Евро

Евро (банков код: EUR, символ: , мн.ч. евро[1] ) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар.[2][3] Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар.[4][5][6][7] Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати.[8][9] През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.[10]

Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция.[11][12] Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата,[13] която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Евро
Euro Series Banknotes (2019)
Банкноти от серия „Европа“

Страна Flag of Europe.svg Еврозона
ISO 4217 EUR
Символ
Разделение Цент (Евроцент)
Банкноти 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500
Монети 0.01, 0.02, 0.05, 0.10, 0.20, 0.50, 1, 2
Централна банка Европейска централна банка
Курс BGN EUR USD

Списък на парични единици

История

Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То е наследник на друга парична единица – ЕКЮ.

За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.

Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксира към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.

На 1 януари 2002 г. първите евромонети и евробанкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.

Банкноти и монети

Euro-Banknoten
Евробанкноти

Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. При монетите от 1, 2 и 5 цента картата е на Европа, като петнадесетте страни от еврозоната при нейното създаване са означени с повдигане спрямо останалата част от картата. При останалите монети първоначално картата показва само петнадесетте страни, но след 2007 година вече е добавена карта на по-голяма част от Европа, включително страни извън Европейския съюз, като Норвегия.

Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евромонетите се отличават по националност, но въпреки това са законно платежно средство във всички страни от еврозоната, независимо в коя страна се емитират. В обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и 1 и 2 евро. С цел да се избегне използването на монетите от 1 и 2 цента, във Финландия по закон, а в Нидерландия като възприета практика, цените при плащане в брой са закръглени до 5 цента.[14] Това положение, както и нежеланието на някои магазини да приемат едри банкноти, е критикувано от Европейската комисия.[15]

Освен обичайните монети, периодично се секат и възпоменателни монети[16] с номинал 2 евро, в които е променен дизайнът на обратната страна. Някои от тях се секат във всички страни от еврозоната, като монетата за петдесетгодишнината от подписването на Договора от Рим, а други – само в отделни страни, като гръцките монети, посветени на Олимпийските игри от 2004 г. Възпоменателните монети са законно разплащателно средство в цялата еврозона. Емитират се и колекционерски монети с различни други номинални стойности, но те не са предназначени за общо обращение и са законно платежно средство само в страната, където са емитирани.[17]

Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €, като в някои държави банкноти от 500 € не се емитират, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за банкнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 €, 20 €), Ренесанса и Барока (50 €, 100 €) до съвременната архитектура (200 €, 500 €).[18]

На лицевата страна на евробанкнотите от първата серия има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост – символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP – съкращение на ЕЦБ на 11 езика).[19]

Характеристика на евробанкноти
Номинал 5 € 10 € 20 € 50 € 100 € 200 € 500 €
Размери 120 mm × 62 mm 127 mm × 67 mm 133 mm × 72 mm 140 mm × 77 mm 147 mm × 82 mm 153 mm × 82 mm 160 mm × 82 mm
Лицева

страна

EUR 5 obverse (2002 issue) EUR 10 obverse (2002 issue) EUR 20 obverse (2002 issue) EUR 50 obverse (2002 issue) EUR 100 obverse (2002 issue) EUR 200 obverse (2002 issue) EUR 500 obverse (2002 issue)
Обратна

страна

EUR 5 reverse (2002 issue) EUR 10 reverse (2002 issue) EUR 20 reverse (2002 issue) EUR 50 reverse (2002 issue) EUR 100 reverse (2002 issue) EUR 200 reverse (2002 issue) EUR 500 reverse (2002 issue)

Серия „Европа“

EUR 5 obverse (2013 issue)
Банкнота от 5 евро от новата серия „Европа“, на която името на паричната единица е изписано с латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

ЕЦБ възнамерява да променя дизайна банкнотите на всеки седем или осем години [20] и през май 2013 г. е пусната в обращение нова серия „Европа“ с емитирането на нова банкнота от 5 евро[21]. Новата серия включва леки промени, по-специално включването на портретно изображение на митологичната принцеса Европа като воден знак и в холограмната лента.[22] Дизайнът на новата серия запазва темата „епохи и стилове“ на първата серия и основните цветове са същите, но банкнотите са леко изменени, така че да бъдат включени усъвършенствани защитни елементи. Това улеснява и разграничаването им от първата серия. Новите защитни елементи на евробанкнотите от серия „Европа“[23] включват: портретен воден знак (полутоново изображение с портрет на Европа), портретна холограма (на сребристата ивица се вижда портрет на Европа, изображение на прозорец и номиналната стойност), смарагдовозелено число (при накланяне на банкнотата по блестящото число се вижда ефекта на движение на светлината, а цветът на числото се променя от смарагдовозелен в тъмносин).[24]

За новите банкноти са използвани нова технология и техники за борба с фалшифицирането, но дизайнът е със същата тема и цветове като предходната серия – мостове и арки.[20] Новите банкноти все пак са разпознаваеми като нова серия.[25]

Новите банкноти отразяват разширяването на Европейския съюз – картата на Европа е актуализирана и включва Кипър и Малта.

Това е първият път, когато на банкнотите се използва кирилица в резултат на присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Поради това, новата серия евробанкноти включва надпис „EBPO“, което е българският правопис за евро и съкращението „ЕЦБ“ („Европейска централна банка“).[26][27]

Пълният дизайн на банкнотата от 5 евро е обявен на 10 януари 2013 г.[28] Новата банкнота влиза в обращение през май 2013 г. Старата серия постепенно е изтеглена от обращение. ЕЦБ ще обяви своевременно кога старите банкноти ще престанат да бъдат законно платежно средство. Въпреки това, те няма да загубят стойността си и ще бъде възможно да се обменят за нови банкноти в централните банки от Евросистемата за неопределено време.[22]

На новата банкнота от пет евро са изписани инициалите на „Европейската централна банка“ на всеки един от съвременните езици на държавите-членки на ЕС в колона отляво на лицевата страна. Думата „евро“ на латински, гръцки и букви на кирилица е преместена на по-централна позиция.

Новата банкнота от 10 евро е представена на 13 януари 2014 г. и тя влиза в обращение на 23 септември 2014 г.[29] Тя е подобна на първата, емитирана през 2002 г., но нейният дизайн е обновен и са включени някои нови и усъвършенствани защитни елементи. Така например, подобно на новата банкнота от 5 евро, тя съдържа портрет на Европа – героиня от гръцката митология в холограмата и водния знак.[30] Подобно на всички други евробанкноти новата банкнота от 10 евро може лесно да се проверява посредством метода „пипни, разгледай и наклони".[31]

Новата банкнота от 20 евро е представена на 24 февруари 2015 г. и тя влиза в обращение на 25 ноември същата година.[32] [33] В нея е включен нов защитен елемент – прозорче с портрет, вградено в холограмата. Когато банкнотата се погледне срещу светлина, прозорчето става прозрачно и в него се появява портрет на Европа, който се вижда и от двете страни на банкнотата.[34]

Характеристика на евробанкноти
Номинал 5 € 10 € 20 € 50 € 100 € 200 €
Размери 120 mm × 62 mm 127 mm × 67 mm 133 mm × 72 mm 140 mm × 77 mm 147 mm × 82 mm 153 mm × 82 mm
Лицева

страна

EUR 5 obverse (2013 issue) EUR 10 obverse (2014 issue) The Europa series 20 € obverse side The Europa series 50 € obverse side The Europa series 100 € obverse side The Europa series 200 € obverse side
Обратна

страна

EUR 5 reverse (2013 issue) EUR 10 reverse (2014 issue) The Europa series 20 € reverse side The Europa series 50 € reverse side The Europa series 100 € reverse side The Europa series 200 € reverse side

Графичен знак

EuroConstLarge
Геометрия на знака на еврото

При въвеждането на еврото е създаден специален графичен знак (€). След проведена публична анкета първоначалните десет предложения са сведени до две, от които Европейската комисия избира окончателния вариант – буквата „E“ с удвоена средна хоризонтална линия. Комисията мотивира избора си така: „Вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) – указание за люлката на европейската цивилизация – и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, „доказващи“ стабилността на еврото.“[35]

Авторството на дизайна е спорно, като според Артур Ейзенменгер, бивш главен дизайнер на Европейската икономическа общност, знакът не е създаден специално за конкурса, а от самия него години по-рано като общ символ на Европа.[36]

Европейската комисия утвърждава и емблема на еврото с точни геометрични пропорции и цветове.[37] Намерението на Комисията е формата на логото да се използва и при изписването на знака на еврото в текст, но то не е възприето от дизайнерите на шрифтове, които разработват собствени варианти, вписващи се в концепцията на съответния шрифт.[38] Знакът на еврото се представя в Уникод под името EURO SIGN на позиция U+20AC (десетичен 8364). В HTML може да се използва и „€“, но не всички уеб браузъри подържат този знак, тъй като той е въведен сравнително скоро.

Разположението на знака спрямо числената стойност е различно в отделните страни. На български е прието знакът, както и кодът EUR, да се изписва след числената стойност, отделен от нея с неделим интервал.[39]

В международен план

Страните от ЕС

Бивша валута Код Фиксиран курс за 1 евро (€) Дата на фиксиране Дата на замяната с евро (€)
Австрийски шилинг ATS 13.7603 31.12.1998 1 януари 2002
Белгийски франк BEF 40.3399 31.12.1998 1 януари 2002
Германска марка DEM 1.95583 31.12.1998 1 януари 2002
Гръцка драхма GRD 340.750 19.06.2000 1 януари 2002
Ирландски паунд IEP 0.787564 31.12.1998 1 януари 2002
Испанска песета ESP 166.386 31.12.1998 1 януари 2002
Италианска лира ITL 1936.27 31.12.1998 1 януари 2002
Люксембургски франк LUF 40.3399 31.12.1998 1 януари 2002
Нидерландски гулден NLG 2.20371 31.12.1998 1 януари 2002
Португалско ескудо PTE 200.482 31.12.1998 1 януари 2002
Финландска марка FIM 5.94573 31.12.1998 1 януари 2002
Френски франк FRF 6.55957 31.12.1998 1 януари 2002
Словенски толар SIT 239.640 11.07.2006 1 януари 2007
Кипърска лира CYP 0.585274 10.07.2007 1 януари 2008
Малтийска лира MTL 0.429300 10.07.2007 1 януари 2008
Словашка крона SKK 30.1260 08.07.2008 1 януари 2009
Естонска крона EEK 15.6466 13.07.2010 1 януари 2011
Латвийски лат LVL 0.702804 09.07.2013 1 януари 2014
Литовски литас LTL 3.45280 23.07.2014 1 януари 2015

Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:

Единствено Гърция се присъединява към еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.

Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11 – 12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото.[40] През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум „за“ или „против“ смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в еврозоната.

Швеция не се присъединява към еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният ѝ договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.

Словения влиза в еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г., Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., а Латвия на 1 януари 2014 г.[41] Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.

Останалите валути в Европейския съюз и най-вероятните дати на замяната им с евро:

Валута Код Фиксиран курс

за 1 евро (€)

Планирана дата за
присъеднияване към
еврозоната
Датска крона DKK 7.46038 [42]
Български лев BGN 1.95583 -
Унгарски форинт HUF -
Румънска лея RON -
Полска злота PLN 1 януари 2015[43]
Чешка крона CZK 1 януари 2015[44]
Шведска крона SEK -
Хърватска куна HRK -

Някои от владенията на страните-членки имат специален статут по прилагането на правните норми на ЕС: някои изполват еврото, други не. Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

България

Вижте: България и еврото

EUR 5 obverse (2013 issue)
5 евро банкнота от новата серия Европа, написана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

Един от основните ангажименти на България, произтичащи от договора за членство в ЕС, е влизането на страната в еврозоната. За да приеме общата европейска валута, страната ни трябва да изпълни критериите за присъединяване от Маастрихт, като постигне висока степен на стабилна икономическа свързаност и да членува най-малко 2 години в Европейския валутен механизъм II. Подобно на Естония и Литва, България ще влезе във Валутен механизъм II, запазвайки паричния съвет. [45]. Няма точно определена дата за кандидатстване на България във Валутен механизъм II. Според финансовия министър Симеон Дянков е напълно възможно България да кандидатства официално за влизане в чакалнята за еврозоната до януари 2011 г. [46]

Според икономическите анализи, с приемането на европейската валута, България ще спести разходите по транзакции на домакинствата и фирмите, ще премахне валутния риск, ще намали номиналните лихвени проценти, ще осигури по-голяма гъвкавост на фискалната политика и допълнително ще се стимулира търговията със страните-членки на паричния съюз. Съществуват обаче опасения, че преминаването към еврото ще доведе до общо повишение на цените, което засега теоретически се отхвърля от много икономисти.

Румъния

За разлика от България Румъния запазва независимостта на своята валута по време на икономическите кризи през 1990-те години и там не действа режим на валутен съвет. Затова покриването на критериите за приемане на страната в Европейския паричен съвет ще отнеме повече време и страната се очаква да се присъедини към еврозоната в периода 2012 – 2014 г.

Останалите страни

Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската централна банка да емитират евромонети със собствен дизайн и в ограничен тираж. (Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана монетите имат по-скоро нумизматична стойност, отколкото реална употреба.)

Акротири и Декелия, Андора, Косово и Черна гора, които са страни извън Европейския съюз, използват еврото като основно разплащателно средство без споразумение с ЕС.

Босненската марка, първоначално обвързана с германската марка, в момента има фиксиран курс към еврото от 1 BAM = 1,95583 EUR.

Евро и долар

Euro exchange rate to USD
Курс на долара спрямо еврото след 1999 г.

След въвеждането на еврото курсът му спрямо долара се променя многократно. На 1 януари 1999 г. едно евро се разменя за 1,18 USD, но още от въвеждането на еврото цената му започва да спада. Някои евро-скептици виждат в този спад знак за провал на общата европейска валута и го приемат като доказателство за погрешната парична политика на Европейския съюз. На 26 октомври 2000 г. цената на еврото достига най-ниската си стойност и се разменя за 0,8252 USD. След тази дата курсът на еврото започва да се повишава, което е прието като признак на възстановяване. В началото на 2001 г. достига до цена 0,96 USD. След няколко колебания курсът на еврото започва възход спрямо долара и на 15 юли 2002 г. 1 евро се разменя за 1 долар. На 23 май 2003 г. европейската валута преминава стойността си от въвеждането ѝ. Най-високата стойност на еврото спрямо долара е регистрирана на 15 юли 2008 г., когато едно евро се разменя за 1.5990 USD. В края на 2008 г. се наблюдава рязък спад в стойността на европейската валута заради икономическата криза, но то възстановява стойностите си спряма долара през октомври 2009. В началото на 2010 г., поради икономическата криза в Гърция, еврото губи от стойността си и се разменя за около 1.20 USD.

Трайното повишаване на цената на еврото започва скоро след появата на евробанкноти и монети на пазара. Ниският курс на еврото в периода между 1999 и 2002 г. се дължи на недоверието в парична единица, която не съществува в „реална“ форма, и на страха, че проектът за обща валута може да се провали, още преди да се е появил. Друг фактор за спада на еврото в този период е фактът, че много централни банки продават голяма част от резервите си в европейски национални валути, след като са фиксирани курсовете между тях, тъй като тези валути стават взаимно зависими и при поевтиняване на едната другите губят стойността си автоматично.

Източници

  1. Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите – 7.3. Парични единици. // Служба за публикации на ЕС. Посетен на 18 юни 2019.
  2. Triennial Central Bank Survey 2007 – BIS – December 2007. // BIS, 19 декември 2007. Посетен на 25 юли 2009.
  3. Aristovnik, Aleksander и др. Compositional Analysis Of Foreign Currency Reserves In The 1999 – 2007 Period. The Euro Vs. The Dollar As Leading Reserve Currency. // Journal for Economic Forecasting 13 (1). 2010. с. 165 – 181.
  4. Table 2: Euro banknotes, values (EUR billions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  5. Table 4: Euro coins, values (EUR millions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  6. Money Stock Measures. // Federal Reserve Statistical Release. Board of Governors of the Federal Reserve System. Посетен на 13 декември 2009.
  7. Euro foreign exchange reference rates. // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  8. Report for Selected Country Groups and Subjects. // Imf.org, 14 септември 2006. Посетен на 5 януари 2009.
  9. Report for Selected Countries and Subjects. // Imf.org, 14 септември 2006. Посетен на 5 януари 2009.
  10. Еврото в света. Европейска комисия
  11. Rosenberg, Matt. Euro Countries: 22 Countries use the Euro as their Official Currency. // About.com, 2009. Посетен на 12 септември 2009.
  12. Латвия става осемнайсетата държава – членка на еврозоната. // в. „Дневник“, 1 януари 2014. Посетен на 1 януари 2014. (на български)
  13. The mission of the Eurosystem. // ECB. Посетен на 26 февруари 2008.
  14. Euro cash: five and familiar. // Europa, January 2007. Посетен на 26 януари 2009.
  15. Pop, Valentina. Commission frowns on shop signs that say: '€500 notes not accepted'. // EU Observer, 2010. Посетен на 29 август 2010.
  16. Уебсайт на ЕЦБ
  17. Commission communication: The introduction of euro banknotes and coins one year after COM(2002) 747. // Europa, 15 февруари 2003. Посетен на 26 януари 2009.
  18. Уебсайт на ЕЦБ
  19. Банкноти. // ЕЦБ. Посетен на 29 август 2010.
  20. а б Euro-Serie 2.0 in den Startlöchern – Banknotendruck erwies sich tatsächlich als krisensicher – Maschinenbauer Koenig & Bauer sah „kaum Einbruch“ – Wiener Zeitung Online. // Wienerzeitung.at. Посетен на 13 март 2012.
  21. Уебсайт „Новите евробанкноти“
  22. а б ECB to launch new euro banknotes in May, AFP 9 ноември 2012
  23. Видео за новата банкнота от 5 евро
  24. Уебсайт на ЕЦБ
  25. The life cycle of a banknote, De Nederlandsche Bank. Посетен на 17 август 2007.
  26. EURO BANKNOTES – COMPARE BOTH €5 BANKNOTES
  27. A new series of banknotes
  28. The New 5 New Banknotes ECB
  29. Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  30. Представяне на новата банкнота от 10 € днес във Франкфурт Прессъобщение
  31. Представяне на серия „Европа" – Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  32. Представяне на серия „Европа" – Запознайте се с новата банкнота от 20 евро Видео за новата банкнота от 20 евро, ЕЦБ
  33. Представяне на новата банкнота от 20 € днес във Франкфурт Прессъобщение
  34. Новата банкнота от 20 евро Комплект материали за пресата
  35. European Commission – Economic and Financial Affairs – How to use the euro name and symbol. // Ec.europa.eu. Посетен на 7 април 2010.
  36. Connolly, Kate. Inventor who coined euro sign fights for recognition. // The Observer, 23 декември 2001.
  37. The €uro: Our Currency. // europa.eu. Архив на оригинала от 11 октомври 2007. Посетен на 25 октомври 2007.
  38. Siebert, Jürgen. The Euro: From Logo to Letter. // Font Magazine (2). 2002.
  39. 7.3.3. Правила за изписване на паричните единици. Място на ISO кода или графичния символ на еврото в суми. // Междуинституционални указания за оформяне на актовете. Служба за публикации на Европейския съюз, 2009. Посетен на 29 август 2010.
  40. www.yougov.com
  41. Латвия се присъединява към еврозоната. // Уебсайт на ЕЦБ. (на български)
  42. Pop, Valentina. Denmark eyeing referendum on euro. // EUobserver.com. EUobserver.com, 2011. Посетен на 31 юли 2011. (на английски)
  43. Польша не сможет присоединиться к зоне евро ранее 2014 – 2015 гг – Wall Street Journal Europe. // prime-tass.ru. Прайм, 2009. Посетен на 31 юли 2011. (на руски)
  44. Euros in the wallets of the Slovaks, but who will be next?. // Erste Group Bank AG. Посетен на 22 декември 2008.
  45. Конвергентна програма (2009 – 2012 г.) – Министерство на Финансите
  46. bnr.bg

Вижте също

Външни препратки

.is

.is е Интернет домейн от първо ниво за Исландия.

.IS е напълно свободен за плащане онлайн, цените са фиксирани в евро за чужденци. Администрира се от ISNIC и е представен през 1987 г.

До май 2009 има 25 086 регистрирани под домейна .is.

Бавария

Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен. Бавария е единствената съвременна федерална провинция на Германия, която не е част от Лигата на Ханза.

Европейско първенство по футбол 1960

Европейското първенство по футбол 1960 година е първото европейско първенство по футбол организирано от УЕФА. Финалната фаза се провежда във Франция. Спечелено е от СССР, който на финала побеждава Югославия с 2–1 в Париж след продължения.

Турнирът се провежда под формата на директни елиминации. Участват 17 отбора. Има няколко забележителни отсъстващи, сред които и Западна Германия, Италия и Англия.

Европейско първенство по футбол 1968

Финалната фаза на третото Европейско първенство по футбол се провежда в Италия между 5-ти и 10 юни 1968 г.

През същата година турнирът променя името си от „Купа на европейските нации“ на „Европейско първенство по футбол“.

За определяне на финалистите са образувани осем квалификационни групи, в които за определяне на победителя се играе на принципа „всеки срещу всеки“ в две срещи при разменено гостуване.

Във финалната фаза както и в предишните две първенства участват само четири отбора които играят полуфинали, финал и мач за трето място, като домакинът е избран измежду четирите полуфиналисти.

Европейско първенство по футбол 1972

Финалната фаза на четвъртото Европейско първенство по футбол се провежда в Белгия между 14-ти и 18 юни 1972 г.

Във финалната фаза участват само четири отбора играейки полуфинали, финал и мач за трето място, като домакинът е избран между четирите полуфиналисти.

Европейско първенство по футбол 1988

Финалният турнир на Европейското първенство по футбол 1988 е проведен в Западна Германия. Това е осмото Европейско първенство по футбол, което се съсъои на всеки четири години и е притежавано от УЕФА. Финалният турнир е от 10 до 25 юни 1988.

По това време само осем страни са могли да участват в състезанието. Седем страни е трябвало да се квалифицират за финалната фаза. Германия се класира автоматично като домакин на състезанието. Шампионът, Франция, не успява да се класира. Победителят става Холандия, за които това е първа победа и единствена засега.

Евро 88 е рядък случай на голям футболен турнир, в който няма нито един играч, който е получил червен картон, никакви мачове с директни елиминации с продължения или дузпи и поне един гол във всеки мач.

Европейско първенство по футбол 1996

Европейското първенство по футбол през 1996 година се провежда в Англия. Това е десетото Европейско първенство. Финалният турнир се провежда от 8 юни до 30 юни 1996 г. Шампион става отборът на Германия, след победа над Чехия с 2:1 на Уембли в Лондон. Девизът на първенството е „Футболът се завръща у дома“ (англ. Football Comes Home), защото първенството е първото европейско първенство в родината на футбола.

Евро 1996 е първото европейско първенство по футбол, на което участват 16 вместо дотогавашните 8 отбора. Причината за разширяването броя на участниците е, че на световните първенства през 1982, 1986 и 1990 г. участват по 14 европейски отбора, а на европейските през този период – само по 8.

Домакинът Англия се класира без да играе в квалификационната фаза. Останалите 15 отбора са определени от 8 квалификационни групи с по 6 отбора (с изключение на една група с 5 отбора), в които отборите играят по два мача с разменено домакинство. Квалификациите се провеждат през 1994 и 1995 г. За финалната фаза на турнира се класират победителите в групите и шестте най-добри втори. Двата най-слаби втори отбора играят плейофен мач на неутрален терен за излъчване на последния участник на Евро 1996.

В Евро 1996 отборите са разделени в 4 групи по 4 отбора. Във всяка група отборите играят срещу трите останали отбора в групата, като първите два отбора от всяка група участват на четвъртфиналите. Класирането се образува като за победа се дават 3 точки, а за равен – 1.

Във фазата на директни елиминации – четвъртфинали, полуфинали и финал, в мачовете, завършили наравно, се играят две продължения по 15 минути с правилото за златен гол. При липса на гол се изпълняват дузпи за определяне на победителя.

Европейско първенство по футбол 2000

Финалите на Европейското първенство по футбол 2000, обикновено наричано ЕВРО 2000, се провеждат в Белгия и Нидерландия от 10 юни до 2 юли 2000 г. и са спечелени от отбора на Франция. Европейското първенство по футбол е футболно състезание между национални отбори, организирано от УЕФА, европейската футболна асосиация. През 2000 г. за първи път финалите се провеждат съвместно в две държави – Белгия и Нидерландия.

Европейско първенство по футбол 2004

Европейското първенство по футбол 2004, обикновено наричано Евро 2004, се провежда в Португалия от 12 юни до 4 юли 2004 г. и е спечелено от отбора на Гърция. Европейското първенство по футбол е футболно състезание между национални отбори, организирано от УЕФА, европейската футболна асосиация. През 2004 г. за първи път финалите се провеждат в Португалия.

Квалификациите за Евро 2004 се провеждат от септември 2002 г. до ноември 2003 г. 50 отбора са разделени на 10 групи и всеки отбор изиграва срещу останалите в своята група по 2 срещи, една като домакин и една като гост. Първите отбори от всяка група се класират автоматично за Евро 2004, а десетте втори отбора играят плейофи, които определят останалите 5 участника. Заедно с домакина Португалия, който не участва в квалификациите, 16 национални отбора играят на ЕВРО 2004.

Европейско първенство по футбол 2008

Европейското първенство по футбол 2008, наричано още Евро 2008, е тринайсетото Европейско първенство по футбол. То се провежда в Австрия и Швейцария от 7 до 29 юни 2008 г. и включва изиграването на 31 мача. Това е второто издание на турнира, което е домакинствано от две страни, след първенството през 2000 г., чиито домакини са Белгия и Холандия.

Общо 16 отбора вземат участие в турнира. Два от тях – тези на двете държави домакини – се класират автоматично за финалите на Евро 2008, а останалите 14 са определени чрез квалификации, които започват през август 2006 и продължават до ноември 2007 г. Отборът на Испания печели първенството, побеждавайки Германия с 1 – 0 на финала.

Европейско първенство по футбол 2012

Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-тото европейско първенство по футбол.

Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 – в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти ще са 24.

Европейско първенство по футбол 2016

Европейското първенство по футбол 2016, наричано още Евро 2016, е 15-тото Европейско първенство по футбол организирано от УЕФА. Франция е домакин на турнира, който се провежда от 10 юни до 10 юли 2016 г. Отборът на Испания е защитаващ двете си последователни титли от 2008 и 2012, но е отстранен на осминафинал от Италия. Португалия печели първата си титла след победа с 1:0 над Франция в продълженията на финала.Франция е избрана за домакин на 28 май 2010 г., след като побеждава кандидатурите на Италия и Турция. Мачовете ще се проведат на 10 стадиона в 9 града: Бордо, Вилньов д'Аск, Ланс, Лион, Марсилия, Ница, Париж, Сент Етиен и Тулуза. Това е третият път, в който Франция ще е домакин на първенството след първото издание през 1960 г. и финалите от 1984 г.

За първи път в Европейското първенство участват 24 отбора, вместо досегашните 16. Домакинът Франция се класира по право, останалите 53 национални отбора участват в квалификации, които се провеждат от септември 2014 г. до ноември 2015 г.

Латвийски лат

Латът е бившата национална валута на Латвия.

Заменен е с еврото от 1 януари 2014 г.Фиксирният курс на латвийския лат към еврото е 0,702804 латвийски лата за едно евро.

Currency Exchange in Latvia – Latvian currency exchange market comparison. (In English)

Национален отбор по футбол на Русия

Националният отбор по футбол на Русия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Руския футболен съюз. Отборът съществува от 1992 г., играе като самостоятелна държава за първи път на Мондиал 1994. Русия заема 9-мо място в ранглистата на УЕФА и 26-то място в ранглистата на ФИФА.

Преспанско-Пелагонийска епархия

Преспанско-Пелагонийската епархия (на македонска литературна норма: Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония. В нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.

Преспанско-пелагонийска епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.

Първа Бундеслига

Първа Бундеслига (на немски: Fußball-Bundesliga) е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на Германския футболен съюз на 28 юли 1962 г. в Дортмунд преди сезон 1962/62.

Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в Австрия и Германия. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия.

Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в Шампионската лига, четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в Лига Европа, заедно с носителя на Купата на Германия. Последните два отбора изпадат във Втора Бундеслига, а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит.

Скопска епархия

Скопската епархия (на македонска литературна норма: Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Северна Македония, част от каноничната Православна охридска архиепископия, възглавявана от архиепископ охридски и митрополит скопски Йоан. На същата територия функционира и епархия на разколническата Македонска православна църква, възглавявана от охридския и македонски архиепископ Стефан.

Списък на паричните единици по страни

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ю · Я

Описани са официалните парични единици и подразделенията им в 187 държави и класирането им според броя на страните, в които основното им име е едно и също.

*Всички подразделения представляват 0,01 от основната единица. Случаите, в които това е различно са означени в текста

ФК Барселона

Футболен клуб Барселона (на испански: Fútbol Club Barcelona и на каталонски: Futbol Club Barcelona каталонско произношение: [fubbɔɫ kɫub bərsəɫonə]) е професионален футболен клуб от едноименния испански град. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2017/18 Барселона е на второ място в света и на първо в Испания с оборот от 390,8 млн. британски лири.

Еврозона
Скандинавски страни
Западна Европа
Централна Европа
Източна Европа
Балканите
Средиземноморието
Кавказки регион
Непризнати държави
Теми, свързани с еврото
Общи понятия
Управление на еврото
История
Свързани теми
Деноминации на еврото
Монети по страна
Употреба от други страни
Бивши валути, заменени от евро
Европейски валути

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.