Дъждовник

За селото в Южна България вижте Дъждовник (село).
Дъждовник
Salamandra salamandra MHNT 1
Salamandra salamandra
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Caudata Опашати земноводни
семейство: Salamandridae Саламандрови
род: Salamandra Дъждовници
вид: S. salamandra Дъждовник
Научно наименование
Уикивидове Salamandra salamandra
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
SalamandraSalamandraMap
Подвидове
  • S. s. alfredschmidti (Köhler & Steinfartz, 2006)
  • S. s. almanzoris (Müller & Hellmich, 1935)
  • S. s. bejarae (или hispanica) (Wolterstorff, 1934)
  • S. s. bernardezi (Wolterstorff, 1928)
  • S. s. beschkovi (Obst, 1981)
  • S. s. crespoi (Malkmus, 1983)
  • S. s. fastuosa (или bonalli) (Schreiber, 1912)
  • S. s. gallaica (López-Seoane, 1885)
  • S. s. gigliolii (Eiselt & Lanza, 1956)
  • S. s. infraimmaculata
  • S. s. longirostris (Joger & Steinfartz, 1994)
  • S. s. morenica (Joger & Steinfartz, 1994)
  • S. s. salamandra (или werneri) (Linaneus, 1758)
  • S. s. semenovi
  • S. s. terrestris (Lacépède, 1788)


Дъждовникът (Salamandra salamandra), наричан също Огнен саламандър, е най-разпространеният вид саламандър. Той е най-едрият представител на семейство Саламандрови. На дължина достига 15-25 cm, в редки случаи – до 30 cm.

На цвят дъждовникът е черен с яркожълти петна или ивици, чието количество може да варира - някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава. При някои подвидове са възможни нюанси на червено и оранжево, заместващи или смесващи се с жълтото.

Разпространение и местообитание

Дъждовникът се среща в Южна и Средна Европа, Северна Африка и северните части на Близкия изток. Североизточната граница на ареала му преминава през южната част на Дания, Южна Полша и Карпатите, а източната достига до Иран. Не се среща на Британските острови.

В България се срещат два подвида - S. s. slamandra и S. s. beschkovi, който за пръв път е описан през 1981 в долината на река Санданска Бистрица и в Родопите. Не е установено наличието на дъждовници в районите край река Дунав, Добруджа, Странджа, Арда около село Студен кладенец и равнинните части на Тракия.

Предпочитано място за живот на дъждовника са широколистните гори, в които земята е покрита с листа. Също така се нуждае за своето размножаване от малки водни басейни (ручеи, чисти локви и други). Най-често се среща в пояса между 400 и 1000 m над морското равнище. По изключение е намиран на 2350 m при Типишките езера, но обикновено достига само до горния край на пояса на буковите гори (1200-1600 m).

Начин на живот и хранене

Дъждовникът е активен вечер и нощем. През останалото време се крие в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни и сенчести места. Денем излиза на повърхността само в дъждовни дни, понякога и при слаб снеговалеж, откъдето идва и името му. Обикновено е активен от април до ноември, но при меко време може да бъде видян и през зимата.

Дъждовникът остава верен на едно и също местообитание в продължение на много години. Експерименти са показали, че той познава територията си и важен фактор за това е зрението му. Продължителността на живота на дъждовниците е около 14 години, но може да бъде и много по-голяма. Някои екземпляри, отглеждани затворени, са достигали възраст от над 50 години.

Salamandra salamandra gallaica1
Португалски дъждовник (S. s. gallaica)

Дъждовникът се храни с дребни безгръбначни, главно голи охлюви, но също и дъждовни червеи, стоножки, насекоми, ларви, паякообразни, мокрици. Улавя ги с предните зъби или със задната половина на езика, която залепва плячката.

Младите дъждовници си изграждат предпочитания към плячката по време на първите няколко седмици на живот. За улавянето на плячка дъждовникът използва различни тактики в зависимост от ситуацията. Когато е светло използва движението, за да се ориентира, и игнорира неподвижните животни. Когато ловуват на тъмно, те използват обонянието си като главен ориентир. Тогава дъждовникът може да атакува и неподвижна плячка толкова пъти, колкото я надушѝ.

Размножаване

Vitosha Salamander 1
Екземпляр, заснет на Витоша през 2007 г.

Мъжките и женските дъждовници не се различават външно, освен през размножителния период, когато при мъжките се появява издута жлеза, произвеждаща сперматофорите. Оплождането обикновено се извършва на сушата между октомври и декември. Мъжкият оставя сперматофорите на земята, а женската ги поема в яйцепровода си. След това женските могат да раждат в продължение на 2-3 години, тъй като сперматозоидите остават живи в яйцепроводите им.

Повечето дъждовници са яйцеживородни и раждат по 20 до 55 почти напълно развити водни ларви с дължина 12-21 mm. Това става най-често в извори, вирове на планински реки, корита на чешми и други, като се предпочитат тъмни и студени водоеми. Раждането става през пролетта или есента, а понякога и през двата сезона. Ларвите имат външни хриле и перка по горния и долния ръб на опашката. По време на метаморфозата, продължаваща 4-6 месеца, ларвите губят хрилете си и развиват бели дробове. Няма сведения за неотения при дъждовниците. Наскоро метаморфозиралите животни се крият и рядко излизат на повърхността.

Два от подвидовете (S. s. fastuosa и S. s. bernardezi) са живородни. Те раждат на сушата напълно развити малки.

Токсичност

При раздразнение кожата на дъждовника отделя отровен бял секрет – невротоксичният алкалоид самандарин. Секретът, концентриран в кожни жлези, главно около главата и по гърба, причинява на гръбначните животни силни мускулни конвулсии и високо кръвно налягане. Жлезите, отделящи самандарина, обикновено са разположени по цветните петна. Дъждовникът е способен да разпръсква тази отрова срещу хищници, за да обезкуражи нападателя. Въпреки това е известно, че някои животни, като жълтоухата водна змия и смокът мишкар, понякога поглъщат дъждовници.

Самандаринът може да се използва срещу бактериални и гъбични инфекции на кожата, но също така може да бъде и опасен, дори и за хората.

Природозащитен статут

В България дъждовникът е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.

Бележки

  1. Kuzmin, S. et al. 2004. Salamandra salamandra. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 август 2008.

Литература

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки

Бели Лом (резерват)

Бели Лом е резерват разположен в североизточна България.

Дъждовник (село)

Дъждовник е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, област Кърджали. Жителите му са главно турци, като в миналото е имало две ясно обособени махали - алевийска къзълбашка (Текето) и сунитска (Гьочкелер).

Дъждовници

Дъждовниците (Salamandra) са род дребни опашати земноводни, разпространени в Средна и Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Жълтокоремна бумка

Жълтокоремната бумка (Bombina variegata) е вид водна жаба.

Земноводни в България

На територията на България се срещат 18 вида Земноводни. Сред тях са 12 вида жаби, представители на 5 семейства, и 6 вида опашати земноводни от семейство Саламандрови. Най-скоро откритият вид е северния гребенест тритон, който се среща в Западна Стара планина и за първи път е регистриран през 2005 г. Има данни от 2007 г. и за Македонски гребенест тритон (Triturus macedonicus) в планината Славянка, близо до границата с Гърция. Друг сравнително скоро открит в България вид е зелената водна жаба, регистрирана за пръв път на територията на страната през 1966. Най-често срещаните видове са зелената крастава жаба, жълтокоремната бумка и голямата водна жаба.

Крумовград (община)

Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Крумовица

Крумовица (до 1942 г. Бургасдере) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград, десен приток на Арда. Дължината ѝ е 58,5 km, която ѝ отрежда 68-мо място сред реките на България. Тя е вторият по големина след река Върбица приток на Арда. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Стръмни рид и Ирантепе в Източните Родопи.

Река Крумовица извира на 930 m н.в. под името Авренска река (или Дълбокото дере) в местността Думанлъ на българо-гръцката граница в рида Мъгленик в Източните Родопи, на 5,5 km южно от село Аврен, Община Крумовград. По цялото си протежение генералното ѝ направление е на север със стотици меандри. До устието на най-големия си приток река Кесебир (Вировица, ляв) тече в тясна, дълбока и обезлесена долина (с изключение на най-горното ѝ течение). След това образува широка алувиална долина, която на места се стеснява в скалисти проломи между северните части на Стръмни рид на запад и рида Ирантепе на изток. Влива се отдясно в река Арда, на 151 m н.в., на 1,5 km източно от село Поточница, Община Крумовград.

Реката има широк и слабо залесен водосборен басейн, като площта му е 671 km2, което представлява 11,58% от водосборния басейн на река Арда. Границите на водосборният ѝ басейн са следните:

на запад, по билото на рида Стръмни рид – с водосборните басейни на реките Върбица и Големица, десни притоци на Арда;

на изток, по билото на рида Ирантепе – с водосборните басейни на Луда река (десен приток на Марица) и Кулиджийска река, десен приток на Арда;

на юг, по билото на рида Мъгленик (държавната граница на България с Гърция) – с водосборния басейн на река Филиури, вливаща се директно в Бяло (Егейско море.Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Големия дол

← Градински дол (Бостандере)

→ Пазар дол

→ Егречка река

→ Кесебир (Вировица)

← Бююкдере

→ Елбасандере (Ветрица)

→ Куртлуджадере

← Пандакклъдере

← Дюшундере

→ Дишкая дере

Река Крумовица е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през януари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при Крумовград 9,34 m3/s.

По течението на реката в Община Крумовград са разположени 11 населени места, в т.ч. 1 град и 10 села: Девесилица, Гулия, Дъждовник, Едрино, Крумовград, Вранско, Горна кула, Долна кула, Хисар, Поточница, Морянци.

Водите на реката масово се използват през летните месеци за напояване на стотиците декари тютюневи насаждения по долината ѝ.

На протежение от 5,6 km между село Горна кула и град Крумовград преминава участък от второкласен път № 59 от Държавната пътна мрежа Момчилград – Крумовград – КПП „Ивайловград".

Кърджали (област)

Област Кърджали е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3209,1 km2 и има население 149 661 души (по експресни данни от преброяване 2011). Пощенските кодове на населените места в област Кърджали са от 6600 (за град Кърджали) до 6999. МПС-кодът ѝ е К.

Опашати земноводни

Опашатите земноводни (Caudata или Urodela), наричани също саламандри, са разред земноводни, включващ 552 вида животни със слаби тела, къси крайници и дълги опашки.

Влажната кожа позволява на земноводните да пребивават само в близост до вода или във влажна почва, обикновено в горите. Някои видове са водни през целият си живот, други живеят във водата периодично, а трети са напълно сухоземни особено в напреднала възраст. Външният вид на саламандрите наподобява на гущери, но са лесно различими по липсата на люспи. Имат способността да възстановяват (регенерират) загубените си крайници.

Видовете на саламандрите са многобройни и се срещат в повечето влажни области на Северното полукълбо, както и в най-северните части на Южна Америка. Повечето от тях са малки, но някои достигат до 1 m дължина. В Северна Америка се срещат големият американски саламандър (Cryptobranchus alleganiensis) и морското куче (Dicamptodon), които могат да достигнат дължина до 30 cm, а в Япония и Китай – гигантският саламандър, дълъг 1,50 m и тежащ 30 kg.

Ореляк (резерват)

Ореляк е името на резерват в средната част на Пирин планина.

Орлицата

Орлицата е резерват в Източна Стара планина. Намира се в землищата на град Котел и село Медвен на около 5 км отстояние от всяко от двете населени места. Резерватът е разположен в източния дял („Бели брегове“) на Котленската планина. Създаден е на 10 август 1984 г. със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда. Целта на превръщането на местността в резерват е да се опазят първични екосистеми от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален карстов комплекс. Така създаденият резеват включва в пределите си резерват „Бели бряг“ и природните забележителности „Орлица“ и „Медвенските извори“. Към резерват Овчарица е създадена и буферна зона, включваща горски масиви и пасища.

Отрова

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата, затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Републикански път III-5904

Републикански път IIІ-5904 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Кърджалийска област, Община Крумовград. Дължината му е 25,7 km.

Пътят се отклонява надясно при 32,5 km на Републикански път II-59 в югоизточната част на град Крумовград и се насочва на югоизток покрай десния бряг на река Крумовица (десен приток на Арда). След разклона за село Рогач навлиза в западните склонове на източнородопския рид Ирантепе, като след разклона за село Подрумче завива на юг, минава през село Голямо Каменяне и отново слиза в долината на Крумовица. След това следва изкачване по северния склон на рида Мъгленик, минава през село Аврен, изкачва се на билото на рида и завършва при държавната ни граница с Република Гърция.

Саламандрови

Саламандрови (Salamandridae) е семейство опашати земноводни, включващо дъждовниците и тритоните. Видовете са разпространени в Северното полукълбо.

Северен гребенест тритон

Северен гребенест тритон или Голям гребенест тритон (Triturus cristatus) е вид саламандър от род Тритони, разпространен в по-голямата част от Европа и части от Азия.

В по-старата литература този вид е наричан Голям гребенест тритон и е включвал подвидовете: южен, дунавски, македонски и италиански гребенест тротон. Сега те са обособени като самостоятелни видове.

Сирийска чесновница

Сирийска чесновница (Pelobates syriacus), наричана също Балканска чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство Чесновници (Pelobatidae).

Червенокоремна бумка

Червенокоремната бумка (Bombina bombina) е вид жаба от семейство Бумкови (Bombinatoridae).

Чупрене (резерват)

Чупрене е името на един от големите биосферни резервати в Република България.

Шабаница

Шабаница (известен още и под името Старата гора) е поддържан резерват в България. Намира се в Родопите непосредствено до границата с Гърция и на около 25 км югоизточно от село Триград. Създаден е като „резерват – природен паметник“ със заповед на Управление горско стопанство към Министерски съвет от 30 декември 1956 г. През 1999 г. е прекатегоризиран на поддържан резерват с цел опазване на вековна гора от смърч и бук. Със заповед на министър Нона Караджова от 2013 г. площта му е намалена от 226 декара на 220,844 дка.

Безопашати земноводни
Опашати земноводни

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.