Държава

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Държава.
Leviathan by Thomas Hobbes
Предната корица на книгата Левиатан от Томас Хобс

Държава (или разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство (система за управление) и притежаваща вътрешен и външен суверенитет.

Тя е основен институт на политическата система на обществото. Пръв понятието за държава („Stato“) въвежда италианския мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят[1][2].

Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения). Социологът Макс Вебер, застъпвайки теорията за насилието, дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“[3]

Определение

Нито в науката, нито в международното право, не съществува единно и общоприето определение на понятието държава.

Определение в международното право

Най-голямата международна организация, ООН, няма съответните пълномощия, за да определи дали едно или друго образувание е държава или не. „Признаването на нова държава или правителство – това е акт, който могат да извършат или да откажат да извършат само държави и правителства. Като правило, това означава готовност да се установят дипломатически отношения. Организацията на обединените нации – това не е държава или правителство, и затова не разполага с каквито и да е правомощия да признава една или друга държава или правителство.“.[4].

Един от малкото документи, който дефинира държава в международното право е Конвенцията от Монтевидео, подписана през 1933 г. от само няколко американски страни.

Определения в науката

„Държавата – това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. Държавата – това е институция или съвкупност от институции, чиято основна задача (независимо от всички други задачи) е охраняване на правовия ред. Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например, полиция и съд, са отделени от останалите сфери на обществения живот. Те са държавата.“[5]

„Държавата е специална, достатъчно устойчива политическа единица, представляваща отделена от населението организация на властта и администрацията, и претендираща за върховното право да управлява (да изисква да изпълнява това действие) определени територии и население независимо от съгласието на последното; имаща силите и средствата за осъществяване на претенциите си.“[6]

„Държавата – това е независима централизирана социално-политическа организация за регулиране на обществените отношения. Тя съществува в сложно, разслоено общество, разположено на определена територия и състоящо се от два основни пласта – управляващи и управлявани. Отношенията между тези слоеве се характеризират с политическо господство на първите и данъчни задължения за вторите. Тези отношения са законни па силата на идеологията на поне част от обществото, в основата на което лежи принципа на реципрочност“[7]

„Държавата е машина за подтисничество на една класа над други, машина, която да поддържа в послушание на една класа другите, подчинени класи.“[8] „Държавата е апарат за насилие в ръцете на господстващата класа.“[9]

„Държавата е въплъщение на закона в обществото.“[10].

Валерий Лазарев предлага следното определение на държавата – „това е специална организация за политическа власт на обществото, разполагаща със специален апарат за принуда, изразяващ волята и интересите на управляващата социална класа или на целия народ.“.[11]

История

31731-Tehran (8012467094)
Стела със Законника на Хамурапи. Национален музей в Техеран

Първите познати държави са създадени още в древен Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (ацтеките, маите и други), Перу и др. но само в относително модерните времена държавите имат почти напълно разселени алтернативни „бездържавни“ форми на политическа организация на обществата по цялата планета.[12] Скитнически банди ловци-събирачи и дори сравнително доста големи и сложен племенни общества, основани на пастирството или селското стопанство са съществували без постоянна държавна организация, а тези „бездържавни“ форми на политическа организация в действителност надделяват по време на праисторията и голяма част от историята на човешкия вид и цивилизация.[12]

Първоначално държавите възникват на територии придобити чрез завоюване, в които е наложена единна култура, единни идеали и една група от закони, посредством сила или под заплаха на различни народи, от гражданската или военна бюрокрация.[12] Това не винаги е така, а освен това съществуват и многонационални държави, щати и автономни области в рамките на държавите. Освен това, мултикултурализмът е приет в много унитарни и национални държави, вследствие на различните процеси в човешката миграция, като преселване на населението, политическа миграция, имиграция и емиграция.

От края на 19 век, на практика цялата обитаема земя е разделена на области с повече или по-малко дефинирани граници, за които претендират определени държави. Преди, за доста големи площи земя или не е имало никакви претенции или са били необитаеми, или са били обитавани от номадски народи, които не са имали държавно устройство. Въпреки това, дори и в рамките на днешните държави има обширни територии с дива природа, като Амазонската джунгла, които са необитаеми или са обитаваните изключителни или предимно от местни хора (с някои от които все още не е осъществяван контакт). Също така, има държави, които не упражняват де факто контрол над всички територии за които претендират или този контрол е силно оспорван (както в Сомалия).

Към 2017 г. международната общност се състои от над 200 суверенни държави, по-голямата част от които са представени в Организацията на обединените нации. Тези държави формират това, което теоретиците по международни отношения наричат система, в която всяка държава взима предвид поведението на други държави при съставянето на собствената си оценка. От тази гледна точка, държавите в международната система, се изправят пред дилеми свързани с вътрешната и външна сигурност и легитимация. Наскоро понятието е доразвито в международната общност и се отнася до група държави, които имат установени правила, процедури и институции за поведението на техните отношения. По този начин фондацията се базира на основата на международното право, дипломация, официални режими и организации.

Праисторически общества

През по-голямата част от човешката история, хората живеят в общества без държава, характеризиращи се с липсата на концентрирана власт и отсъствието на големи социални неравенства в икономически и политически аспект.

Антропологът Робърт Карнейро коментира: „За 99,8% от човешката история, хората са живели изключително в автономни групи и селища. В началото на палеолита [т.е. каменната ера], броят на тези автономни политически единици трябва да е бил малък, но около 1000 г. пр.н.е. се е увеличил до около 600 000. Тогава започва сериозна агрегация на свръх-селища и в началото на третото хилядолетие обособените политически единици в света намаляват от 600 000 до 157. В светлината на тази тенденция, спадът от 157 до 1 изглежда не само неизбежен, но и близък.“.[13]

Неолит

По време на неолита, човешките общества претърпяват важни културни и икономически промени, включително развитието на земеделието, формирането на уседнали общества и постоянни селища, увеличаване гъстотата на населението, както и използването на керамика и по-сложни инструменти.[14][15]

Уседналото земеделие довежда до развитието на правата на собственост, патриархалните общества, опитомяването на животни и култивирането на растения, и по-големи семейства. То също така осигурява основа за централизирана държавна форма[16] чрез големите излишъци храна, което създава по-сложно разделение на труда, като дава възможност на хората да се специализират в задачи, различни от отглеждането на храна.[17] Ранните държави се характеризират със силно стратифицирани общества, с привилегирована и богата управляваща класа, която е подчинена на монарха. Управляващата класа започва да се диференцира чрез различни форми на архитектурата и други културни практики, които са различни от тези на подчинените трудещи се класи.[18]

В миналото се е предполагало, че централизираната държава се е развила за да може да администрира големи обществени строителни проекти (като напоителните системи) и да регулира комплексни икономики. Въпреки това, съвременните археологически и антропологически доказателства не подкрепят тази теза, сочейки съществуването на няколко нестратифицирани и политически децентрализирани комплексни общества.[19]

Държавата в древна Евразия

Месопотамия обикновено се счита за мястото на най-ранната цивилизация или сложно общество, което означава, че има градове, разделение на труда на пълен работен ден, социална концентрация на богатството в капитал, неравномерно разпределение на богатството, управляващи класи, обществени връзки, основани на пребиваване, а не на родство, търговия на големи разстояния, монументална архитектура, стандартизирани форми на изкуство и култура, писменост и математика и наука.[20] Това е първата в света грамотна цивилизация, формирала първите набори от писмени закони.[21][22] До средата на четвъртото хилядолетие пр.н.е., повечето месопотамски селища са укрепени, което означава, че съществуват организирани военни действия.[23]

Държавно устройство

Всяка държава създава единна система от политически институти и отношения, осигуряваща управлението на обществото. Включва държавните и обществените органи и организации, които се намират в определени взаимоотношения при осъществяването на своите политически функции.

В повечето съвременни форми на управление държавното управление функционира чрез три поне формално обособени клона – законодателната власт изготвя законите, изпълнителната ги налага, а съдебната разрешава спорове въз основа на закона. Това разграничение възниква още през Античността, но в либералната политическа философия от 18 век насам разделението на властите, т.е. самостоятелността и взаимния контрол на трите власти, се превръща във фундаментален принцип и заляга в конституционното устройство на много страни. Дори при съвременните авторитарни режими, където няма реално разделение на трите власти, те обикновено запазват поне формална обособеност.

В някои системи, като абсолютната монархия, управлението се осъществява от затворена група от хора, докато при други, като демокрацията, политическите роли се запазват, но хората, които ги заменят, се променят относително често.[24]

Държавна власт

Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията, законите и подзаконовите актове. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейна територия, и за всички нейни граждани, включително намиращи се извън пределите ѝ.

Държавно управление

В широк смисъл цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.

Държавен апарат

Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.

Дипломация

Всяка държава изгражда и поддържа официални взаимоотношения с други държави, за целта се съставят съвкупности от методи, средства, действия и правни форми, с които си служат държавните органи и техните представители при провеждането на тези връзки – външна политика на държавата.

Законодателна власт

Законодателната власт е системата от институции, която изготвя и утвърждава законодателството – съвкупността от законите в държавата. По този начин тя задава рамките на работата на изпълнителната власт и създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения.

В повечето съвременни държави законодателната власт се изпълнява от специален колективен орган – парламент, който има правото да приема, променя и отменя закони.[25] Освен приемането на закони, парламентите обикновено имат изключително право да променят данъците и държавния бюджет.

Парламентите се състоят от една или повече камари – събрания, които обсъждат и гласуват законопроектите. В двукамарните парламенти двете камари, обикновено наричани горна и долна, най-често имат различни права, задължения и начин за избиране на членовете. В повечето случаи долната камара има по-широки правомощия, а горната има само консултативни и надзорни функции, макар в държави като Съединените щати правомощията на двете камари да са относително изравнени. Във федералните държави горната камара обикновено включва равен брой представители на съставните елементи на федерацията. Парламентите с повече от две камари са изключително редки, като последният такъв национален парламент е този на Южноафриканската република в периода 1984 – 1994 година.

Макар днес законодателната власт да се свързва главно с парламентите, този начин на управление се разпространява едва през последните няколко века. В миналото в много държави правото се е основавало преди всичко на обичая и формално писано законодателство не е съществувало. В традиционните монархии законодателната функция е прерогатив на монарха и не е отделена от изпълнителната и съдебната. Дори и в съвременни държави, често като извънредно и временно решение, законодателната власт се изпълнява от изпълнителни органи. Например, в България след Деветнадесетомайския и Деветосептемврийския преврат в продължение на месеци законите се издават от правителството.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт е системата от институции, натоварено с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт, и на решенията на съдебната власт. В съвременните държави този клон на държавното управление изпълнява най-сложни и разнородни функции, поради което обикновено е съставен от множество институции, намиращи се в сложни отношения помежду си. В много страни някои от тези институции, като централните банки, се ползват с голяма самостоятелност, сравнима с тази на основните клонове на властта.

Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Оглавявано от президент или министър-председател, то се състои от министри – ръководители на министерствата, основните институции на изпълнителната власт, обособени според функциите, които изпълняват. Например, министерството на външните работи е отговорно за международните отношения на държавата, военното министерство – за въоръжените сили, министерството на финансите – за финансовото осигуряване на държавното управление и за фискалната политика и т.н.

Освен централните си институции, изпълнителната власт включва и местни органи на властта, териториалният обхват на чиито правомощия следва административното деление на държавата. Тези индивидуални и колективни органи могат да бъдат назначавани от правителството или да бъдат избирани в рамките на територията, за която са отговорни.

Съдебна власт

Форми на управление

Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Форма на държавно управление на дадена държава е най-общото описание на използваната в нея организация на държавната власт – системата на висшите държавни органи, порядъка на тяхното образуване, и взаимоотношенията между тях и гражданите.

Формата на държавното управление наред с формата на държавното устройство и политическия режим характеризират вида на държавата.

Формата на държавно управление показва:

  • как се създават висшите органи на властта в държавата,
  • тяхната структура,
  • какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,
  • как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,
  • в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.

Тук е необходимо да се разграничат понятията „политически режим“ и „форма на управление“. Политическият режим по-скоро представлява социологическа характеристика на държавата и се отнася до голяма степен за отчуждението и прехода на властта в държавата, докато формата на управление описва как се сформират органите на държавната власт (по-скоро от гледната точка на процесуалните моменти), и как тези органи си взаимодействат един с друг.

По отношение на съотношението между правомощията между централното правителство държавите се делят на унитарни, федерации и конфедерации[26]

Философия

Най-общите принципи на държавното управление са предмет на изследване на политическата философия. Тя разглежда неговите функции и отношението му към други основни идеи, като свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт – ако въобще.

Правна основа

Правната основа за функционирането на държавното управление е конституционното право на държавата, което определя основните принципи на управлението и организацията, чрез която те се осъществяват. Нормите на конституционното право в исторически държави с просто устройство и ограничена администрация са относително прости, но в съвременните държави те образуват сложни системи, балансиращи противоречиви интереси в обществото и използващи множество автономни институции за гарантиране на основните принципи на управлението.

Конституционните норми в повечето днешни държави са обединени в специални закони – конституции, но в някои страни продължават да бъдат некодифицирани, като могат да включват обичайно право, конвенти, статутно право, прецедентно право или възприети международни правила и норми и т.н.

Държавни символи

Теории за произхода на държавата

Не съществува единно мнение за причините за възникване на държавите. Има няколко теории, които обясняват произхода на държавите, но нито една от тях не може да претендира за окончателна истинност. Най-старите известни държави са тези от Древния Изток (на територията на съвременните Ирак, Египет, Индия и Китай).

Функции на държавата

Функциите на държавата са основните направления в дейността ѝ, определени от социалната ѝ същност и стоящите пред нея предизвикателства. Функциите винаги са насочени към реализиране на задачите, пред които е изправени държавата и са свързани с нейната социална роля и място в политическата система на обществата. Следователно, функциите са пряко свързани с изпълнението на задачите, които дадена държава решава на определен етап от своето историческо развитие.[27]

Основната функция на държавата е осигуряването на комфортен живот на своите граждани.

За тази цел, държавата изпълнява редица задачи:

  • Управление на икономиката и обществото;
  • Отбрана на собствената си територия.

С развитието на обществените отношения се появяват възможности за по-цивилизовано поведение на държавите.

Естеството на държавата и нейното положение в политическата система предполагат наличието на редица специфични функции, които я отличават от други политически институции. Функции на държавата се наричат основните области на дейност, свързани със суверенитета на държавната власт. Функциите се различават от целите и задачите на държавата, отразяващи основните насоки на избраната от едно или друго правителство политическа стратегия, и от средствата за изпълнението ѝ.

Класификация на функциите на държавата

Функциите на държавата се класифицират:

  • по сфера на обществения живот: на вътрешни и външни,
  • по продължителност на действието: на постоянни (осъществявани на всички етапи от развитието на държавата) и временни (отразяващи определен етап от развитието на държавата),
  • по значение: на основни и допълнителни,
  • по очевидност: на явни и латентни,
  • по влияние върху обществото: на охранителни и регулаторни.

Основната класификация е делението на функциите на държавата на вътрешни и външни.

  • Вътрешни функции на държавата:
    • Правна функция – осигуряване на правовия ред, установяване на правни норми, регулиращи обществените отношения и поведението на гражданите, защита на правата и свободите на хората и гражданите.
    • Политическа функция – осигуряване на политическа стабилност, изработване на програмно-стратегически цели и задачи за развитие на обществото.
    • Организаторска функция – уреждане на цялата дейност на властта, осъществяване на контрола върху изпълнението на законите, координация на дейностите всички участници в политическата система.
    • Икономическа функция —— организация, координация и регулиране на икономическите процеси с помощта на данъци и кредитна политика, планиране, създаване на стимули за икономическа активност, осъществяване на санкции.
    • Социална функция – осигуряване на солидарни отношения в обществото, сътрудничество на различните му слоеве, реализация на принципа на социална справедливост, защита на интересите на тези категории граждани, които по силата на обективни причини не могат самостоятелно да си осигурят достойно ниво на живот (инвалиди, пенсионери, майки, деца), поддръжка на жилищното строителство, здравеопазването, системата на обществения транспорт.
    • Екологична функция – гарантиране на здравословна околна среда, установяване на режим на природните ресурси.
    • Културна функция – създаване на условия за удовлетворяване на културните нужди на хората, формиране на духовност, гражданственост, гарантиране на открито информационно пространство, формиране на държавна културна политика.
    • Образователна функция – дейност по осигуряването на образование, неговата непрекъснатост и качество, предоставяне на хората на равни възможности за получаване на образование.
  • Външни функции на държавата:
    • Външнополитическа функция – развитие на дипломатически отношения между държавите, сключване на международни договори, участие в международни организации.
    • Функция за осигуряване на националната безопасност
    • Функция за поддържане на световния ред – участие в развитието на системата международни отношения, дейности по предотвратяването на войни, съкращаване на въоръжението, участие в решаването на глобалните проблеми на човечеството.
    • Функция за взаимоизгодно сътрудничество в икономическата, политическата, културната и други сфери с други държави.

Вижте също

Бележки

  1. Макиавели, Н. – „Избрани съчинения“, Наука и изкуство, София, 1985, с. 19.
  2. В български превод съчинението се среща и под заглавието „Князът“.
  3. Вебер, М. „Политиката като призвание“. В: „Ученият и политикът“. С., 1993, стр. 46.
  4. Каким образом новое государство или правительство добиваются признания со стороны Организации Объединённых Наций? Каким образом та или иная страна вступает в ООН в качестве государства-члена? Неофициальный документ ООН для информации.
  5. Ърнест Гелнер Нации и национализм / Пер. с англ. – М.: Прогресс, 1991. – С.28
  6. Леонид Гринин 1997. Формации и цивилизации: социально-политические, этнические и духовные аспекты социологии истории // Философия и общество. – № 5. – С. 20
  7. Claessen H. J. M. 1996. State // Encyclopedia of Cultural Anthropology. Vol. IV. – New York. – P.1255
  8. Владимир Илич Ленин, Полное собрание сочинений. – 5 изд. – Т. 39. – М.: Политиздат – С. 75
  9. В. И. Ленин. Полное собрание сочинений (третье издание). – Т. 20. – М.: Политиздат. – С. 20
  10. Брокгауз-Ефрон. Философский словарь логики, психологии, этики, эстетики и истории философии под редакциею Э. Л. Радлова. С.-Петербург, 1911, стр. 64
  11. Общая теория права и государства: Учебник. Под ред. Лазарева В. В.. – М.,1994. – С.23
  12. а б в Nations Online, Countries of the World
  13. Robert L. Carneiro, „Political expansion as an expression of the principle of competitive exclusion“, p. 219 in: Ronald Cohen and Elman R. Service (eds.), Origins of the State: The Anthropology of Political Evolution. Philadelphia: Institute for the Study of Human Issues, 1978.
  14. Shaw, Ian & Jameson, Robert. Neolithic. // A dictionary of archaeology. 6th. Wiley-Blackwell, 2002. ISBN 978-0-631-23583-5. с. 423.
  15. Hassan, F.A.. The Lie of History: Nation-States and the Contradictions of Complex Societies. // Sustainability or collapse?: an integrated history and future of people on earth. MIT Press, 2007. ISBN 978-0-262-03366-4. с. 186.
  16. Scott, 2009: p. 29
  17. Langer, Erick D. & Stearns, Peter N.. Agricultural systems. // Encyclopedia of social history. Taylor & Francis, 1994. ISBN 978-0-8153-0342-8. с. 28.
  18. Cohen, Ronald. State Origins: A Reappraisal. // The Early State. Walter de Gruyter, 1978. ISBN 978-90-279-7904-9. с. 36.
  19. Roosevelt, Anna C.. The Maritime, Highland, Forest Dynamic and the Origins of Complex Culture. // Cambridge history of the Native peoples of the Americas: South America, Volume 3. Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-521-63075-7. с. 266 – 267.
  20. Mann, Michael. The emergence of stratification, states, and multi-power-actor civilization in Mesopotamia. // The sources of social power: A history of power from the beginning to A. D. 1760, Volume 1. Cambridge University Press, 1986. ISBN 978-0-521-31349-0.
  21. Yoffee, Norman. Context and Authority in Early Mesopotamian Law. // State formation and political legitimacy. Transaction Publishers, 1988. ISBN 978-0-88738-161-4. с. 95.
  22. Yoffee, Norman. Myths of the archaic state: evolution of the earliest cities, states and civilizations. Cambridge University Press, 2005. ISBN 978-0-521-81837-7. с. 102.
  23. Christian, David. Maps of time: an introduction to big history. University of California Press, 2005. ISBN 978-0-520-24476-4. с. 278.
  24. Barclay, Harold. People Without Government: An Anthropology of Anarchy. Left Bank Books, 1990. ISBN 1871082161. p. 31. (на английски)
  25. Debate #3 Glossary. // Hansard Society, November 2003. Посетен на 16 октомври 2008. (на английски)
  26. Според Д. Вълчев и Л. Дачев конфедерацията е много повече договор между държави, отколкото единна държава, по-скоро е съюз без общо държавно образувание. Виж. Дачев, Л. – „Учение за държавата“, София, Свида, 2001. Така е и според болшинството изследователи. Същото схващане може да се изведе и от Видин, Бл. – „Международно публично право. Обща част“ – София, ИК СОФИ-Р и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, от него се съди и че конфедерацията има частична международна правосубектност, в зависимост от предоставеното и от държавите – членки. Тъй като това е нетипично за държавите, които по начало притежават пълна правосубектност в международното право, то следва да кажем, че в такъв случай, суверенитетът на конфедерациите е ограничен и предоставен, той е вторичен на първичния суверенитет на държавите, следователно упражнявайки своя суверенитет държавите създават конфедерации и така сами ограничават собствения си суверенитет в тяхна ползва. Според класическото схващане за понятието суверенитет, формулирано от Жан Боден, липсата му означава и липса на държава, следователно и според това определение конфедерациите не са държави и в такъв случай не могат да спадат към формите на държавно устройство (Вж. Вълчев, Д. – „Държавна власт и народен суверенитет“ – УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1996, с. 85 – 91). Противното схващане е остаряло и отдавна неподдържано от доктрината.
  27. Теория государства и права / Под ред. Пиголкина А. С. – Изд-во: Городец, 2003. – С. 50.

Външни препратки

Бавария

Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен. Бавария е единствената съвременна федерална провинция на Германия, която не е част от Лигата на Ханза.

Боливия

Боливия, официално от 10 юни 2009 – Многонационална държава Боливия (на испански: Estado Plurinacional de Bolivia) е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Северна Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422) когато Видинското царство е превзето от Османската империя.

Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Династия

Династия е владетелски род на държава (монархия) или феодално владение, които имат пряка роднинска връзка помежду си. Всяка династия носи родовото или собственото име на основателя си. За времето, през което родът управлява, името му се отъждествява с нея.

Дипломат

Дипломат е обобщаващ термин за официалните представители на една държава или международна организация (като например ООН, ЕС), изпратени в друга държава с цел постоянното поддържане на международните отношения между двете страни. Дипломатите са ангажирани, наред с основната си дейност, и по въпросите на търговията, представлявайки позицията на своето правителство, екстрадицията на престъпници, визи, войната и мира, и преговори на международни договори, преди официалното им приемане.

Израел

Държавата Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Ирландия (държава)

Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 km2, от които 69 414 km2 суша и 1 417 km2 водна площ.

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.

Република Ирландия е страна – членка на ЕС, ОИСР и ООН.

Националният празник на Ирландия е "Ден на свети Патрик", който се чества на 17-ти март.

Испания

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания (España)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

Консул (Древен Рим)

Консул (на френски: consul; на латински: consules) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.

Длъжността на консула била колегиална, т.е. консулите били винаги двама, като се избирали всяка година. Колегията на двама консули била учредена съгласно античната традиция след изгнанието на последния от седмината царе на Рим Тарквиний Горди.

В началото, консули се избирали само от средите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите с патрициите през 367 г. пр. Хр., един от консулите започнал да се избира от плебеите. Според законите на републиката, минималната възраст, за да бъде избран един патриций за консул, била 40 години, а за плебей – 42. Двамата консули служели заедно и всеки имал право на вето върху решенията на другия, което била обичаен принцип сред магистратите. На латински, consules означава „тези, които вървят заедно“. Ако единият консул умре по време на мандата си (нерядко консули са били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово място.

Консулите притежавали най-висшата гражданска и военна власт. Набирали легиони и ги оглавявали, свиквали Сената и комициите, председателствали ги, назначавали диктатори и т.н. При извънредни ситуации сената давал на консулите неограничени пълномощия.

Правото да водят съдебни процеси по граждански дела след 367 г. пр. Хр. преминало към преторите.

Помощници на консулите били квесторите.

Отличителните знаци на консулите били тога с широка пурпурна лента, курулно кресло (Sella curulis), инкрустирано със слонова кост и ги съпровождали 12 ликтора с фасции.

В римската система за летоброене годините се обозначавали с имената на консула за дадената година (наричали се consules ordinarii). Преди 153 г. пр. Хр. новоизбраните консули встъпвали в длъжност на 15 март, но тази година въстанието на келтиберите в Испания ги принудило да поемат службата си по-рано от традиционната дата. Така 1 януари станал началото на годината в Рим и това променило календара.

След изкаран мандат като консули, те получавали правото да управляват някоя провинция и званието проконсул.

В епохата на Римската империя на консулите е отнета реалната власт и длъжността се превърнала в почетна, а от изборна, станала назначаема.

В Средновековието означава титла на висше длъжностно лице в градовете на Северна и Средна Италия.

Във Франция означава също титла на едно от трите лица, които имат неограничена изпълнителна власт в периода 1799 – 1804 г.

В съвременността консул се нарича длъжностното лице от дипломатическо тяло на една страна, но с по-нисък ранг от посланика, назначено за постоянен представител в някой град на друга държава, което защитава юридическите и икономически интереси на своята (упълномощилата го) държава и нейните поданици (граждани).

Кралство Югославия

Кралство Югославия (на сръбски: Краљевина Југославија; на хърватски: Kraljevina Jugoslavija) е име на държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г. Тази статия обхваща историята на Югославия от 1918 до 1941 г.

Окръг

Окръгът е административно-териториална единица на територията на дадена държава.

Полша

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие и стандарт на живот. Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

Прусия

Прусия (на латински: Borussia, Prussia или Prutenia; на немски: Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.

През средновековието Прусия се споменава като територия, обитавана от западнобалтийското племе пруси, загубило езика си през 18 век. Включва прибалтийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8 април 1525 г. великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18 януари 1701 г. в Кьонигсберг император Леополд I Хабсбург коронясва Фридрих I за крал на Прусия.

Като самостоятелна държава Кралство Прусия съществува от 1701 г. до включването му в Германската империя през 1871 г., в която кралят на Прусия е и германски император; във Ваймарската република е „свободна държава“ (Freistaat) – административна единица. В Нацистка Германия (Третия райх) самостоятелността и значението ̀и намаляват, а с капитулацията на Германия и окупацията от съюзнически войски е окончателно ликвидирана като административно и географско понятие.

По-известни пруски владетели са Фридрих Вилхелм I (1713 – 1740) и неговият син Фридрих II (1740 – 1786). По време на управлението на двамата монарси Прусия за кратко време се издига от незначителна държавица, през една от значимите централноевропейски монархии до велика сила в средата на 18 век, около която с края на Френско-пруската война в Огледалната зала във Версай се осъществява обединението на Германия. Благодарение на смятаната за най-модерна за времето си армия през втората половина на 19 век, Прусия взема надмощие над останалите германски държави и до голяма степен стои в основата на Германския съюз, а по-късно и на Германската империя.

В този контекст, историята и значимостта на пруската държава, и най-вече нейната роля в общогерманската и общоевропейската история, е огромно. Държавните символи на Прусия са три: Кьонигсебргският замък, около който възниква държавността, Кьонигсбергската катедрала, която е главният християнски храм на лютеранската конфесия и в чийто двор е погребан Имануел Кант, и Бранденбургската врата, известна като „Портата на света“.

Историческа столица на Прусия е Кьонигсберг, а държавна след образуването на кралство Прусия – Берлин.

Първа българска държава

Първата българска държава (на старобългарски: ц︢рьство бл︢гарское), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г.

Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век, се премества в Скопие и Охрид.

Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в съвременната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския.През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).

Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Сърбия

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.

Черна гора

Черна гора (на черногорски: Црна Гора, Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.

Югославия

Югосла̀вия (на сърбохърватски и словенски: Jugoslavija; на сърбохърватски и македонски: Југославија) е название на държава, която съществува в последователни държавни форми на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Обхващала е западната част на южнославянските земи (сред които е и голяма част от българското землище, включващо Поморавието, Тимошко, Призренско.

Япония

Япония (на японски: 日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“, официално: '日本国', „Нихон коку“, „Нипон коку“, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 973 km², а населението – 126 168 156 души (2018 г.) . Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.