Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция [3] (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията,[4] европейската философия,[5] литература и драма[6] (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика,[7][8] с високи доходи на населението[9] и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света).[10][11][12] Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година,[13] на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005.[14] Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.[15]

Република Гърция
на гръцки: Ελληνική Δημοκρατία
      
Девиз: Ελευθερία ή Θάνατος
Свобода или смърт
Национален химн: Ύμνος εις την Ελευθερίαν
Наименование на местния жител: грък
Местоположение на Гърция

Местоположение на Гърция
География и население
Площ 131 957 km²
(на 96-о място)
Води 0,8669%
Климат средиземноморски
Столица Атина
37°58′ с. ш. 23°43′ и. д. / 37.966667° с. ш. 23.716667° и. д.
Най-голям град Атина
Официален език гръцки
Население
(пребр., 2016)
Понижение 10 793 526[2]
(на 81-во място)
Гъстота на нас. 81,5 души/km²
(на 88-о място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Прокопис Павлопулос
Министър-председател Кириакос Мицотакис
Организации ООН, ЕС, ОССЕ и др.
История
Независимост от
Османската империя
25 март 1821
Влизане в ЕС 1 януари 1981
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $312,538 млрд. [1]
(на 56-о място)
БВП на човек (ППС) Повишение $29,111 (2018) [1]
(на място)
БВП (ном., 2018) Повишение $218,057 млрд. [1]
БВП на човек (ном.) Повишение $20,311 (2018) [1]
ИЧР (2017) Повишение 0,870 (много висок)
(31-во)
Коеф. на Джини (2015) 36,0 [2] (среден)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Лятно време (UTC+3)
Код по ISO GR
Интернет домейн .gr
Телефонен код +30

География

Ναυάγιο Ζακύνθου
Заливът Навагио на остров Закинтос

Гърция е разположена в Европа, в южната част на Балканския полуостров. Основната част от територията ѝ се състои от планински земи, издадени в морето на юг от основната част на Балканския полуостров, завършващи с Пелопонеския полуостров. Последният е разделен от сушата посредством Коринтския канал, както и Патраският, Коринтският и Саронският заливи. Поради разчленения характер на бреговете и множеството острови, Гърция има 12-тата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 km.[16] Сухоземните ѝ граници възлизат на 1228 km – 494 km с България, 282 km с Албания, 246 km със Северна Македония и 206 km с Турция. Общата площ на Гърция е 131 957 km². Страната е разположена между 34° и 42° с.ш. и 19° и 30° и.д.

Гърция има голям брой острови – между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени.[17] Най-големият от тях е Крит, следван от Евбея, Родос и Лесбос. Островите са групирани в няколко големи архипелага – Арго-Саронски около Атина, Цикладски острови в централно Егейско море, Северноегейски острови около бреговете на Турция, Додеканези между Турция и Кипър, Северни Споради около бреговете на Евбея и Йонийски острови в Йонийско море.

Arkadia idyll Peloponnese
Изглед от Аркадия

Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е Митикас (2917 m) в планината Олимп. На запад се намира планината Пинд, която е естествено продължение на Динарските планини. Най-високият ѝ връх е Смоликас (2637 m). Пинд се простира и на юг, през централен Пелопонес, продължава по островите Китера и Антикитера и завършва на остров Крит. Върховете по тези острови преди много години са били част от планини, които са потънали в морето. В североизточна Гърция се намира южният дял на Родопите. Тази част от страната е покрита и с гъсти гори.

В Тесалия, Централна Македония и Тракия преобладава равнинният релеф. Там са разположени по-голямата част от земеделските стопанства в Гърция, което прави тези региони важни от икономическа гледна точка.

Климатът е субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари.

Гърция има няколко големи реки, сред които Алиакмонас (Бистрица), Стримонас (Струма), Аксиос (Вардар), Нестос (Места) и Еврос (Марица). Големите езера в Гърция са Преспанско езеро, Корония (Лъгадинско) и Волви (Бешичко).

Флора и фауна

Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечки, рисове, чакали, лисици и алпийски антилопи. Дивата коза, изчезнала в повечето европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Забележителен морски вид е костенурката Карета.

От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 m над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1070 m преобладават дъб, кестен, бор. Над 1070 m – ела и бук. Естествената гъба е важна износна стока.

История

Етимология

Името „Гърция“ на старогръцки и катаревуса е Ελλάς, а на димотики – Ελλάδα, но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр. Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки „Ίωνας“). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – „berdzeni“, което на грузински означава мъдри.

В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.

Стара история

Greek-Persian duel
Гръцки хоплит и персийски воин в битка, 5 век пр. Хр.

В Гърция през бронзовата епоха се зараждат първите европейски цивилизации – цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската на континента. По-късно се развиват редица полиси, някои от които създават колонии по бреговете на Средиземно море (вкл. днешните южна Италия и Франция), Мала Азия и Черно море. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. класически период, когато се полагат основите на демокрацията, на европейската наука, архитектура, литература, изкуство и философия, най-вече известни от описанията на Древна Атина.

Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със Спарта водят серия от успешни войни срещу нападналата ги Персия. Разривът между Атина и Спарта след края на този конфликт довежда до нов – Пелопонеските войни, които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на Тива, а на по-късен етап – и на Древна Македония, която под ръководството на Александър Велики обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на Персия. В този период неговите войски завладяват огромни територии и основават градове в централна Азия и Северна Африка. Походите на Александър поставят началото на Елинистическата епоха и разпространението на гръцката култура в голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха – през 146 г. пр. Хр., римляните завладяват Гърция и слагат край на културния подем.[18] Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, като Александрия, Антиохия и Селевкия.[19] Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително митологията и методите на строителство.

Rom Pantheon mit Obelisk
Пантеонът в Рим, ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя

Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява Византия с център Константинопол. В края на 5 век Западната римска империя престава да съществува, и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още дълго – до 1453 година, когато е окончателно завладяна и унищожена от настъпващите османски турци. Гръцката интелигенция от Византия емигрира в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древногръцкото изкуство и философия.[20] Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на гръцката православна църква.

Между 1821 и 1829, гръцкият народ води успешна война за независимост срещу османската власт и през 1830 година е създадена независимата Първа гръцка република. За първи министър-председател е избран Йоанис Каподистриас, но след неговото убийство Великите сили установяват монархия начело с баварския принц Ото (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името Георгиос I. През 1877 година премиер става Харилаос Трикупис, чието управление се характеризира с ограничаване на кралската власт, икономически подем и развитие на инфраструктурата.

Нова история

Ελευθέριος Βενιζέλος
Елевтериос Венизелос

В резултат от Балканските войни Гърция увеличава своята територия и население в началото на века. В навечерието на Първата световна война страната остава политически разделена на две фракции – от една страна това са поддръжниците на крал Константинос I и неговата про-германска политика, и ориентираният към Антантата министър-председател Елефтериос Венизелос от друга.

След края на Първата световна война Гърция влиза в конфликт с Турция на Мустафа Кемал, чийто край е белязан с мащабни преселения на гърци и турци към съответните им страни.[21] Няколкостотин хиляди понтийски гърци загиват в резултат на тези преселения.[22] Икономическата нестабилност довежда до серия от преврати, като същевременно остава проблемът с интегрирането на 1,5 милиона гърци, прииждащи от Турция, в гръцкото общество. Гръцката общност в Истанбул например намалява от 300 000 души в началото на века до едва 3000 днес.[23]

През 1940 година фашистка Италия настоява гръцкото правителство да се предаде, но диктаторът Йоанис Метаксас отказва. Това става причината за Итало-гръцката война. Първоначално гърците отблъскват италианските войски и отбелязват първата победа за Съюзниците над Оста, но войната все пак завършва с окупацията на Гърция, когато пристигат и германски войски. През зимата на 1941 – 42 г. от глад умират близо 100 000 гърци, а впоследствие загиват и голяма част от гръцките евреи, след като биват депортирани в нацистките концентрационни лагери.[24]

Гражданска война

След края на Втората световна война в страната избухва тригодишна гражданска война между комунисти и антикомунистически настроените сили, завършила с поражение за комунистите. В резултат от този сблъсък Гърция остава нестабилна в политическо отношение и напрежението между левите и десните политици се задържа в следващите 30 години.[25] С налагането на плана Маршал Гърция отбелязва голям напредък, станал известен като „гръцкото икономическо чудо“.

Военна хунта

През 1965 година крал Константинос II разпуска правителството на Георгиос Папандреу-старши, а последвалият период на политически сблъсъци завършва с преврат през 1967 г. и установяването на режим на полковниците до 1974 г. Краят на военния режим е отбелязан с кърваво въстание в атинската политехника, брутално потушено от военните. Това събитие разклаща устоите на хунтата, която се срутва на следващата година с турската окупация на Кипър. В знак на протест срещу нашествието, Гърция се оттегля от военните структури на НАТО на 14 август 1974.[26][27]

След 1974 г.

През лятото на 1975 г. се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията. Обособяват се консервативна и социалистическа партия като водещи политически сили, а през 1980 година страната се връща в структурите на НАТО.[26] През 1981 година Гърция се присъединява и към Европейските общности, по-късно реформирани в Европейски съюз. В последвалото десетилетие инвестициите в тежката промишленост, еврофондовете и увеличаващият се поток от туристи подсилват неимоверно гръцката икономика, и стандартът на живот се покачва до невиждани дотогава нива. Традиционно враждебните отношения между Гърция и Турция се подобряват след земетресението в Измит през 1999 година. Гърция приема еврото за своя валута през 2001 година, и става домакин на Олимпийските игри през 2004. Страната понася тежък удар от международната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век. Последвалите мерки на правителството, насочени към орязване на държавните разходи и увеличаване на данъците довеждат до избухването на протести и бунтове на 5 май 2010, които продължават до днес.

Държавно устройство

Hellenic Parliament from high above
Сградата на парламента в Атина

Гърция е парламентарна република.[28] Приетата през 1975 г. конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани.[29] Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент.[28] Той се избира за срок от 5 години от Парламента.

Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. До поправката през 1986 голяма роля във властта играе и президентът, но след това много от правомощията му са отнети и днес той има по-скоро представителни функции.[28] Най-голяма власт е съсредоточена в министър-председателя,[30] който формално се назначава от президента.[28]

Законодателната власт се упражнява от 300-местен еднокамарен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори.[28] Изборната система в страната е пропорционална с 3% изборен праг, като партията, получила най-много гласове получава 50 допълнителни места. Преди всички избори президентът е задължен да разпуска парламента, а също и ако е гласуван вот на недоверие.[28]

Политика

Защита на човешките права

Гръцката република узаконовя еднополовите съюзи[31] на 24 декември 2015 г. чрез позволяването на еднополвите двойки да встъпят в споразумения за съжителство (на гръцки: σύμφωνο συμβίωσης, латинизация: symfono symviosis). Решението на Гръцкия парламент е от 23 декември 2015 г. От сключените през 2016 споразумения, 5,72% са на еднополови двойки, а през 2017 г. те са 2,72% от общия брой.

Международни отношения

България

Посланици на Гърция в България:

Северна Македония

Още от обявяването на независимостта на бившата югославска република през 1991 година, Гърция блокира приемането ѝ в международни организации под името „Македония“ с аргумента, че една от гръцките административни области носи същото име.[32] На 25 януари 2019 г. гръцкият парламент одобрява Преспанското споразумение, с което дава съгласие държавата да носи официално името „Северна Македония“. Договорът и новото име влизат в сила на 12 февруари 2019.[33] Така отпада 27-годишното гръцко вето спрямо присъединяването на страната към Европейския съюз и НАТО.[34]

Административно деление

Kallikratis dioikisi
Области, областни единици и демове на Гърция

Гърция е съставена от 13 области, които се разделят на 325 деми (общини). Над нивото на областите има 7 децентрализирани администрации и 4 статистически региона, а между нивата на областите и общините – 74 областни единици. Демовете се подразделят на демови единици.

От системата на административно деление е изключена Автономната монашеска държава Атон, която има специален административен статут.

Сегашното административно деление на Гърция е резултат от мащабна реформа, реализирана с Плана „Каликратис“. До 1 януари 2011 година страната се разделя на 13 области, 51 окръга (номи) и над 1000 деми и кинотита (селски общини), както и 3 супернома (обединения от няколко нома). До 2006 година между дема и нома съществува и епархията (околия).

Икономика

Greek-hummer
Гръцки военен джип HMMWV M1114GR (2003), разработен за ELBO от израелската фирма „Plasan Sasa“

Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили („Атика“, „Алта“), електроника, оръжия, кораби и строителни материали. Гръцката икономика е най-развитата на Балканите.

Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот – около 3500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.

Снабдяването с електрическа енергия почти изключително се осъществява от държавното дружество[35] ΔΕΗ (на гръцки: Δημόσια Επιχείρηση Ηλεκτρισμού, в превод: Обществено предприятие за електроснабдяване). През 2009 г. то е предоставило 85,6% от потребената електроенергия, докато през следващата 2010 г. е наблюдаван спад до 77,3%.

Население

Динамика на населението (1961 – 2008)

Население – 10 787 690 (2011), столица – Атина (3,1 млн. урбанизирана популация към 2001), по-големи градове – Солун (770 хил. урбанизирана популация към 2001), Патра (170 хил. към 2001), Ираклион (140 хил. към 2001), Лариса (120 хил. към 2001).

След преброяването на населението (2001) като новостилни православни са се определили – 95,5%, като старостилни православни – 2,3%, като мюсюлмани – 1,3%, като други – 0,9%.

Граждани по страни според преброяването от 2001: гърци – 93,8%, албанци – 4,3%, българи – 0,4%, румънци – 0,2%, украинци – 0,2%, пакистанци – 0,1%, руснаци – 0,1%, грузинци – 0,1%, индийци – 0,1%, други – 0,7%.[36] Данните не включват етнически групи и малцинства, например мюсюлманското малцинство, което е 1% от населението, от него 0,5% са турци, 0,4% – българи мохамедани и 0,1% – цигани. Въпреки че повечето българи, останали след войната в егейска Македония имат българския език за роден, са асимилирани и се смятат за етнически гърци.

Българи в Гърция

Македонските и тракийските българи в Гърция, говорещи български език наброяват около 500 000 за цялата страна според източник на ВМРО,[37] а през началото на 20 в., когато егейска Македония е дадена на Гърция те наброяват 673 000, според рапорт на Кеймбриджки професор, но с течение на годините част от българите там са дошли в България. Повечето българоговорящи местни там сега са асимилирани и се самоопределят за гърци. Преобладаващият гъркомански възглед между тия хора за етноса им е, че са наследници на древни македонци, но впоследствие са приели славянския диалект и затова имат за майчин българския език. Преобладаващата позиция там за етническия произход на населението на тази област е, че всеки нативен на Македония (област) е грък, независимо дали говори албански, турски или румънски, употребява се фразата гърко-македонци, част от гръцкия народ, за всички хора там. Повечето българи живеят в районите на Лерин, Воден, Ксанти, Гюмюрджина, Костур, Кукуш, Сяр и Драма, но много голяма част от българите живеят в Атина и Солун, а много са родом от Солун. Българите или славяно-говорещите гърци, както те се осъзнават етнически, са мнозинство с над 50% в номовете: Костур, Лерин и Пела, значителна част, но не мнозинство живеят в номовете Кукуш, Сяр и Драма, а българите-мохамедани живеят в номовете Ксанти и Родопи.

Здравеопазване

Обществените болници в Гърция се стопанисват от търговско дружество, което е 100% собственост на Гръцката република, и е известно със съкращението ΔΕΠΑΝΟΜ Α.Ε. (на новогръцки: Δημόσια Επιχείρηση Ανέγερσης Νοσηλευτικών Μονάδων Α.Ε., в превод: Обществено предприятие за изграждане на болнични единици АД). Услугите по спешна медицинска помощ се предоставят от Националния център за спешна помощ (на новогръцки: Εθνικό Κέντρο Άμεσης Βοήθειας).

Култура

Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждането винаги е бил гръцкият народ – отворен към влияния и експериментиране. Цялата гръцка култура лежи в основата на западната европейска цивилизация. В Древна Гърция се заражда демокрацията, създава се писмеността, при която освен съгласни звуци, се означават и гласни, дава се начало на хуманитарните науки история и философия, създават се географски трактати, описващи познатите земи, откриват се физични (Архимедов закон) и математически закони (Питагорова теорема), развива се скулптурата и архитектурата и се създава богата митология.

Гръцка музика

VangelisElGrecopremiereDE2
Вангелис, един от най-известните съвременни гръцки композитори

Гръцката музика съществува от древни времена, когато смесени хорове са изпълнявали различни музикални произведения при забавления или обреди. От древните времена са запазени много гръцки музикални инструменти, като авлос, лира и други, които са повлияли развитието на инструментите на по-късен етап в цяла Европа. Гръцката музика се променя под влиянието на Римската империя.

През Средновековието на запад постепенно започва да се развива полифоничната музика, но православното духовенство във Византия се противопоставя на тази тенденция и продължава да поддържа монофоничната традиция без инструментален съпровод. Заедно с църковното пеене се развиват и два основни фолклорни жанра – акритически песни (с епичен характер, описващи живота и борбите на византийските войници в далечните земи) и клефтически песни (отнасящи се за животът на гърците под османско владичество). Акритическите песни се появяват около 9 – 10 век, докато клефтическите се появяват към 15 век и се развиват до периода на освобождението. До средата на 20 век фолклорната музика се развива по селата, но след това започва да се наблюдава обратният процес – тя започва да се разпространява от градовете към по-малките населени места в комерсиализиран вариант.

Други

Официални празници
Дата Име Забележка
1 януариНова годинаНачало на новата година
6 януариБогоявлениеЙордановден
25 мартБлаговещениеНационален празник
Чист понеделникПонеделник след Сиропустна неделяНачало на великденския пост
Велики петъкВеликденРазпети петък
Велика съботаВеликден--
ВеликденВеликденВъзкресение
Велики понеделникВеликденПонеделника след Великден
1 майПърви майДен на труда
Свети Дух----
15 августУспение Богородично--
28 октомвриНационален празникИтало-гръцка война от 1940 г.
25 декемвриКоледаРождество Христово
26 декемвриСбор Богородичен--

Вижте също

Бележки

  1. а б в г World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен Валутен Фонд. Посетен на 3 февруари 2019.
  2. GINI index (World Bank estimate). // Световна банка. Посетен на 3 февруари 2019.
  3. publications.europa.eu
  4. Finley, M. I. Democracy Ancient and Modern. 2d ed., 1985. London: Hogarth.
  5. History of Philosophy, Volume 1 by Frederick Copleston
  6. Brockett, Oscar G. History of the Theatre. sixth ed., 1991. Boston; London: Allyn and Bacon.
  7. World Economic Outlook Database April 2011—WEO Groups and Aggregates Information. // International Monetary Fund. Посетен на 27 юни 2011.
  8. Appendix B: International Organizations and Groups. // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 19 август 2010.
  9. Country and Lending Groups. // World Bank. Посетен на 19 август 2010.
  10. Human Development Report 2009 – HDI rankings. // United Nations Development Programme. Посетен на 19 август 2010.
  11. The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index (2005). // The Economist. www.economist.com. Посетен на 19 август 2010.
  12. Interactive Infographic of the World's Best Countries. // Newsweek. Посетен на 1 октомври 2010.
  13. Member States of the EU: Greece. // European Union. europa.eu. Посетен на 7 април 2007.
  14. Greece becomes 16th ESA Member State. // European Space Agency. www.esa.int, 22 март 2005. Посетен на 7 април 2007.
  15. Convention on the OECD. // Organisation for Economic Co-operation and Development. oecd.org. Посетен на 7 април 2007.
  16. The World Fact Book – Field Listing: Coastline. // CIA. Посетен на 17 март 2011.
  17. Marker, Sherry и др. Frommer's Greek islands. Frommer's, 2010. ISBN 0470526645. с. 12.
  18. Alexander's Gulf outpost uncovered. BBC News. 7 август 2007.
  19. Growth of the Greek Colonies in the First Millenium BC (application/pdf Object). // www.princeton.edu. Посетен на 2 януари 2009.
  20. Millennium issue: Trouble with Turkey The fall of Constantinople Economist.com. // The Economist. 20 март 1997. Посетен на 6 януари 2009.
  21. The Diaspora Welcomes the Pope. Spiegel Online. 28 ноември 2006.
  22. Chris Hedges. A Few Words in Greek Tell of a Homeland Lost. The New York Times. 17 септември 2000.
  23. Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans“. Victor Roudometof, Roland Robertson (2001). Greenwood Publishing Group. стр.186. ISBN 978-0-313-31949-5
  24. Greece. Britannica Online Encyclopedia.
  25. Mazower, Mark. After the War was Over
  26. а б History, Editorial Consultant: Adam Hart-Davis, Dorling Kindersley Limited publisher, ISBN 978-1-85613-062-2
  27. NATO Update 1974. // Nato.int, 26 октомври 2001. Посетен на 22 март 2009.
  28. а б в г д е syntagma.qxd (PDF). // Архивиран от оригинала на 25 септември 2007. Посетен на 2 август 2009. (на гръцки)
  29. P.D. Dagtoglou, Individual Rights, I, 21 & E. Venizelos, The „Acquis“ of the Constitutional Revision, 131 – 132, 165 – 172
  30. K. Mavrias, Constitutional Law, 477 – 478, 486 – 487
  31. Но не и еднополовите бракове.
  32. Македония отново настоя Гърция да не блокира членството ѝ в ЕС, статия в Дневник.БГ от 28 ноември 2011
  33. Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите
  34. Гърция призна името Северна Македония
  35. 51,12% притежание на Гръцката република.
  36. www.eurfedling.org
  37. [1]

Външни препратки

Арумъни

Арумъни (варианти армъни, аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnj, Rrãmenji, Rrãmãnji, на румънски: Aromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Атина

Атѝна (на гръцки: Αθήνα, [aˈθina]) е столица на Гърция и седалище на областта Атика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на Гърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната. Днес населението на Атина е около 3 130 841 души (2001). Градът е важен политически, културен, икономически и транспортен център на Гърция.

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Германия, Нидерландия, Белгия, Франция, Русия, Чехия и повече в Словакия, както и в САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като Сърбия, Украйна, Молдова, Северна Македония и Румъния. Останки от български общности с изгубено или силно закърняло българско самосъзнание живеят в Гърция, Косово и Албания.

Гръцки език

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната част на Балканския полуостров, гръцкият език има най-дългата документирана история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През по-голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза от финикийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи, като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

Гръцкият език заема особено място в историята на Европа, християнството и Западния свят. Корпусът на старогръцката литература включва произведения, като епичните поеми „Илиада“ и „Одисея“, които имат огромно значение и оказват силно влияние върху по-късната европейска литература. Гръцкият е и езикът на много основополагащи текстове на западната философия, като съчиненията на Платон и Аристотел. Ключовият за християнството Нов Завет първоначално е написан на гръцки, а гръцкият и днес продължава да се използва в богослужението на някои християнски църкви.

През Античността гръцкият е лингва франка на Средиземноморието и Близкия изток, а по-късно е официалният език на Византийската империя. В съвременната си форма той е официален език на Гърция и Кипър и един от официалните езици на Европейския съюз. Много съвременни езици, включително и българският, използват голям брой думи с гръцки произход, като гръцки думи, наред с латинските, често служат за основа при образуването на неологизми.

Гърци

Гърците (на гръцки: Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.

Драма

Драмата е сред 3-те основни литературни рода, наред с лириката и епоса. Писателите на драматически произведения (т.е. пиеси) се наричат драматурзи, а техните творби най-често биват изпълнявани от театрални актьори в театри.

В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основните видове драма са: трагедия, комедия и сатира (понякога към тези 3 вида се добавя и трагикомедията).

Думата „драма“ (на старогръцки език: δρᾶμα) означава „действие“. Драмата води началото си от култа към бог Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите, тъй като по време на погребения в Древна Гърция и в Тракия са се възпроизвеждали събития, герои на които са били мъртвите. Драмата е тясно свързана и с от култа към героите през епохата на Античността, а и в наше време. В древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на древногръцката драма нямало жени, а женските персонажи били изигравани от мъже, преоблечени като жени. В днешно време, почти без изключение, на театралните сцени ролите биват играни както мъже, така и жени.

Драмата възниква и се формира в контекста на атинските празници в Древна Гърция, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V век пр. Хр. Основните 3 жанра на класическата старогръцка драма са: трагедия, сатирна драма и комедия.

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация, на съвременната демокрация и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура (на западната философия, основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията).

Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.

Егейска Македония

Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция.

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия.

Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области.

До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година.

Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974, ожесточено потиска не само гърците, но населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Западна Македония

Западна Македония (на гръцки: Δυτική Μακεδονία) е една от 13-те области (на гръцки: περιφέριες) на Република Гърция. Главен град на областта е град Кожани.

Източна Македония и Тракия

Източна Македония и Тракия (на гръцки: Ανατολική Μακεδονία και Θράκη) е административна област в североизточната част на Република Гърция. Административно включва македонските номи Драма и Кавала, както и тракийските Ксанти, Родопи и Еврос. Център на областта е град Гюмюрджина (Комотини). Тази административна единица почти съвпада с историкогеографската област Беломорие, която обхваща Беломорска Тракия и частта от Македония между Струма и Места.

От ноември 2016 година управител на административна област Източна Македония и Тракия е Христос Метиос.

Крит

Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.

Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортина; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.

Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дестинация. Минойската цивилизация (2600 – 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Петрас, Русолакос, Фестос, Гортина и др. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Сития, Ханя, Ретимно.

Македонци

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици, посетили Македония през XIX и ранния XX век, твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“. Според други изследователи до началото на 40-те години на XX век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание. Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво – т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво – т.е. македонски българи, македонски гърци.

Марица

Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на Гърция и европейската част на Турция. Влива се в североизточната част на Бяло море. Дължината на реката е 472 km, от които на българска територия се намират 322 km и по този начин Марица е на четвърто място по дължина сред българските реки – след Дунав, Искър и Тунджа. Тя е най-дългата река, извираща от територията на България, с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110 m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница).

Национална библиотека на Гърция

Националната библиотека на Гърция (на гръцки: Εθνική Βιβλιοθήκη) се намира в близост до центъра на Атина. Тя е проектирана от датския архитект Теофил фон Хансен, като част от неговата известната трилогия на нео-класически сгради, включваща Академията на Атина и оригиналната сграда на Атинския университет. Тя е основана от Йоан Каподистрия.

Библиотека разполага с над 4500 гръцки ръкописа, една от най-големите колекции с гръцка азбука. Там се съхраняват много хрисовули и архивите на гръцката революция.

Сред притежанията на библиотеката са кодекс от четирите евангелия, приписвани на книжник Матей; ръкопис с унциален шрифт, фрагмент от Евангелието на Матея от 6 век, Flora Graeca Sibthorpiana на английския ботаник Джон Сибторп; Rigas' Chart по Ригас Велестинлис; The Large Etymological Dictionary, исторически византийския речник; и първото издание на Омирския епос и химни.

Старогръцки език

Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива вече под названието новогръцки език. Старогръцкият не представлява друг език, а е просто форма на цялостния гръцки език, просъществувала в определен исторически отрязък и преминала в следващата, която е довела до обособяването на новогръцкия език, който е и официален за днешната гръцка държава. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, оостров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.

Тесалия

Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области. Главен град на областта е Лариса.

Тесалия граничи с Македония на север, с Епир на запад, със Същинска Гърция на юг и Егейско море на изток. Преди гръцките тъмни векове, Тесалия е известна с името Еолия от Одисея на Омир.

Централна Македония

Централна Македония (на гръцки: Κεντρική Μακεδονία) е една от 13-те области на Гърция. Включва седем нома: Иматия, Солун (Тесалоники), Кукуш (Килкис), Пела, Пиерия, Халкидики и Сяр (Серес).

Областта граничи със Северна Македония и България на север, с област Източна Македония и Тракия на изток, Западна Македония на запад и Тесалия на юг, както и по море с областите Централна Гърция и Северен Егей.

От 2010 година областен управител на Централна Македония е Панайотис Псомиадис, но е заместен от Дионисис Псомиадис в 2011 година на тази длъжност, тъй като Панайотис е осъден от Апелативния съд на една година лишаване от свобода.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Членове
Наблюдатели
Членове
Партньори за
сътрудничество

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.