Германска демократична република

Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

Германска демократична република
Deutsche Demokratische Republik
1949 – 1990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн
Auferstanden aus Ruinen
Местоположение на ГДР (1956 – 1990)
Местоположение на ГДР (1956 – 1990)
Континент Европа
Столица Източен Берлин
Eзици
Официални немски
Религия атеизъм
Форма на управление федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952)
унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – 1989)
унитарна парламентарна република (1989 – 1990)
Президент
1949 – 1950 Вилхелм Пик (първи)
Председател на Държавния съвет
1989 – 1990 Манфред Герлах
Председател на Народната палата
1990 Сабине Бергман-Пол
История Студена война
Основаване 1949
Народно въстание 1953
Построяване на Берлинската стена 1961
Договор с ФРГ 1972
Падане на Берлинската стена 1989
Обединение с ФРГ 1990
Площ
108 333 km2
Население
По оценка от 1970 17 068 000
Валута Източногерманска марка
Часова зона UTC+1
Предшественик
Окупация на Германия от Съюзниците Окупация на Германия от Съюзниците
Наследник
Германия Германия
Днес част от Германия Германия

История

Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата Студена война между Запада (развитите капиталистически страни) и комунистическия Съветски съюз. През 1949 г., 5 месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на западните 3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от образуването на държавата политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия Източен блок Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

Други по-важни дати:

  • 1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
  • 1968 г. – приета е нова конституция;
  • 1971 г. – подписано е споразумение за Западен Берлин (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция);
  • 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
  • 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.

Политика

Политическо устройство

За разлика от някои комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическият живот е доминиран от Единната социалистическа партия на Германия. Другите основни партии са:

  • Християндемократически съюз, след 1990 г. присъединен към ХДС на обединена Германия;
  • Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.;
  • Либерал-демократична партия на Германия – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към Свободната демократическа партия на обединена Германия;
  • Национална демократична партия на Германия, също присъединена към Свободната демократическа партия на Германия след 1990 г.

Тези партии, както и редица масови сдружения (Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност и др.) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно деление

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:

Източен Берлин има статут на окръг от 1961 г.

Въоръжени сили

Външна политика

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване – и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз[1].

Население

Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.[2].

Година Население Гъстота
1950 18 388 000 171
1960 17 188 000 159
1970 17 068 000 158
1980 16 740 000 155
1990 16 028 000 148

Спорт

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава на ГДР 2 от своите 7 места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор[3].

German Olympic flag (1959-1968)
Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. 3 дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждани в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни са изпълнявани други мелодии, например общогерманският химн на БетовенОда на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации[3]. През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането им в екипи със сърп и чук въпреки предварителните договорки[4]. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ[3].

Литература

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009

Източници

  1. Kuntz, Michael. FKK und FDGB. // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
  2. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
  3. а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  4. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.

Външни препратки

Айзенах

Айзенах (на немски: Eisenach) е град в германската провинция Тюрингия, близо до планината Тюрингер Валд. Население 43 626 към 31 декември 2006 г.

В града се намира замъкът Вартбург. На него е наречена марката леки автомобили Вартбург на бившата Германска демократична република.

Берлинска блокада

Берлинската блокада (24 юни 1948 - 12 май 1949 г.) става една от първите сериозни кризи на Студената война, след като Съветският съюз, окупирал източните провинции на Германия, блокира достъпа към окупационните зони в Берлин на Франция, Великобритания и САЩ по шосе, чрез железопътен и речен транспорт. С този акт СССР цели западните му съюзници да се откажат от окупационните зони в Берлин, който изцяло е обкръжен от съветската окупационна зона. Изолираното милионно население в 3-те откъснати окупационни зони е обречено на лишения или политически отстъпки от 3-те окупационните сили.

Франция, Великобритания и САЩ в продължение на 11 месеца провеждат впечатляваща хуманитарна акция, като създават така наречения "Берлински въздушен мост" от другите им окупационни зони в Германия към Берлин. В операцията за превоз на продоволствие участват пилоти и самолети от няколко страни. Полетите са осъществявани до летище Темпелхоф, а британски водосамолети кацат в река Хафел в берлинския район Кладов. Обработвани са средно по 5 000 тона товари на денонощие и увеличаването на доставките се спъва от невъзможността да бъдат обработени самолетите.

С началото на Берлинската блокада на мястото на бившия ракетен полигон в район Тегел се построява летище с най-дългата писта от 2 400 метра. Строителството е завършено за 2 месеца и първият самолет се приземява на новата писта на 5 ноември 1948 г. Понастоящем това летище е международно и носи името на Ото Лилиентал. В блокирания Западен Берлин са доставени 2 326 406 тона храни, провизии и други товари, като само въглищата са около 1,5 млн. тона. За това са извършени 278 228 полета и по време на хуманитарната акция са загинали 39 британски и 31 американски пилоти.

След провала на действията по блокирането на окупационните зони на западните съюзници СССР вдига блокадата на 11 май 1949 г.

Този акт обаче е катализатор за последвалите събития и решаването на "проблема" Германия. 3-те окупационни берлински зони (освен тази на СССР) са обединени в политическа единица, наричана Западен Берлин, имаща особен международен статут. На територията на окупационните зони в Германия на 3-те западни страни, се създава Федерална република Германия и Западен Берлин не е част от новосъздадената държава. В съветската окупационна зона е създадена Германска демократична република със столица Източен Берлин (наричан Берлин – столица на Германската демократична република). Берлинската блокада води до окончателното следвоенно разделяне на Германия.

Вилхелм Пик

Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик (на немски език Friedrich Wilhelm Reinhold Pieck) е германски политик и държавник, виден комунистически лидер.

През 1949 година Вилхелм Пик става първият президент на новообразуваната Германска демократична република – висш пост, който е премахнат след смъртта му. Като ръководител на ГДР е наследен от Валтер Улбрихт, който е председател на Държавният съвет на страната.

Германия (пояснение)

Германия е държава в Централна Европа. Може да се отнася за следните понятия:

провинциите на Римската империя:

Горна Германия

Долна Германия

Кралство Германия – средновековна държава

Германска империя

Ваймарска република (1919 – 1933)

Нацистка Германия (1933 – 1945)

Столица на света Германия - неосъществен проект за преименуване на Берлин на Германия, обявяването му (след победата във войната) за световна столица на Германската империя и архитектурното му преустройство

Западна Германия (официално: Федерална република Германия) – германска държава, основана на 23 май 1949 г., наричана така за разграничаване (от Източна Германия) до Обединението на Германия (присъединяването на Източна към Западна) на 3 октомври 1990 г.

Източна Германия (официално: Германска демократична република) – бивша германска държава, основана на 7 октомври 1949 г., наричана така за разграничаване (от Западна Германия) до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г.

Федерална република Германия – германска държава, основана на 23 май 1949 г., наричана така преди и след Обединението на Германия (по-точно присъединяването на Източна Германия към Западна Германия) на 3 октомври 1990 г.

Западен Берлин

За̀паден Берлѝн (на немски: West-Berlin) е особен субект в международното право, съществувал от 1949 до 1990 година на територията на американския, британския и френския окупационен сектор в Берлин.

През август 1961 г. започва строителството на Берлинската стена, която отделя физически Западен Берлин от Германската демократична република. Стената става символ на Студената война. Много граждани на ГДР умират при опит да избягат в Западен Берлин.

Западна Германия

Западна Германия е неофициално наименование на Федерална република Германия (съкратено ФРГ) в периода от нейното създаване през май 1949 г. до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., когато Източна Германия (официално: Германска демократична република) се присъединява към Западна Германия.

С това обединение приключва 40-годишното разделение на Германия и столицата Берлин. След обединението от 1990 г. увеличената Федерална република Германия продължава да съществува, но вече широко известна като Германия.

Нерядко името на Федерална република Германия се използва неправилно, включително и чрез съкращенията ФРГ и ГФР (от по-старото наименование Германска федерална република), за да обозначи западната от двете германски държави, образувани няколко години след окупацията на Германия след Втората световна война.

Федерална република Германия е провъзгласена на 23 май 1949 г., включвайки британската, френската и американската окупационни зони, със столица Бон. Обявена е за „напълно независима“ на 5 май 1955 г.

Територията на Западен Берлин, подобно съставена от британската, френската и американската окупационни зони в града, формално не влиза в състава на Западна Германия, макар че политически, икономически и културно е тясно свързана с нея, а не с обкръжаващата я териториално Германска демократичана република. Територията на Източен Берлин е включена, както и останаланата част от съветската окупационна зона, в състава на ГДР и е нейна столица.

Източен Берлин

Ѝзточен Берлѝн (на немски: Ost-Berlin) е съветският окупационен сектор на следвоенен Берлин, който след образуването на Германската демократична република е столица на Източна Германия от 1949 до 1990 година.

От 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г. източната част на града е отделена от Западен Берлин с така наречената по-късно Берлинска стена. Източните германци са наричали сектора Източен Берлин само Берлин или Берлин, столица на ГДР (Berlin, Hauptstadt der DDR).

Източен Берлин се е състоял от следните райони:

Фридрихсхайн (Friedrichshain)

Хелерсдорф (Hellersdorf)

Хоеншьонхаузен (Hohenschönhausen)

Кьопеник (Köpenick)

Лихтенберг (Lichtenberg)

Марцан (Marzahn)

Мите (Mitte)

Панков (Pankow)

Пренцлауер Берг (Prenzlauer Berg)

Трептов (Treptow)

Вайсензе (Weißensee)На 3 октомври 1990 г. Федерална република Германия и Германската демократична република се обединяват. Това формално слага край на съществуването на Източен Берлин.

Класиране по медали от Зимните олимпийски игри 1968

Класирането по медали от Зимните олимпийски игри 1968 в Гренобъл показва броя на победите на националните Олимпийски комитети по време на олимпийските състезания. Организаторите раздават 35 комплекта медали, толкова колкото е броят на състезанията, за които се борят 1,158 спортисти (от които 211 жени) от 37 страни в периода от 6 февруари до 18 февруари 1968 г. в общо 6 спорта.

Атлети от общо 15 нации успяват да спечелят поне един медал, оставяйки други 22 без отличие. Норвегия успява да спечелят най-много медали (14), спечелвайки също така и най-много златни (6) и сребърни (6) отличия. Австрия и Швейцария печелят най-много бронзови (4) медала. България участва на Игрите в Гренобъл, но за сетен път не печели никакво отличие. ФРГ и ГДР за първи път участват на Зимна олимпиада като отделни страни. Мароко прави дебют, а Румъния печели първия си медал на Зимни игри.

Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1968

Класирането по медали от Летните олимпийски игри 1968 в Мексико Сити показва броя на победите на националните Олимпийски комитети по време на олимпийските състезания. Организаторите раздават 174 комплекта медали, толкова колкото е броят на състезанията, за които се борят 5,516 спортисти от 112 страни в периода от 12 октомври до 27 октомври 1968 г. в общо 20 спорта.

Атлети от общо 44 нации успяват да спечелят поне един медал, оставяйки други 68 без отличие. САЩ печели най-много медали (107), спечелвайки най-много златни (45) и бронзови (34) отличия на тази Олимпиада. СССР успяват да спечелят най-много сребърни (32) медали. Домакините от Мексико печелят общо 9 медала, по три от всяка категория, което е най-доброто им представяне на Олимпийски игри изобщо.

Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1972

Класирането по медали от Летните олимпийски игри 1972 в Мюнхен показва броя на победите на националните олимпийски комитети по време на олимпийските състезания.

Организаторите раздават 195 комплекта медали – толкова колкото е броят на състезанията, за които се борят 7134 спортисти от 121 страни в периода от 26 август до 10 септември 1972 г. в общо 23 спорта.

Спортисти от общо 48 страни успяват да спечелят поне 1 медал, оставяйки други 73 без отличие. Съветският съюз печели най-много медали (99), включително и най-много златни (50) отличия на тази олимпиада. Съединените щати успяват да спечелят най-много сребърни (31) и бронзови медали (30).

Мъжки национален отбор по волейбол на Германия

Националният отбор по волейбол на Германия представя страната на международни турнири и състезания. Отборът има 3 участия на олимпийски игри. На игрите през 1972 в Мюнхен отборът печели сребърен медал.

Тимът на Германия е световен шампион по волейбол от първенството в България през 1970.

Народна република

Народна република е често използвано име от марксистко-ленинските правителства за назоваване на техните държави. Причината за използването на израза почива на твърдението, че марксистко-ленинското управление е в интерес на огромното мнозинство от хора и като такава, марксистко-ленинската република е народна република. Много от тези страни са наречени социалистически държави в конституциите си. Противниците на марксизма-ленинизма твърдят, че името "народна република" се използва предимно с пропагандни цели. На Запад, страните, управлявани от марксистко-ленински правителства, понякога се наричат и комунистически държави, въпреки че те никога не използват такова име за себе си.

Засега, Китайската народна република е единствената марксистко-ленинска държава, която използва в името си Народна република, и американските медии понякога я наричат само "The people's republic" ("Народната република").

Две други държави също съдържат думите народна република в пълното си име:

Лаос (Лаоска народнодемократична република)

Северна Корея (Корейска народнодемократична република)Историческите примери включват:

Федеративна народна република Югославия (1945 – 1963)

Социалистическа федеративна република Югославия (1963 – 1992)

Унгарска народна република (1949 – 1989)

Монголска народна република (1924 – 1992)

Народна социалистическа република Албания (1976 – 1992) В периода 1946-76 г. – Народна република Албания

Народна република България (1946 – 1990)

Бухарска народна съветска република (1920 – 1924)

Румънска народна република (1947 – 1965)

Социалистическа република Румъния (1965 – 1989)

Полска народна република (1952 – 1989)

Народна демократична република Йемен (1967 – 1990)(1994)

Народна република Бенин (1972 – 1993)

Народна република Конго (1970 – 1992)

Народна република Мозамбик (1975 – 1990)

Народна република Ангола (1975 – 1992)Други названия, използвани от марксистко-ленинските държави са "Демократична република" (например: Германска демократична република) и "Социалистическа република" (Социалистическа република Виетнам).

Въпреки това, тези термини не са характерни само за марксист-ленинистите. И трите могат да се срещнат в имената на страни, които не са комунистически. В днешно време има две републики, които не са марксистко-ленински: Алжир (Алжирска народно-демократична република) и Бангладеш (Народна република Бангладеш).

Национален отбор по футбол на ГДР

Националният отбор по футбол на Германската демократична република представлява страната на международни футболни събития до 1992 година, след което е обединен в с отбора на ФРГ.

Отборът печели олимпийската титла на Летните олимпийски игри през 1976 г. в Монреал.

Национален химн

Националният химн е патриотично музикално произведение, прието официално от правителството на една държава за официална национална песен.

През 19 и 20 век, заедно с развитието на националните държави, повечето държави си избират национален химн, който съжителства и с други патриотични песни, типични за нацията.

Полска народна република

По́лска наро́дна репу́блика (на полски: Polska Rzeczpospolita Ludowa) е официалното наименование на Полша в периода от 1952 г. до 1989 г.

В предходния период (1947 – 1952) държавата се е наричала като субект на международното право под името Полска република.

Конституцията на ПНР е приета на 22 юли 1952 г. (преди нея има временна конституция от 1947 г.), съществени поправки в нея са внесени през 1976 г. Колективен ръководен орган е Държавният съвет (до 1989 г.), а после едноличен е президентът на държавата.

Водеща роля в страната има комунистическата Полска обединена работническа партия (ПОРП). Други партии през този период са Обединената селска партия и Демократическата партия, които влизат в оглавявана от ПОРП коалиция (от 1952 г. под името Народен фронт, от 1956 г. – Фронт за национално единство, от 1983 г. – Патриотично движение за национално възраждане).

През периода 1965 – 1980 г. в страната има парламентарна опозиция в лицето на Асоциация „Знак“.

Полската народна република е първата социалистическа страна, в която са създадени институциите конституционен съд (1986) и омбудсман (1988).

Социалистическа система

Международна социалистическа система, или само социалистическа система, също социалистическа общност и (до 1970-те) социалистически лагер, е съвкупно название на социалистическите страни – Съюза на съветските социалистически републики (СССР, Съветски съюз) и другите държави, приели социалистически път на социално-икономическо развитие.

В противовес в държавите от Социалистическата система развитите страни са наричани общо Капиталистически лагер и по-късно Капиталистическа система.

Хелмщет

Хелмщет (на немски: Helmstedt) е град, намиращ се в западната част на германската провинция Долна Саксония. Той е основен град в административната област Хелмщет. Има население от около 26 000 жители според преброяване от 2004. В миналото в немското име на града се е използвала буквата "а" умлаут (ä), вместо "е" – Helmstädt.

Градът се развива в района на бенедиктантското абатство „Св. Лудгер“, образувано около 800 г., създадено от Св. Лиудгер като мисионерско място. За пръв път се споменава за града през 952, става град през 1247. Принадлежи на абатството от Ферден до 1490, когато е купен от графството на Брунсвик-Люненбург. От 1576 до 1810 тук се намира Университетът на Хелмщет.

От края на първата половина на 20 век до 1990 града преминава важна граница между ФРГ (Федерална република Германия) и ГДР (Германска демократична република).

Шверин

Шверин (на немски: Schwerin) е град в Северна Германия. Столица на провинция Мекленбург-Предна Померания. Към 31 декември 2011 година населението на града е 95 300 души, което го прави най-малкият център на провинция, втори по големина е след Росток. Любопитен факт е, че градът е обкръжен от 11 езера.

Щази

Министерството на държавната сигурност (на немски: Ministerium für Staatssicherheit), известно повече като Щази (Stasi – съкращение от името му), е най-голямата организация в Германската демократическа република, занимавала се с дейности по разузнаването и сигурността. Централата на Щази е в столицата Източен Берлин, като най-голямата мрежа от комплекси се намира в квартал Лихтенберг.

История
Политика
География
Икономика
Демография
Култура
Туризъм
Символи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.