Градоустройство

Градоустройството изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване.

В по-общ смисъл градското планиране е част от институционализираното планиране и управление на физическата среда на дадено общество. Докато градоустройството изразява статичното, моментното състояние, то градското планиране обхваща процеса на развитие в непрекъснатостта на дейността „планиране“.

Ландшафтното планиране е повече концентрирано върху култивираната природна среда. Регионалното планиране има за предмет региони – по-крупни части от територията, но с по-малка детайлност, както и с повече застъпени икономически и социални аспекти.

В България за координацията и регионалното планиране отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството ([1].

Външни препратки

Агломерация

Агломерацията в градоустройството е селищно образувание, възникнало в резултат от свързване на големи градове и разположени около тях по-малки селища в обща урбанизирана територия. Агломерация понякога се нарича и процесът на агломериране, създаващ агломерации.

Условията за възникването на агломерации са териториалната близост на населените места и сложните многообразни връзки между тях (транспортни, промишлени, социални, културни). Сред най-големите агломерации в света днес са тези на Токио – 34,2 млн. жители, Гуанджоу – 24,9 млн. жители, Сеул – 24,5 млн. жители, Делхи – 23,9 млн. жители, Мумбай – 23,3 млн. жители, Мексико – 22,8 млн. жители и др. Най-големи агломерации в Европа са Лондонската, Парижката, Московската.

Създаването на агломерации представлява интерес за демографията и градоустройството, като агломерация е самата урбанизирана територия, а процесът се нарича субурбанизация. Агломерациите представляват обединение на големите градове с разположените около тях по-малки селища, които се наричат съответно ядро и агломерирани селища. Околните агломерирани селища са наричани още спътници (satellite city, cité satellite, Satellitenstädte, город спутник, микрорайон, сателит) или предградия, понякога градове-спални (dormitory town, cité-dortoir, Trabantenstädte). Условия за протичане на процеса са териториалната близост и съществуващите разнообразни производствени, транспортни, културни връзки.

Сливането на съседни агломерации, при което се образува много голяма по площ урбанизирана територия, се нарича метрополен регион или мегалополис.

Архитектура

Архитектурата (от старогръцки: ἀρχιτέκτων, „пръв/главен строител“) е наука и изкуство за изграждане на сгради и други строителни конструкции. Професията на архитекта обхваща различни дейности, свързани с проектирането и строителството на сгради или групи от сгради, както и на окръжаващото ги пространство, предназначено за обитаване или използване от хората.В широк смисъл архитектурата включва не само проектирането и изграждането на сгради, но разнородни дейности от най-едромащабните – планиране на цели области и държави (териториално устройствено планиране), проектиране на населени места и открити пространства, като улици, площади, градини, паркове (градоустройство и ландшафтна архитектура) – до най-дребномащабните, като конструиране на детайли или обзавеждане.

Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, включително срокове за изпълнение и себестойност. Документацията, създавана от архитекта (архитектурен проект) и включваща обикновено чертежи и технически спецификации, обикновено показва конструкцията и общото поведение на проектираната сграда.

Град

Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи признание на град или село. В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но в цялост гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена управленска и обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре осъществена транспортна система. Големите градове имат метра, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на тези градове достигат до 34 милиона (Токио).

В древността става въпрос за група от свободни хора (които могат да имат роби), обединени в независимо общество със свои закони, вяра и законодателство. Тези хора се обединяват, за да построят града. Подредбата на града е основана на особеностите на дейности, които да позволят търговията и съществуването на отделните единици. Създава се войска за защита на хората и тяхното имущество. Започва добива и преработката на метални руди (олово, мед, злато) в пещи, раждат се средища на занаятчийска дейност за метални сечива, оръжия, съдове, накити, производство на платове и керамика. Тези дейности включват и обмен с монети на културите и добитъка от земите около града. Значението на термина „град“ идва от обичаите на древна Елада, където градът е обозначен с думата „полис“.

Градът е развит сбор със струпване на сградни и инженерни съоръжения, обеспечаващи жизненоважни потребности на населението. Градът служи като средище на развитието на изкуствата, занаятите и техническите постижения. Градът не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм.

С изучаването на правилното устройство на града се занимава специална наука – градостроителство и градоустройство, която изучава законите и правилата на устройството на градовете. Градостроителството се заражда в недрата на архитектурата, но с времето обемът от знания се увеличава, нужни са повече сведения и за хигиената, стопанствотв, екологията, транспорта и много други.

Особено важно място за отделните страни имат столиците, мегаполисите и глобалните градове.

Детска площадка

Детската площадка е място, където децата могат да се забавляват: да се катерят на катерушки, да се ровят в пясъчник, да се люлеят, да тичат, така че да са под наблюдението на родителите им или бавачки. Предполага се, че площадките са по-безопасни от всички други места, дори и от домашната среда.

Изграждат се в населените места, по правило сред зелени площи.

Едропанелно строителство

Панелен блок (неформ. панелка) е жилищен блок, построен от стандартни стоманобетонни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие - домостроителен комбинат.

Към края на 80-те години на ХХ век на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни номенклатури.

Землище

Землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място (т.е. поземлените имоти и в селищната, и в извънселищната територия).

Тази дефиниция на термина е въведена с § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, при изменението му в ДВ, бр. 154 от 1998 г.

Терминът се ползва в значението му по тази дефиниция в документацията по създаване и поддържане на кадастъра на страната в изпълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Според дотогавашното традиционно разбиране, землище се нарича територията около населеното място, върху която се простират правата и административната му власт (т.е. извънселищната територия). Терминът продължава все още да се употребява в такова разбиране в някои действащи нормативни актове, например в Закона за устройство на територията, включително в § 5, т. 6 от Допълнителните му разпоредби.

Квартал

Кварта̀л (от лат. quartа – четвърт, през нем. Quartal) е част от населено място, ограничена от определени улици, понякога обособена социално, етнически, по време на застрояване и други . Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част.

Лозенец (квартал)

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от центъра на града и заемащ северната, най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.

Пауталия

Пауталия и още Улпия Пауталия е един от големите антични римски градове в провинция Тракия на мястото на днешния гр. Кюстендил, наследник на тракийско селище и средище на дентелетите (V-IV век пр. Хр.).

Към името му обичайно се прилага приставката Улпия, т.е. нарича се Улпия Пауталия, понеже император Траян дава на тракийското селище през 106 г. градски статут, а вероятно по това време то е и благостроено по римски образец.

Улпия Пауталия е повсеместно известна в целия гръко-римски свят най-вече със своя Асклепион (Пауталийски асклепион).

Предградие

Предградието е населено място или част от него (например квартал, малък град или друго селище), разположено в покрайнините на по-голям град. Някои предградия са част от метрополиси.

В исторически смисъл предградието е район в средновековните европейски градове, разположен извън градските стени на центъра. То може да се простира по протежение на околовръстния път или заедно с други предградия да образува кръг около града. Поради по-рядката си застроеност предоставя възможности за развитие на занаятчийството.

Днес терминът се използва още за причислени към община съставни външни на града населени места или за планирани разширения на градовете. Понякога така се наричат и сателитните градове (външните селища на големи агломерации), например предградията на Атина или тези в Ил дьо Франс около Париж.

Район (градско подразделение)

Градският район е съставна териториално-административна единица на голяма градска община. Той може да включва както напълно градски части, така и отдалечени квартали и отделни селища в прилежащите урбанизирани околности.

Райска градина

42.660674, 23.249602

Райската градина (градината на спирка „Шипка“) се намира в София, район Витоша, квартал Княжево, с обща площ от 13 декара. Създадена е като градина в средата на 1960-те години. от разнообразни дървесни и храстовидни видове.

На територията ѝ са засадени 183 дървета от следните видове:

обикновена ела (Abies alba), сребриста ела (Abies concolor), смърч (Picea excelsa), бодлив смърч (Picea Pungens), полски клен (Acer campestre), канадски клен (Acer dasycarpum), ясеносистен явор (Acer negundo), бяла бреза (Betula alba), каталпа (Catalpa bignonioides), череша (Cerasus avium), явор (Acer pseudoplatanus), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), (Malus baccata), източен чинар (Platanus orientalis), пирамидалната топола (Populus pyramidalis), летен дъб (Quercus robur L.), бяла акация (Robinia pseudacacia), бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), тритичинкова върба (Salix triandra L.), офика (Sorbus aucuparia L.), едролистна липа (Tilia grandifolia), дребнолистна липа (Tilia parvifolia), сребролистна липа (Tilia Argentea), бял бряст (Ulmus leavis).

Озеленяването включва и 680 храста от 31 вида, включително розариум с 300 рози. Също така са изградени 1493 м2 алеи и площадки с детски кът, беседка, водопроводна система и осветление.

Част от храстите, както и розариумът, вече не съществуват.

Римско градоустройство

Заплануваните римски градове са построени по обща квадратна схема – аналог на Кастра (Castra) (римските военни лагери). В средата на града се намира форум, пазарният площад, където също се състоят съдебни съвещания и политически дебати. Около форума се намират множество храмове (темпел), пазарно хале, съдебна сграда и други обществени сгради (както Курия). На форума се пресичат двете главни улици на града, Кардо (cardo, северо-южна акса) и Декуманус (decumanus, източно-западна акса). Всички други улици се намират паралелно на тях и разделят града като на шахматно табло в жилищни блокове (Инсула (insulae). Накрая целият град е заобиколен от градска стена, която също е паралелно към улиците и пази жителите преди всичко в провинциите от нападения. Стената има в идеалния тип по една градска врата на края на всяка акса.

Още при етруските четириъгълният уличен растър е разпространен. За най-ранен теоретик на тези планове се смята гръка Хиподам от Милет през 5 век пр.н.е. (така наречената „Хиподамска схема“).

Сен Дьони (Реюнион)

Сен Дьони (на френски: Saint-Denis) е град в Реюнион – отвъдморски департамент на Франция в Индийския океан.

Има 146 985 жители през 2015 г. Площта му е 142,79 км². Градът е основен административен и икономически център на острова.

Сидни

Сѝдни (на английски: Sydney, /ˈsɪdni/) е столицата на австралийския щат Нов Южен Уелс и най-големият град в Австралия и Океания. Разположен на източния австралийски бряг, градът обхваща залива Порт Джаксън, а периферията му се разпростира на 70 километра до Сините планини на запад, град Хоксбъри на север и областта Макартър на юг. Сидни е съставен от 658 предградия, 40 района на местно управление и 15 региона. Към юни 2017 година населението на агломерацията на Сидни се оценява на 5 131 326 души, а населението в централната градска част е около 146 297 души.

Сидни е най-големият финансов, транспортен, търговски и културен център в Австралия, съперничещ само с малко по-малкия Мелбърн.

Градът е основан като наказателна колония през 1788 година от капитан Артър Филип и става първото британско селище в Австралия. Днес Сидни е значима глобална и вътрешна туристическа дестинация и често е обявяван за един от най-красивите градове в света, почитан заради пристанището си, красивото крайбрежие, топъл климат и градски живот. XXVII летни олимпийски игри през 2000 г. значително допринасят за популяризирането на града. Градът също така е признат и за дом на две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни и моста Харбър Бридж. Според статистиката, през 2004 г. градът е бил посетен от 7,8 милиона австралийски туристи и 2,5 милиона посетители от чужбина.

Търговски център

Търговски център или мол (псевдоанглизицъм от американски английски: Shopping mall) е комплекс от една или повече търговски сгради със свързани магазини, планиран и управлявани от един собственик. Той е сравнително ново явление, станало възможно с напредването на индустриализацията и замогването на населението, появило се в края на 19 и началото на 20 век и постепенно разпространило се в останалите индустриални страни, а по-късно и в по-слабо развитите икономики по целия свят. В края на 20 век, към, търговските центрове често започват да се добавят кина и ресторанти.

Според определението на Международната асоциация на търговските центрове (Internatinal Council of Shopping Centers) търговски център в Европа е група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот с един собственик, имат с минимум 5000 m² брутна отдаваема площ (БОП) и собствен паркинг. Заради практиката магазини в търговски центрове да се продават обособено в България критерият за собствеността невинаги може да бъде приложен.

В България търговски центрове масово се появяват през 1960-те и 1970-те години, когато се използва понятието универсален магазин (градски универсален магазин – ГУМ).

Търговските центрове се делят на традиционни (молове, търговски центрове по главни търговски улици) и специализирани (търговски паркове, аутлети, тематични центрове), и се категоризират допълнително според обема на БОП като малки (5 – 20 хил. m²), средни (20 – 40 хил. m²), големи (40 – 80 хил. m²) и много големи (над 80 хил. m²).

Филипопол

Филипопол е едно от древните имена на днешния Пловдив, което е било най-разпространено през вековете. Филипопол е град с история на осем хиляди години. Територията на града е обитавана от момента на възникване на първите поселения през VI хилядолетие пр.н.е., въпреки множеството метаморфози, разраствания и свивания, което го прави един от най-древните постоянно населени градове в Европа.

Хутор

Ху́тор (на руски: Ху́тор, или още Миза от Mõis на естонски до Мы́за на руски) е населено място с много малък размер в някои страни, като Русия и Украйна.

Включва в себе си не повече от десетина къщи. Често е от семеен тип. Понякога с названието хутор се обозначава отделно стояща група от къщи, административно отнасящи се към по-голямо населено място.

С разширяването на хутора той може да се превърне в село (на руски: деревня; на руски: село̀) или в по-голямо населено място, но често в названието му остава определението „хутор“.

Център (град)

Център на даден град представлява центъра, част от центъра или централната част на един град. В САЩ, Великобритания или Канада това е downtown (даунтаун).

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.