Генуа

Генуа[2] (на латински – Genua, на италиански Genova, [Джèнова], на местния диалект Зѐна, Zena) е град и община в Северозападна Италия.

Генуа
Genova
— град —
Знаме
      
Герб
Collage Genova
Италия
44.4072° с. ш. 8.934° и. д.
Генуа
Лигурия
44.4072° с. ш. 8.934° и. д.
Генуа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Лигурия
Площ 240 km²
Надм. височина 20 m
Население 580 097[1] души (2018)
Пощенски код 16121–16167
Телефонен код 010
МПС код GE
Официален сайт www.comune.genova.it

Название

Названието на града в България е утвърдено със своя латински правопис, посочено за първи път в Енциклопедия на братя Данчови от 1936 г.

География

Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.

История

Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на 12 век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през 14 век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.

След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор

Икономика

Genova-Porto antico-Magazzini del Cotone
Пристанището в Генуа

Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.

Промишленост

Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост

Архитектура

Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.

Спорт

В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.

Известни личности

Родени
Починали
Други

Изследвания

  • Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
  • Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.

България и Генуа

  • Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373 – 1374 г. и участието на българи в нея. – Etudes historiques, 3, 1966, 125 – 144.
  • Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. – В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313 – 336.
  • Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.

Източници

  1. www.demo.istat.it. // Национален статистически институт. Посетен на 9 септември 2017.
  2. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.

Външни препратки

Адриан V (папа)

Папа Адриан V (на латински: Hadrianus.PP.V) роден Отобуоно ди Фиеши (на италиански: Ottobuono de' Fieschi) е глава на Католическата църква между юли и август 1276 г., 186-ия папа в Традиционното броене.

Бенедикт XV

Бенедикт XV (на латински: Benedictus PP. XV; на италиански: Benedetto XV), (21 ноември 1854 – 22 януари 1922) е римски папа от 3 септември 1914 г. до 22 януари 1922 г. Рожденото му име е Джакомо Паоло Джовани Батиста дела Киеза (на италиански: Giacomo Paolo Giovanni Battista della Chiesa). На папския престол наследява папа Пий X.

В Общомедия има медийни файлове относно Бенедикт XV

Борцонаска

Борцона̀ска (на италиански: Borzonasca; на лигурски: Borsonasca, Борсонаска) е село и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 167 m надморска височина. Населението на общината е 2131 души (към 2011 г.).

Генуа (провинция)

Генуа (на италиански: Provincia di Genova) е провинция в региона Лигурия, Италия.

Има площ 1838 км² и население 890 778 души (2007). Административен център е град Генуа.

Генуезка република

Генуезката република, или Република Генуа (на италиански: Repubblica di Genova), е независима държава в миналото с център гр. Генуа в Лигурия (дн. Италия) от 11 век до 1797 г. От 1347 г. до 1768 г. включва Корсика и много други средиземноморски територии.

Държавният глава на Генуезката република е изборен и се нарича дож.

На 14 юни 1797 г. държавата е завладяна от армията на Наполеон Бонапарт. На нейно място е създаден френски протекторат, наречен Лигурийска република, просъществувал до 1805 г., когато е анексиран окончателно от Франция.

През 1814 г. след военните неуспехи на Наполеон територията преминава към Кралство Сардиния.

Инокентий IV

Папа Инокентий IV (на латински: Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (на италиански: Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 г. до смъртта си през 1254 г.

Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своите предшественици срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като през 1245 г. Вселенски събор провъзгласява смъкването на императора, папа Инокентий IV го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хоенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход. След свалянето на императора между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход е организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IV не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионери. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.

Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. той основава първото мисионерско общество на „peregrinantes propter Christum“, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.

Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.

Лейви

Лѐйви (на италиански и на лигурски: Leivi) е община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 272 m надморска височина. Населението на общината е 2350 души (към 2011 г.).

Административен център е село Соларо (Solaro).

Лигурия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).

Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.

Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.

Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.

Моконези

Моко̀нези (на италиански: Moconesi; на лигурски: Moconexi, Моконежи) е община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположена е на 132 m надморска височина. Населението на общината е 2684 души (към 2011 г.).

Административен център е село Ферада (Ferrada).

Монтебруно

Монтебру̀но (на италиански: Montebruno; на лигурски: Montebrûn, Монтебрун) е село и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 655 m надморска височина. Населението на общината е 218 души (към 2011 г.).

Не

Нѐ (на италиански и на лигурски: Ne) е малко градче и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 68 m надморска височина. Населението на общината е 2357 души (към 2011 г.).

Административен център на общината е село Коншенти (Conscenti).

Нейроне

Нейро̀не (на италиански: Neirone; на лигурски: Neion, Нейон) е село и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 342 m надморска височина. Населението на общината е 977 души (към 2011 г.).

Рапало

Рапало (на италиански: Rapallo) е град и община в регион Лигурия в провинция Генуа, Италия с 29 778 жители (2017).

Градът е най-големият морски курорт на Ривиера ди Леванте и се намира между Портофино и Киавари, на около 33 километра югоизточно от Генуа.

Рапало е населяван от етруски или гърци през 700 пр.н.е. През 643 г. градът е завладян от лангобардите, след това през 774 г. от франките. На 8 септември 1494 г. войската на Шарл VIII под командването на Луи Орлеански напада Рапало и избива жителите му.

През 1815 г., след Виенския конгрес, Рапало преминава към Кралство Сардиния.

През 20 век в града са сключени два договора:

Рапалски договор, на 12 ноември 1920 г. между Кралство Италия и Кралство Югославия.

Рапалски договор, на 16 април 1922 г. между Ваймарската република и Съветския съюз.

Рикардо Джакони

Рикардо Джакони (на италиански: Riccardo Giacconi) е италиански и американски астрофизик, носител на Нобелова награда за физика (2002 г.).

Ровеньо

Ровѐньо (на италиански: Rovegno; на лигурски: Roegno, Роеньо) е село и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 658 m надморска височина. Населението на общината е 658 души (към 2011 г.).

Сестри Леванте

Сѐстри Лева̀нте (на италиански: Sestri Levante; на лигурски: Sèstri, Сестри) е пристанищен град и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположен е на брега на Лигурско море, на лигурското Източно крайбрежие. Населението на общината е 18 177 души (към 2011 г.).

УК Сампдория

УК „Сампдория“ (на италиански: Unione Calcio Sampdoria – „Унионе Калчо Сампдория“) или Футболен Съюз Сампдория е футболен клуб от град Генуа, Италия.

Основан на 12 август 1946 година след сливането на Андреа Дориа (създаден през 1895 г.) и Сампиердаренезе (създаден през 1891 г.). Играе на стадион „Луиджи Ферарис“ (40 117 места). Екипът на отбора е синьо-бели фланелки с червено-черна ивица. Прякорите на отбора са „и блучеркиати“ (заобиколените от синьо), „Ла самп“ и „Ил Дориа“.

Сампдория е шампион на Италия през 1991 г., четири пъти носител на купата на страната и един път носител на Купата на носителите на купи.

ФК Дженоа

„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.

Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.

Фаша

Фа̀ша (на италиански и на лигурски: Fascia) е село и община в Северна Италия, провинция Генуа, регион Лигурия. Разположено е на 1118 m надморска височина. Населението на общината е 102 души (към 2011 г.).

Административен център на общината е село Карпенето (Carpeneto).

Административни центрове на провинциите в Италия
Обекти на Световното културно и природно наследство в Италия
Културно
наследство
Природно
наследство

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.