Газа

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Газа.
Газа
— град —
Gaza City
Palestine location map Topographic
31.5167° с. ш. 34.45° и. д.
Газа
Страна Flag of Palestine.svg Палестинска автономия
Мухафаза Газа
Площ 55 km²
Надм. височина 30 m
Население 409 680 души (2006)
Основаване XV век пр.н.е.
Официален сайт www.mogaza.org
Gaza Beach
Плаж

Газа (на арабски غزة, на иврит עזה) е главният град в ивицата Газа. Населението му е 409 680 души (2006). Контролира се от Палестинската автономия, като преди Договорите в Осло през 1993 градът е част от Израел.

История

Историята на града датира от 5 хилядолетие пр.н.е., което го прави един от най-старите градове в света. Разположен върху крайбрежните средиземноморски маршрут между Северна Африка и Левант, за по-голямата част от нейната история тя служи като търговски център от и за Червено море.

Население

година население
1557 12 000
1838 15 000 – 16 000
1882 16 000
1897 36 000
1906 40 000
1914 42 000
1922 17 426
1945 34 250
1982 118 272
1997 353 113
2004 381 247
2006 409 680

Побратимени градове

Вижте също

Външни препратки

2009

2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Международна година на астрономията.

Международна година на природните влакна.

Година на Николай Гогол.Съответства на:

5769 – 5770 година по Еврейския календар

4705 – 4706 година по Китайския календар

4342 година по Корейския календар

2762 години от основаването на Рим

2553 година по Будисткия календар

2552 година по Тайландския слънчев календар

2001 – 2002 година по Етиопския календар

1725 – 1726 година по Коптския календар

1458 година по Арменския календар

1431 – 1432 година по Мюсюлманския календар

1387 – 1388 година по Иранския календар

1371 година по Бирманския календар

Близък Изток

Близкият Изток е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Вакуум

Във физиката и в ежедневната употреба вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински – vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е „празно“ едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум. Понятието вакуум се прилага, когато налягането е значително по-ниско от атмосферното налягане.При равни други условия, по-ниско налягане на газа означава по-високо качество вакуум. Например, една типична прахосмукачка произвежда достатъчно засмукване, за да намали налягането на въздуха с около 20% Ултра-високи вакуумни камери често срещани в химията, физиката и инженерните науки, работят под 1/1000000000000 (10 -12 ) на атмосферното налягане, и може да достигнат ≈ 100 частици / cm 3 . Самият космос е с още по-високо качество на вакуума, еквивалентно на само няколко атома водород на кубичен метър средно. Въпреки това, дори и ако всеки един атом и частица могат да бъде извадени от даден обем, той все още не е „празен“ поради вакуумни флуктуации, тъмна енергия, както и други явления в квантовата физика.

Вакуумът е честа тема на философски дебати от страна на древногръцките философи, но не е проучен емпирично до 17 век. Еванджелиста Торичели произвежда първата вакуумна лаборатория през 1643 г., както и други експериментални техники в резултат на неговите теории за атмосферното налягане.Вакуумът става ценен инструмент за индустрията през 20 век с въвеждането на лампите с нажежаема жичка и вакуумните тръби, както и широка гама от вакуумни технологии, които възникват впоследствие. Последвалото развитие на пилотирани космически полети предизвика интерес към въздействието на вакуума върху човешкото здраве и на други форми на живот като цяло.

Виа Марис

Виа Марис (на латински: Via Maris; „Приморски път“) е най-важният път през древността, който свързвал могъщите древни сили, първо Египет с Месопотамия, след това и с Гърция и Рим.

Пътят започвал от Делтата на Нил, минавал по долината на израелското крайбрежие, пресичал планината Кармел през Ирон, минавал през Израелската долина (Jesre) и Голанските възвишения и стигал до Дамаск.

В Библията „Приморският път“ се споменава в Стария завет () и в Новия завет ().

Важни станции по пътя са били Газа, Ашкелон, Ашдод. Близо до пътя се намирал и Капернаум, където е живял и проповядвал Исус Христос.

Името си „Виа Марис“ получава по време на римското владетелство.

Газ

Газ е едно от четирите агрегатни състояния на веществото, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си.

Тези частици може да са молекули, атоми или йони, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им обем. Газ (мъжки род – членувано газът, мн. число газовете) в по-тесен смисъл означава вещество над критичната си температура, което не може да се кондензира при каквото и да е налягане. .

Газообразни вещества при температура по-ниска от критичната температура се наричат па̀ри и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па̀рите) нямат собствен обем и форма, а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям от обема на течността. Ако температурата на газа е значително по-висока от критичната, а налягането – значително по-ниско от критичното за съответния газ, то той се приема за идеален газ.

Газа (провинция)

Газа (на португалски: Gaza) е провинция в Мозамбик. Намира се в южната част на страната. Площта ѝ е 75 709 км2 и има население около 1,3 млн. души. Град Шай Шай е столица на провинцията. Съставена е от 11 района, някои от които са Мабалане, Билене Масия и др.

Захарий Митиленски

Захарий Митиленски (на латински: Zacharias Scholasticus; на гръцки: Ζαχαρίας Σχολαστικός, Ζαχαρίας ο Ρήτωρ; * ок. 465 при Газа; † сл. 536), известен и като Захарий Схоластик, Захарий Ритор, е късноантичен епископ и християнски църковен историк от 6 век.

Вероятно е брат на Прокопий Газски (465-528, християнски софист и ритор).

Захарий от Митилини е роден близо до град Газа, където през късната античност се намира известно училище по реторика. Там той учи в началото, а през 485 г. отива в Александрия, където две години учи философия. В Александрия той участва в стълкновенията между християни и неверници. Там той среща Север (или Севир), който по-късно става патриарх на Антиохия. Захарий се кръщава и през 487 г. заминава за Бейрут, за да следва право в тамошния университет. Той пътува до Палестина и остава в Бейрут до 491 г., където водел доста аскетичен живот. По-късно се преселва в Константинопол и дълго време работи като адвокат. Захарий, като умерен монофизит, искал да постъпи в манастир.

Благодарение на добрите си връзки с императорския двор е назначен за епископ на Митилини. През 536 г. Захарий участва в синода в Константинопол.

Захарий пише множество произведения на старогръцки език, между тях една Църковна история (Historia ecclesiastica) към края на 5 век. Книгата е посветена на духовника Евпраксий и описва годините от 451 до 491. Между другото Евагрий Схоластик използва книгата на Захарий за своята Църковна история.

Оригиналът на книгата му се е загубил, но e запазена една съкратена преработка на сирийски от един монофизитски монах (Псевдо-Захарий) от Амида през 569 г. в 12 книги (томовете 3 до 6). Захарий е написал и биографии за духовниците монофизити, които е срещал, за Север и други.

Той е написал и множество полемични произведения против философa Амоний Хермий (Ammonios Hermeiou) или против манихеите.

Ивица Газа

Ивицата Газа (известна и като Сектор Газа) е по-малката част от Палестинската автономия в историческата област Палестина, Близкия изток.

Израел

Държавата Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Костни риби

Костните риби (Osteichthyes) са надклас риби, включващ класовете Двойнодишащи, Лъчеперки (Actinopterygii) и Ръкоперки (Sarcopterygii). Формата на тялото им може да бъде вретеновидна, змиевидна и гръбно-коремно сплескана с дължина от 0,8 cm до 5 m.

Костните риби имат частично или изцяло костен скелет в зависимост от местообитанието и начина им на живот. Над 22 000 вида (около 90% от рибите).

В България са над 177 вида. Костните риби са разделно полови. Яйцата (хайвер) се развиват във водата, рядко са яйцеживородни. Имат голямо стопанско значение, главно като храна (около 98% от риболова). Този клас обединяват повечето от живеещите днес риби. Те населяват както моретата, така и сладките води. Скелетът им е вкостен. При костните риби двигателна функция изпълнява и плавателният мехур. Той е разположен в гръбната част на телесната кухина и е изпълнен с газ. Чрез изменение на количеството на газа в него рибите се потапят на различна дълбочина. Много от видовете, особено морските представители, имат значение като риболовни обекти.

Костните риби имат изцяло или частичен вкостен скелет, тънки люспи, подредени керемидообразно, многобройни хайверни зърна, външно оплождане и хрилни капачета.

Молекула

Молекулата (на латински: molecula, идва от moles — маса) е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки. Молекулите се смятат за неутрални (нямат електричен заряд) и всичките им валентности са наситени. Молекула, съставена от много атоми, се нарича макромолекула.

Свойствата на молекулите се определят от техния състав и строеж, т.е. от вида, броя и начина на свързване на изграждащите ги атоми. Съставът и строежът на молекулите се изразяват съкратено посредством химични формули. От молекули са изградени част от простите вещества и всички хомеополярни съединения. Вещества, чиито молекули са съставени най-много от хиляда атома, се наричат нискомолекулни, а тези с повече атоми — високомолекулни. Превръщането на един вид молекули в друг се нарича химична реакция.

В кинетичната теория на газовете терминът „молекула“ се употребява в по-широк смисъл: молекула се нарича всяка градивна частица на газа. Например атомите на благородните газове се смятат за молекули, макар че те са единични несвързани атоми. Подобно разширение на понятието се прилага и в квантовата физика, органичната химия и биохимията, където за молекули се смятат и молекулните йони, електрически заредените молекули и биомолекулите.

Една молекула може да е съставена от атоми на един химичен елемент – например молекулата на кислорода (O2), или от атоми на различни елементи — например молекулата на водата (H2O). Атомите и комплексите, свързани с нековалентни връзки като водородна или йонна връзка, обикновено не се смятат за самостоятелни молекули.Като съставни части на веществото молекулите се срещат много често в органичните вещества, предмет на биохимията. Те съставляват и по-голямата част от океаните и атмосферата. В същото време има голям брой твърди тела, които съдържат множество химични връзки, но не са съставени от ясно различими молекули - такива са повечето от минералите, от които се състои земната кора, мантията и ядрото на Земята. Не може да се определи точна молекула и при йонните кристали (соли) и ковалентните кристали, макар че те често са съставени от повтарящи се елементарни клетки, разположени в равнина — например графенът — или обхващат трите измерения като диамантът. Повечето кондензирани среди с метална връзка също имат повтаряща се елементарна клетка. При стъклата (твърди вещества в стъклообразно неподредено състояние) атомите също са свързани с химични връзки без ясно изразена молекула и без подреденото състояние на кристалите с повтарящ се елемент.

Палестина

Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה – „Палестина“; на арабски: فلسطين – „Филастин“) е името на регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена между Израел и Палестинската автономия.

Палестинска автономия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата Държава Палестина, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.

Природен газ

Природният газ е смес от газове, образували се в недрата на Земята при анаеробното разлагане на органични вещества.

Природният газ се отнася към полезните изкопаеми. В пластовете на земните недра той се намира в газообразно състояние – във вид на отделни натрупвания (газови залежи) или във вид на газова „шапка“ над нефтогазовите местонаходища, а също и в разтворено състояние в нефт или вода. При нормални условия (101,325 kPa и 0 °C) природният газ се намира само в газообразно състояние. Природният газ може да се намира и в кристално състояние под формата на естествени газохидрати.

Природният газ е важен енергиен ресурс.

Сър Хъмфри Дейви още през 1813 г. прави ред анализи и заключава, че рудничният газ е смес от метан с малко количество азот и въглероден диоксид – т.е. той е качествено тъждествен по състав с газа, отделящ се от блатата (т.е с природния газ).

Серен диоксид

Серният диоксид (SO2) е безцветен газ с остра, задушлива миризма.

Получава се при горене на сяра, метални сулфиди или сероводород. Силен редуктор, особено във воден разтвор. Разтваря се във вода и дава хидрат на газа, като разтворът се отнася като киселина (сериста киселина). Използва се за производството на SO3 за получаване на сярна киселина. Уврежда озоновия слой.

Точката му на топене е при -72,7 °С, а точката му на кипене е при -10 °С.

Спектрална линия

Спектрална линия се нарича тъмна или светла линия на фона на иначе хомогенен и непрекъснат оптичен спектър, която се дължи на наличието или на отсъствието на фотони в тесен честотен диапазон, сравняван със съседните му честоти.

Хамас

Хамас, акроним за Ха̀ракат ал-Мука̀ууама ал-Исла:мѝйя (на арабски: Ислямско движение за съпротива, „хамас“ (حماس) на арабски означава стремеж, устрем) е палестинска паравоенна и политическа организация. Основана е от Ахмед Ясин и Мухаммед Таха в края на 1987 г. като издънка на Мюсюлманското братство. Основната ѝ цел е унищожаването на Израел и създаването на държава Палестина. Хамас се ръководи от Халед Машаал до 6 май 2017 г. На 6 май 2017 г. Хамас избира своя нов лидер Исмаил Хания. Базата на Хамас е в ивицата Газа, но организацията води операции и на Западния бряг.

Хамас е смятана за терористична организация от САЩ, Израел и Европейския съюз. Част от подкрепата към нея се дължи на благотворителните ѝ акции за подпомагане на бедните палестинци, както и на военизираните ѝ възгледи. На запад Хамас е известна със своята тактиката за самоубийствените атентати срещу Израел, като те най-вече са насочени към израелските военни и тайни сили, за да бъде преустановена окупацията на Западния бряг и на ивицата Газа, както и за да унищожи Израел (на който групировката гледа като на завзета палестинска земя). Голяма част от населението на Палестина подкрепя движението за съпротива.

Ханаан

Ханаа́н (финикийски kĕnaʿan, на иврит: כְּנַעַן; на арабски: کنعان) е древното наименование на района в западната част на Плодородния полумесец, включващ в територията си съвременен Израел и Ливан, Палестинските територии, и крайбрежните части на Йордания, Сирия и северозападен Египет. Имената Ханаан и ханаанци се срещат в писмени паметници с месопотамски, египетски и финикийски произход, датиращи от около XV век пр. Хр., както и в Стария завет. Според тях Ханаан обхваща цяла днешна Сирия и Палестина, или само земите на запад от река Йордан, или само тясна крайбрежна ивица от Акра на север. Израилтяните завоюват Ханаан към края на 2-рото хилядолетие пр. Хр. В еврейската Библия „земята на Ханаан“ се простира от Ливан на юг към Газа до „реката на Египет“ (Нил), и на изток до долината на река Йордан, като по този начин включва съвременен Израел и Палестинските територии. В древността южният район бил населяван от различни етнически групи. В писмата от Ел-Амарна, открити в Древен Египет, се споменава Канаан (акадски: Kinaḫḫu) като име на района, включващ Газа и други градове по финикийския бряг и Горна Галилея. Много по-ранни египетски източници споменават също многобройни военни действия, провеждани в Ка-на-на, вътре в Азия.

Шестдневна война

Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските ѝ съседки: Египет, Йордания и Сирия.

Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.

Отношенията между Израел и съседите ѝ така и не се нормализират след Арабско-израелската война от 1948 г. През 1956 г. Израел нахлува в египетската част на Синай, като една от целите е отварянето на Тиранския проток, който е блокиран от Египет от 1950 г. Впоследствие Израел е принудена да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранския проток ще остане отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за демилитаризация.В периода до юни 1967 г. напрежението става опасно високо. Израел повтаря позицията си от 1956 г., че затварянето на Тиранския проток за израелския флот би станало casus belli и в края на май Насер обявява, че протокът ще бъде затворен за израелски водни съдове. След това Израел мобилизира войски по границата с Израел и на 5 юни Израел нанася това, което определя като изпреварващи въздушни удари по египетски летища. Аргументи и контрааргументи, свързани с тази серия от събития, са само едни от ред противоречия, свързани с конфликта.

Египтяните са изненадани и почти целите ВВС на Египет са унищожени с малко израелски загуби, което дава въздушно превъзходство на израелците. По същото време Израел започва наземна офанзива в ивицата Газа и Синай, което пак изненадва Египет. След известна първоначална съпротива, египетският лидер Насер нарежда евакуация на Синай. Израелските войски настъпват на запад, гонейки египтяните, което им нанася тежки загуби, и завладяват Синай.

Насер убеждава Сирия и Йордания да започнат атака над Израел, използвайки първоначалното объркване и твърдейки, че Египет е надделял над израелските ВВС. Израелските контраатаки водят до превземането на Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания, докато отговорът на Израел срещу Сирия води до окупирането на Голанските възвишения.

На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред Израелските отбранителни сили, което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата война от Йом Кипур (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 палестинци напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.

Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян – тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.

Войната е блестящ военен успех за Израел.

Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас.

Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни нападателите достигат и Суецкия канал.

Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден – също на 7 юни.

Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.