Еврозона

Еврозона се нарича групата от страни-членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

Eurozone
Еврозоната

История

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 2015 г. еврозоната включва 19 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция.

Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство. Великобритания, Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание.

Някои от териториите на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз.)

АлбанияХърватияАрменияАзербайджанБосна и ХерцеговинаГрузияМолдавияЧерна гораСеверна МакедонияРусияСърбияУкрайнаСъвет на ЕвропаРепублика КипърИрландияАвстрияБелгияФинландияФранцияГерманияГърцияИталияЛюксембургМалтаПортугалияНидерландияСловакияСловенияИспанияЕврозонаБългарияРумънияВеликобританияЧехияДанияЕстонияУнгарияЛатвияЛитваПолшаШвецияМонакоЕвропейски съюзАндораТурцияСан МариноВатиканИсландияНорвегияШвейцарияЕвропейска ассоциация за свободна търговияШенгенско споразумениеЕврозона#С договореностЛихтенштейнЕвропейска икономическа зона
Участие на страните в европейски договори и организации.
Страна Приета Население С изключение на
Австрия Австрия 1 януари 1999 8 316 487
Белгия Белгия 1 януари 1999 10 584 534
Германия Германия 1 януари 1999 82 314 906
Гърция Гърция 1 януари 2001 11 125 179
Ирландия Ирландия 1 януари 1999 4 239 848
Испания Испания 1 януари 1999 47 021 031
Италия Италия 1 януари 1999 59 131 287 Flag of Campione d'Italia.svg Кампионе д’Италия
Кипър Кипър 1 януари 2008 766 400 Северен Кипър Севернокипърска турска република[1]
Флаг на Латвия Латвия 1 януари 2014 2 070 371
Флаг на Литва Литва 1 януари 2015 3 575 439
Люксембург Люксембург 1 януари 1999 476 200
Малта Малта 1 януари 2008 404 962
Нидерландия Нидерландия 1 януари 1999 16 372 715 Флаг на Аруба Аруба[2]
Кюрасао Кюрасао[3]
Синт Мартен Синт Мартен[3]
Flag of the Netherlands.svg Карибска Нидерландия[4]
Португалия Португалия 1 януари 1999 10 599 095
Словакия Словакия 1 януари 2009 5 431 363
Словения Словения 1 януари 2007 2 013 597
Финландия Финландия 1 януари 1999 5 289 128
Франция Франция 1 януари 1999 63 392 140 Флаг на Нова Каледония Нова Каледония
Флаг на Френска Полинезия Френска Полинезия
Флаг на Уолис и Футуна Уолис и Футуна
Естония Естония 1 януари 2011 1 340 021
Flag of Europe.svg Еврозона 335 120 526

Критерии за присъединяване на нови държави

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно. Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка[5].

Икономика на еврозоната

Криза в еврозоната

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия [6]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5 %.  През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. [7]

Бележки

  1. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република не е призната от ЕС. Използва турската лира, както и еврото.
  2. Аруба използва арубския флорин. Тя е част от Кралство Нидерландия, но не и на ЕС.
  3. а б Използва антилския гулден, като планира преход към карибския гулден на 1 януари 2012 г.
  4. На 1 януари 2011 г. преминава от антилския гулден към американския долар.
  5. Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната?. // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  6. Слаб ръст на икономиката у нас, спадът в ЕС продължава, статия в Икономикс.БГ от 15 май 2013 г. г.
  7. Безработицата в ЕС. // Евростат, 20 май 2013.

Вижте също

2009

2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Международна година на астрономията.

Международна година на природните влакна.

Година на Николай Гогол.Съответства на:

5769 – 5770 година по Еврейския календар

4705 – 4706 година по Китайския календар

4342 година по Корейския календар

2762 години от основаването на Рим

2553 година по Будисткия календар

2552 година по Тайландския слънчев календар

2001 – 2002 година по Етиопския календар

1725 – 1726 година по Коптския календар

1458 година по Арменския календар

1431 – 1432 година по Мюсюлманския календар

1387 – 1388 година по Иранския календар

1371 година по Бирманския календар

Белгийски франк

Белгийският франк е паричната единица на Белгия от 1832 до въвеждането на еврото. Той се подразделя на 100 сантима. Кодът на белгийския франк по ISO 4217 е BEF.

Първоначално франкът е парична единица, използвана във Франция от 14 век с известни прекъсвания (вижте френски франк). След френските завоеванията, последвали Френската революция и Наполеоновите войни, франкът започва да се използва в големи части от Западна Европа. След отделянето си от Нидерландия Кралство Белгия създава през 1832 свой собствен франк, еквивалентен на френския. През следващите години това правят също Люксембург (1848) и Швейцария (1858).

През 1865 Франция, Белгия, Швейцария и Италия създават Латинския валутен съюз (Гърция се присъединява през 1868). Всяка от страните има собствена национална валута (франк, лира, драхма) на стойност 4,5 g сребро или 0,290 322 g злато, които са свободно конвертируеми помежду си при курс 1:1. През 1870-те златото е прието за стандарт, положение, което се запазва до 1914. През 1926 Белгия преживява тежка финансова криза и напуска валутния съюз, който се разпада в края на същата година.

Създаденият през 1921 валутен съюз между Белгия и Люксембург се запазва до наши дни, като през 1932 е трансформиран в по тясна икономическа общност. Люксембургският и белгийският франк имат равна стойност и са приемани като законно платежно средство на територията на двете страни.

Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999, когато са заменени от еврото при курс 1 EUR = 40,3399 BEF/LUF (1 BEF/LUF = 0,024789 EUR). Старите банкноти и монети губят статута си на платежно средство на 28 февруари 2002.

Британска лира

Британската лира (паунд, фунт) е паричната единица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Други използвани имена: лира стерлинг (също стерлинг, стърлинг), фунт стерлинг, паунд стерлинг (англ. pound sterling), лира (от лат. libra), фунт (рус. от нем. pfund).

Международният код на валутата по ISO 4217 е GBP (англ. Great Britain Pound). Най-често използваният символ за валутата е £, (или по-рядко просто „L“). В миналото се е използвал и символът „/“. Символът „L“ идва от древноримската мярка за тежест либра, (конкретно римската либра), „libra“, която дава и наименованието на паричната единица.

България и еврото

България е член на ЕС, но не и на еврозоната. Присъединяването ѝ към нея е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Европейския валутен механизъм (на английски: European Exchange Rate Mechanism, ERM II), т. нар. чакалня на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания обменен курс на лева.

Изображението на евромонетите още не е направено, но е избрано за мотиви за всички български евромонети да бъде използван Мадарският конник.

Германска марка

Германската марка (на немски: Deutsche Mark) (DEM, DM) е официалната парична единица на Западна Германия, а след 1990 на обединена Германия. Тя остава официална валута до 2002, когато е заменена от еврото; нейните монети и банкноти се запазват в обращение до въвеждането на новите монети и банкноти на еврото през 2002.

Марката е официално платежно средство в Германия от създаването на държавата в 1871.

До изтеглянето на марката от обращение през 2002, тя е втората най-силна валута в световен мащаб.

Към 2006 година, все още голям брой магазини в Германия пускат промоции и големи намаления, в случай че платите с марки, макар официално те вече да не са законно платежно средство.

Обменният курс на марката е закотвен на ниво 1,95583 марки за евро и има вечна валидност, при продажба на марки в офисите на Германската Федерална Банка.

Гръцка драхма

Драхма (на гръцки δραχμή) е националната валута на Република Гърция до 31 декември 2001 г. На 1 януари 2002 г. е заменена с евро (euro) — обща валута на страните-членки на част от Европейския съюз.

Думата драхма е отглаголно съществително от глагола δράττω (вземам, стискам в юмрук нещо). В древността една драхма се е деляла на 6 обола (οβολός).

Датска крона

Датската крона (на датски: dansk krone) е официалната валута на Дания, Фарьорските острови и на Гренландия от 1 януари 1875 година. Нейният ISO 4217 код е DKK, а символът ѝ е kr.

Дели се на 100 йоре като норвежката и шведската крона.

На референдум през 2000 г. за присъединяване към Еврозоната и еврото гласоподавателите запазват кроната с резултат 53,2%.

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро

) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Еврогрупа

Еврогрупата е групата на министрите на финансите на страните от Еврозоната, събиращи се на ежемесечно неформално съвещание за координиране на тяхната икономическа политика.

Създадена от Европейския съвет през 1997 г., тя фактически изпразва от съдържание Съвета на европейските министри на финансите, чиито заседания се провеждат на следващия ден след заседанията на Еврогрупата, за да утвърдят нейните решения.

Ролята на Еврогрупата се усилва още повече с избирането на неин постоянен председател в лицето на Жан-Клод Юнкер - премиер и министър на финансите на Люксембург, доайен на Европейския съвет от 1 януари 2005 г.

Еврокалкулатор

Еврокалкулатор е популярен тип калкулатор в държавите от Еврозоната, приели еврото за своя официална национална валута.

Прилича и има функции на нормален калкулатор, но освен това има специални функции, свързани с превръщането на предишната валута в евро (например в случая на Испания това е преизчисляването на суми, номинирани в испанска песета, в евро) или обратно – на евро в предишната валута.

Ползата от такъв калкулатор е обикновено в първите месеци на транзитивния период, при финансови операции, свързани с валута.

Еврокалкулатор може да се намери и в страни извън еврозоната – в страни, където еврото има сравнително силно присъствие.

Европейска система на централните банки

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) (на английски: European System of Central Banks) е наднационален орган за финансово регулиране на Европейския съюз и включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на всички страни от ЕС. Тя е с по-широк състав от Евросистемата, която включва ЕЦБ и националните централни банки само на страните от Еврозоната (т.е. които са приели еврото за своя валута).

ЕСЦБ и Евросистемата ще съществуват паралелно, докато има страни-членки на Европейския съюз, които не са приели еврото за своя валута.

Естонска крона

Естонската крона (на естонски kroon) е бившата национална валута на Естония.

За първи път е въведена през 1928 г. 1 естонска крона е равна на 100 сента (sent). Емитира се от Банка Естония. Международният код на валутата е ЕЕК.

Заменена е с еврото от 1 януари 2011 г.

Латвийски лат

Латът е бившата национална валута на Латвия.

Заменен е с еврото от 1 януари 2014 г.Фиксирният курс на латвийския лат към еврото е 0,702804 латвийски лата за едно евро.

Currency Exchange in Latvia – Latvian currency exchange market comparison. (In English)

Литовски литас

Литасът (на литовски: litas, мн. ч. litai или litų в зависимост от конкретната граматическа конструкция) е бившата национална валута на Република Литва.

Заменен е с еврото от 1 януари 2015 г.

Постоянният курс на литовския литас към еврото е 3,45280 литаса за 1 евро (1.76539 литаса за 1 лев).

Малтийска лира

Малтийската лира е парична единица, използвана в Малта до края на 2007 г.

От 1 януари 2008 година лирата е заменена от еврото.

Словенски толар

Словенският толар (на словенски: Slovenski tolar) е бивша парична единица на Словения в периода от 1991 година до замяната и с евро на 1 януари 2007 година. Разделя се на 100 единици, наречени „стотин“. Международният код според стандарта ISO 4217 за словенския толар е SIT.

Френски франк

Франкът, представян със символа ₣ или по-често просто с F, е бившата парична единица на Франция до 1999 г.

Франкът е въведен през 1795 г., когато става национална валута на страната. Той изпълнява тази функция до нейното заменяне с еврото.

Чешка крона

Чешката крона (на чешки: koruna česká) е официалното разплащателно средство и парична единица в Чехия.

Въведена е в обращение от началото на 1993 г., когато чехословашката крона престава да се използва, след като тогава Чехословакия се разделя на Чешка република и Словашка република, като 2-те нови държави въвеждат свои собствени валути, съответно чешка крона и словашка крона.

През ноември 2013 г. Чешката национална банка се намеси, за да отслаби обменния курс на кроната чрез паричен стимул, за да спре валутата от прекомерно укрепване. Очаква се след няколко години Чехия да се присъедини към Еврозоната, въвеждайки еврото като национална парична единица, с което чешката крона ще престане да бъде официална валута на страната.

Шведска крона

Шведската крона (на шведски: svensk krona) е валутата и официалното разплащателно средство в Швеция.

Заедно с норвежката крона и швейцарския франк тя е сред най-стабилните валути в Европа.

Въпреки че страната е член на Европейския съюз от 1995 г., голяма част от населението на проведения референдум гласува против въвеждането на еврото за национална валута.

Шведската крона е деветата най-търгувана валута в света през април 2016 година.

Теми, свързани с еврото
Общи понятия
Управление на еврото
История
Свързани теми
Деноминации на еврото
Монети по страна
Употреба от други страни
Бивши валути, заменени от евро
Европейски валути

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.