за гражданска защита в цяла Европа. 31 държави са членки на механизма; всичките 28 държави, членки на ЕС, както и Исландия, Норвегия и Република Македония. Целта на установяването на механизма е да се създаде възможност за координиране на помощта от участващите държави към жертвите на природни и причинени от човека бедствия в Европа и на други места.

След като през 2012 г. ЕС беше отличен с Нобелова награда за мир, Комисията „Барозу“ прие паричната награда от името на ЕС и я предостави за нова инициатива, наречена „Деца на мира“. През 2013 г. за проекта „Деца на мира“ са отпуснати около 2 млн. EUR. Тази сума беше увеличена на 4 млн. EUR през 2014 г. .

Берлемон (сграда)

„Берлемон“ (на френски: Berlaymont) е известна сграда в Брюксел, Белгия, където се намира Европейската комисия - изпълнителният орган на Европейския съюз.

Строителството на сградата започва през 1963 и завършва през 1969 г. Сградата има общо 14 етажа. Офисът на председателя на Комисията и заседателната зала са разположени на 13-ия етаж.

Самата комисия е разпръсната в общо 60 отделни сгради, но Берлемон служи като седалище и е станала символ на Комисията, която се намира тук от деня на нейното откриване.

Договор от Маастрихт

Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия между членовете на Европейската икономическа общност и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. по време на комисията Делор. Договорът доведе до създаването на Европейския съюз (ЕС) и бе резултат от отделни дискусии относно икономическия и политическия съюз. Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Договор от Амстердам.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. Тя включва 2 основни направления:

общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО)

въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР)Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро.

С договора ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО), а година по-късно става ЕС

Европейска комисия за Източна Румелия

Европейската комисия за Източна Румелия е колективен орган на Великите сили, учреден съгласно член 18 от Берлинския договор със задачата да определи устройството и регламента за самоуправление на новообразуваната османска провинция в Южна България. Резултат от дейността ѝ е Органическият устав на Източна Румелия, издаден на 14 април 1879 година.

Европейска народна партия

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии, макар че по-късно партията увеличава членовете си, включвайки консервативни и други дясноцентристки политически партии.

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС партията контролира мнозинството в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френските Републиканци (Р), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки в почти всички страни от ЕС. Тя няма партиен член от Обединеното кралство, тъй като британската Консервативна партия не е съгласна с федералистките политики на ЕНП и вместо това през 2009 година формира Алианс на консерваторите и реформистите в Европа.

Европейски икономически и социален комитет

Европейският икономически и социален комитет е структура в рамките на Европейския съюз, която представлява организираното гражданско общество в Европа пред другите структури на съюза: Европейски парламент, Съвет на Европа, Европейска комисия.

Европейски комисар по защитата на потребителите

Европейският комисар по защитата на потребителите е член на Европейската комисия, отговарящ за защитата на потребителите.

Ресорът е създаден от 1 януари 2007 във връзка с присъединяването на България към ЕС. Дотогава отговорен за защитата на потребителите е бил комисарят за здравеопазването и защитата на потребителите (заеман от Маркос Киприану до 2007).

Меглена Кунева е одобрена да заеме поста от Европейския парламент на 12 декември 2006 г. с 583 гласа "за", 21 "против" и 28 "въздържали се". На 22 януари 2007 тя полага тържествено клетва в качеството си на европейски комисар по защитата на потребителите в Съда на Европейските общности със седалище в Люксембург.

Европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи

Европейският комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи е член на Европейската комисия. Постът в момента се заема от българския комисар Кристалина Георгиева.

В портфолиото на Европейския комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи влиза устойчивото развитие и разпределението на хуманитарна помощ в региони с тежки условия на живот, каквито са страните в Африка (48 страни), Карибския басейн (16 страни) и Техоокеанския регион (15 страни). Европейската комисия е най-големият донор на хуманитарни помощи в света.

Елжбета Бенковска

Елжбѐта Ева Бенко̀вска, с родово име Моихо (на полски: Elżbieta Ewa Bieńkowska) е полски държавен служител и политик.

В периода 2007 – 2013 година министър на регионалното развитие, сенатор VIII мандат (2011 – 2014), вицепремиер и министър на инфраструктурата и развитието (2013 – 2014), от 2014 година комисар в Европейската комисия (ЕК) председателствана от Жан-Клод Юнкер, с ресор „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия (МСП)“.

Комисия Барозо I

Комисия Барозо I е името на първата Европейската комисия (ЕК) с председател Жозе Мануел Барозо с мандат от 22 ноември 2004 г. до 31 октомври 2009 г.

Комисия „Барозу II“

Комисията „Барозу II“ е наричана встъпилата на 10 февруари 2010 г. в длъжност европейска комисия (ЕК) с председател Жозе Мануел Барозо. Тя е първата комисия, чиято работа е регламентирана от Лисабонския договор. Комисията Барозо II има 28 членове (наречени комисари), всеки от които е номиниран от страна-членка на съюза.

От 1 ноември 2014 г. тази комисия е заменена от Комисията Юнкер.

Комисия „Юнкер“

Комисията „Юнкер“ е краткото название на действащата от 1 ноември 2014 г. Европейска комисия с мандат до 2019. Неин председател е Жан-Клод Юнкер, а членове са 27 комисари (по един от всяка страна – членка на ЕС, с изключение на Люксембург, чийто представител е Юнкер). Юнкер е избран да наследи Жозе Мануел Барозо през юли 2014.

Тази комисия се отличава от предходните по заявеното от самото начало желание да възвърне доверието на редовите европейци. Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета в работата си:

Заетост, растеж и инвестиции

Цифров единен пазар

Енергиен съюзНаред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си

Криза на празното кресло

Кризата на празното кресло (на английски: Empty Chair Crisis) започва на 1 юли 1965 г. с напускането на френския представител от среща на Съвета на Европейската икономическа общност и завършва с подписването на Люксембургския компромис (англ.: Luxembourg Compromise) през януари 1966 година. Генерал дьо Гол е смятан за главната причина за кризата, която прекъсва работата на Европейската икономическа общност за месеци.

Официални езици на Европейския съюз

Европейският съюз има 28 страни-членки, а 24 езика са обявени за официални езици на съюза.В своята работа ЕС ползва езици, които всяка страна при присъединяването си обявява, че желае да ползва за официални. Многоезичната политика на съюза е уникална по своя род и допринася за ефикасността, легитимността и прозрачността в работата на общността.

ЕС провежда политика за насърчаване на употребата на всички официални езици на територията на целия съюз. Европейският комисар по многоезичието следи за следването на многоезичната политика на Евросъюза.

Представителство на Европейската комисия в България

Представителството на Европейската комисия в Република България е представителен орган на Европейската комисия в България. Всяка държава-членка е домакин на Представителството на Европейската комисия . В България делегацията на Европейската комисия се преобразува в Представителство на ЕК на 1 януари 2007 г. – деня на присъединяването на България към Европейския съюз.

Представителствата на ЕК в държавите-членки са обединени организационно в Службата за преса и комуникация към Генерална дирекция „Комуникация“ в Европейската комисия.

Европейски комисии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.