Европа

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.
Европа
Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders)
Площ 10 180 000 km²
Население 741 447 158 д.
Гъстота 72,9 д./km²
Държави 50
Зав. територии 6
Езици френски,
немски,
английски
и други
Градове Москва,
Истанбул,
Лондон,
Париж,
Мадрид
и други
Часова зона UTC-1 до UTC+5

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа
Политическа карта на Европа

Икономиката на Европа, като едно цяло, е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити, колкото големите икономики.

Europe satellite globe
Сателитна снимка на Европа

География

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Europe topography map en
Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте също

История

Europe countries map bg
Политическа карта на Европа

Праистория

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[2] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[3] Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[4]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[5] и мегалитните храмове в Малта.[6] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

First.Crusade.Map
Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.

Средновековие

Evropa 1911 bg
Европа преди Балканската война, 1911 г.

20 век

През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза: Германия, Австро-Унгария, Турция и България срещу Англия, Франция, Русия, САЩ и други. Съюзът на първите четири държави се нарича „Троен съюз“, а на останалите държави – „Антантата“. Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Политическа география

Карта на Европа, според най-използваните географски граници[7] (Легенда: синьо = страната се намира на два континента • зелено = страната историческо се счита като европейска, обаче тя се намира на друг континент).

Standard map of Europe (blank)
Държава Площ
(km²)
Население
(2014 г.)
Гъстота
(на km²)
Столица
Флаг на Австрия Австрия 83 858 8 464 554 97,4 Виена
Флаг на Азербайджан Азербайджан 1 97 Баку
Флаг на Албания Албания 28 748 2 820 977 125,2 Тирана
Флаг на Андора Андора 468 76 246 146,2 Андора ла Веля
Флаг на Армения Армения 4 101 Ереван
Флаг на Беларус Беларус 207 600 9 465 500 49,8 Минск
Флаг на Белгия Белгия 30 510 11 167 578 336,8 Брюксел
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 51 129 3 790 622 77,5 Сараево
Флаг на България България 110 910 7 286 040 68,7 София
Флаг на Ватикана Ватикана 0.44 839 2 045,5 Ватикана
Флаг на Великобритания Великобритания 244 820 63 705 000 244,2 Лондон
Флаг на Германия Германия 357 021 82 523 700 233,2 Берлин
Флаг на Грузия Грузия 1 64 Тбилиси
Флаг на Гърция Гърция 131 940 10 815 197 80,7 Атина
Флаг на Дания Дания 2 43 094 5 608 784 124,6 Копенхаген
Флаг на Естония Естония 45 226 1 286 540 31,3 Талин
Флаг на Република Ирландия Ирландия 70 280 4 585 400 60,3 Дъблин
Флаг на Исландия Исландия 103 000 325 010 2,7 Рейкявик
Флаг на Испания Испания 3 504 851 46 704 314 Мадрид
Флаг на Италия Италия 301 230 60 829 079 191,6 Рим
Флаг на Казахстан Казахстан 1 5,9 Астана
Флаг на Кипър Кипър 4 9 251 862 000 85 Никозия
Флаг на Латвия Латвия 64 589 2 014 000 36,6 Рига
Флаг на Литва Литва 65 200 2 950 684 55,2 Вилнюс
Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн 160 36 842 205,3 Вадуц
Флаг на Люксембург Люксембург 2 586 537 000 173,5 Люксембург
Флаг на Северна Македония Северна Македония 5 25 713 2 062 294 81,1 Скопие
Флаг на Малта Малта 316 416 055 1 257,9 Валета
Флаг на Молдова Молдова 6 33 843 3 559 500 131,0 Кишинев
Флаг на Монако Монако 1,95 36 136 16 403,6 Монако
Флаг на Нидерландия Нидерландия 7 41 526 16 806 200 393,0 Амстердам
Флаг на Норвегия Норвегия 8 324 220 5 077 798 14,0 Осло
Флаг на Полша Полша 312 685 38 533 300 123,5 Варшава
Флаг на Португалия Португалия 9 91 568 10 562 178 110,1 Лисабон
Флаг на Румъния Румъния 238 391 21 120 640 91,0 Букурещ
Флаг на Русия Русия 1, 13 17 075 400 107 370 000 26,8 Москва
Флаг на Сан Марино Сан Марино 61 32 509 454,6 Сан Марино
Флаг на Сърбия Сърбия 10 88 361 7 180 505 89,4 Белград
Флаг на Словакия Словакия 48 845 5 412 008 111,0 Братислава
Флаг на Словения Словения 20 273 2 060 332 95,3 Любляна
Флаг на Турция Турция 1 783 562 7 002 662 93 Анкара
Флаг на Украйна Украйна 11 603 700 45 460 627 80,2 Киев
Флаг на Унгария Унгария 93 030 9 906 000 108,3 Будапеща
Флаг на Финландия Финландия 336 593 5 445 883 15,3 Хелзинки
Флаг на Франция Франция 12 547 030 65 806 000 109,3 Париж
Флаг на Хърватия Хърватия 56 542 4 290 612 77,7 Загреб
Флаг на Чехия Чехия 78 866 10 512 900 130,1 Прага
Флаг на Черна гора Черна гора 13 812 620 029 44,6 Подгорица
Флаг на Швеция Швеция 449 964 9 625 444 19,7 Стокхолм
Флаг на Швейцария Швейцария 41 290 8 085 300 176,8 Берн
Общо 10 180 000 70

1 Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия.
2 Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка.
3 Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка.
4 Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър.
5 В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония.
6 Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република.
7 Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка.
8 Включва Свалбард и острови Ян Майен.
9 Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка.
10 Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република.
11 Включва Кримската автономна република.
12 Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души.
13 Данните са за цяла Русия.

Овен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.

Име и флаг Площ
(km²)
Население
(1 юли 2002 est.)
Гъстота
(на km²)
Столица
Флаг на Абхазия Абхазия 1 8 432 216 000 29 Сухуми
Флаг на Оланд Оланд (Финландия) 1 552 26 008 16,8 Мариехамн
Флаг на Фарьорските острови Фарьорски острови (Дания) 1 399 46 011 32,9 Торсхавн
Флаг на Гибралтар Гибралтар (Великобритания) 2 5,9 27 714 4 697,3 Гибралтар
Флаг на Гърнси Гърнси (Великобритания) 2 78 64 587 828,0 Сейнт Питър порт
Косово Косово 10 887 [8] 1 804 838 220 Прищина
Флаг на Остров Ман Ман (Великобритания) 2 572 73 873 129,1 Дъглас
Флаг на Джърси Джърси (Великобритания) 116 89 775 773,9 Сейнт Хелиър
Флаг на Нагорно-Карабахска република Нагорни Карабах 4 11 458 138 800 12 Степанакерт
Флаг на Северен Кипър Северен Кипър 5 3 355 265 100 78 Никозия
Флаг на Южна Осетия Южна Осетия 1 3 900 70 000 18 Цхинвали
Flag of Norway.svg Свалбард и островите
Ян Майен
(Норвегия)
62 049 2 868 0,046 Лонгирбюен
Флаг на Приднестровие Приднестровие 6 4 163 537 000 133 Тираспол

1 Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия.
2 Владения на Короната, под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от Обединеното кралство.
3 Косово е призната като независима държава от 75 държави-членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ.
4 Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан.
5 Призната е единствено от Турция.
6 Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.

Население

Image-Languages-Europe
Европа

През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души[9] или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света, най-вече в Африка и Азия.[9] Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

Езици

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици.

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Подобно е положението с обявените за официални в съответните държави черногорски и босненски езици, които езиковедите приемат за сръбски диалекти.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на латинският език, който е официален в държавата Ватикан. Романските езици се делят на три основни групи:

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз. Специалистите не са единни и в мнението си за това дали всички те са самостоятелни езици или трябва да бъдат считани за диалекти на основните.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ протогермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.

Германските езици се разделят на:

  • източногермански езици – група изчезнали езици, произлизащи от готския.
  • западногермански езици – включват редица езици, като в Европа се говорят английски, немски, нидерландски, фризийски, както и люксембургски (в Люксембург и областта Швабия в Германия), долнонемски (в част от Северна Германия, Нидерландия и Дания), платски (говорен от етническите германци в Русия и Казахстан, заселени тук още от XVII – XVIII век), скотс (в част от Шотландия), идиш (езикът на немските евреи) и др., някои от които считани за диалекти.
  • северногермански езици – включват скандинавските езици шведски, датски, норвежки, фарьорски и исландски езици.

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона човека, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.

Келтските езици се говорят от около 1,5 милиона човека в Европа, като в миналото са били много разпространени, но единствено в Ирландия език от тази група е официален. Разделят се на две групи:

Балтийските езици са също част от индоевропейското езиково семейство с около 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

  • западнобалтийски езици – група отмрели езици, сред които пруския
  • източнобалтийски езици – латвийски, литовски и няколко мъртви езика.

Иранските езици също имат своя представител в Европа. Те са част от индоевропейското семейство и към тях спада осетинският, родствен на изчезналите сарматски и алански езици и говорен от около 500 хил. души.

Като самостоятелни групи от индоевропейското семейство, състоящи се от един единствен език се считат:

  • Гръцкият – владее се от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.
  • Арменският – говори се от около 6,7 милиона души в Армения, Русия, България и др.
  • Албанският – говори се от над 6 милиона души в Албания, Косово, Северна Македония, Южна Италия и др.

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:

  • турският е роден на 74 милиона души и се владее от над 83 милиона души.
  • азербайджанският е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души.

Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа. Най-разпространените езици от тази група са унгарският (14,5 мил.души), финският (6,5 мил. души), естонският (1,1 мил. души) и мордовският (850 хил. души).

Кавказките езици са самостоятелно семейство и включват десетки различни езици, някои от които говорени от по няколко стотин човека. Най-разпространен е грузинският език, които се говорят от около 5,2 милиона души. Към това семейство спадат и абхазкият, чеченският, ингушкият и много други.

Много са споровете и относно принадлежността на баският език, говорен от повече от един милон човека от народа на баските, в Северна Испания и Южна Франция (района на Пиринеите). Някои считат, че може условно да бъде причислен към кавказките езици, но други са на мнение, че това е уникален език формиращ самостоятелно езиково семейство, в което е единствен представител.

Освен всички тези езици, приемани за традиционни за европейският континент, вследствие на голямата преселническа вълна, започнала още през колониалната епоха, в Европа живеят многобройни общности от всички краища на Азия и Африка. Някои от тях живеят доста капсулирано и запазват традициите, обичаите и езика си в продължение на поколения.

Икономика

Като за континент, икономиката на Европа е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страни в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП($3,820 трилиона)[1] в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. Франция заема второ място ($2,902 трилиона)[2], а Великобритания трето място ($2,848 трилиона [3].

Бележки

  1. National Geographic Atlas of the World. 7th. Washington, DC, National Geographic Society, 1999. ISBN 0-7922-7528-4. с. 68 – 69, 90 – 91.
  2. Vekua 2002, с. 85 – 89.
  3. BBC 2007.
  4. National Geographic 2005, с. 21.
  5. Atkinson 1956.
  6. Peregrine 2001, с. 157 – 184.
  7. The map shows one of the most commonly accepted delineations of the geographical boundaries of Europe, as used by National Geographic and Encyclopedia Britannica. Whether countries are considered in Europe or Asia can vary in sources, for example in the classification of the CIA World Fact Book or that of the BBC.
  8. CIA,gov
  9. а б World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database. // UN – Department of Economic and Social Affairs. Посетен на 10 юни 2008.

Източници

  • Atkinson, Richard J. C. Stonehenge. Penguin Books, 1956.
  • 'First west Europe tooth' found. // BBC, 2007. Посетен на 12 април 2010.
  • National Geographic. National Geographic Visual History of the World. Washington, National Geographic Society, 2005. ISBN 0-7922-3695-5.
  • Peregrine, Peter Neal и др. Encyclopaedia of Prehistory. Springer, 2001. ISBN 0306462583.
  • Vekua, A и др. A new skull of early Homo from Dmanisi, Georgia. // Science 297. 2002. DOI:10.1126/science.1072953. с. 85 – 89.

Външни препратки

Балкански полуостров

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Германска империя

Германска империя (на немски: Deutsches Reich) е държава съществувала от обединението на Германия през 1871 г. до абдикацията на кайзер Вилхелм II през ноември 1918 г., когато Германия става федерална република (Ваймарска република).

Създаването на единната германска държава в центъра на Европа е удар срещу интересите на Франция и Австро-Унгария. То е съпроводено с бурно стопанско, търговско и военно развитие на новата империя. През 1913 г. Германия става втората по население държава в Европа след Русия. Година по-късно страната е втора по производство на въглища на континента след Великобритания и първи производител на стомана в Европа (по-голям дори от Великобритания, Франция и Русия взети заедно).

Германската империя се поддава и на изкушенията на колониалната треска. Германски стават днешните Камерун, Намибия, Того и Танзания. Колониалната експанзия се съпътства с бързо разрастване на германския военен флот. В годините непосредствено преди Първата световна война немският флот е вече втори по големина след английския.

Граф

Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Възниква като служебно наименование на назначените от Карл Велики военно-административни управители и отначало няма смисъла на наследствена аристократична титла. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена – император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща титлата жупан, съответстваща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото литовско княжество титлата е нямала номинална стойност, и е била само въпрос на престиж . В Русия титлата е въведена от Петър I също като почетна и е съществувала до 1917 г.От основната титла се оформят различни производни форми:

ландграф – управител на подвластна страна (land) в Свещената Римска империя;

маркграф – управител на гранична област (от нем. mark – граница);

пфалцграф (граф-палатин) – управител на централната столична област (от нем. Pfalz – дворец);

виконт – вице-конт (вместо граф), впоследствие става самостоятелна титла.

Западна Европа

Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа. Макар че терминът има географски контекст, уникалността на Западна Европа е основно в исторически, политически и културен аспект.

Приетата дефиниция на концепцията за Западна Европа е създадена след Втората световна война, в резултат на Студената война (приблизително 1945 – 1991) и включва всички страни, които застъпват позицията на Съединените щати, противопоставящи се на комунистическия режим в Съветския съюз и страните от Източния блок. Някои от западните държави са станали демокрации едва наскоро – Испания и Португалия, например, са били под диктаторски режими до 1975 г. Други страни, които са влезли неутрална позиция по време на Студената война, като Швейцария и Швеция също се считат за част от Западна Европа. Те се присъединяват към западните икономически организации – европейската (ЕАСТ, например), а техните икономики определено са били далеч от комунизма в Източна Европа. Смисълът на понятието „Западна Европа“ в географски план започва да отстъпва с включването на Гърция в западноевропейските страни – Гърция се намира в действителност до някои страни от източноевропейския регион.

Източна Европа

Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.

Терминът е добре обособен по време на Студената война, като се е използвал като синонимен на Източен блок или Втория свят и все още се използва.

Император

Императорът е монарх и суверенен владетел на империя. Женската форма на титлата е императрица и може да се отнася както за съпругата на императора, така и за жена, която действително е монарх. През Средновековието в Западна Европа императорът на Свещената Римска империя е по-висшестоящ от кралете.

Думата император идва от латинското imperator (буквално - „подготвящ срещу“; по-общо - „пълководец“). Първоначално това е най-високата военна длъжност в древния Рим, приблизително отговаряща на пълководец, но постепенно започва да се използва за владетелите на Римската империя. По-късно така са титулувани някои от владетелите в Западна Европа, както и във Източната Римска империя (Византия), България, Русия, Африка, Азия.

Лига Европа

Лига Европа е международен футболен турнир, в който участват европейски футболни отбори.

Предшествениците на турнира са Купата на панаирните градове, Купата на Носителите на Купи, турнирът Интертото и Купата на УЕФА. Лига Европа се смята за втория най-престижен европейски клубен футболен турнир след Шампионската лига.

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

Манастир

Манастир или обител (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.

Терминът на български има и по-близката до оригинала форма монастир, която днес е архаизъм и се използва предимно от църковни автори. Българският термин обител също е архаизъм.

В западна Европа и Англия се използва термина абатство (от лат. abbatia и арамейски abba, което означава „баща“), което по своята същност е синоним на манастир. Абатствата съществуват само в западна Европа. То се различава като устройство и управление от източноправославните манастири. Те са нерядко стопански комплекси с не малка промишлено-стопанска роля. Абатство е манастир под управлението един абат. Често думата Абатство се използва и за определянето на централната манастирска църква, като например Уестминстърско абатство.

Национална библиотека на Франция

Националната библиотека на Франция (на френски: Bibliothèque nationale de France) е библиотека във Франция, изпълняваща функциите на национална библиотека.

Намира се в Париж и със сбирка от 30 милиона единици, включително 12 милиона книги, е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Националната библиотека води началото си от кралската библиотека, основана от крал Шарл V през 1368 г. Тя е разширена от крал Луи XIV и е отворена за публиката през 1692 г.

Библиотечният фонд значително нараства по време на Френската революция, когато в него са включени голямо количество книги от национализирани частни колекции. Днес библиотеката има около 2700 служители.

Полша

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие и стандарт на живот. Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

Русия

Русѝя (на руски: Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (на руски: Росси́йская Федера́ция) е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век, благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента – Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.

През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) – първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация.

Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Президент е Владимир Путин.

Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. ($4,016 трлн.), разполага с 5-те по численост въоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал . Русия е велика сила – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, член на Г-8 (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим ), Г-20, Съвета на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.

Северна Италия

Северна Италия също и Горна Италия (на италиански: Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на ботушовия полуостров Италия (Апенински полуостров), който се дели на Горна Италия, Централна Италия (Средна Италия) и Южна Италия.

Големият регион се смята като сърце на италианската икономика.

Средновековие

Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на 3 периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Тази схема е въведена от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно. Обикновено от историците се приема за негово начало краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за негов край – възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми (известно като Ренесанс) през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини – откритието на Америка от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края на Стогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история.

Самото название Средновековие води началото си от 15 век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и 15 век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.). Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството Средновековието се дели на Ранно, Развито и Късно.

Турция

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено извънредно положение.

Франция

Франция (на френски: France френско произношение: [fʁɑ̃s]) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет и ядрен арсенал, а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.

Централна Европа

Центра̀лна Евро̀па е регион в Европа, разположен между Източна Европа и Западна Европа.

Под Централна Европа обикновено се разбира:

Австрия – 8 308 906 души (2007)

Германия – 82 314 900 души (2006)

Лихтенщайн – 33 717 души (2005)

Полша – 38 518 241 души (2007)

Словакия – 5 455 407 души (2008)

Словения – 2 009 245 души (2007)

Унгария – 10 064 000 души (2007)

Чехия – 10 306 709 души (2007)

Швейцария – 7 507 300 души (2006)

Хърватия – 4 190 669 души (2016)

Румъния – 19 759 968 души (2016)

Цигани

Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани – „недосегаеми“) е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.

Циганската етническа общност произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент, по специално от северна Индия, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан и Пенджаб, и живее днес в целия свят, най-вече в Европа и САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.

Чехословакия

Чехословакия (на чешки: Československo; на словашки: Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.

Създадена е след Първата световна война. Съществува от 1918 до 1992 г. (по времето на Втората световна война е имала правителство в изгнание). Разделя се на Чешка република и Словашка република от 1 януари 1993 г.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Европа

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.