Дитрих фон Холтиц

Дитрих фон Холтиц (на немски: Dietrich von Choltitz) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Дитрих фон Холтиц
германски генерал
Bundesarchiv Bild 183-E1210-0201-018, Dietrich v. Choltitz

Звание Генерал от пехотата
Години на служба 1914 - 1918; 1919 - 1944 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 11-та танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Визенгрефлих, Германия
Починал
Друга дейност офицер • мемоарист
Подпис
Dietrich von Choltitz signature

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)

Дитрих фон Холтиц е роден на 9 ноември 1894 г. във Визенгрефлих, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война, където служи в пехотни подразделения. В края на войната достига звание лейтенант.

След нея се присъединява към Райхсвера и служи в различни пехотни и кавалерийски подразделения. През 1929 г. е издигнат в чин капитан от кавалерията.

Втора световна война (1939-1945)

В началото на Втората световна война е със звание оберстлейтенант и командва пехотен батальон.

Участва в операция Барбароса, където командва 16-ти пехотен батальон. Отличава се в боевете по време на обсадата на Севастопол. По-късно командва последователно 260-та пехотна дивизия, 17-ти армейски корпус, а на 5 март 1943 г. поема 11-та танкова дивизия. Между 1 октомври и 15 ноември 1943 г. командва 48-ми танков корпус, а между 17 юни и 30 юли 1944 г. 84-ти армейски корпус. На 7 август 1944 г. е назначен за командващ офицер на парижката крепост.

Пленен е на 24 август същата година и е освободен през 1947 г., след което написва и издава мемоарите си. Умира на 5 ноември 1966 г. в Баден-Баден, Германия.[1]

Генерал фон Холтиц е удостоен с рицарско звание на френския почетен легион за това, че не е допуснал разрушаването на Париж при отстъплението на немските войски, въпреки изричната заповед на Хитлер. Шарл дьо Гол определя това неподчинение като основен камък за последвалото по-късно френско-немско помирение.

Военна декорация

Използвана литература

Библиография

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

Бележки

  1. Lannoy 2001, стр. 31

Външни препратки

11-та танкова дивизия (Вермахт)

11-та танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.

Айфелова кула

Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е метална решетъчна кула с височина 324 m (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман.

Превърнала се е в един от най-популярните символи на френската столица и Франция, и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Първоначално е наречена просто „300-метровата кула“, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. В 2006 г. на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 г. общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г. През 2011 г. е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци.

Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 m, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато е построен Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я измества от тази позиция. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327 m на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова ефирна телевизия.

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

Вилхелм Фармбахер

Вилхелм Фармбахер (на немски: Wilhelm Fahrmbacher) (1888 – 1970) е един от ново повишените немски генерали от артилерията на Вермахта служещ по време на Втората световна война и командващ няколко корпуса. Той също беше и един от многото носителите на Рицарски кръст. Рицарския кръст му бе връчен като награда за изключителната му смелост на бойното поле и успешното му военно командвуване на различни подразделения. Генерал-лейтенант Фармбахер е заловен от американски войски през 1945 г. и е предаден на и държан в плен от френските войски до 1954 г. След освобождаването му той е бил Военен съветник в Египет.

Волфрам фон Рихтхофен

Волфрам Фрайхер фон Рихтхофен (на немски: Wolfram von Richthofen) е немски фелдмаршал от Луфтвафе по време на Втората световна война.

Фон Рихтхофен е далечен братовчед на немския пилот от Първата световна война Манфред фон Рихтхофен, известен като Червения барон (сваля 80 противникови самолета преди да бъде убит през 1918 г.) и по-младия брат на барона Лотар фон Рихтхофен, който сваля 40 противникови самолета.

Георг фон Кюхлер

Георг Карл Фридрих Вилхелм фон Кюхлер (на немски: Georg Karl Friedrich Wilhelm von Küchler) (30 май 1881 – 25 май 1968) е немски фелдмаршал по време на Втората световна война.

Гюнтер Ангерн

Гюнтер Ангерн (на немски: Günther Angern) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Ерхард Милх

Ерхард Милх (на немски: Erhard Milch) e немски военачалник и фелдмаршал от Втората световна война. Заместник на Херман Гьоринг, генерален инспектор на Луфтвафе. Военнопрестъпник, осъден от американския военен трибунал на доживотен затвор.

Ото фон Кнобелсдорф

Ото фон Кнобелсдорф (на немски: Otto von Knobelsdorff) (1886 – 1966) е немски генерал и командир на танкови войски, който служи по време на Втората световна война.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Списък на генералите в Третия райх

Това е списък на офицерите с висши офицерски звания (генералите от германския Вермахт, подредени в азбучен ред на фамилните им имена с техните последни военни звания и годината на получаването им (от 1931 до 1945).

В Третия райх висшите офицерски звания са:

Сухопътните войски:

генерал-майор,

генерал-лейтенант

генерал от съответния род войски (пехота, кавалерия, артилерия и т.н.)

генерал-полковник и

фелдмаршал (или генерал-фелдмаршал)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.