Дефанс

Дефанс (на френски: La Défense, букв. защита, отбрана) е основен бизнес район (и модерен квартал), част от западните предградия на Париж. Има население от 25 000 жители (2006). Кварталът е дом на 72 стъклени и стоманени сгради, 18 от който са небостъргачи. Той е най-големият бизнес квартал в Европа с площ от 560 декара. Наричат го също „парижкият Манхатън“. Всеки ден на работа тук идват около 180 000 служители от 1500 фирми и организации, разположени в Дефанс.

Дефанс
— квартал —
Дефанс, гледан през Булонския лес

Дефанс, гледан през Булонския лес
Франция
48.8917° с. ш. 2.2408° и. д.
Дефанс
Париж
48.8917° с. ш. 2.2408° и. д.
Дефанс
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Ил дьо Франс
Част от Париж
Площ 14 km²
Надм. височина 53 m
Пощенски код 92
Официален сайт www.ladefense.fr
parisladefense.com

История

Дефанс води името си от емблематичната статуя Защитата на Париж (La Défense de Paris), която е построена през 1884 г., за да почете войниците, които са отбранявали града по време на Френско-пруските войни. Името на района понякога създава объркване у посетителите, понеже те обикновено смятат, че това е някаква военна зона или поделение.

Кварталът е строен след 60-те години на 20 век като голям икономически, търговски и административен център. Модерната архитектура с небостъргачите и новаторските форми, материали (стъкло) и цветове, го правят една от важните туристически атракции за гостите на Париж.

Външни препратки

Владимир Бобошевски

Владимир Вандов Бобошевски е български писател и журналист, деец на Македоно-одринската организация.

Голямата арка

Голямата арка на отбраната (на френски: Arche de la Défense – Арката на отбраната), или La Grande Arche de la Fraternité – Голямата арка на братството), е сграда-паметник в бизнес квартала Дефанс в западната част на Париж, Франция.

Нейното строителство започва през 1982 и завършва през 1990 г. Представлява почти съвършен куб с размери 108 х 110 х 112 m. Архитекти са Ото фон Спрекелзен (1929 – 1987) и Пол Андрьо.

Арката е част от монументите, които формират т.нар. Историческа ос (Axe historique) на френската столица.

Жан Мишел Жар

Жан Мишел Жар (на френски: Jean-Michel André Jarre, Жан-Мишел Андрѐ Жар), роден на 24 август 1948 г. в град Лион, Франция), е композитор и музикален продуцент. Той е син на Морис Жар, известен композитор на филмова музика. Жан Мишел Жар е смятан за един от първите в електронния жанр, а също и за новатор, заради зрелищните концерти с лазерни прожекции и фойерверки, обединяващи музика, архитектура и околна среда в едно.

Първоначално подписва творбите си с Жан-Мишел Жар. В периода между излизането на албумите Waiting for Cousteau (1990) и Images–The Best of Jean Michel Jarre (1991) маха тирето от собственото си име.

Забележителности в Париж

Френската столица Париж е посещавана от 30 милиона чуждестранни туристи годишно, което я прави най-посещавания град в света .

Забележителностите на Париж включват монументи и архитектурни ансамбли като триумфалните арки, Айфеловата кула, неокласическите булеварди и сгради на барон Осман, както и музеи, опери и концертни зали. Съществуват и по-модерни забележителности като „Дисниленд Париж“.

Икономика на Франция

Франция е една от икономическии най-мощните държави в света. По обем на БВП тя е на второ място в Европа и на пето в света. Важни особености на стопанството на страната са силното влияние на големите френски банки и на транснационалните компании, както и високият дял на държавния сектор (около 30 %).

Капитализъм

Капитализмът (от френски: capitalisme) е икономическа система, при която търговията, индустрията и средствата за производство се контролират от частни собственици в условията на пазарна икономика. Основни характеристики на капитализма са натрупването на капитали, конкуренцията и пазара на труда. В капиталистическата икономика участниците в пазара определят цените на активите, стоките и услугите.

Някои изследователи използват и по-широки дефиниции на понятието капитализъм, като включват в него смесени икономики, като социалното пазарно стопанство, и дори икономическата система на комунистическите режими, разглеждана като държавен капитализъм.

Някои елементи на капитализма съществуват още през Античността, а през европейското Късно Средновековие процъфтява т.нар. търговски капитализъм. Класическият капитализъм се формира в Западна Европа от 16 век, и се превръща в преобладаващата система в региона в края на 18 век. Той постепенно се разпространява и във вътрешността на континента, а през 19 – 20 век се превръща в основния двигател на индустриализацията в по-голямата част от света.

Москва Сити

Московският международен делови център „Москва Сити“, съкратено ММДЦ „Москва Сити“ (на руски: Московский международный деловой центр, ММДЦ „Москва-Сити“) е новостроящ се квартал (главно делови) в западната централна част на руската столица.

Намира се в Пресненски район, Централен административен окръг, на Краснопресненска крайбрежна ул. (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1000 хка (1 км²) активно се строи комплекс от небостъргачи.

В рамките на ММДЦ „Москва Сити“ ще бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса, е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 година.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Парижко метро

Парижкото метро (на френски: Métro de Paris) е градски подземен обществен железопътен транспорт, разположен в Париж, сред най-големите обществени транспортни системи в света.

Метрото е открито на 19 юли 1900 г. Разполага с 16 линии и 380 метростанции. Градската мрежа е разширена с допълнителна независима мрежа от железопътен транспорт, обслужващ предградията на френската столица, известна като RER.

Парижкото метро се управлява от компанията RATP (на френски: Régie autonome des transports parisiens), която осигурява също и управлението на градския транспорт в региона на Париж. Първоначално, до 1948 г., подземната транспортна система е управлявана от компанията Chemin de Fer Métropolitain de Paris (C.M.P) известна по-скоро със съкратеното име „Métropolitain“, откъдето произлиза и съкращението Métro, придобило популярност и прието като име за цялата мрежа.

Триумфална арка (Етоал)

Триумфалната арка (на френски: Arc de Triomphe) е сред най-известните монументи в Париж.

Тя е разположена в центъра на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Съществува и по-малка триумфална арка, която се намира западно от Лувъра.

Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789 – 1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война.

Строежът ѝ започва по времето на Наполеон Бонапарт – 1806 г., и завършва през 1836 г. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (Etoile) заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.

Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (Axe historique) – поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до Голямата арка на пл. „Дефанс“. Проектирана е от Жан-Франсоа-Терез Шалгрен през 1806 г., като иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжетът дава пример за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.

Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е със ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма триумфална арка в света след Триумфалната арка в Пхенян. Дизайнът ѝ е вдъхновен от римската Арка на Тит. Триумфалната арка е толкова колосална, че 3 седмици след парада на победата в Париж през 1919 г. Шарл Годфроа прелита с неговия самолет „Нюпорт“ през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.