Голямата арка

Голямата арка на отбраната (на френски: Arche de la Défense – Арката на отбраната), или La Grande Arche de la Fraternité – Голямата арка на братството), е сграда-паметник в бизнес квартала Дефанс в западната част на Париж, Франция.

Нейното строителство започва през 1982 и завършва през 1990 г. Представлява почти съвършен куб с размери 108 х 110 х 112 m. Архитекти са Ото фон Спрекелзен (1929 – 1987) и Пол Андрьо.

Арката е част от монументите, които формират т.нар. Историческа ос (Axe historique) на френската столица.

DefenseDusk
Голямата арка (в далечината) с Историческата ос, изглед от Триумфалната арка
Paris - Blick vom großen Triumphbogen
Голямата арка (в центъра)
Азизагов мост

Мостът на Азиз ага (на гръцки: Γεφύρι του Αζίζ-Αγά) е каменен мост в Егейска Македония, Гърция.

Намира се на няколко километра източно от село Трикомо (Залово), дем Гревена, на река Венетикос в източните възвишения на Пинд. Мостът има най-голямо отваряне на дъга в Македония, която достига до 15 метра, а дължината му е 70 метра. От двете страни на голямата арка има две по-малки, както и облекчаващи отвори над тях. Построен е през османското владичество в 1727 година и носи името на финансиралия го Азиз ага.В 1995 година мостът е обявен за защитен паметник.

Кевин Рош

Кевин Рош (на английски: Kevin Roche) е американски архитект от ирландски произход.

Заедно с партньора си Джон Динкъло Рош е начело на създаденото от тях архитектурно бюро, като продължител на работата на студиото на прославения архитект Ееро Сааринен. Двамата превръщат бюрото си в една от водещите световни архитектурни агенции от втората половина на ХХ век. Въпреки ранната кончина на Динкъло (1918 – 1981) Рош не премахва името на съдружника си от фирмата, която продължава да работи до наши дни като „Рош Динкъло и партньори“.През 1982 г. Кевин Рош е удостоен с най-престижната награда в областта на архитектурното творчество – „Прицкер“, а през 1993 г. той получава и годишния златен медал, връчван от Американския институт на архитектите.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Триумфална арка (Етоал)

Триумфалната арка (на френски: Arc de Triomphe) е сред най-известните монументи в Париж.

Тя е разположена в центъра на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Съществува и по-малка триумфална арка, която се намира западно от Лувъра.

Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789 – 1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война.

Строежът ѝ започва по времето на Наполеон Бонапарт – 1806 г., и завършва през 1836 г. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (Etoile) заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.

Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (Axe historique) – поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до Голямата арка на пл. „Дефанс“. Проектирана е от Жан-Франсоа-Терез Шалгрен през 1806 г., като иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжетът дава пример за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.

Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е със ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма триумфална арка в света след Триумфалната арка в Пхенян. Дизайнът ѝ е вдъхновен от римската Арка на Тит. Триумфалната арка е толкова колосална, че 3 седмици след парада на победата в Париж през 1919 г. Шарл Годфроа прелита с неговия самолет „Нюпорт“ през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.

Триумфална арка (Карусел)

Триумфална арка на площад „Карусел“ (на френски: Arc de Triomphe du Carrousel) е триумфална арка в Париж, намираща се на площад „Карусел“ на мястото на бившия дворец Тюйлери.

Построена е между 1806 и 1808 г. по заповед на Наполеон I за увековечаване на военните му победи. По-известната Триумфална арка „Етоал“, намираща се в близост, е проектирана през същата година, но изграждането ѝ е отнело около 30 г. поради два пъти по-масивната ѝ конструкция.

Триумфална арка (пояснение)

Триумфална арка може да се отнася за:

Триумфална арка, строително съоръжение

Триумфална арка (Багдад) в Багдад, Ирак

Триумфална арка (Етоал) в Париж, Франция

Триумфална арка (Карусел) в Париж, Франция

Триумфална арка (Оранж) в Оранж, Франция

Триумфална арка (Москва) в Москва, Русия

Триумфална арка (Монпелие) в Монпелие, Франция

Триумфална арка (Пхенян) в Пхенян, Северна Корея

Триумфална арка на Траян (Беневенто) в Беневенто, Италия

Триумфалната арка, роман от Ерих Мария Ремарк

Триумфалната арка, филм на Луис Майлстоун по романа на Ерих Мария РемаркТриумфални арки също са:

Арка на Адмиралтейството в Лондон, Англия

Арка на Галерий в Солун, Гърция

Арка на Каракала в Тебеса, Алжир

Арка на Константин в Рим, Италия

Арка на Сергиите в Пула, Хърватия

Арка на Тит в Рим, Италия

Арка на Тиберий в Рим, Италия

Арк де Триомф (Барселона) в Барселона, Испания

Арката на Траян (Анкона) в Анкона, Италия

Арко дей Гави във Верона, Италия

Аркул де Триумф в Букурещ, Румъния

Аркул де Триумф (Кишинев) в Кишинев, Молдова

Бранденбургска врата в Берлин, Германия

Голямата арка в Париж, Франция

Триумфалната арка на император Септимий Север в Либия

Нарвски триумфални врати в Санкт Петербург, Русия

Порта на целувката, монумент на скулптора Константин Брънкуш в Търгу Жиу, Румъния

Пуерта дел Кармен в Сарагоса, Испания

Форникс Фабиан в Рим, Италия

Червените врати в Москва, Русия

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.