Гибралтар

Гибралтар (на английски: Gibraltar – Джибро̀лтар) е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.

Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. През 1973 г. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Мен). Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е обща митническа територия на ЕС, тъй като тук няма ДДС.

Гибралтар
Gibraltar
— владение на Великобритания
Знаме
(знаме)
      
Герб
(герб)
Национален химн: God Save the Queen
Местоположение на Гибралтар

Местоположение на Гибралтар
География и население
Площ 6,84 km²
Граници Испания
Столица Гибралтар
36°08′ с. ш. 5°21′ з. д. / 36.133333° с. ш. 5.35° з. д.
Официален език английски
Население
(пребр., 2015)
32,194
(на 222-ро място)
Гъстота на нас. 4843 души/km²
(на 5-то място)
Управление
Монарх Елизабет II
Губернатор Ед Дейвис
История
Утрехтски мирен договор 11 април 1713
Икономика
БВП (ППС, 2013) £1.64 млрд.
БВП на човек (ППС) £50,941
ИЧР (2015) 0.961 (висок)
(5-то)
Валута Гибралтарска лира (GIP)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO GI
Интернет домейн .gi
Телефонен код +350

Етимология

Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джабал Тарик“ (на арабски: جبال طارق), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров[1].

География

Gibraltar map-en-edit2
Карта на Гибралтар

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 km².

Gibraltar2
Общ изглед на Гибралтар

Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.

Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.

Население

Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).

Етнически състав

Гибралтарци (потомци на испанци, генуезци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.

Езици

Английски (официален), използва се и испански, италиански, португалски.

Конфесионален състав

Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.

История

Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.

  • От 711 г. е във владение на маврите;
  • 1602 г. – преминава към Испания;
  • 1704 г. – завладян от англо-холандския флот;
  • 1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
  • 1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
  • 10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане във владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
  • 1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
  • 2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
  • 2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
Barbary macaque and tourists
Маймунка магот – туристическа атракция

Политика

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).

Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.

Други

  • Валута – гибралтарска лира.
  • Домейн .gi.
  • Тел. код 350 / 9567 (за Испания).

Международно летище Гибралтар

Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен [2]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.[3]

Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар

Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар

Източници

  1. Значение на думата „Гибралтар“ в Голямата съветска енциклопедия
  2. „Гибралтар. Пистата е изградена върху вода“. // TravelAgency.com. Посетен на 11 март 2019. (на български)
  3. „Гибралтар, люлката на историята“. // Янтра днес. Посетен на 11 март 2019. (на български)

Външни препратки

.gi

.gi е Интернет домейн от първо ниво за Гибралтар. Администрира се от GibNet и е представен през 1995 г.

10 септември

10 септември е 253-ият ден в годината според григорианския календар (254-ти през високосна). Остават 112 дни до края на годината.

Алборанско море

Алборанско море (на испански: mar de Alborán; на арабски: بحر البوران) е най-западната част от акваторията на Средиземно море разположена между Испания и Гибралтар на север и северозапад и Мароко и Алжир на югозапад и юг. На изток, между носовете Гата (36°47′00″ с. ш. 2°06′00″ з. д.36.783333° с. ш. 2.1° з. д.36.783333, -2.1), на север и Фегало (35°36′00″ с. ш. 1°12′00″ з. д.35.6° с. ш. 1.2° з. д.35.6, -1.2), на юг широко се свързва с останалата част на Средиземно море, а на запад чрез Гибралтарския проток – с Атлантическия океан. Дължина от запад на изток около 350 km, ширина до 200 km, средна дълбочина 445 m, максимална 2407 m, разположена в източната му част. В средната му част от югозапад на североизток са простира подводния хребет Алборан, най-високата част на който излиза над повърхността на водата под формата на остров Алборан. Подводният хребет разделя водния басейн на две отделни части – западно по-плитка и източна-по-дълбока, представляваща югозападната част на обширната подводна Алжиро-Прованска котловина.

Повърхностните теченията в Алборанското море се движат на изток, носейки вода от Атлантическия океан в Средиземно море, а в дълбочина се движат в обратна посока, на запад, носейки по-солена вода от Средиземно море в Атлантическия океан. Често се срещат и кръговратни течения, които са резултат на гореспоменатата размяна на вода. Морето е транзитна зова между двата водни басейна, съдържайки смесица и от средиземноморски, и от атлантически видове. Алборанското море е хабитат за най-голямата популация на широкомуцунести делфини в Западното Средиземноморие и за най-голямата популация на морска свиня в цялото Средиземно море. Освен това Алборанското море е най-важното място за хранене за карети (вид костенурки) в Европа. Морето е дом за много видове, използвани за риболов, като например сардини и риба меч. През 2003 Световният фонд за дивата природа повдига въпроса за прекомерния риболов в района, застрашаващ популацията на делфини, костенурки и други морски създания.

По бреговете му са разположени множество градове и курартни селища:

Испания – Алмерия, Мотрил, Малага, Алхесирас, Сеута, Мелиля и др.

Гибралтар

Мароко – Тетуан, Ел Хосейма, Надор и др.

Алжир – Бени Саф, Газаует и др.

Гибралтарска лира

Гибралтарската лира (валутен знак: £, банков код: GIP) е валутата на Гибралтар. Тя е фиксирана към – и може да се обменя с – британската лира с нормална стойност. Централната банка, която контролира GIP, отговаряща за монети и печат, е правителството на Гибралтар.

Гибралтарски проток

Гибралтарският проток (на испански: Estrecho de Gibraltar) свързва Атлантическия океан и Средиземно море. Намира се между Иберийския полуостров (в Европа) и северното крайбрежие на Мароко (в Африка).

Дължината му е 59 km, а ширината – от 14 до 44 km. Минималната дълбочина е 338 m. На европейския бряг се намира пристанището Гибралтар, а на африканския – Сеута и Танжер.

Гибралтар е задморска територия на Великобритания, разположена на голяма скала (peñón), която владее протока между Атлантическия океан и Средиземно море. На скалата е разположен град, който е финансов и туристически център, военноморска база на Великобритания, въздушно укрепление. Скалата е стратегическо място от главно значение, имайки предвид, че това е единствената точка, която обединява Средиземно море и Атлантика.

Гъстота на населението

Гъстотата на населението представлява броя на хората на единица площ (което може да включва или изключва вътрешните водни басейни), въпреки че това може да се изрази и в съотношение с обитаема, населявана, плодородна (или с потенциал за плодородие) или обработваема площ.

Този показател обикновено се измерва в души на километър или на хектар, което се получава, просто като се раздели броят на жителите на общата площ в километри.

Държавите или териториите в света с най-висока гъстота на населението са:

Макао

Монако

Хонконг

Сингапур

ГибралтарЗа пълния списък вижте:Списък на страните по гъстота на населението

Дъблин

Дъ̀блин (на английски: Dublin; на ирландски: Baile Átha Cliath – Балъ Аахъ Клиъх) е столица и най-голям град на Република Ирландия. Главен административен център на едноименното графство Дъблин.

Разположен е в източната част на страната, при вливането на река Лифи в Ирландско море. Населението му е 506 211 жители от преброяването през 2006, а с предградията 1 585 327.Седалището на английското правителство в Ирландия е било в Дъблинския замък.

Епископи (Кипър)

Епископи е административният център на британските военни бази в Акротири и Декелия.

Намира се в средата на Западната суверенна база заедно с Акротири. В зоната на Източната суверенна база са Декелия и Агиос Николаос, на 34°40′ с. ш. 32°51′ и. д.34.666667° с. ш. 32.85° и. д.34.666667, 32.85. Макар че не е най-голямата от британските военни бази на острова, тя е дом на цивилната и военната администрация на Суверенните военни бази.

Зависима територия

Под термина зависима територия разбираме територия, намираща се под управлението на някоя държава, без да е нейна съставна част.

Лисабон

Лисабон (на португалски: Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията – около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.

Любляна

Любляна (на словенски: Ljubljana) е столицата на Словения.

Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града е около 273 600 души (2012). Гербът ѝ е дракон, изобразен на нейния флаг.

Маври

Маврите са средновековни мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара, а именно:

жителите на Мавретания – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;

Ал-Магреб – крайбрежните земи на днешно Мароко, Алжир и Тунис;

Ал-Андалус – последователно Кордовски емират, Кордовски халифат и Емирство Гранада – днес в Испания и части от Португалия,

земите в западната част на пустинята Сахара – Западна Сахара, Южно Мароко и Алжир, Мавритания и Мали, части от Нигер и по-отдалечени райони;

автономните испански градове Гибралтар, Сеута и Мелиля.През Средновековието думата „мавър“ е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за арабин, бербер или североафриканец.

Пиратство

Пиратството е практиката на организиран морски грабеж или морски бандитизъм, толкова стар, колкото и самата морска навигация. Пиратите са морски разбойници, но понякога нападат и цели на сушата. Обикновено пиратството е насочено към други кораби. Представлява частна или държавна атака в международни води или в области, които не са под юрисдикцията на никоя държава, с цел открадване на товари, настояване за откуп за пътниците и често изземване на самия кораб. Неговото определение съгласно международното право може да се намери в член 101 от Конвенцията на ООН за морското право.

Най-ранните документирани случаи на пиратство са от 14 век пр.н.е., когато морските народи, група от океански мореплаватели, нападат корабите на егейската и средиземноморската цивилизации. Тесните канали, които направляват корабоплаването в предсказуеми маршрути, създават възможности за пиратство. Исторически примери включват водите на Гибралтар, пролива Малака, Мадагаскар, Аденския залив и Ламанша, чиито географски ограничения улесняват пиратските атаки.

Пиратите често правят метежи – когато екипажът не харесва командните тактики на капитана, го сваля от поста и в повечето случаи го убива. Когато пиратите нападат друг кораб по море, обикновено се извършва абордаж – прехвърляне от единия кораб на другия – като се доближат корабите, пиратите хвърлят въжета и се пренасят на другия кораб. Те понякога нападат и крайбрежни села с цел да вземат заложници и да искат откуп. Техният основен закон е т.нар. пиратски кодекс – капитаните се събират да се договорят, когато имат да решават проблеми.

В началото на 21 век морското пиратство на транспортни плавателни съдове остава важен проблем (с изчислени световни загуби от 16 милиарда щатски долара годишно), особено във водите между Червено море и Индийския океан, Сомалийското крайбрежие, а също така в пролива Малака и Сингапур.

Пиренейски полуостров

Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и на испански: Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа. Имената му произхождат съответно от планините Пиренеи (които го ограждат от североизток) и от населявалата го в древността народност ибери. Обграден е от юг и от изток от Средиземно море, а от запад и от северозапад от Атлантическия океан.

На територията му са разположени държавите Испания, Португалия, Андора и британското владение Гибралтар. Най-високият връх на полуострова е връх Муласен (3478 m) в планината Сиера Невада в Испания. Пиренейският полуостров е с площ 582 860 km², което го прави втори по големина в Европа след Скандинавския полуостров.

Прага

Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.

Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

Сеута

Сеу̀та (на испански: Ceuta) е автономен испански град, разположен на средиземноморския бряг на Северна Африка, срещу Гибралтар.

Има площ от 18,5 km2 и представлява полуостров, който е отдалечен на 21 km от испанския бряг. Населението е 84 180 жители (2013). Градът е известен като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз. През 2002 година, в опит да намали вълната от нелегални имигранти от Мароко, испанското правителство изгражда петметрова ограда, с телени заграждения около целия град (La Valla de Ceuta) и Мелиля. Оградата и нейната сянка се виждат от сателит и могат да бъдет видени чрез Google Earth.

Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То е част от Атлантическия океан като се свързва с него чрез Гибралтарския проток на запад и заема площ от около 2,5 млн. km². На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море, а след това чрез протока Босфор – с Черно море и чрез Керченския проток – с Азовско море, като по този начин последните три морета се включват в неговия водосборен басейн..Името (на гръцки: Μεσόγειος Θάλασσα; на латински: Mare Mediterranea – букв. море по средата на Земята) е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин – според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.

Средната дълбочина на Средиземно море е 1 500 m, а максималната 5 267 m.

Стокхолм

Стокхолм (на шведски: Stockholm) е столицата на Швеция. Той е и първи по брой на население в Швеция. Стокхолм е община в лен Стокхолм, като населението на вътрешната част от града е 1 372 565 души, а заедно с покрайнините и окръга – 1 823 210 души.

В Стокхолм са разположени шведското правителство и шведският парламент. В града се намира и резиденцията на държавния глава, крал Карл XVI Густаф.

УЕФА

Съюзът на европейските футболни асоциации (на английски: Union of European Football Associations), познат повече като УЕФА (от съкращението UEFA), е административният и ръководен орган на европейския футбол. Член е на Международната футболна федерация (ФИФА).

Представлява националните футболни асоциации на Европа, ръководи национални и клубни състезания (Европейското първенство, турнирите на Шампионската лига, на Лига Европа и за Суперкупата на УЕФА), контролира наградния фонд, правилата и медийните права за тези състезания.

Съставни страни и зависими територии на Обединеното кралство
Съставни страни
Задморски територии
Коронни владения
Суверенни бази
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.