Галисия

За централноевропейската историческа област вижте Галиция.
Галисия
Galicia
Знаме
      
Герб
Localización de Galicia
Страна Флаг на Испания Испания
Столица Сантяго де Компостела
Площ 29 574 km²
Население (2008) 2 783 100 души
Провинции Ла Коруня
Луго
Оренсе
Понтеведра
Президент Алберто Нунес Феихо (НПГ)

Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението около 2 797 000 души (2009). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (galego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и донякъде с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности)

История

Праистория

  • Населената още от древността област, наричана от древните гърци „земя на καλλαικoι“ („калеки“ е първият известен тамошен етноним), бива овладяна от келтите, пристигнали на полуострова между XIX и IV век пр. Хр.

Култура на мегалитизма

  • Първата значителна и ясно идентифицирана култура по тези земи се характеризира със строителния си и архитектурен капацитет, както и със силната си религиозност, основана на култа към мъртвите като посредници между хората и бога. Това религиозно чувство е запазило важността си и до наши дни. За тази епоха дават информация хилядите могили, разпръснати по цялата територия на Галисия. Във вътрешността си могилите, познати като долмени представляват погребални камери, изградени от каменни плочи.

Бронзова епоха

  • През бронзовата епоха се постига сериозно развитие на металургията, благоприятствано от рудното богатство в региона. През тази епоха се изработват различни прибори, инструменти и накити от злато и бронз, изнасяни и извън пределите на полуострова. Изглежда, заради климатичните промени, в Галисия започват да пристигат нови преселници, което увеличава населението, както и конфликтите между отделните поселища.

Античност

„Кастро“-етап

  • „Кастро“-етапът процъфтява през втората половина на Желязната епоха. Според някои исторически източници, началото на отглеждането на добитък, питомни коне и вероятно житни култури е поставено във възникналите по тези земи келтски селища. Според множество други от източниците обаче, в древната предроманска история на Галисия няма келтски елементи и това е тезата, която днес е по-поддържана сред историците.
  • Към тази епоха се отнасят така наречените „кастро“ селища. Представлявали кръгли, укрепени, затворени пространства с една или няколко концентрични стени, разположени основно по върховете на хълмовете и възвишенията. Има множество добре запазени останки от „кастро“, като общото при всички тях е, че при изграждането им човекът се е приспособявал към терена, а не обратното. Колкото до църквите от този период, единствената намерена постройка е тази в Елвиня. В кастро-селището в Мейрас е запазен некропол. В други от селищата съществували малки конструкции с форма на кутии, в които се съхранявали погребалните урни. Съществува и тип конструкции, частично разположени под земята и с резервоар за вода, следите от огън, по които свидетелстват, че са служели за изгаряне на труповете.
  • Икономиката се базирала на земеделието и скотовъдството.

Романски етап

  • Римляните покоряват племената, живеещи на територията на днешна Галисия, за да се възползват от минното богатство на региона. С времето го превръщат в провинция на империята под името „Gallaecia“. Постепенно кастро-селищата губят своята предишна отбранителна значимост. Римляните донасят нови техники, нови пътища за комуникация, нови форми на организация на собствеността и нов език – латинския, но същевременно проявяват толерантност и към съществуващата култура.
  • По-късно в Галисия идва и християнството, измествайки малко по малко езичеството. В още по-късен етап, германското племе суеви основава независимо кралство в Галисия, което оцелява в продължение на 170 години. Постепенно суевите са асимилирани от вестготите, които налагат окончателно католицизма като религия в Галисия.
  • Поради отдалечеността си, Галисия никога не изпитва пряко арабското влияние, подчинило в течение на седем века Испания. Северът остава бастион на Реконкистата. След като е отвоюван, част от югът се обявява за независим под името Португалия.

Средни векове

  • Според преданието, след смъртта на свети апостол Яков Зеведеев (Apóstol Santiago на галисийски и испански), неговите ученици Теодор и Атанасий пренасят мощите му от Йерусалим в Галисия. Осем века по-късно, през 814 г. (834 според някои източници) някой си отшелник Пелагий забелязва чудна светлина да просиява над гората, където е заровен Яков. Дочул за видението, крал Алфонсо II от Астурия се отправя към мястото и нарежда върху Campus Stellae (Compostela, букв. „поле на звездата“) да се построят храм и манастир. (Другият вариант за името на Компостела е да идва от латинската дума за „гробище“, compositum.) Около тях именно възниква Сантяго де Компостела. През средновековието градът става третото по святост място за християните след Йерусалим и Рим, а към неговата катедрала започват да се стичат потоци от поклонници от всички кътчета на Европа. Според вярванията, понастоящем мощите на апостола се намират в криптата на катедралата. Култът към фигурата на апостол Сантяго, утвърдил ключовото значение на Галисия в идеологическото укрепване на иберийските християнски кралства по време на Реконкистата и я издигнал като религиозен център и дестинация на поклонниците, което заздравило връзките с Европа. Пътят на Сантяго (El camino de Santiago) се превърнал в културна ос, по която се разпространявало, освен всичко останало, романското изкуство и лириката на трубадурите.

Модерна епоха

  • След процеса на нормативно утвърждаване на кастилския език, започнат от Алфонсо Х – Мъдрия /на власт между 1252 и 1284 година/, езикът гайего претърпява бърз упадък. В периода на обединяване на Испания, той преминава през така наречените „мрачни векове“, оцелявайки само на ниво устно общуване. През XVIII век започват опити за преодоляване на ситуацията на езиково и социално разделение между говорещите гайего и говорещите кастилски.

Съвременност

XIX век

  • През 1833 година Галисия губи своята представителност като административна единица и значимостта на Съвета на кралство Галисия намалява. Зараждат се също и четирите съвременни галисийски провинции, в които е структурирана територията под управлението на централното правителство.
  • Бунтът на благородника Мигел Солис (Miguel Solís) вдига на оръжие част от армията против авторитарния режим на президента – Рамон-Мария Нарваес. Бунтовниците са разгромени в битката при Cacheiras на 23 април 1846 година, а оцелелите – разстреляни и познати впоследствие като Мъчениците за свобода.
  • До XVIII век Галисия е в орбитата на Испанското католическо кралство, без възможност да прояви националните си черти и да предяви съответните претенции (галисийският се говори само сред народа, самостоятелно културно развитие липсва). Както и българското, галисийското Възраждане (Rexurdimento, „Решурдименто“) настъпва късно, едва през XIX век. Една от най-значимите фигури за този период е Росалия де Кастро (Rosalía de Castro, 1837 – 1885), интелектуалка и първа поетеса на роден език. От тази епоха са и други утвърдени галисийски писатели като Мануел Мургия, Мануел Лейрас Пулпейро, Едуардо Пондал и други. Чак до смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Галисия е целенасочено подлагана на централизирани асимилаторски политики от управляващите в Мадрид. Понастоящем разполага с широка автономия.

ХX век

  • През 1907 година започва, продължилият до Първата световна война, период на Солидарност, характеризиращ се с опитите за създаване на електорален фронт за елиминиране на политическия клиентелизъм и за постигане на по-голяма представителност на Галисия. Тези опити са тотално унищожени. Следват политически борби с централната власт и вътре в самата Галисия между политическите партии с различни възгледи. Все пак малко преди началото на Гражданската война в Испания, се постига относително самостоятелен статут на Галисия.

Испанската гражданска война и франкизма

  • Гражданската война и последвалите репресии на франкизма слагат край на партиите, синдикатите и на всяка форма на плурализъм и свобода на изразяването и сдружаването. Галисия, която никога не става фронт на военни действия, е измъчвана от многобройни въстания, покачвайки броя на убитите и екзекутирани вследствие на многобройни съдебни процеси за престъпления като „предателство“ и „помагачество“ до 4200 души, според историка Карлос Фернандес Сантандер. Хора от всякакъв социален и идеологически ранг стават жертви на репресиите – четиримата цивилни губернатори /на четирите галисийски провинции/, жената на губернатора на Ла Коруня, патриотично настроени кметове, социалисти, депутати и ексдепутати от Народния фронт, военни, лоялни към Републиката и множество други. За много хора, обвързани с Републиката, започва период на изгнание.
  • Някои местни леви движения създават партизански отряди, но действията им са потушени, а лидерите им – заловени и екзекутирани. През 60-те години, министри като Мигел Фрага Ирибарне инициират някои реформи на политическо отваряне, във времена, когато технократите модернизират и отварят испанската икономика за капитализма. Въпреки това, Галисия проиграва възможността да се превърне в основен доставчик на енергия за останалата част от Испания, в резултат на което претърпява огромни по размери икономически, а също и човешки загуби /като третата емиграционна вълна към Венецуела и Европа/.
  • В последвалата епоха на развитие, във Виго се разполагат заводите Ситроен, модернизира се консервната индустрия и риболовния флот, а селскостопанските производители правят усилия за модернизиране на собствените си производства, особено в добиването на краве мляко. В провинция Оренсе, бизнесменът и политик Еулохио Гомес Франкейра динамизира селскостопанския сектор, създавайки кооперативи, което дава тласък на производството и продажбата на селскостопански стоки.
  • Седемдесетте години преминават под знака на университетски, аграрни и работнически вълнения. През 1972 година се провеждат генерални стачки във Виго и Ферол, които са и индустриалните ядра на Галисия, с голяма синдикална активност.
  • За последните век и половина от Галисия са излезли милиони емигранти. Особено много са те в Аржентина („Буенос Айрес е нашият Ню Йорк“, казват в съвременна Галисия), Бразилия и Куба (самият Фидел Кастро е с галисийски произход).

Наименование

  • В древността гърците наричали северозападната част на иберийския полуостров (район, по-голям от съвременната територия на Галисия) „калекой“ (καλλαικoι) – името, с което местните жители назовавали себе си. Топонимът на името произхожда от названието на келтските заселници, които пристигнали по море на две големи вълни – първата, около 1800 пр. Хр. и втората, около IV век пр. Хр. Топонимът еволюира до Gallaecia по време на римското управление. В средновековието, се формира независимо кралство, известно под името Кралство Галисия, превърнало се впоследствие в част от Кралство Леон. Въпреки това, територията на днешната автономия поддържа формално характера си на кралство до териториалното деление от 1833 година, когато се създават съвременните галисийски провинции и официално изчезват старите кралства. В преходния период между древността и средните векове, Галисия е наричана понякога Суевия, защото на нейна територия концентрирано се установяват нашественическите германски племена суеви.

Топонимът Galiza

  • Топонимът Галиса, използван заедно с Галисия, излиза от употреба към XV век, съвпадайки с упадъка на литературата, писана на езика гайего. Хроника на Ирия, е един от последните текстове на средновековен галисийски, датиран около 1468 или 1469 година, в който се среща названието Галиса.
  • По време на така наречените тъмни векове, названието Галисия е единственото, което се използва, докато през XIX век внезапно се засилват патриотичните настроения и се връща в употреба името Галиса, използвано предимно от интелектуалци и писатели. Вече през ХХ век, терминът Галиса се превръща в израз на галисийския национализъм. След възстановяването на автономията, формата Галисия е единствената, използвана на институционално ниво и е по-обичайна за населението. Галиса е топоним, използван обичайно в речта на кръговете, близки до Блока на галисийските националисти, като се появява в техния проект за реформа на статута на автономията. Галиса е също единствен топоним за Галисия на миноритарното лингвистично течение на реинтегристите. След утвърждаването от страна на Кралската галисийска академия на нормативното споразумение от 2003 година, топонимът Галиса е приет официално като топоним на Галисия на езика гайего.

Административно деление

  • Въпреки, че исторически е разделена на 7 провинции /La Coruña, Santiago, Betanzos, Mondoñedo, Lugo, Orense y Tuy/, изобразени на герба на Галисия, съвременната автономия е структурирана в четири провинции – Ла Коруня, Луго, Оренсе и Понтеведра. Така също, Галисия е разделена на множество райони, наречени комаркас, всяка от които се състои от по няколко общини (municipios), разделени от своя страна на енории (parroquias). Понастоящем, Галисия е структурирана на 4 провинции, 53 комаркас, 315 общини и 3778 енории. В процес на изграждане са две големи метрополитни зони – една на север /Ла Коруня – Ферол/ и една на юг /Виго – Понтеведра/.

Правителство и политика

  • Парламентът на Галисия е най-висшия представителен орган на управлението, който има законодателната власт. Съставен е от 75 депутати, избрани на пропорционален принцип, за период от 4 години. Чрез закон се гарантира възможността на галисийците, живеещи в чужбина, да гласуват. Парламентът се състои от 38 депутати от Народната партия на Галисия, 25 – от Социалистическата партия на Галисия и 12 депутати от Блока на галисийските националисти.
  • Хунтата на Галисия е органът, натоварен с изпълнителната и административна власт на правителството. Състои се от президент, вицепрезидент и дванайсет съветници (consejeros). Местните администрации изпълняват своите функции, делегирани им от Хунтата чрез своите подчинени органи. Хунтата също така координира дейността на администрациите /депутатства/ на четирите провинции. Президентът на Хунтата управлява и координира нейната работа и е представителното лице на властта в Галисия. Член е на Парламента и се избира от депутатите. Назначава се от краля на Испания.

Култура

Езици

  • Двата официални езика в Галисия са кастилски и гайего. Езикът гайего е признат за роден език в Галисия и има общ произход с португалския. Постигането на португалска независимост през средните векове, благоприятства развитието на двата езика в различни посоки и през XV век те вече се считат за два отделни такива. Едно миноритарно лингвистично движение /реинтегристи/ поддържа тезата, че гайего и португалският са просто различни вариации на един и същи език и че съвременните различия се дължат на „кастилизацията“ на езика гайего. Наскоро е намерен най-старият запазен документ, писан на гайего, който се датира от 1228 година и е съставен от краля на Леон – Алфонсо IX.
  • С течение на годините използването на гайего замира в градските райони, под влиянието на кастилския. Въпреки това, 91% от населението са способни да говорят гайего, а 99% – да го разбират, според преброяването от 2001 година. Това е най-говореният език измежду собствените езици на исторически възникналите националности в Испания. Днес, благодарение на Закона за лингвистична нормализация от 1983 година, използването на гайего сред населението се увеличава значително, поради необходимостта му във все повече сфери на образованието и на трудовата заетост в автономията. Според цифрите, 20% от учениците между 14 и 19 години, говорят основно гайего.
  • Езикът гайего има свой стандарт, изработен от Кралската академия на Галисия, на база на неговите литературни традиции. Съвременният галисийски език като официален такъв, притежава културна разновидност, използвана както в медиите за комуникация, така и в началното, средното и университетското обучение. Гайего се говори от повече от 3 милиона души по света, като по този критерии, езикът заема 146 място в световния списък, в който са включени повече от 6 700 езика. Разбираемостта с португалския е 85%.

Литература

  • Както при повечето романски езици, първите литературни прояви на гайего датират от средните векове. Впоследствие, по време на т.нар. тъмни векове, настъпва литературна суша и е налице почти пълно замиране на гайего като език. С Възраждането, започнало в началото на XIX век, литературата на гайего преживява нов възход, благодарение на имена като Росалия де Кастро. През ХХ век, преди Гражданската война, специална важност имат различни групи на интелектуалци, в които членуват писатели като Висенте Риско, Рамон Кабанияс и Кастелао. Следва периода на франкизма, след края на който, с идването на демокрацията в Испания, голяма известност добиват автори като Хосе Луис Мендес Ферин, Мануел Ривас и Сусо де Торо.

Празници (Fiestas)

  • Някои от най-популярните празници в Галисия са:
    • Празниците на апостол Сантяго – провеждат се в чест на патрона на Галисия и продължават половин месец. Извършват се религиозни церемонии, а на 24 юли се мятат изкуствени огньове, докато изгаря замък от пиротехнически средства, имитиращ фасадата на катедралата.
    • Празникът на Сан Фройлан – честванията са посветени на патрона на град Луго и се провеждат между 4 и 12 октомври. Тези празници събират всяка година множество туристи от цялата страна, като цифрата им през 2008 година достига до 1 035 000. Празниците са известни преди всичко с традиционните къщички, където се дегустира местното ястие с октопод а фейра.
    • Арде Лукус – един от най-посещаваните в Галисия празници. Провежда се на 25, 26 и 27 юни. Жителите на град Луго честват своето римско и келтско минало, преобличайки се като предците си, украсявайки града и реализирайки множество представления, като римски цирк, продажба на роби и келтски сватби.
    • Празникът Marisco – провежда се всеки октомври от 1963 година насам в градчето Ел Граве, провинция Понтеведра. През 80-те добива национална популярност. Дегустирането на пресни миди на народни цени е без съмнение, основната атракция на това събитие.
    • Празникът на Сан Пелайо – патронен празник на А Естрада, провинция Потеведра. Провежда се през юни, продължава три дни и се състои от религиозни служби, процесии, изкуствени огньове и танци.
    • Феста да Дорна – провежда се на 24 юли в Рибейра, провинция Ла Коруня. Заражда се през 1948 година като шега, която група приятели искали да направят на своите съседи и оттогава се провежда всяка година около 24 юли. Някои от дейностите, които се реализират са Гран При на Кариланас (Carrilanas) – регата с ръчно изработени плавателни съдове, премия Икар за безмоторно летене, песенен конкурс и други.
    • Ферия Франка – провежда се в Понтеведра през първия уикенд на септември, като се пресъздава открития градски пазар, възникнал още през 1467 година. Във ферията се припомнят периодите на най-голям просперитет на Понтеведра от XV до края на XVI век, а също така се възпроизвеждат исторически събития и занаятчийски дейности. Започва да се празнува през 2000 година и е един от най-важните празници в Понтеведра.
    • Рапа дас Бестас де Сабуседо – провежда се в първия уикенд на юли и е важно събитие с древни корени. Състои се в сваляне от планината на диви коне и вкарването им в заградени пространства, където се подрязват гривите им и се маркират жребците. Процесът се нарича „рапа“ и тази е най-известната в Галисия. Освен това тази рапа е различна от другите провеждани в Галисия, защото „алойтадорите“, натоварени да задържат животните неподвижни, докато се извършва маркирането и подрязването на гривите, не ползват никаква помощ.
    • Фестивалът в Ортигейра – провежда се през юли, в продължение на четири дни в Ортигейра, провинция Ла Коруня. Първоначално се празнувал между 1978 и 1987 година, а понастоящем се празнува от 1995 година насам. Базира се на келтската култура и фолклорната музика и е форум на различни селища, което прави фестивалът значима среща на култури от различни части на Испания и света. Събират се до около 100 000 души при всяко издание.
    • Викингски празненства в Катойра – празникът е светски и се провежда в Катойра, провинция Понтеведра в първата неделя на август. Празнува се от 1960 година насам и възпроизвежда исторически факти от защитата на Галисия от атаките на нормандските пирати и сарацините, търсещи съкровището на Църквата в Сантяго де Компостела.
    • Празникът на тялото Христово в Понтеареас – започва да се празнува през 1857 година. Провежда се в края на седмицата, следваща тази на Тялото Христово и е най-представителният празник, с килими от цветя.

Демография

  • Според преброяването от 2009 година, населението на Галисия е 2 796 089 души. Изчисляват се на около 3 милиона емигриралите галисийците, основна част от тях, в другите испански автономии, Аржентина и Венецуела. Важни галисийски колонии има и в Уругвай, Куба, Бразилия, Мексико, както и в някои европейски страни /Швейцария, Германия, Франция, Холандия и Великобритания са основни дестинации за емиграция на Галисийците през 60-те и 70-те години/.
  • Типичният галисийски музикален инструмент е гайдата.
  • Половината от работещите са заети в сектора на услугите. Туризмът е особено развит.
  • Кулинарията ѝ се слави с рибните блюда (особено октоподът по галисийски), бадемовата торта от Сантяго и други.

Разпределение на населението

  • Галисия е на пето място сред испанските автономии по брой на населението, а гъстотата на населението от 93,78 жит./km², е малко над средното за страната. Традиционата организация на населението е съществено различна от тази в останалата част на Испания, с изключение на Астурия. Така, територията на всяка община е разделена на енории, а те от своя страна – на отделни селища. На високата степен на разпръснатост, заедно със завишения брой населени места, се дължи това, че около 50% от селищата в Испания са разположени в Галисия, образувайки в същото време само 5,8% от общата им площ. По-голямата част от населението на Галисия е концентрирано в крайбрежните райони, като районите с най-голяма гъстота на населението са метрополитните зони на Ла Коруня и Ферол. Според статистически данни от 2009 година, най-голямата по население община е тази на град Виго, въпреки че ако се вземе предвид само градското ядро, несъмнено най-населеният град е Ла Коруня. Галисия разполага с 22 общини с население, повече от 20 000 души. Основните от тях са:
    • Виго – 297 332
    • А Коруня – 246 056
    • Оуренсе – 107 742
    • Луго – 96 678
    • Сантяго де Компостела – 95 092
    • Понтеведра – 81 576
    • Ферол – 74 273
    • Виягарсиа де Ароса – 37 712 и др.

Демографско развитие

  • Демографската история на Галисия е една непрекъсната „загуба на тегло“, спрямо останалата част на Испания, плод на емиграцията към другите части на страната и към Латинска Америка. През 1857 година населението на Галисия представлява 11,49% от населението на цялата страна, а гъстотата му е най-голяма от всички региони. Въпреки това, през 2006 година само 6,19% от испанците живеят в тази автономия, а през 2007 година – 6,13%.
  • Чуждестранното население в Галисия е само 2,9% – най-ниския процент, след този на Екстремадура. Средното ниво за страната е 10%, три пъти и половина пъти повече, отколкото за Галисия. Най-големите чужди колонии са португалската /17,93% от всички чужденци/, колумбийската /10,93%/ и бразилската /8,74%/.
  • Според преброяването от 2006 година в Галисия се падат по 1,03 деца на жена, срещу 1,38 средно за страната. Въпреки всичко, от 1999 година се забелязва леко увеличаване на раждаемостта, тенденция, която се запазва и до днес и през 2006 е 7,9 на 1000. След 1981 година продължителността на живота в Галисия нарасна с 5 години, вследствие подобряване качеството на живота. През 2005 средната продължителност на живота в Галисия е 80,4 години /76,8 за мъжете и 84 за жените/.

География

  • Територията на Галисия е с площ от 29 574 km².

Релеф

  • В географията на Галисия изпъква контрастът между крайбрежния релеф и по-високата вътрешна част. Подчертан е и контрастът между високите северни равнини и планинските вериги и падини на юг. В орографски аспект вътрешността на Галисия се характеризира с ниски и заоблени планини, с множество реки, структурирани като притоци на река Миньо във вътрешността и по-къси реки, вливащи се в Кантабрийско море. Меките склонове на места отстъпват място на назъбени скатове, което се наблюдава в Каньоните на река Сил. В други зони има обширни долини, макар че броят им не е голям.
  • Галисийското крайбрежие е с дължина 1 500 km и се характеризира с множеството речни устиета /rías/, разделени на горни и долни – на юг от Фистера /Rías Altas и Rías Bajas/. Фистера или Финистере /Finisterre/ е най-западната точка на Галисия. Всички тези устиета имат голямо значение за риболовната индустрия на Галисия и допринасят за това, галисийското крайбрежие да се превърне в една от най-важните риболовни зони в света. Ерозията, причинявана на крайбрежието от Атлантическия океан, обяснява съществуването на множество носове, сред които изпъкват Estaca de Bares /най-северна точка на Галисия и разделяща линия между Атлантическия океан и Кантабрийско море/, нос Ортегал, нос Приор, Пунта Санто Адрао, нос Вилан, нос Тоуринян /най-западната точка на Галисия/, нос Финистере, обявен от римляните за край на познатия свят и нос Сиейро, който затваря от юг залива на Виго. Галисийското крайбрежие се характеризира и с множество архипелази, на които могат да се открият различни колонии от птици. През 2007 година са преброени 316 архипелага, малки скалисти островчета и други скални образувания в океана. Основните островни групи формират Национален парк на атлантическите острови на Галисия.
  • Галисия е пресечена от север на югоизток от две тектонски пукнатини, които определят различния характер на терена. Една от тези пукнатини формира праволинейно стъпало по югозападното крайбрежие между нос Сиейро /Cabo Silleiro/ и устието на река Миньо, където могат да се видят триъгълните плоскости, маркиращи ясно границата между континента и морето. Същевременно, множеството термални извори в различни части на Галисия, маркират пътя на пукнатините през галисийската територия.
  • В района на южното градче Пориньо /O Poriño/ има кариери на гранит, скала изобилстваща в по-голямата част на Галисия, но почти напълно отсъстваща в крайните североизточни райони на автономията. Тази особеност се отразява и на доминиращата архитектура – отбранителни съоръжения, мостове и цивилни и религиозни сгради, в които се използват гранитни блокове, докато за конструкциите на североизток са характерни други материали. Последното може да се наблюдава при римската стена на Луго, изградена от гладки шистови камъни.
  • Основните планински вериги в Галисия са О Шистрал /северно от Луго/, Лос Анкарес /очертаващи границата с Леон и Астуриас/, О Коурел /граница с Леон/, О Ейшо /граница между Оренсе и Самора/, където на 2 127 m се намира таванът на Галисия – връх Пеня Тревинка, Масисо де Мансанеда /сърцето на Оренсе/, О Фаро /граница между Луго и Понтеведра/, Кова да Серпе /граница между Луго и А Коруня/, Монтемайор /в провинция А Коруня/, Монтес до Тестейро /между Оренсе и Пантеведра/, А Пенеда и веригите О Шурес и О Лароуко /граница между Оренсе и Португалия/.

Основните върхове в Галисия са Пеня Тревинка – 2 127, Пеня Сурвия – 2 095 m, Алто до Торно – 1 942 m, Малуро – 1 925 m, Лос Анкарес – 1821 m и Кабеса де Мансанеда – 1778 m.

Икономика

Има развити промишленост и земеделие. Благодарение на многото валежи се отглеждат зърнени култури, царевица, плодове, картофи и лозя. До голяма степен е развит риболовът, следователно и производството на висококачествени консерви. Поради благоприятното си разположение, Галисия се занимава с корабостроене (Ферол, Виго, Ла Коруня, Фене). Във Виго се намира един от най-големите автомобилостроителни заводи в Европа. Големи предприятия за производство на алуминий са разположени в Ла Коруня и Сан Сиприан. Химическата промишленост е добре развита и включва нефтопреработвателен комбинат в Ла Коруня. Галисия е известна със своята текстилна промишленост. Рибоконсервната промишленост заема водещо място при производството на храни. Виго е най-голямото риболовно пристанище в Европа и център на най-голямата компания за преработка на риба в света.

Регионът е и голям производител на електроенергия с три големи ТЕЦ-а и множество важни ВЕЦ, разположени по пълноводните реки в южната и източната част на областта. При Рибадео, на границата с Астурия се намира АЕЦ, чийто строеж е спрян, поради решението на испанския народ за прекратяване на ядрената програма на страната през 80-те. Освен това, Галисия е сред регионите на Испания с най-много вятърни паркове.

Автономни области в Испания

Автономните области (на испански: comunidades autónomas) са най-голямата единица в административното деление на Испания. Те са 17 на брой с различна площ и население (виж картата и таблицата). По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха. Освен това Сеута и Мелиля са автономни испански градове (ciudades autónomas) в Северна Африка. Някои от автономните области включват по-малки единици – провинции (provincias) – а седем се състоят от само една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.

Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области (Баския, Каталония, Галисия и Андалусия) от останалите. Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори.

Всички автономни области имат парламентарна форма на управление. Държавните институции могат да носят различни имена, характерни за съответната общност, например (правителствата в Каталония и Валенсия са Generalitat, парламентът на Астурия е Junta General докато в Галисия Xunta се нарича изпълнителната власт (правителството).

Официалните имена на автономните области могат да са или само на испански (в мнозинството от тях), или само на втория официален език на автономната област (във Валенсия и Балеарските острови), или и на двата (в Страната на баските, Навара и Галисия). От 2006 в Каталония има и трети официален език – арански и така тя е единствената автономна област с три официални имена: на испански: Cataluña, на каталунски Catalunya, на окситански Catalonha).

Астурия

Астурия или официално Княжество Астурия (на испански: Principado de Asturias [pɾinθiˈpaðo ðe asˈtuɾjas]; на астурски: Principáu d'Asturies [pɾinθiˈpaw ðasˈtuɾjes]) е автономна област в Испания.

Намира се в северната част на страната, между Галисия, Кантабрия и Кастилия и Леон. Това е силно планински регион, известен с планинския масив Лос Пикос де Европа. Овиедо е културната и търговската столица на Астурия: в нея се намира и един от университетите в областта.

Виа Астурика Бурдигалам

Виа Астурика Бурдигалам (на латински: Ab Asturica Burdigalam; на испански: Itinerario Antonino A-34) е римски път, свързващ градовете Астурика Августа (днес Асторга) в римската провинция Галеция (днес Галисия) и Бурдигала (днес Бордо) в Новемпопулания, Аквитания.

Баските наричат пътя след Нахлуването на Наполеон в Испания между 1808 и 1814 г. "Пътят на Наполеон".

Виго

Вѝго (на испански: Vigo) е град в Испания. Той е най-населеният град в регион Галисия, Испания.

Според преброяването от 2007 г. в него живеят 294 772 душии. По данни от 2013 г. 7,68 % от жителите говорят изключително регионалния галисийски, а 51,39 % – само държавния испански език; 11,38 % ползват галисийски по-често от испански, а 29,55 % – обратно. Това прави Виго града, в който най-малко се говори галисийски в цяла ГалисияГрадът е известен с риболовната си индустрия, корабостроителници, храна, културен и нощен живот, както и с футболния си клуб „Селта“. В него е най-голямото риболовно пристанище в Европа и домашно пристанище за „Песканова“ (Pescanova) – най-голямата риболовна компания в света. Градът е седалище на Европейска агенция за контрол на рибарството от 2005 г.

Галисийски език

Галисийският език (на галисийски galego) e западноиберийски език, говорен в Галисия. Галисия е автономна област, намираща се в северозападна Испания, която по конституция е „историческа националност“.

Галиция

За испанската провинция вижте Галисия.

Галиция или още Галичина е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).

Областта е била княжество (Галиция-Волин), кралство (Галиция и Лодомерия), а по-късно – провинция в Австро-Унгария, към която е била добавена областта около Краков, за да се оправдае нейното анексиране през 1772 г.

През Първата световна война (1914 – 1917) в Галиция се водят много боеве между руската и австро-германската армия. От 1918 г. e част от Полша. През 1936 г. населението ѝ е около 8,2 млн. жители. Главни градове са Лвов и Краков.

През 1939 г. източната част на Галиция е присъединена към Съветска Украйна.

Депортиво Ла Коруня

Депортиво Ла Коруня (на испански: Real Club Deportivo de La Coruña, (Произн. на испански: [reˈal ˈkluβ ðepoɾˈtiβo ðe la koˈɾuɲa];Реал Клуб Депортиво де Ла Коруня) е испански футболен отбор от Ла Коруня, област Галисия. Клубът е основан през 1906 г. Играе мачовете си на стадион Риасор с капацитет около 34,600 души.

Кралство Астурия

Кралство Астурия (на испански: Reino de Asturias) е историческа държава в северозападната част на Иберийския полуостров, основана през 718 г. и просъществувало до 925 г. Кралство Астурия е първата християнска държава на Иберийския полуостров след завладяването му от маврите.

Основател и първи крал на Астурия е вестготът Пелайо (Пелагий), който през 718 г. въстава срещу управлението на Омаядите и им нанася военно поражение в битката при Кавадонга, която се приема за начало на Реконкистата.

До Рамиро I Астурия е изборна монархия, а след него – наследствена. След смъртта на Алфонсо ІІІ Велики Астурия се разделя на три части: Кралства Астурия, Леон и Галисия. Кралство Астурия просъществува до 925 г., когато крал Фруел II става крал на Леон и присъединява земите на Астурия към тези на Леон.

Кралство Галисия

Кралство Галисия (на испански: Reino de Galicia) е историческа държава в северозападната част на Иберийския полуостров със столица Сантяго де Компостела. Кралството е основано през 410 г. от германското племе свеви, което отцепва от Западната Римска империя териториите на Галеция и северна Лузитания и образува кралството на свевите. През 585 г. земите му са присъединени към кралството на вестготите. През 701 г. Вестготското кралство е унищожено, а няколко години по-късно земите на кралство Галисия са присъединени към кралство Астурия от крал Алфонсо I. След смъртта на астурийския крал Алфонсо III през 910 г. земите на Галисия са поделени между кралство Астурия и кралство Леон, а от 984 кралство Галисия изцяло е погълнато от кралство Леон.

През 1065 г., малко преди да умре, Фердинанд I, крал на Кастилия и Леон, разделя кралството си между синовете си и Галисия заедно с Португалия се падат на сина му Гарсия II. Следва продължителна братобуйствена война между синовете на Фердинанд I и през 1072 г. Галисия и Португалия са завладени от Алфонсо VI, който става и крал на Кастилия. Унията между Галисия и Португалия е ликвидирана окончателно през 1128 г. от Алфонсо I Португалски, който се отцепва като самостоятелен владетел на Португалия и я отделя от Галисия, която остава в границите на Кастилската корона. По-късно кралство Галисия става част от обединената испанска монархия, която достига връх в разцвета си по времето на царуване на Карл V. В рамките на испанската монархия кралство Галисия запазва относителна автономия до 1833 г.

Кралство Леон

Кралство Леон (на испански: Reino de León) е историческа държава, разположена в северозападната част на Иберийския полуостров. През 913 г. няколко християнски князе се отцепват от Кралство Астурия и се обединяват в ново кралство с център гр. Леон, което просъществува до 1230 г., когато се обединява с кралство Кастилия в т.н Кастилска корона.

Днес територията на историческата област е част от автономната област Кастилия-Леон, като образува провинциите Леон, Самора и Саламанка.

Ла Коруня

Ла Коруня на държавния език (на испански: La Coruña), или A Коруня на регионалния език (на галисийски: A Coruña), е пристанищен град в Северозападна Испания, административен център на провинция Ла Коруня, както и столица на автономната област Галисия в периода от 1563 до 1982 г.

Разположен в северозападната част на Иберийския полуостров, на брега на Атлантическия океан, градът е с натоварено пристанище с голямо икономическо значение в миналото и днес. Според данни от 2009 г. на местния Национален статистически институт (INE) има 246 146 жители, което го прави 2-ия по население град в Галисия след Виго (провинция Понтеведра).

Ла Коруня (провинция)

A Коруня (на испански: La Coruña; на галисийски: A Coruña) е най-северозападната провинция на Испания, част от автономна област Галисия. Граничи с провинциите Луго на изток и Понтеведра на юг и с Атлантическия океан на запад и север. Административен център е град Ла Коруня. Други големи градове са Сантяго де Компостела, важен религиозен и културен център и столица на Галисия, и по-индустриалният Ферол.

Луго

Лу̀го (на галисийски: Lugo) е град в северозападна Испания, в автономна област Галисия. Столица е на едноименнната провинция. Градът има население от 97 995 души (по данни към 1 януари 2017 г.).Градът е основан от келтите. Известен е със своите римски стени, построени през 3 век. Този обект е включен в

Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Оренсе

Оренсе е град в Испания. Населението му е 108 002 жители (2011 г.), а площта му е 85,2 km2. Намира се на 132 метра надморска височина, в часова зона UTC+1 в западната част на страната. Пощенският му код е 362--.

Португалски език

Португалският език (на португалски: português или língua portuguesa, [ˈɫĩɡwɐ puɾtuˈɣezɐ]) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор. По традиция от колониалната епоха португалски се говори и в Макао в Китай, Гоа, Даман и Диу в Индия и Малака в Малайзия.

Португалският е част от иберороманската езикова група и се развива в средновековното кралство Галисия от няколко диалекта на простонародния латински. С 240 милиона души говорещи португалски, 210-215 милиона от които като роден език, това е седмият по разпространение език в света и третият сред европейските езици. Португалският е също вторият по разпространение романски език след испанския, най-разпространеният език в Южна Америка и един от официалните езици на Европейския съюз и Меркосур.

Сантяго де Компостела

Сантя̀го де Компостѐла (или само Компостела, на испански: Santiago de Compostela) е главният град на испанската автономна област Галисия. Населението е 96 456 жители (по данни от 1 януари 2017 г.).

Списък на градовете в Испания

Това е списък на градовете в Испания по население.

Триарий Матерн

Триарий Матерн Ласкивий (Triarius Maternus Lascivius) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Матерн е първо началник на съда (legatus iuridicus Asturiae et Callaciae) в Астурия и Галеция (днес Галисия).

През 185 г. Матерн е консул заедно с Тиберий Клавдий Брадуа Атик.

Според Historia Augusta преторианците искат на 3 януари 193 г. да провъзгласят Матерн за император. Матерн обаче бяга при император Пертинакс и напуска след това Рим.Неговият син Авъл Триарий Руфин е консул през 210 г.

ФК Селта

Реал клуб Селта де Виго (reˈal ˈkluβ ˈθeltɐ ðɪ ˈβiɣʊ; Royal Club Celta de Vigo), познат също като Селта Виго или просто Селта е испански футболен отбор от Виго, област Галисия.

Прякори: селтиняс (малките келти). Стадион: Балаидос с капацитет 32 500 зрители.

Автономни области
Автономни градове

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.