Виши

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виши.
Виши
Vichy
— град-център —
      
Герб
Сградата на общината

Сградата на общината
Франция
46.1269° с. ш. 3.4258° и. д.
Виши
Оверн
46.1269° с. ш. 3.4258° и. д.
Виши
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Оверн
Площ 5,85 km²
Надм. височина 249 m
Население 25 467 души (2007)
Пощенски код 03200
Официален сайт www.ville-vichy.fr

Вишѝ (на френски: Vichy; на окситански: Vichèi) е град в департамент Алие на регион Оверн, централна Франция. Населението му наброява 25 467 жители от преброяването през 2007 г.

Икономика

Градът е един от водещите центрове за медицински терапии, поради минералните си извори с термална вода.

История

Става столица на Вишистка Франция за периода на съществуването ѝ (19401944 г.)

Известни личности

Родени във Виши

Външни препратки

10 юли

10 юли е 191-ият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна). Остават 174 дни до края на годината.

5 юли

5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-ми през високосна). Остават 179 дни до края на годината.

Битка за Франция

Битката за Франция, позната още като Падането на Франция и (в немските източници) като Походът на запад (Westfeldzug), е мащабна кампания от Втората световна война, започнала с нападението на Третия Райх срещу Съюзническите сили: Франция, т. нар. Ниски земи (Белгия, Нидерландия и Люксембург) и Великобритания на 10 май 1940 година. Сама по себе си битката се гради върху два плана на немското командване – Fall Gelb (Фал Гелб, в превод от немски: „План Жълто“) и Fall Rot (Фал Рот, в превод от немски: „План Червено“).

Немските офанзивни действия започват осем месеца след като Франция обявява война на Германия. В резултат на германската стратегическа доктрина „Блицкриг“ (Светкавична война) Белгия и Нидерландия биват превзети за броени дни, което е от ключово значение за изхода на кампанията. На 22 юни 1940 г. французите са принудени да капитулират. Към тази дата почти цялата територия на Франция е окупирана, а армията ѝ е практически унищожена.

Кампанията е смятана за блестящ успех на Германия. Тя ликвидира основния си противник в този етап от войната и завзема плацдарм за нападение срещу Великобритания. Франция е разделена на немска окупационна зона (в северната и западната част) и малка италианска окупационна зона (в югоизточната част), а останалата територия (на юг) попада под режима „Виши“. Южна Франция е окупирана на 10 ноември 1942 година. Страната остава под немски контрол до 1944 година, когато е осъществен десантът в Нормандия. Ниските земи са освободени през 1944 и 1945 година.

Вилхелмсхафен

Вилхелмсхафен (на немски: Wilhelmshaven) е град в Северна Германия, провинция Долна Саксония, пристанище на Северно море. Население 81 411 жители към 31 декември 2008 г.

Виши (пояснение)

Виши може да се отнася за:

Виши – град в Оверн, Франция

Виши козметикс- козметична компания, притежавана от Л'Ореал

Режим на Виши – политически режим във Франция (1940-1944)

Виши козметикс

„Виши козметикс“ (на френски: Vichy cosmetics) е френска дермокозметична марка за медицинска козметика, собственост на Л'Ореал.

Лабораториите „Виши“ са създадени във Франция през 1931 г. с цел използване свойствата на термалната вода от минералните извори в град Виши.

Произвеждат предимно продукти за чувствителна кожа.

Ги Лижие

Ги Камий Лижие (на френски: Guy Camille Ligier, 12 юли 1930–23 август 2015) е бивш френски ръгбист, пилот и собственик на тима от Формула 1 — „Лижие“.

Става известен още в края на 40-те години на XX век, като ръгби играч. По същото време работи като касапин в родния си град Виши. Остава сирак, за това е отдаден на идеята да изгради собствен бизнес в сферата на строителството. Когато ръгби кариерата му приключва поради множество контузии - играе дори в националния отбор на Франция – започва да се състезава първо с мотоциклети, после със състезателни болиди.

В началото на 60-те години на XX век Лижие навлиза в строителния бизнес. В този период се запознава с Франсоа Митеран и Пиер Береговоа - тогава местни политици от Френската социалистическа партия.

Джибути

Република Джибути (на арабски: جيبوتي; на сомалийски: Jabuuti) е държава в Източна Африка. Има площ от 22 300 кв. км и граничи с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намират брегът на Йемен и Арабският полуостров. До 1977 г. страната е колония на Франция под името Френска Сомалия.

Калуст Гулбенкян

Калуст Саркис Гулбенкян (на английски: Calouste Sarkis Gulbenkian) е британски предприемач от османско-арменски произход.

Играе важна роля в развитието на нефтодобива в началото на 20 век. Придобил значително богатство, Гулбенкян завещава голяма част от него за създаването на Фондация Калуст Гулбенкян.

Колаборационизъм

Колаборационизмът в юридическата трактовка на международното право е съзнателно, доброволно и умишлено сътрудничество с врага, в негов интерес и във вреда на своята държава. Терминът по-често се използва в по-тесен смисъл – като сътрудничество с окупатори, особено по време на Втората световна война.

В наказателното законодателство на мнозинството от държавите в света фактът на колаборационизъм се квалифицира като престъпление против своята държава, обикновено като държавна измяна.

Първоначално означава сътрудничество на гражданите на Франция (към което е призовал нацията ръководителят на режима Виши на маршал Филип Петен през 1940 година) с германските власти в периода на окупацията на Франция в хода на Втората световна война.

След това започва да се прилага и към други европейски правителства, действали под германска окупация – правителство на Видкун Квислинг в Норвегия, режим на Локотската република (ок. Локот, дн. Брянска област, Русия), или към военни организации на граждани на окупирани страни под контрола на Страни от Оста – Руска освободителна армия на генерал Андрей Власов, национални дивизии на СС (като 1-ва българска СС противотанкова бригада) и др.

Компиенско примирие (1940)

Компиенското примирие от 22 юни 1940 г. е споразумение между Германия и правителството на Франция начело с маршал Филип Петен за прекратяване на военните действия между двете страни по време на Втората световна война. Претърпяла поражение след германския пробив при Ардените през май, Франция изпада в политическа криза. След оставката на премиера Пол Рейно властта е поета от привържениците на помирение с Хитлер. Със споразумението, подписано край Компиен, те приемат условията за спиране на огъня, диктувани от германците. Част от тези условия са:

трайна германска окупация в северната и западната част на Франция (член 2) – общо около ⅔ от нейните територии, включително и Париж;

разоръжаване на френските армия и флот (чл. 4, 6, 8);

френското правителство трябва да възпрепятства въоръжена съпротива на французи срещу Германия (чл. 10)

поемане на разноските за германската окупационна армия от френското правителство (чл. 18);

задържане на френските военнопленници в германски лагери до края на войната (чл. 20);

пълен контрол на Германия върху морската търговия и въздушното пространство на неокупираната част на Франция (чл. 11, 12).Примирието е спазвано от режима на Виши, но не и от участниците в мащабното съпротивително движение, което се разгръща във и извън Франция до освобождаването на страната от нацистката окупация през 1944 г.

Пиер Лавал

Пиер Лавал (на френски: Pierre Laval), (28 юни 1883 – 15 октомври 1945) е френски политик, 4 пъти министър-председател на Франция.

Заради неговата роля в управлението на Вишистка Франция по време на Втората световна война след нейния край е осъден за колаборационизъм и екзекутиран. Днес във Франция той е пример за национално предателство.

Режим на Виши

Режимът на Виши (или Режим Виши), официално Френска държава (на френски: État français), наричана и Вишистка Франция, е френска марионетна държава през периода 1940 – 1944 г. по време на окупацията на Франция от Нацистка Германия през Втората световна война. Името идва от седалището на правителството в курортния град Виши.

Начело на режима стои героят от Първата световна война маршал Филип Петен, който разполага с почти неограничена власт. Той притежава цялата правителствена власт, назначава и уволнява министрите и държавните секретари, които са отговорни само пред него. Правителството контролира около 40% от френската територия и разполага с около 100 хилядна армия.

Дипломатически правителството е признато от Силите на Оста (в това число и от България), както и от СССР и САЩ.

От всички френски колонии Режимът на Виши контролира само Алжир, Тунис и някои от южноафриканските провинции.

Идеологически Виши е наследник на контрареволюционната френска традиция. Забелязва се завръщане към старите католически ценности, прави се опит за прилагане на патернализъм под контрола на държавата. Издига се в култ фигурата на президента Петен. Девиз на режима става лозунгът „Труд, семейство, Родина“. Проявява се амбиция за преработване на френската социална система и промяна на моралните принципи на френското общество. Именно моралният упадък и изоставянето на традиционните ценности са сочени от Петен като причини за поражението на Франция. В противовес на либералния индивидуализъм режимът се стреми да възстанови религиозните и семейните ценности.

Докато маршал Петен все пак се стреми да следва политика на ограничен колаборационизъм с Германия, то неговият заместник Пиер Лавал следва политика на пълно обвързване с Третия райх. Особено неприятно е сключеното споразумение с Германия за наемане на френска работна сила в полза на германската военновременна икономика.

Виши дава сериозен принос за германската военна мощ. На германците са изплатени 550 милиарда франка компенсации за тяхната военна окупация. Много французи работят в Третия райх – само през пролетта на 1944 г. 3,6 милиона французи се трудят в Германия.

Режимът на Виши следва откровено антисемитска политика. Евреите са изключени от основните служби, ограничен е достъпът им до университетите, предприятията им са конфискувани. Създаден е Комисариат по еврейските въпроси през пролетта на 1941 г., който допълнително утежнява положението на евреите. Още по-лошо е положението на евреите-чужденци, които по силата на закон, приет през есента на 1940 г., биват интернирани в „специални лагери“.

През лятото на 1940 г. режимът се насочва и срещу франкмасоните. Биват разпуснати тайните общества, а висшите служители масони са задължени да се обявят публично за такива.

Когато идва на власт, режимът на Виши, и по-точно Петен, се радва на относително голяма популярност. Много бързо обаче популярността на маршала спада, за което спомага поражението на Германия по фронтовете.

Дебаркирането на съюзниците в Нормандия слага край на правителството във Виши. След края на войната Петен и Лавал и около 20 000 французи са осъдени на смърт от т.нар. висш съд по правосъдието за държавна измяна, т.е. за колаборационизъм с Третия Райх и силите на Оста.

Ройс-Кьостриц

Ройс-Кьостриц (на немски: Reuß-Köstritz) е името на владение, един Paragium, което съществува от 1692 до 1918 г. с резиденция дворец Кьостриц. Фамилията от графове и князе фон Ройс цу Кьостриц е апанаж-странична линия на Ройс млада линия, клон на род Дом Ройс. Линията Кьостриц е толкова многобройна, че се дели по-късно на различни клонове. Графската по-късно княжеска линия Ройс-Кьостриц дава държавници и виши военни. Дъщерите на фамилията сеа смятани за княжески кандидатки за женитба и дават една велика херцогиня и една царица.

Линията Ройс-Кьостриц се отделя през 1692 г. от младата линия, издигната е през 1806 г. в имперското княжеско съсловие.

От 5 юни 1930 г. фамилните членове имат титлата принц или рринцеса Ройс. Шефът на фамилията има единствен титлата княз Ройс цу Кьостриц, днес княз Ройс.

Основател на линията е граф Хайнрих XXIV (* 26 юли 1681, † 24 юли 1748), прародител на всички още жиевеещи Ройси.

Сирийско-ливанска операция

Сирийско-ливанската операция (под кодовото име „Експортър“) е военна операция в хода на Втората световна война, проведена между 8 юни и 14 юли 1941 година. Тя е инициирана Обединените нации (части на Австралия, Великобритания и „Свободна Франция“), които започват настъпление срещу войските на Вишистка Франция с цел да бъде овладяна територията под френски контрол в Сирия и Ливан. Съюзниците удържат победа и Сирия и Ливан са окупирани от силите на „Свободна Франция“, като малко по-късно обявяват независимост.

Трета френска република

Третата република (на френски: La Troisième République) е политическият режим във Франция от 1870 година до 10 юли 1940 година. Той е установен след Френско-пруската война и провала на Втората империя на Наполеон III през 1870 година. Оцелява до германското нахлуване във Франция по време на Втората световна война, след което върху част от нейната територия се установява Режимът от Виши, а останалата е поставена под пряко германско управление.

Филип Петен

Анри Филип Петен (на френски: Henri Philippe Pétain) е френски офицер – дивизионен генерал и маршал, политик – министър на отбраната и министър без портфейл, държавник – държавен глава на Френската държава. Член на Френската академия (от 1929 до 1945 г., изключен).

Завършва Военното училище Сен Сир (1878). В Бретан, служи като офицер във френските въоръжени сили, преподава във Висшето военно училище в Париж. През Първата световна война е командир на пехотна бригада, от май 1915 г. е командващ Втора френска армия. Известен е с успешната си Битка при Вердюн през 1915 г. Заместник-председател на Висшия военен съвет (1920 – 1931), военен министър на Франция (1934), маршал.

След окупирането на Франция от Нацистка Германия започва да сътрудничи на германците – установява колаборационисткия режим на Виши чрез т.нар. Френска държава като неин държавен глава през периода 1940 – 1944 г. Осъден е на смърт след края на войната. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.

Франсоа Дарлан

Жан-Луи Ксавие Франсоа Дарлан (на френски: Jean Louis Xavier François Darlan) е френски военен и политически деец от периода на Втората световна война.

Флотски адмирал, след капитулацията на Франция Дарлан изпълнява функциите на министър на отбраната, на външните и на вътрешните работи в марионетното правителство във Вишистка Франция, а от 9 февруари 1941 г. до 18 април 1942 г. е 122-рият министър-председател на Франция.

Японско нахлуване в Индокитай

Японското нахлуване в Индокитай е кратка необявена военна конфронтация между Японската империя и Френската държава в северен Индокитай. Боевете продължават от 22 до 26 септември 1940 г. едновременно с Втората китайско-японска война.

Основната цел на японците е да попречат на Република Китай да внася оръжия и гориво през Френски Индокитай по жп линията Кунмин – Хайфонг. Макар да е постигнато споразумение между правителствата на Франция и Япония преди започването на военните действия, властите се оказват неспособни да контролират събитията на земята в продължение на няколко дни, преди войските да спрат. Според предишното споразумение, на Япония е позволено да окупира Тонкин в северната част на Индокитай и практически да блокира Китай.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.