Гърци

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Градец (област Видин).
Гърци
Общ брой около 15 300 000
Значителен
брой в

Флаг на Гърция Гърция: 10 196 539 (2001)
Флаг на САЩ САЩ: 1 390 439[1] (2009)
Флаг на Кипър Кипър: 624 753 (2001)
Флаг на Великобритания Великобритания: 400 000
Флаг на Австралия Австралия: 365 147 (2006)
Флаг на Германия Германия: 304 607 (2008)
Флаг на Канада Канада: 242 685 (2006)
Флаг на Албания Албания: 105 000 (2008)
Флаг на Русия Русия: 97 827 (2002)
Флаг на Украйна Украйна: 91 500 (2001)
Флаг на Република Южна Африка Република Южна Африка

55 000 (2008)

Флаг на Бразилия Бразилия: 50 000 (2008)
Флаг на Аржентина Аржентина:30 000 (2008)
Флаг на Белгия Белгия: 15 742 (2007)
Флаг на Швеция Швеция:12- 15 000
Флаг на Казахстан Казахстан: 8 819 (2014)
Флаг на България България: 1 355 (2011)

Флаг на Армения Армения: 1 176 (2001)
Флаг на Северна Македония Северна Македония: 422 (2002)
Език Гръцки език
Религия православие
Сродни етно групи Индо-европейци

Гърците (на гръцки: Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.

Greece linguistic minorities
Етно-лингвистични групи в Гърция.

Произход на термина

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. През по-ранните исторически епохи самите гърци наричат себе си ахейци и данайци, а и всяко племе има различно име. Едва по-късно, но не по-рано от 8 – 7 век пр.н.е. те започват да наричат себе си елини, а страната си Елада. Названията се създават постепенно с образуването на гръцката народност[2].

На географското разположение на племената отговаря и разпространението на основните диалекти в старогръцкия език – йонийски, еолийски и дорийски. Чак след средата на 4 век пр.н.е. след укрепване на връзките между отделните гръцки градове-държави възниква общогръцкият език койне[3].

История

В Османската империя

През 1597 г. Файнс Морисън пише, че евреите и гърците „държат“ търговията на Турция.[4]

Кралство Гърция

Гръцкото национално-освободително движение от ранния XIX век води до образуването на самостоятелна държава на територията на древна Елада – Кралство Гърция. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на Лондонската конференция възбужда спорове сред учените. Този спор е причината за труда на Якоб Фалмерайер – „История на полуостров Морея през Средновековието“. В него той излага тезата си, че населението от началото на XIX век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто елинско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през Средновековието, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през VI век славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, населението с гръцко съзнание също е силно редуцирано вследствие на войните и асимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена от това население по островите, отново се разпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във византийци. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана рум миллет, на чиято основа през XIX век се формира гръцката нация. Независимо от това, през XX век в Гърция се използват специфични термини за някои негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. славяногласни гърци (българи), албаногласни гърци (арванити), влахогласни гърци (армъни), туркогласни гърци (караманлии), арменогласни гърци (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание. Днес в Гърция се приема, че съвременните гърци са преки потомци на древните елини. Същевременно официалните власти не признават съществуването на национални малцинства в страната, а само на езикови и религиозни такива.

Гърци в България

Според преброяването от 2011 година в България като етнически гърци се определят 1355 души.[5] Традиционни гръцки общности има в градовете по черноморското крайбрежие – Варна, Поморие, Бургас, Созопол, Ахтопол, както и в Пловдив и Асеновград. Голяма част от местното гръцко население в България се изселва в началото на XX век след антигръцките погроми в България и по силата на спогодбата за обмен на население между България и Гърция Калфов-Политис след Първата световна война. Част от гърците в България са потомци на политически емигранти, заселили се след Гражданската война в страната от средата на миналия век.

Вижте също

Литература

  • Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.

Бележки

  1. United States Department of State
  2. Попов 2009, с. 13.
  3. Попов 2009, с. 14.
  4. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 130.
  5. Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България 2011
Валовища

Вало̀вища или Вало̀вище, също Демир Хисар, или Демирхисар (на гръцки: Σιδηρόκαστρο, Сидирокастро, катаревуса: Σιδηρόκαστρον, Сидирокастрон, на турски: Demirhisar) е град в Гърция, в област Централна Македония, център на дем Синтика, както и на Валовищката епархия. Градът има 5711 жители (2001).

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна Швейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Древните гърци наричат племената живеещи в тази област келти, а римляните - гали. От там идва името на областта - Галия. Гай Юлий Цезар през 58 г. пр.н.е. достига с войската си до тези земи. Неговата седемгодишна война довежда до завладяването на тези земи и превръщането им в римска провинция Галия Комата. Неговият труд De Bello Gallico е основен източник за географията и нравите в региона. В него завоевателят ѝ разказва, че

Гъркомани

Гъркомани (ед. ч. гъркоманин, гъркоманка; на македонска литературна норма: гркомани; на румънски: grecomani; на албански: grekomani; на сръбски: гркомани) е термин, който се използва в България, Северна Македония, Румъния, Албания и други страни за хора с български, влашки или албански етнически произход, от областите Македония, Тракия и Епир, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. При първата употреба терминът е равнозначен на използваните в Гърция термини славяногласни гърци или гърци славофони (Σλαβόφωνοι Έλληνες), албаногласни гърци (арванитите) и влахогласни гърци (власите), по аналогия на туркогласните гърци – караманлиите. Термините възникват в Гърция в средата на XIX век.

Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика, с високи доходи на населението и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света). Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година, на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005. Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация, на съвременната демокрация и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура (на западната философия, основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията).

Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.

Егейска Македония

Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция.

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия.

Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области.

До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година.

Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974, ожесточено потиска не само гърците, но населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Елада

Елада (на гръцки: Ελλάδα, катаревуса Ελλάς) е ендоним за родната страна на гърците, за разлика от екзонима им гърци. Името гърци идва от латинското название на жителите на колонията Куме, от които то се разпространява през античността последователно върху Магна Греция и елинския свят, при това предимно в културен аспект. Етимологията за елини и Елада произлиза от град Фтиотида и масово навлиза в употреба през епохата на елинизма в гръко-римския свят и извън него. Дължим го на Омир, който го локализира в областта Ахилея (по името на страната на Ахил) между реките Епиней и Асоп.

Имена на гърците

Гърците се определят с няколко етнонима. Най-често използван е „елини“ (на гръцки: Έλληνες), свързано с Древна Гърция – на древногръцки Елада. Алтернативното име „гърци“ (на латински език: Graeci) е използвано от римляните и постепенно навлиза в други европейски езици през латинския. Според древногръцката митология родоначалник на народа е патриархът Елен, а негови потомци са еолийците, дорийците, ахейците и йонийците, което съответства на основните племена и говорени от тях диалекти, както в континентална Гърция, така и по крайбрежието на Мала Азия.

Днес самоназванието на гърците също е елини и то се използва като етноним. За първи път терминът „елини“ е употребен от древногръцкия поет Архилох през 7 век пр.н.е.

Микенците (наричани и ахейци от историците), говорят език, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV век пр. Хр. и считан за предшественик на старогръцкия. От друга страна Омир нарича племето, доминиращо нападателите в Троянската война ахейци. За първи път с екзонима елини Омир споменава едно малко племе от Фтиотида в южната част на Антична Тесалия между реките Епиней и Асоп. Това се потвърждава и от сведенията, достигнали до съвременната епоха от Херодот, Тукидид, Пароската хроника, Аполодор. От друга страна, на едно място Аристотел пренася Елада в Античен Епир. По повод на това съждение на Аристотел, в края на 19 век Едуард Майер в труда си на немски „Geschichte des Altertums“ (II т., Щутгарт, 1893 г.) приема, че елините в доисторическия си период са заемали Епир, откъдето са се преселили или са били изгонени в Тесалия, и заедно с миграцията се пренасят и старите племенни и регионални названия.

Късно-генеалогичната поезия (от Хезиод насетне) създава епонима елини от Елин, син на Девкалион и Пира, оцелял след големия местен потоп и намирайки го за родоначалник на древногръцкия (елински) народ. Брат му Амфиктион е родоначалник на Термопилско-Делфийската амфиктиония. Членовете на тази амфиктиония свързват своя произход с фтиотийците, които се наричат ​​елини, и разпространяват това название в древните и антични райони на северозапад от Атика до границите на Тесалия и Епир – днес Централна Гърция или исторически Същинска Гърция), а дорийците го пренасят в Пелопонес.

През VII век пр.н.е. главно в източната част на Елада възникват и съотносителните понятия като представа за варварите и панелините, но тези последващи названия постепенно се поглъщат и заменят от употребата на наименованието елини, която обединява всички племена говорещи древногръцки език, с изключение на македоните и епиротите със своя оракул в Додона, които обаче водят обособен в свои си общности самостоятелен социален живот.

Когато римляните срещат гръцки колонисти в Южна Италия, те ги наричат с името „Graeci“ и после го разпространяват към останалите гърци. Персийците пък ги наричат „Yaunas“ (Yunans) по името на жителите на покорената от тях Йония. Названието преминава с подобно звучене към евреите (Yevanim, на иврит: יוונים), арабите и турците. Думата влиза в езиците на Индийския субконтинент като „Yona“ и „Yavana“ (на санскрит). На грузински името съществува като Berdzeni (ბერძენი).

През късната античност (между 300 и 600 г. сл. Хр.), гърците се самоназовават Graikoi (на старогръцки: Γραικοί, „гърци“) и византийци/ромеи (на гръцки: на старогръцки: Ῥωμαῖοι/на гръцки: Ῥωμηοί/на гръцки: Ρωμιοί, „римляни“) като последният термин се използва след като всички гърци са покорени от Рим през 212 г. сл. Хр. По-късно терминът „елини“ се използва за последователи на древногръцката политеистична религия, която вече се счита за езическа след установяването на християнството от Теодосий I.

Кожани

Кожа̀ни (на гръцки: Κοζάνη, Козани) е град в Гърция с 35 242 жители, център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименния дем Кожани. Градът е център и на Сервийската и Кожанска епархия на Гръцката православна църква.

Македония (област)

Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 км² и население 4 750 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица (Алиакмон), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин.

Македонци

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици, посетили Македония през XIX и ранния XX век, твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“. Според други изследователи до началото на 40-те години на XX век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание. Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво – т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво – т.е. македонски българи, македонски гърци.

Мала Азия

Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Югозападна Азия.Полуостровът заема приблизително 3/4 от азиатската част на днешна Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция. Наименованията Анатолия и Анадол най-често се използват за вътрешността на полуострова – Анатолийското (Анадолско) плато в Малоазийската планинска земя.

Мала Азия е мястото на възникване на няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

Съвременните жители на Мала Азия говорят главно турски език, който се разпространява след завладяването на областта от Селджуките в края на 11, 12 и 13 век. Въпреки това статистически, до края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, като е имало и няколко български общности на територията ѝ. В югоизточните ѝ райони днес преобладават кюрдите.

Междусъюзническа война

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

Одрински вилает

Одринският вилает (на османски турски: ولايت ادرنه; на турски: Vilāyet-i Edirne) е вилает в Османската империя с център град Одрин (на турски Едирне). Одринският вилает граничи на запад с Солунския вилает, на север, след Съединението с България, на изток с Черно море и Цариградския вилает и на юг с Егейско, и Мраморно море.

През 1913 година след Междусъюзническата война и последвалото разорението на тракийските българи населението на вилаета е съставено от 306 411 мюсюлмани, 224 680 гърци, 19.773 арменци и 22 525 евреи.

Понтийски гърци

Понтийците (на гръцки: Πόντιοι, Ποντιακός Ελληνισμός, Έλληνες του Πόντου; на турски: Pontus Rumları) или още и понтийските гърци са етническа група от гръцки произход, потомци на имигранти от исторически Понт в североизточната част на Мала Азия (днес Турция). Говорят понтийски език.

Те живеят в Украйна, Грузия (по-голямата част са напуснали страната) и Русия (републиките и регионите на Северен Кавказ), Казахстан, Гърция и Турция. Самоопределението ромеи при тях преминава в понтийци, дадено им от гърците от метрополията. Говорят понтийски език, който сега е почти изчезнал. През ХХ век приемат за употреба руски или гръцки език.

Севернокипърска турска република

Севернокипърската турска република, съкратено СКТР (на турски: Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti или KKTC), е непризната държава, заемаща северната част на остров Кипър. Нарича се Турска федеративна държава Северен Кипър от 1975 до 1983 г.

Турция е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно международното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава ѝ до 1974 г. Именно към това мнение се придържат всички останали държави и ООН.

СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством буферна зона. Линията, разделяща острова на два сектора (така наречената „Зелена линия“), се охранява от контингент на ООН (ЮНФИКИП).

Столицата на СКТР е северната част на град Никозия, чиято южна част съответно е столица на Република Кипър.

Сяр

Сяр или Сер (изписване до 1945 година Сѣръ; на гръцки: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Сяр, част от административната област Централна Македония, както и на Серска и Нигритска епархия на Гръцката православна църква. Наброява 54 266 жители (2001).

Тракия

Тракия на гръцки: Θράκη, Траки, на турски: Trakya, Тракя, на латински: Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като Одринска или Източна Тракия, а настоящата гръцка като Беломорска или Западна Тракия. Жители на областта в древността са траките, от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели – българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят, понякога са наричани и тракийци.

Турци

Турците (на турски: Türkler) са народност от тюркската група, говореща турски език. Те са основната част от населението на Турция и Северен Кипър. Турски малцинства има и в Западна Европа, други части на Азия, Балканския полуостров и по други места. Конституцията на Република Турция не признава съществуването и самоопределението на етнически малцинства в държавата, а определя всички турски граждани като турци. Това води до продължителен конфликт с кюрдската общност, както и до турцизиране на голяма част от нетурските малцинствени групи в страната. Въпреки това, според изданието на CIA World Factbook от 2012 г. около 70 – 75% от населението на Турция се състои от етнически турци, кюрдите са около 18%, а други малцинствени групи между 7 и 12%. Според секретен доклад, изготвен за Съвета за национална сигурност на Турция от преподаватели от три турски университета в Източен Анадол, разработен през 2008 г. в страната има приблизително 55 милиона етнически турци, 12,5 милиона кюрди, 2,5 милиона черкези, 2 милиона босненци, 1 милион албанци, 1 милион грузинци, 870 хил. араби, 600 хил. помаци, 80 хил. лази, 60 хил. арменци, 25 хиляди асирийци, 20 хил. евреи и 15 хил. гърци.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.