Вулгата

Вулгата (на латински: Vulgata) е каноничният превод на латински на Библията за служба в Католическата църква. Утвърден е за такъв на Трентския събор, на който е възприета контрареформацията като църковна доктрина.

Преводът е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас I. Представлява ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus Latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. Преводът се налага поради възникналите спорове между евреи и християни по онова време, нерядко основавани на текстови различия между еврейските свещени книги и превода на Септуагинта. Целта на Блажени Йероним била да отстрани тези несъответствия между еврейския и латинския текст. Поради това той не използвал Септуагинтата като основа, а създал нов точен превод от староеврейски на вехтозаветните книги, с което веднъж завинаги да отстрани лингвистичните спорове между евреи и християни. За целта Йероним изучил до съвършенство староеврейския, усъвършенствайки го при учител равин, като предварително се сдобил с авторитетни староеврейски текстове на вехтозаветните книги. През 389/90 г. Йероним започва от староеврейски текстове нов латински превод на Стария завет. Завършва го през 405 г.

Този нов превод на латински на Библията, вече от староеврейски, остава в Библеистиката с прозвището Вулгата. В него Йероним запазва в новия превод текстовете на добилите гражданственост от стария превод евраизми и гърцизми, подобрявайки същевременно стила и езика, и съобразявайки се с рецензиите на Акила, Симах и Теодотион. Повечето старозаветни книги са преведени наново от староеврейски и койне оригинали, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията). Вулгата, според Августин Блажени, става изключително постижение за латинската проза, макар някои богослови като Руфин Аквилейски да посрещнали критично новия превод.

През VIII век, по времето на Карл Велики, Вулгата се налага окончателно като верен текст на латински на Библията. През 1516 г. Еразъм Ротердамски публикува анотиран превод от гръцки на Новия завет и поставя под въпрос авторитета на Вулгатата. През 1546 г., противопоставяйки се на протестантските преводи, контрареформаторския събор в Тренто обявява Вулгатата за автентичния превод на Библията за Католическата църква. Вторият Ватикански събор от 1979 г. одобрява т.нар. Нова Вулгата (Nova Vulgata) – нов превод на Библията на латински, основаващ се на старата Вулгата и древните ръкописи.

Vulgata Sixtina
Vulgata Sixtina

Източници

Ecce homo

Ecce homo ([ˈɛkːɛ ˈhɔmoː], ѐке хо̀мо, букв. „Ето човека“, „Това е човекът“) е латинска фраза, която според Вулгата, един от латинските преводи на Библията, е използвана от Пилат Понтийски, когато показва измъчвания Иисус Христос пред враждебната тълпа, малко преди той да бъде разпънат на кръст. В гръцкия оригинал фразата е Ίδε ό άνθρωπος. Сцената е често използван сюжет в християнското изкуство.

Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: Ето човека! А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: Разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.[Йоан 19:5 – 6]

Textus Receptus

Textus Receptus („приет текст“) е общото наименование на поредица печатни гръцкоезични текстове на Новия Завет, които служат за основа на повечето преводи по време на Реформацията, включително на Библията на Лутер, английския превод на Уилям Тиндъл и Библията на крал Джеймс. Textus Receptus води началото си от първия гръцки печатен Нов Завет, издаден през 1516 година в Базел от Еразъм Ротердамски. Той от своя страна се основава главно на късни византийски ръкописи, но изданието на Еразъм се различава значително от класическата форма на текста като включва някои липсващи текстове, преведени на гръцки от латинската Вулгата.

Vetus Latina

Старите латински преводи на Библията (лат. Vetus Latina или просто Латина) са първия набор превод на латински език на текстовете на светото писание.

Възникват преди появата на Вулгата. Като цяло запазените ръкописи са непълни и откъслечни и се разделят на 3 групи в редица семейства, но ценността им се състои в това, че са ползвани от Отците на Църквата. Въпреки разнообразието си и при тях са налични признаци на единство, навяващи контурите на един общ архетип за някои от библейските книги.

Старите латински библейски текстове са били в употреба до XII-XIII век, когато окончателно са изместени от Вулгата. Стойността им е оценена едва в края на XVII век, а през 1743 г. излиза първото им печатно издание.

През 1945 г. във връзка с развитието на библеистиката е германският Байроновият институт Vetus Latina, който през 1949 г. започва пълното издание на всички запазени старолатински библейски текстове в общо 27 тома.

Библия

Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството. Различни религиозни групи включват различни книги в своите канони, в различен ред; а понякога разделят или съединяват книги, или включват допълнителен материал в каноничните книги. Християнските Библии варират от 66 книги в протестантския канон до 81 книги в канона на Етиопската православна църква.

Библия на Гутенберг

Библията на Гутенберг е първопечатно издание на Библията и в частност на Вулгата, отпечатано в Майнц в началото на 1455 г. от Йохан Гутенберг, на чието име е наречена.

Библия на Лутер

Библията на Лутер (на немски: Lutherbibel) е първият превод на текста на Светото писание на немски език извършен въз основа на Textus Receptus. Това се случва през първото столетие на 16 век. В превода на Лутер много му помага Филип Меланхтон.

През 15 век в Свещената Римска империя се появяват различни немски преводи на Библията, но техния език е архаичен и те не стават популярни. През 1522 г. Мартин Лутер публикува немския превод на Новия завет, т.нар. "Септемврийски завет", а през 1534 г. Ханс Луфт отпечатва във Витенберг пълното немскоезично издание на Библията от Лутер.

През 1521 г. съветът във Вормс, на който присъства и император Карл V, осъжда Мартин Лутер въпреки блестящата му защита на 95-те тезиса. Реформаторът е отвлечен и заточен в кулата на крепостта Вартбург, където в затворническата килия, се ражда съвременния немски превод на Библията. От ноември 1521 г. до март 1522 г., използвайки само гръцко-латинския паралел на Еразъм Ротердамски (издаден 1516 г. или второто му ревизирано издание от 1519 г.), Лутер превежда целия нов завет. След продължителна преработка, при завръщането му във Витенберг, изданието излиза от печат анонимно на 21 септември 1522 г. Години по-късно този превод ще бъде наречен Септемврийската Библия (на немски: Septembertestament) – първото новопреводно издание на говорим език, направено директно от древногръцкия оригинал на новия завет. Второ издание на Лутеровия превод, с множество корекции, излиза през декември същата година.

През 1523 г. Лутер издава немско издание на Петокнижието, базирано на превод от масоретския оригинал, публикуван през 1494 г. от Албертаний Брески. Петокнижието е публикувано като фолио с 11 гравюри в печатницата на Мелкиор и Майкъл Лотер във Витенберг и е първата съвременна версия на Стария завет на говорим език. За да усъвършенства превода от еврейски, Лутер използва Септуагинтата и Вулгата заедно с преводаческите бележки на Николас Лира. За да завърши книгата Левит, заколва няколко овце и дълго спори с местния месар за немските имена на телесните им части.

Псалмите в превод на Лутер излизат от печат през 1524 г., а цялата Библия на говорим немски е готова около 1530 г. В процеса на работа Лутер открива библейска колегия с членове Меленктон (старогръцки), Бугенхаген (латински), Крукигер (еврейски), Юстий Йонас и Аврогалий. Колегията се събира веднъж седмично няколко часа преди вечеря, за да обсъжда превода на Библията. Присъства и Георг Рьоре, първият свещеник, ръкоположен от Лутер, който става официален коректор на текста. В процеса на работа са консултирани многократно еврейски равини. Понякога отнема дни на колегията да преведе няколко реда от книгата на Йов, а друг път седмици са прекарани в търсене на значението на някоя непозната дума. Лутер сам пише в своята кореспонденция, че е твърде трудно и почти невъзможно да накараш Йов и пророците да говорят на варварския немски език.

След упорит труд, през 1534 г., цялата Библия заедно с апокрифите е издадена на говорим немски език, а в 1545 г. и второ под заглавието (на немски: Biblia Deudsch). Междувременно Новият завет излиза от печат в 16–17 различни редакции и над 50 фотокопийни издания. До смъртта си през 1546 г. Лутер подготвя общо 5 оригинални ревизирани издания на цялата немска Библия, а през 1546 г. излиза ревизия, направена от приятеля му Рьорер с класическата корекция на І Коринтяни 13:8 – от „Die Liebe höret nimmer auf“ („Любовта никога не отпада“) на „Die Liebe wird nicht müde“ („Любовта не ще се умори“).

През 1568 г. в Хайделберг излиза нова ревизия на Лутеровата Библия, която включва Тримата свидетели от І Йоан 5:7, Ездра 3–4 и някои други редакционни промени. Лутер целенасочено пропуска Тримата свидетели до последна ревизия, в която участва нарочно, опонирайки Еразъм Ротердамски, и посвоему проявява текстови критицизъм към неговия Текстус Рецептус. Въпреки наложените ревизионни рестрикции в Саксония са отпечатани не по-малко от 10–11 различни издания на Лутеровата Библия. Официални ревизии са издадени от Фредерик вон Маер (1772–1849 г.) и д-р Рудолф Стиер (1800–1862 г.).

Джон Уиклиф

Джон Уиклиф, англ. John Wyclif (Wicliffe, Wiclef или Wycliff), (около 1330-1384) е английски пред-реформатор, философ и теолог. Той е направил най-стария превод на Библията на английски език.

Жан Калвин

Жан Калвин (на френски: Jean Cauvin, Жан Ковен, но с латинска транскрипция Ioannes Calvinus) е френски теолог, представител на християнската Реформация, основател на калвинизма, роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, област Пикардия, Франция. Баща му е нотариус и управител на именията на епископа на Ноайон. От детство той е насочен към кариера в теологията, за да стане един от големите църковни реформатори и философи на Високия Ренесанс.

Международен ден на преводача

Международният ден на преводача се отбелязва от 1991 г. насам на 30 септември по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). На тази дата се почита паметта на патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 и 406 г. Преведената от него Библия става известна под името Вулгата.

Празникът се отбелязва в цял свят с представяния на книги, кръгли маси, конкурси и др.

Менонити

Менонитите са християнска анабаптистка религиозна група, получила името си и повлияна от Мено Симонс (1496-1561), холандски религиозен лидер.

По света има около 1,5 млн. менонити, пръснати в 51 страни на 6 континента, най-голямата група от които е в Африка. Съществуват най-различни клонове на менонитството според доктрините и географското разположение.

Първите менони в Северна Америка пристигат от Германия в Джърмантаун, Пенсилвания (квартал на днешна Филаделфия), по покана на Уилям Пен и са с холандски произход.

Моргейз

Моргейз (на английски: Morgause) в легендата за крал Артур е сестра на крал Артур и съпруга на Лот, крал на Оркни и Лотиан. Нейните синове Гауейн и Мордред са ключови участници в историята за Артур и неговото кралство — като вторият е роден вследствие на инцестна връзка с Артур. Тя е също майката на Гарет, Агравейн и Гахерис.

Превод

Преводът представлява комуникиране на значението на даден текст или реч от един език, наречен изходен, на друг, наречен целеви.

Преводачът трябва да се придържа максимално близко както към смисъла, така и към формата на оригиналния текст или реч (доколкото е възможно да дава съответствен вид на синтаксиса, граматиката, идиомите, интонацията и т.н.). Думи, изрази и значение се предават, пренасят от единия език на другия. Преводите се правят предимно от хора, но напоследък съществува тенденция към автоматизиране и компютъризиране на превода, така наречения машинен превод.

Човекът, който извършва превод на устна реч или писмен текст от един език на друг, най-често от чужд на роден и обратно се нарича преводач. Преводачът може да превежда още от жестов език на устен и обратното, както и от един жестов език на друг.

Преписи и преводи на Библията

Преводите на текстът на книгите на Библията от езиците на които първоначално са били написани (Стар завет – на иврит, и Нов завет – на древногръцки) – на други езици, е процес който протича в продължение на близо две хилядолетия, като част от християнизацията от момента на християнизацията на Римската империя.

Обединените библейски общества (United Bible Societies) отчитат, че към 31 декември 2007 г. пълния превод на Библията с т.нар. второканонически книги е наличен в 123 езика. Старият и новият завет са преведени на още 438 езици, а само новият – на 1168 езика. На други 848 езици са преведени части от библейския текст.

По този начин, Библията изцяло или частично е преведена на 2454 езици по света към края на 2007 г.

Простонароден латински език

Простонароден латински (на латински: sermo vulgaris) е общо наименование на различни говорими варианти на латинския език, които произлизат от класическия латински, но се различават от него. С политическата дезинтеграция на Римската империя контактите между отделните географски области отслабват, различията между местните форми на простонародния латински нарастват и около 7 век те се обособяват в самостоятелни романски езици.

Сатанизъм

Сатанизмът може да бъде религиозно, полурелигиозно или философско движение.

Соломон

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Соломоновият съд

Соломоновият съд е библейски разказ, който илюстрира мъдростта на цар Соломон.

Християнството в дати

Християнството в дати представлява хронологично представяне на по-важните дати и личности в историята на християнството от смъртта на Иисус Христос до днешно време.

Ян Хус

Ян Хус (на чешки: Jan Hus) е национален герой на чешкия народ, проповедник, философ и идеолог на чешката Реформация.

Бил е свещеник и за кратко време преподавател и ректор на Пражкия университет. Неговите последователи са известни по-късно като „хусити“. Католическата църква счита неговите проповеди за еретични и поради това той е отлъчен от Църквата, а по-късно изгорен на клада. Неговата смърт отприщва военния конфликт от 1419 до 1434 г., наречен Хусистки войни.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.