Гимназия

Гимназията е вид училище, в което се води обучение на равнище средно образование (предхождащо висшето образование и следващо основното образование).[1]Има 3 вида гимназии – профилирани към които спадат езикови (английска, немска, френска, руска, и така нататък.), математически (със засилено изучаване на математика), и професионални (по електротехника, механотехникуми, туризъм и хотелиерство и др.)

Средните училища в България

Първото средно училище на територията на България е открито в Габрово през 1874 г. Чрез приетия през 1891 г. Закон за народното просвещение (1891) средните училища в България се делят на класически и реални гимназии.

През 1909 г. министър Никола Мушанов внася в Народното събрание нов закон за народното просвещение и средното образование вече трае пет години. Оформят се три вида гимназии: класически, полукласически и реални, като към средното образование се отнасят и педагогическите училища.

През 1921 г. Стоян Омарчевски, министърът на просвещението, внася закон, разделящ средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен двугодишен с насоченост към общо или специално образование. През 1924 г. обаче отново се въвежда цялостният гимназиален курс.

Статистиката за състоянието на учебното дело в България към 1937 г. показва, че по това време броят на средните училища е 98, а учащите в тях – 55 690. Преподавателите са 1862, или средно 1 учител на 30 човека.

Бележки

  1. rechnik.info
22 средно училище „Георги С. Раковски“

22 средно училище „Георги Стойков Раковски“ се намира в град София, България.

То е основано през 1903 година като Втора софийска мъжка гимназия, а от 1929 до 1945 година се нарича Втора софийска мъжка гимназия Борис III. Първоначално занятията се водят в 2 отделни сгради, днешната сграда на училището е завършена през 1940 година. На 21 март 1945 година по решение на учителския съвет гимназията приема името на големия български революционер и родолюбец Георги Стойков Раковски.

7 средно училище „Свети Седмочисленици“

7 средно училище „Свети Седмочисленици“ се намира в град София, на улица „Цар Иван Шишман“ №28.

91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“

91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ е езикова гимназия с изучаване на немски език. Открита е през 1960 г. в София.

9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“

9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.

Априловска гимназия

Националната Априловска гимназия е средно училище с хуманитарен и чуждоезиков профил в град Габрово.

Основана е като първото светско училище в България през 1835 г. и без прекъсване обучава ученици. В част от нейната сграда се помещава Националният музей на образованието. Сградата е обявена за паметник на културата през 1979 г.

Училището е нареждано сред най-елитните средни учебни заведения в страната. Днес то носи името на своя основател Васил Априлов, който първи въвежда взаимноучителната метода вместо килийното обучение. Това го прави първото българско светско училище. То се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Николай Палаузов и много други габровци.

Битолска българска класическа гимназия

Битолската българска класическа гимназия е създадена със съдействието на Солунската българска мъжка гимназия, като през учебната 1899 – 1900 година класическият отдел на Солунската гимназия се премества в Битоля.

Благоевград

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е икономически, културен и образователен център на Югозападна България и главен град на едноименните област и община. Според преброяване на Националния статистически институт към 31 декември 2018 година, градът е с население от 69 178 души.

Бончо Балабанов (генерал-майор)

Бончо Калинов Балабанов е български офицер (генерал-майор), инспектор на артилерията през Балканската война (1912 – 1913).

Васил Кънчов

Васил Иванов Кънчов (изписване до 1945 година Василъ Ивановъ Кѫнчовъ) е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).

Георги Стрезов

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.

Димитър Жостов

Димитър Андонов Жостов е български военен деец, генерал-майор и политик.

Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Национална гимназия за древни езици и култури

Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ (съкратено НГДЕК) е национална българска класическа гимназия, открита на 10 октомври 1977 г. в София от Комитета за култура благодарение на застъпничеството на покойните вече Людмила Живкова и проф. Александър Фол.

Пръв неин директор е Гергина Тончева (от 10 октомври 1977 г. до 8 ноември 2010 г.). След пенсионирането ѝ на 8 ноември 2010 г. Министерството на културата назначава за директор Силвия Бакърджиева, дотогавашна преподавателка по старогръцки език и помощник-директорка по учебната дейност в гимназията. След излизането ѝ в майчинство през 2012 г. на нейно място е назначена Мариела Папазова, дотогавашен преподавател по история. От 2015 г. тя е избрана за постоянен директор.

Национална природо-математическа гимназия

Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ (съкратено НПМГ) е национална гимназия в София. Носи името на българския математик академик Любомир Чакалов.

НПМГ е асоциирано училище към СУ „Св. Климент Охридски“.

В училището учат около 1300 ученици, които са разделени в специалностите:

Математика и информатика (52 ученици, 2 паралелки с немски/английски език)

Физика (26 ученици, 1 паралелка с английски език)

Химия (26 ученици, 1 паралелка с английски език)

Химия и биология (26 ученици, 1 паралелка с английски език)

Биология и биотехнологии (52 ученици, 2 паралелки с немски/английски език)

География и икономика (26 ученици, 1 паралелка с английски език)

Информатика (26 ученици, 1 паралелка с английски език)Директор на гимназията е Ивайло Ушагелов. В гимназията преподават над 70 учители, като част от тях са университетски преподаватели.

В емблемата на училището е изобразен метод за доказване на Питагоровата теорема, описан в китайския сборник „Джоу Би Суан Дзин“.

Първа английска езикова гимназия

Първа английска езикова гимназия е средно училище с изучаване на чужди езици в София.

Старото име на гимназията (преди 1993 г.) е 114-та английска езикова гимназия „Лиляна Димитрова“ (съкратено 114 АЕГ).

Солунска българска мъжка гимназия

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Наследник на Солунската българска мъжка гимназия е Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград, Пиринска Македония, България.

Софийска класическа гимназия

Софийската класическа гимназия е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. Създадена е през 1879 година в София. Неговият продължител днес е 1 СУ „Пенчо Славейков“.

Софийска математическа гимназия

Софийскаjd математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ (известна с акронима СМГ) е гимназия, профилирана в изучаването на математика и информатика с усилено изучаване на западен език. Освен гимназиално образование, СМГ обучава ученици и от 5. до 7. клас включително.

Христо Силянов

Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа. След преврата на 9 юни 1923 се присъединява към Демократическия сговор и два мандата е избиран за депутат. Използва псевдоними като Рушкин, Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.