Град

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Град.
Paris - Eiffelturm und Marsfeld2
Париж

Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото[1][2]. Градското население, за разлика от селското, се занимава с промишленост и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи признание на град или село. В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но в цялост гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена управленска и обслужваща, законова, здравна, жилищна и политическа структура, както и добре осъществена транспортна система. Големите градове имат метра, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на тези градове достигат до 34 милиона (Токио).

В древността става въпрос за група от свободни хора (които могат да имат роби), обединени в независимо общество със свои закони, вяра и законодателство. Тези хора се обединяват, за да построят града. Подредбата на града е основана на особеностите на дейности, които да позволят търговията и съществуването на отделните единици. Създава се войска за защита на хората и тяхното имущество. Започва добива и преработката на метални руди (олово, мед, злато) в пещи, раждат се средища на занаятчийска дейност за метални сечива, оръжия, съдове, накити, производство на платове и керамика. Тези дейности включват и обмен с монети на културите и добитъка от земите около града. Значението на термина „град“ идва от обичаите на древна Елада, където градът е обозначен с думата „полис“.

Градът е развит сбор със струпване на сградни и инженерни съоръжения, обеспечаващи жизненоважни потребности на населението. Градът служи като средище на развитието на изкуствата, занаятите и техническите постижения. Градът не е просто съвкупност от жилища, а самостоятелен многолик организъм[3].

С изучаването на правилното устройство на града се занимава специална наука – градостроителство и градоустройство, която изучава законите и правилата на устройството на градовете. Градостроителството се заражда в недрата на архитектурата, но с времето обемът от знания се увеличава, нужни са повече сведения и за хигиената, стопанствотв, екологията, транспорта и много други.

Особено важно място за отделните страни имат столиците, мегаполисите и глобалните градове.

Причини за възникване на града

Специалистите изследователи посочват многобройни възможни причини за това защо хората се събират заедно на едно място, за да изградят гъсто населени общности, но няма достатъчно доказателства за условията, които довеждат до създаването на градовете. Някои теоретици обаче прекалено силно наблягат върху това, което те считат подходящи предварителни условия, както и основни движещи сили, които са важни пподбуди.

Разпространената гледна точка е, че градовете първо се зараждат след неолитната революция. Тя довежда селското стопанство, което прави по-гъсти човешки поселения възможни, като по този начин подпомага развитието на града. Така че за основна причина за развитието на града може да се счита появата на селското стопанство. Има учени, които считат, че градът възниква преди селското стопанство, но такива идеи не са широко приети[4].

Друга причина за възникването на градовете може да се смята закрилата, която те предоставят по време на враждебни нападения и войни, защото са добре укрепени. Съществува пряка връзка между зараждането на един град и изграждането на укрепителната му система. Повечето градове се образуват около крепост, където при опасност населението може да намери закрила и убежище.

Трета причина за възникване на градовете е съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място и улесняване на търговията с тях. Много историци разглеждат отделянето на занаятите, бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения и новата организация на производството като основополагащ фактор за формиране на града.

Така например смята се, че на Балканите „укрепеният на хълм град“ се появява през втората половина на XII в. Градовете от XII-XIV са все още свързани със земеделието и скотовъдството.[5]

География и планиране на града

Haarlem-City-Map-1550
Карта на Харлем, Нидерландия, от около 1550 година. Градът е напълно заобиколен от защитна стена и канал.

Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на урбанистите и другите специалисти в градското планиране и тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план е този с вид на решетка или мрежа, използван още от древните римляни, в някои части на Америка, а също така в продължение на хиляди години в Китай. Това мрежесто или решетъчно планиране се използва в много британски колонии, особено в Северна Америка.

Древните гърци, които строят градовете си по Средиземноморието, също използват този вид планиране. Петнадесет века по-рано, индската цивилизация също използва подобно планиране. През Средновековието тенденцията е повече към линейно планиране. Примери за това са различи градове на юг от Франция. Решетъчното планиране е популярно отново през 19 век. Използвано е при строежа на Сан Франциско.

Друг вид планиране е радиалното, където всички главни пътища се събират в една точка. такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища за да се облекчи транспорта и да се избегнат задръстванията. Много градове в Нидерландия са построени по този начин – централен площад, заобиколен с концентрични канали. Всяко разширение на града е съпроводено със строене на нови защитни стени и канали. В Москва тази структура е все още много добре запазена.

Колкото се отнася до географията, обикновено се избира място, което да е добре природно защитено – на равна площ в близост до планини. Лесният достъп до питейна вода е също много съществен. Друг съществен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат.

История на града

Градовете в Древността

Mohenjodaro Sindh.jpeg
Развалините на Мохенджо-Даро

Ранните градове възникват в редица региони на древния свят. Месопотамия може да претендира за най-ранните градове, по-специално Ериду, Урук и Ур. След Месопотамия, тази култура се пренася в Сирия и Мала Азия, както се вижда от град Чаталхьоюк (7500 – 5700 пр.н.е). Това е най-големият неолитен некропол, открит до момента. Въпреки че понякога се твърди, че в Древен Египет липсва урбанизъм, няколко вида градски населени места са открити в древни времена.

Индската цивилизация в древна Индия и древен Китай са две други места с местни градски традиции. Сред първите населени места в Стария свят, Мохенджо-Даро на индската цивилизация, намиращ се в днешен Пакистан, съществувал от около 2600 пр.н.е. до 1900 пр.н.е., е един от най-големите, с население от около 40 000 или повече жители.[6] Мохенджо-Даро и Харапа, големите столици, са сред първите градове, които използват мрежов градски план, дренаж, унитаз, както и градски канализационни системи. Малко по-късно, отличителна градска традиция е развита в района на Кхмер, Камбоджа, където Ангкор се превръща в един от най-големите градове (по площ) на света.

Ur-Nassiriyah
Ур, един от най-древните градове в Месопотамия

В древна Америка началото на градските традиции са разработени в Мезоамерика и Андите. Мезоамерика вижда увеличаване на ранната урбанизация в няколко културни региони, включително маите, сапотек на Oaxaca и Теотиуакан в централно Мексико. По-късни култури, като ацтеките се осланят на тези ранни градски традиции. В Андите, първите градски центрове са разработени от чавинската култура и тази на моче, следвани от големите градове на уарите, чиму и цивилизацията на инките.

Този списък от началото на градските традиции се отличава с разнообразието си. Археологически разкопки в тези градски територии показват, че някои градове са рядко населени политически столици, други търговски центрове, и трети имат предимно религиозна насоченост. Някои градове имат големи, гъсто населени популации, докато други извършват градски дейности в сферите на политиката или религията, без да са непременно големи. Теориите, които се опитват да обяснят древния урбанизъм с един-единствен фактор, например икономическата изгода, не успяват да уловят диапазона на всички промени, документирани от археолозите.

Ръстът на населението на древните цивилизации, формирането на древните империи и концентрирането на политическата власт, ръстът в търговията и производството довежда до все по-голямо съсредоточаване на капитал в тези населени места, които стават центрове за търговия и промишленост, като Александрия, Антиохия, Патна, Картаген, древен Рим, Константинопол (по-късно Цариград), както и китайски, индийски и мюсюлмански капитали, които създават градове с над половин милион население.

Градовете в Средновековието

Schedelsche Weltchronik - Paris-noborder
Париж през 15 век
Bizansist touchup
Константинопол

Средновековните градове от 5 век, както показва историята на Рим, Константинопол и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. Още през 9 век се оформят някои градове в Италия – Венеция, Генуа, Пиза, Неапол и Флоренция, както и на юг във Франция – Марсилия, Арл и Монпелие). Тяхното равитие е вследствие на търговските им връзки с Византия и арабския свят. В периода 11 – 12 век, най-големите градове на Европа са Рим, Париж, Лондон, Кьолн, Киев и други.

Градовете често се разрастват на мястото на отбранителни укрепления (замъци, крепости и др.) и около тях. Това се отразява и в етимологията: „град“ (в църковнославянския език – „градъ“) буквално означава оградено, защитено място (сравни полската дума gród – „крепост“ [7]).

Независимо от това, че още в периода на ранното Средновековие в Западна Европа съществуват градове, съхранени от времето на Римската империя или възникнали след това административни единици с църковни центрове, те не са центрове на занаяти и търговия.

Докато Дейвид Кеслър и Питър Темин разгледат древния Рим като най-големият град преди 19 век, Лондон е първият град, който надвишава 1 милион души население[8]. Джордж Моделски счита средновековен Багдад с население от около 1,2 милиона души за най-големия град преди 19 век и Лондон за първия с население от над един милион души[9]. Други смятат, че населението на Багдад може да е надвишавало 2 милиона през 9 век[10].

От 9-ти до края на 12 век град Константинопол, столицата на Византия е най-големият и най-богатият град в Европа с население от близо 1 милион[11][12].

В изключителни случаи, като тези на Венеция, Генуа или Любек, самите градове стават мощни държави, взимайки понякога околните райони под техен контрол или създавайки обширни морски империи. Подобни явления съществуват и другаде, както в случая на Сакай, която се радва на значителна автономия в края на средновековна Япония.

Модерните градове

Slum in Glasgow, 1871
Беден квартал на Глазгоу от 1871 г.

Докато градовете-държави, или полиси, на Средиземно и Балтийско море продължават да съществуват и през 16 век, в Европа големите столици се възползват от ръста на търговията след появата на презокеанската търговия на Атлантическия океан. В началото на 19 век, Лондон става най-големият град в света с население над един милион, докато Париж съперничи на най-добре развитите регионални традиционни столици Багдад, Пекин, Истанбул и Киото. По време на испанското колонизиране на Америка е широко използвана старата концепция на римски град. Градовете са създавани в средата на новозавладените територии и са длъжни да се съобразяват с административни, финансови и урбанизационни закони.

Город (2016)

Повечето градове остават далеч по-малки, през 1500 г. само около две дузини места по света съдържат население повече от 100 000 жители. Едва през 1700 г. нарастват на четиридесет, а през 1900 година до 300. Малък град от началото на модерния период може да съдържа едва 10 000 жители, дори по-малко.

Нарастването на съвременната индустрия от края на 18 век нататък води до масова урбанизация и възход на новите големи градове, на първо място в Европа и след това в други региони, като новите възможности привличат огромен брой мигранти от селските общности в градските райони. Изобретяването на железниците намалява транспортните разходи, големи производствени центрове започнаха да се появяват, като по този начин се улеснява миграцията от селските към градските райони. Въпреки това, градовете по време на тези периоди са често смъртоносни места за живеене поради здравословни проблеми, причинени от замърсена вода и въздух и заразни заболявания. В САЩ по време на Голямата депресия от 1930 г. градовете са силно засегнати от безработицата, особено тези с тежка промишленост.

През 1950 г. иам 83 града с население над 1 милион жители. През 2000 г. броят им е 411, а през 2010 – над 800.

През 2000 г. 18 града са с население над 10 милиона жители, докато през 2010 г. те са 23. Ако темповете на развитие продължат, то предвижданията са населението на градовете да се удвоява всеки 38 години. В Европа 50% от градското население живее в малките градове.

Днес населението на света е повече от половината градско[13].

Година Брой на жителите в градовете[14] Процент на жителите в градовете
в сравнение с общото население на Земята[14]
1900 220 млн[15] 13 %[15]
1950 736,796 млн 29,1 %
1960 996,298 млн 32,9 %
1970 1 331,783 млн 36 %
1980 1 740,551 млн 39,1 %
1990 2 274,554 млн 43 %
2000 2 853,909 млн 46,6 %
2005 3 164,635 млн 48,6 %

Микроклимат

Съвременните градове са известни със създаването на свой собствен микроклимат. Това се дължи на голямото струпване на абсорбиращи топлината повърхности, които се загряват от слънчевата светлина и каналите за дъждовна вода в подземните проводи.

Отпадъците и отпадните води са основните проблеми за градовете, както е и замърсяването на въздуха, идващи от различни форми на горене, като камини, дърва или въглища и двигатели с вътрешно горене. Други негативни външни ефекти включват здравни последици, като например заразни болести, престъпност, задръствания. Градовете предоставят по-голямо взаимодействие с повече хора, отколкото в селските райони, като по този начин съществува по-голяма вероятност за пренасяне на заразни болести. Престъпността е също повод за притеснение в градовете. Проучванията показват, че нивото на престъпността в градовете е много по-висока.

Градовете също генерират положителни ефекти. Близостта улеснява разпространението на знание, помага на хората и фирмите да обменят информация и да генерират нови идеи. Пазарът на труда дава възможност за по-добро съответствие между фирмите и уменията на физическите лица. Друг положителен ефект на градовете идва от различните социални възможности, по-големите градове обикновено предлагат по-голямо разнообразие на социални интереси и дейности.

Градовете могат да имат положително влияние върху околната среда. Животът в града може да бъде най-доброто решение за справяне с нарастващия брой на населението и справяне с пренаселеността. Това е така, защото градовете концентрират човешката дейност на едно място.

Градът в България

Kavarna Bulgaria aerial photo from the Black Sea
Каварна

В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. През 2005 година е въведено изискването село, обявявано за град, да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места – не по-малко от 1000 души.

Има селища със статут на град поради исторически и културни причини (Мелник), а също и такива, получили този статут поради политически причини (Правец, Каблешково и др.)

Съвременното явление на екстензивен растеж на предградията, развитие на градската общност и миграция на градското население към селата допълнително усложняват определението за град, тъй като по този начин се създават градски общности, които са такива в икономически и културен аспект, но им липсват другите характеристики на градските местности.

Някои форми на заселничество, които не са селски – като временни миньорски селища, може определено да не са селски по характер, но да не са със сигурност и градски. На тях Министерският съвет на НРБ е давал статут на селище от градски тип. В днешно време това е неофициално, разговорно понятие.

Много от градовете в България имат древна история. Някои възникват като тракийски селища – София (Сердика), Пловдив (Пулпудева), Ямбол (Кабиле), Стара Загора (Верея) и тн. През 8 век пр.н.е. се появяват първите гръцки градове–колонии. Средновековните български градове се различават съществено от античните градове. Плиска и Преслав, чийто укрепителни съоръжения взаимстват много от древните традиции, нямат истинска улична мрежа, липсват и водопроводи и канализация. По време на османското владичество липсват предпоставки за истинско развитие на града. Основните единици са махалите със свой характерен облик.

Преди Освобождението статут на град имат 88 селища, в средата на 20 век – 106, докато днес градовете наброяват 256 с общо население 6 105 000 жители. Това означава, че в селата живеят не повече от милион и половина жители.

Най-големите градове в България са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

Градоустройство

Градоустройството е техническият и политически процес на планиране на използването на земята и проектиране на градската среда, включително транспортните мрежи, така че да се осигури систематичното развитие на селищата. То включва елементи на изследвания и анализи, стратегическо мислене, архитектура, обществени обсъждания, формулиране, провеждане и управление на политики.[16] Планирането на градовете може да включва различни документи, като стратегически планове, подробни планове, квартални планове, консервационни планове.

Началото на съвременното градоустройствено планиране е поставено от движението за реформиране на градовете, възникнало като реакция на хаотичните индустриални градове в развитите страни в средата на XIX век. В края на XX век концепцията за устойчиво развитие заема централно място в теорията на градоустройството.[17]

Урбанистика и урбанизация

Урбанистиката е наука, посветена на развитието на различните градски сиситеми като транспорт, екология, инфраструктура и други подобни. Тя изучава взаимодействието помежду ум, както и с жителите на града. Урбанистиката е свързана както с архитектурата, така и с географията и в много отношения с градоустройството. Урбанистиката е тясно свързана и с градската култура и дизайн. Урбанизаципта от друга страна е процесът на повишаване на ролята на града в развитието на обществото, увеличаване на грдското население за сметка на селското и създаването на градска култура и традиции.

Видове градове

  • Античен град – под античен град обикновено се разбира градовете от Близкия изток по време на древността или по-специално бронзовата епоха.
  • Вечен град – вечният град е прозвище и синоним на Рим
  • Гарнизонен град
  • Глобален град или световен град е сравнително ново понятие и означава град от световна класа, който по един или друг начин има пряко и съществено влияние върху световните дела. За целта могат да се използват социално-икономически, културни и/или политически средства.
  • Град-герой е почетното звание на 12 града в бившата СССР и една крепост, дадено им след Втората Световна война. Това са Москва, Ленинград (днес Санкт Петербург), Сталинград (днес Волгоград), Киев, Одеса, Севастопол, Брестка крепост, Новоросийск, Керч, Минск, Тула, Мурманск и Смоленск.
  • Град-държава е понятие с което се обозначават малки държави, чиято територия е сравнително по-малка от територията на други държави, понякога с големината на един единствен град.
  • Град-окръг е дефиниция за административна единица, която е едновременно по име, територия или друг показател, едно и също понятие.
  • Град призрак е град без постоянно население, който е бил изоставен, най-често защото източникът на приходи за населението е изчезнал или след природно бедствие. Други фактори, поради които един град може да обезлюдее, са липсата на вода, пренасочването на важни шосейни и ЖП връзки, липса на икономическа активност, човешка намеса и други. Понякога войни или геноцид са прекъсвали живота на даден град и той никога не е бил заселван отново, а в други случаи големи райони са обезлюдени след нареждане на правителството за отнемане на земята и евакуация на хората.
  • Закрит град е град, затворен и недостъпен както за посещение, така и за живеене в бившата СССР, а също и САЩ.
  • Заспал град
  • Изгубен град е понякога реално съществувал, истински град, а в други случаи само плод на човешкото въображение. Изгубен град се нарича населено място, което с течение на времето запада и става необитаемо поради ред причини. Разликата с град-призрак е, че градовете-призраци са сравнително отскоро.
  • Космополитен град, Международен град – понятия, които означават голям град с население от различни култури и раси.
  • Морски град – град с излаз на море
  • Океански град – град, разположен на брега на океана
  • Планински град – град, разположен на определена височина над морското равнище, град с планински климат
  • Планиран град
  • Побратимен град е град, който е обвързан с друг град с цел да се поощрят контактите и културните връзки между двата града.
  • Провинциален град – провинциалният град за разлика от столичния град, се намира в провинцията, обикновено се говори за малък провинциален град и се има предвид, че в него липсват много от характерните за големия град придобивки като барове, кинотеатри, опера, ресторанти, големи магазини и молове.
  • Промишлен град, Индустриален град
  • Пустинен град – град, разположен в място с пустинен климат
  • Религиозен град
  • Речен град – град, разположен на брега на река
  • Свещен град е населено място, което по исторически и други причини се превръща в обект на периодично поклонение от вярващи от различни религии.
  • Селище от градски тип
  • Селски град
  • Студентски град е жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Понятието може да се използва и в по-широк смисъл.
  • Столица

Свързани понятия

Бележки

  1. Goodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography. London: Penguin.
  2. Kuper, A. and Kuper, J., eds (1996) The Social Science Encyclopedia. 2nd edition. London: Routledge.
  3. Мир архитектуры. Москва, Молодая гвардия, 1990. ISBN 5-235-00487-6. с. 351.
  4. Jacobs, Jane (1969). The Economy of Cities. New York: Random House Inc
  5. Градът, д-р Явор Василев
  6. Kenoyer, Jonathan Mark (1998) Ancient Cities of the Indus Valley Civilization. Oxford University Press, Karachi and New York.
  7. ucoz.ru
  8. The organization of the grain trade in the early Roman Empire, David Kessler and Peter Temin
  9. George Modelski, World Cities: –3000 to 2000, Washington DC: FAROS 2000, 2003. ISBN 0-9676230-1-4. See also Evolutionary World Politics Homepage.
  10. Trudy Ring, Robert M. Salkin, K. A. Berney, Paul E. Schellinger. International dictionary of historic places, Volume 4: Middle East and Africa. // {{{journal}}}. Taylor and Francis, 1996. с. 116.
  11. Cameron, Averil. The Byzantines. John Wiley and Sons, 2009. ISBN 978-1-4051-9833-2. с. 47/296.
  12. Laiou, Angeliki E.. Writing the Economic History of Byzantium. // The Economic History of Byzantium (Volume 1). Washington, DC, Dumbarton Oaks, 2002. с. 130 – 131.
  13. Mayday 23: World Population Becomes More Urban Than Rural. // News.ncsu.edu. Посетен на 7 февруари 2009.
  14. а б World Population Prospects: The 2006 Revision and World Urbanization Prospects: The 2007 Revision. // Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat. Архив на оригинала от 21 август 2011. Посетен на 30 април 2009. (на английски)
  15. а б World Urbanization Prospects: The 2005 Revision. // Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat. Архив на оригинала от 21 август 2011. (на английски)
  16. Taylor 2007.
  17. Wheeler 2004.
Цитирани източници
  • Taylor, Nigel. Urban Planning Theory since 1945. London, Sage, 2007. (на английски)
  • Wheeler, Stephen. Planning Sustainable and Livable Cities. Routledge, 2004. (на английски)
Англия

А̀нглия (на английски: England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със Северно море, Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, на македонска литературна норма: Битола; на сръбски: Битољ или Bitolj; на гръцки: Μοναστήρι; на турски: Manastır; на албански: Manastiri; на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

Велес

Вѐлес (на македонска литературна норма: Велес) е град в централната част на Северна Македония, разположен на река Вардар. Градът е център на Община Велес и на Повардарска епархия. Турското му име е Кьопрюлю (Köprülü), което означава мост. От 1946 до 1996 г. градът носи името Титов Велес в чест на комунистическия диктатор Йосип Броз Тито. Южно от града се намира пещерната църква „Свети Марко“.

Гоце Делчев (град)

Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп, на турски: Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев.

Градове в България

Градовете в България към днешна дата са 257 на брой.

В проектоизменение в Закона за устройството на територията, одобрено от Министерския съвет на 26 март 2009 г., градовете се разпределят в категории според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

„много големи градове“ – с население над 200 хил. жители;

„големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители;

„средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители;

„малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители;

„много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.В тази статия градовете са първоначално подредени по настоящ адрес според данни за населението от ЕСГРАОН към 15 юни 2014 г. Прирастът на населението е изчислен за период от 6 месеца въз основата на официалните статистически данни, публикувани от ЕСГРАОН и датирани към 15 декември 2004 и 14 юни 2005 г.С удебелен шрифт са обозначени областните центрове, а с наклонен – градовете, които не са общински центрове.

Посочена е и годината на обявяването им за градове, като данните са взети от Националния регистър на населените места. Там, където не е посочена година, означава, че селището е било град преди 03.03.1878 г. С наклонен шрифт е отбелязана годината на обявяване на селището за т. нар. селище от градски тип.

Константинопол

Константинопол (на средногръцки: Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; на гръцки: Κωνσταντινούπολη; на латински: Constantinopolis; на османски турски: قسطنطينيه, Kostantîniyye; на турски: Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

Кот д'Ивоар

Република Кот д'Ивоар (на френски: République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро.

Лос Анджелис

Лос Анджелис (също Лос Анжелос, Лос Анджилиз и др.) (на английски: Los Angeles, /lɒs ˈændʒəliːz/, съкратено LA) е град в Съединените американски щати, административен център на окръг Лос Анджелис в щата Калифорния.

С население 3 904 657 души (2014) Лос Анджелис е вторият по население град в Съединените щати след Ню Йорк и едно от най-големите икономически, културни и развлекателни средища в света. Разположен е в областта Южна Калифорния и заема територия от 1 302 km².

Град Лос Анджелис е центърът на наброяващия 18 милиона жители (2010) Район на Голям Лос Анджелис – една от най-големите градски агломерации в света и втората по население в Съединените щати. Окръг Лос Анджелис, чийто административен център е градът, е най-населеният и един от етнически най-разнородните окръзи в страната, а районът на Лос Анджелис е определян като най-разнородният сред големите американски агломерации.Узаконен е като град в Калифорния на 4 април 1850 г., когато броят на жителите му е едва 1610. По данни от 2000 г. населението му е 3 694 820, но според Калифорнийския финансов отдел към 1 май 2005 населението на града е 3 957 875 души, а на градската агломерация – 17 786 419 души. Заема площ от 1200 km², което го прави по-голям от Чикаго. Градът е двукратен домакин на Олимпийски игри – през 1932 и 1984 г. През 1994 г. на стадион „Роуз Бол“ в Пасадина се играе финалът на световното първенство по футбол между Бразилия и Италия.

Наречен „Град на ангелите“, Лос Анджелис е водещ център на света на бизнеса, международната търговия, забавления, култура, медии, мода, наука, спорт, технологии и образованието, и се класира на трето място в класацията за най-богатия град и на пето в класацията за най-силен и влиятелен град в света. Градът е дом на известни институции, покриващи широка гама от професионални и културни области и е един от най-съществените икономически двигатели в рамките на Съединените щати. Заради Холивуд той е известен също като „Развлекателната столица на света“, водеща в света в създаването на филми, телевизионни продукции, сценични продукции, видео игри, и звукозапис. Значението на развлекателния бизнес в града го прави дом на много известни личности.

Милано

Милано (на италиански: Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия той се равнява на около 4 милиона – най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Миланската политехника е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн.

Монако

Княжество Монако̀ (на френски: Principauté de Monaco; на италиански: Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

Разположено е на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 кв. км.

Неапол

Неапол (на италиански: Napoli, от гръцкото Nea polis, Нов град) след Рим и Милано е третият по големина град в Италия.

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население 346 893 души по настоящ адрес (към 31.12.2018 г.). Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на област Пловдив, община Пловдив, община Марица, община Родопи и е най-голямото стопанско ядро на Южния централен район.

Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е., а от каменно-медната епоха (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени и консервирани са древни паметници като античния театър, римския одеон, агората (римския форум), римския стадион, късноантична сграда „Ейрене“, епископската базилика, малката базилика и други.

Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии.

В Пловдив се провеждат множество културни прояви: международният панаир, международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум „Sounds of The Ages“, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др.

Пловдив е избран за европейска столица на културата за 2019 година съвместно с още един европейски град – Матера в Италия.Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“.

Прилеп (град)

Прилеп (изписване до 1945 година Прилѣпъ; на македонска литературна норма: Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, разположен в северната част на областта Пелагония, сред Прилепското поле. Градът е център на едноименната община и е известен като Град на тютюна, заради отглеждания в околностите му тютюн, както и като Градът под Марковите кули – по името на издигащата се над него крепост, която през Средновековието е средище на Прилепското кралство, управлявано от Марко Мърнявчевич (Крали Марко).

Русе

Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в страната. Разположен е на североизточната граница на страната с Румъния. Градът е административен център на община Русе и област Русе, както и икономически, транспортен, културен и образователен център от регионално и национално значение. Населението на Русе е 142 902 души (по данни на НСИ към 31.12.2018 г.), което го затвърждава като петия по големина град в България. Отстоящ на 310 km от София и на 75 km от румънската столица Букурещ, градът е потенциален стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, утвърдената му роля на важен промишлен център, както и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав – Дунав мост. Реката приобщава града и към европейския транспортен коридор № 7, създавайки условия за търговско и круизно речно плаване.

Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало. Още преди хилядолетия (от II в. пр.н.е.) на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост Сексагинта Приста, която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. Налице са археологически находки, свидетелстващи за съществуването на тракийско селище преди възникването на Сексагинта Приста. След опустошаването на средновековния град Червен, който е бил сред важните средища на Второто българско царство, редом със столицата Търновград, голяма част от жителите на разрушената крепост са мигрирали към разрастващото се селище на територията на днешен Русе. По време на османското владичество градът продължава да се развива, като се превръща във важен пристанищен търговски център и военно укрепление.

Русе е роден град на редица български възрожденци, радетели на българския дух, революционери и участници в Освобождението. Редом с това обаче той е и един космополитен за времето си, толериращ различни вероизповедания и възприемащ технологични и социални нововъведения европейски град. След Освобождението градът е най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX-ти и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град.

Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата. Жителите и гостите на Русе имат възможността да се насладят на архитектура, уникална за България. Аристократичният и романтичен дух на града привлича все повече туристи.Девизът на Русе е „Град на свободния дух“.Русе е родното място на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети.

Скопие

Скопие (на македонска литературна норма: Скопје; на албански: Shkup или Shkupi, Шкуп, Шкупи, на сръбски: Скопље или Skoplje, Скоплье, на турски: Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония с 668 518 жители (2006). Той е център и на отделната административно-териториална единица Град Скопие, както и на Скопския статистически регион.

Столица е на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират най-важните учреждения на страната – Македонска академия на науките и изкуствата, Скопски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър, както и многобройни индустриални предприятия, осигуряващи половината от производството на Северна Македония.

Стара Загора

Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България. Той е център на едноименните община, област и регионална асоциация на общините РАО Тракия. Градът е шестият по големина в страната с население от 135 715 души по данни на НСИ към 31.12.2018 г. и образува петата по големина градска агломерация в България с население от 213 444 жители (към септември 2007 г.), както и център на 5-ата по големина област в България с население към 31 декември 2016 г. от 321 377 души. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по БВП на глава от населението в страната.

В града се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър „Гео Милев“, античният Форум на Августа Траяна, а на 14 km от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. През 1925 г. е открита втората след София опера в страната – Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора), а през 1895 г. – първият градски парк от европейски тип в България-Аязмото. В града се намират още и Музеят на религиите и музей „Неолитни жилища“.

Столица

Столицата е най-главният град на една държава. Обикновено столицата е градът, в който се намират правителството и другите висши органи на държавната (законодателна, изпълнителна, съдебна) власт – държавният глава, парламентът, върховният съд. Но тя може да е различна от действителното седалище на правителството. Например в Нидерландия столицата е Амстердам, а седалището на правителството е Хага.

В монархиите столицата често е там, където се намира кралският двор (може да се мести от един в друг дворец). Самата етимология на столица идва от престол. Обикновено столицата е регламентирана в законодателството. Често столицата е център на дейности от много голямо значение за страната – политически, икономически, културни и други.

В повечето случаи столицата е най-големият град в страната, но има много изключения. Например в Швейцария столицата е Берн, a най-големият град е Цюрих. В САЩ столицата е Вашингтон, докато най-големият град е Ню Йорк. Също така много от столиците на американските щати не са най-големите градове в щата си – например столицата на Калифорния Сакраменто не е най-големият град в щата, а това е Лос Анджелис. Въпреки това някои столици на американски щати са и най-големите градове в щата си, например Бостън в щата Масачузетс.

Някои държави имат повече от една столица. Например Република Южна Африка има 3 столици – парламентът заседава в Кейптаун, изпълнителната власт е съсредоточена в Претория, висшите съдебни органи се намират в Блумфонтейн. Най-големият град в РЮА е Йоханесбург.

Териториалните политически единици (особено във федералните държави) и автономни области с по-голяма самостоятелност в управлението също наричат административните си центрове столици – например републиките в Русия, провинциите в Германия и Австрия, кантоните в Швейцария, щатите в Бразилия, Индия, Мексико и Съединените американски щати и др.

Тексас

Тексас (на испански: Texas или Tejas (Техас); означава „приятел“ на местния индиански език) е щат в САЩ. Тексас е вторият по брой население (след щата Калифорния) и вторият по големина щат на САЩ (след Аляска). Географски той се намира в южната централна част на страната, като споделя международната граница с мексиканските щати Чиуауа, Коауила, Нуево Леон и Тамаулипас на юг и граничи с американските щати Ню Мексико на запад, Оклахома на север, Арканзас на североизток, и Луизиана на изток. Тексас е с обща площ от 695 626 km², от които 678 045 km² суша и 17 581 km² вода (2,52%). Броят на населението е нарастващо, с 27 469 114 жители (2015).

Град Хюстън с население 2 195 914 (2010) е най-големият град в Тексас и четвъртият по големина град в САЩ, докато град Сан Антонио е вторият по големина в щата и седмият по големина град в САЩ. Далас-Форт-Уърт и Грейтър Хюстън са четвъртите и петите по-големина урбанизирани зони в САЩ. Други големи градове са Ел Пасо и Остин – столицата на щата. Прякорът на Тексас е „Щатът на самотната звезда“.

През 1845 г. щатът Тексас се присъединява към САЩ, като става 28-ия щат. Известно време той е отделна република, отделила се от Мексико.

Южна Италия

Южна Италия (на италиански: Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на полуостров Италия. Състои се от регионите Абруцо, Молизе, Кампания, Базиликата, Пулия и Калабрия, на територията на които, от своя страна, са разположени 25 административни провинции.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.