Грънчарство

Грънчарството е занаятчийска технология за производство на керамика, при която глината се оформя в съдове, предимно за потребление.

Естетическите съображения често влияят на създаването на грънчарските съдове. Съвременните методи за серийно производство изместват традиционното грънчарство, поради което днес в индустриализираните страни то се концентрира повече върху естетиката, отколкото върху функционалността.

Човекът, занимаващ се с грънчарство, се нарича грънчар. Негов основен инструмент са ръцете му, въпреки че в историята на грънчарството са създадени множество други инструменти, като грънчарското колело, различни лопатки, оформящи и режещи инструменти, валяци.

BASA-2072K-1-352-3-Pottery in Bulgaria
Различни видове съдове от България. Източник: ДА „Архиви“
Makingpottery
Оформяне на керамика върху грънчарско колело в областта Кападокия, Турция
Traditional-pottery-workshop
Реконструкция на традиционна грънчарска работилница, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Троян

Историята на грънчарството

Голяма част от историята на грънчарството датира от праисторическия период, от който липсват писмени сведения. Затова историята на грънчарството се гради предимно върху източници от археологически находки. Тъй като керамичните изделия и грънците са от издръжливи материали са успели да се запазят в продължение на хилядолетия като археологическите паметници.

За да стане грънчарството част от човешката култура, са нужни няколко условия:

  1. Достъп до подходящ за изработката на грънчарски изделия. Археологическите обекти, където е намерена най-ранната грънчарска керамика е близо до находища на лесно достъпна глина, която може лесно да бъде оформена и изпечена на огън. В Китай има подобни големи находища от различни видове глина, което му дава значително предимство в развитието на ранното грънчарство.
  2. Възможност за достигане на подходяща температура, при която суровата глина да се изпече до такава степен, закаляваща я до краен продукт. Методи за поддържането на сигурен огън се развиват късно в културите.
  3. Грънчарят да има време за да оформи и изпече глинените съдове. Дори след като е постигнат контрол на огъня, не изглежда хората да развиват грънчарство, докато не започват да водят уседнал живот. Има предположения, че грънчарството е създадено, след като хората създават селското стопанство, което довежда до появата на постоянни селища.
  4. Трябва да има необходимата керамика, за да оправдаят средствата, необходими за производството.
Venus of Dolni Vestonice
Най-ранните известни керамични изделия от Граветска култура датирани от 29000 до 25000 г. пр. Хр.
CupisniquePottery
Бутилка в характерна форма с изображение на човек-котка.
JomonPottery
Древен съд от Дзомон периода. Реконструкция от фрагменти (10000 – 8000 г. пр. Хр.), Япония

Ранно грънчарство

  • Оформяне: Най-ранния способ за изработване на глинени съдове е изцяло ръчно чрез притискане и усукване на материала.
  • Печене: Най-ранния метод за изпичане на глината е „печенето в трап“, при което за сравнително къс период от време се достигат значителни температури, от порядъка на 900 °C.[1]
  • Материал: Ранните грънчари използват каквато глина имат на разположение в географска близост до тях. Въпреки това, най-ниско качествената червена глина е подходяща за печене при ниска температура и е използвана за най-първите глинени съдове. Глини, съдържащи пясък, песъчинки, натрошени черупки или натрошени керамични съдове често се използвани за направата на керамика печена в открити огньове, което позволява свободно изпаряване на водата и другите летливи компоненти от глина. Грубите частици в глината също предпазват от свиване по време на охлаждане, което способства да се намали риска от топлинен стрес и напукване.
  • Форма: Ранните глинени съдове са със заоблени форми и дъна за да се избегне напукването при наличие на ръбове и ъгли.
  • Гланциране: Поради необходимостта от високотемпературно печене, ранните грънци не са гланцирани.
  • Грънчарското колело е изобретено в Месопотамия в периода 6000 до 4000 г. пр. Хр. и революционализира грънчарството. Появяват се професионални грънчари способни да отговорят на нарастващата необходимост от съдове в появяващите се градове.

Грънци

Най-ранните форми на грънци са направени от глини, които са печени при ниски температури в яма или в открити огньове. Те са ръчно оформени и недекорирани. Тъй като негланцираните грънци са порести, те са с ограничена възможност за съхраняване на течности. Въпреки това, грънците имат непрекъсната употреба от неолита до днес. Те могат да бъдат направени от голямо разнообразие от глини. Много от глините, които могат да се превърнат в грънци при ниски температури са по-пластични, отколкото тези, които са печени при по-високи температури, особено тези, които се използват за порцелан.[2] Развитието на керамична глазура, ги прави в стъклоподобни и непорьозни като ги превръща в популярна и практична форма на грънчарството. Добавянето на декорации търпи развитие през цялата история на грънчарството.

Керамика

Гланцираната каменина е създадена още през 15 век пр.н.е. в Китай. Това постижение съвпадна с появата на пещи, в които може да се пече при по-високи температури. [3]

Порцелан

Порцелан, в най-тесния смисъл на думата, за първи път е получен в Китай по време на династия Тан (618 – 906 сл. Хр.). Порцелан се произвежда и в Корея и Япония, през 16-ти и 17 век, след като се намира подходящ каолин в тези страни. Той не е произвеждан извън тази зона до 18 век.[4]

История по света

Най-ранните известни керамични предмети са Граветските фигури, открити край селцето Долни Вестонице в съвременна Чехия. „Венера от Долни Вестонице“ е статуетка на гола женска фигура, датирана около 29000 – 25000 г. пр. Хр.[5] Най-ранните съдове, включват тези, изкопани от пещера Ючанян в южната част на Китай, датирани от 16000 г. пр. Хр.[6] и тези, открити в басейна на река Амур в руския Далечен изток, от 14000 г. пр. Хр.[7][8]

Други ранни съдове, са тези, направени от периода Дзомон в Япония от около 10500 г. пр. Хр.[9][10] Терминът „Дзомон“ означава „надпис с връв“ на японски. Това се се свързва с използването на пръчки с въжета по време на производството съдове и фигури.

Оказва се, че керамика се развива самостоятелно в Северна Африка през 10 000 г. пр. Хр. [11] и в Южна Америка по същото време. [12]

Далечния изток

Далечният изток е доминирал в историята на производството на керамика. Чирепи са открити в Китай и Япония от периода между 12 000 до 16 000 години. [6][13] В Япония, периода Дзорон има дълга история на развитие на грънчарството Дзорон, което се характеризира с щамповане от въжета на повърхността на керамиката, чрез натискане на въжето в глината, преди печенето. Гланцирана каменина е създаден като още през 15 век пр. Хр. в Китай. Порцелан е известен китайски от времето на династия Тан (618 – 906 г. сл. Хр.) и последващите династии. [14] Корейски грънчари, произвеждат порцелан още от 14 век. [15]. Те го пренасят в Япония през 17 век[16]

Тайната на порцелана е открита от ислямския свят, а по-късно и в Европа. Правени са много опити в Италия и Франция да бъде имитиран. Въпреки това не е произведен извън Ориента до 1709 г. в Германия. [17]

Централна Азия

Грънчарство се използва в древна Индия, включително области, които сега са част от Пакистан, по време на периода Мергарх II (5500 – 4800 г. пр. Хр.) и Мергарх III (4800 – 3500 г. пр. Хр.), известени като керамичен неолит и халколит. Керамика, включително елементите, познат като ед-Дур съдове, е създавана в райони на долината на Инд и е открита в редица обекти от Индуската цивилизация.[18][19]

Близък изток

Най-ранното производство на керамика в Близкия изток се поделя на четири периода, а именно: Хасуна периода (5000 – 4500 г. пр. Хр.), период Халаф (4500 – 4000 г. пр. Хр.), Убаид период (4000 – 3000 г. пр. Хр.), и периода на Урук (3500 – 2000 г. пр. Хр.).

Изобретяването на грънчарското колело в Месопотамия някъде между 6000 и 4000 г. пр. Хр. (Убаид период) революционизира производството на керамика.

Грънчарството започва в Плодородния полумесец от 7-то хилядолетие пр. Хр. Най-ранните форми, които са открити в Хасуна, са образувани от плочи, недекорирани, негланцирани, слабо изпечени, направени от червеникаво-кафяви глини. [20] В рамките на следващото хилядолетие, изделия са украсени мотиви със сложен дизайн и природни форми.

Вижте също

Източници

  1. Metropolitan Museum of Art
  2. Nelson(1966), pp.120 – 4
  3. Cooper(2010), p.54
  4. Cooper(2010), pp.72 – 79,160 – 179
  5. No. 359: The Dolni Vestonice Ceramics. // Uh.edu, 24 ноември 1989. Посетен на 4 септември 2010.
  6. а б "Chinese pottery may be earliest discovered." Associated Press. 2009-06-01
  7. 'AMS 14C Age Of The Earliest Pottery From The Russian Far East; 1996 – 2002.' Derevianko A.P., Kuzmin Y.V., Burr G.S., Jull A.J.T., Kim J.C. Nuclear Instruments And Methods In Physics Research. B223-224 (2004) 735 – 739.
  8. 'Radiocarbon Dating Of Charcoal And Bone Collagen Associated With Early Pottery At Yuchanyan Cave, Hunan Province, China.'Boaretto E, Wu X, Yuan J, Bar-Yosef O, Chu V, Pan Y, Liu K, Cohen D, Jiao T, Li S, Gu H, Goldberg P, Weiner S. Proceeding Of The National Academy of Science USA. June 2009. 16;106(24):9595 – 600.
  9. Diamond, Jared. Japanese Roots. // Discover. Discover Media LLC, June 1998. Посетен на 10 юли 2010.
  10. Kainer, Simon. The Oldest Pottery in the World. // Current World Archaeology. Robert Selkirk, September 2003. с. 44 – 49. Посетен на 23 март 2006. (Link currently not functional. 2010-04-09.)
  11. Barnett & Hoopes 1995:23
  12. Barnett & Hoopes 1995:211
  13. 'AMS 14C Age Of The Earliest Pottery From The Russian Far East; 1996 – 2002.' Derevianko A.P., Kuzmin Y.V., Burr G.S., Jull A.J.T., Kim J.C. Nuclear Instruments And Methods In Physics Research. B223-224 (2004) 735 – 739.
  14. Emmanuel Cooper, 10,000 Years of Pottery, 2010, University of Pennsylvania Press, p.54
  15. Cooper(2010), p.75
  16. Cooper(2010), p.79
  17. Cooper(2010), p.160 – 162
  18. Proceedings, American Philosophical Society (vol. 85, 1942). ISBN 1422372219
  19. Archaeology of the United Arab Emirates: Proceedings of the First International Conference on the Archaeology of the U.A.E. By Daniel T. Potts, Hasan Al Naboodah, Peter Hellyer. Contributor Daniel T. Potts, Hasan Al Naboodah, Peter Hellyer. Published 2003. Trident Press Ltd. ISBN 190072488X
  20. Cooper(2010), p.16
  • Emmanuel Cooper, 10,000 Years of Pottery, 2010, University of Pennsylvania Press
  • Glenn C. Nelson, Ceramics:A Potters Handbook, Holt, Rinehart and Winston, Inc., 1966
Алабастрон

Алабастронът е малък, удължен, плътен съд с полусферично дъно, тънка шия и завършващ отгоре с плосък диск с отвор. Обикновено е без дръжки, но има някои случаи, особено в Древна Гърция, при които са предвидени две плоски издатини за хващане, понякога перфорирани с няколко малки отвора за закачване. Вероятното му предназначение е да съхранява миро и парфюми, както се среща в сцени, рисувани по дравните вази, където алабастронът е изобразен като съд с аромати, ползвани след баня.Съдът дълго е използван в Коринт, но екземпляри от него са запазени само в образци на атинската керамика от средата на 6 век. Изработва се от различни материали, но главно от алабастър, откъдето идва и името му. Съществуват много примери за алабастрони, покрити с бяла глина, с идеята да имитират камък. Алабастрони от непрозрачно стъкло съществуват от 10 век пр.н.е. в Египет, 6 век пр.н.е. в Асирия и 2 век преди Христа в Сирия и Палестина.Най-ранните египетски образци наподобяват колони с палмови капители, малък цокъл като подставка и са обхванати от вълнообразни ленти от стъклена нишка. По-късните алабастрони обикновено са от тъмносиньо или млечнобяло стъкло. Горната част има фуниеобразна форма с широко отваряне или просто най-обикновено широко гърло. Декорацията се състои от миди, гирлянди, фестони, а най-често срещани са опръстените модели, при които особено характерен е обработеният зигзаг.

Амфора

Амфора (на старогръцки: ἀμφορεύς, съд с две дръжки) е античен съд, наподобяващ керамична ваза с яйцевидна форма, тясно дълго гърло и две вертикални дръжки, широко използван в древна Гърция и Рим. Служи основно за съхранение на зехтин и вино. Понякога амфорите са използвани в качеството си на урни.

За първи път се появяват през XV век преди новата ера и с тях се пренасят грозде, зехтин, вино, маслини и риба. Използвани са до XVII век.

Амфорите се изработват в много разнообразни размери и цветове. Най-големите достигат 150 cm, докато най-малките едва 30 cm. Изработвани са основно от глина, но се срещат и бронзови амфори. Вместителността може да бъде от 5 до 50 литра.

Арибал

Арибал е метален, глинен или стъклен съд за благовонни масла, използван през античността. Арибалът е с кълбовидно тяло и висока шия, понякога без дръжки.

Генгер

Архитектурно-етнографският комплекс „Генгер“ в Айтос е квартал и музей на открито в гр. Айтос.

Комплексът е действаща на открито етнографска експозиция, представяща най-типичните за Айтоския край народни художествени занаяти.

Глина

Глина е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смлени алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Глината е хигроскопична и при смесването си с вода получената пластична маса лесно се поддава на обработка, като същевременно съхранява формата си. Това я прави подходящ материал за производство на тухли, керемиди и керамика. Някои глини, поради разтворените в тях соли, притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.

Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са полимерни смеси от каолин, пясък, железен оксид и други, като размерът на нейните частици е под 0,005 mm. Тя е фино дисперсен материал.

Дейв Харолд

Дейвид (Дейв) Харолд (на английски: David 'Dave' Harold) е английски професионален играч на снукър и билярд, роден на 9 декември 1966 година в Стоук-он-Трент, Стафордшър, Англия.

Той е известен с прякорите "Твърдият" и "Стоук Потър" (името на родния му град в миналото е известен с грънчарство, индустрията по изработка на топки за снукър). Като аматьор играе под името Дейвид Харолд, но ставайки професионалист през 1991 г., вече е известен като Дейв Харолд. Има 3 деца.

Дейв е отличен състезател, който достига до 2 полуфинала и няколко четвъртфинала на ранкинг турнири. 4 поредни сезона е сред топ 16. Харолд е прочут тактик сред колегите си играчи по снукър. Сравняван е с великия Cliff Thorburn.

Дипилонски вази

Дипилонските вази се появяват в началото на VIII век пр. Хр. Те са част от късногеометричния стил (760 – 700 г. пр. Хр.) в древногръцката керамика. Наричат се Дипилонски, по името на мястото, на което е открито голямо тяхно находище – т.нар. Дипилонски некропол, намиращ се точно пред един от изходите на Атина, пред Дипилонската порта (Двойната порта, намираща се в близост до квартала на грънчарите – Керамейкос).

Те представляват своеобразни надгробни паметници на членове от атинската аристокрация (вероятно понякога са служели като съд за възлияния). Отличават се с необичайните си размери – много от тях достигат височина 1,5 м. По тази причина са изработвани на части, които впоследствие са съединявани с рядка смес от вода и глина (clay slip). Накрая са им поставяни по две двойни дръжки. При направата им са следвани точни пропорции: височината е два пъти по-голяма от широчината им, гърлото е с дължина два пъти по-малка от тази на тялото на съда.

Древногръцко грънчарство

Древногръцкото грънчарство е един от най-осезаемите изобразителни елементи на древното гръцко изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и днес високо се ценят от колекционерите. Древногръцките грънчарство и керамични фрагменти са едни от най-ценните инструменти, които археолози използват за изучаване на древногръцката история.Към древногръцката керамика се отнасят съдовете, изработени в периода от 9 до 3 век пр.н.е. Образци са намерени в цяла континентална Гърция, по бреговете на Мала Азия, в Италия (Магна Греция и Етрурия), както и в гръцките колонии.

Исторически музей (Гоце Делчев)

Общинският исторически музей в град Гоце Делчев, България, е открит през 1979 година.

Целта му е да съхранява и да популяризира историческото наследство на града и района.

Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография.

В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум. Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места.

В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Керамика

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки. Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.

В по-общ смисъл терминът се използва от 19 в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в древна Атина населен предимно с грънчари.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. Керамичните изделия са също така и добри топлоизолатори. Професионално керамика днес се изучава в Троян (троянска керамика) (Национална Гимназия за Приложни Изкуства „Проф. Венко Колев“) и Национална художествена академия в гр. София.

Киликс

Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина. Киликсите са образци на древногръцкото грънчарство и са се изработвали най-често от глина и по-рядко от метал. Украсявани са с фигурални елементи, растителни орнаменти или митологични сцени.

В България като археологически находки са откривани в некропола на Аполония (Созопол), Башова могила край с. Дуванлии, Пловдивско и на други места. През 2004 година експедиция ТЕМП открива в могилата Голяма Косматка златен киликс. Подобни съдове се срещат по-често в некрополи в егейските части на Балканския полуостров. В Археологическия музей в Солун са изложени 5 златни киликса (освен сребърните) и са представени като продукт на древногръцката торевтика.

Костилково

Костилково е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.

Кратер (съд)

Кратер (от древногръцкото κρατήρ, от глагола κεράννυμι, „смесвам“) е характерен за Древна Гърция керамичен съд (ваза), предназначен за смесване на вино и вода.

Кратерите са доста големи съдове, трудно преносими, след като са напълнени, и затова са били поставяни в средата на помещението, а разреденото с вода вино се е черпело от тях с други съдове.

Кютахия

Кютахия (на турски: Kütahya) е град в Западна Турция, административен център на вилает Кютахя. Населението му е 212 444 жители (2009). В градът е разположен университет, в който се обучават 25 000 студенти. В Кютахия е развита керамичната индустрия (производство на плочки и грънчарство).

Мем

Мемът (на английски: meme (/ˈmiːm/) е идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура.

Терминът произлиза от старогръцката дума мимема (на старогръцки: μίμημα, „нещо, което се имитира“) и по аналогия с термина ген. Въведен е от Ричард Докинс в книгата му „Себичният ген“ (1976) при обсъждане на еволюционното естество на разпространението на идеи и културни явления. Мемовете се разпространяват, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широкия смисъл може да бъде наречен имитация. Според Ричард Докинс разпространението на мемовете е проява на Дарвиновата теория под друга форма.

Мемовете следва да се разглеждат като живи структури не само в метафоричен, но и в технически смисъл. Когато се „посади“ мем в даден мозък, той буквално го опаразитява, превръщайки го в носител на разпространението на мем точно по начина, по който вирусът опаразитява генетичния апарат на клетката гостоприемник.

През 1988 г. понятието мем влиза в официалния списък на думи, предвиждани за бъдещите издания на Оксфордския речник на английския език, а през 1997 г. е добавено в речника.

Типични примери за мемове са хитовите мелодии, идеите, крилатите фрази, начинът на обличане, видовете грънчарство и архитектурните стилове.

Хуан Делиус (специалист в областта на мозъка) публикува подробна картина на това, как би изглеждал невронният хардуер на мем. Делиус подчертава ясното разграничаване между мемовете от техните („фенотипни“) въздействия. Той придава огромно значение на коадаптираните меметични комплекси, в които мемовете са селектирани заради взаимната им съвместимост.

Ойнохое

Ойнохое (от старогръцки: οἰνοχόη) е антична каничка за вино. Буквалният превод на думата означава ‘наливащ-вино’ (от οἶνος, 'вино' и χέω, ‘наливам’). Ойнохое често присъства в сцени от гръцки вази. По тях може да се види как разреденото с вода вино от кратерите е изливано в канички ойнохое и след това наливано в по-малки чашки за пиене на вино като киликси, фиали или кантароси.

Ойнохое е един от най-често срещаните древногръцки съдове и съществуват много различни вариации на формата. Изработван е от керамика, бронз, злато, сребро, а в по-късни периоди и от стъкло. Представлява съд с една дръжка, обикновено по-висок, отколкото широк.

Рукатка

Рука̀тката, срещана в някои български диалекти като ръка̀тка или уша̀тка, е традиционен старинен български глинен съд за подквасване и съхраняване на кисело мляко. Вместимостта ѝ е около 0,5 до 1 литър.

От външната страна е гледжосана, а отвътре — не. Така при подквасването на млякото суроватката се абсорбира от стените на съда като се получава плътен, и стегнат коагулум, а полученият продукт е гъст. Рукатката се отличава от глинените гърнета по малкия си обем, както и по формата, и местоположението на дръжката, която винаги е единична, и преминава над отвора на съда.

Освен за кисело мляко, рукатката в миналото се е използвала за пренасяне на пчелен мед, когато хората са отивали да работят на полето или са тръгвали на дълъг път.

Стамнос

Стамнос (на старогръцки: мн.ч.: Stamnoi; на латински: Stamnos) е съд в Древна Гърция, подобен на амфора. Служи за съхранение на вино, зехтин и други течности и е разработен в архейските времена вероятно в Лакония или Етрурия. Типичното е един капак за съда.

В Атина въвеждат стамнос ок. 530 пр.н.е. и са произвеждани за експорт в Етрурия. Днес са запазени почти 400 стамной.

В Етрурия произвеждат бронзови стамной от 6 до 4 век пр.н.е.

Стомна

Сто̀мната е глинен съд за пренасяне и съхранение на вода. Тя е част от традиционната покъщнина. Изработват се от грънчари и са с голямо разнообразие на форми и шарки.Стомните имат умерено издуто тяло, с профилирана, тънка и умерено висока шийка, една дръжка с отвор за пиене. Те биват големи, малки (бърдета), сватбарски, детски.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.