Гореща точка

В геологията, гореща точка е район с продължителен вулканизъм, за който се смята, че се захранва чрез конвекция на мантията отдолу. Местоположението на горещите точки върху повърхността на Земята не зависи от границите на тектонските плочи. Съществуват две хипотези, които се опитват да обяснят произхода им. Според едната, горещите точки се дължат на мантийни струи, които се издигат като топлинни диапири от границата между ядрото и мантията.[1] Другата хипотеза предвижда, че литосферното разширяване позволява издигането на разтопен материал от плитка дълбочина.[2][3] Според тази хипотеза, терминът „гореща точка“ е погрешно наименуван, твърдейки, че източникът под тях всъщност не е необичайно горещ.

Някои от най-известните горещи точки на Земята са тези под Хаваите, Исландия и Йелоустоун.

CourtHotspots
Основните горещи точки на Земята. В червено са отбелязани най-активните такива.

Произход

Partial melting asthenosphere EN
Схема, показваща физичните процеси в недрата на Земята, водещи до създаването на магма.

Идеята за горещите точки лежи в трудовете на Джон Тузо Уилсън, който през 1963 г. предполага, че образуването на Хаваите е резултат от бавното движение на тектонска плоча върху горещ район под повърхността.[4] По-късно се постулира, че горещите точки се захранват от тесни струи гореща мантия, издигаща се от границата между ядрото и мантията – феномен, наречен мантийна струя.[5] Дали такива струи съществуват или не, е въпрос на големи дебати в науката за Земята.[3][6] Оценките на броя горещи точки, захранвани от мантийни струи, варират от около 20 до няколко хиляди през години, като повечето геолози считат, че съществуват няколко десетки. Хаваите, Йелоустоун, Исландия, Галапагос и Реюнион са едни от най-активните вулканични райони, при които се прилага хипотезата.

В днешно време хипотезата за горещите точки е тясно свързана с хипотезите за мантийните струи.[7]

Състав

Повечето вулкани в горещи точки са съставени от базалт. В резултат на това, те са по-малко експлозивни от тези, намиращи се в зони на субдкция, при които вода се улавя под горната плоча. Там, където е възникнала гореща точка в континентална кора, базалтовата магма се издига през нея, образувайки риолити. Тези риолити могат да предизвикат мощни изригвания.[8][9] Например, Йелоустоунската калдера е образувана от едни от най-мощните вулканични изригвания в геоложката история. Обаче, когато риолитът е напълно изхвърлен, той може да бъде последван от изригвания на базалтова магма, излизаща през същите литосферни процепи.[10]

Общият обем лава, който изригва в районите на горещите точки, обикновено не превишава 1% от общия земен вулканичен материал, но все пак от този процес зависи образуването на много вулканични острови и архипелази, намиращи се далеч от континентите.[11].

Сравнение с вулканите на островни дъги

Hawaii hotspot
В продължение на милиони години Тихоокеанската плоча се придвижва на Хавайската гореща точка, образувайки пътека от подводни планини сред океана.

Смята се, че вулканите при горещи точки са с фундаментално различен произход от вулканите на островните дъги. Последните се образуват над зони на субдукция при конвергентни (сходящи) граници между плочи. Когато една океанска плоча срещне друга, по-плътната плоча бива избутвана надолу, образувайки океанска падина. Тази плоча, докато се подпъхва, изпуска вода в основата на горната плоча, която променя състава ѝ и кара скалите да се разтапят и издигат. Именно този процес захранва вулканите на островни дъги като Алеутските острови.

Вулканични вериги с гореща точка

Общата хипотеза за мантийни струи и горещи точки предвижда захранващите структури да са стационарни една спрямо друга, докато континентите и океанските дъна се движат над тях. Следователно, хипотезата предсказва, че вулканичните вериги, прогресиращи с времето, се развиват на повърхността. Например, Йелоустоун, който лежи на края на верига от угаснали калдери, ставаща постепенно по-стара на запад. Друг пример е Хавайският архипелаг, при който островите стават все по-стари и все по-ерозирали на северозапад.

Геолозите се опитват да използват вулканичните вериги с гореща точка, за да следят движението на тектонските плочи на Земята. Тези усилия, обаче, са осуетявани от липсата на по-дълги вериги, от факта, че много от наличните вериги не прогресират с времето (например Галапагос) и от факта, че горещите точки изглежда не са фиксирани една спрямо друга (например Хаваите и Исландия).[12]

Източници

  1. W. J. Morgan. Convection Plumes in the Lower Mantle. // Nature 230 (5288). 5 март 1971. DOI:10.1038/230042a0. с. 42 – 43.
  2. Do plumes exist?. // Посетен на 25 април 2010.
  3. а б Foulger, G.R.. Plates vs. Plumes: A Geological Controversy. Wiley-Blackwell, 2010. ISBN 978-1-4051-6148-0.
  4. Wilson, J. Tuzo. A possible origin of the Hawaiian Islands. // Canadian Journal of Physics 41 (6). 1963. DOI:10.1139/p63-094. с. 863 – 870.
  5. Hotspots: Mantle thermal plumes. // United States Geological Survey, 5 май 1999. Посетен на 15 май 2008.
  6. Wright, Laura. Earth's interior: Raising hot spots. // Geotimes. American Geological Institute, ноември 2000. Посетен на 15 юни 2008.
  7. Mainak Choudhuri; Michal Nemčok (22 August 2016). Mantle Plumes and Their Effects. Springer. с. 18. ISBN 978-3-319-44239-6.
  8. Donald Hyndman; David Hyndman (1 January 2016). Natural Hazards and Disasters. Cengage Learning. с. 44. ISBN 978-1-305-88818-0.
  9. Wolfgang Frisch; Martin Meschede; Ronald C. Blakey (2 November 2010). Plate Tectonics: Continental Drift and Mountain Building. Springer Science & Business Media. с. 87. ISBN 978-3-540-76504-2.
  10. Holbek, Peter. Report on Preliminary Geology and Geochemistry of the Ilga Claim Group. ноември 1983. Посетен на 15 юни 2008.
  11. Ziegler A. C. Hot spots // Hawaiian Natural History, Ecology, and Evolution. Honolulu: University of Hawai’i Press, 2002. с. 14.
  12. What the hell is Hawaii?. // Посетен на 7 януари 2011.
Африканска плоча

Африканската плоча е тектонска плоча, застъпваща както екватора, така и нулевия меридиан. Тя включва по-голямата част от континента Африка, както и океанска кора, намираща се между континента и околните средноокеански хребети. Преди около 60 – 10 милиона години Сомалийската плоча започва да се отцепва от Африканската плоча по дължина на Източноафриканската рифтова система. Тъй като континентът Африка е съставен от кора и от двете плочи, в някои книги Африканската плоча е наричана Нубийска плоча, за да се различава от самия континент.

Джон Биндернагел

Джон Биндернагел (на английски: John A. Bindernagel; р. 1941 – п. 17 януари 2018) е канадски биолог, който търси доказателства за съществуването на Голямата стъпка от 1963 г.. Публикува книгата North America's Great Ape: the Sasquatch (ISBN 0-9682887-0-7) през 1998 г..

Бингернагел израства в провинция Онтарио, учи в Университета в Гвелф и получава образователна степен в Университета Уисконсин-Мадисън. Премества се в провинция Британска Колумбия през 1975 г., най-вече защото регионът е гореща точка за срещи с Голямата стъпка.

През годините събира следи, за които вярва, че принадлежат на Голямата стъпка. Претендира, че е чул съществото край езерото Комокс през 1992 г., сравнявайки неговия звук с това на шимпанзе. Вярва, че загадката на Голямата стъпка трябва да получи повече внимание от сериозно учени, но отбелязва:

„Доказателствата не са подробно обективни. Не можем да дадем доказателството на колегите, защото ще се възприеме като таблоид.“

Дон Джонсън

Дон Джонсън (на английски: Don Johnson) е американски кино- и телевизионен актьор, роден през 1949 г. Името му добива световна слава с ролята му от популярния телевизионен сериал от 1980-те Маями Вайс. За изпълнението си в този филм Джонсън получава наградата „Златен глобус“.

Електрическа дъга

Eлектрическата дъга (също волтова дъга или дъгов разряд) е физическо явление, един от видовете електрически разряд в газове. Наблюдава се при прекъсване на електрически вериги, когато стойността на тока и напрежението надхвърлят определени стойности в зависимост от работната среда. Дъгата е продължителен разряд, докато електрическата искра е моментен разряд. Протичащият ток през непроводима среда (напр. въздух) създава плазма, която може да породи светлина.

Ива Николова

Ива Николова е българска поетеса, журналист, публицист, преводач. Преводач от руски език. Членува Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Има награди за поезия и журналистика.

Карибска плоча

Карибската плоча е тектонска плоча, представляваща главно океанска кора, намираща се под Централна Америка и Карибско море.

Имаща площ от грубо 3,3 милиона квадратни километра, Карибската плоча граничи със Северноамериканската, Южноамериканската, Наска и Кокосовата плочи. Тези граници са региони с интензивна сеизмична активност, включваща чести земетресения, евентуални цунамита и вулканични изригвания.

Каролинска плоча

Каролинската плоча е тектонска плоча, застъпваща екватора в източното полукълбо северно от остров Нова Гвинея. Образува зона на субдукция по границата си с плочите Птича глава и Удларк на юг. На север има трансформна граница с Тихоокеанската плоча. По границата с Филипинската плоча се наблюдава конвергентна граница, която преминава в рифт.

Съществуването на плочата е предложено за пръв път през 1978 г.

Кейптаун

Кейптаун (на английски: Cape Town; на африканс: Kaapstad (Капстат), на кхоса: iKapa, на сесото: Motse Kapa) е град в югозападната част на Южноафриканската република, административен център на провинция Западен Кейп и окръг Кейптаун. Населението на града е около 434 000 души (2011), а на агломерацията около него – 3 740 000 души, което го поставя на второ място в страната след Йоханесбург и на десето място в Африка.Кейптаун е най-южният град в Африка. Като седалище на Парламента на ЮАР, градът е законодателна столица на страната. Той е известен със своето пристанище, с разположението си в характерния Кейпски флористичен регион, както и с популярни забележителности, като планината Тейбъл и нос Кейп Пойнт. Кейптаун, традиционна входна точка за заселниците в Южна Африка, е сред най-мултикултурните градове в света.Разположен на бреговете на залива Тейбъл, Кейптаун е създаден от Нидерландската източноиндийска компания като пункт за снабдяване с припаси на корабите, пътуващи към Източна Африка, Индия и Далечния изток. Пристигането на Ян ван Рибек на 6 април 1652 г. се смята за датата на основаване на първото постоянно европейско селище в Южна Африка. Кейптаун бързо надхвърля първоначалното си предназначение на европейски преден пост с крепостта Добра надежда, превръщайки се в стопански и културен център на Капската колония, и до Витватерсрандската златна треска в края на XIX век и разрастването на Йоханесбург остава най-големият град в Южна Африка.

Килауеа

Килауеа (на английски: Kīlauea) е активен вулкан на Хавай.

Намира се на източния склон на вулкана Мауна Лоа. Висок е 1247 m. Представлява щит с диаметър 35 km, на върха с калдера. В нея са кратерите Халемаумау и Килауеа Ики с временно съществуващи лавови езера. През 1965 г. се е образувал кратерът Макапахи, също с лавово езеро. Около калдерата концентрично са разположени пръстеновидни хорстове и грабени. Централната и част е повдигната. Стените на калдерата са високи 400 m. От нея по склоновете на вулкана се простират две рифтови зони. Югоизточната достига нос Кумукахи. По нея се наброяват десетки конуси и кратери, в някои от които са ставали изригвания. Тя продължава на дъното на океана във вид на издигнатия вал Пуна. Втората рифтова зона се простира на югозапад от калдерата до брега. Килауеа непрекъснато изригва.

Кокосова плоча

Кокосовата плоча е тектонска плоча, намираща се под Тихия океан близо до брега на Централна Америка и кръстена на остров Кокос, който се намира върху нея. Кокосовата плоча е създадена преди около 23 млн. години, когато историческата Фаралонска плоча се разцепва на две части. Другата част днес е позната като плоча Наска. От своя страна, Кокосовата плоча също се е разцепила на две, създавайки малката плоча Ривера. Кокосовата плоча граничи с няколко различни плочи. На североизток е в контакт със Северноамериканската и Карибската плочи, докато на изток граничи с Тихоокеанската плоча, а на юг – с плочата Наска.

Михаел Балак

Михаел Балак (на немски: Michael Ballack) е немски футболист роден на 26 септември 1976 г. в Гьорлиц, Германия (тогава Източна Германия).

Половин година след раждането на Михаел Балак родителите му се преселили с него в Кемниц. Ученическите си години той прекарал в училището Георги Димитроф и в детско и младежко спортно училище "Емил Ванер". Михаел Балак стартира кариерата си при Карл-Маркс-Стад ФК. Първата му изява в Професионалния футбол била през 1995 в Чемнитзер ФК. Между 1997 и 1999 играл за ФК Кайзерслаутерн, от 1999 до 2002 за Байер Леверкузен и от 2002 до 2006 за Байерн Мюнхен. От сезон 2006/07 е в ФК Челси с договор. Балак става през 1998, 2003, 2005 и 2006 шампион както и през 2003, 2005 и 2006 носител на купата на Германия. Първата му изява в националния отбор била на 28. Април 1999 в Бремен при загубата с 0:1 от Шотландия. Оттогава има към 70 изяви с националната фланелка на Германия. Вкарал е 31 гола. На Мондиал 2002 става с Германия вицешампион.

Нептун (планета)

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).

Открит на 23 септември 1846 г., Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че Урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.

Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2100 km/h.Единственият апарат, посетил Нептун, е Вояджър 2, който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно, подобно на Голямото червено петно на Юпитер. Температурата на високите му облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система заради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е около 7000 °C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето.

Николай Бареков

Николай Тихомиров Бареков е български журналист, бизнесмен, бивш радио и телевизионен водещ, а от 2013 г. се изявява и като политик – председател на политическа партия „България без цензура“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП.

Революция на лалетата

„Революцията на лалетата“ или „Първа киргизстанска революция“ се отнася до свалянето на президента Аскар Акаев и неговото правителство в централно-азиатската република след парламентарните избори на 27 февруари и 13 март 2005 г.

Революцията маркира края на управлението на Акаев, семейството и приближените му, които според общественото мнение ставали все по-корумпирани и авторитарни. След революцията Акаев бяга в Казахстан, после в Русия. На 4 април подава оставката си в присъствието на киргизстанска парламентарна делегация в Киргизстанското посолство в Москва. На 11 април оставката му е приета.

В началните етапи на революцията медиите я наричат с многобройни имена, сред които „розова“, „копринена“, „жълта“, но се спират на името „революция на лалетата“, след като Акаев сам я назовава така в предупредително обръщение, че в Киргизстан не трябва да се случва подобна „цветна“ революция, имайки предвид мирната Революция на розите в Грузия и Оранжевата революция в Украйна през 2004 г.

Гиви Таргамадзе, председател на грузинската парламентарна комисия по отбрана и сигурност, се допитва до украинския лидер на опозицията за техниките на водене на мирен протест и след това съветва киргизстанската опозиция по време на революцията.

Въпреки че се случва паралелно с други мирни революции, в Революцията на лалетата има насилие в първите дни, особено в южния град Джалал-Абад, където са отбелязани първите прояви на насилие. Освен това поне трима човека умират по време на размирици в столицата през първите 24 часа след падането на киргизстанското правителство.

Тихоокеанска плоча

Тихоокеанската плоча е тектонска плоча, която лежи под Тихия океан. С площ от 103 300 000 km2, това е най-голямата тектонска плоча на Земята.Плочата съдържа вътрешна гореща точка, образуваща Хавайските острови. Някои учени считат, че плочата Птича глава се движи в унисон с Тихоокеанската, но други не намират връзка между двете плочи.

Юлиан Вучков

Юлиан Димитров Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик, доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.