Владайска река

Владайска река е река в България, област София, ляв приток на Перловска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 37 km.

Владайска река извира на около 300 m северозападно от Черни връх на 2245 m н.в. Тече на северозапад, преминава през местностите „Торфено бранище“ и „Златните мостове“ и се спуска по дълбока, стръмна и залесена долина към село Владая. В селото реката завива на североизток, навлиза в София, като пресича кварталите Княжево, Карпузица и Овча купел и промишлена зона „Средец“. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов“ и после по бул. „Сливница“. След площад „Сточна гара“ минава през промишлена зона „Хаджи Димитър“, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир се влива отляво в Перловска река на 515 м н.в. на 500 м преди устието на последната в река Искър.

Площта на водосборния басейн на реката е 151 km2, което представлява 58,8% от водосборния басейн на Перловска река. Основни притоци са: река Планиница (вливаща се отдясно между Владая и София), Горнобанска река (ляв приток, в кв. Овча купел) и Суходолска река (ляв приток, на изток от кв. Бенковски). Над нея в София има десетки мостове. По-известни сред тях са, „Мостът на героите“, Александров мост и Лъвов мост.

Сродногодишният отток на реката при станция „Княжево“ е 0,65 m3/s, като максимумът е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето във Витоша, а минимумът – август-октомври.

Цялото корито на реката в чертите на София е коригирано.

В миналото е била наричана Луда Елешница, и Клисурска (по старото име на кв. „Княжево“ – Клисура).

Владайска река
Vladayska-River
Владайската река във Витоша през зимата
Общи сведения
Местоположение България
Област София
Дължина 37 km
Водосборен басейн 151 km²
Отток 0,65 m³/s
Начало
Място на 300 m СЗ от
Черни връх, Витоша
Координати 42°33′51.12″ с. ш. 23°16′59.16″ и. д. / 42.5642° с. ш. 23.2831° и. д.
Надм. височина 2245 m
Устие
Място ляв приток на Перловска рекаИскърДунавЧерно море
Координати 42°45′11.88″ с. ш. 23°22′23.88″ и. д. / 42.7533° с. ш. 23.3733° и. д.
Надм. височина 515 m

Вижте също

Топографска карта

  • Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Александров мост

Александровият мост, построен през 1880 г., е сред най-старите съвременни мостове в София.

Намира се в кв. Княжево над Владайска река, в началото на ул. „601“. Конструкцията му е каменен свод с дължина 10 м. Има габарит от 7,4 м – пътно платно 6,4 м и 2 тротоара х 0,5 м.

Мостът е архитектурно-историческа ценност.

Първият ремонт от 1880 г. насам е започнат на 3 октомври 2011 г. Реставриран е от Столичната община през 2013 – 2015 г.

Витоша (природен парк)

„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров.

Владайски проход

Владайският проход е нископланински проход (седловина) в Западна България, между планините Люлин на северозапад и Витоша на югоизток в Област София.Проходът е с дължина 9,4 km, а надморската височина на седловината е 864 m. Той свързва най-югозападната част на Софийската котловина при квартал Княжево на град София на североизток с най-източната част на Пернишката котловина при село Драгичево на югозапад. Проходът започва в югозападния край на квартал Княжево на 733 m н.в. и се насочва на югозапад, нагоре по Владайския пролом на Владайска река. След 2 km, напуска пролома, преминава през центъра на село Владая, а след още 2 km, западно от селото достига до седловината на 864 m н.в. От тук започва плавно спускане към Пернишката котловина, като преминава северно от село Мърчаево и след 4,2 km източно от село Драгичево завършва на 748 m н.в.До изграждането и пускането в експлоатация на автомагистрала Люлин през 2011 г. шосето през прохода беше един от най-натоварените пътни участъци в България. Поради важното си транспортно и стратегическо значение пътят се поддържа целогодишно за преминаване на МПС. През него преминават два участъка от два първокласни пътя на България:

Републикански път I-1 ГКПП Видин - Калафат – Враца – София – Благоевград – ГКПП Кулата - Промахон (от km 273,7 до km 287,1);

Републикански път I-6 ГКПП Гюешево – Кюстендил – София – Карлово – Бургас (от km 90,2 до km 103,6).Успоредно на шосето преминава и участък от трасето на жп линията София – Перник – Благоевград – ГКПП Кулата - Промахон.

Владая

Влада̀я е село в район Витоша на Столична община, област София. В селото живеят 3484 души към 15 март 2017 г.

Възкресение (булевард в София)

„Възкресение“ е булевард в София.

Простира се между района на 75 ОУ „Т. Каблешков“ в кв. „Факултета“ (на запад) до ул. „Незнайния воин“ (на изток) в близост до бул. „Константин Величков“, който пресича.

Драз махала

Драз махала е квартал на българската столица София, разположен в северната част на центъра на града. Махалата е заключена от улиците „Сливница“, „Мария Луиза“, „Константин Стоилов“ и „Козлодуй“.

До 1890 година районът е бостан, напояван от минаващата край него Владайска река. По-масовото застрояване започва около 1900 година. Тук се намира и оцелялата и до днес ковачница „Крали Марко“, зад която се намира къщата, построена от бащата на писателя Павел Вежинов. Тя е основана през 1799 година, когато се е намирала извън София, на пътя, водещ към Искърското дефиле и Северна България. С развитието на София и създаването на Сточна гара махалата става известна и като „Каруцарската махала“, заради десетките каруци, които прекарват товарите от Сточна гара по цяла София.

Константин Величков (булевард в София)

„Константин Величков“ е булевард в София. Носи името на българския политик и писател Константин Величков.

Простира се между бул. „Сливница“ на север, северно от който се нарича ул. „Габрово“, и района на Владайската река, южно от който се нарича бул. „Академик Иван Евстратиев Гешов“. По-главните пътища, с които се пресича, са ул. „Цар Симеон“, ул. „Пиротска“, „бул. Тодор Александров“, бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Позитано“.

Люлин (планина)

Люлин е планина в Западна България, на границата между Софийска градска, Софийска и Пернишка област и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Никола Мушанов (булевард в София)

„Никола Мушанов“ е булевард в София. Наречен е на българския политик Никола Мушанов.

Простира се между ул. „Житница“ на юг, южно от която се нарича бул. „Овча купел“, и бул. „Възкресение“ на север.

Обрадовски манастир

Обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“ е български православен девически манастир.

Овча купел

„Овча купел“ е квартал в София, част от район „Овча купел“ на Столична община. Застрояването му започва през 1914 година. В началото на 60-те години е построен новият стадион „Славия“, където играе едноименният футболен отбор ПФК „Славия“.

6 септември е празник на квартала, отбелязван със събор, на който има сцена, маси, въртележки и атракции.

Името на квартала е свързано с термална вода, която излиза на земната повърхност: овчари, които водели стадата си там, знаели, че овцете с охота газят из мочурливите ливади. След земетресение през 1858 г. бликнала топла вода, а овцете не я отбягвали и били като къпани, откъдето дошло и името, буквално „овча къпалня“.

По-късно водата е каптирана и е построена баня, която функционира до началото на 80-те години. В близост до нея е построена и болница за рехабилитация, която разполага с малък плаж, отварян през летните месеци. Кварталът е имал статут на курортна местност.

Балнеокомплексът се намира от западната страна на Владайска река, а спортният комплекс „Славия“ – от източната.

Овча купел (булевард в София)

„Овча купел“ е булевард в София.

Простира се между бул. „Цар Борис ІІІ“, източно от който се нарича ул. „Тодор Каблешков“, и ул. „Житница“ на запад, след която се казва бул. „Никола Мушанов“.

Перловска река

Перловска река е река в България, област София, ляв приток на река Искър, една от реките, протичащи през София. Дължината ѝ е 31 km.

Перник (област)

Област Перник е една от 28-те области на България. Заема площ от 2390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011). Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

Разсадника

Разсадника-Коньовица е жилищен комплекс в западната част на София, принадлежащ към район „Красна поляна“ - район на Столична община, на десет минути с градския транспорт от центъра на града. Кварталът е добре устроен с достатъчно зелени площи и добри комуникации. На север граничи с бул. “Ал. Стамболийски” и ж.к. Илинден, на изток – с бул. “Константин Величков” (ж.к. Зона Б-19), на юг – с ж.к. Сердика и Владайска река, а на запад – с бул. “Вардар” (ж.к. Красна поляна 1).

В комплекса преобладава панелното строителство. Има няколко категории сгради – стари панелни блокове от серия Бс-2-63 (обединена), тухлени сгради, по-нови панелни сгради от серия Бс-69-Сф-УД, блокове тип ЕПК, както и модерни кооперации от тухла, построени през последните десетина години. Разсадника е един от най-зелените квартали в столицата. В югоизточната му част се намира паркът ”Св. Св. Петър и Павел” и църква със същото име.

В ж.к. Разсадника-Коньовица се намира Първа АГ “Св. София” (Специализирана болница за активно лечение, бившата “Тина Киркова”), и 57-мо СОУ. Обграждащите комплекса булеварди са в добро състояние. Подменена е пътната настилка и някои подземни комуникации на ВиК и топлофикацията. Жителите на комплекса могат да ползват трамваи № 8, 10, 11 и 22, и автобуси № 11, 45, 60, 72, 77 и 83.

Разсадника съвпада приблизително с квартал Коньовица, като от няколко години е преименуван на "ж.к. Разсадника-Коньовица".

Софийска котловина

Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България, най-голямата от Задбалканските котловини.

Списък на реките в България

В този списък по азбучен ред са изброени всичките 325 реки в България с дължина над 20 km.

От поместената таблица се вижда, че в България има 32 реки (или 10% от всичките) с дължина над 100 km, като на 6 от тях – Доспат, Канагьол, Луда река, Нишава, Струмешница и Тимок, дължината им на територията на България е под 100 km. От 50 до 99 km в България има 64 реки (или 19% от всичките), но и тук на 2 от тях Ерма и Лебница, дължината им е под 50 km на територията на България. Най-голям е броят на реките между 20 и 49 km – 229 (или 71%) от всичките 325 български реки.

Сточна гара (площад в София)

42.705065, 23.332877

Площад „Сточна гара“ е сред ключовите за транспорта площади в София.

Разположен е край столичната железопътна Сточна гара, откъдето произлиза името на площада и на района около него.

На площада се пресичат булевардите „Сливница“, „Васил Левски“, „Ген. Данаил Николаев“ и улиците „Константин Стоилов“ и „Владайска река“. Централната част от площада е заета от широк мост с кръгово движение над Владайска река, преминаваща от бул. „Сливница“ към едноименната улица.

Този пътен възел е сред най-натоварените в столицата. Ежедневно през него минават десетки хиляди превозни средства. Там са и крайните спирки на много автобусни и тролейбусни линии:

автобусни линии – 53, 309, 310;

тролейбусни линии – 6, 7, 9, 11.Районът е известен с многото магазини и складове за търговия на едро и дребно за строителни материали, семена и посадъчен материал, както и за други потребителски стоки.

Суходолска река

Суходолска река е река в България, област София, ляв приток на Владайска река от басейна на Искър. Дължината ѝ е 24 km.Суходолска река извира от северното подножие на връх Дупевица в Люлин планина. До кв. „Суходол" тече на север в дълбока залесена долина. След това коритото ѝ е коригирано и минава южно и югоизточно от жк „Люлин", през кв. „Връбница", южно от жк „Надежда", западно и северно от кв. „Орландовци" и източно от кв. „Бенковски“ се влива отляво във Владайска река на 518 m н.в.Площта на водосборният басейн на реката е 50 km2, което представлява 33,1% от водосборния басейн на Владайска река.Максималният отток на Суходолска река е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минимумът – август – октомври.Основен и най-голям приток – река Стубела (десен).

Северно от кв. „Суходол" е изграден язовир „Суходол" за регулиране оттока на водите на реката и нейните по-малки леви притоци.

Държави
Градове
Притоци
Реки в София

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.