Давид

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Давид.
Давид, цар на Израил
Daskal Philip
Портрет на цар Давид в български илюстрован ръкопис от XVII век
Лични данни
Управление около 1005 – 965 пр.н.е.
Роден
1035 пр.н.е
Починал
965 пр.н.е
Предшественик Саул
Наследник Соломон
Семейство
Династия Юдеи
Баща Иесей
Бракове Михала
Вирсавия
Ависага
Потомци Амнон, Тамар, Авесалом, Адония, Соломон

Давид „мил, възлюбен“ е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Неговата история започва в I Цар. 16 гл. и завършва в III Цар. 2 гл., като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2 – 29 гл.

Библейски разказ

Според Библията, по времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия Самуил, е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение, неговият избор се спрял именно на Давид, тогава все още невръстно дете. Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия.

Ранни години

Тук трябва да се има предвид, че дълго време Давид има хризмата (помазването) като юдейски цар, но едва след смъртта на Саул, към която е непричастен, той заема неговия престол.

Давид и Голиат

Orazio gentileschi 007 davide e golia 1
Давид що уби Голиата, от Джентилески

Библейската история 1 Царств. гл. 16 – 31 ) разказва за поредната битка между израилтяни и филистимци и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил Голиат – гигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явил Давид – все още невръстен, приел да се изправи срещу гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван сред широките маси.

Давид в двора на Саул

Впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой, Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид имал славата на прекрасен поет и музикант (свирел на арфа). Веднъж, докато Давид свирел и пеел, Саул изпратил срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасила от гибел. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т.е. кожата, която остава след обрязването на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив за филистимците). На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид.

Rembrandt Harmensz. van Rijn 031
„Давид и Йонатан“ на Рембранд

Цар Давид

След смъртта на Саул (самоубил се по време на битка), Давид (2 Царств. гл. 1 – 19) застава начело на общото израилско и юдейско царство. Успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. По времето на Давид Израилското царство придобива авторитет у съседите си и става важен политически фактор за района на „плодородния полумесец“. Води успешни войни със съседните си държави.

В морално отношение личността на Давид като цар е противоречива. Например той изпраща своя военачалник Урий на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия (2 Царств. 12:1 и сл.).

Последните дни на Давид са тъжни. Библията разказва, че за да се спаси от непрестанния студ, който усещал, при него всеки ден довеждали младо момиче да ляга с него под завивката му, но и това не можело да го стопли.

Давид и Библията

Традицията приписва на цар Давид авторството на повечето от псалмите, включени в Библията. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са №21 („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ – думите, които Иисус Христос произнася на кръста) и №50 – т. нар. „покаен“ псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урий и Вирсавия (вижте по-горе). Важно значение, особено като интерпретация в изобразителното изкуство, имат последните три, т. нар. „хвалитни“ псалми (148 – 150), разработени и в българската иконография – например при фреските от третия етаж на „Хрельовата кула“ в Рилския манастир и на северната външна стена на манастира в Арбанаси.

Пророчествата за идването на Месия

Древната юдейска традиция очаква своя Месия като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по Матей и Лука, неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид (Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23). В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово“ и „клонка Давидова“, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството.

Изобразително изкуство

Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево“ (Йесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. У нас това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.

Библиография

1 декември

1 декември е 335-ият ден в годината според григорианския календар (336-ти през високосна). Остават 30 дни до края на годината.

7 май

7 май е 127-ия ден в годината според григорианския календар (128-ми през високосна). Остават 238 дни до края на годината.

Гревенска епархия

Гревенската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Γρεβενών) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Гревена (Гребена). Начело на епархията от 2014 година е митрополит Давид.

Давид Вия

Давѝд Вийя Са̀нчес (на испански: David Villa Sánchez, [daˈβið ˈβiʎa ˈsantʃeθ]) е испански футболист, роден на 3 декември 1981 година. Играе за японския Висел Кобе. Дебютира в професионалния футбол през 2000 г. за родния Спортинг Хихон, състезаващ се тогава в Сегунда дивисион. През 2003 г. Вийя преминава в Реал Сарагоса, където изиграва два сезона. През 2005 г. преминава във Валенсия, като клуба плаща рекордните 12 милиона евро. Във Валенсия Вийя се утвърждава като един от най-добрите голмайстори в света. На 19 май 2010 г. е купен от Барселона за 40 млн. евро. Вийя изиграва 3 сезона в Барселона, където печели всички турнири на клубно ниво. През сезон 2013 – 14 играе в Атлетико Мадрид, след което напуска европейската футболна сцена, за да се присъедини към Ню Йорк Сити.

Вийя дебютира за националния отбор на Испания през 2005 г. Участва на световното първенство по футбол през 2006 г. като отбелязва 3 гола. На европейското първенство през 2008 г. Вийя вече е отвърден голмайстор и неизменна част от стартовия състав, вкарва 4 гола, ставайки голмайстор на първенството, а Испания става европейски шампион. През 2010 г. Вийя става световен шампион и получава Сребърна обувка на Световното първенство в Южна Африка за петте гола, които отбелязва. Вийя е футболистът с най-много голове за Испания – 59.

Давид Рикардо

Давид Рикардо или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) е английски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение е „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).

Давид Силва

Давѝд Хосѐ Химѐнес Сѝлва (на испански: David Josué Jiménez Silva) е испански футболист, който играе в английският Манчестър Сити.

Давид Трезеге

Давид Серхио Трезеге (на френски: David Sergio Trezeguet) е бивш френски футболист от аржентински произход, роден на 15 октомври 1977 г. в Руан. Той е световен и европейски шампион и има по две шампионски титли на Франция и Италия. Трезеге е чужденецът с най-много голове за Ювентус - 171. В Шампионската лига държи рекорда за гол, при който топката е изстреляна с най-висока скорост - 157.33 км/ч в четвъртфинален мач между Монако и Манчестър Юнайтед през 1998 г.

Давид Ферер

Давид Ферер Ерн (на испански: David Ferrer Ern) е испански професионален тенисист, роден на 2 април 1982 в Хавеа. Става професионалист през 2000 г. и в началото на кариерата си играе най-добре на клей, но по-късно има успех и на други настилки, като достига до финал на Открито първенство на Франция, по два пъти до полуфинал на Открито първенство по тенис на Австралия и Открито първенство на САЩ и до четвърт финал на Уимбълдън. Влиза в първите 10 на световната ранглиста през 2006 г., а най-доброто му класиране е трето място, постигнато през юли 2013 г. Той е част от испанския отбор за Купа Дейвис, спечелил финалите през 2008, 2009 и 2011. Негов треньор между 2000 и 2013 е Хавиер Пилес, а от 2014 – Хосе Франсиско Алтур. Най-значимата му индивидуална титла до 2014 е

Париж Мастърс през 2012 и второ място на Тенис Мастърс Къп през 2007. За първи път влиза в топ 10 през 2006 и най-високото му класиране е номер 3 през юли 2013.

Европейски парламент

Европейският парламент, Европарламентът или ЕП е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият председател на Европейския парламент е Давид-Мария Сасоли (ПЕС), който е избран на 3 юли 2019 г. за следващите 2,5 години.

ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото население на 28-те държави – членки на Европейския съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 751 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света – 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като Европейска парламентарна асамблея а по-късно е преименувана на Парламент.

Каспар Давид Фридрих

Каспар Давид Фридрих (Caspar David Friedrich, 5 септември 1774 г. – 7 май 1840 г.) е немски художник, един от най-изявените представители на Романтизма. Най-прочути са алегоричните му пейзажи от средния период в творчеството му, в които са включени замислени силуети на фона на нощно небе, утринна мъгла, безплодни дървета или готически руини. Главният му интерес като художник е съзерцаването на природата. Неговите често символични и анти-класически творби се стремят да придадат личен, емоционален отговор на естествения свят. Картините на Фридрих поставят човека в умалена перспектива насред обширни пейзажи, в които фигурите са смалени до размер, който, според историка Кристифър Джон Мъри, кара „гледащия да се взре към метафизичните им измерения“.

Фридрих е роден в Грайфсвалд (Шведска Померания) и там започва обучението си като младеж. Учи в Копенхаген до 1798, когато се установява в Дрезден. Израства в период, през който в Европа нараства разочарованието от материалистическото общество, което води до изпъкване на духовността. Тази смяна на идеалите често се изразява в преоценка на естествения свят и творци като Фридрих, Джоузеф Търнър и Джон Констабъл започват да изобразяват природата като „божествено творение, противопоставено на хитростта на човешката цивилизация“.

Творбите на Фридрих му донасят признание още в ранните му години и съвременниците му като френския скулптор Давид Д'Анжер говорят за него като за човек, открил „трагедията на пейзажа“. Въпреки това картините му стават непопулярни през последните му години и той умира в нищета и според думите на историка Филип Милър „полу луд“. С приближаването на Германия към модернизацията в края на 19 век се заражда ново усещане в изкуството и на замислените изображения на Фридрих се гледа като на продукт на отминала епоха. В началото на 20 век той отново излиза на преден план, като през 1906 г, е направена изложба на 32 негови картини и скулптори в Берлин. През 20-те години експресионистите откриват неговото творчество, а през 30-те и началото на 40-те сюрреалистите и екзистенциалистите често черпят идеи от тях. Възходът на Нацизма в началото на 30-те също води до нарастване на популярността на Фридрих, но това е последвано от силен упадък, тъй като картините му започват да се асоциират с нацисткото движение като погрешно им се придава националистки аспект.

Национален отбор по футбол на Испания

Испанският национален отбор по футбол представя Испания в международните футболни състезания и срещи. Управлява се от Кралската испанска футболна федерация.

Испания е световен шампион от ЮАР 2010 г. и четвърта на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Отборът е и три пъти европейски шампион – през 1964, 2008 и 2012 г., като по този показател дели първото място с Германия. Младежкият национален отбор е олимпийски шампион от XXV летни олимпийски игри през 1992 г. в Барселона и световен първенец от първенството за младежи в Нигерия.

Неокласицизъм

Неокласицизъм е име, давано на различни течения в декоративното изкуство, визуалните изкуства, литература, театър, музика и архитектура от средата на 18 век чак до края на 19 век. При неокласицизмът се извличат тенденции от Западното класическо изкуство и култура, обикновено Древна Гърция и Древен Рим.

Неокласицизмът се отличава от своя предшественик барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението. Разумът, общественото начало, рационализмът на новото време са определящи за художниците на неокласицизма. Те черпят сюжети от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. В картината на един от най-видните представители на неокласицизма Жак-Луи Давид „Клетва на хорациите“, създадена пет години преди Френската революция, изразът е ясен, отчетлив, фигурите са скулптурно моделирани, телата – детайлизирани. Друг негов шедьовър е „Смъртта на Марат“. На 13 юли 1793, вестта за убийството на Марат, водач на френската революция, разтърсва цял Париж.

Нилс Бор

Нилс Хенрик Давид Бор (на датски: Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Той е сред създателите на съвременната физика, има значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Неговите разбирания са от решаващо значение в един възглед за микрофизиката, който продължава да се счита за стандартен и е известен като копенхагенска интерпретация.

Соломон

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Тбилиси

Тбили́си (на грузински: თბილისი, до 1936 г. Тифлис) е столицата на Грузия. Разположен е на река Кура и към 2014 г. има около 1 062 282 жители.

Централноафриканска република

Централноафриканската република (съкр. ЦАР) е държава в Централна Африка. Столица на страната е Банги. Граничи с Чад на север, със Судан и Южен Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад. Две трети от територията на страната се намира в басейна на река Убанги, а останалата една трета в басейна на река Шари.

Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.

Централноафриканската република е една от най-бедните държави в света, и е сред десетте най-бедни в Африка. Според списание „Еколоджист“ обаче, тя заема първо място в света по устойчиво развитие.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.