Германия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Германия.
Федерална република Германия
на немски: Bundesrepublik Deutschland
      
Девиз: Einigkeit und Recht und Freiheit
Единство и справедливост и свобода
Национален химн: Deutschlandlied
Наименование на местния жител: германец
Местоположение на Германия

Местоположение на Германия
География и население
Площ 357 408,74[1] km²
(на 62-ро място)
Столица Берлин
52°31′ с. ш. 13°24′ и. д. / 52.516667° с. ш. 13.4° и. д.
Най-голям град Берлин
Официален език немски
Население
(пребр., 2018)
83 019 200[1]
(на 17-то място)
Гъстота на нас. 232 души/km²
(на 58-мо място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Франк-Валтер Щайнмайер
Канцлер Ангела Меркел
История
Обединение 3 октомври 1990
Влизане в ЕС 1 януари 1958
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $4,356 трилиона[2]
(на 5-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $52 558[2]
(на място)
БВП (ном., 2018) Повишение $4,000 трилиона[2]
(на 4-то място)
БВП на човек (ном.) Повишение $48 264[2]
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0,926 (много висок)
(4-то)
Коеф. на Джини (2017) Понижение 29,1[3] (нисък)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO DE
Интернет домейн .de, .eu
Телефонен код +49

Герма̀ния (на немски: Deutschland), официално име Федерална република Германия (на немски:  Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (на немски: BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа [4] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален брутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям износител и вносител на стоки в света, а жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.[5]

История

Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години.

До 6 век земите са населявани от келтски и германски племена.

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим и това е началото на Свещената Римска империя (известна още като Първи немски райх), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.

Между 1815 и 1871 г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).

Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck
Ото фон Бисмарк, създател на първата обединена германска държава

Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и началото на 20 век немската държава колонизира редица територии в Африка, Азия и Океания.

През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции Елзас и Лотарингия, което е тежък удар за френската държава и народ. През 1914 г. по време на Първата световна война Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.

Според Версайския мирен договор Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.

Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).

Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия, настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.

Fotothek df pk 0000180 004
Разрушения вследствие на съюзническите бомбардировки над Берлин, Втора световна война

През 1949 г. са основани две немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Тя е обявена за „напълно независима“ на 5 май 1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР – от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преобразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден, се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.

След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.

Германия е първа икономическа [4] и политическа сила в Европа и четвърта в света след САЩ, Япония и Китай, а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).

На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.[6]

На 3 октомври 2013 г. се навършиха 23 години от Обединението на Източна и Западна Германия. В страната са проведени тържества, празникът е почетен и с литургии. [7]

География

View from Archenkanzel
Езерото Кьонигзе в Южна Германия

Географско разположение

Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 km), на североизток с Полша (442 km), на изток с Чехия (811 km), на югоизток с Австрия (815 km, без границата в Боденското езеро), на юг с Швейцария (316 km, без границите на ексклавa Бюзинген (Büsingen) и по Боденското езеро), на югозапад с Франция (448 km), на запад с Люксембург (135 km) и Белгия (156 km) и на северозапад с Холандия (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на Северно море, а на североизток – на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите. [8]

Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла (Niederdorla), в западната погранична част на провинция Тюрингия (Thüringen), на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (Göttingen), в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина.

Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Зюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsbüller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km. [9]

Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen), недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Neißeaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Neißeaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Neiße). От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km. [9]

Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северногерманската равнина, към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge) в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна – в Алпите.

Ексклави и анклави

Единственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (Büsingen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Той е с размер 7,62 km2 и гранично обграден от 3 швейцарски кантонаШафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих.

Така нареченият функционален анклав Клайнвалзертал (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.

Климат

Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (Norddeutsches Tiefland) годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини (Mittelgebirge) – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm. [10]

От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи. [10]

Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между -0,6 и +1,5 °C в Северногерманската низина, а в планините падат до -6 °C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18 °C, а в долината на горен Рейн (Oberrheintalgraben) достигат 20 °C. Средногодишната температура за цялата страна е +9 °C. [10]

През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.

През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в Хоенпайсенберг, Бавария (2180 часа), а най-малко – в Золтау, Долна Саксония (1578 часа). [10]

Средни температури за Берлин, °C
температура януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -1 -1 2 5 10 13 15 14 11 7 3 0
максимална 3 4 8 14 19 22 24 24 19 14 7 3

Води

Deutsches Eck
Немския триъгълник при Кобленц

През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн.

Най-голямото езеро е Боденското езеро с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и Швейцария, следвано от езерото Мюриц в Мекленбург-Предна Померания (109,8 km²) и Кимзе в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km². [11]

С провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.

Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протока Скагерак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море.

Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с реките Бригах, Брег и Донауквеле (Donauquelle) в град Донауешинген (Donaueschingen) или 2888 km от планинския си извор в склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) и е втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km.

Флора

Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 m) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното Люнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки.

Фауна

Повечето представители на местните видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите живеят различни видове златки, елен рогач, благороден елен, сърни, глигани и лисици и много други. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.

Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци. [12]

Държавно устройство

Административно деление

Administrative divisions of Germany.svg&lang=de
Административно деление на Германия

Германия представлява федерация на шестнадесет федерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) представляват свободни градове, а градът-провинция Берлин има статут на федерална столица.

Останалите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.

Провинция Главен град На немски език
Бавария Мюнхен Bayern München
Баден-Вюртемберг Щутгарт Baden-Württemberg Stuttgart
Берлин Берлин Berlin Berlin
Бранденбург Потсдам Brandenburg Potsdam
Бремен Бремен Bremen Bremen
Долна Саксония Хановер Niedersachsen Hannover
Мекленбург-Предна Померания Шверин Mecklenburg-Vorpommern Schwerin
Рейнланд-Пфалц Майнц Rheinland-Pfalz Mainz
Саарланд Саарбрюкен Saarland Saarbrücken
Саксония Дрезден Sachsen Dresden
Саксония-Анхалт Магдебург Sachsen-Anhalt Magdeburg
Северен Рейн-Вестфалия Дюселдорф Nordrhein-Westfalen Düsseldorf
Тюрингия Ерфурт Thüringen Erfurt
Хамбург Хамбург Hamburg Hamburg
Хесен Висбаден Hessen Wiesbaden
Шлезвиг-Холщайн Кил Schleswig-Holstein Kiel

Партии

Население

Десетте най-големи града в Германия са:

  1. Берлин – 3 711 000 жители;
  2. Хамбург – 1 805 000 жители;
  3. Мюнхен – 1 464 000 жители;
  4. Кьолн – 1 060 000 жители;
  5. Франкфурт на Майн – 736 000 жители;
  6. Щутгарт – 623 000 жители;
  7. Дюселдорф – 612 000 жители;
  8. Дортмунд – 586 000 жители;
  9. Есен – 582 000 жители;
  10. Лайпциг – 571 000 жители.

Виж също: Списък на градовете в Германия по население

Петте най-големи метрополиса са:

  1. Рейн-Рур – 10 681 000 жители;
  2. Берлин – 6 004 000 жители;
  3. Рейн-Майн – 5 821 000 жители;
  4. Мюнхен – 5 700 000 жители;
  5. Хамбург – 5 300 000 жители.

Етнически групи

Етническият състав на населението на Германия е:

германци – 81,3%, стари местни малцинства – 0,3%, имигранти след Втората световна война – 6,2%.

Бежанци

През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната след като им е отказан бежански статут. [13]

Българи в Германия

По официални данни от 2011 година българите в Германия са 63 581 души.

Език

Официалният език във ФРГ е немският. Той принадлежи към германската езикова група. Официален език е на ЕС и ЮНЕСКО и освен това е един от най-говорените езици в света.

Религии

При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят като християни, 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят като нерелигиозни, а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които е ислямът (1,9%).[14] По това време 31,2% от жителите на страната са католици, а 30,8% са лутерани.[15]

Икономика

Frankfurt Skyline (16259801511)
Икономическият център на Германия – град Франкфурт

Икономиката на Германия е най-голямата в Европа. [4] Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия възлиза на USD 1936$ млрд. (щатски долара) (към 2000 г.). Селското стопанство заема 1,2% от икономиката, промишлеността – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са построени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.).

Главни морски пристанища са Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен; главни речни пристанища са Дуисбург, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.

Най-големите автопроизводители са Volkswagen AG (включващ и марките Porsche и Audi), BMW, Daimler (Mercedes-Benz), Opel, Ford (Ford of Europe). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души. [16]

Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро. [4] 18% от него се дължи на автомобилната индустрия. [16]

Данък добавена стойност

Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%.

От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.

Градове и индустриални зони

Улично движение

Около 130 000 хибридни и 25 000 изцяло електрически автомобили са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с бензинов двигател и 14,5 млн. с дизелов. [16]

Култура

Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетовен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.

В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английския и френския. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.

След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си оперни театри.

Празници

В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети петък, Велики понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница, Коледа и Стефановден. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда (1 май) и Денят на Обединението (3 октомври, националният празник на Германия от 1990 г. насам)

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии (Хелоуин) (1 ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).

Преса

През 2015 г. Германия е на 12-то място по свобода на пресата в света (девето в Европа) по данни на Репортери без граници (+ 2 места спрямо предходната година). [17]

Общество

През декември 2016 броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010). [18]

Образование

Siegel-uni-heidelberg
Печата на Хайделбергският университет

Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов и Константин Стоилов.

Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität – университет „Руперто-Карола“.

Висше образование

През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 университети. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат в Австрия, следвани от 2,1% в Холандия, 1,4% във Великобритания, 1,2% в Швейцария и 1% в САЩ. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са китайските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от руските (1%), полските и българските (по 0,8%) и турските (0,7%). [19]

През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени в и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените). [20]

През 2010 г. сред 25-35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45-55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование. [20]

През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 професори (19,2% жени). [21]

Спорт

Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).

Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1
Националният отбор по футбол 2006 г.

Най-популярният спорт в Германия е футболът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства – през 1974 и през 2006 година. Германия досега е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави.

Големите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол).

Германската Хандбална лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гумерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион.

В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по тенис са турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.

В спортната дисциплина хокей на трева мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година.

При моторните спортове, особено във Формула 1, германците играят водеща роля. Михаел Шумахер е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а Себастиан Фетел е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. Mercedes-Benz, BMW и Porsche са произвеждали шампионски двигатели.

В бокса са известни легендарните мачове на Макс Шмелинг и Хенри Маске.

Тимо Бол, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци.

Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като фехтовка, кану-каяк, конен спорт, академично гребане, лека атлетика или плуване.

При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините биатлон, бобслей, пързаляне с едноместна шейна, пързаляне с кънки, ски бягане и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са ски скоковете, като успешните спортисти като Свен Ханавалд или Йенс Вайсголд имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.

История

German Olympic flag (1959-1968)
Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

През 50-те години Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. Три дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика, а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия [22]. През 1966 г. Мюнхен печели олимпийските игри за 1972 г.[23]

Германия организира световното първенство по футбол през 1974 г., европейското през 1988 г. и отново световното през 2006 г. и е кандидат за домакин на европейското първенство през 2024 г.[24]

Бележки

  1. www.destatis.de. 31 декември 2015. Посетен на 10 февруари 2018.
  2. а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 30 май 2019.
  3. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 30 май 2019.
  4. а б в г Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  5. Confidently into the Future with Reliable Technology www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.
  6. Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война
  7. Германия чества 23 години Обединение, в. Стандарт, 03.10.2013 г.
  8. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13 – 14. Посетен на 15 януари 2013.
  9. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13. Посетен на 15 януари 2013.
  10. а б в г Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 18. Посетен на 17 януари 2013.
  11. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 16. Посетен на 18 януари 2013.
  12. Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei, Spiegel.de, 20 януари 2017
  13. 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland, FAZ.net, 12 октомври 2016
  14. www.destatis.de
  15. ergebnisse.zensus2011.de
  16. а б в Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г., capital.bg, 10 октомври 2016 г.
  17. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
  18. Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein, Spiegel.de, 20 януари 2017
  19. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 90 – 91. Посетен на 10 февруари 2013.
  20. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 78. Посетен на 10 февруари 2013.
  21. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 94. Посетен на 10 февруари 2013.
  22. DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  23. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  24. Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey, bbc.com, 8 март 2017 г.

Вижте също

Външни препратки

Институции

Повече информация

Снимки/фотографии

Бавария

Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен. Бавария е единствената съвременна федерална провинция на Германия, която не е част от Лигата на Ханза.

Берлин

Берлѝн (на немски: Berlin [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 466 164 души (към 2014 г.) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната . Берлин е вторият по населеност град в Европейския съюз (ЕС) след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в Европейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701 – 1918), Германската империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1933) и Третия Райх (1933 – 1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република, и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от Берлинската стена, която става символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936 и е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006.

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Германска демократична република

Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

Германска империя

Германска империя (на немски: Deutsches Reich) е държава съществувала от обединението на Германия през 1871 г. до абдикацията на кайзер Вилхелм II през ноември 1918 г., когато Германия става федерална република (Ваймарска република).

Създаването на единната германска държава в центъра на Европа е удар срещу интересите на Франция и Австро-Унгария. То е съпроводено с бурно стопанско, търговско и военно развитие на новата империя. През 1913 г. Германия става втората по население държава в Европа след Русия. Година по-късно страната е втора по производство на въглища на континента след Великобритания и първи производител на стомана в Европа (по-голям дори от Великобритания, Франция и Русия взети заедно).

Германската империя се поддава и на изкушенията на колониалната треска. Германски стават днешните Камерун, Намибия, Того и Танзания. Колониалната експанзия се съпътства с бързо разрастване на германския военен флот. В годините непосредствено преди Първата световна война немският флот е вече втори по големина след английския.

Германска империя (1933 – 1945)

Германска империя (на немски: Deutsches Reich) е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г.

През този период страната е наричана в историографията също националсоциалистическа Германия или Трети германски райх и е управлявана от Адолф Хитлер според принципите на националсоциализма. Този период се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект на обществото, с което се търси расова, обществена и културна чистота, базирани на теорията за арийската раса. Националсоциалистическата идеология налага милитаризма, антикомунизма, антипарламентаризма, антисемитизма и технокрацията като водещи ценности в обществото.

Държавната машина под контрола на Националсоциалистическата партия преследвала онези, които били смятани по идеологически причини за непълноценни. Това били най-вече малцинства като евреите, циганите и хомосексуалистите, както и политическите опоненти. Това преследване достигнало своя връх през последните години от управлението на Райха, след изоставянето на Мадагаскарския план, когато около 6 милиона евреи са избити организирано. Геноцидът над евреите, известен под името Холокост или Шоах, е наричан от официалните власти по това време с термина на немски „Endlösung“ – „Окончателно решение на еврейския въпрос“.

Германци

Германците или разговорно немците (на немски: die Deutschen) са хора от германски произход, т.е. хора, които се идентифицират с наследството на германската култура. Говорят немски език като майчин. В Германия те са дефинирани чрез гражданство (федерални германци – Bundesdeutsche), за да се различават от (хората с немски произход – Deutschstämmige). През историята, по време на Германската империя (1871 – 1918, 1918 – 1933, 1933 – 1945), германските граждани (имперски германци – Reichsdeutsche) са наричани така, за да се различават от (етническите германци фолксдойче – Volksdeutsche). Следва да се има предвид, че немци се наричат също всички немскоговорящи, независимо от тяхната националност.

От приблизително 100 милиона души, говорещи немски като майчин език в света, около 75 милиона считат себе си за германци. Допълнително съществуват и около 80 милиона души от германски произход (основно в САЩ, Бразилия, Аржентина, Перу, Франция и Канада), които не говорят немски като майчин език.

Поради това общият брой на германците в света се намира някъде между 75 и 160 милиона, зависейки от критериите, според които се определя един германец (майчин език немски, етнически германец, от немски произход и т.н.). В САЩ 43 милиона граждани или 15,2% се самоопределят като немски американци според преброяване от 2000 г. Въпреки че процентите са намалели, тази група образува повече от която и да било друга. Според бюрото за преброяване на населението в САЩ през 2006 приблизително 51 милиона граждани определят себе си като хора от германски произход.

Разговорната дума шваба произлиза от немската дума Schwabe (жител на Швабия) и се използва иронично за немец или германец.

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след р. Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток.

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ. Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Икономиката на Европа, като едно цяло, е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити, колкото големите икономики.

Западна Германия

Западна Германия е неофициално наименование на Федерална република Германия (съкратено ФРГ) в периода от нейното създаване през май 1949 г. до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., когато Източна Германия (официално: Германска демократична република) се присъединява към Западна Германия.

С това обединение приключва 40-годишното разделение на Германия и столицата Берлин. След обединението от 1990 г. увеличената Федерална република Германия продължава да съществува, но вече широко известна като Германия.

Нерядко името на Федерална република Германия се използва неправилно, включително и чрез съкращенията ФРГ и ГФР (от по-старото наименование Германска федерална република), за да обозначи западната от двете германски държави, образувани няколко години след окупацията на Германия след Втората световна война.

Федерална република Германия е провъзгласена на 23 май 1949 г., включвайки британската, френската и американската окупационни зони, със столица Бон. Обявена е за „напълно независима“ на 5 май 1955 г.

Територията на Западен Берлин, подобно съставена от британската, френската и американската окупационни зони в града, формално не влиза в състава на Западна Германия, макар че политически, икономически и културно е тясно свързана с нея, а не с обкръжаващата я териториално Германска демократичана република. Територията на Източен Берлин е включена, както и останаланата част от съветската окупационна зона, в състава на ГДР и е нейна столица.

Кьолн

Кьолн (на немски: Köln, от лат. Colonia, произношение [kœln]) е четвъртият по големина град в Германия с население към 31 декември 2010 г. 1 007 119 души. Заема площ от 405 km². Той е най-големият град в Северен Рейн-Вестфалия.

Градът е разположен на двата бряга на река Рейн в югозападния край на Северногерманската равнина и се намира на 77 m над морското равнище. Известна забележителност е Кьолнската катедрала, най-голямата готическа катедрала в Северна Европа.

Кьолн е един от най-старите градове на Германия, където живеят келти и германски племена. По желание на Агрипина, родена там и по-късно станала съпруга на император Клавдий и майка на Нерон, селището получава от римляните права на град през 50 г. на новата ера и името Colonia Claudia Ara Agrippinensium (CCAA). Градът е бил голям център в римската провинция Германия. През Средните векове Кьолн е един от най-големите градове, около 1500 г. – най-големият в Европа. Кьолн е най-големият радио- и телевизионен център в Германия с много културни атракции. Старата римска, средновековна и по-голяма част е построена на левия бряг на река Рейн. Символ на града е готическата Кьолнска катедрала, чиито две камбанарии се виждат от всяка част на града. От времето на Наполеон там се произвежда Eau de Cologne (от френски „кьолнска вода“, „одеколон“), станал нарицателно за парфюм. Кьолн е известен също с многото си музеи, романски църкви, зоологическата градина, Парка на фантазиите, Шоколадовия музей и др. Той е и голям образователен център. Повече от 54 000 студенти живеят и учат в Кьолн.

Лайпциг

Лайпциг (на немски: Leipzig [ˈlaɪptsɪç]; на горнолужишки: Lipsk; на чешки: Lipsko; на полски: Lipsk) е най-големият град в Саксония, Германия. Градът е голям търговски и панаирен център. Прочут е с полиграфическите си комбинати. В града се печатат книги, атласи, календари на различни езици.

Лайпциг е с население от около 544 479 души към 31 декември 2014 г. Площта му е 297,36 km², а гъстотата на населението – 1758 д/km².

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

Майнц

Майнц (на немски: Mainz) е град в Германия, главен и най-голям град на провинция Райнланд-Пфалц. Градът е пристанище на р. Рейн. Известен е като град на рейнското вино.

Площта на Майнц е 97,74 km², населението към 31 декември 2010 г. – 199 237 жители, а гъстотата на населението – 2038 д/km².

Немски език

Нѐмският езѝк (на немски: Deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

Първа световна война

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните. В периода 1918 – 1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Непосредствен повод за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.

Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 часа на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.

Франкфурт на Майн

Франкфурт на Майн (на немски: Frankfurt am Main) е най-големият град в провинция Хесен, Германия, с население 679 664 души (2010 г.) – петият по големина град в Германия след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн.Намира се на координати 50°06'42,5" северна ширина и 8°41'09,4" източна дължина. Разположен край река Майн, с площ 248,3 км², Франкфурт е финансовият и транспортен център на Германия. Градът е един от водещите финансови центрове в Европа; в него се намират седалищата на Европейската централна банка и Франкфуртската външнотърговска банка. Според Ливърпулския университет Франкфурт е най-богатият град в Европейския съюз.

Във Франкфурт се намират много от най-високите сгради в континентална Европа. Поради струпването на небостъргачи в центъра си градът понякога бива наричан „Майнхатън“ по аналогия с Манхатън, кварталът на Ню Йорк, известен с многобройните си небостъргачи. Към август 2009 във Франкфурт има 21 сгради с височина над 100 м., като в процес на планиране са още 7. Повечето от които са офисни сгради, предимно централи на банки и застрахователни компании. Най-високата сграда е централата на „Комерцбанк“ – „Комерцбанк Тауър“ (на немски: Commerzbank Tower).

Съществуващи небостъргачи (подредени по височина в низходящ ред) и техните височини:

Сградата на „Комерцбанк“ – 258,7 м;

Панаирната кула – 256,5 м;

Офис сграда на Вестендщрасе 1 – 228 м;

Майн Тауър (централа на банка „Хелаба“ и единствен небостъргач с наблюдателна платформа на покрива) – 200 м;

Сградата „Трианон“ – 186 м;

Сградата на „Дрезднербанк (на Дойче Бан от 2010)“ – 166,7 м;

Офис сграда „Плаза“ и хотел „Мариот“ – 162 м;

„Дойче Банк Хоххаус“ – 155 м;

Офис сграда „Скайпър“ – 153,8 м;

Сграда на Европейската Централна Банка – 148,5 м;

Офис сграда „Ситихаус“ – 143,4 м;

Франкфуртски офис център (FBC) – 140 м;

Сградата „Галилео“ на „Дрезднербанк“ – 136,8 м;

Офис сгради „Кастор унд Полукс“ – 126,9 м (по-високата от двете);

Офис сгради „Гардън Тауърс“ – 126,5 м;

Панаирна сграда номер 9 „Торхаус“ („Къщата-врата“) – 116 м;

Офис сграда „Японски център“ – 115 м.Небостъргачи в процес на проектиране

Сграда „МАКС“ на „Дойче Банк“ – 228 м;

Сграда на Франкфуртската спестовна каса (Frankfurter Sparkasse)и Вюртембергската ипотечна банка (Wuerttembergische Hypothekenbank) – 195 м;

Сграда „Ърбън Ентъртейнмънт Сентър“ – 195 м;

Сграда „Хоххаус ам Опернплац“ („Небостъргач на площада на операта“) – 168 м;

Небостъргач на Гютерплац – 160 м;

Сграда „Кайзеркаре“ на „Комерцбанк“ – 135 м;През Средновековието Франкфурт е бил свободен град и място за коронация на немските крале. Още тогава градът се обособява като един от главните търговски центрове в Европа. В града седалища имат повече от 300 банки, както и четвъртата по големина в света фондова борса.

Летището Франкфурт Рейн-Майн е третото по големина пътническо (след Хийтроу и Шарл дьо Гол) и най-голямото товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 51,8 милиона пътници и 1,95 милиона тона товари през 2005 г.

Хамбург

Хамбург (на немски: Hamburg), или Свободният ханзейски град Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg), е вторият по големина град в Германия (след Берлин) и седми в Европейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица. Разположен е на река Елба, над нейното вливане в Северно море. В Хамбург се намира най-голямото морско пристанище в страната и трето по площ и брой обработени контейнери (до 2009 г. на второ място) в Европа след Ротердам и Антверпен. Той е главен град и една от шестнадесетте провинции на Германия. Заради голямото значение на пристанището за цялата страна, в Германия градът често е наричан „Врата към света“. Хамбург е един от основните индустриални центрове на Германия – там се намират фабриката на Airbus (втори по големина самолетостроителен завод в Европа и трети в света след Сиатъл и Тулуза), корабостроителницата Blohm + Voss, централата и цехове за производство (на Nivea и Tesa) на производителя на стоки за широка употреба Beiersdorf, германската централа на Philips, най-големият медодобивен завод в Европа Aurubis, едната от двете фабрики за рояли и пиана Steinway & Sons, компанията за писалки Montblanc, пивоварната Holsten, германската централа на производителя на стоки за широка употреба Unilever и др. Градът е и един от най-големите медийни центрове в страната – оттук се излъчват новините на държавната телевизия ARD, тук се намира централата на радиотелевизионната компания NDR, седалището на най-голямата германска информационна агенция DPA, най-голямото издателство в Европа Gruner + Jahr и едни от най-големите издателства в Германия Spiegel-Verlag, Zeit-Verlag, хамбургският клон на Axel Springer (тези издателства притежават около половината от периодичната преса, продавана на територията на цяла Германия – вестниците Die Zeit, Financial Times Deutschland, Die Welt и Bild (чиито редакции са в Хамбург съответно до 1993 и 2008 г., както и списанията Der Spiegel, Stern, Auto Bild, Sport Bild, Computer Bild и др.), централите на множество международни рекламни агенции, германската централа на Warner Music Group и др.

Девизът на Хамбург е Libertatem quam peperere maiores digne studeat servare posteritas (Нека свободата, която са извоювали предците, да се запази за следващите поколения).

Щутгарт

Щутгарт (на немски: Stuttgart) е град в Германия, столица на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Със своите 612 441 жители (2014 г.) Щутгарт е шестият по големина град в Германия. Гъстотата на населението е 2954 д/km². Щутгарт е седалище на фирмите „Robert Bosch GmbH“, „Daimler“ и мн. др.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Знаме на Германия Германия
История
Политика
География
Икономика
Демография
Култура
Туризъм
Символи
Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Членове
Допълнително представени
Членове
Партньори за
сътрудничество

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.