Възпитание

Процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение. В съвременния смисъл възпитанието се разглежда като система от възпитателни дейности, процес на реализация на системните дейности и резултат на процеса. Възпитателният процес в развитието на подрастващите продължава като в него се наблюдава постоянно изменение, движение и развитие. Възпитателният и образователният процес протичат успоредно и зависят един от друг.

Възпитателният процес протича през три етапа, които се осъществяват едновременно. Началният етап се основава на информационно-просветителското обучение. Овладяват се знания от различни области, без да се проверява заученото. Тук се формира отношение към знанието. Следващият етап е оценъчно-ориентировъчен. Оценяват се знанията от първия етап и се формира отношение към учебния материал. Формират се възгледи и убеждения. В третия етап се формират привички на поведение. Тук личността извършва осъзнатите действия автоматично.

Вижте също

Външни препратки

Библиография

  • Даниъл Голман. Емоционалната интелигентност. С., Изток-Запад, 2002; 2 изд. 2011.
Ахил

Ахил (на древногръцки Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият от героите, участвали в легендарната Троянска война. Ахил е внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида. В Илиада е споменат, като цар на мирмидонците.

Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)

„Генерал Йосиф В. Гурко“ е централна улица в София. Носи името на руския военачалник Йосиф Гурко.

Простира се в същинския център на София от пресечката си с ул. „Княз Александър Батенберг“ след която започва да се нарича ул. „Алабин“ на запад, а на изток достига до пресечката си с бул. „Евлоги Георгиев“ на която се намира Националният стадион „Васил Левски“.

На улицата се разположени някои от значимите сгради на София като Централна поща, Софийската градска художествена галерия, Столичният куклен театър, Телефонната палата и новопостроения пет-звезден Гранд хотел София. На кръстовището на ул. „Гурко“ и бул. „Васил Левски“ се намира Министерството на физическото възпитание и спорта.

В близост до кръстовището на „Гурко“ и „Раковска“ се намират НАТФИЗ и Народният театър.

Снимки от улица „Гурко“

Гимнастика

Гимнастиката е спорт, който комбинира физическа сила, баланс, гъвкавост, издръжливост и координация.

Движенията, участващи в гимнастиката, допринасят за развитието на ръцете, краката, раменете, гърба, гръдния кош и коремните мускулни групи. Гимнастиката развива умствени възможности като бдителност, прецизност, смелост, самочувствие и самодисциплина. Общото наименование гимнастика се отнася повече към аматьорски занимания за трениране на тялото. Гимнастиката заема челно място във физическото възпитание при подрастващите, защото развива детето като всестранна и хармонична личност. Също така подсилва здравето, изгражда поведение и морал и развива мисленето.

Професионалната гимнастика е под ръководството на Международната федерация по гимнастика (ФИГ) и включва следните спортове: спортна и художествена гимнастика, спортна акробатика, спортна аеробика, батут и състезателна пътека.

Детска градина

Дѐтската градѝна е обществено заведение за предучилищно отглеждане и възпитание, както и за предучилищно образование на деца. Системата от детски градини е предназначена както за първоначална социализация на децата, обучението им на навици за общуване с връстници, така и за масово, общодостъпно решение на заетостта на техните родители (поради което работното време на детските градини в повечето случаи съвпада с обичайното работно време на повечето професии: от 8 до 18 часа, 5 дена в седмицата).

В системата на детските градини се осъществява също и минималната подготовка на децата за обучение в училище – на ниво първични навици за самообслужване и подготовка за успешно училищно обучение (специална и психологическа).

Детските градини могат да са както държавни или общински, така и частни.

Детска литература

Детската литература е широка книжовна област, която обхваща литературно-художествени произведения от всички литературни видове и жанрове на народното и личното творчество, които са ориентирани към децата и юношите и свързани с тяхното образование и художествено-естетическо възпитание. Специфични за детската литература са такива жанрове като приспивната песен, скоропоговорката, броеницата и други. Голям дял обхваща младежката приключенска литература.

Килийно училище

Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, които съществуват в българските земи през епохата на османското владичество.

През периода XV – XVIII век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер, а през XVII и XVIII век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция.

Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Докато обучава, той се занимава със занаятя си. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“, „Псалтир“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.

До появата на взаимните училища през първата половина на XIX век, килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.

Към XVIII век килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котел и Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския манастир. С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, те престават да съществуват.

Култура

Култура (на латински: cultura, идващо от colo, colere и означаващо възпитание, образование, развитие, култивиране) е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхон съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура, като трите основни значения са:

Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като висока култура

Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование

Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или групаОбичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.

Терминът и концепцията за първи път се появяват през 18 век в Европа и означават процес на усъвършенстване. През 19 век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. Съществуват и други значения. През 20 век думата култура става централна идея на антропологията и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.

В основни линии под култура се разбира човешка дейност в различните нейни проявления, включително всички форми и способи на човешкото самоизразяване, самопознание и натрупване на навици и умения. Културата е набор от правила, които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли.

Личност

Според класическата дефиниция, лѝчност е „човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества“.

Първичната употреба на понятието се свързва с древногръцката философия, която въвежда термина „просопон“, лице, актьорската маска, употребявана в гръцките трагедии. По-късно в римската философия се въвежда понятието „persona“, чиято етимология отново е свързана с театъра – „per sonare“, „звуча“ – заради отвора на маската, през която се чувал гласът на актьора.

Определянето на една личност като такава е комплексен въпрос. За да бъде разбран по-лесно, той може да бъде разгледан в няколко последователни стъпки по следния начин:

индивид – притежава всички общи свойства на човека като жив организъм;

индивидуалност – определя специфичността на отделния човек, тя може да има наследствен или случаен характер. Не всички хора притежават индивидуалност (например малките бебета).

личност – представлява резултат от процеса на възпитание и самовъзпитание. Не всички хора могат да бъдат личности; тези които не осъзнават своята индивидуалност, не могат да бъдат. Такива са например хората с психически отклонения като олигофрените или с физиологични отклонения, при които отсъстват функциите на висшата нервна система.

Министерство на младежта и спорта (България)

Министерство на младежта и спорта (ММС) е българска държавна институция с ранг на министерство, която отговаря за държавните и обществените спортни организации в страната, както и провеждането на проправителствена пропаганда и военна подготовка сред децата и младежите.

Сградата на ММС (известна като Спортната палата) се намира на бул. „Васил Левски“ на кръстовището с ул. „Гурко“.

Национална спортна академия

Националната спортна академия „Васил Левски“ е специализирано държавно висше училище в София, България. Създадено е през 1942 г. с Указ на цар Борис III с името Висше училище за телесно възпитание. През 1953 г. е преименувано на Висш институт за физическо възпитание и спорт (ВИФ) с патрон Георги Димитров. През 1995 г. с Указ на Народното събрание е преименувано на Национална спортна академия "Васил Левски".

Отдел „Патриотично възпитание“ при ЦК на БКП (1988 – 1990)

Отделът „Патриотично възпитание“ при ЦК на БКП е създаден през 1988 г. на основата на дотогавашния сектор „Класово-партийно, патриотично и интернационално възпитание“ в отдел „Идеологическа политика“. Важна причина за обособяването му са проблемите, свързани с провеждането на т.нар. „Възродителен процес“ в България. Разформирован е през 1990 г.

Полидор (син на Приам)

Полидор (на старогръцки: Πολύδωρος, Polydoros, на латински: Polydorus) в гръцката митология е най-малкият син на Приам, царят на Троя и на

Хекуба (според Омир на Лаотоя (Лаотое), дъщерята на Алтес, царят на лелегите). Той е убит от Ахил.

Според драмата „Хекуба“ от Еврипид, баща му го изпраща преди падането на Троя, по време на Троянската война за сигурност и възпитание при своята най-голяма дъщеря Илона, която е омъжена за тракийския цар Полиместор в Херсонес. Полидор бил изпратен с големи съкровища. След превземането на Троя обаче, Полиместор убил Полидор от алчност, хвърлил трупа му в морето и взел даровете за себе си.

Той е изхвърлен на брега на морето и майка му Хекуба (вече гръцка робиня) го намерила, когато отишла за вода за погребението на Поликсена. По молба на Хекуба, Агамемнон разрешава Полидор да е погребан заедно с неговата пожертвана сестра Поликсена.

Според трагиците Хекуба по-късно си отмъстила за него като извадила очите на Полиместор и убила неговите деца.

Свилен Нейков

Свилен Емилов Нейков е български състезател и треньор по гребане, педагог. Избран е за министър на физическото възпитание и спорта на 27 юли 2009 г. в първото правителство на Бойко Борисов.

Спортен клуб

Спортен клуб е организация, която развива и популяризира физическото възпитание и спорта, осъществява тренировъчна и спортно-състезателна дейност по отделен спорт или по няколко вида спорт.

Често спортните клубове са организирани в спортни федерации, лиги и други сдружения – на национален или регионален принцип, по отделни спортове, като чрез тях провеждат турнири помежду си.

В България спортните клубове получават своя статут (спортен лиценз) по Закона за физическото възпитание и спорта. Те се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридическо лице (сдружение с нестопанска цел) или по Търговския закон като акционерно дружество. Спортните клубове имат регистър в Министерството на физическото възпитание и спорта и се вписват по предложение на лицензирана спортна организация, на която са членове.

Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“

Националното спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ е средно общообразователно училище с обучение от шести до дванадесети клас. Випускниците, положили успешно матура, получават Диплома за средно образование, с която могат да кандидатстват във висши учебни заведения в България и в чужбина. Освен общообразователната програма се преподават дисциплини, свързани със спорта, като например „Теория и методика на спортната тренировка“, „Спортно право“, „Спортен мениджмънт“, чуждоезична подготовка, свързана със спорта и др.

Това е първото спортно училище в София. Открито е на 1 септември 1974 г. под методическото ръководство на ВИФ, днес НСА. От 1 октомври 1975 г. до 1997 г. е ведомствено училище „Чавдар“ към МО и развива 30 вида спорт. От 1998 г. е държавно към МОН, а от 2003 г. – към ММС, сега Министерство на физическото възпитание и спорта. От 1987 г. училището неизменно е сред водещите в страната по постигнатите резултати в спортната и общообразователната подготовка. За ученици от провинцията е осигурено общежитие.

В 45-годишната история на СУ „Генерал Владимир Стойчев“ възпитаниците на училището са спечелили 15 олимпийски медала и още 480 отличия от световни и европейски първенства и световни купи за мъже, жени, юноши и девойки.

Олимпийски медалисти, които са възпитаници на СУ „Генерал Владимир Стойчев“ и шампиони на ЦСКА, са шампионката от Пекин`2008 в гребането Румяна Нейкова, двукратната олимпийска шампионка в спортната стрелба Мария Гроздева, първата олимпийска шампионка на училището Таня Богомилова, сребърните медалисти Весела Лечева (спортна стрелба) и Адриана Дунавска (художествена гимнастика) и носителите на бронзови отличия от олимпиади Мартин Маринов (кану-каяк), Диана Дудева (спортна гимнастика), Адриан Душев (кану-каяк), Евгени Щерев (карате) 1992 г. и Кирил Терзиев (борба свободен стил).

Теодорих Велики

Теодорих Велики (на латински: Flavius Theodoricus Rex; Theoderich; на гръцки: Θευδέριχος; * ок. 454 г. близо до Балатонското езеро в Панония; † 30 август 526 г. в Равена, Италия) от рода на Амалите е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).

Теодорих е най-младият от тримата синове на остготския крал Тиудимир (Thiudimir) († 474) и неговата конкубина Ерелиева Овзебия († 500). Неговото име на готски е Þiuda-reiks, „на народа крал“.Теодорих се смята за Дитрих фон Берн от „Песен за Нибелунгите“ (Nibelungensage). Той е една от най-важните личности от времето на Великото преселение на народите, за кратко е крал на вестготите след победата му над Одоакър от Италия.

Теодорих се счита за един от най-големите владели в световната история. Неговото двустранно възпитание, германски произход и византийско възпитание, се проявява в опита му за мирно съвместно съществуване между римляни и готи.

От осемгодишна възраст, Теодорих прекарва почти десет години (от ок. 462 до 469) като заложник в двора на източноримския император Лъв I, където получава познания в римската практика на управление и начин на живот.

През 469 г. се връща в Панония и през 474 г. наследява трона на баща си Тиудимир. По-късно служи в императорската армия като офицер на Балканите. За младежките години на Теодорих има добри сведения в само фрагментно останалото историческо произведение на Malchus от Philadelphia.

През 471 г., начело на шестхилядна войска, започва от Панония грабителски походи във византийските провинции на Балканите.

През 473 г. Теодорих и баща му Тиудимир напускат Панония и създават свое царство в Македония, където Тиудимир през 474 г. умира. Теодорих Велики го наследява на трона.

През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis.

През 478 г. Теодорих се съюзява и заедно с Теодорих Страбон (Theoderich Strabo) предприема поход срещу Далмация, Македония и Тракия. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на Константинопол, е разбит от византийските войски. Оттегля се в Епир, опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 воини и е принуден да започне преговори.

В 479 г. управителят на Воден магистър Сабиниан Велики с командваната от него войска от българи и римляни разбива отряда от войската му, командван от брат му Теудимунд, в който са майката и сестрата на краля. Само това, че изоставя воините си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост, позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистърът става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.

След смъртта на Сабиниан и на Страбон в 481 г. се сключва мирен договор между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в Долна Мизия и Крайбрежна Дакия (Moesia II и Dacia Ripensis) и е обявен през 484 г. за консул заедно с Деций Марий Венанций Василий.

При въстанието на Ил (484 г.) води заедно с Йоан Скита (Johannes dem Skythen) войските на Зенон в Исаврия (Isaurien), в Мала Азия.

През 485 г. Теодорих разбива по нареждане на византийския император навлезлите на Долен Дунав българи.

След ново влошаване на отношенията му със Зенон, Теодорих предприема отново поход срещу Византия. През лятото на 487 г. стига близо до столицата, но се отдръпва обратно в Нове (Novae, до Свищов), след като Зенон му възлага експедиция против Италия. Император Зенон изпраща Теодорих 488 г. с войска срещу скирите (източногерманско племе) на Одоакър в Италия.

През есента на 488 г. Теодорих тръгва от Нове със стохилядна войска и техните фамилии за Италия. През пролетта на 489 г. пристига в Аквилея, през август побеждава Одоакър при Гориция. Той преследва бягащите войски на Одоакър до Верона и завладява Милано и други италиански градове. Към 491 г. контролира по-голямата част от страната. На 10 юли същата година разбива войските на Одоакър. След двугодишна обсада на Равена, не успявайки да я превземе и след „гарвановата битка“ през 493 г., на 25 февруари сключва мирен договор с Одоакър, който е крал на Италия („rex italiae“), (по съвет на епископ Йоханес от Равена), според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На 5 март 493 г. влиза в Равена, но след 10 дена по време на мирен банкет в Palast Lauretum на 15 март 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия.

През 493 г. Теодорих се жени за Аудофледа, дъщеря на Хилдерих I.

През 497 г. император Анастасий I признава Теодорих за крал на готите и императорски регент в Италия. Неговото царство освен Италия обхваща Далмация, Норик, Реция и части от Панония.

През 515 г. Теодорих жени дъщеря си Амалазунта за вестгота Еутарих (Eutharicus), когото определя за свой наследник.

Пример за правната практика на Теодорих е така нареченият Edictum Theoderici (512 г.)

В църковните дела арианинът Теодорих толерира католиците. След смъртта на папа Йоан I (18 май 526), с когото се скарал, Теодорих поставя с помощта на канцлера си Касиодор приятел на готите папа Феликс IV.

Теодорих умира на 30 август 526 г. в Равена и е погребан в построения от него мавзолей.

Наследник става малолетният му внук Аталарих, чиято майка Амалазунта, дъщеря на Теодорих Велики, води управлението. Аталарих умира през 534 г.

Император Юстиниан I завоюва Остготското царство чрез военачалниците си Велизарий и Нарсес (535 г. до 552 г.).

Тиберий Клавдий Атик Херод (консул 132 г.)

Тиберий Клавдий Атик Херод (на латински: Tiberius Claudius Atticus Herodes; 65 - † около 137 г.) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Фамилията на Атик Херод произлиза от Атика и той е син на Тиберий Клавдий Хипархот (Hipparchos), чийто земи са конфискувани от император Домициан.

Женен е за гръцката аристократка Вибулия Алция Агрипина от Атина, дъщеря на Луций Вибулий Руф и Клавдия Алция. Двамата имат три деца: Херод Атик (прочут оратор, консул 143 г.), Клавдия Тисаменис и Тиберий Клавдий Атик Херодиан.

Атик Херод намира голямо имание. През 99/100 до 102/103 г. е легат на Юдея. Император Адриан го приема в сенаторското съсловие. През 132 г. Атик Херод е суфектконсул заедно с Публий Суфенат Вер.Атик Херод е patronomos на Спарта, където наблюдава Агоге (Спартанското възпитание) с още шест колеги. Освен това 97 - 102 г. той е главен свещеник на императора в Атина.

За Атик Херод са поставени множество статуи и паметници.

Треньор

Треньор е спортен педагог по вид спорт, който организира и провежда спортно-тренировъчна и състезателна дейност със спортисти с различна квалификация. Това е професионално поприще, обикновено асоциирано с развитието на високо спортно майсторство на индивидуално или на колективно ниво.

Утопия

Утопия (на гръцки: οὐ – „не“ и τόπος – „място“, т.е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.

Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.