Династия

Династия е владетелски род на държава (монархия) или феодално владение, които имат пряка роднинска връзка помежду си.[1] Всяка династия носи родовото или собственото име на основателя си. За времето, през което родът управлява, името му се отъждествява с нея.

Съдържание на понятието

Според по-стриктна дефиниция на понятието династия, използвана в повечето стари монархии, тя бива продължена само от наследник, който е от същия род по мъжка линия – ако наследяването на престола или титлата стане по женска линия, династията се сменя, като новата носи родовото име на бащата.

В българската историография е възприета по-свободна дефиниция на понятието, що се отнася до българските царски династии. Там някои династии включват и наследници по женска (майчина) линия и дори такива, наследили престола след брак. Най-ярък пример за това е династията на Асеневците – според първата дефиниция следните владетели (включително узурпатори) не биха били признати за нейни представители:

Династии от един владетел

В смисъл на родово име на владетеля династията може да се състои и само от един представител. Това става когато основателят на династията няма преки наследници по мъжка (и женска, ако е допустимо) линия или има такива, но са лишени от право на наследяване: тогава той остава единствен в реда на владетелите, който носи това име – например крал Стивън.

Династичен брак

От династия произхожда и понятието династичен брак.

Бележки

  1. ibl.bas.bg
12 век

12 век започва на 1 януари 1101 г. и свършва на 31 декември 1200 г.

13 век

13 век започва на 1 януари 1201 г. и свършва на 31 декември 1300 г.

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г. и свършва на 31 декември 1400 г.

Адриан (император)

Публий Елий Траян Адриан (на латински: Publius Aelius Traianus Hadrianus; Imperator Caesar Traianus Hadrianus Augustus; * 24 януари 76 в Италика, Испания; † 10 юли 138 в Бая) е римски император от 117 г. до 138 г. Той е третият от т.нар. „Петима добри императори“ от Нерво-Антониновата династия.

Неговото твърдо и хуманно управление е значимо за Римската държава, както поради мира и окончателния отказ от завоевателна външна политика, така и заради продължаващият икономически подем на градовете в империята. Адриан притежавал изключително образование и култура, бил известен като пътешественик и строител, а също така той бил изявен поклонник и ценител на изкуствата.

Анжуйска династия

Анжуйска династия – през Средновековието кралска династия в редица европейски държави. Произхожда от графовете на област Анжу, Франция. Най-известна е като английската династия Плантагенети (1154-1399).

Ахемениди

Ахеменидите са династия, поставила началото на първата Персийска империя и управлявала от 550 до 330 година пр.н.е., кръстена така на Ахемен – неин родоначалник. При своя разцвет държавата на Ахеменидите обхваща около 7,5 милиона квадратни километра, с което е най-голямата държава в Античността. Тя включва и най-големия дял от световното население, достиган от империя в световната история.

Бурбони

Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия. Тя произхожда от френската династия на Капетингите.

Името на династията идва от брака на Робер дьо Клермон, шести син на френския крал Луи IX, с Беатрис, наследница на владение на Бурбони. Техният син Луи става херцог Бурбон през 1327 г. Въпреки че неговият род е лишен от херцогство след два века, потомци на рода са коронясани в Навара (1555) и във Франция (1589).

Други потомци на френската династия на Бурбоните владеят Испания (1700 – 1808, 1813 – 1868 и 1875 – 1931 г., и отново от 1975 до днес) и Кралството на двете Сицилии (1734 – 1806 и 1815 – 1860, и само Сицилия от 1806 до 1816), но през 1792 г. френската линия губи короната за първи път, а през 1830 г. – за последен, след 16-годишен период на реставрация.

Майката на княз Фердинанд Сакс-Кобурготски, който заема българския престол през август 1887 г., е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Велфи

Велфите (на немски: Welfen) са аристократична фамилия с франкски произход, известна от 9 век. През 18 и 19 век представители на рода са крале във Великобритания (Хановерска династия). През 1917 г. Хановерската династия (или Велфи линия Хановер) е преименувана на династия Уиндзор.

Фредерика Хановерска († 6 февруари 1981), кралица на Гърция, е една от Велфите. Нейният племенник Ернст Август от Хановер (* 1954) е сегашният ръководител на фамилията. Той е правнук на Вилхелм II, последният германски кайзер и крал на Прусия, и от 1999 г. съпруг на принцеса Каролина от Монако.

Виетнам

Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (на виетнамски: Cộng hoà xã hội chủ nghĩa Việt Nam; произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам чуй), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическият режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Западна Римска империя

Западна Римска империя е днешното модерно название на управляваната от Равена западна част на Римската империя, обособена окончателно през 395 година от император Теодосий. Включва провинциите Британия, Фландрия, Валония, Галия, Португалия, Испания, Италия, Каринтия, Илирия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Войводина и Северна Африка. Неин пръв владетел е синът на император Теодосий, Хонорий. Поради непрекъснатите нашествия на варварски племена територията ѝ постепенно намалява. Град Рим не играе съществена роля, а на това отгоре има нещастието на два пъти да бъде разграбван: първо от вестготите през 410, а след това от вандалите през 455 г. Западната Римска империя престава да съществува през 476 г., когато германският вожд Одоакър сваля от трона последния император Ромул Августул.

Император на Византия

Император на Византия – този титул е неологизъм, и никога не е използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Използва се от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори в същност са римските императори на Изтока.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Каролинги

Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), но началото ѝ било поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия. През 687 г. внукът му Пипин Херисталски, майордом на Австразия, поел управлението на Франкската държава като единствен претендент за престола. Подкрепен от едрите земевладелци, той разгромил майордома на Нейстрия и застанал начело на кралството. Властта преминала в ръцете на нова династия, династията на Каролингите. Приемник на Пипин Херисталски станал неговият син Карл Мартел, застанал начело на държавата, като майордом - херцог. Той разгромил арабите при Поатие през 732 и предотвратил тяхното по-нататъшно нахлуване в Западна Европа. След проведения събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция - иззема земи от църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известният каролингски владетел е Карл Велики.

Клавдий

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик (на латински: Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus), също и Клавдий I, е римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Той управлява Римската империя в периода 24 януари 41 до 13 октомври 54 година.

Роден с името Тиберий Клавдий Друз (на латински: Tiberius Claudius Drusus), от 4 до 41 г. се нарича Тиберий Клавдий Нерон Германик (на латински: Tiberius Claudius Nero Germanicus).

Партско царство

Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на 3 век пр.н.е. до началото на 3 век и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 пр.н.е. и 224 г.То е основано и управлявано от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на Селевкидското царство.

Принципат

Принципатът (на латински: Principat) е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древен Рим в периода на ранната Римска империя (27 пр.н.е. — 193 г., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август, който получава от Сената почетната титла Август (Augustus) през 27 пр.н.е. Това е специфична форма на монархия, при която формално съществуват републикански учреждения, но владетелят има императорска власт, и се нарича принцепс (princeps). Той се счита за "пръв сред равни" (Primus inter pares) сред останалите сенатори.

Времево обхваща периода от управлението на Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (Веспасиан, Тит, Домициан) и династията на Антонините.

Сасанидска империя

Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбражие на Персийския залив.

Основател на Сасанидската династия е Сасан, който като васал на Партското царство и управлява провинция Фарс в Югозападен Иран. Неговата столица Истахр е разположена в близост до развалините на древния Персеполис, разрушен от Александър Велики през 330 пр.н.е. Сасанидският владетел Ардашир I завладява няколко съседни области, след което влиза в открит конфликт с партите. През 224 той удържа голяма победа срещу тях като самият цар Артабан IV е убит. С това се поставя началото на Сасанидското царство.

Управлението на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на зороастризма, те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу християните започват в началото на 4 век, след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, традиционен противник на Иран. Сасанидските царе първоначално оказват подкрепа на манихейството, опит за синтез на християнството и зороастризма. Първата книга на Мани, Шапураган, е посветена на цар Шапур I.

Изтощена от непрекъснатите войни с Византия, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 г. е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар Яздегерд III е убит през 651 г.

Списък на римските императори

За опростен списък вж: Кратък списък на римските императориТова е списък на римските императори с датите на времето, когато са управлявали или са претендирали, че управляват цялата или част от Римската империя.

Титлите, дадени на или присвоени от императора, посочени в императорското име и колоните с бележки в таблицата, включват:

Imperator: „Победоносен пълководец с дадена от боговете власт“

Pater Patriae: „Баща на отечеството“

Pontifex Maximus: „Велик жрец“ (букв. мостостроител)Легенда (за колоните, показващи имена на латински):

курсив: претендент, за когото не може да се счита, че е управлявал или който е имал власт само над част от империята

получер: име, което обикновено се използва за индивида

получер курсив: прозвище, което обикновено се използва за индивида (освен ако не е претендент)

Траян

Марк Улпий Траян (на латински: Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар. „Петима добри императори“. Управлението му от 98 до 117 г. е най-забележително с неговата строителна дейност и с грандиозните военни победи, които Траян постига в Дакия и Месопотамия. През този период Римската империя достига своя най-голям териториален обхват.

Траян е първият римски император, роден в провинция. Роден е в град на име Италика, провинция Испания Бетика, (близо до съвременна Севиля, южна Испания), в семейството на Улпий Траян, виден държавен и военен деятел по времето на император Веспасиан. Предците на неговата фамилия са италийски преселници и нямат патрициански произход.

Траян рано постъпва във войската, отличава се със силата и уменията си и дълги години служи в действащата армия по границите на империята. През 89 г. командва легион в Испания, а през 91 г. император Домициан го назначава за консул. По-късно е командир и управител в Германия.

През 97 г. император Нерва, който е стар, бездетен и непопулярен сред войниците, осиновява и обявява за наследник Траян, за да удовлетвори исканията на армията. За заслугите му в Германия Сената гласува на Траян титлата Germanicus, („Германски“). След смъртта на Нерва (в началото на 98 г.), Траян става император. Той довършва войната по Рейнската граница и година по-късно влиза тържествено в Рим.

Хайнрих IV (Свещена Римска империя)

Хайнрих IV (на немски: Heinrich IV, 11 ноември 1050, Гослар – 7 август 1106, Лиеж) е император на Свещената Римска империя, представител на Салическата династия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.