Евреи

Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са последователи на юдаизма или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 13 милиона, повечето от които живеят в Израел и САЩ.

Евреи
יהודים (Jehudim)
Jews
Общ брой 13 700 000
Значителен
брой в

Флаг на Израел Израел: 6 018 500 (2013)[1]
Flag of the United States.svg САЩ: 5 425 000 (2013)[1]
Флаг на Франция Франция: 478 000 (2013)[1]
Флаг на Канада Канада: 380 000 (2013)[1]
Флаг на Великобритания Великобритания: 290 000 (2013)[1]
Флаг на Русия Русия: 190 000 (2013)[1]
Флаг на Аржентина Аржентина: 181 800 (2012)[2]
Флаг на Германия Германия: 119 000 (2012)[2]
Флаг на Австралия Австралия: 112 000 (2012)[2]
Флаг на Бразилия Бразилия: 95 600 (2012)
Флаг на Украйна Украйна: 71 000 (2012)
Флаг на Република Южна Африка Република Южна Африка

70 000 (2012)

Флаг на Унгария Унгария: 48 000 (2012)
Флаг на Мексико Мексико: 38 000 (2012)
Флаг на Белгия Белгия: 30 000 (2012)
Флаг на Нидерландия Нидерландия: 30 000 (2012)
Флаг на Италия Италия: 28 000 (2012)
Флаг на Чили Чили: 20 000 (2010)
Флаг на Уругвай Уругвай: 17 000 (2010)
Флаг на Швейцария Швейцария: 16 600 (2010)
Флаг на Беларус Беларус: 16 000 (2010)
Флаг на Швеция Швеция: 15 000 (2010)
Флаг на Турция Турция: 14 000 (2010)
Флаг на Испания Испания: 13 000 (2010)
Флаг на Иран Иран: 10 000 (2010)
Флаг на Австрия Австрия: 9 900 (2010)
Флаг на Венецуела Венецуела: 9 800
Флаг на Латвия Латвия: 9 700
Флаг на Румъния Румъния: 9 600 (2010)
Флаг на Етиопия Етиопия: 8 300 (2012)
Флаг на Панама Панама: 8 000
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия: 7 600
Флаг на Казахстан Казахстан: 6 800 (2010)
Флаг на Азербайджан Азербайджан: 6 400 (2010)
Флаг на Грузия Грузия: 6 300 (2010)
Флаг на Дания Дания: 6 000 (2008)
Флаг на България България: 1 363 (2001)
Флаг на Хърватия Хърватия: 576 (2001)

Flag of North Macedonia.svg Северна Македония: 53 (2002)
Език Иврит, идиш, ладински и др.
Религия юдаизъм
Сродни етно групи Семити
Jewish Population by Country (2013)
Страни, в които са съсредоточени евреите, по численост.
Jewish distrib country
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти)

История

Преди Новата ера

Първите сведения за еврейския народ датират от XIII век пр.н.е. и са открити върху Мернептахския камък, който показва, че те са населявали земите на Израел, където понастоящем е разположена и държавата Израел.

Там те развиват монотеистична религия юдаизъм. През XI век пр.н.е., под натиска на филистимците, израилтяните се обединяват под ръководството на един цар. Обединеното царство съществува от 1050 до 920 г. пр.н.е., когато се разделя на две – Царство на Израел (северната част от страната) и Царството на Юдея (южната част). През 722 г. пр.н.е. асирийците завладяват северното царство и разгонват част от населението. Южното царство пада под ударите на Вавилон през 586 г. пр.н.е.

В резултат на завоевателни войни и последвали изселвания, започнали в VIII век пр.н.е., се формира и еврейска диаспора – евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.

Евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. [3] Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. През 135 г. император Адриан потушава поредното еврейско въстание, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина.

В Средновековието

Евреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след IV век н.е. Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през IX век н.е., като налага каноничното право сред европейските народи, вкл. и правилата за общуване с хората от други вероизповедания. В този смисъл е и наложената на практика забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват.

Haggadah 15th cent
Пасхална Агада (XIV век)

От друга страна, Църквата се вижда принудена да направи от евреите добри граждани, тъй като библейските принципи забраняват лихвата и единственият начин за финансови операции е те да се извършват със заеми от друговерци, но при предварително уговорени условия. Съдбата на евреите е различна в различните европейски страни и често зависи от конюнктурна политика.

В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството – нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след IX век н.е. Не е за пренебрегване и фактът, че евреите са сравнително заможни, което е предпоставка за редица владетели да конфискуват имотите им или да изискват „откупуване“ на мирното съществуване от страна на евреите.

В редица страни те са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи. Така например, през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През XIII век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. 100 години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Със себе си евреите донасят и немския език, който продължават да използват и до днес (идиш).

Църквата обаче продължава да се опитва да наложи християнството върху евреите, а съпротивата им довежда до различни ограничения на гражданските им права. Така се появяват и отделните квартали (гета) в градовете – само за евреи, както и отличителни знаци върху дрехите им (по-късно Хитлер заимства този опит по време на „Третия райх“). Това ги прави изкупителни жертви в обект на присмех и омраза от страна на съгражданите им.

Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Португалия през 1496 г. Те намират подслон в земите на турската империя, прието от султан Баязид II.

Еврейско просвещение (хаскала)

Хаскала е движение сред европейските евреи, зародило се във втората половина на XVIII век, което пропагандира налагането на ценностите на Просвещението сред еврейския народ с цел по-добра интеграция в европейското общество, наблягане на образованието. В резултат от Хаскалата се стига до създаването на първите еврейски политически движения.

Ционизъм

Много от евреите – привърженици на Хаскала, с тревога наблюдават продължаващия антисемитизъм в края на XIX век, особено погромите през 1880 г. в Русия, аферата „Драйфус“ във Франция през 1894 г. и др. Много евреи в Източна Европа приемат социализма като изход от гоненията срещу евреите, но други, ционисти, водени от Теодор Херцел, виждат решението на тези проблеми в създаването на еврейска държава.

Холокост

Антисемитизмът достига най-деструктивната си форма в политиката на Нацистка Германия, която е насочена към унищожаването на евреите. Тази политика довежда до убийството на приблизително 6 милиона евреи, в газовите камери на нацистките концлагери през 1941 – 1945 г.[4]

В началото нацистите използват специални групи, ръководени от СС, чиято цел е „унищожаването на евреите, циганите и политкомисарите“ (по думите на СС-генерала Ерих фон дем Бах-Целевски пред Нюрнбергския процес). В 1942 г. нацисткото ръководство достига до идеята за „окончателното решение на еврейския въпрос“, като създава специални лагери за унищожение на евреите. Невъзможността на евреите да напуснат пределите на Третия райх и жертвите, които падат в лагерите на смъртта допълнително засилват ционизма за установяване на еврейската държава.

Създаване на Израел

BritishMandatePalestine1920
Mill (British Mandate for Palestine currency, 1927)
Flag of Israel

След Първата световна война и мирна конференция в Париж през 1919 г. прието е решение от Общество на народите, според което земите на Израел трябва да стане подмандатна територия Палестина на Великобритания.

След появата на ционизма в края на XIX век евреите са насочват към преселване в земите на Израел. Това се осъществява на няколко „вълни“ – след 1881 г., между 1904 и 1914 г., 1919 – 1923 г., 1924 – 1929 г., както и след появата на нацизма в Германия през 1933 г. До края на Втората световна война в района се преселват близо 600 000 евреи. Броят на преселниците е сравнително малък поради наложения от Великобритания лимит в размер на 75 000 преселници годишно въпреки Декларацията Балфур, че Британия „гледа положително на основаването в Палестина на Национален дом за еврейския народ“.

В 1947 г. напрежението между евреи и араби кара Великобритания да се оттегли от Палестинския мандат. Общото събрание на ООН одобрява Плана на ООН за разделяне, който предвижда около 55 % от земята в Палестина да бъде дадена на евреите, останалите на арабите. Ерусалим следва да бъде международен район под управлението на ООН. Веднага след приемането на Плана, Давид Бен-Гурион приема разделението, докато Арабската лига го отхвърля. На 14 май 1948 е обявена независимата държава Израел. ООН я приема за член на 11 май 1949 г.

История в България

Преди новата ера

Следи за присъствие на евреи по българските земи има в най-различни и най-често – противоречиви в твърденията си източници.

От новата ера до Освобождението

Първите доказателства за присъствието на евреите на Балканите датират от II век – това е камъкът от Ескус (село Гиген), с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф. Синагогата в Пловдив (Филипополис) датира от III-IV век. По време на Първото българско царство пристигат и първите заселници от т.нар. евреи романьоти. Втората компактна маса евреи, преселили се от Унгария, Бохемия и Бавария през XI век, са ашкеназите.

Цар Иван Александър (1331 – 1371) се жени за еврейката Сара (приела християнската вяра под името Теодора), която е и майка на българския цар Иван Шишман.

През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик. Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с преселници от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.

През 1597 г. Морисън пише, че евреите и гърците „държат“ търговията на Турция.[5]

След Освобождението

Monument for the bulgarian jews soldiers
Паметник на воините-евреи в София
Jewish-Memorials-from-Dupnitsa-Bulgaria
Паметник на воините-евреи в Дупница

След Освобождението от турско владичество, евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.

Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни. В началото на 30-е години в Еврейската болница (днес бившата Ендокринология) в София е открит паметник в памет на загиналите във войните за обединение на България евреи, през социализма преди да бъде направена сградата ѝ в Лозенец тук е устроена „Правителствена болница“ и паметника изчезва. [1]

В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога (открита на 9 септември 1909 г.)

Спасяване на българските евреи през Втората световна война

Своеобразен връх в това отношение е спасяването на 48 хиляди евреи от изпращане в концлагерите в нацистка Германия. Започналата от правителството на Цар Борис III депортация на еврейското население е спряна както от действията на Светия синод на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спирането на депортацията на българските евреи има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, който изпраща остро писмо-протест до министър-председателя Богдан Филов. Важна роля изиграва вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова – една от създателките на Комитет за защита на евреите. [6]

След приемането на Закона за защита на нацията в 1940 г., евреите в България са изселени в провинцията, имуществото им е конфискувано, а голяма част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11 343 евреи от Тракия и Македония са депортирани в нацисткия концлагер Треблинка, Полша. Повече информация по темата има в статията Холокост в България.

След Втората световна война

JewishMemorial
Мемориал на еврейската общност от Кърджали

След края на Втората световна война по-голямата част от българските евреи се изселва в Израел. През 1961 – 1962 г. държавата отнема всички имоти, принадлежали на еврейската общност. Собствеността им е възстановена след 10-и ноември 1989 г., с изключение на имота върху който е построен хотел „Рила“. [2]

Български еврейски организации

Религия

Религията на евреите е юдаизмът, монотеистична религия – за разлика от дотогавашните гръко-римски политеизми, на базата на която по-късно възникват монотеистичните изповедания (деноминации) на християнството и исляма.

Евреите вярват в Йехова и в това, че те са богоизбран народ, с обещано спасение и обетована земя. За повече виж юдаизъм, а също и статията на Павел Б. Николов „Развитие и същност на юдаизма“); и много други.

Любопитно

  • Васил Левски пише в „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“: „Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в каквото и да било...“ [3].
  • Фалаша се нарича едно малко, крайно обедняло племе във високопланинските райони на старохристиянска (коптска) Етиопия, Източна Африка, които изповядват архаични форми на юдаизма, и които се считат за едно от изгубилите се в диаспората отпреди Христа израилтянски племена. (Действително, фалашите нямат негроидни физически черти). Малко преди срутването на марксисткия режим в Етиопия, след секретни преговори с диктатора Менгисту със светкавична евакуация в товарни самолети Израел прибра всички фалаши (Операция Соломон).

Бележки

  1. а б в г д е JEWISH POPULATION IN THE WORLD AND IN ISRAEL. // Централно статистическо управление в Исраел 2013 (cbs.gov.il). (на английски)
  2. а б в ANNUAL ASSESSMENT 2012 – 2013
  3. Павел Б. Николов Развитие и същност на юдаизма
  4. Six Holocaust survivors help remember the 6 million victims at UN ceremony. // UN News Centre, 26 януари 2006. Посетен на 22 октомври 2007. (на английски)
  5. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 130.
  6. Груев, Стефан. Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ 1918 – 1943. София, издателства – Български писател и списание Летопис, 1991. с. 387 – 393.

Литература

  • Аврамов, Р. „Спасение“ и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940 – 1944 г., С., 2012
  • Chary, F. B. The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940 – 1944. Pittsburgh, 1972.
  • Бояджиев, Х. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. С., 1991.
  • Барух, Н. Откупът. Цар Борис и съдбата на българските евреи. С., 1991.
  • Оцеляването. Сборник от документи 1940 – 1944. Съст. Д. Коен. С., 1995.
  • Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999.
  • Нисим, Г. Човекът, който спря Хитлер. Историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация. С., 2000.
  • Евреите по българските земи. Родова памет и историческа съдба. Съст. и ред. Еми Барух. С., 2000.
  • Българи и евреи. Ч. I. С., 2000, 296 с.; Ч. II. С., 2001, 290 с.
  • Stefanov, P. Bulgarians and Jews throughout History. Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, December, № 6, 1 – 11. Български превод: Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България – минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130 – 141.
  • Карахасан-Чънар, Ибрахим. Етническите малцинства в България. С., 2005, 73 – 98.
  • Стефанов, П., архим. Антиюдейството в България през XIV век. – В: Търновска книжовна школа. Т. 8. Евтимий, Патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа. Гл. ред. Г. Данчев. С., 2007, 731 – 750.
  • Дубова, Л. Л., Г. Й. Чернявский. Опыт беды и выживания. Судьба евреев Болгарии в годы Второй мировой войны. С., 2007.
  • Ардити, С. Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи. Русе, 2008.
  • Коен, Д. Евреите в България (1878 – 1949). Студии. С., 2008.
  • Райчевски, Ст. Българи и евреи през вековете. С., 2008.
  • Занд, Ш. Изобретяването на еврейския народ. С., 2011.
  • Dimana Trankova, Anthony Georgieff. Guide to Jewish Bulgaria. Vagabond Media Sofia. 2011.

Външни препратки

Адам Рийс

Адам Гай Рийс (на английски: Adam Guy Riess) е американски астрофизик.

Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн (на немски:  Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.). Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 г. американското списание „Тайм“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.

Дейвид Лий

Дейвид Лий (на английски: David Lee) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.

Денис Габор

Денис Габор, CBE (на унгарски: Gábor Dénes, Габор Денеш) е унгаро-английски физик и електроинженер. През 1947 г. създава теория на холографията, за което получава Нобелова награда за физика za 1971 г. В основата на откритието стои методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена от предмета на изобразяване.

Джак Стайнбъргър

Джак Стайнбъргър (на английски: Jack Steinberger, фамилията на немски: Щайнбергер) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Мелвин Шварц и Лион Ледърман, за откриването на мюоното неутрино.

Евреи в България

Евреите в България са народност от еврейски произход, част от населението на Република България. Според последното преброяване – от 2011 г., като евреи са се самоопределили 1162 души. От тях 1130 са дали отговор за майчин език и етническа група. За майчин език български са посочили 897 души, иврит са посочили 120, руски 61, арабски 3, а друг 39. Юдаизма изповядват 706 души.

Към края на Втората световна война евреите в България са около 48 000 души. По-голямата част от тях се преселва в Израел през 1948 г.

Егейска Македония

Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция.

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия.

Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области.

До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година.

Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974, ожесточено потиска не само гърците, но населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Изидор Раби

Изидор Раби (на английски: Isidor Rabi) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1944 година.

Израел

Държавата Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Майкъл Костерлиц

Джон Майкъл Костерлиц (на английски: John Michael Kosterlitz) е шотландско-американски физик.

Неделя

Неделя е седмият ден от седмицата.На някои места неделя се счита за първия ден от седмицата (САЩ, Великобритания) – традиция, наследена от древните евреи и древните египтяни. Според приетият от Международната организация по стандартизация ISO 8601 неделя е първият ден от седмицата.

Според християнството това е денят от седмицата, в който се почита Възкресението Господне и задължително се почива. На руски език думата за неделя е запазена от старославянското Воскресенье.

Ото Щерн

Ото Щерн (на немски: Otto Stern) е физик от германски произход, натурализиран американец. През 1943 г. е удостоен с Нобелова награда за физика заради експериментите и откритията си в областта на магнитните свойства на атома и „за принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона“.

Палестина

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Пол Хеймън

Пол Хеймън младши е американски кеч мениджър на Федерациите, известен с кариерата си в професионалната борба като промоутър, коментатор и журналист. Има участия и като актьор в киното.

Има договор със Световната федерация заедно с Брок Леснар. Хеймън е създателят на Екстремната федерация през 1990 година.

Серж Арош

Серж Арош (на френски: Serge Haroche) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 2012 г.

Сефарадски евреи

Сефарадските евреи са етническа група евреи, чийто етногенезис и начало като отделна еврейска общност се позиционира на Иберийския полуостров около II век. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. След като с декрета от Гранада през 1492 г. евреите са прогонени от Испания и тъй като Османската империя предалага защита за сефарадските евреи, много от тях мигрират в Македония, основно в Солун, понякога спирайки в Португалия и Италия. Според някои историци предлаганата защита за евреите е демографски стратегически ход на Османската империя, за да привлече сефарадските евреи и така да се промени демографската картина на града.Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като марани. Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като ладински. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от исляма. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.

Солун

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие Богородично“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

Холокост

Холокостът (от гръцкото ὁλόκαυστον – ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.

Други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.

Много изследователи не включват тези групи в определението за Холокоста и го определят само като геноцид спрямо евреите (Хана Прайс и др.), или както нацистите го наричат „окончателно решение на еврейския въпрос“ („Die Endlösung der Judenfrage“). Ако се вземат предвид и нееврейските жертви на нацистките репресии, общият брой на загиналите обикновено се оценява на девет до единадесет милиона, в по-крайни оценки – до 26 милиона души. Това се обяснява с факта, че броят на убитите съветски военнопленници (около 5 – 10 милиона) е по-голям от този на избитите евреи (6 милиона). Освен това на геноцид са подложени различни социални групи от хора от окупираните от Германия страни.

Истинността на доказателствата за Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите – шест милиона, системата на масови екзекуции с газови камери и т.н. се оспорват от някои историци и публични личности, известни като „историци-ревизионисти“.

В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия, Франция и др. отричането на Холокоста се счита за престъпление. Например в Германия, която е най-засегната от нацизма, отричането на Холокоста се преследва от „закона за публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие“.Според едно доста оспорвано решение на германския Конституционен съд по този въпрос: "Дори такива твърдения да са част от научно изследване или хипотеза, те могат да обосноват наказуемост, защото защитата на свободата на словото не е валидна за съзнателно изнасяне на факти, определени като „доказано лъжливи“ от германското законодателство."

Юдаизъм

Юдаизмът е авраамическа религия, изповядвана сред евреите. Юдаизмът се основава на еврейския канон на Библията, известен като Танах, и е доразвит в по-късни текстове като Талмуд. Според неговите последователи той изразява заветната връзка между Бог и Колената израилеви.

Според традиционния равинистки юдаизъм, Бог разкрива своите закони и заповеди на Моисей в планината Синай под формата на Писмената и Устната Тора. Този възглед е оспорван от караизма, юдаистично течение, което днес почти няма последователи, и според което само Писмената Тора е разкрита от Бог. В наши дни либерални течения, като хуманистичния юдаизъм, застъпват още по-крайни и дори нетеистични възгледи.Самият юдаизъм извежда началото си от времето на пророка Авраам преди повече от 3000 години. Смятан е за една от най-старите монотеистични религии и е най-старата, съществуваща и днес. Неговите текстове, традиции и ценности играят важна роля и в по-късните авраамически религии, като християнството, исляма и бахайството. В много аспекти юдаизмът пряко или непряко е оказал влияние и върху светската етика и гражданското право на Запада.

Евреите са етно-религиозна група, включваща както родените като евреи, така и приелите юдаизма. Към 2007 година броят на евреите по света се оценява на 13 милиона, като от тях около 40% живеят в Израел и около 40% – в Съединените щати.Най-големите течения в юдаизма са ортодоксалният юдаизъм, консервативният юдаизъм и реформираният юдаизъм, като основните различия между тях са в подхода им към Халаха, юдаистичното право. Според ортодоксалния юдаизъм Тора и Халаха са с божествен произход, вечни и неизменни, и предписанията им трябва да бъдат стриктно изпълнявани. В реформисткия юдаизъм Халаха се разглежда като съвкупност от общи указания, а не като задължителни конкретни норми, докато консервативният юдаизъм заема междинни позиции.

Евреи
Мюсюлмани
Християни
Други

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.