Европейска банка за възстановяване и развитие

Европейската банка за възстановяване и развитие (съкратено ЕБВР) е финансова институция, която използва инвестиции като инструмент за развиване на пазарна икономика в 27 страни от Централна Европа до Централна Азия.

История

Създаването на ЕБВР първоначално е предложено от Франция през 1989 г. след разпадането на социалистическата система, за да подпомогне бившите социалистически страни в прехода им към пазарна икономика. На 7-та среща представители от 40 държави и 2 европейски институции достигат до споразумение по отношение на устава, неговия първоначален обем и разпределението на власт между акционерите. Споразумението за създаване на банката е подписано на 29 май 1990 г. в Париж, а самата банка започва да функционира през следващата 1991 г. със седалище в Лондон.

Финансирани, финансиращи

Банката предоставя финансиране за банки, индустрии и бизнеси на нови и съществуващи проекти. Тя работи и с компании от публичния сектор с цел подпомагане на приватизацията, преструктуриране на държавни фирми и подобряване на комуналните услуги.

ЕБВР е собственост на 60 страни и 2 междуправителствени институции (Европейска общност и Европейска инвестиционна банка). Акционери в банката могат да бъдат всички европейски страни, както и неевропейски страни, които са членове на Международния валутен фонд, Европейската общност и Европейската инвестиционна банка. Въпреки че нейните акционери са от публичния сектор, банката инвестира главно в частни начинания, обикновено заедно с търговски партньори. ЕБВР финансира работата си, като от своя страна взима изгодни заеми, използвайки перфектната си кредитна репутация.

Страните, в които банката инвестира, са: Азърбайджан, Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Северна Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия.

Страните, които само финансират, са: Австралийски съюз, Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Египет, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Люксембург, Малта, Мароко, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединено кралство, Португалия, САЩ, Турция, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Южна Корея и Япония.

През 2006 г. банката заявява, че ще преустанови финансирането на прибалтийските и централноевропейските държави най-късно през 2010 г. и че капиталовложенията ще се изместят в посока към Русия, Украйна, Армения, Казахстан и Узбекистан. Поради финансовата криза обаче този процес е отложен за 2015 г.

Сред бившите социалистически държави само Чехия успешно преминава от статус на заемаща държава в държава акционер. Това се случва през 2007 г. Тя е единствената бивша социалистическа държава, която вече не заема пари от банката, а участва в нея само с финансиране.

Уставът на ЕБВР постановява, че банката трябва да работи само в демократични страни и да съдейства за „екологически благоразумно и устойчиво развитие“. Въпреки това някои от най-големите критици на банката са еколозите, които твърдят, че банката не винаги изпълнява собствените си указания и финансира неблагоприятни за околната среда проекти.

Изисквания за финансиране

По-малките проекти се финансират както от ЕБВР, така и от други финансови посредници. Подпомагайки местни търговски банки, микро-бизнес банки, капиталови фондове и лизингови компании, ЕБВР е допринесла за финансирането на над 1 милион малки проекти. Банката предоставя заеми, финансиране с капитали, гаранции, лизинг и търговско финансиране.

По-малките проекти могат да бъдат финансирани чрез посредници или чрез специални програми за малки, преки инвестиции в не толкова напредналите държави.

За да може даден проект да се финансира от ЕБВР, той трябва да отговаря на следните изисквания:

  • да се намира в държава, в която ЕБВР функционира;
  • да има сериозни търговски перспективи;
  • да включва значително капиталово съдействие от страна на спонсора на проекта под формата на ликвидни средства или друг вид активи;
  • да подпомогне местната икономика и развитието на частния сектор;
  • да удовлетвори критериите за банкиране и да има високи екологични стандарти.

Структура на проектите

ЕБВР адаптира всеки проект към нуждите на клиента и към специфичната ситуация в държавата, региона или сектора. ЕБВР обикновено финансира до 35 % от цялата стойност на гринфилд проект или 35 % от дългосрочната капитализация на компанията. Банката изисква значителен финансов принос от спонсорите, който трябва да е равен или по-голям от инвестицията на ЕБВР.

Изисква се и допълнително финансиране от спонсори, други инвеститори или такова, което е генерирано чрез някоя от синдикалните програми на ЕБВР.

Подпомагани сектори

ЕБВР финансира проекти в повечето сфери. Те включват:

  • земеделски бизнес
  • енергийна ефективност
  • финансови институции
  • производство
  • общинска и екологична инфраструктура
  • природни ресурси
  • енергия
  • имущество и туризъм
  • телекомуникации, информационни технологии и медии
  • транспорт

Показатели за дейността

През 2004 г. банката е финансирала 129 проекта на обща сума от 4,1 млрд. евро, от които 1,24 млрд. евро е получила Русия. За периода 1991 – 2008 г. банката е отпуснала на страните от Източна Европа 33 млрд. евро.

Капиталът на банката към 2008 г. е 11,8 млрд. евро.

Структура на банката

Пълномощията на ЕБВР са прерогатив на Съвета на управляващите. Това е състав, в който правителството на всяка една от държавите-акционери назначава свой управляващ, който обикновено е министърът на финансите. Съветът на управляващите делегира голяма част от правомощията на Съвета на директорите, който отговаря за стратегическото направление на ЕБВР.

Съветът на директорите се състои от 23 дущи и е оглавяван от президент. Всеки директор представлява 1 или повече акционери. Под ръководството на Съвета на управляващите Съветът на директорите отговаря за управляването на цялостната дейност и политиката на банката.

Президентът се избира от Съвета на управляващите с мнозинство за период от 4 години и може да бъде избиран за втори мандат.

Вицепрезидентът се назначава от Съвета на директорите, с препоръка на президента за срок от 4 години. В случай на отсъствие или недееспособност на президента вицепрезидентът поема правомощията и функциите на президента.

Изпълнителен комитет контролира всички ключови аспекти, ефективността и финансовата устойчивост на банката. Той се състои от президента (който го оглавява), вицепрезидента и други членове на висшето ръководство на банката.

Банката има Съвет на гуверньорите, Борд на директорите, председател, един или двама заместник-председатели и други подобни служители и персонал, каквито се считат за необходими.

седания на Съвета на гуверньорите и председателства заседанията на Борда на директорите.

Президенти

  • Жак Атали: април 1991 – юли 1993 (на френски: Jacques Attali)
  • Рон Фриман: юли 1993 – септември 1993 (на английски: Ron Freeman)
  • Жак де Ларозиер: септември 1993 – януари 1998 (на френски: Jacques de Larosière)
  • Чарлс Франк: януари 1998 – септември 1998 (на английски: Charles Frank)
  • Хорст Кьолер: септември 1998 – април 2000 (на немски: Horst Köhler)
  • Чарлс Франк: април 2000 – юли 2000 (на английски: Charles Frank)
  • Жан Лемиер: юли 2000 – юли 2008 (на френски: Jean Lemierre)
  • Томас Миров: от юли 2008 (на немски: Thomas Mirow)

Вижте също

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European Bank for Reconstruction and Development“ и страницата „Европейский банк реконструкции и развития“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Азиатска банка за развитие

Азиатската банка за развитие (на английски: Asian Development Bank) е регионална банка за развитие, създадена на 22 август 1966 г. за насърчаване на икономическото и социалното развитие в Азия и Тихоокеанския басейн чрез заеми и техническа помощ.

В нея членуват 67 държави (към 2 февруари 2007 г.) – 48 от региона и 19 от други части на света. Нейната мисия е да помогне на своите развиващите се страни-членки за намаляване на бедността и подобряване на качеството на живот на своите граждани.

Работата на Азиатската банка за развитие (ADB) е насочена към подобряване на благосъстоянието на хората в Азия и Тихия океан, най-вече на 1,9 милиарда души, които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Въпреки многото успехи регионът на Азия и Тихия океан остава дом на 2/3 от бедните хора в света.

Базирана е в Манила, Филипините.

Българска банка за развитие

Българската банка за развитие (ББР) е насърчителна и търговска банка със седалище в София, България.

Тя е сред най-големите банки за развитие в Югоизточна Европа. Предлага финансиране и професионално консултиране с цел подпомагане индустриалния растеж на българската икономика. Освен програмите за развитие банката оперира и корпоративно звено за директно кредитиране. Към декември 2013 г. активите на ББР са в размер на 1 783 млн. лева, а печалбата ѝ е 11,3 млн. лева.ББР е мажоритарна собственост на Република България, с принципал Министерството на финансите, като има мандат за финансиране на публични проекти от национално значение, насърчаване растежа на експортно ориентирани фирми, подпомагане на малки и средни предприятия, както и осигуряване устойчиво развитие. Банковите операции се финансират с кредитни линии, които ББР договаря с международни банки за развитие, инвестиционни фондове и суверенни фондове.

ББР има най-висок кредитен рейтинг за България от кредитната агенция Fitch – дългосрочен кредитен рейтинг "ВВВ-" с положителна перспектива.

От 21 януари 2015 г. ББР е член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Дипломатически мисии в София

В София се намират множество посолства, почетни консулства и представителства на международни организации.

Европейска инвестиционна банка

Европейската инвестиционна банка е финансова институция на Европейския съюз.

Създадена е през 1958 с Римския договор с цел да финансира инвестиционни проекти в подкрепа на целите на ЕС, в частност регионалното развитие, транс-европейската транспортна мрежа, телекомуникации и енергетика, научна дейност, подобрения и иновации, подобряване и съхраняване на околната среда, здраве и образование. Противно на името си, ЕИБ не е инвестиционна банка. Извън съюза, ЕИБ съблюдава европейската политика за сътрудничество, определена в редица договори и споразумения със 130 държави от Централна, Южна и Източна Европа, Средиземноморския регион, Африка, Азия, Латинска Америка, Карибите и Тихоокеанския регион.

Акционери в банката са страните членки на ЕС. Високия кредитен рейтинг на банката (ААА) (2006) и позволява да получава евтин ресурс чрез емитиране на облигации на капиталовите пазари. ЕИБ отпуска кредити при лихви, леко надхвърлящи цената, на която получава собственото си финансиране.

Главната квартира е разположена на Булевард Конрад Аденауер в квартал Кирхберг, Люксембург.

Европейски структурни фондове

Структурните фондове (СФ) са основният финансов инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата кохезионна (регионална) политика. Една от основните цели на тази политика е постигането на по-голямо икономическо и социално сближаване между страните-членки по отношение на доходи, богатство и възможности. Всички райони могат да кандидатстват, но най-бедните райони получават най-голяма подкрепа. Основен индикатор за оценка на регионите е брутният вътрешен продукт на глава от населението, макар че той не винаги отразява точно социалните и икономическите реалности.

Структурните фондове се състоят основно от Европейския фонд за регионално развитие – ЕФРР (на английски: European Regional Development Fund - ERDF) и Европейския социален фонд - ЕСФ (на английски: European Social Fund - ESF). Заедно с финансирането на Общата селскостопанска политика (на английски: Common Agricultural Policy - CAP) и Кохезионния фонд

Структурните фондове формират най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС.

Първият програмен период, в който България участва като пълноправна страна-членка на ЕС, е от 1 януари 2007 до 31 декември 2013. Целият бюджет за структурните фондове през този период е 347 милиарда евро: 201 милиарда за ЕФРР, 76 милиарда за ЕСФ и 70 милиарда за Кохезионния фонд.

Насочени към регионалното развитие са също и Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство – ЕФОГСС (на английски: European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF) и Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството - ФИОР (на английски: Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG).

Европейски форум на институциите за гарантиране на депозити

Европейски форум на институциите за гарантиране на депозити (на английски: European Forum of Deposit Insurers) е международна асоциация с нестопанска цел. Основан е през 2002 г., като през 2007 г. в Брюксел, Белгия е регистриран като международна асоциация с нестопанска цел съгласно белгийското законодателство. Към 2012 г. членове на EFDI са 68 схеми – схеми за гарантиране на депозити и схеми за компенсиране на инвеститори, от 44 държави.

Жак Атали

Жак Атали (на френски: Jacques Attali) е френски икономист и писател.

Международна банка за възстановяване и развитие

Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) е една от петте институции, които обхваща Групата на Световната банка. Международна банка за възстановяване и развитие е международна организация, чиято мисия на създаване е била да финансира реконструкцията на нации, опустошение от Втората световна война. Днес нейната мисия е разширена до борба с бедността със средствата на финансиращи държави. Тя е създадена на 27 декември 1945 след международната ратификация на споразумението, постигнато на Бретън-Уудската конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944 в Бретън Уудс, Ню Хампшир.

Организация за черноморско икономическо сътрудничество

Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (съкратено ОЧИС) е междудържавна икономическа организация за сътрудничество в региона на Черно море. Бива определяна и като „икономическа организация от регионален тип“, „икономическо обединение на държави от Черноморския регион“, а може да се срещне и под наименованията „Пакт за черноморско икономическо сътрудничество“ (ПAЧИС), „Зона за черноморско икономическо сътрудничество“ (ЗЧИС).

На 25 юни 1992 г. държавните глави и премиерите на 11 страни подписват в Истанбул обща декларация, чрез която се създава ОЧИС. Създадена по инициатива на Турция. Започва своето съществуване като уникален и обещаващ модел на многостранна политическа и икономическа инициатива.

Нейната задача е да служи като уникален модел за многостранна политическа и икономическа инициатива, която да хармонизира действията на страните-членки, да осигури мира, сигурността и развитието на черноморския регион в духа на приятелските взаимоотношения.

Официално сферите на сътрудничество в ОЧИС са:

търговия и икономическо развитие;

банков и финансов сектор;

комуникации;

енергетика;

транспорт;

селско стопанство и хранително-вкусова промишленост;

здравеопазване и фармацевтика;

защита на околната среда;

туризъм;

наука и технологии;

обмен на статистически данни и икономическа информация;

сътрудничество между митническите и други гранични власти;

контакти между хората;

борба с организираната престъпност, нелегалното пренасяне на наркотици, оръжие и радиоактивни материали, с всички прояви на тероризъм и с нелегалната миграция.Турция е председател на организацията за периода май 2007 до януари 2008 г. България е била председател на ОЧИС от 1 ноември 2009 г. до 30 април 2010 г. Централата на ОЧИС – постоянният международен секретариат – е учредена в Истанбул през март 1994 г.

Членството в ОЧИС не е ограничено само до страни, имащи териториални води в Черно море: Албания, Армения, Азербайджан, Гърция, Молдова и Сърбия нямат брегова линия по Черно море. С приемането на държавата Сърбия и Черна гора през април 2004 г. организацията има 12 страни-членки.

Парижки клуб

Парижкият клуб е неформална междуправителствена организация, отпускащи кредити на държавно ниво. Съставен е от представители на 20-те най-богати държави в света.

Клубът извършва финансови услуги, сред които преструктурирания и опрощаване на външните дългове на нуждаещите се страни. Длъжниците най-често са препоръчвани от Международния валутен фонд, когато останалите възможности за решаване на финансовите задължения са изчерпани.

Първото събиране на Клуба се организира през 1956 г. по идея на Франция за провеждане на консултации и преговори с Аржентина. Оттогава до 2004 г. Клубът е подписал 383 договора по задълженията на 79 държави на обща сума от 427 млд. долара.

Срещите на Клуба са с честота 10 – 11 пъти за календарна година. Те се провеждат в Министерството на финансите на Франция. Технически Клубът се обслужва от секретариат назначен и финансово обезпечен от домакините.

Подобна организация, но на частните кредитори, е Лондонският клуб.

Северна инвестиционна банка

Северна инвестиционна банка (на английски: Nordic Investment Bank) е международна финансова институция със седалище в Хелзинки, създадена през 1976 г.

Основната ѝ цел е предоставянето на средносрочни и дългосрочни заеми, както и гаранции за дългово финансиране на инвестиционни проекти. Компанията инвестира в развитието на производствената индустрия, инфраструктура, транспорт, телекомуникации, енергетика, трансгранични сливания и придобивания, малки и средни предприятия и други. Дейността ѝ се простира както на територията на държавите членуващи в институцията, така и в Африка, Европа, Азия, Южна и Северна Америка.

Централноевропейска инициатива

Централноевропейската инициатива, съкратено ЦЕИ, е международна организация в Европа.

Създадена е в Будапеща през 1989 г. Нейната централа се намира в Триест. Включва 18 страни-членки с територия от 2,4 млн. кв. км и население от почти 250 млн. души.

ЦЕИ е първият регионален форум върху политическата карта на Централна, Източна и Югоизточна Европа, има най-дългата история и най-голямата територия сред всички регионални организации, процеси и инициативи.

Черноморска банка за търговия и развитие

Черноморската банка за търговия и развитие (съкратено ЧБТР) е международна финансова институция, основана на 24 януари 1997 г.Банката е създадена чрез регионалната Организация за черноморско икономическо сътрудничество. Нейната дейност се регулира от Споразумението за учредяване на Черноморската банка за търговия и развитие, регистрирано в Организацията на обединените нации.

Целта на ЧБРТ е да подпомага икономическото развитие на страните от региона и да финансира и насърчава изпълнението на регионални проекти от държавния и частния сектор. Чистата печалба на банката за 2010 г. е 12 млн. евро. Банката разполага с капитал от 3 млрд. специални права на тираж (ок. 3,5 млрд. евро). Централата на банката се намира в Солун, Гърция.

ЧБТР, за разлика от Международния валутен фонд, не налага ограничения и условия на страните длъжници, чрез които да упражнява контрол върху тяхната парична политика. Moody's Investors Service дава кредитен рейтинг 'Baa1' на банката.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.