Галилео Галилей

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Галилео Галилей.
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Галилео.
Галилео Галилей
Galileo Galilei
италиански физик
Galileo-sustermans

Роден
Починал
Погребан Санта Кроче, Флоренция, Италия

Националност италианец
Религия католицизъм[2]
Образование Пизански университет
Научна дейност
Област Физика, астрономия
Образование Пизански университет
Работил в Падуански университет, Университет в Пиза
Известен с Кинематика, динамика (Закон за инерцията), първите астрономически наблюдения с телескоп, хелиоцентризъм (откриване на спътниците на Юпитер и фазите на Венера)
Семейство
Баща Винченцо Галилей
Съпруга няма

Подпис
Galileo Signature

Галилео Галилей (на италиански: Galileo Galilei, [ɡaliˈlɛːo ɡaliˈlɛi]) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения, и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“,[3] „баща на съвременната физика“,[4] „баща на науката“[4] и „баща на съвременната наука“.[5]

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Кратка хронология

  • 15 февруари 1564 – Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана.
  • 1581 – 1585 – Учи в Университета в Пиза.
  • 1585 – 1589 – Дава уроци по математика в Сиена и Флоренция, Тоскана.
  • 1589 – 1592 – Преподава в Пизанския университет.
  • 1592 – 1610 – Преподава в Университета в Падуа, Венецианска република.
    • 1610 – Публикува първите си наблюдения с телескоп в „Sidereus Nuncius“.
  • 1610 – 1632 – Заема почетна служба в двора на херцога на Тоскана във Флоренция.
    • 1613 – Публикува наблюденията си върху слънчевите петна.
    • 1616 – Инквизицията му забранява да защитава и преподава теорията на Коперник.
    • 1632 – Публикуван е „Диалог за двете главни световни системи“.
    • 1632 – Осъден е на затвор от съда на Инквизицията.
  • 1632 – 1633 – Живее под домашен арест в Сиена.
  • 1633 – 1642 – Живее под домашен арест в Арчетри край Флоренция.
    • 1634 – Умира дъщеря му – сестра Мария Челесте.
    • 1638 – Публикувана е „Две нови науки“.
  • 8 януари 1642 – Галилео Галилей умира в Арчетри, Тоскана.

Биография

Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564. Той е първото от седемте деца на Винченцо Галилей и Джулия Аманати, дребни благородници. Винченцо е музикант, композитор и музикален теоретик, автор на „Диалог за съвременната музика“ (1581).

Галилео е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 семейството се премества във Флоренция, с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава религиозно образование. Религиозната му кариера е прекъсната през 1579 – баща му го връща във Флоренция, позовавайки се на заболяване на очите на сина си.

През 1581 Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. Въпреки че е принуден да напусне по финансови причини, през 1589 със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610. През този период той се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития.

Въпреки че е вярващ католик, Галилей става баща на три извънбрачни деца от Марина Гамба:

  • Виргиния (1600 – 1634), приема името Мария Челесте при влизането си в манастира Сан Матео в Арчетри, Флоренция;
  • Ливия (1601 – ?) също е монахиня в Сан Матео под името Арканджела;
  • Винченцо (1606 – ?), по-късно е официално признат от баща си, съпруг е на Сестилия Бокинери.

През 1610 Галилей получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи, велик херцог на Тоскана и негов бивш студент. През 1612 пътува до Рим, където се включва в Академия деи Линчеи и наблюдава слънчевите петна. По същото време се засилва противопоставянето на теориите на Николай Коперник, които той подкрепя. През 1614 проповедникът Томазо Качини публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес. Галилей отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения, но през 1616 кардинал Роберто Белармино лично му връчва забрана да защитава или преподава коперниканска астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.

През 1622 Галилео Галилей пише книгата „Saggiatore“, одобрена от цензурата и публикувана през 1623. През 1624 той разработва първия известен микроскоп. През 1630 се завръща в Рим, за да получи разрешение за издаването на „Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“ („Диалог за двете главни световни системи“), публикувана във Флоренция през 1632. Въпреки това през октомври същата година той е извикан да се яви пред Инквизицията в Рим. Съдът издава осъдителна присъда и принуждава Галилей да се отрече от книгата си. Той е изпратен в Сиена, а през декември 1633 му е разрешено да се премести във вилата си в Арчетри. През 1634 умира любимата му дъщеря – сестра Мария Челесте. През 1638, почти напълно ослепял, той публикува в Лайден последната си книга „Due nuove scienze“ („Две нови науки“).

Галилео Галилей умира в Арчетри, Флоренция, на 8 януари 1642 в присъствието на своя ученик Винченцо Вивиани.

Приноси

Научни методи

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосредствен предшественик на Галилей, започва да използва експерименти, но без количествения подход към тях. В същото време бащата на Галилео Галией – Винченцо Галилей, прави експерименти, при които открива вероятно първото нелинейно отношение във физиката – връзката между опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на инструменти питагорейска традиция, според която целочислените отношения дефинират хармонични гами.

Галилео Галилей, свидетел на наблюденията на баща си, има възможност да ги обобщи на съвсем друго ниво. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.

Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:

  • Разбира математическата парабола както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.
  • Твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.
  • Осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточността на измерванията, непренебрежимостта на триенето и т.н.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

През 20 век някои изследователи, най-вече френският историк на науката Александър Койре, поставят под съмнение валидността на експериментите на Галилей. Например опитите за определяне на ускорението на падащи тела, описани в „Две нови науки“, изискват прецизно измерване на времето, което би трябвало да е невъзможно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и използва експериментите само за демонстрация. Според други изследвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са напълно валидни и описваната от него точност е постижима.

Астрономия

Galileo.script.arp.600pix
На тази страница Галилей за първи път отбелязва наблюдението на спътниците на Юпитер

Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер – Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия – Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители – фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.

Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е открил слънчевите петна, предизвиква продължителна и остра вражда между Галилей и Христоф Шайнер. Днес преобладава мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия син Йоханес.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя“, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.

Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.

Физика

Теоретичните и експериментални изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление – ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.

Pisa.Duomo.dome.Riminaldi01
Куполът на катедралата в Пиза с „лампата на Галилей“

Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане – изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.

Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел – че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си. В Китай тази теория е застъпвана много по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.

Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Според легендарен разказ той достига до това заключение, като наблюдава люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и измерва времето с пулса си. Галилей смята, че периодът на махалото наистина е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник (вижте Техника по-долу).

В самото начало на 17 век Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние около километър Галилей не успява да забележи по-съществено забавяне, отколкото при разстояние от едва няколко метра. Той не стига до заключение, дали светлината се разпространява мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.

Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята. Макар да отчита влиянието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон.

Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия, независимо от нейната скорост и посока.

Техника

Galilee
Галилео Галилей

Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 15951598 той прави подобрен вариант на „геометричен и военен компас“. Това е инструмент, предназначен за артилеристи и геодезисти, подобен на по-ранните уреди на Николо Тарталя и Гуидобалдо дел Монте. Той дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други.

Около 16061607 Галилей прави т.нар. галилеев термометър, като използва разширяването и свиването на въздух в колба, за да променя нивото на водата в свързана с нея тръба.

Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.

През 1612, след като определя орбиталните периоди на Галилеевите спътници, Галилей решава, че при достатъчно точно познаване на техните орбити положението на спътниците може да бъде използвано като универсален часовник. Това би дало възможност за определяне на географската дължина – един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, но не успява да преодолее всички практически проблеми. За първи път методът е приложен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и след това методът не се прилага в корабоплаването поради трудностите при провеждането на необходимите прецизни астрономически наблюдения.

През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години на 17 век. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения, като съчетание от свещ и огледала, отразяващи светлината във вътрешността на сграда, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в прибор за хранене, и предмет, наподобяващ химикалка.

Математика

Макар че Галилей е сред първите, приложили системно математиката в експерименталната физика, неговите математически методи са обичайните за епохата. Той използва най-вече теорията за пропорциите на Евдокс от Книд, както е описана в петата книга на Елементи на Евклид. Тази теория става известна в Западна Европа едва един век по-рано благодарение на превода на Николо Тарталя. Към края на живота на Галилей тя е заменена от алгебричните методи на Рене Декарт, с които той изглежда не се запознава.

Галилео Галилей е автор и на една оригинална идея в математиката – парадокса на Галилей, който показва, че има толкова точни квадрати, колкото са целите числа, като в същото време повечето цели числа не са точни квадрати. Това привидно противоречие е обяснено два и половина века по-късно в работите на Георг Кантор.

Конфликт с Римокатолическата църква

Galileo facing the Roman Inquisition
„Галилео пред Римската инквизиция“, картина на Кристиано Банти от 1857 г.

Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на текстове от Псалми и Еклисиаст, които говорят за „твърдото“ и „установено“ положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.

През 1616 г. нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не „поддържа и защитава“ идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.

След избора от 1623 г. на папа Урбан VIII, познат на Галилей, противопоставил се на осъждането от 1616 г., Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови работата си в тази област. През 1632 г. той публикува „Диалог за двете главни световни системи“ с формалното разрешение на Инквизицията.

Самият папа Урбан VIII изисква от Галилей да представи в книгата си аргументи за и против хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази теория. Той иска също и неговите собствени възгледи да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само последното желание. Неволно или не Симплициус – защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак. Заради това книгата е тълкувана и като защита на коперниковата теория. Утежнявайки още повече нещата, Галилей поставя в устата на Симплициус думите на самия папа Урбан VIII. Повечето изследователи смятат, че той не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.

През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:

  • Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като „формално еретична“.
  • Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
  • „Диалогът“ е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.

Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.

Галилео Галилей е препогребан на осветена земя в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция през 1737 г. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741 г., когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718 г.). През 1758 г. общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги. На 31 октомври 1992 след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.

Книги от Галилей

Galileo Galilei01
Статуя на Галилей пред галерията Уфици във Флоренция
  • „Sidereus Nuncius“ (1610)
  • „Istoria e dimostrazioni intorno alle macchie solari e loro accidenti“ (1613)
  • „Il Saggiatore“ (1623)
  • „Dialogo dei due massimi sistemi del mondo, tolemaico e copernicano“ (1632; „Диалог за двете главни световни системи“)
  • „Discorsi e Dimostrazioni Matematiche, intorno a due nuove scienze attenenti alla meccanica“ (1638; „Две нови науки“)

Наречено на Галилей

Бележки

  1. а б O'Connor 2002.
  2. а б After 350 Years, Vatican Says Galileo Was Right: It Moves. // Ню Йорк Таймс. 31 октомври 1992 г..
  3. Singer 1941, с. 217.
  4. а б Weidhorn 2005, с. 155.
  5. Finocchiaro 2007.
Цитирани източници
  • Finocchiaro, Maurice A. Book Review—The Person of the Millennium: The Unique Impact of Galileo on World History. // The Historian 69 (3). Fall 2007. DOI:10.1111/j.1540-6563.2007.00189_68.x. p. 601 – 602. (на английски)
  • O'Connor, J. J. et al. Galileo Galilei. // The MacTutor History of Mathematics archive. University of St Andrews, Scotland, 2002. Посетен на 24 юли 2007. (на английски)
  • Singer, Charle. A Short History of Science to the Nineteenth Century. Clarendon Press, 1941. (на английски)
  • Weidhorn, Manfred. The Person of the Millennium: The Unique Impact of Galileo on World History. iUniverse, 2005. ISBN 0-595-36877-8. (на английски)

Източници

  • Allan-Olney, Mary. The Private Life of Galileo: Compiled primarily from his correspondence and that of his eldest daughter, Sister Maria Celeste. Boston, Nichols and Noyes, 1870. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  • Biagioli, Mario. Galileo, Courtier: The Practice of Science in the Culture of Absolutism. Chicago, IL, University of Chicago Press, 1993. ISBN 0226045595. (на английски)
  • Col, Joël. Entre Galilée et l'Église: la Bible. AutoEdition Méguila. ISBN 2-9520299-0-3. (на френски)
  • Consolmagno, Guy et al. Worlds Apart, A Textbook in Planetary Science. Englewood, New Jersey, Prentice-Hall, 1994. ISBN 0-13-964131-9. (на английски)
  • Drake, Stillman. Notes to English translation of Galileo's Dialogue. Berkeley, University of California Press, 1953. (на английски)
  • Drake, Stillman. Discoveries and Opinions of Galileo. New York, Doubleday & Company, 1957. ISBN 0-385-09239-3. (на английски)
  • Drake, Stillman. Galileo's Discovery of the Law of Free Fall. // Scientific American 228 (5). 1973. DOI:10.1038/scientificamerican0573-84. p. 84 – 92. (на английски)
  • Drake, Stillman. Galileo At Work. Chicago, University of Chicago Press, 1978. ISBN 0-226-16226-5. (на английски)
  • Einstein, Albert. Foreword. // Drake, Stillman (ed.). Dialogue Concerning the Two Chief World Systems. Berkeley, CA, University of California Press, 1953. ISBN 037575766X. (на английски)
  • Fantoli, Annibale. Galileo: For Copernicanism and the Church. Vatican Observatory Publications, 2003. ISBN 88-209-7427-4. (на английски)
  • Favaro, Antonio (ed.). Le Opere di Galileo Galilei, Edizione Nazionale. Barbera, 1964 – 1966. ISBN 88-09-20881-1. (на италиански)
  • Fillmore, Charles. Metaphysical Bible Dictionary. 17th. Unity Village, Missouri, Unity House, 2004, [1931]. ISBN 0-87159-067-0. (на английски)
  • Grisar, Hartmann. Historisch theologische Untersuchungen über die Urtheile Römischen Congegationen im Galileiprocess. Regensburg, Pustet, 1882. ISBN 0-7905-6229-4. (на немски)
  • Hellman, Hal. Great Feuds in Science. Ten of the Liveliest Disputes Ever. New York, Wiley, 1988. (на английски)
  • Koestler, Arthur. The Sleepwalkers: A History of Man's Changing Vision of the Universe. Penguin, 1990, [1959]. ISBN 0-14-019246-8. (на английски)
  • Lessl, Thomas. The Galileo Legend. // New Oxford Review. June 2000. p. 27 – 33. (на английски)
  • Remmert, Volker R. Galileo, God, and Mathematics. // Koetsier, Teun et al. Mathematics and the Divine. A Historical Study. Amsterdam, Elsevier, 2005. p. 347 – 360. (на английски)
  • Settle, Thomas B. An Experiment in the History of Science. // Science 133 (3445). 1961. DOI:10.1126/science.133.3445.19. p. 19 – 23. (на английски)
  • Sobel, Dava. Galileo's Daughter. London, Fourth Estate, 2000, [1999]. ISBN 1-85702-712-4. (на английски)
  • von Gebler, Karl. Galileo Galilei and the Roman Curia. London, C.K. Paul & Co., 1977, [1879]. ISBN 0915172119. (на английски)
  • White, Andrew Dickson. A History of the Warfare of Science with Theology in Christendom. New York, D. Appleton and Company, 1898. ISBN 079058168X. (на английски)

Външни препратки

Библиография

  • Галилей. Избрани произведения. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1984. с. 559. (на български): Звездно съобщение; Диалог за двете главни системи на света – Птолемеевата и Коперниковата.
  • Галилей. Избрани произведения. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1985. с. 398. (на български): Беседи и математически доказателства относно две нови науки
  • Монтекини, Гаетано. Галилей: Истор. драма в 4 д. из итал. живот. Пловдив, Единство, 1888. с. 95. (на български)
  • Предтеченски, Евгений Александрович. Галилей: Живота и науч. му деятелност. Казанлък, Книж. Г. М. Какачев, друж. печ. Надежда, 1896. с. 116. (на български)
  • Нурижан, Жорж. Лестница от безсмъртни: Данте Алигиери; Франциск Асизки; Макиавели; Леонардо да Винчи; Микеланджело; Джанбатисте Вико; Галилей; Леопарди; Мандзони; Росини. София, Едисон, 1935. с. 157. (на български)
  • Колев, Тодор. Галилео Галилей: Биогр.. София, Гутенберг, 1938. с. 63. (на български)
  • Нурижан, Жорж. Галилео Галилей. София, Нар. печат, 1942. с. 31. (на български)
  • Калинков, Марин П.. Галилео Галилей: 1564 – 1642: [Биогр. очерк]. София, Наука и изкуство, 1965. с. 124. (на български)
  • Кузнецов, Борис Г.. Галилео Галилей: [Живот и дело]. София, Техника, 1977. с. 339. (на български)
  • Ортега-и-Гасет, Хосе. По повод на Галилей: Схема на кризите. София, Рива, 2004. ISBN 954-320-016-5. с. 215. (на български)
  • Хокинг, Стивън. Върху раменете на гиганти. София, Прометей – И.Л., Изток-Запад, 2010. ISBN 978 954 946 108 4. с. 256. (на български)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Galileo Galilei“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 15 март 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Амалтея (спътник)

Амалтея е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер и петият по ред на откриване. Открит е на 9 септември 1892 г. от Едуард Емерсън Барнард, който използва 91 сантиметров рефракторен телескоп в обсерваторията Лик. Амалтея е последният спътник открит визуално (без използване на фотографска плака) и първият открит спътник на Юпитер след откритите през 1610 г. от Галилео Галилей четири най-големи спътника. Носи името на нимфата от древногръцката митология Амалтея. Името е одобрено от международния астрономически съюз през 1975 г. Преди това тя е била известна под името Юпитер 5.

Амалтея е най-големият представител на групата на Амалтея от спътници на Юпитер.

Богоя Сапунджиев

Богоя Добрев Сапунджиев е български архитект и сценограф. През 1955 г. завършва Московския архитектурен институт., а от 1958 е началник на Декоростроителния отдел и художник-постановчик в Студията за игрални филми „Бояна“. Работи главно в областта на филмовата сценография.

Негова е сценографията във филмите:

„Хроника на чувствата“, 1962 г.

„Галилео Галилей“ – Италия, 1968 г.

„Най-добрият човек, когото познавам!“, 1973 г.

"Селянинът с колелото", 1974 г.

„Малката русалка“ – СССР, 1975 г.

„Фильо и Макензен“, 1978 г.

„Топло“, 1978 г.

„Хан Аспарух“, 1981 г.

„Брегове в мъгла“, 1985 г.Сценограф е и на много театрални постановки и опери. Автор е и на стихове за деца. Лауреат на Димитровска награда от 1982 г.

Гал

Гал (международно означение Gal) е единица за измерване на ускорение в системата CGS, използвана предимно в гравиметрията (свързана с геодезията и геофизиката).

1 Gal = 1 cm/s² = 0,01 m/s²Единицата носи името на италианския астроном и физик Галилео Галилей, затова единицата понякога е наричана и галилео.

Галът има статут на извънсистемна единица и не влиза в групата на единиците от Международната система единици (SI), но се използва в гравиметрията при измерване на ускорението на свободното падане (g). Често се използват също кратните му единици – милигал (mGal), равен на 10−3 Gal, и микрогал (μGal), равен на 10−6 Gal.

Трябва да се отбележи, че, както и при другите единици за измерване, имената на които са образувани от фамилии, названието на единицата се пише с малка буква (гал, милигал, микрогал), а означението ѝ – с главна (Gal, mGal, μGal).

Галилей (Марс)

Галилей е ударен кратер на повърхността на Марс, с диаметър около 137.3 km. През 1973 г. е наречен на италианския учен Галилео Галилей (1564-1642)

Галилео Галилей (летище)

Галилео Галилей (IATA: PSA, ICAO: LIRP) е международно летище в град Пиза, Италия. То е основно летище в Тоскана и 10ото най-натоварено в Италия по брой обслужени пътници. Наречено е на родения в Пиза учен Галилео Галилей (1564-1642). Летището има две писти с дължина 2993 m и 2792 m. Аеропортът е една от базите за Ryanair.

Галилео Галилей (пояснение)

Галилео Галилей, Галилео или Галилей може да се отнася до:

Хора

Галилео Галилей – италиански ученКултура

Галилео Галилей (филм) – италиано-български филм

Галилео Галилей (опера) - опера от Филип Глас

Животът на Галилей – пиеса от Бертолт БрехтНаука и технология

Галилео (космически апарат) – апарат на НАСА, изследвал Юпитер

Галилео (навигационна система) – европейски проект на спътникова система за навигация

Галилео Галилей – летище в Пиза

Галилеево число – в динамиката на флуидите

Галилео Регио - област на спътника Ганимед

Галилей (Луна) – кратер на Луната

Галилей (Марс) – кратер на Марс

Галилео Галилей (филм)

„Галилео Галилей“ е италианско-български игрален филм (драма) от 1969 година, по сценарий и режисура на Лилиана Кавани. Оператор е Алфио Контини. Музиката във филма е композирана от Енио Мориконе.

Ганимед (спътник)

Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.

Йо (спътник)

Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 km. Открит е от Галилео Галилей през 1610 г. и е наречен на героинята от древногръцката митология, една от многобройните любовници на Зевс (Юпитер в римската митология).

Въпреки че името е предложено още от Симон Мариус в началото на 17 век, то влиза в обща употреба едва в средата на 20 век. В по-ранната астрономическа литература Йо е наричан Юпитер 1 или просто първият спътник на Юпитер.

Калисто (спътник)

Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система. Открит е през 1610 г. от Галилео Галилей и носи името на любовницата на бога Зевс от древногръцката митология Калисто.

Името Калисто е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на 20 век. Преди това Калисто е наричан Юпитер 4 или четвъртият спътник на Юпитер.

Класическа механика

В областта на физиката класическата механика е един от основните подраздели на механиката. Други подраздели са небесна механика, квантова механика и релативистка механика. Класическата механика съдържа набор от закони, които описват движението на телата под въздействието на сили. Изследването на движението на различни тела започва още от древността, затова класическата механика е една от най-старите, най-добре проучени и обемни по съдържание теми в науката и технологията. Терминът класическата механика е въведен в началото на 20 век, за да опише частта от физиката, започната с формулирането на математическите методи на диференциалното и интегрално смятане, чиито основоположници са Исак Нютон и Готфрид Лайбниц и много други учени и философи от 17 век. Тя се опира на по-ранните астрономически теории на Йоханес Кеплер, който от своя страна използва точните наблюдения на Тихо Брахе и проучванията на законите за движение на Галилео Галилей. Названието я разграничава от новите теории – квантовата механика и теорията на относителността. В днешно време много от модерните технологии се основават на принципите на квантовата механика.

Класическата механика описва движението на макроскопични и астронимически обекти, като например космически кораби, планети, звезди и галактики. Някои раздели описват закони, свързани с газове, течности или твърди тела. Класическата механика осигурява изключително точни резултати, докато сферата на проучване се ограничава с големи обекти и свързаните скорости не се доближават до скоростта на светлината.

Когато размерите на обектите станат достатъчно малки е необходимо да се въведе друга основна подобласт на механика, квантовата механика, която свързва макроскопичните закони на физиката с атомното естеството на материята и въвежда понятието корпускулярно-вълнов дуализъм за двойствената същност вълна – частица на елементарните частици. В случай на скорост, приближаваща се до скоростта на светлината, класическата механика отстъпва място на специалната теория на относителността. Общата теория на относителността обединява относителността със законите на Нютон за всемирното привличане.

Козимо II Медичи

Козимо II де Медичи (на италиански: Cosimo II de' Medici) е велик херцог на Тоскана (1609-1621). Първороден син е на Фердинандо I Медичи и на Кристина Лотарингска.

Получава добро образование. През 1605—1608 години негов учител е Галилео Галилей.

Маса

Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката. Първоначално тя характеризира количеството вещество в едно тяло, което е мярка на способността на това тяло да оказва съпротива на приложена сила (инертна маса) или свойството му на гравитационно въздействие върху друго тяло (гравитационна маса или тегло). Тя е основно понятие в класическата механика и е тясно свързана с понятията импулс и енергия. Масата е общо свойство на всички тела, всяко макро тяло има маса. Колкото повече вещество се съдържа в едно тяло, толкова неговата маса е по-голяма.

Съвременната физика има малко по-различно понятие за маса. В класическата механика масата на системата е равна на сумата от масите на съставящите я тела. В релативистката механика масата не е адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както енергията на свързване, така и енергията на движението на частиците една спрямо друга.

Масата като научен термин е въведена от Исак Нютон като мярка на количеството материя. В книгата си „Математически принципи на натуралната философия“ (1687 г.) Нютон определя „количеството материя“ във физическото тяло като продукт на неговата плътност и обем. Освен това той посочва, че в същия смисъл трябва да се използва термина маса и показва, че теглото е пропорционално на масата.

Нютон всъщност използва само две концепции за маса – като мярка за инерцията и като източник за силата на тежестта. Тълкуването ѝ като мярка за количеството материя е по-скоро нагледна илюстрация и това тълкуване е критикувано още в 19 век като нефизично и безсмислено.

Дълго време за един от основните закони на природата е смятан закона за запазване на масата. Въпреки това в 20 век става ясно, че този закон е ограничена версия или ограничен вариант на закона за запазване на енергията и при отделни обстоятелства не е спазен (например в квантовата механика и специалната теория на относителността).

Пиза

Пиза (на италиански: Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана. Той е главен административен център и на едноименната провинция Пиза. Разположен е на десния бряг на река Арно при нейното вливане в Тиренско море. Населението на града е 88 363 жители (към 31 декември 2004 г.).

Планетарен пръстен

Планетарен пръстен е образувание или система от образувания във формата на плосък диск около дадена планета, съставено от космически междупланетарен прах, лед и газове.

Съставът на планетарните пръстени може да бъде разнообразен: твърди силикатни материали, прах, газове. Големината на обектите също варира, като е възможно да има и скали с по-големи размери. Понякога в самите пръстени или в близост до тях се откриват и по-малки спътници, наречени спътници-овчари.

Първите открити пръстени на планета се пръстените на Сатурн през XVII век. Първи ги наблюдава Галилео Галилей през 1610 г., като поради ниското качество на използваната оптика по това време той е видял само „придатъци“ към страните на Сатурн. През 1655 г. Кристиан Хюйгенс използва по-съвършен телескоп от Галилей и установява, че това са пръстени около планетата.Всички газови гиганти в Слънчевата система имат пръстени. Най-забележими са тези на Сатурн. Те могат да се наблюдават от земята с по-прости телескопи. Пръстените на Юпитер са тънки и са съставени предимно от прах. За планетата Уран се твърди, че тя имала спътник който се разбил в нея и нейният планетарен пръстен е образуван от неговите останки.

Часовник с махало

Часовник с махало е вид часовник, който използва махало като средство за измерване на времето. Изобретен е от Кристиан Хюйгенс през 1656 година и до 1930-те остава най-акуратният инструмент за отчитане на времето. Хюйгенс използва идеята на Галилео Галилей. Тези часовници трябва да са неподвижни, за да работят нормално, защото всяко движение нарушава периода на махалото и часовникът става неточен. Днес часовниците с махало имат повече декоративна или антикварна стойност.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.