Давид Рикардо

Давид Рикардо или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) е английски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение е „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).

Давид Рикардо
David Ricardo
английски икономист
Portrait of David Ricardo by Thomas Phillips

Роден
Починал
Погребан Уилтшър, Великобритания

Националност натурализиран англичанин, потомък на португалски сефаради
Религия англиканство
Научна дейност
Област Икономика
Школа Класическа икономическа школа
Известен с Уравнение на Рикардо, Трудова теория за стойността, Теория за сравнителните предимства, Закон за намаляващата възвръщаемост
Повлиян Адам Смит · Джереми Бентам
Повлиял Рикардиански социалисти · Джон Стюарт Мил · Карл Маркс · Пиеро Срафа · Робърт Баро
Семейство
Съпруга Присила Ан Уилкинсън
Деца 8

Биография

Дейвид Рикардо произхожда от семейството на испански евреи, напуснало Испания заради репресии на верска основа и установило се, първо в Холандия, а после в Англия.[1]

Основни идеи и възгледи

Давид Рикардо е привърженик на концепцията за икономически либерализъм, недопускащ никакво държавно вмешателство в икономиката и предполагащ свободно предприемачество и свободна търговия.

Основните положения в неговите теории:

  1. Главната задача на политическа икономика е да определи закони, управляващи разпределението на доходите (“продукта на земята”, националния доход) между трите класи;
  2. Държавата не трябва да се намесва нито в производството, нито в размяната, нито в разпределението. Държавната политика трябва да е изградена на икономически принципи, а основният способ за взаимодействие на държавата с населението трябва да се свежда до данъчното облагане. Но данъците не трябва да са големи, тъй като ако голяма част от капитала се изземе от оборота, то резултатът ще е нищета на голяма част от населението, тъй като единственият източник на ръст на богатството е потреблението;
  3. Движеща сила на общественото развитие е личният интерес – обществото е съвкупност от “егоисти”, които нямат други грижи освен личните си интереси и на тях им е чужд стремежът за общото благо и щастие.

Теория за разпределението на доходите

Ricardo - Opere, 1852 - 5181784
Works, 1852

Според него съществуват три основни класи, едни от които движат общественото развитие – бизнес класата, чиито членове осъществяват промишлената революция, земевладелците и работници и съответстващите им три вида доходи:

    • земевладелци – рента;
    • собствениците на парите и капитала, необходим за обработката на тази земя – печалба;
    • работници, обработващи земята – заплата.

Заслугата на Рикардо е, че изследва количествените закономерности и зависимостта между трите вида доход.

Рентата за него е онзи дял от продукта на земята, който се плаща на земевладелеца, а източник на рентата – прилагания към земята труд. Тъй като обаче земята е ограничена, и в определен момент се налага обработката на второкачествени и по-неплодородни земи, стойността на селскостопанските продукти се определя от труда, вложен в най-некачествените земи. Тези земи не носят рента, а само средна печалба от вложения труд. В по-плодородните участъци се стига до печалба над средната, като тази добавъчна печалба се присвоява от собствениците на по-плодородните земи. Изводът е, че рентата представлява разликата между издръжките на производството в най-лошокачествените участъци (определящи естествената цена) и по-плодородните участъци земя.

Печалбата според Рикардо е най-важната мотивация за движението и натрупването на капитала и икономическото развитие.

Рикардо разглежда трудът като стока, а работната заплата е цената на труда. Според него тя зависи от една страна от предлагането и търсенето на работници, а от друга от цената на стоките, за които се изразходва работната заплата. Т.нар. естествена цена на труда е онази цена, която е необходима за да даде възможност на работниците да съществуват и да продължават рода си без техния брой да се променя. Така растежът на населението води до превишаване на предлагането над търсенето, което предизвиква падане на цената на труда под неговата естествена стойност, и обратното.

Според Рикардо пазарната цена на труда винаги се колебае около неговата естествена цена.

Теория за стойността

Основен принцип на разменната стойност: Заключеният в стоката труд определя нейната разменност.

Рикардо създава единна трудова теория за стойността. Според него за стойността на стоките следва да се отчита не само трудът за производството на дадена стока, но и овеществения труд (трудът, изразходван за оръдията, инструментите и сградите, включени в процеса на производство на дадения продукт). Рикардо е първият, който разграничава новосъздадената стойност от пренесената върху стойността на продукта вече съществуваща стойност (за производство).

Грешка на Рикардо е, че смята, че капиталът не създава стойност, а неговата стойност само се пренася върху стойността на продукта, който е създаден с помощта на този капитал.

Рикардо разграничава потребителна стойност и разменна стойност на стоките и съзнава, че полезността на стоките не може да служи за мярка на тяхната разменна стойност. Примерно водата и въздухът, които притежават изключителна полезност за човека, са с нищожна разменяемост, обратното е при златото и среброто.

Стоката, произведена с голяма трудност, винаги струва повече отколкото стока, произведена с по-голяма лекота, даже ако всички хора мислят, че тя е по-полезна от първата. (За разлика от Жан-Батист Сей, който счита че полезността е регулатор на стойността.)

Рикардо смята, че стойността на някои редки стоки се отличава от разбирането за стойността на масовите стоки и тя се определя не от труда вложен за тяхното производство, а от тяхната рядкост или оскъдност. Към тази група причислява редки статуи, картини, монети, вина, антики. Количеството на такива стоки не може да се увеличи с никакъв труд. Тези стоки винаги имат висока стойност.

Теория за сравнителните предимства

По отношение на външната търговия Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм и е за пълна свобода на външната търговия. Външната търговия според него трябва да се основава на международно географско разделение на труда. Страните трябва да се специализират в производството на дадени стоки според своите ресурси и условия.

Понижаването на цените води до засилване на износа. Търговският баланс постепенно се превръща от пасивен в активен. Ако търговията е свободна, то пасивният търговски баланс не може да се задържи дълго в една страна. При свободна международна обмяна не може да има нито излишно, нито достатъчно количество пари.

Библиография

  • The High Price of Bullion, a Proof of the Depreciation of Bank Notes (1810)
  • Essay on the Influence of a Low Price of Corn on the Profits of Stock (1815)
  • On the Principles of Political Economy and Taxation (1817)

Източници

  1. Бекярова, Пипев и Велев, Икономически теории, "Хермес"-Пловдив, 2009, с. 189-190.

Външни препратки

Брутен национален продукт

Брутен национален продукт (БНП) е макроикономически показател, който се дефинира като измерения в парична форма краен резултат от годишното производство в националното стопанство на материални блага и на материални и нематериални услуги.

БНП е спомагателен показател за брутния вътрешен продукт (БВП). Във всяка национална територия присъства чужд бизнес. Независимо кой е собственик, ако бизнесът е на територията на страната, той влиза в състава на БВП. Необходими са поне две операции за превръщане на БВП в БНП:

(−) приспадат се елементите на чужд продукт (дивиденти, печалба),

(+) добавя се националният продукт, създаден на териториите на други страни.Брутният национален продукт бива:

Номинален БНП – изчисленият по текущи пазарни цени БНП

Реален БНП – изчисленият по съпоставими пазарни цени БНП, т.е. коригираният с индекса на инфлацията номинален БВП.Два са начините за измерване на БНП:

като сума от разходите за покупка на стоки и услуги, и

като сума от разходите за тяхното производство.При измерването на БНП основният проблем е да се изключи повторното броене. В БНП не се включват покупко-продажбите на стоки, които не са произведени през текущата година. Това е така, защото в годината, когато са били произведени тези стоки, те са получили пазарна оценка и са били включени в състава на БНП.

В БНП не се включват някои финансови плащания, каквито са сделките на фондовите борси във връзка с покупко-продажбата на акции и облигации, не се включват и трансферни плащания на държавата: помощи за безработица, пенсии на ветерани, пенсии за старост и за нетрудоспособност, помощи за бедност.

Експериментална икономика

Експериментална икономика е приложението на експериментални методи в изучаването на икономическите въпроси. Експериментите са използвани, за да се тества валидността на икономическите теории и да се положат в тестови условия нови пазарни механизми.

Експериментите могат да бъдат извършвани в лабораторни или полеви условия, те също така могат да бъдат използвани в преподаването на икономика.

Златен стандарт

Златният стандарт е паричен стандарт, при който стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга.

Златото се търгува на международните финансови пазари, като цената му се определя в щатски долари подобно на нефта и варира според световните кризи и пазарните фактори.

Иконометрия

Иконометрията (на английски: econometrics) съчетава в едно икономиката, математиката и статистиката , това е приложението на математически и статистически методи за анализа на икономическите данни , иконометрията има приложение върху решаването на разнообразни проблеми на икономическото развитие и планиране. Иконометрията датира като дисциплина от 30-те на 20 век , като първата известна употреба на "иконометрия" (в сродна на термина форма на думата) е от 1910, като се смята, че Рагнар Фриш е изковал термина в смисъла, в който се употребява днес.

Икономика на труда

Икономиката на труда е дял от икономическата наука, който изучава функционирането и динамиката на пазара на труда. Трудовите пазари функционират чрез взаимодействието на работещи и работодатели. Икономика на труда разглежда доставящите услуги на труд (работниците), търсещите такива услуги (работодатели), моделите на възнаграждение (заплати), трудовата заетост, доходите и различните системи за социално осигуряване.

Икономист

Икономист е специалист и/или професионалист в областта на икономиката като дисциплина от социалните науки. Икономистът може също така да изучава, разработва и прилага теории и концепции за икономиката и да пише за икономическата политика.

Икономическа география

Икономическата география e изследване на локацията, дистрибуцията и пространствената организация на икономическите активности по Земята. Обектът на изследване е силно повлиян от методологическия подход – неокласическите локационни теоретици, следващи традицията на Алфред Вебер, се фокусират върху индустриалната локация и използват количествени методи. От 70-те на 20 век има две широки реакции срещу неокласическите подходи и те съществено променят дисциплината: тази на марксистката политическа икономия, произтичаща от работите на Дейвид Харви и тази на новата икономическа география, която взима под влияние социалните,

Икономическа социология

Икономическата социология изучава социалните ефекти и социалните причини за различни икономически явления. Полето може да бъде най-общо разделено на класически и съвременен период. Класическият период се занимава специфично с модерността и нейните определящи аспекти (рационализация, секуларизация, урбанизация, социална стратификация и прочее).

Съвременният период на икономическата социология, също известен като нова икономическа социология се консолидира през 1985 в работата на Марк Грановетер, озаглавена „Икономическо действие и социална структура: проблем за вложеността“. Тази работа изработва концепцията за вложеността (embeddedness), според която икономическите отношения между индивидите или фирмите заемат място в съществуващи социални отношения (и по тази причина са структурирани от тези отношения, както и по-големите социални структури, от които тези отношения са част).

Класически икономикс

Класическата икономика обикновено е смятана за първата модерна школа в икономическата мисъл. Нейни основни "разработчици" включват Адам Смит, Жан-Батист Сей, Давид Рикардо, Томас Малтус и Джон Стюарт Мил.

Марксистка икономическа теория

Марксическата икономика, марксическата политическа икономика или марксическата икономическа теория са икономическите теории върху функционирането на капитализма, базирани на работите на Карл Маркс. Поддръжниците на марксическата икономика, особено в академията, я разграничават от марксизма като политическа идеология и социологическа теория, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция . От друга страна, няма как да се отрича причинно-следствената връзка между марксическата икономическа теория и марксизма, понеже като идеология същият представя един цялостен светоглед – най-вече в сферата на политическата икономия. Поддръжниците на марксическата икономика смятат икономическите теории на Маркс за основа на една пълна с възможности интелектуална рамка и за алтернатива на много по-конвенционалната неокласическа икономика. В същото време те не базират своя анализ изключително и само върху работите на Маркс и/или другите известни марксисти, но използват широк обхват от марксистки и дори не-марксистки източници.

Неокласическа икономика

Неокласическата икономика е школа на икономическата мисъл, възникнала във Великобри­тания и САЩ в края на XIX век. В основата ѝ стои маргиналният анализ, който има много привърженици сред представителите на съвременната американска икономическа мисъл, особено от Чикагската школа. Според тях равновесие в икономиката настъпва след смущения, предизвикани от процес на нагаж­дане след промяна в заплати и цени. След като це­ните разпространят информацията и осигурят съ­ответни импулси за икономическите агенти, техни­те икономически планове и дейности се координи­рат. Специално вни­мание се отделя на ролята на потребителите, производите­лите и спестителите, като акцентът в проучванията се прехвърля от разпределението на пазарите върху индивидуалния и институционалния избор. Представителите на тази иконо­мическа школа работят и в сферата на мак­роикономическите анализи. През XX век най-изявените теоретици на тази школа са Хикс и Самуелсън.

Неортодоксална икономика

Неортодоксалната икономика включва полета като феминистка, пост-кейнсианска, марксистка, институционална, австрийска и други различни от мейнстрийма икономически школи и предлага плурализъм в икономиката без да се ограничава само до не-неокласическа икономика. Хетеродоксална икономика е ъмбрела термин, който покрива различни подходи, училища и традиции. Мейнстрийм икономиката съответно може да бъде наричана ортодоксална или конвенционална от нейните критици .

Политическа икономия

Политическата икономия, известна още и със съкращението политикономия, е обществена наука, която се занимава главно с взаимните връзки между политическите и икономическите институции и процеси. Примерна тема е влиянието на различните видове политически системи върху разпределението и използването на крайно количество ресурси. В обратна посока може да се разглежда как човешката икономическа дейност определя вида управление, което обществото избира за себе си.

Политикономията е много близка до икономиката. Те дори могат да бъдат отъждествени или могат да се разглеждат като донякъде различаващи се подходи към едни и същи проблеми. Може също да се приеме, че икономиката е модерно продължение на политикономическата мисъл. Търсенето на разлика между тези две науки може да почива дори и на идеологическа основа, като в този случай политикономията се счита за обективна наука (включваща марксизма и неговите течения), а икономиката за субективна (неокласически учения).

Рационални очаквания

Рационални очаквания е хипотеза в икономиката, рационалните очаквания са моделно-консистентни очаквания, при които всички икономически агенти вътре в модела предполагат, че предвижданията в него са валидни, тоест това означава, че предвижданията на агентите за бъдещи стойности на икономически релевантни променливи не могат да бъдат систематично грешни, при положение, че грешките са случайни. Този модел е използван в съвременните макроикономически модели, теория на играта и други приложения на теорията за рационалния избор.

Моделирането на очакванията е критично за всички модели, които изучават как голям брой индивиди, фирми и организации правят избори при несигурност.

Рецесия

Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност и производството , увеличаване на безработицата и други в резултат на продължителна инфлация, упадък или като специализиран термин – бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма.

Трудова теория за стойността

Трудови теории за стойността (на английски: в ед. ч. labor theory of value или в множествено число – labor theories of value, LTV) са икономически теории за стойността, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.

Различни трудови теории за стойността доминирали сред класическите икономисти, включително Адам Смит и Давид Рикардо, които обаче кулуминират в социалистическите теории на Карл Маркс. Оттогава концепцията е най-често асоциирана с марксистката икономика, докато модерният мейнстрийм в икономиката заменя този подход с този за пределната полезност (вж Карл Менгер).

Финансова икономика

Финансовата икономика е съвременно поле в икономиката и финансите (напр. през 60-те на 20 век финансите и икономиката са строго разграничени дисциплини и се изучават силно поляризирано от студентите , а също и в практиката са били по-раздалечени ), това е "приложението на общата микроикономическа теория към специфичните проблеми, срещани във финансите" .

Финансовата икономика е клон на икономиката, свързана с "разпределението и разпределението на икономическите ресурси, както пространствено, така и във времето, в несигурна среда". Това е допълнително характеризирана "концентрация на парични дейности", в които "пари от един или друг вид се появйват често от двете страни на търговията ". Въпросите в икономиката на финансите обикновено са в рамка от гледна точка на" време, несигурност, опции и информация ".

Основни въпроси:

Вземане на решения: сигурност / несигурност

Риск и ценова теория

Информация, асиметрична информация

Централна банка

Централната банка е посредник между държавата и банките в дадена държава (или техен съюз).

Призвана е да регулира паричните и кредитните отношения чрез определени средства, установени от законодателството. Регулира количеството пари в икономиката. Тя е самостоятелна и независима институция и не функционира с цел печалба. Притежава монопол върху емисията на пари. Работи само с търговските банки, частни депозитни институции и правителството. Отговаря за валутните курсове и резерви.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.