Версайски дворец

Версайският дворец наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles), е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.

Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен е на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и управлението на Луи XIV, известен като Кралят Слънце.

Дворецът и паркът на Версай
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Versailles-Chateau-Jardins-Sculpture
В регистъра Palace and Park of Versailles
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Франция Франция
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, vi
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 48°48′16″ с. ш. 2°07′15″ и. д. / 48.804444° с. ш. 2.120833° и. д.
France relief location map
48.8048° с. ш. 2.1203° и. д.
Местоположение в Франция
Map of Versailles in 1789 by William R Shepherd (died 1934)
PalaisDeVersaille
Версайския дворец

История

Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., отнасящо се до село Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от Албер де Гонди, натурализиран флорентинец, който е поканил Луи XIII на няколко ловни излета в горите около Версай. Доволен от мястото, Луи ХІІІ нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г. Осем години по-късно кралят получава феодалното владение на Версай от семейството Гонди и започва да разширява замъка. Тази структура ще се превърне в ядрото на новия дворец.[1] По време на управлението на наследника на Луи XIII, Луи XIV, дворецът се превръща в един от най-големите дворци в света.[2] След договора от Неймеген през 1678 г., Луи ХІV започва постепенно да премества двора във Версай. Дворът официално се установява там на 6 май 1682 г.[3]

Изграждането на двореца било поръчано от краля през 1661 г. на архитект Луи льо Во като реставрация и разширение на по-стар, малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.

Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г., при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.

След построяването му Кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.

През 1920 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

Строителни кампании

След като Ники Тропетски губи благоразположението на краля през 1661 г., Луи конфискува имотите му и наема талантливите архитекти Льо Во, Льо Нотр и Льо Брун, които са работили за величествения замък Во-льо-Виконт на Фуке, да работят по новите строителни кампании на Версай и на други места. Във Версай има четири строителни кампании.

Четирите строителни кампании на Луи ХІV

Versailles chateau
Изглед към двореца от градините

Първата строителна кампания (1664 – 1668) започва с Plaisirs de l'Île enchantée (Удоволствията на омагьосания остров), празненство, което се провело между 7 и 13 май 1664 г. Направени са промени в замъка и градините, за да се настанят 600 гости, поканени на партито.[4]

Втората строителна кампания (1669 – 1672) била открита с подписването на Аахенски мирен договор, който слага край на Деволюционната война. По време на тази кампания, замъкът започва да променя външния си вид. Най-важната промяна в замъка е ловната хижа на Луи XIII.[5] Изключителното в проектирането и изграждането на кралските апартаменти е, че стаите в двата апартамента са с едни и същи конфигурация и размери, новаторство във френския дворцов дизайн. Както големият кралски апартамент, така и апартаментът на кралицата формират седем стаи с анфиладен план. Декорацията на помещенията, която се провеждала под ръководството на Льо Брун, изобразява „героичните действия на царя“ и са представени в алегорична форма от действията на исторически личности от античното минало (Александър Велики, Август, Кир, и т.н.).[6] С подписването на Неймегенския договор от 1678 г., което слага край на френско-холандската война,

Третата строителна кампания във Версай започва (1678 – 1684) под ръководството на архитекта Жул Ардуен-Мансар. Версайският дворец придобва много, от това което виждаме днес. В допълнение към Огледалната зала, Ардуен-Мансар проектира северното и южното крило, както и Оранжерията. Льо Брун се заема не само с интериора на новите попълнения на двореца, но си и сътрудничи с Льо Нотър в озеленяването на градините на двореца.[7] Скоро след разгрома в Деветгодишната война (1688 – 1697), Луи XIV предприема последната си строителна кампания във Версай.

Четвъртата строителна кампания (1699 – 1710) се концентрира почти изцяло върху изграждането на кралския параклис, проектиран също от Ардуен-Мансар и завършен от Робер де Кот. Има и някои изменения в кралския апартамент, а именно изграждането на Салона с биволско око и кралската спалня. Със завършването на параклиса през 1710 г. почти всички строителни дейности във Версай прекъсват; строителството няма да бъде възобновено до управлението на Луи XV двадесет години по-късно.[8]

1 Versailles I als in 1623

Ловната хижа от 1623 г.

3 Versailles III als in 1668

Дворецът през 1668 г.

4 Versailles IV de envelope van 1674 met de vogelkooien

Дворецът през 1674 г.

7 Versailles nog zonder spiegelzaal

Дворецът през 1680 г.

Луи XV и Луи XVI (1722 – 1789)

По време на царуването на Луи XV във Версай е извършено преустройство, проектирано от Луи Льо Во и неговия помощник Пол Шатал, но не в размерите, наблюдавани при Луи XIV. Първият проект през 1722 г. бил завършването на Салона на Херкулес на първия етаж в двореца. Приносът на Луи XV са малкият кралски апартамент, отделенията на дамите, апартаментът на дофина и апартаментът на дофината на приземния етаж, както и двата частни апартамента на Луи ХV – малкият кралски апартамент на втория етаж (по-късно трансформиран в апартамента на мадам Дю Бари) и малкият кралски апартамент на третия етаж на двореца. Значителните постижения на Луи XV са изграждането на Операта и Малкия Трианон.[9] За отбелязване е унищожаването на „Стълбището на посланиците“, единственият удобен път към кралските апартаменти, което Луи XV прави, за да създаде място за апартаменти на дъщерите си.

Градините са останали до голяма степен непроменени от времето на Луи XIV. Завършването на Фонтана на Нептун между 1738 г. и 1741 г. е единственото важно наследство от Луи XV.[10] Към края на царуването си, Луи XV, по препоръка на Анж-Жак Габриел, започва да прекроява дворните фасади на двореца. С цел да обнови класическите фасади на входа на двореца, Луи XV започва един проект, който продължава по време на царуването на Луи XVI и приключва едва през 20 век.[9]

Versailles Plan Jean Delagrive
Версайският дворец и градините, абат Делагрев, 1746 г.

Голяма част от приноса на Луи XVI към Версай е продиктувана от нереализираните проекти, оставени от дядо му. Малко след качването си на престола, Луи XVI нарежда пълно презасаждане на градините с намерение да трансформира френските градини в английски стил, станал модерен към края на 18 век.[9] Библиотеката в двореца, игралният салон в малкия кралски апартамент и украсата на малкия апартамент за Мария-Антоанета, са сред най-добрите примери за стила от времето на Луи XVI.[11]

Културно и обществено влияние

Версайският дворец е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята – Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява, и след 1630 г. се превръща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.

Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

До този момент суверенът почти не правил промени по замъка. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 г. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата.

Chateau-de-versailles-Rotonde
Versaille-Spalniata-na-Kralia
Спалнята на краля във Версайския дворец

У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 г. това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макети на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара, е забележителен с множеството си фонтани, със скулптурните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.

След смъртта на Луи XIV през 1715 г. наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с добра акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. Използвана е само в изключителни случаи, защото се е осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея – лукс за държавната хазна.

Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия, дълга 73 m и висока 13 m. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през Залата на мира или Залата на войната.

Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.

Източници

  1. Teachers' Guide Supplement. // The Splendors of Versailles. Посетен на 22 май 2012.
  2. Weil 2012, с. 8
  3. Berger & Hedin 2008, с. 27
  4. Nolhac 1899; Nolhac 1901; Marie 1968; Verlet 1985
  5. Nolhac 1901; Marie & Marie 1972; Verlet 985
  6. Berger 1986; Félibien 1674; Verlet 1985
  7. Berger 1985; Thompson 2006; Verlet 1985
  8. Nolhac 1911; Marie & Marie 1976; Marie & Marie 1984; Verlet 1985
  9. а б в Verlet 1985
  10. Marie & Marie 1984; Thompson 2006; Verlet 1985
  11. Verlet 1945; Verlet 1985
  • Berger, Robert W.. The chronology of the 'Enveloppe of Versailles'. // Architectura 10. 1980. с. 105 – 133.
  • Berger, Robert W.. In the Garden of the Sun King: Studies on the Park of Versailles Under Louis XIV. Washington, DC, Dumbarton Oaks Research Library, 1985.
  • Berger, Robert W.. Versailles: The Château of Louis XIV. University Park, The College Arts Association, 1986.
  • Berger, Robert W., Hedin, Thomas F.. Diplomatic Tours in the Gardens of Versailles Under Louis XIV. University of Pennsylvania Press, 2008. ISBN 9780812241075.
  • Marie, Alfred. Naissance de Versailles. Paris, Édition Vincent, Freal & Cie, 1968.
  • Nolhac, Pierre de. La construction de Versailles de Le Vau. // Revue de l'Histoire de Versailles. 1899. с. 161 – 171.
  • Nolhac, Pierre de. La création de Versailles. Versailles, L. Bernard, 1901.
  • Nolhac, Pierre de. Histoire de Versailles. Т. 3 vols.. Paris, 1911.
  • Verlet, Pierre. Le mobilier royal français. Paris, Editions d'art et d'histoire, 1945.
  • Verlet, Pierre. Le château de Versailles. Paris, Librairie Arthème Fayard, 1985.
  • Weil, Ann. The World's Most Amazing Palaces. Raintree, 2012. ISBN 9781406227574.

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Palace of Versailles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Антон (Брабант)

Антон (на френски: Antoine de Brabant, * 1 август 1384, † 25 октомври 1415) от младия Дом Бургундия е от 1393 до 1406 г. граф на Ретел, от 1406 до 1415 г. херцог на Брабант, от 1404 до 1415 г. херцог на Лимбург и от 1411 до 1415 г. херцог на Люксембург.

Афонсу IV

Афонсу IV Храбри (порт. Afonso IV „o Bravo“; 8 февруари 1291, Лисабон – 28 май 1357, Лисабон) – 7-ми крал на Португалия и Алгарв от 7 януари 1325 до 28 май 1357 година, от Бургундска династия.

Германски император

Германски император (на немски: Deutscher Kaiser) е титлата на държавната глава на Германската империя (Deutsches Reich) през 1871-1918 г. Импператор можели да бъдат само пруските крале.

Титлата имат тримата кайзери Вилхелм I, Фридрих III и Вилхелм II, които са били крале на Прусия.

Титлата е продължение на владетелите на ликвидираната през 1806 г. Свещена Римска империя на германската нация, които имали официалната титла римски крал или Римско-германски император (римски император) (или Император на Свещената Римска империя). Те са се разбирали и като такива.След края на Френско-немската война (1870-1871), Северногерманският съюз е наречен Германската империя (Deutsches Reich). На 18 януари 1871 г. Вилхелм I е прокламиран от германската имперска армия за германски император в огледалната зала на дворец Версайл във Франция. Вилхелм II се отрича от короната на 9 ноември 1918 г. през последния ден на Първата световна война.

Дъга (строителство)

Дъгата е конструктивен елемент с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат арки. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.

Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. При използването на права греда при натоварването има само вертикални сили, а при дъгообразната арка част от натоварването се преобразува в хоризонтални сили. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.

Жул Ардуен-Мансар

Жул Ардуен-Мансар (на френски: Jules Hardouin-Mansart) граф на Сагон (1699), е френски архитект. Той е бил главен архитект на крал Луи XIV и началник на кралските сгради.

Император Наполеон I

„Император Наполеон I“ (на италиански: „Napoleone I, imperatore“) е картина на френския художник Франсоа Жерар, рисувана през първото десетилетие на XIX век, използвана техника маслени бои върху платно (230 х 149 см), изложена в зала 54 на Музей Каподимонте, Неапол.

Луи XIV

Луи XIV (на френски: Louis XIV – 5 септември 1638, Сен-Жермен-ан-Ле — 1 септември 1715, Версай), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Управлението му започва, когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел. Луи XIV започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на предшествениците си за централизиране на държавата. Той се стреми да премахне остатъците от феодализма, оцелели в някои части на Франция, заставяйки аристокрацията да живее в неговия бляскав Версайски дворец. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието Фронда, избухнало в началото на неговото управление.

През по-голямата част от управлението му Франция е водещата европейска сила, като участва в три големи войни (Холандската война, Деветгодишната война и Войната за испанското наследство) и в два по-малки конфликта (Деволюционната война и Войната с Испания от 1683 г.). Кралят насърчава и покровителства видни политически, военни и културни дейци като кардинал Мазарини, Жан-Батист Колбер, Анри дьо Тюрен, Себастиан дьо Вобан, Жан-Батист Молиер, Жан Расин, Жан дьо Лафонтен, Жан-Батист Люли, Луи Льо Во, Андре Льо Нотър.

След своята смърт, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал Луи XV.

Луи XVII

Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара (27 март 1785 – 8 юни 1795) с рождено име Луи-Шарл е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (на френски: prince royal). Втори син на Луи XVI и Мария-Антоанета. От смъртта на своя баща през 1793 до своята собствена смърт през 1795 той се смята за крал на Франция и Навара от френските роялисти.

Луи Льо Во

Луи Льо Во (на френски: Louis Le Vau) е френски архитект, представител на класицизма.

Прицкер (награда)

Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност. Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата, а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология. Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката. На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античността – Витрувий.Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Носителките на приза Заха Хадид (2004) и Кадзуо Седжима (2010) са единствените жени, спечелили отличието. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Роберт (Бургундия)

Роберт Бургундски (на немски: Robert de Bourgogne, Robert d'Artois, * 1300, † 1315) е от 1302 до 1315 г. пфалцграф на Бургундия (Франш Конте) от Дом Шалон, страничен клон на династията Бургундия-Иврея.

Той е единственият син на пфалцграф Ото IV от Бургундия (1238–1303) и втората му съпруга графиня Матилда д`Артоа (1270–1329).

Неговите сестри са Жана II, омъжена 1307 г. за френския крал Филип V, и Бланка, омъжена 1308 г. (разведена 1322), за френския крал Шарл IV.

След смъртта на баща му през 1303 г. той става пфалцграф на Бургундия под опекунството на майка му, от която трябва да наследи и графство Артоа.

Роберт е сгоден след 8 май 1304 г. за Елеанор от Англия, дъщеря на крал Едуард I.

Роберт умира през 1315 г. Погребан е в Париж. В пфалцграфството го последва най-голямата му сестра Жана II, която през 1329 г. наследява от майка им и Артоа.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа

Това е неизчерпателен списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа.

Топкапъ сарай

Топкапъ сарай (от турски: „Дворец с оръдейна порта“, наречен на близка порта с оръдия) е главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година.

Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има изглед към Босфора. Наблизо е известната църква „Света София“.

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.

Сравнен с други известни монархически резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с неголемите си пропорции и забележителни интериори.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.