Война

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Война.
USMC-100727-M-0381B-136
Война
Военна история

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно (20-ти и 21 век) · Четвърто поколение войни (късен 20-ти и 21 век)

Военни действия според място

По въздух · Наземни · По вода
Информационни
В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерийски · Биологично оръжие · Кавалерия
Химическо оръжие · Кибер · Пехота
Ядрени · Психологически  · Неконвенционални

Тактика

Въздушни маневри · Маневри · Битка · Кавалерийска тактика · Атака (война) · Прикритие (военно дело) · Контраатака · Контрабунтове · Отбранителна военна позиция · Партизанска война · Боен дух · Обсада · Тактически цели · Позиционна война · Окопна война  · Тотална война ·

Типове операции

Светкавична война · Маневрена война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Война до изтощение · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Допълнителни теми

Асиметрична война · Студена война · Наемници · Военна кампания · Мрежовоцентрична война · Операционни изследвания · Принципи на воденето на война · Опосредствана война · Религиозна война · Кибервойна · Театър (военно дело) · Военнопрестъпления · Военни романи

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Войната представлява организиран насилствен конфликт[1][2] между политически образувания - държави, правителства, общности или военизирани групи - който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и с висока смъртност.[1] Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, и е предумишлена, поне от страната на едната група, и поне една от групите използва насилие срещу другата.[3] Целите на войната се различават в съответствие с ролите на групите в конфликта: целите на офанзивната война обикновено се заключават в подчиняване, асимилация или унищожение на друга група, докато целите на дефанзивната война са просто отблъскване на офанзивната сила, а често и просто оцеляване. От гледна точка на отношенията помежду им, участниците във войната се наричат врагове. Всеки един от термините военни, войнствен и милитаризъм се отнася за фундаменталните аспекти на войната, т.е. организираната група, войнствения индивид и поддържащият етос (съответно).

Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.

Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.

За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба.

Международното право квалифицира агресията като международно престъпление.

История на войната

Преди зората на цивилизацията, война вероятно се състояла от малки набези. Половината от хората, открити в нубийското гробище, датирано от преди 12 000 години, са починали от насилствена смърт.[4] От възхода на държавите преди 5000 години, военни действия са възниквали по по-голямата част от земното кълбо. Навлизането на барута и ускоряването на технологичното развитие довеждат до съвременните войни. Според У. Хендерсън Конуей, „Един от източниците твърди, че 14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 години мир (Beer 1981: 20).“[5]

Във „Войната преди цивилизацията“, Лорънс Кийли, професор в Университета на Илинойс, твърди, че около 90 – 95% от познатите в историята общества, са се сражавали през определени периоди във войни[6], а много от тях са воювали непрекъснато.[7] Например, между 1801 и 1840 г., маорите, са се сражавали в 633 междуплеменни битки (за които има данни).[8]

Според Уилям Рубинщайн, „Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост.... през 1826 Шака с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето Ндвандве. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: 'всички са били избити'“.[9] Исторически, повече от една трета от мъжете от племето Яномамо са умрели във война.[10] Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.[11]

В Западна Европа от края на 18 век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.[12]

Според „Human Security Report 2005“ има значителен спад на броя и сериозността на военните конфликти след края на Студената война в началото на 1990 година. Все пак, доказателствата разгледани в изследването „Peace and Conflict“ от 2008 година, извършено от „Центъра за международно развитие и управление на конфликти“ показва, че общият спад на конфликтите е в застой.[13]

Развитието на технологиите за водене на война в последните години и съответно нарасналата разрушителност (виж Ядрен паритет), доведоха до широка обществена загриженост, и по всяка вероятност са предугадили избухването на нова, с което може да се предотврати избухването на ядрена трета световна война. В края на всяка от последните две световни войни бяха направени всеобщи и съгласувани усилия, за да се дойде до по-добро разбиране на динамиката на войната и по този начин се надяваме да се ограничи и дори да се елиминира нуждата от такава. Тези усилия се материализират във форуми на Обществото на народите и на неговия наследник, Организацията на обединените нации.

Малко след Втората световна война, като знак на подкрепа за тази концепция, повечето държави се присъединиха към Организацията на обединените нации. По време на този следвоенен период, с цел по-нататъшно делигитимизиране на войната като приемливо и логично продължение на външната политика, повечето държавни правителства преименуваха министерствата на войната като министерства на отбраната, например бившето американското министерство на войната е преименувано на министерство на отбраната.

През 1947 г., с оглед на бързо нарастващите и все по-разрушителни последици от съвременната война, и с особена загриженост за последиците и разходите за новоразработената атомна бомба, първоначалният автор на концепцията на тази бомба, Алберт Айнщайн много ясно заявява, „Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни.“[14] за щастие, очакваните разходи за евентуална Трета световна война, не се считат за приемливи от повечето страни, благодарение на което няма особена мотивация за подобна война на международно ниво.

Все още след края на Втората световна война, неядрените конфликти продължават и доста изненадващо някои по-прями знаменитости и политици пропагандират за обявяване на нова световна война.[15] Мао Дзъдун призова социалистическия лагер, за да не се страхува от ядрена война със САЩ, тъй като дори и ако половината човечество умре, другата половина ще остане, а империализма ще е сринат до основи и целия свят ще стане социалистически.[16]

Причини за възникването на войните и класификации

Основната причина за възникването на войните е стремежът на политическите сили да използват въоръжената борба за постигане на различни външно- и вътрешнополитически цели.

  • По своя мащаб, войните се делят на световни и локални (конфликти).
  • Важно значение има също делението на войните на външни и вътрешни.

Според други критерии, войните могат да бъдат също така:

Поведенчески теории

Някои психолози, например Е. Дърбан и Джон Боулби, считат, че на човек по природа е свойствена агресията.[17] Тя поражда сублимация и проекция, когато човек превръща своето недоволство в предубеждения и ненавист към други раси, религии, нации или идеологии. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната е неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.

Зигмунд Фройд счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.

Въпреки, че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната.[18] Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои милитаристи – такива, като Франц Александър, твърдят, че състоянието на мир е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност са периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се подтиснати от по-силни държави, например Pax Britannica.[19]

Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа.[20] По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш.[21] Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват – такива, като Наполеон, Хитлер и Александър Македонски. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им. ¤

Еволюционна психология

Привържениците на еволюционната психология са склонни да твърдят, че човешките войни са аналог на поведението на животните, които се борят за територия или конкурират за храна или размножаване. Животните са агресивни по природа, а в човешката среда подобна агресивност се превръща във война. С развитието на технологиите, човешката агресивност достига такъв предел, че започва да заплашва целия вид с унищожение. Един от първите адепти на тази теория е Конрад Лоренц.[22]

Подобни теории са разкритикувани от учени като Джон Г. Кенеди, които считат, че организираните, продължителни войни на хората съществено се отличават от борбата за територия при животните – и не само поради технологиите. Ашли Монтегю[23] смята, че социалните факторы и възпитанието са важни причини, определящи природата и хода на човешките войни. Войната е човешко изобретение, имащо своите исторически и социални корени.

Социологически теории

Социолозите дълго време изучават причините за възникването на войните. Понастоящем съществуват множество теории, много от които противоречат една на друга. Привържениците на една от школите – Primat der Innenpolitik (Приоритет на вътрешната политика), вземат за основа работите на Екарт Кер и Ханс-Улрих Велер, които считат, че войната е продукт от местните условия, и само направлението на агресията се определя от външни фактори. Така например, Първата световна война е резултат не на международните конфликти, тайните съглашения или нарушаването на баланса на силите, а резултат от икономическата, социалната и политическата ситуация във всяка страна, въвлечена в конфликта.

Тази теория се отличава от традиционния подход на школата Primat der Außenpolitik (Приоритет на външната политика) на Карл фон Клаузевиц и Леополд фон Ранке, които считат, че войната и мира са следствия от решенията на държавните дейци и геополитическата ситуация.

Демографски теории

Демографските теории могат да се разделят на две групи: малтузиански теории и теории за преобладаването на младежите.

Малтузиански теории

Съгласно малтузианските теории, причините за войните се крият в ръста на населението и недостатъка на ресурсите.

Например, папа Урбан II през 1095 г., в навечерието на Първия кръстоносен поход, пише: Земята, която наследихте, от всички страни е заобиколена от морета и планини, и тя е крайно малко за вас; тя едва дава препитание на хората. Ето защо вие се убивате и мъчите друг другиму, водите войни, ето защо толкова много от вас гинат в граждански раздори. Отмийте своята ненавист, нека враждите приключат. Присъединете се на пътя към гроба Господен; отвоювайте тази земя от нечестивата раса и я вземете за себе си..

Това е едно от първите описания на това, което впоследствие е наречено Малтузианска теория за войните. Томас Малтус (1766 – 1834) пише, че населението винаги се увеличава, докато това не се ограничи от война, болести или глад.

Поддръжниците на малтузианските теории считат, че относителното намаляване на броя на военните конфликти през последните 50 години, особено в развиващите се страни, е следствие на това, че новите технологии в селското стопанство способстват изхранването на доста по-голям брой хора; в същото време достъпът до контрацептивни средства води до съществено намаляване на раждаемостта.

Теории за преобладаването на младежта

Median age
Средна възраст по страни. Преобладаването на млади хора е присъщо за Африка и в по-малка степен в Южна и Югоизточна Азия и Централна Америка.

Теория за преобладаването на младежта съществено се отличава от малтузианските теории. Нейните привърженици считат, че съчетанието на голям брой млади мъже и недостатъчното наличие на постоянна мирна работа води до голям риск от войни.

В същото време, в което малтузианските теории се фокусират на противоречието между растящото население и наличността на природни ресурси, теорията за преобладаването на младежите се фокусират на несъответствието между количеството бедни, ненаследяващи имущества млади мъже и достъпът им до работни позиции в съществуващата социална система на разделение на труда.

Голям принос в развитието на тази теория имат френския социолог Гастон Бутуа,[24] американския социолог Джак Голдстоун,[25] американския политолог Гари Фулър,[26][27][28] и немския социолог Гунар Хайнсон.[29] Самюъл Хънтингтън разработва своята теория за сблъсъка на цивилизациите, използвайки голяма част от теорията за преобладаването на младежите.

Аз не мисля, че ислямът е по-агресивна религия, отколкото която и да е друга, но подозирам, че за цялата история от ръцете на християни са загинали повече хора, отколкото от ръцете на мюсюлмани. Ключов фактор тук е демографията. Като цяло, хората, които убиват други хора, – това са мъже на възраст от 16 до 30 години.

В течение на 1960-те, 1970-те и 1980-те години, в мюсюлманския свят се наблюдава висока раждаемост и това води до огромен превес на младежта. Но той неминуемо ще изчезне. Раждаемостта в ислямските страни спада; в някои страни – стремително. Първоначално ислямът се е разпространявал с огън и меч, но аз не смятам, че в мюсюлманската теология е заложено унаследяването на агресивността.[30]

Теорията за преобладаването на младежта е създадена неотдавна, но вече придобива голямо влияние върху външната политика и военната стратегия на САЩ. Генерал Джон Хелгърсон се позовава на тази теория в доклада си за 2002 г. The National Security Implications of Global Demographic Change.[31]

Съгласно Хайнсон, който първи предлага теорията в най-обща форма, превесът на младите се случва, когато от 30 до 40 процента от мъжкото население на една страна е във „взривоопасната“ възрастова група – от 15 до 29 години. Обичайно това явление предшества взрив на раждаемостта, при който една жена има по 4 – 8 деца.

Рационални теории

Рационалните теории предполагат, че и двете страни в конфликта действат разумно и изхождат от желанието да получат най-голяма изгода при най-малки загуби. Изхождайки от това, ако и двете страни предварително знаят как ще завърши войната, то би било по-добре за тях да приемат резултата от войната без сражения и без напразни жертви.

Рационалната теория набляга на три причини, поради които някои страни не успяват да се договорят и вместо това започват война: проблема на неделимостта, асиметричността на информацията с намерение въвеждане в заблуда и невъзможността да се вярва на обещанията на противника.[32].

Проблемът за неделимостта възниква, когато две страни не могат да постигнат взаимно съгласие с помощта на преговори, поради това, че предметът, към който се стремят, е неделим и може да принадлежи само на една от тях. Като пример може да се посочи войната за храмовия хълм в Йерусалим.

Проблемът с асиметричността на информацията възниква, когато двете държави не могат по-рано да пресметнат вероятността за победа и да постигнат приятелско споразумение, защото всяка от тях има военни тайни. Те не могат да „свалят картите“, защото не вярват една на друга. В допълнение, всяка страна се опитва да преувеличи собствената си сила, за да добие допълнително преимущество. Например, Швеция се опитва да заблуди нацистите за своите военни способности, разигравайки картата на „арийското превъзходство“, и показва пред Херман Гьоринг елитни части, преоблечени като обикновени войници. Друг пример е американската намеса във Виетнам – американците вземат решение да влязат във войната във Виетнам, прекрасно осъзнавайки, че комунистите ще окажат съпротива, но подценяват способността на партизаните да противостоят на редовната армия на САЩ.

И накрая, преговорите за предотвратяване на война могат да завършат с провал поради неспособността на държавите да съблюдават правилата.[33] Две страни могат да избегнат война, ако и двете се придържат към първоначалните договорености. Но при споразумението едната страна получава такива привилегии, че става по-силна и започва да изисква все повече и повече. В резултат на това, по-слабата страна няма друг изход, освен да се защитава със сила.

Рационалният подход е критикуван по много позиции. Предположението за взаимните сметки за изгоди и загуби изглежда съмнително – например, в случаите на геноцид по време на Втората световна война, когато по-слабата страна няма никаква алтернатива. Рационалистите считат, че държавата действа като едно цяло, обединено от една обща воля, а лидерите ѝ действат разумно и са в състояние обективно да оценят вероятността от успех или поражение (което противоречи например на идеите на поведенческите теории).

Исторически типове войни

Войни в древността

Войни през Средновековието

Войни от Новото време

  • Колониални войни на капиталистическите страни за поробване на народите на Азия, Африка, Америка, Океания (например Опиумните войни);
  • Войни на държави и и коалиции от държави за хегемония (като Северна война, Американо-мексиканска война, Корейска война, Етиопско-еритрейска война), войни за световно господство (Седемгодишна война, Наполеонови войни, Първа и Втора световна война);
  • Граждански войни, съпровождащи развитието на социалистически и буржоазно-демократични революции. Често гражданските войни се сливат с войни против външна интервенция (Гражданска война в Китай);
  • Национално-освободителни войни на зависими народи и колонии против колонизатори, за установяване на държавна независимост или за запазването ѝ, или против опитите за възстановяване на колониален режим (например Алжирска война; колониални войни на Португалия и др.).

Постиндустриални войни

Счита се, че постиндустриалните войни са преди всичко дипломатически и шпионски противопоставяния.

Поколения войни по Линд

През 1989 г. американският експерт Уилям Линд, при анализа на еволюцията на задачите за американската морска пехота, въвежда разделяне на войните на четири поколения.

Линд описва войните от първо поколение като водени в линеен строй, с използването на гладкостволно огнестрелно оръжие; от второ поколение – позиционни войни с артилерийски обстрел, картечници, окопи и други полеви фортификации; в третото поколение Линд отнася блицкригът: армията се стреми да обкръжи противника и да го отреже от комуникациите му, главните видове въоръжение са танкавете и и авиацията; войните от четвъртото поколение се водят от неголеми групи екипирани по последната дума на техниката войници, във вид на серии отделни операции.

В литературата се срещат описания на войни от пето и шесто поколение, но съдържанието на термините се различава при различните автори.

Продължителност на войните

За най-кратката война в историята на човечеството е считана тази между Англия и Занзибар през 1896 г., получила името Първа Чимуренга. Продължителността ѝ е 38 минути.

Най-продължителната война е Стогодишната война, която всъщност се състои от четири последователни конфликта, които се обединяват в една война. Основните противници са Англия и Франция. Военните действия продължават от 1337 г. до 1453 г., тоест 116 години.

Вижте също

Източници

  1. а б American Heritage Dictionary: War
  2. Merriam Webster's Dictionary: War
  3. Beatrice Heuser, „Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants“, War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1 – 24.
  4. Keeley: War before civilization: The myth of the peaceful savage
  5. Conway W. Henderson (2010). Understanding International Law. John Wiley and Sons. 212. ISBN 1405197641
  6. Review: War Before Civilization. // Brneurosci.org, 4 септември 2006. Посетен на 24 януари 2011.
  7. Spengler. The fraud of primitive authenticity. // Asia Times Online. 4 юли 2006. Посетен на 8 юни 2009.
  8. Barry Brailsford. Arrows of Plague. Taylor & Francis, 1972. с. 35.
  9. Rubinstein, W. D. (2004). Genocide: a history. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8
  10. Keeley, Lawrence H. War before civilization: The myth of the peaceful savage, Oxford University Press, USA, 1996.
  11. Yanomamo: The Fierce People (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)
  12. World War One --- A New Kind of War | Part II, From 14 – 18 Understanding the Great War, by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker
  13. Hewitt, Joseph, J. Wilkenfield and T. nevertheless the concept war is more than just a word but a signification to the meaning Death. Gurr Peace and Conflict 2008, Paradigm Publishers, 2007
  14. Albert Einstein: Man of Imagination. // 1947. Посетен на 3 февруари 2010. Nuclear Age Peace Foundation paper
  15. Right-wing media divided: Is U.S. now in World War III, IV, or V?. // 2006. Посетен на 4 февруари 2010. Discussion of attempts to proclaim World Wars III, IV and V
  16. "Instant Wisdom: Beyond the Little Red Book". TIME. September 20, 1976.
  17. Durbin, E.F.L. and John Bowlby.Personal Aggressiveness and War, 1939.
  18. Turnbull, Colin (1987), The Forest People (Touchstonbe Books)
  19. Alexander, Franz. The Psychiatric Aspects of War and Peace. 1941
  20. Blanning, T.C.W. The Origin of Great Wars. The Origins of the French Revolutionary Wars. pg. 5
  21. Walsh, Maurice N. War and the Human Race. 1971.
  22. Lorenz, Konrad. On Aggression. 1966
  23. Montagu, Ashley (1976), The Nature of Human Aggression (Oxford University Press)
  24. Bouthoul, Gaston. L`infanticide différé, Paris 1970
  25. Goldstone, Jack A. Revolution and Rebellion in the Early Modern World, Berkeley 1991; Goldstone, Jack A. Population and Security: How Demographic Change can Lead to Violent Conflict
  26. Fuller, Gary. The Demographic Backdrop to Ethnic Conflict: A Geographic Overwiew, in: CIA (Ed.): The Challenge of Ethnic Conflict to National and International Order in the 1990s, Washington 1995, 151 – 154
  27. Fuller, Gary (2004). The Youth Crisis in Middle Eastern Society
  28. Fuller, Gary (2003). The Youth Factor: The New Demographics of the Middle East and the Implications for U.S. Policy
  29. Gunnar Heinsohn (2003). Söhne und Weltmacht: Terror im Aufstieg und Fall der Nationen, Zurich 2003
  30. So, are civilizations at war?, Interview with Samuel P. Huntington by Michael Steinberger, The Observer, Sunday October 21, 2001.
  31. Helgerson, John L. (2002): The National Security Implications of Global Demographic Trends
  32. Fearon, James D. 1995. Rationalist Explanations for War. International Organization 49, 3: 379 – 414.
  33. Powell, Robert. 2002. Bargaining Theory and International Conflict. Annual Review of Political Science 5: 1 – 30.
Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

България в Първата световна война

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд I абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

Виетнам

Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (на виетнамски: Cộng hoà xã hội chủ nghĩa Việt Nam; произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам чуй), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическият режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Егейска Македония

Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция.

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия.

Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области.

До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година.

Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974, ожесточено потиска не само гърците, но населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия. В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа и Поморавието, над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души. След края на войните за национално обединение ветераните от МОО формират Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, който развива културно-просветна дейност.

Междусъюзническа война

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti) е многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия, в периода между XIV и XX век, заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка, Централна и Югоизточна Европа. Османската империя е обявена за халифат, тъй като османският султан е и халиф – владетел на светите градове Мека и Медина. Османците слагат край на вековната Византийска империя с превземането на Константинопол на 29 май 1453 г. от Мехмед II.

Османската империя просъществува до началото на XX век, когато след Първата световна война е подписан Лозанският мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя. Наследена е от светската Република Турция.В дипломатическите кръгове е била също позната и като Високата порта или просто Портата, благодарение на церемония, която султанът изпълнявал за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия.

Държавната религия в Османската империя е ислямът. По-голямата част от завладените и покорени народи в европейската част на империята изповядват източноправославното християнство. Духовното господство над тази рая е предоставено на Вселенската патриаршия, където преобладава гръцкият клир.

Първа световна война

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните. В периода 1918 – 1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Непосредствен повод за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.

Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 часа на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.

Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

Съединени американски щати

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (на английски: United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия и население страни в света.

Официално, САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.

Палеоиндианците мигрират от Евразия до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години. Европейската колонизация започва през 16 век. Съединените американски щати възникват от 13 британски колонии, разположени по протежение на атлантическото крайбрежие. Споровете между Великобритания и тези колонии води до Войната за независимост. На 4 юли 1776 г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват Декларацията за независимост. Войната приключва през 1783 г. с признаването на независимостта на Съединените американски щати от Британското кралство. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска колониална империя. Сегашната конституция на САЩ е приета на 17 септември 1787 г. Първите десет поправки, единодушно наречени Закон за правата, са ратифицирани през 1791 г. и гарантират много основни граждански права и свободи.

Водена от доктрината за предопределение на съдбата, новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна Америка в 19 век. Това начинание изисква изместване на коренното население, придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати. Американската гражданска война прекратява легалното робство върху черното население. В края на 19 век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан, постигайки най-голямата икономика за времето си. Испано-американската война и Първата световна война потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от Втората световна война като световна сила, първата страна, притежаваща ядрен арсенал, и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз оставя САЩ като единствената суперсила в света.

Водеща сред развитите страни в икономическо отношение, Съединените американски щати са с оценен БВП за 2013 г. 16,8 трилиона щатски долара. Това означава 23% от световния номинал на БВП и 19% от паритета на покупателната стойност. Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата производителност на труда. През 2010 г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението. Въпреки че икономиката на страната се счита за постиндустриална, САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света. Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на ОИСР, както и най-високата брутна средна заплата, въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите – около 16 % от населението живее в бедност, както е определило Бюрото за преброяване. Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи, правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.

Съюз на съветските социалистически републики

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.

Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.

В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.

Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник „Спутник-1“ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.

Царство България

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1946 г. След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Цариград.

В началото на 20 век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 г. и в крайна сметка на 22 септември същата година България обявява независимостта си – Фердинанд I прочита тържествен манифест в старата столица Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата – от „Княжество България“ на „Царство България“.

Краят на Царство България настъпва след окупацията на страната от съветски войски и идването на власт на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 8 септември 1946 е проведен референдум (в условията на чужда окупация) за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република. В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“, въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление. И до днес съществуват съмнения, че този референдум е фалшифициран. В съответствие с тези резултати, на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. Шестото Велико народно събрание приема първата Конституция на Народна република България.

Чехословакия

Чехословакия (на чешки: Československo; на словашки: Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.

Създадена е след Първата световна война. Съществува от 1918 до 1992 г. (по времето на Втората световна война е имала правителство в изгнание). Разделя се на Чешка република и Словашка република от 1 януари 1993 г.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.