Великден

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.

Великден
Великден
Възкресение Христово, икона от XVII в., България
Празнува се от Християни
Тип Християнски
Значение Чества се възкресението на Иисус Христос
Дата 2018 1 април (католически)
8 април (православен)
Дата 2019 21 април (католически)
28 април (православен)
Дата 2020 12 април (католически)
19 април (православен)
Тържества Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване на Великденско яйце
Обичаи Молитва
Свързан с Заговезни, Велик пост, Цветница, Страстна седмица, Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота, Възнесение Господне, Петдесетница

Богослужение

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!,

на което подучено лице отвръща:

Кой є този Цар на славата?.

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Година Западни Източни
2001 15 април
2002 31 март 5 май
2003 20 април 27 април
2004 11 април
2005 27 март 1 май
2006 16 април 23 април
2007 8 април
2008 23 март 27 април
2009 12 април 19 април
2010 4 април
2011 24 април
2012 8 април 15 април
2013 31 март 5 май
2014 20 април
2015 5 април 12 април
2016 27 март 1 май
2017 16 април
2018 1 април 8 април
2019 21 април 28 април
2020 12 април 19 април
2021 4 април 2 май
2022 17 април 24 април
2023 9 април 16 април
2024 31 март 5 май
2025 20 април
2026 5 април 12 април
2027 28 март 2 май
2028 16 април
2029 1 април 8 април
2030 21 април 28 април

Изчисляване на датата на Великден

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например: ако пълнолунието е на 1 април Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два пъти Великден в период от една календарна година (което е възможно при Пасхата).

Разлика в датите

Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване, Великден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.[1]

Съвпадение на датите

Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено седмица по-късно.[2]

Според Пасхата

Същевременно Пасха се изчислява според новолунието, а времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.[3]

Една от причините, „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта[4].

Подвижните празници

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на Григорианския календар.

Страстна седмица

The resurrection day
Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ (Мат 28:5 – 6)

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Великденски символи

Великденските символи са главно:

Великденски яйца

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Български обичаи

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредни хлябове

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Други символи

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те години вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Източници и бележки

  1. Въпрос относно датата на Великдена. Желев, И. 2005. Двери на православието. Посетен на 13 август 2013
  2. За първи път от 430 г. католиците по Св. Земи ще празнуват Великден с православните. Благовест инфо. 2013. Двери на православието. Посетен на 13 август 2013.
  3. Пресмятане датата на Великден и подвижните празници чрез формулата на Гаус за произволна година. Лебедев, А. Адаптирано от Narod.ru, в Църковен вестник онлайн. Посетен на 13 август 2013
  4. „Календарната реформа“; лекция на Иван Симеонов

Външни препратки

1 век

1 век започва на 1 януари 1 г. и свършва на 31 декември 100 г.

Първа година и съответно първи век показват началото на новата ера (съкратено „н.е.“). Преди 1 (първи) век от н.е. е 1 век преди н.е. (1 век пр.н.е.), защото няма нулева година и нулев век.

Аникет

Аникет (на латински: Anicetus) е римски папа от около 154 до около 167. Името му идва от гръцки и означава „непобедим“.

Според Хронологията на Римските Първосвещеници (Liber Pontificalis) той е сириец от Емеса.

Аникет е първият епископ на Рим, който осъжда еретичното учение – монтанизъм. Той също така се обявява срещу гностицизма и маркионизма. Аникет издава декрет, който забранява на християнските свещеници да носят дълги коси, така както са правели гностиците.

Според Ириней Лионски по време на неговия понтификат св. Поликарп от Смирна вече на преклонна възраст се явил при него в Рим за дебат по повод времето за празнуване на Великден. Поликарп, както и всички представители на Източната църква празнували Пасха на 19 април, в деня на тайната вечеря на Христос, без да вземат предвид дали е неделя. В Рим (в съответствие с обичая, въведен от св. Петър и св. Павел) празникът се отбелявал в неделята, след 19 април, а денят на Христовата смърт (pasca staurosimon, pascha crucificationis) — в петък; тази римска традиция се съхранила. Дискусията се състояла, но страните не стигнали до съгласие. Според Евсевий: „Нито Поликарп успя да убеди папата, нито папата Поликарп. Спорът не бил завършен, но отношенията не били нарушени“. Папата позволил на Поликарп да продължи да празнува Пасха в църквата в Смирна в деня, в който е свикнал.

Има сведения, че папа Аникет умира като мъченик (липват точни детайли как) по времето на съимператора Луций Вер. За дата на смъртта са посочвани 16, 17 и 20 април, като денят, в който се почита паметта му, е 17 април. Погребан е във Ватикана.

Април

Април е името на четвъртия месец според Григорианския календар и има 30 дни.

Великденска акция

Великденската акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден , от 3 април 1860 г. е кулминационен момент българо-гръцките отношения и дебют в борбата за църковна независимост.

Виктор I

Виктор I (на латински: Victor); е римски папа от 189 г. до 199 г.

Роден е в Северна Африка. Служил като архидякон. След избирането си активно участвал в спора за времето за празнуване на Великден. Папа св. Виктор I Мъченик е известен със сремежа му да обедини църквите, което се изразявало в това, че те всички трябва да празнуват Великден в неделя. По негово време по-голяма част от Църквата чествала Христовата Пасха в деня от седмицата, в който Христос възкръснал - неделя, но църквите в Мала Азия празнували Великден на 14-ия ден на месец Нисан от еврейския календар, който можел да се пада в раличен от неделята ден. Те изхождали от практиката на св. Йоан Благослов, който спазвал еврейската традиция. Папа Виктор заплашва с отлъчване онези, които не празнуват Възкресение в Господния ден. След писмо на св. Ириней Лионски до него с молба да "охлади страстите", за да избегне опасността от сериозен разкол в Църквата, папа Виктор приема съвета на Ириней и търпеливо отстъпва. При неговия приемник - папа св. Зеферин - църквите се обединяват и официално приемат честването на Господнята Пасха да се извършва само в неделен ден. В последствие папа Виктор е канонизиран.

Възнесение Господне

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден за Спас и Стас.

Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика, с високи доходи на населението и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света). Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година, на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005. Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.

Пасхалий I

Пасхалий I (Paschalis I.; еврейски, гръцки, лат.: Великденски; * Великден в Рим; † 824 в Рим) е папа от 817 до 824 г., след Стефан IV.

Игуменът на Св. Стефан (до Св. Петър, Рим) е избран за папа на 25 януари 817 и получава от император Людовик Благочестиви подновявяне на гаранцията за самостоятелност на Църковната държава и свободен папски избор.

Папа Пасхалий подпомага мисионизацията на Северна Европа. Той помазва през 823 г. Лотар I като император на Франкското кралство.

Заради политиката си не е обичан в Рим. Когато умира, народът не разрешава да бъде погребан в Св. Петър. Погребан е във възстановената от него църква „Санта Праседе“, но Евгений II го премества в капела на Ватиканската базилика.

Обявен е за светия, патронат-празникът е на 14 май. На 11 февруари е католическият му опоменателен ден.

Петдесетница

Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (след Великден). На следващия ден (понеделник) е Ден на Светия дух (Духовден).

Празник

Празникът (на старобългарски: праздьнъ – „празно време“) е ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва без трудови или учебни занимания, като обикновено всеки празник има своя специфична церемония, например закичване на мартеници на Баба Марта, консумация на рибни ястия на Никулден, и т.н.

Праз­ни­кът е ден в па­мет на значимо събитие или личност. Част от празниците са с фиксиран ден от календара (например Нова година), други са подвижни (най-често това са религиозни празници) и са свързани с фазите на Луната (т.нар. лунен календар, например Великден), има и празници празнувани в конретен ден от седмицата (например Ден на благодарността). Много религиозни празници са останали от Юлиянския календар (т.нар. стар стил), като по Грегорианския се празнуват със съответното отместване (добавят се 13 дни), например Трифоновден, който се празнува на 1 и 14 февруари. Когато празникът е в работен ден, според степента му на официалност, хората са освободени частично или напълно от работа или учение.

Сирни заговезни

Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (в някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).

Сотер

Папа свети Сотер, понякога наричан Папата на милосърдието, е папа от 166 до 174 г. (Ватикана посочва 162 или 168 до 170 или 177).

Той заявява, че бракът е валиден само като тайнство, благословено от свещеник.

Той е роден във Фонди, Италия и починал, според традицията, като мъченик. Погребан е в гробището на Каликст в Рим. Неговият празник е 22 април.

Сотер очевидно открива Великден като ежегоден фестивал в Рим. Неговото име произлиза от гръцката дума soter (sō tēr) същ. [< Gr. sōtēria, избавление < sōtēr, избавител].

Сряда

Сряда е третият ден от седмицата. Произлиза от старобългарската дума срѣда.

Ако неделя се приеме за начало на седмицата, сряда се пада в средата (оттук и името; на немски: Mittwoch – „среда на седмицата“). Сряда също така е и по средата на работната седмица (понеделник – петък).

В римската империя „сряда“ е посветена на бога Меркурий – „Mercurii dies“.

В българските народни вярвания сряда е осмислян като добър или лош ден в различните региони на България. В Югоизточна България (Странджа – Сакар), както и в Софийско, Габровско и Тетевенско, сряда се приема за един от най-тежките дни през седмицата. Жените не вършат домакинска работа, не мият косите си, а мъжете не се бръснат; спазва се сексуално въздържание, поради вярването, че ако бъде заченато дете през този ден, то ще е с физически или умствени недостатъци или ще стане много лош човек. Задължително се пости.

В българския народен календар са познати следните сряди:

Луда сряда – срядата от Тодоровата неделя, схващана като особено опасен ден. Още: Разполовената сряда, Преговялата сряда.

Светла сряда (Празна сряда) – срядата след Великден. На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко – обичаят Ладино хоро.

Русалска сряда – срядата от Русалската неделя, също смятана като тежък ден.

Телесфор (папа)

Папа свети Телесфор (на латински: Telesphorus) е папа от около 126 г. до около 137 г.

Неговият понтификат започва по време на управлението на римския император Адриан, по време на което той става свидетел на преследването на християни, и завършва по време на управлението на император Антонин Пий. Ватиканският Annuario Pontificio казва, че той е грък по рождение и управлява от 127 или 128 до 137 или 138. Традицията на коледните среднощни меси, празнуването на Великден в неделя и спазването на седемседмичен пост преди Великден обикновено са отнасяни към неговия понтификат, но много историци изразяват съмнения, че тези отнасяния са правилни.

Писателят Ириней казва, че Телесфор е изстрадал мъченичество. Въпреки че всеки от първите четиринадесет наследници на свети Петър е описван от един или друг извор като мъченик, Телесфор е единственият, за когото съществува историческо доказателство. Според един извор, „Той е единственият папа от 2 век, чието мъченичество е надеждно потвърдено.“ В римската мартирология за негов празник е посочен 5 януари; Гръцката църква го празнува на 22 февруари. Кармелитите почитат Телесфор като патронен светец на ордена, тъй като се твърди, че той е живял на планината Кармел като отшелник.

Град Свети Телесфор, в югозападната част на канадската провинция Квебек, е наречен на негово име.

Тодоровден

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

Неправилно название на празника е Конски Великден. Конски Великден е фраза, означаваща „(никога) няма да се случи“. Заблудата идва оттам, че на Тодоровден се почитат конете и се организират кушии.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

Тодоров ден се нарича още Тудорица. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

Унгария

Унгария (на унгарски: Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.

Цветница

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. През 2019 г. Цветница е на 21 април.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.