Ден на Европа

Денят на Европа е посветен на мира и обединението в Европа. Има два отделни посочени дни на Европа: 5 май за Съвета на Европа, и 9 май за Европейския съюз (ЕС).[1] Вторият е познат също като Деня на Шуман, възпоменавайки Декларацията на Шуман на френския министър Робер Шуман.[2]

Денят на Съвета на Европа отразява неговото основаване през 1949 г., докато Денят на Европейския съюз отпразнува деня, в който е било предложено създаването на предшественика на ЕС – Европейската общност за въглища и стомана – през 1950 г. Денят на Европа е един от европейските символи, които насърчават единството между европейците.

Big european flag at Strasbourg (France) - Europe Day 2009
Огромен европейски флаг, опънат в Страсбург по случай честванията на празника през 2009 г.

История

Съветът на Европа е основан на 5 май 1949 г. и по тази причина той избира този ден за свой празник, като определя деня за почивен през 1964 г. През 1985 г. Европейските общности, които по-късно се превръщат в Европейски съюз, възприемат европейските символи на Съвета на Европа, като знамето на Европа и Деня на Европа. Въпреки това, лидерите на Общността решават да празнуват своя Ден на Европа на 9 май, в памет на Декларацията на Шуман. В своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по това време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на френските и западногерманските въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Европейският парламент официално определя 9 май като почивен ден през октомври 2008 г.[3]

Честване

Europe Day Khreshchatyk
Снимка от празненствата в Киев, Украйна, през 2012 г.

9 май се чества в различни форми в повечето държави - членки на ЕС и кандидат-членки на ЕС, като Турция.[4] Поради политическия характер на този ден, той се използва като възможност да се информират хората за ЕС и да се говори в подкрепа на европейската интеграция.[5] Знамето, като друг символ, има важна роля в честванията. Въпреки че 9 май е по-популярен, тъй като се чества в ЕС, 5 май също все още се празнува от някои европейци, поради факта, че Съвета на Европа има важна роля при защитата на човешките права, парламентарната демокрация, и законността. За разлика от това, Декларацията на Шуман просто предлага обединяването на френските и западногерманските въглища и стомана.

От 2003 г. насам Украйна чества Деня на Европа на третата събота на месец май.[6][7]

Съвпадение

5 май съвпада с Деня на Освобождението в Дания и Нидерландия, когато германските войски, намиращи се там, и тези, в Северна Германия, се предават през 1945 г. 9 май съвпада с навечерието на нахлуването на Германия в Нидерландия, Белгия и Франция. Също така 9 май съвпада с Деня на победата, краят на Втората световна война в Европа, който се чества в бившия Съветски съюз и в Руската федерация. В Западна Европа денят на победата над фашизма се чества на 8 май. Причината за разликата в датата е разликата в часовото време – късно вечерта на 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа (ранните часове на 9 май по московско време).

Вижте също

Бележки

  1. Aline Royer (2010) The Council of Europe (ISBN 978-92-871-6745-3). ((en))
  2. Does the EU have a „National“ Day?, European Commission Delegation to Ukraine.((en))
  3. Kubosova, Lucia. No prolonged mandate for Barroso, MEPs warn. // EU Observer, 9 октомври 2008. Посетен на 9 октомври 2008.((en))
  4. Lamming, R. (9 May 2008) Europe Day, but not in Britain, Federal Union ((en))
  5. Celebration of Europe Day 9 May 2007 in Denmark Politeia.net((en))
  6. Signifying Europe by Johan Fornäs, Intellect Ltd, 2012, ISBN 1841505218
  7. Police to strengthen maintenance of public order in Kyiv on May 18, Interfax-Ukraine (16 April 2013)((en))

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Europe Day“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
5 май

5 май е 125-ия ден в годината според григорианския календар (126-ти през високосна). Остават 240 дни до края на годината.

9 май

9 май е 129-ият ден в годината според григорианския календар (130-и през високосна година). Остават 236 дни до края на годината.

Гоце Делчев (град)

Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп, на турски: Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев.

Декларация на Шуман

Декларацията на Шуман, огласена на 9 май 1950 година от Робер Шуман (външен министър на Франция), съдържа проект, чието осъществяване довежда до създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тази общност служи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело до сформирането на днешния Европейски съюз.

Европейски съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е международна организация, политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.

През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.

Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 510 000 000 души през 2017 г. ЕС е създал приблизително 22% от номиналния световен брутен продукт.

Европейски химн

Европейският химн е „Ода на радостта“, фрагмент от Девета симфония на Лудвиг ван Бетховен, композирана през 1823 година. Той става символ на Съвета на Европа през 1972 година и на Европейския съюз през 1985 година. За официални цели се използват три инструментални аранжимента (за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър), изготвени от Херберт фон Караян.

Лот Лориен

Лот Лориен е българска уърлдмюзик/етно кросоувър група. Основана е през 1997 г. Създателите Кирил Георгиев и Златомир Вълчев избират име на групата, вдъхновени от творчеството на писателя Дж. Р. Р. Толкин.

Композициите на Лот Лориен, авторски и преработки на фолклорни песни, съдържат елементи от българския, балканския и световен фолклор.

Лот Лориен е участвала в много български и чужди телевизии и радиостанции: включително БНТ, bTV (България), НТВ +, (Русия), Карелска телевизия, Сръбска национална телевизия, Турска национална телевизия, Канал 8 (Турция), Македонска национална телевизия, Хърватска национална телевизия, Словенско Радио и ТВ, Корейски ТВ станции и мн. др. Лот Лориен са били специални гости на живо в предаването на Лари Лондън “Бордър Кросингс” – най-популярното музикално шоу по радио Гласът на Америка.

По важни участия на Лот Лориен досега:

Руска федерация (МФ „Сергей Курьохин 2005” – Санкт Петербург, "Фолк Маратон 2002" – Република Карелия/Петрозаводск, "Гриинуейв фестивал 2002" – Москва, "Жива вода фестивал 2000" – Република Горни Алтай/Телецко езеро, Клуб „Джао-Да” 2002 – Москва, Клуб „Оги” 2002 – Москва, Клуб „Вереск” 2006 – Москва, Клуб „Ред” 2002 – Санкт Петербург)

Италия (“Киети Фестивал 2005” – Киети)

Пакистан (”Уърлд Пърформинг & Арт Фестивал 2004” – Лахор)

Финландия (“Кихаус Фолк Фестивал 2005” – Ряйкюля)

Словения („Змай Ма Младе Фестивал 2005” – Постойна, „Коперграунд Фестивал 2005” – Копер, „МУВ Фестивал 2005” – Кранска гора, "Търнфест 2003"- Любляна)

Полша (“Споткания Фолкове Фестивал 2005” – Черемша, Концерт за международни дипломати, организиран по повод 24 май 2005 – Варшава, **Концерт в Културен дом Миелник 2005 – Миелник, Клуб Коло 2005 – Варшава, "Етносфера фестивал 2003"- Скиернивице, концерт в “Мазоветски Центрум Култури”– Варшава)

Кипър ("Фамагуста Арт Фестивал 2003” – Фамагуста)

Чехия (”Цветовете на Острава Фестивал” /член на EFWMF / – Острава, концерт в “Рок Кафе” 2004 – Прага)

Румъния ("Ден на Европа Фестивал 2005" – Букурещ)

Южна Корея ("Културен фестивал Синчон 2001" - Сеул, "Корея дръм фестивал 2001 – Сеул)

Република Македония ("Бит фест 2008" - Битоля, "Мобимак балкански площад 2003" - Охрид /с участието на Теодосий Спасов/, “Охридско лето фестивал 2004” – *Охрид /член на асоциацията на европейските фестивали, с участието на Теодосий Спасов/)

Хърватия ("Етноембиънт Фестивал 2003" – Сплит)

Сърбия и Черна Гора/Югославия (“Евробалканска нощ 2004” - Ниш, Югоконцерт уърлдмюзик концертна серия – 2004- Белград, "ООН *Балкански Фестивал 2003" – Косово/ Прищина, "Интерзона Фестивал 2002" – Войводина/Нови Сад)

Турция (“Международен китарен и арт фестивал 2006” - Орду, “Европейски Младежки Фестивал и изложение 2002” – Анкара)

България (2009) Spirit of Burgas, (Международен Еено фестивал “Арт зона 2005” – Стара Загора, „Празници на изкуствата Аполония 2005” с участието на Теодосий Спасов – *Созопол, „Море от вино фестивал 2005” с участието на Теодосий Спасов - Поморие“, „Коледен Музикален Фестивал” 2004 – Варна / с участието на Теодосий Спасов и художниците Марина и Николай Русеви /, “ММФ Варненско лято 2004” – Варна /член на асоциацията на европейските фестивали/ с участието на Теодосий Спасов и художниците Марина и Николай Русеви, "Балкански музикални мрежи – Балкан експрес 2002" - София, "Салон на изкуствата 2001" - София, "София Джаз Фестивал 2000” - София, "Европейски месец на културата" - "Български уудсток 2002" - Пловдив, Концерт в резиденция "Бояна" – дом 2 – 2000 – по покана на президента на България, "Тракийско лято 1999" – Пловдив и др.

Редовни събития във Варна

Град Варна е домакин на множество международни, национални и регионални събития.

Градски празници и чествания:

6 януари: Богоявление;

19 февруари: Денят, в който е обесен Васил Левски;

3 март: Национален празник;

април: Великден;

20 април: Избухване на Априлско въстание;

1 май: Ден на труда;

6 май: Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия;

9 май: Ден на Европа

23 май: Церемония по връчване на Награда „Варна“

24 май: Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

2 юни: Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България;

18 юли: Денят, в който е роден Васил Левски;

27 юли: Ден на освобождението на Варна от османска власт

15 август: Ден на Варна

6 септември: Ден на Съединението

22 септември: Ден на Независимостта

1 ноември: Ден на народните будители

6 декември: Запалване на коледната градска елха

24, 25 и 26 декември: Рождество Христово, Коледа

31 декември: Нова годинаФестували и конкурси, свързани с музиката:

март – април: Европейски музикален фестивал; неговата програма съдържа симфонични, камерни концерти и рецитали.

май – септември: Концерти на общинска сцена „Раковина“ в Морската градина; всеки петък, събота и неделя

май: Международен майски хоров конкурс “Проф. Г. Димитров”

май: Международен музикален фестивал “Море и спомени”; Състезание между български любителски ансамбли и рецитали на чуждестранни участници. Провежда във Фестивален и конгресен център – Варна.

май: Международен фестивал на популярната музика „Откритие“; Конкурс за поп изпълнители и за популярна песен. Провежда се в Драматичен театър „Ст. Бъчваров“.

юни-юли: Международен музикален фестивал „Варненско лято";

август: Международен джаз фестивал „Варненско лято“

август: Международен поп-рок конкурс за изпълнители и песен „Песен на три морета“

август: Международен фолклорен фестивал Варна

септември – октомври: Международен конкурс за вокално изкуство „МОРСКИ ЗВЕЗДИЧКИ“; За детско-юношеско и младежко изпълнителско изкуство. Провежда се на сцената на НЧ „П. Р. Славейков“ – кв. „Владислав Варненчик“

октомври: Листопад на спомените; Състезават се пенсионерски състави за български фолклор, стари градски песни и шлагери. Провежда се в Двореца на културата и спорта – Варна.Фестивали и конкурси, свързани с театъра:

юни: Международен театрален фестивал „Варненско лято“; Представя основните тенденции в българската и международна сценична практика. Провежда се в ДТ „Стоян Бъчваров“, ДКТ – Варна, ГХГ, Фестивален и конгресен център, Археологичен музей и др.

август: Варненски детски фестивал „Приказка за теб“

октомври (на всеки три години): Международен куклен фестивал „Златният делфин“; Популяризиране на български пиеси. Провежда се в залите Държавен куклен театър, Драматичен театър – сцена „Филиал“.Фестивали и конкурси, свързани с балета и операта:

април: Национален фестивал – конкурс по модерен балет; фестивалът се провежда в Двореца на културата и спорта, зала „Конгресна“.

юни: Опернен фестивал „Опероса“ Евксиноград

юли: Международен балетен конкурс (в рамките на фестивала Варненско Лято)Фестивали и конкурси, свързани с филмовото изкуство:

март: Международен София Филм Фест – Варна

август – септември: Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“; Програмата има конкурсен характер и обичайно включва избрани филми, третиращи темата за любовта. Извън състезателната програма се организират специални кинопанорами, ретроспекции на кинотворци и произведения от млади автори. Събитията са в залите на Фестивален и конгресен център – Варна

септември (на всеки 2 години): Международен фестивал на анимационния филм

октомври: Фестивал на българския филм „Златната роза”; Включва игрални, документални, късометражни, научно-популярни и мултипликационни филми. Провежда се във Фестивален и конгресен център – Варна

(на всеки 2 години): Международен фестивал на червенокръстките и здравните филмиФестивали и конкурси, свързани с визуалните изкуства:

май – август: Международно биенале на графиката; Международен форум за среща на художници от различни страни”. Подрежда се в залите на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“

октомври: Международен фотографски салон; с участието професионалисти и любители от цял святФестивали и конкурси, свързани с литературата:

май: Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка”; във Варна се връчват международните награди „Летящо перо“ и „Атлант на славянството“

май: Фестивал на приказката „Златната рибка"Фестивали и конкурси, със смесен характер или други:

май: Майски и Рождественски салони на изкуствата; Програмата съдържа литературни вечери, концерти и изложби

юни: Традиционен събор „Аспарухово пее и танцува“; Концерти на рок, поп, фолклорни, на които гостуват самодейци от страната. Съборът завършва с голям концерт на български професионални поп изпълнители.

юни – юли: Младежки фестивал „Fun city“

август: Международен Панаир на Занаятите и изкуствата

август: Седмица на морето

последната събота на август: Шеметна Варна

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.