Варвари

Първоначално варвари е определение, използвано за чужденци, които не споделят установената култура или степента на изтънченост на използващия термина.[1] Думата произлиза от гръцки език и изразява с подигравателно повторение (бар-бар) звученето на чуждите за гърците езици т.е. тази дума първоначално е имала значение на „чужд, негръцки“.[2] (Преходът от „б“ към „в“ е вследствие на промяната в произношението на буквата бета (вита) в гръцкия.)

За пръв път думата „варвари“ е използвана от Омир, който нарича племето кари буквално „варварофони“ сиреч „варвароезични“.[3] Варварски се използва в елинския смисъл и от Павел в Новия завет (Римляни (1:14), (Колосяни (3:11)), за да опише негърци. В неговите писания думата се използва в модерното ѝ значение (по-близко до „диваци“).

Терминът е често срещан в историята. Много народи са отхвърляли чужди култури или дори съпернически цивилизации като „варварски“. Гърците са се възхищавали на скитите и източните гали като геройски народи, но са смятали културата им за варварска. Римляните са считали номадските германски племена, заселилите се гали и нахлуващите хуни за варвари, без да правят особена разлика. За китайците хунну, татарите, тюрките, монголите, манджурите и европейците са варвари. В миналото, японците са наричали европейците намбан, буквално варвари от юга, тъй като португалските кораби акостирали на южните брегове (обратно, португалците са наричали японците маймуни).

Днес, варварин се използва най-често за описване на жестоки, примитивни или некултурни хора.

Във фентъзи романи, ролеви игри и др., варварите са смели, нецивилизовани воини, способни да атакуват с голяма физическа сила. Конан варваринът е може би най-известният пример.

За варварство на езика се говори при неправилно съставени думи примерно при солесизъм или малапропизъм.

Germaniae antiquae libri tres, Plate 17, Clüver
германски войници, 1616 г.

Източници

  1. www.rechnik.info
  2. д-р НиколайТодоров, „За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина“
  3. д-р НиколайТодоров, „За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина “
Patricius

Patricius (на гръцки: πατρίκιος, patrikios) е висока почетна титла през късната античност, която по времето на Константин Велики се дава на най-близките на императора. Те стават така символично равни на роднините на императора. По-късно титлата се дава често на висши военни като на magister militum. Титлата давала императорска могъщност.

В Западен Рим титлата patricius най-късно от Констанций III има най-могъщия magister militum, който през 5 век обикновено определя действията на Запада.

В Източен Рим титлата може да се носи едновременно от няколко души и също е много важна: през 5 и 6 век един patricius тук трябва да е бивш консул, magister militum, magister officiorum, Praefectus praetorio или градски префект на Рим или Константинопол. Титлата така напомняла на древното сенаторско съсловие Патриций през Римската република. Титлата не е наследствена и се давала и на „варвари“, отличили се във войската, както Теодорих Велики.

Patricius е до края на късната древност във Византия титла, която се казва Patrikios до 12 век. По-късно във Византия се дава също и на командири на определени теми, след това често и на сенатори и губи голямата си важност.

В Свещената Римска империя (до Хайнрих V) по подражение на Византия е известно време висока почетна титла.

Атаманци

Атаманците са древен народ обитаващ югоизточен Епир и Западна Тесалия. Въпреки че, Страбон и Хекатей от Милет ги наричат "варвари", те смятат себе си за елини. Митовете за Атамант и Ино, които са съществували сред ахейските фтиоти предполагат, че атаманците са заселили тези земи преди 1600 г. пр.н.е. Атаманците са били независими полу-варварски племена и между 395/355 г. пр.н.е. според Диодор Сицилийски са във временен съюз с етолийците. Сред атаманските царе, историческите източници изброяват Аминандър и Теодор Атамански.

По името на атаманците в Гърция планината Чумерка се нарича Атаманика.

Барбарикум

Барбарикум (Barbaricum) е името на граничната територия на Римската империя от другата страна на лимеса в Средна и Югоизточна Европа.

Съществува от времето на Римската империя до късната античност. Това е по-късното римско име на провинцията Магна Германия.

Обхваща територията, където живеят „варварите“. Източната граница е река Елба. Като варвари се определят не само живеещите там най-вече германи, а и навлезлите там други племена като алани, хуни и от 6 век славянски племена.

Берберски пирати

Берберските пирати са мюсюлмански пират и капери, действали през XIV-XIX век и базирани областта Варварски бряг с главни пристанища Алжир, Тунис и Триполи.

Берберските пирати са активни главно в западното Средиземноморие, но понякога достигат до Леванта и Западна Африка и дори до Исландия и Южна Америка. Те нападат както кораби, така и крайбрежни селища, като основната им цел е залавянето на роби. Стотици хиляди европейци били заловени от берберски пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в. Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на берберската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. берберските държави били под османска власт и се управлявали от османски паши.

Битка при Абритус

Битката при Абритус (на латински: Abrittus, днес Разград в България), позната и като битката при Форум Теребронии (Forum Terebronii, оригинално Forum Sempronii- тържище извън града), се състояла през 251 г. между римските легиони и готите с техния крал Книва.

Римляните са победени, римският император Деций и неговият син Херений Етруск са убити по време на битката. Загубата се дължи на неудачна маневра на мизийския легат Требониан Гал, наследил Деций Траян след смъртта му в битката. Деций е първият римски император, убит в битка с варвари, а битката е първата, в която загива не само римския император, но и неговия пряк наследник.

Варвара (област Бургас)

Варва̀ра е село в Югоизточна България, Област Бургас, Община Царево, на 9 км от Царево.

Галиен

Публий Лициний Егнаций Галиен (на латински: Publius Licinius Egnatius Gallienus) е римски император, управлявал Римската империя, отначало съвместно със своя баща Валериан I – от 253 до 260 г., а после и като единствен император през 260-268 година.

Галиен е най-дълго управлявалият император в периода на кризата през III век. Макар че въвежда някои далновидни реформи и постига немалко успехи на бойното поле, Галиен не успява да предотврати разпадането на Римската империя, поради появата на многобройни узурпатори в провинциите. Античната просенатска историография представя Галиен в лоша светлина, тъй като той ограничава политическите амбиции и влияние на знатните, придавайки засилено монархически характер на властта си.

Геста Данорум

Геста Данорум (на латински: Gesta Danorum, също Historia Danica) е първата история на датския народ, написана в края на 12 и началото на 13 век от Саксо Граматик, датски духовник и историк. Документът е разделен в 16 тома и е поръчан от датския епископ Абсалон фон Роскилде, който побеждава и християнизира през 1168 г. славяните на остров Рюген. В началото на книгата са поставени различни саги и митични истории, като съдържанието постепенно преминава в доказуеми исторически факти и достига до управлението на Кнут VI (1185).

Геста Данорум се движи основно в две посоки.

Едната е описанието на Дания като страна с ясни граници, един език и общи обичаи, чиято история показва континюитет въпреки прекъсванията от междуособни войни, и чийто народ се чувства свързан чрез общото си минало и културна идентичност.

Втората посока е оправдаването на войните на датския крал Валдемар I срещу славяните (ободрити и рани). За целта авторът си служи с пейоративни описания на културните различията на славяните. Датчаните са обрисувани като смирени християни и невинни жертви на славянските пиратски нападения. Славяните са разгледани като езичници и кръвожадни варвари, които все още се намират на нивото на развитие на дивите животни.

Целта на Валдемар I е да обуздае тези славянски племена и да ги цивилизова с помощта на християнството. За примери на варварско поведение на славяните са дадени нападенията им над островите Лоланд и Фалстер.

Деций Траян

Гай Месий Квинт Деций Траян (на латински: Gaius Messius Quintus Traianus Decius), известен в историята още като Траян Деций, или Деций Траян е римски император през периода 249 – 251 година. Той е вторият император от балканските провинции; родом от Панония, предците му вероятно имат италийски произход. Женен е за Херения Етрусцила от знатен италийски род. Има двама синове, също императори: Херений Етруск и Хостилиан.

Съзнателен държавник, олицетворение на римските добродетели, Деций не съумява да оцени вярно както своите собствени способности, така и истинското положение на империята, която било съдено да ръководи към катастрофа. Остава в историята с масовите антихристиянски гонения и с поражението във войната срещу готите, ставайки първият император, убит от варвари.

Дионисий Халикарнаски

Дионисий Халикарнаски е древногръцки и древноримски историк и писател, живял около началото на нашата ера. Роден е в Халикарнас, но се заселва в Рим през 30 г. пр.н.е.

Автор на „Римската археология“ (на гръцки: Ρωμαϊκή Αρχαιολογία), един от най-важните източници за най-старата история на Рим. Трудът е написан на гръцки език и се е състоял от 20 книги. От тях девет са напълно запазени, а от останалите само откъси. Историческият период, който обхваща, е от митологични времена до началото на Първата пуническа война – 264 пр.н.е..

Друго негово произведение е „За съединяването на думите“. Пише на гръцки, за да покаже връзката между елинските и римските вярвания и традиции и да въздейства на онези гърци, които смятат римляните за варвари, а римляните да убеди, че още от древни времена гърците са им били близки и родствени. Идеята отговаряла на действителното положение в държавата, където гръцкият език започнал да се използва наред с латинския.

Книва

Книва (Cniva, Kniva; Kniwa, "Knife") е княз на готите (251 г.), който побеждава римляните в битката при Абритус, известна също като битка от Форум Теребронии (Forum Terebronii), при която с Деций и синът му Херений Етруск за пръв път римски император е убит в битка с варвари.

Биографични данни за Книва не са познати, Йорданес вижда в него наследник на Острогота, източниците са доста слаби.

През 251 г. готски групи с водач Книва минават Дунав и нападат в грабежен поход провинциите Мизия и Дакия. Деций и неговият син тръгват, за да отблъснат навлезлите, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на Никополис (Никопол) на Дунав.

При приближаването на римляните Книва се оттегля обратно, пресича Стара Планина и напада Филипополис (днешен Пловдив). Деций ги последва, но едно тежко поражение при Берое (Стара Загора) му пречи да спаси Филипополис, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. От друга страна обсадата на Филипополис намалява така силите на готите, че Книва предлага да си предаде плячката и пленените при свободно оттегляне. Защитникът на града Приск е издигнат за анти-император. Деций, надявайки се да пресече техния обратен път, отказва всякакви преговори.

Книва и мъжете му се опитват без уговорката с римляните, с плячката си, да стигнат до тяхната страна, но са спрени от римската армия. Книва разделя армията си в малки и подвижни единици и започва с това да отблъсква римляните в една блатиста местност. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (днес Разград в България). Херений пада убит от вражеска стрела. Деций преживява първата среща, но още преди да свърши денят е убит заедно с остатъка от армията.

Една от важните причини за неуспеха на римляните е пребързаното нападение на генерал Гай Вибий Требониан Гал, който печели от изхода на събитието с това, че войниците го издигат за последник на убития император. Требониан приема на преговорите капитулационни условия и сключва договор с готите, който им разрешава вземането на плячката и връщане в родината им, обещава им също годишен данък, за да зачитат границите на Римската империя.

Амиан Марцелин (31, 5, 12-17) анализира този договор като един от най-тежките неуспехи на Римската Империя, както неуспехът на Публий Квинтилий Вар в битката в Тевтобургската гора през 9 г., с навлизането на маркоманите през годините на управлението на Марк Аврелий (Маркоманска война) и с битката при Адрианопол през 378 г.

През юни 253 г. готите на Книва са разбити от управителя на Долна Мизия Емилиан.

Книва умира през 3 век.

Констанс II (узурпатор)

Констанс II е римски узурпатор, син и съимператор на узурпатора Константин III, издигнат на власт от легионите в Британия и признат в част от Галия.

Констанс е провъсгласен от баща си първо за цезар в 407 г., а след това за август в 409 г. Изпратен е заедно с военачалника Геронтий за да установи контрол над Испания. Но Галия скоро бива окупирана от нахлуващите през р. Рейн варвари, а в Испания Геронтий се отмята и издига за претендент своето протеже Максим. Констанций, военачалника на западния римски император Флавий Хонорий в крайна сметка побеждава Константин III. Констант II е заловен от Геронтий във Виен, където е екзекутиран, вероятно през септември 411.

Люба Алексиева

Люба Алексиева е българска актриса.

Ордос

Ордос е пустиня, намираща се върху плато в южната част на автономния район Вътрешна Монголия в Китай. Почвата е съчетание от глина и пясък, поради коет не е подходяща за земеделие. Заема около 90 650 км².

Великата китайска стена граничи с Ордос на юг, отделяйки пустинята от плодородните льосови земи на юг и изток. На запад, север и изток областта е оградена от големия завой на река Хуанхъ.

Средните годишни валежи са 25 cm, като повечето от тях са под формата на проливни дъждове, придружени с гръмотевици. Районът има много солени езера и пресъхващи потоци. Алкалната почва позволява на някои монголски овчари да развъждат овце и кози. Има големи натриеви наноси, от които се добиват въглища. Земята се обработва единствено в оазисите.

Ордос, която в древността е била известна като Хо-нан („страната на юг от реката“), а в още по-далечни времена и като Хо-тау, е населена от жуни („варвари“) през 1 и 2 век, но е почти обезлюдена по време на и след бунта от 1869 г.

Племена в Древна Гърция

Това е списък на племената, населявали днешна Гърция, островите около нея, крайбрежието и вътрешността на Западна Мала Азия и Южна Италия – Магна Греция.

В древността до античността тези земи били обитавани от три слоя (струи) население. Най-стари са древните жители на Крит, изградили минойската цивилизация. За произхода на това население се спори, но по-скоро се приема, че то подобно на баските е имало изолирано формиране, развитие и съответно произход. Минойците са имали писменост - т.нар. Линеар А.

Втората струя племена, залели древна Елада, са ахейците, или създателите на микенската цивилизация, чиято писменост (Линеар Б) е разчетена в средата на 20 век и се отнася към индоевропейския клон езици.

Третата струя население, заляло Елада в древността, са дорийците, които са считани от ахейците за варвари. След дорийското нашествие, в резултат от започналите социални процеси сред племената, постепенно се образува и цивилизацията на Древна Гърция, такава каквато е известна до днес.

Сардиния и Корсика

Сардиния и Корсика (на латински: Sardinia et Corsica) е римска провинция, обхващаща островите Сардиния и Корсика.

„Сардиния и Корсика са официално отстъпени от Картаген на Рим след края на първата пуническа война през 237 пр.н.е., а през 227 пр.н.е.. е обявена за втората провинция на Римската република след Сицилия. Преди това островите са неутрална територия, но явно под силното въздействие на Картагенската цивилизация, защото са запазени документи за островни бунтове против Картаген.

През 234 пр.н.е. консулът Спурий Карвилий Максим Руга води на островите успешни боеве, за което получава триумф в Рим.

Днешната провинция Нуоро в източна Сардиния е служила за настаняване на старото население. Оттам са произхождали чести нападения в римската територия, което кара римляните да построят лимес.

Римляните наричат жителите на Нуоро варвари, а земите им Barbaria (Barbagia).

През 456 г. островът е завладян от вандалите, с което се слага край на Римското господство.

Икономически провинцията е от значение като доставчик на зърнени продукти, коне, минерали и оръжия.

Ся

Династията Ся (на китайски: 夏朝; на пинин: Xià Cháo) е първата династия, управлявала в Китай след митичните петима императори. Сведенията за нея имат полулегендарен характер и идват главно от няколко значително по-късни хроники – „Джушу Дзиниен“, „Шудзин“ и „Шидзи“.

Начало на династията поставя около 2070 година пр.н.е. прекият потомък на Хуанди, легендарният владетел Ю Велики, който получава трона от Шун, последният от митичните Петима императори, на който е бил регент. Краят на династия Ся идва около 1600 година пр.н.е., когато тя е разгромена от народа шан, който основава династията Шан.

Престолонаследника на Ся Чунуей (Шун Вей) с част от народа бяга на север и се счита, че с местно население формират народа хунну. Съма Циен пише – Макар да считаме хуните за варвари, трябва да признаем, че те са потомци на Чунуей – от династия Ся.

Остатъка от народа Ся с изменилите на царя си благородници са преместени на изток, където шанците им дават земя и образуват васалното княжество Ци. Ци просъществувало до 445 преди Хр, когато било превзето от царство Чу и народа претопен.

Споменатите дати се основават на изследванията на Хронологическия проект „Ся-Шан-Джоу“, който от 1996 година провежда критичен анализ на хронологията на древните източници, които често си противоречат. Така според традиционната хронология на Лю Син династията е на власт от 2205 до 1766 година пр.н.е., а според тази на „Джушу Дзиниен“ – от 1989 до 1558 година пр.н.е.

ФК Будучност

„Будучност“ черногорски футболен тим от столицата Подгорица.

В момента тимът се състезава на най-високото ниво на черногорския клубен футбол – Черногорската първа лига. Клубните цветове са син и бял. Отборът е част от спортната организация "Будучност".

Хонорий (император)

Флавий Хонорий (на латински: Flavius Honorius) (9 септември 384–15 август 423) е римски император (395 – 423) на Западната Римска империя. Хонорий е по-малкият син на Теодосий I и първата му съпруга Елия Флацила. Брат е на императора на Източната Римска империя, Аркадий.

Управлението на Хонорий се характеризира с рязък упадък на Западната Римска империя и драстична загуба на териториите ѝ, окупирани от различни германски племена. По негово време се появяват и редица узурпатори. Дългото му управление приключва мирно, макар че той не оставя наследници.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.