Демокрит

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Демокрит.
Демокрит
Δημόκριτος
древногръцки философ
Democritus2

Роден
460-те пр.н.е.
Починал
360-те пр.н.е.

Религия атеизъм
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Предсократическа философия
Интереси Метафизика
Идеи Атомизъм

Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.

Неговите приноси са трудни за разделяне от тези на неговия наставник Левкип, тъй като те често се споменават заедно в текстове. Тяхната теория за атомите, взета от Левкип, има частична прилика с разбирането за атомната структура от XIX век. Тя е причина да възприемат Демокрит повече като учен, отколкото като гръцки философ. До голяма степен игнориран в древна Атина, Демокрит е все пак добър познат на своя другар - философа Аристотел. Платон е казал, че не го хараресва изобщо и е пожелал да изгорят всичките му книги. Мнозина смятат Демокрит за "баща на съвременната наука.

Според Демокрит езикът е вторичен: „думата е сянка на делото“ [1].

Неговите философски принципи във физиката са съществуването на атома и празното пространство, както и движението на атомите, на което се основава възникването на света и познанието. Има около 60 съчинения, които се занимават с физика, математика, астрономия, етика, музика. Запазени са фрагментарно.

Живот

Демокрит е роден в Абдера, Тракия. Годината на раждане е 460 пр.н.е. Аполодор, който е вероятно по-надежден от Трасил, според който е роден десет години по–рано. Баща му бил много богат. Демокрит похарчил наследството си, за да утоли жаждата си за знания. Пътувал е до Азия, дори стигнал Индия и Етиопия. Живял е в Египет 5 години. Той сам казва, че никой друг не е пътувал, не е виждал толкова страни и не е срещал толкова учени от самия него. Също така хвали познанията на египетските математици. След като се връща в родната си страна, той започва да се занимава с физика. Пътува из Гърция, за да обогати знанието за страната си. Той познава много гръцки философи и ги споменава в текстовете си, и понеже е богат, купува текстовете им. Левкип, откривателя на атомизма, оказва най-голямо влияние над него. Той може да се е познавал със Сократ, но Платон не го споменава, а Аристотел казва, че е пред-сократов. Демокрит умира на 90 години, около 370 г. пр.н.е., но някои пишат, че е живял до 104 г.

Философия и наука

Хипотеза за атома

Теорията на Демокрит и Левкип постановя, че всичко се състои от „атоми“, които са физически, но не и геометрично неделими. Между атомите се намира празно пространство. Те са неразрушими, винаги са били и винаги ще бъдат в движение. Има безкраен брой атоми и видове атоми, които се различават по форма и размер.

За масата на атома, Демокрит казва:

Колкото повече степента на неделимост е по-голяма, толкова по-тежък става атомът.

Но неговото твърдение за теглото на атомите се оспорва.

Левкип е считан за първият, който развива теорията за атомизма, макар Исак Нютон по-скоро приписва на финикиец Мочус (когото той смята за библейския Моисей). Станфордската енциклопедия по философия отбелязва:"Този теологично мотивиран възглед обаче не изглежда да е подкрепен от много исторически доказателства. "

Демокрит, заедно с Левкип и Епикур, предложил най-ранните виждания за формите и възможностите за свързване на атомите. Те се обосновават с това, че солидността на материала съответства на формата на свързаните атоми. По този начин, железните атоми са твърди и силни с куки, които ги затварят в една плътност; водните атоми са гладки и хлъзгави; солните атоми, заради техния вкус, са остри. А въздушните атоми са леки и се въртят, и проникват във всички други материали. Използвайки аналогии от нашите сетивни познания, той дал една снимка или изображение на един атом, който се различава от тяхната форма, техния размер, както и подреждането на техните части. Освен това, връзките били обяснени от съществени звена, в които единичните атоми са били снабдени с нещо прикачено към тях: някои с куки, други с топчета и гнезда.

Атомът на Демокрит е инертно твърдо тяло(с изключение на някои части от неговия обем), който взаимодействат механично с други атоми. За разлика от тях, съвременните квантови механични атоми взаимодействат чрез електрически и магнитни силови полета и са далеч от инертността. Теорията на атомизма изглежда да е в съответствие с тази на съвременната наука, отколкото всяка друга теория на древността. Въпреки това, приликата с модерните концепции на науката може да са объркващи, когато се опитва да се разбере от къде идва хипотезата. Очевидно е, че класическите атомисти никога не биха имали солидна емпирична основа за нашите съвременни концепции за атомите и молекулите.

Въпреки това, Лукреций описва атомизма в Естеството на нещата и дава много ясни и убедителни емпирични аргументи за оригиналната теория за атома. Той отбелязва, че всеки материал е предмет на необратим упадък. С течение на времето, дори и твърдите скали бавно се деформират от капки вода. Нещата имат тенденция да се смесват: смесваш вода с пръст и получаваш кал, която иначе няма да се образува от само себе си. Ние виждаме в природата и технологиите, че са налице механизми, които да пресъздават „чисти“ материали като вода, въздух, и метали. Изводът е, че много свойства на материалите трябва да произлизат от нещо вътрешно, което никога няма да се разложи – нещо, което ще съхранява вечно същите присъщи, неделими свойства.

Основният въпрос е: защо всичко в света все още не се е разложило, и как точно може едни и същи материали, растения, животни да бъдат пресъздадени отново и отново? Едно очевидно решение да се обясни- как неделими свойства могат да бъдат предадени по начин, непознат за човешките сетива, е да допускам съществуването на " атоми ".

Тези класически " атоми " са по-близо до нашата съвременна концепция за " молекулата ", отколкото за атомите на съвременната наука. Другата голяма основа на класическия атомизъм е, че трябва да има много свободно пространство между тези " атоми „ – празното пространство. Лукреций дава разумни аргументи, че празнотата е абсолютно необходима, за да се обясни как газовете и течностите могат да променят формата си, докато метали могат да бъдат в различни форми, без да се променят основните свойства на материала.

Хипотеза за празното пространство

Атомистичната хипотеза за празното пространство беше отговор на парадокса на Парменид и Зенон, основателите на метафизичната логика, който проявяват трудност да посочат аргументи в полза на идеята, че не може да няма никакво движение. Те приели, че всяко движение ще се нуждае от празно пространство, която е нищо, но нищото не може да съществува. Позицията на Парменид е“ Казвате, че е празнота – следователно е нищо, затова и празнота няма. Затова там не е празнотата. "

Позицията на Парменид е потвърдена от наблюдението, че когато изглежда, че няма нищо – има въздух и всъщност дори, когато там има нещо например светлинни вълни.

Атомистите се съгласиха, че движението изисква празнота, но не обърнаха внимание на аргумента на Парменид на основание, че движението е наблюдаван факт. Ето защо те твърдят, че би трябвало да има празно пространство. Тази идея е оцеляла в рафинирана версия към теорията на Нютон за абсолютното пространство, която отговаря на логическите изисквания реалността да бъде не – битието. Теория за относителността на Айнщайн поражда нов отговор на Парменид и Зенон, с прозрението, че пространството само по себе си е относително и не може да бъде отделено от време като част от общо изкривено пространство.

Епистемология

Според Демокрит познаването на истината е трудно, тъй като възприемането чрез сетивата е субективно. По същия начин произхождат различни впечатления за всеки индивид, така чрез сетивните впечатления ние не можем да съдим истината. Можем само да интерпретираме сетивните данни чрез интелекта и да се възползваме от истината, защото истината е на дъното.

Има два вида на познание, които той нарича „легитимна“ (gnesie: естествена), а другата „копеле“. Познанието „копеле“ се занимава с възприемането чрез сетивата, затова е недостатъчно и субективно. Причината е, че сетивното възприятие се дължи на еманацията на атомите от обектите на сетивата. Когато тези различни форми на атомите дойдат при нас, те стимулират сетивата ни в зависимост от тяхната форма, и нашите сетивни впечатления произлизат от тези стимулации.

Вторият вид е известен като „законният“. Той може да се постигне чрез интелекта, с други думи, всички сетивни данни от познанието „копеле“ трябва да бъдат разработени чрез разсъждение. По този начин човек може да се измъкне от фалшивото възприятие на познанието „копеле“ и да разбере истината чрез индуктивно разсъждение. След като се вземат предвид сетивни впечатления може да разгледате причините за явленията, да направите заключения за законите, които управляват явленията и да откриете причинно-следствената връзка, с която те са свързани. Това е процес на мисълта от частното към цялото или от очевидното към неочевидното (индуктивно разсъждение). Това е един пример, който показва защо Демокрит се счита за ранен научен мислител. Процесът напомня на това, че науката събира своите заключения.

Демокрит беше свикнал да казва, че „той предпочита да открие причинно-следствената връзка, отколкото да се превърне в цар на Персия“.

Етика и политика

Етиката и политиката на Демокрит идват при нас най-вече под формата на максими. Като такива, енциклопедията на Станфорд по философия е стигнала до там да заяви, че: "въпреки големия брой на етичните поговорки, е трудно да се изгради последователна обяснение за етичните възгледи на Демокрит и отбелязва, че е има трудност на реши кои фрагменти са наистина негови.

Той казва, че " Равенството е навсякъде възвишено ", но то не е достатъчно всеобхватно, за да включи жени или роби в това отношение. По-добре е бедност по време на демокрация, отколкото просперитет при тирания, по същия начин се предпочита свободата пред робството. Тези, които са на власт трябва да отпускат заеми на бедните и да им помогнат и да ги подкрепят. Когато парите се използват смислено, това води до щедрост и милосърдие, а парите, които са използвани безрасъдно водят до общ разход за цялото общество. Демокрит казва, че докато печеленето на пари не е безполезно, използването на неправомерни действия вече е " най-лошото от всички неща. " Той оценява много повече богатството, отколкото независимостта.

Бележки

  1. Диоген Лаерций,Животът на Философите, кн.IX(7):37
  • Портал „Философия“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Democritus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
1 хилядолетие пр.н.е.

Първото хилядолетие обхваща периода от началото на 1000 г. пр.н.е. до края на 1 г. пр.н.е.

Абдера

Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко – Авдира) е град в Западна Тракия, Гърция, разположен на 16 км източно от брега на Места, център на едноименния дем Абдера, с 1229 жители (2001).

Абдерска школа

Абдерската школа или още известна по носещите нейното име философи абдерити е досократическа философска школа. Името ѝ идва от града, в който е основана – Абдера в Тракия. Школата е основана някъде между 440 и 430 г. пр. Хр.

Представители на школата са родените в града Левкип и Демокрит, които са и първите атомисти. Въпреки че в града е роден и Протагор понятието „абдерити“ се прилага само към Левкип и Демокрит. Приема се, че Левкип е основателя на школата, а Демокрит е негов ученик. Освен тях други членове на тази школа са Метродор Хиоски и Анаксарх, който също е от Абдера. Последният пък е бил учител на Пирон, който по-късно основава пиронизма.

Аз знам, че нищо не знам

Аз знам, че нищо не знам (на старогръцки: ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα; на латински: scio me nihil scire или scio me nescire) е крилата фраза, приписвана на древногръцкия философ Сократ (според Платон - виж и линията на Платон). Някои приписват мисълта на Демокрит. Тя има много перифрази. В течение на времето се превръща в популярна поговорка, извлечена от разказите на Платон за гръцкия философ Сократ. Тази поговорка е също така свързана със съвременния Питийски отговор „Сократ“ на въпроса „Кой е най-мъдрият човек в Гърция?“.

Атараксия

Атараксия (на гръцки: αταραξία; „невъзмутимост, хладнокръвие, спокойствие“) – понятието се среща за първи път у Демокрит. Той използва в същия смисъл и други думи: безпристрастие, състояние, в което не може вече да съществува удивление, хармония. За Епикур това е безметежност на душата (на гръцки: αταραξία της ψυχής). Демокрит, Епикур, Лукреций, смятат, че атараксия се постига по пътя на познанието за света и освобождаването от страха. Скептиците пък учат, че въздържането от догматични съждения води до атараксия. Стоиците развиват учението за апатията като равнодушие за случващото се, радостта и тъгата,

Атомизъм

Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма.

Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.

Гюмюрджина

Гюмюрджина (на гръцки: Κομοτηνή, Комотини, на турски: Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.

Демокрит (пояснение)

Демокрит (Δημόκριτος, Dēmokritos, Demokritos, Democritus) може да се отнася за:

Демокрит от Абдера, древногръцки философ през 460-380 пр.н.е.

Демокрит (платоник), философ платоник от 3 век

Демокрит (поет), поет на епиграми от 1 век

Демокрит юниор, псевдоним на Робърт Бъртън, английски писател (1557-1640)Други:

(6129) Демокрит, астероид

Демокрит (лунен кратер)

Деонтология

Деонтологията (от гръцки: деонтос = дължимото, необходимото и логос = учение, наука) е наука за дълга и отговорността на човека за неговото поведение. В професионално отношение, деонтологията е наука за професионалния дълг. При всяка професия съществуват различни правила за начина, по който тя трябва да се упражнява. Деонтологията се разкрива в твърдението „Постъпи правилно“. Според нея моралният дълг на човека трябва да му подсказва кое е правилно.

Деонтологията се развива от немския философ Имануел Кант (1724-1804).

Диагорас

Диагорас от Милос (на гръцки: Διαγόρας ὁ Μήλιος) е древногръцки философ софист и поет от 5 век пр.н.е. Наричан е още Диагорас Атеиста.

Роден e през 465 пр.н.е. на остров Милос, един от Цикладите, Диагорас е бил роб, който е освободен чрез плащането на откуп от Демокрит. Диагорас последва Демокрит в Атина и става негов ученик и последовател. Воден от атомизма на Демокрит, който обяснява явленията в природата с причинно-следствена връзка, Диагорас публично изразява мнението си, че боговете не съществуват и че нещата в природата могат да се обясняват и без тяхната намеса. Но когато пародира ритуалите на Елевзинските мистерии, част от официалните религиозни вярвания на Атина, атиняните го изгонват (най-вероятно чрез остракизъм) и той е принуден да избяга (около 415 пр.н.е.) в Коринт, където и умира през 410 пр.н.е.

Енциклопедия

Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.Енциклопедиите включват набор от тематични статии, които обикновено са подредени по азбучен ред на заглавията и са по-дълги и по-подробни от дефинициите в речниците. Най-общо казано, за разлика от речниковите дефиниции, които се концентрират върху лингвистичната информация за съответния термин, енциклопедичните статии наблягат на фактологичната информация за обекта, означаван от термина.Енциклопедии съществуват от около две хилядолетия, като най-старата запазена е „Естествена история“ (Naturalis Historia) на Плиний Стари (1 век). Съвременните енциклопедии се появяват около 17 век като резултат от развитието на речниците. През следващите столетия се издават множество енциклопедии, като някои включват само един том, а други са многотомни. Някои съвременни енциклопедии са електронни и често са със свободен достъп.

Епикур

Епикур (на гръцки: Ἐπίκουρος) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.

Мелис

Мелис от Самос, Мелис Самоски (на старогръцки Μέλισσος ὁ Σάμιος) – древногръцки философ, един от видните представители на школата на „елеатите”.

Орестиада

Орестиада (на гръцки: Ορεστιάδα, Орестиада, катаревуса: Ορεστιάς, Орестиас, на турски: Kumçiftliği, Кумчифтлии) е най-северният град в Гърция, център на дем Орестиада. Има население около 25 000 души.

Градът е основан в 1923 г. от бежанци след загубата в Гръцко-турската война (1919 – 1922), старата Орестиада е на турска територия. Новият град е разположен на 2 км западно от река Марица, която представлява естествена граница между Гърция и Турция, на 23 км в посока юг югозапад от Одрин и на 66 км югоизточно от Свиленград. Град Дедеагач отстои на 110 км южно от Орестиада, между двата града са раположени градовете – Димотика и Софлу. На 8 км на юг е старата гара Каблешково.

Орестиада, по-точно Нова Орестиада, е млад и модерен град на 80 г. Автентичната стара Орестиада е била край Одрин. Името на селището легендата извежда от митичните му основатели преди 3000 години – Орест, син на Агамемнон и Клитемнестра. Планът на днешна Орестиада, на левият бряг на Марица е на архитект Спирос Дасиос от 1923 г.

Уличният план на града е от мрежов тип и се движи почти успоредно в посока изток – запад и север – юг. Европейски път E85/GR-51 преминаващ през Орестиада е изведено на 1 км западно от самия град.

Орестиада се стреми да играе важна търговска и социална роля в района. Градът разполага с железопътна гара, медицински център, филхармоничен оркестър и хор, а извън селището е разположена захарна фабрика, която обработва отглежданото в региона захарно цвекло. В региона има големи посеви с аспержи, картофи, тютюн, дини и житни култури, в животновъдството основно място заема говедовъдството.

През 1999 г. Орестиада става четвъртият град, в който има катедри на Тракийския университет „Демокрит“. Катедрите в Орестиада са по селско и горско стопанство, управление на околната среда и природните ресурси. И двете катедри имат петгодишни курсове на обучение и около 800 учащи.

Протагор

Протагор (на старогръцки: Πρωταγόρας) е древногръцки предсократически философ, първият и най-известен от софистите (като такъв е посочен от Платон). В диалога Протагор, Платон му приписва създаването на занятието професионален софист.

Обявен за безбожник, той е бил изгонен от Атина, а произведението му „За Боговете“ – изгорено и загубено завинаги.

Смята се, че е създал сериозни противоречия в древността с изказването си, че „човекът е мяра за всички неща“, тази идея е била твърде революционна за тогава и е била в противоречие с другите философски доктрини, според които светът е базиран на нещо обективно и независимо от човека. В действителност пълното изказване на Протагор е „Човек е мярка за всички неща – на съществуващото, защото съществува и на несъществуващото, защото не съществува.“ По тази причина е приеман за скептик и релативист. Според Протагор познанието не може да бъде абсолютно, то е ограничено.

Известен е също така и с разсъжденията си за материята: „Материята е течаща“, „Основните причини на всички вещи се намират в материята“.

Рационализъм

Рационализъм е философско течение, доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.

Тракийски университет (Гърция)

Тракийски университет „Демокрит“ (на гръцки: Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης, Димокритио Панепистимио Тракис) е университет в Гърция, основан през юли 1973. Базиран е в Гюмюрджина (Комотини), но има изнесени университетски центрове в цяла Беломорска Тракия — Ксанти, Дедеагач (Александруполи) и Орестиада. Университетът приема първите си студенти през академичната 1974-1975 г. Носи името на древногръцкия философ Демокрит, който е роден в град Абдера.

Понастоящем университетът има два факултета и осемнадесет катедри в четири града – седем в Гюмюрджина, пет в Ксанти, четири в Дедеагач и два в Орестиада. Общият брой на обучаващите се студенти е около 13,000.

Като университет той е държавна собственост – ползва се с академична независимост, но се наблюдава и субсидира от гръцката държава и Министерството на образованието и вероизповеданията на Република Гърция.

Тяло (геометрия)

Тяло в стереометрията е ограничено множество от точки в тримерното пространство, което отвсякъде е заградено с краен брой повърхнинни области, които могат да бъдат:

равнинни – тогава телата се наричат ръбести тела, многостени или полиедри, или

криви повърхнини – тогава телата се наричат валчести.Частен случай на валчестите тела са ротационните тела, получени чрез въртене на равнинна област около права (ос) от тази област. Ротационни тела са например сферата, елипсоидът, конусът, цилиндърът.

С телата са се занимавали още древните гърци: питагорейците са изучавали сферата и куба, а по-късно платонистите – пирамидата, призмата, конуса и цилиндъра. Формули за обемите на призмата, конуса, и сферата дават Демокрит и Евдокс.

Хераклит

Хераклит (на гръцки: Ηρακλειτος) от Ефес е древногръцки философ, произхождащ от знатен род. Името му се свързва с диалектическия метод на познанието. Според него процесите и явленията трябва да се изучават, когато са свързани.

Той не е съгласен с Талес, Анаксимандър и Питагор за природата на първичната субстанция и твърди, че всичко произлиза от класическия елемент огън, а не от въздух, вода или земя. От това следва, че промяната е реална, а устойчивостта – илюзия. Известен е с афоризма „Панта рей“:

Хераклит е първият философ, за когото движението (промяната) е основна категория. Повечето му съждения демонстрират всеобхватността на движението:

Интерес представлява смъртта на Хераклит. Според Диоген Лаерций, който описва историята на древните философи, Хераклит бил болен от воднянка или бъбречна инфекция с подуване на стомаха. Философът се лекувал чрез намазване на тялото с кравешка тор. Една вечер излязъл по улиците на Ефес, неговите съграждани го помислили за чудовище и го убили с камъни.

Милетска школа
Питагорейство
Ефеска школа
Елеати
Плуралистична школа
Атомизъм
Софизъм
Други

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.