Горна баня

Горна баня е квартал на София и част от административния район Овча купел на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. На юг граничи с кв. Княжево, на север и изток с кв. Овча купел. Известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между въздушни течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле, осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.

Горна баня
— квартал —
Хотел „Горна Баня“

Хотел „Горна Баня“
България
42.6772° с. ш. 23.2391° и. д.
Горна баня
София
42.6772° с. ш. 23.2391° и. д.
Горна баня
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област София
Част от София

История

Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в Средновековието е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския валия се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „долна баня“, която е самата „овча купел“.

В началото на ХVII век Горна баня е част от вакъфа на дъщерята на султан Селим II, Шах султан. През 40-те години на века християнските домакинства са 75, а през 60-те години – 50.[1]

Общо 34-те кореняшки рода (Сървански, Богровски, Антанасови, Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – 19 век в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след Освобождението е купен от княз Ал. Батенберг, а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.

През 1938 г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.[2]

Минерална вода

Завод на минерална вода "Горна Баня 1"
„Булминвекс – ГБ“ ЕООД
GornaBanyaMineralWaterPlant
"БК Горна Баня" ООД

Известна от векове, минералната вода от изворите в Горна Баня е изследвана за първи път в края на миналия век от А. Тегартен. Поради особената си известност, лечебни качества и използването ѝ във водоливната промишленост, минералната вода от Горна Баня е една от най-всестранно, дългогодишно и често проучваната в страната.

Тя е една от водите в България с най-малко разтворени минерални вещества, на местоизвора е хомотермална. Сондажният водоизточник има температура 38 градуса.

Към 2016 г. от изворите в Горна Баня бутилират две компании – „БК Горна Баня“ ООД и „Булминвекс – ГБ“ ЕООД.

Архитектура

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни и многофамилни къщи и вили. През последните години започва все повече да се застроява и с нискоетажни тухлени кооперации. Горна баня остава един от малкото райони на София, в който напълно липсват панелни блокове. Цените на къщите и парцелите в квартала поддържат високи нива. Вилната зона на квартала е застроена с луксозни еднофамилни къщи и вили.

Жилищна сграда в квартал Горна баня
Orehovski dol 7.1
Obzor 2A.1
ХРИСТО СТЕФЧОВ 12
Никола Петков 142
Planinitsa 12.2

В Горна баня се намира Италианският лицей, ЧОУ и ЧДГ „д-р Мария Монтесори“, ЧОУ и ЧПГ „Дойче шуле“, 53 ОУ „Николай Хрелков“, ЦДГ „Зорница“, бутилираща компания „Горна баня“, дипломатически клуб „Глория Палас“, СБАЛ по ортопедия и др.

Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

Транспорт

Към 2016 г. транспортната връзка на квартала с останалата част на града са автобуси №260 и №103. Линията на първият минава от бул. Никола Петков през бул. Цар Борис III и бул. Прага. Освен градският транспорт в Горна баня има и ЖП гара от линията Перник – София, чрез която се осъществява директна връзка до Централна гара.

Бележки

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.
  2. stara-sofia.blogspot.bg
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
Автобуси в София

Автобусният транспорт в София започва да функционира на 20 април 1935 г. Стопанисва се от Столичната община. Част от автобусните линии са отдадени с концесия на частни фирми.

Средната скорост на автобусите е 19,4 km/h към 2010 г. За сравнение метрото в София се движи с 38,84, а трамваите – с 12,7 km/h.

Бокар

Бокар е неофициалното име на един от новите квартали на София, официалното име е ж.к. Манастирски ливади - Б. Прилежащ е от източната страна на бул. „България“. От всички страни ж.к. „Манастирски ливади – Б“ е заобиколен от квартал Манастирски ливади. Строителната фирма, която го е застроила е „Бокар ООД“.

Ботев (Горна баня)

Ботев (Горна баня) е несъществуващ днес български футболен клуб от град София.

Връбница (квартал)

Връбница е жилищен комплекс в северна София включващ две части – Връбница-1 и Връбница-2. Старите имена на тези две части са Надежда-5 и Надежда-6 (вж. ж.к. Надежда). Кварталът се намира в едноименния район Връбница.

Георги Богровски

Георги Стоянчев Богровски е български политик, земеделец. Кмет на Горна баня от 1920 до 1924 г.

Дианабад

Дианабад (от немското Diana Bad – Басейн „Диана“) е един от кварталите в София. Намира се в район Изгрев.

Квартал "Дианабад" се намира на югоизток от центъра на столицата. На север от него се намира кв. "Изгрев", а на изток бул. "Драган Цанков", който го разделя от жк "Изток" и жк. “Мусагеница”. На юг от жк "Дианабад" е разположен „Студентски град”. На запад е Ловния парк. В комплекса има много зеленина, което се дължи на факта, че застрояването е било правено преди повече от 30 години.

Старото име на квартала е „Червена звезда“. В него са поместени две основни училища (11 ОУ „Св. Пимен Зографски“ и частното „Св. Климент Охридски“) както и две гимназии (105 СОУ „Атанас Далчев“ и Частна профилирана гимназия „Александър Дюма“). В квартала има също така читалище и три детски градини. През лятото център на разхлаждането е откритият басейн „Диана“, който е към едноименния комплекс, включващ три хотела и тенис кортове. В близост е и Ловният парк.

Разнообразието от сгради в квартала е голямо. В южната част на комплекса преобладават едропанелните жилищни сгради от серии Бс-2-64, Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф. В комплекса има и няколко високи сгради тип ЕПК и малки 5-етажни тухлени блокове с по един вход. През последните няколко години и в "Дианабад" са построени много нови тухлени кооперации.

Градски транспорт

Автобуси

№ 88, 94, 102, 280, 413;Маршрутни таксита

№ 5, 7, 8, 20, 23, 32, 47;Метростанция „Г. М. Димитров“

Квартал

Кварта̀л (от лат. quartа – четвърт, през нем. Quartal) е част от населено място, ограничена от определени улици, понякога обособена социално, етнически, по време на застрояване и други . Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част.

Киноцентър

Киноцентър е квартал на София разположен в южната част на града. Намира се в полите на Витоша между кв. „Бояна” и кв. „Драгалевци”. Кварталът е известен с това, че в него се намира Националният киноцентър – „Бояна- филмс", който отделя вилната зона със същото име от жилищния квартал. Между квартал „Киноцентъра“ и вилната зона се намира и „Ботаническата градина” към БАН. Северно от квартала минава Околовръстното шосе на София. Кварталът е застроен предимно с луксозни еднофамилни къщи. Автобус №64 дава достъп от квартала до центъра на София, а автобус №111 до кварталите „Младост”, „Овча купел”, „Горна баня” и „Люлин”.

Княжево

„Княжево“ е квартал на българската столица София. Намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“, като при бул. „Цар Борис III“ е разположен двустранно на булеварда до края на къщите към подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.

Крива река (квартал)

Крива река е квартал на българската столица София. Намира се в район Красно село между булевардите „Ген. Е. И. Тотлебен“, „Пенчо Славейков“, „Витоша“, „България“ и „Акад. Иван Евст. Гешов“. Името му идва от преминаващата наблизо Крива река, както е по-известна Боянската река в долното си течение. По-голямата част от площта му е заета от Медицинска Академия и Военната болница, заради което по принцип е наричан така, а официалното му име е малко известно извън живеещите в него.

Кръстова вада

„Кръстова вада“ е един от южните квартали на София. Северно от него се намират кв. Хладилника и Южният парк, на запад — кв. Манастирски ливади, на изток – кв. Витоша, а на юг граничи с Околовръстното шосе.

Момкова махала

Момкова махала е жилищен квартал в северозападната част на София. На север граничи със Северния парк, на изток с ж.к. Свобода, а на юг и запад, с ж.к. Надежда.

Момкова махала е старото име на ж.к. „Надежда 4“.

Николай Хрелков

Николай Радев Хрелков е български поет, публицист. Роден на 16 декември 1894 г. в Бяла Слатина. По баща е родственик на Любен и Петко Каравелови.

Първоначално учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Райнов, Ал. Балабанов и Л. Стоянов. През 1910 г. заминава за София, за да продължи образованието си, но не успява да постъпи в Държавното художествено-индустриално училище. От 1918 г. става член на БРСДП (т.с.), преименувана през 1919 на БКП.

Първите си стихове печати на страниците на списания „Червен смях“ и „Социалистически преглед“ (1919 – 1920). По времето, когато е силно повлиян от символизма, сътрудничи на списанията „Везни“, „Хиперион“ и др. През 1922 година се сближава с Антон Страшимиров, Гео Милев, Марко Марчевски, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. Поезията му е свидетелство за страдания и борби на българския народ, за бунтовен порив между двете световни войни. През 1923 г. Николай Хрелков, Марко Марчевски и Стефан Мокрев издават седмичен литературен вестник „Възход“, на който четвъртото издание е конфискувано и вестникът престава да съществува. Веднага след това Николай Хрелков, Марко Марчевски и Христо Ясенов подготвят издаването на списание „Пламък“. Канят за главен редактор Гео Милев. След напечатването на поемата „Септември“ и след арестуването на Гео Милев, Николай Хрелков се крие в провинцията и през юли 1925 г. емигрира с туристически кораб по река Дунав в Австрия, а от там във Франция. Тук се разболява от туберкулоза и през 1928 г. се завръща в България. През 1931 г. работи като библиотекар в Министерството на народното просвещение. Участва в сбирки и литературни четения, редактира издания, превежда и работи за общо обединение на творците, които стоят на общодемократични и антифашистки позиции. Към края на живота си се заселва в Горна Баня, където работи с Елин Пелин и Александър Балабанов.

През 1950 г. на Николай Хрелков е присъдена Димитровска награда.

Умира в Горна баня през 1950 година от туберкулоза.

Овча купел (район)

„Овча купел“ е един от големите административни райони на Столична община. Включва кварталите „Суходол“ и „Горна баня“ и жилищните комплекси „Овча купел“, които са образно разделени чрез различни географски обекти и затова е прието разделението „Овча купел“, „Овча купел-1“ и „Овча купел-2“, както и село Мало Бучино. Районът е важен транспортен център. Минават автобуси 60, 11, 102, 73 и 45. В скоро време в градоустройствения план се включва и изграждане на трети метродиаметър. „Овча купел“ е и една от най-старите части на София. Съществувал е много преди другите квартали, но като отделна част.

Парни мотриси БДЖ серия 200

Това е единствената серия парни мотриси, експлоатирани в БДЖ. Първата мотриса е доставена за изпитания по предложение на унгарската фабрика GANZ - Budapest през февруари 1905 г. Тя е двуосна, с вертикален парен котел, приспособен за изгаряне на дървени и висококалорични въглища и кокс. Парната машина е с мощност 50 к.с., система „Компаунд“ и с вграден редуктор за бавен и бърз ход. Вътрешното разпределение е следното: отделение за машиниста, отделение за поща и багаж, пътническо отделение 2-ра класа - 10 места, пътническо отделение 3-та класа - 30 места, тоалетна и помещение за влаковия персонал. Мотрисата е оставена в БДЖ за продължителни изпитания по участъка Плевен - Сомовит и е закупена през август 1906 г. Едновременно с това са поръчани и още 4 броя, но с увеличена мощност на котела (до 80 к.с.). Друга съществена разлика е и тази, че водеща при втората доставка не е първата, а втората колоос, избегнат е и редукторът за бърз и бавен ход. Вътрешното разпределение е еднакво.

Парните мотриси, освен по линията Плевен – Сомовит, се използват и за по-слабо населени влакове около София: до Елин Пелин, до Горна баня и Владая, до Костинброд и Сливница, до Лакатник и др. Активната работа на мотрисите е около 10 години. Настъпилият след това период на войните и тежкото икономическо положение след тях се отразява неблагоприятно на тяхната поддръжка и използване. Поради това, а и поради износване и появили се конструктивни дефекти до края на 20-те години са извадени от експлоатация и бракувани.

Сердика (жилищен комплекс)

„Сердика“ е жилищен комплекс на град София в район „Възраждане“. Разположен е северно от жк „Лагера“ и бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, южно от жк „Зона Б-5“, западно от бул. „Ген. Е.И. Тотлебен“ и източно от жк „Разсадника“ и жк „Зона Б-19“. В комплекса е застъпено предимно едропанелното строителство - сгради от серии Бс-VIII-Сф и Бс-69-Сф.

В жк „Сердика“ се намират две професионални гимназии – ПГТКИ и ПГСЕ, 67 ОУ и детска градина 116. Автобуси №72, 60, 11, 83 и трамваи №11 и 22 свързват жилищния комплекс с останалата част на София. (1) Ж.к. Сердика няма нищо общо с район Сердика, който се намира около 1 км на север.

Суходол (квартал)

Суходол e разположен на около осем километра западно от центъра на София, в близост на град Банкя и квартал Горна Баня. Районът е известен с минералните си води, с прекрасния ландшафт и близостта до горите на Люлин планина.

Тролейбуси в София

Тролейбуси в София се движат от 14 февруари 1941 г.

Към края на юли 2009 г. трасетата им са с дължина 193 km. Общата дължина на изградената тролейбусна контактна мрежа е 257 km, средната скорост към 2010 г. е 14,4 km/h.

Цар Борис III (булевард в София)

Цар Борис III е основен булевард в София.

Започва от моста над бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“, където се отделя от бул. „Ген. Тотлебен“. Прекосява няколко столични квартала – ж.к. Лагера, ж.к. Хиподрума, кв. Красно село, като преминава съвсем близо до самия пазар със същото име и покрай Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг, кв. Бъкстон, където се намира и 6-то Районно полицейско управление, кв. Павлово и едноименния пазар, през кв. Княжево и достига до вилна зона Черният кос, където се движи успоредно на Владайската река. Накрая, напускайки границите на София, се влива в европейски път E79 в посока Перник и Кулата.

Квартали и жилищни комплекси на София

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.