Вили Бранд

Вили Бранд, срещано и като Вили Брант (на немски: Willy Brandt), с истинско име Херберт Ернст Карл Фрам (Herbert Ernst Karl Frahm) е германски политик, лидер на Германската социалдемократическа партия и канцлер на Федерална република Германия в периода 1969-1974 г.

Вили Бранд
Willy Brandt
германски политик
Bundesarchiv B 145 Bild-F057884-0009, Willy Brandt

Роден
Починал
Ункел, Германия
Погребан Германия
Политика
Партия Германска социалдемократическа партия
канцлер на Федерална република Германия
22 октомври 1969 – 7 май 1974
кмет на Западен Берлин
19571966
Семейство
Майка Марта Фрам
Съпруга Карлота Торкилдсен (1941–1948)
Рут Ханзен (1948–1980)
Бригите Зебахер (1983–1992)
Деца Ниня, Петер, Ларс, Матиас

Подпис
Willy Brandt signature
Уебсайт

Биография

Роден е на 18 декември 1913 в гр. Любек. Още съвсем млад - 16-годишен, става член на младежката Социалдемократическа партия на Германия. Завършва гимназия през 1932 г. Когато една година по-късно, през 1933 г. Хитлер идва на власт, Социалдемократическата партия (СДП), чийто член е Бранд, е под забрана, но въпреки това, партията решава да се бори тайно срещу нацистите. Той е имал поръчение от партията да създаде нелегален комитет за борба в гр. ОслоНорвегия. Именно по това време приема псевдонима Вили Бранд, под който работи до 1947 г.

През 1936 г. Вили Бранд се връща в Германия като студент под друго име. През 1938 г. иска политическо убежище в Норвегия. По време на германската окупация на тази страна, попада в плен. Успява да се измъкне и заминава за Швеция, откъдето моли норвежкото правителство за политическо убежище. Молбата му е удовлетворена. Получава норвежко гражданство и остава в страната до края на войната. През 1941 г. се жени. От този брак, който приключва през 1948 г., му се ражда дъщеря. Няколко месеца след развода си Бранд встъпва отново в брак – с вдовица на име Рут Бергауст, от която има трима доведени сина. Развежда се с нея след 32 години съвместен живот. Връща се в Германия през 1945 г. като журналист от скандинавска страна. Получава германско гражданство през 1948 г. Една година по-късно властите официално му разрешават да ползва псевдонима Вили Бранд и в Германия.

Willy-brandt-und-richard-nixon 1-588x398
Вили Бранд и Ричард Никсън

От 1969 до 1974 г. е канцлер на Федерална република Германия. Председател на Германската социалистическа партия от 1964 до 1987 г. Кмет е на Западен Берлин в периода 1957-1966 г. Вицеканцлер и министър на външните работи на ФРГ от 1966 до 1969 г. Става председател на Социалистическия интернационал през 1976 г. Той развива така наречената Източна политика - за намаляване напрежението с държавите от източния блок. Тази негова политика допринася за изменение на манталитета, начина на мислене на хората от Източния блок и по някакъв начин да подпомогне падането на тогавашния социалистически режим в страните. Политиката му води до смекчаване на отношенията между хората от Източния и Западния блок. Именно заради това през 1971 г., той получава Нобелова награда за мир.

През 1983 г. се жени за Бригите Зебахер, с която остава до края на дните си. Вили Бранд умира на 8 октомври 1992 г.

Библиография

  • Krieg in Norwegen. 9. April – 9. Juni 1940 (schwedischer Originaltitel: Kriget i Norge), übersetzt von Benedict Christ, Basel. Europa Verlag, Zürich/New York 1942.
  • Zur Nachkriegspolitik der deutschen Sozialisten. Jocke Leufvmark. Stockholm 1944. (gemeinsam mit August Enderle, Irmgard Enderle, Stefan Szende und Ernst Behm).
  • Forbrytere og andre tyskere]] („Verbrecher und andere Deutsche“), Oslo 1946; erste dt. Ausgabe: Verbrecher und andere Deutsche. Ein Bericht aus Deutschland 1946. Bearb. u. hrsg. von Einhart Lorenz. Dietz-Verlag, Bonn 2007, ISBN 978-3-8012-0380-1. (Willy-Brandt-Dokumente, Band 1).[1]
  • Mein Weg nach Berlin. aufgezeichnet von Léo Lania. Kindler-Verlag, München 1960.
  • Friedenspolitik in Europa. S.-Fischer-Verlag, Frankfurt am Main 1968.
  • Begegnungen und Einsichten. Die Jahre 1960–1975. Verlag Hoffmann und Campe, Hamburg 1976.
  • Links und frei. Mein Weg 1930–1950. Verlag Hoffmann und Campe, Hamburg 1982.
  • Erinnerungen. Propyläen-Verlag, Frankfurt am Main u. a. 1989.

Бележки

  1. Volker Ullrich, Der wahre Patriot. In: Die Zeit, 13. Dezember 2007 (über Brandts Buch Verbrecher und andere Deutsche).

Външни препратки

Курт Георг Кизингер Бундесканцлер (21 октомври 1969 – 7 май 1974) Валтер Шел
18 декември

18 декември е 352-ият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна). Остават 13 дни до края на годината.

20 октомври

20 октомври е 293-ия ден в годината според григорианския календар (294-ти през високосна). Остават 72 дни до края на годината.

8 октомври

8 октомври е 281-ият ден в годината според григорианския календар (282-ри през високосна). Остават 84 дни до края на годината.

Ich bin ein Berliner

Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“) е цитат от реч на Джон Ф. Кенеди, произнесена в Западен Берлин на 26 юни 1963 г.

В нея той подчертава подкрепата на Съединените щати за демократичен Западен Берлин скоро след като подкрепяната от Съветския съюз комунистическа Източна Германия издига Берлинската стена като бариера срещу преминаването от Източен в Западен Берлин.

Считана за една от най-добрите на Кенеди, речта е паметен момент от Студената война. Тя повдига духа на западноберлинчани, които живеят в анклав, дълбоко в територията на Източна Германия и се опасяват от възможна източногерманска окупация. От балкона на Ратхаус Шьонеберг (Районното Кметство Шьонеберг) Кенеди казва:

Кенеди измисля фразата в последния момент, както и идеята да я изрече на немски. Той иска от преводача си Робърт X. Локнър да преведе „Аз съм берлинчанин“, качвайки се по стълбите на Кметството. С негова помощ Кенеди изрича фразата в служебния кабинет на кмета Вили Бранд и си прави „пищов“.

Предизвикателното послание е предназначено както за Съветите, така и за берлинчани. Речта на Кенеди за пръв път признава реалността, че Берлин не е под обща окупация, а е трайно разделен на Източна и Западна зона.

Площадът пред Градската зала е наречен Джон Ф. Кенеди плац.

Валтер Шел

Валтер Шел (на немски: Walter Scheel) е германски политик - либерал, член на Свободната демократична партия и неин председател от 1968 г. до 1974 г. Министър на икономическото сътрудничество от 1961 г. до 1966 г. в кабинетите на Аденауер и Ерхард, в периода 1969 г. - 1974 г. Шел е външен министър и вицеканцлер в правителството на Вили Бранд а след оттеглянето на Бранд на 7 май 1974 г. девет дни е временно изпълняващ длъжността кацлер на Федерална република Германия. Той е четвъртият Федерален президент на Германия.

Германска социалдемократическа партия

Германската социалдемократическа партия (на немски: Sozialdemokratische Partei Deutschlands, SPD), съкратено ГСДП или само СДП, е една от двете големи политически партии в Германия, както и най-старата парламентарно представена партия в страната. От 2013 г. заедно с другата основна политическа сила – Християндемократическия съюз, е част от управляващата т.нар. Голяма коалиция в два поредни мандата. Към септември 2018 г. партията е на власт в единадесет от шестнайсетте федерални провинции, като президентите на седем от тях са излъчени от нея. Член-съосновател е на Партията на европейските социалисти и на Социалистическия интернационал.

Густав Бауер

Густав Адолф Бауер (на немски: Gustav Adolf Bauer, 6 януари 1870- 16 септември 1944) е лидер на Германската социалдемократическа партия и канцлер на Германия от 1919 до 1920.

Гюнтер Гийом

Гюнтер Карл Хайнц Гийом (на немски: Günter Karl Heinz Guillaume) е офицер в специална употреба (Offizier im besonderen Einsatz) на Министерството за държавна сигурност на Германската демократична република (ГДР), дал името на аферата „Гийом“ като агент във Федералното канцлерство на Федерална република Германия (ФРГ) Разкриването му е най-големият случай на шпионаж във ФРГ и повод, но не и единствена причина за оставката на федералния канцлер Вили Бранд, чийто личен референт от 1972 до 1974 г. е Гийом.

Гюнтер Грас

Гюнтер Грас (на немски: Günter Grass) е немски писател, поет, драматург и публицист. Още с първия си роман „Тенекиеният барабан“ (Die Blechtrommel, 1959) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.

Константин Ференбах

Константин Ференбах (на немски: Konstantin Fehrenbach, 11 януари 1852 – 26 март 1926) е германски политик, един от големите лидери на Партия център. Той работи като президент на Райхстага през 1918, а след това като президент на Ваймарското национално събрание от 1919 до 1920. След оставката на социалдемократите, отказващи се от правителството си през юни 1920, като резултат от слабото им представяне на изборите същата година, Ференбах става канцлер на Германия, сформирайки коалиция с левите либерали от Германската демократическа партия и национал-либералите от Германската народна партия. Неговото правителство продължава по-малко от година, подавайки оставка през 1921, в опит за протест срещу репарационните плащания, наложени от Антантата. Ференбах води Централната партия в Райхстага от 1923 до своята смърт през 1926 г.

Курт Георг Кизингер

Курт Георг Кизингер (на немски: Kurt Georg Kiesinger) е германски консервативен политик, канцлер на Федерална република Германия от 1 декември 1966 г. до 21 октомври 1969 г.

Член на Националсоциалистическата германска работническа партия (1933 – 1945) и депутат в германския бундестаг от 1949 г. до 1959 г. и от 1969 г. до 1980 г. В следвоенната история на Германия Кизингер е първият германски канцлер управлявал страната с широка коалиция. От 1958 г. до 1966 г. той е Министър-президент на провинция Баден-Вюртемберг и председател на партията Християн-демократически съюз от 1967 г. до 1971 г.

Списък на германски канцлери

Канцлер на Германия е политическа длъжност на лидер и ръководител Федералното правителство. Длъжностното лице е отговорно за избора на всички членова в правителството, като председателства заседанията на кабинета.

Постът е създаден по времето на Северногерманския съюз през 1867 година, когато Ото фон Бисмарк става първи канцлер. С Обединението на Германия през 1871 година, се създава единна общогерманска национална държава и името на поста се променя на „канцлер на Германия“. Ото фон Бисмарк е човекът, които най-дълго заема поста канцлер – до 1890 година.

Първоначално, канцлера е отговарял пред императора, но след конституционната реформа от 1918 година, на парламента се дава право да отстрани канцлера от заеманата длъжност. Съгласно конституцията на Ваймарската република, канцлерът се назначава лично от президента. Конституцията не се следва по времето на Нацистка Германия. Основният закон на Федерална република Германия от 1949 година прави канцлерския пост най-важния в рамките на националната държава, като намалява властта на президента.

На немски „Бундесканцлер“ (Bundeskanzler) е титлата на човека заемащ поста по времето на Северногерманския съюз, „Райхсканцлер“ (Reichskanzler) е титлата от обединението до повторното променяне на титлата в „Бундесканцлер“ през 1949 година.

Федерален вицеканцлер (Германия)

Това е списък на вицеканцлерите на Федерална република Германия.

Федерален канцлер (Германия)

Федералният канцлер на Германия (на немски: Bundeskanzler/Бундесканцлер) е ръководителят на правителството във Федерална република Германия, избиран от Бундестага.

Канцлерът формира правителството и ръководната линия на политиката му. По протокол се нарежда трети след президента и председателя на Бундестага. След 1949 г. това е най-високата длъжност в изпълнителната власт на Германия.

От 22 ноември 2005 г. настоящ канцлер на Германия е Ангела Меркел (ХДС). Тя е първата жена, заемаща най-високата правителствена длъжност в страната, има подкрепата на широка коалиция от ХДС/ХСС и СПД в първия (2005 – 2009 г.), третия (2013 – 2018 г.) и четвъртия (от 2018) си мандат.

Фридрих Еберт

Фридрих Еберт (на немски: Friedrich Ebert) е германски политик, член на Германската социалдемократическа партия, неин лидер от 1913 до 1919, канцлер на Ваймарската република (9 ноември 1918 – 11 февруари 1919 г.), министър-председател на Прусия (9 ноември – 11 ноември 1918 г.) и от 1919 до смъртта си през 1925 първи президент на Ваймарската република. Умерен социалдемократ, Еберт подкрепя Бурфриджиен – политиката, стремяща се да потуши вътрешнополитическите размирици и да съсредоточи вниманието на обществото върху успешното приключване на военните действия.

Ханс-Дитрих Геншер

Ханс-Дитрих Геншер (на немски: Hans-Dietrich Genscher) е германски политик (СДП).

В периода 1969 – 1974 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Вили Бранд, а от 1974 до 1992 г. почти непрекъснато е министър на външните работи и вицеканцлер на Федерална република Германия в правителствата на Хелмут Шмид и Хелмут Кол. Дългогодишен председател на Свободната демократична партия на Германия (1974 – 1985).

Ханс Лутер

Ханс Лутер (на немски: Hans Luther, 10 март 1879 - 11 май 1962) е германски политик и канцлер на Германия по време на Ваймарската република.

Хелмут Шмит

Хелмут Хайнрих Валдемар Шмит (на немски: Helmut Heinrich Waldemar Schmidt) е германски политик от Германската социалдемократическа партия.

Той е депутат в Бундестага (1953-1958), а след това вътрешен министър на Хамбург (1961-1965). През 1965 отново е избран в Бундестага и остава негов член до оттеглянето си от политиката през 1987. Хелмут Шмит става министър на отбраната (1969-1972) и министър на финансите (1972-1974) в правителството на Вили Бранд.

След оттеглянето на Вили Бранд, на 16 май 1974 г. Хелмут Шмит става федерален канцлер на Германия. Оттеглянето на подкрепата на Партията на свободните демократи за кабинета му го принуждава да подаде оставка и на 1 октомври 1982 г. е наследен на поста от Хелмут Кол.

Германска империя
(1871-1918)
Ваймарска република
(1919-1933)
Нацистка Германия
(1933-1945)
Федерална република
(след 1945)
Външен министър на Федерална република Германия
Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата
Личност на годината на Тайм

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.