Вануату

Вануа̀ту (на бислама, английски и френски: Vanuatu) е островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди, с координати 16°34′00″ ю. ш. 168°18′00″ и. д. / 16.566667° ю. ш. 168.3° и. д.. Архипелагът е разположен на 1750 km източно от Австралия, на 500 km от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови

Вануату
на английски: Vanuatu
      
Герб
(герб)
Девиз: Let us stand firm in God
Постоянни пред Бога
Национален химн: Yumi, Yumi, Yumi
Местоположение на Вануату

Местоположение на Вануату
География и население
Площ 12 190 km²
(на 157-мо място)
Столица Порт Вила
17°44′ ю. ш. 168°19′ и. д. / 17.733333° ю. ш. 168.316667° и. д.
Най-голям град Порт Вила
Официален език бислама, френски, английски
Население
(пребр., 2016)
270 402
Гъстота на нас. 22,7 души/km²
(на 188-мо място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Талис Обед Мозес
Министър-председател Шарлот Салвай
История
Независимост от Франция
и Великобритания
30 юли 1980
Икономика
БВП (ППС, 2017) $723 млн.
БВП на човек (ППС) $2631
БВП (ном., 2017) $773 млн.
БВП на човек (ном.) $2814
ИЧР (2015) Понижение 0,597 (среден)
(134-то)
Коеф. на Джини (2010) 37,2 (среден)
Валута Вату (VUV)
Други данни
Часова зона UTC+11
Код по ISO VU
Интернет домейн .vu
Телефонен код +678

История

Островите са заселени около 2000 г. пр.н.е. от меланезийци.

Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто („Южна земя на Светия дух“), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.

Впоследствие, на 22 май 1768 г., до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент, доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на които дава името Големи Цикладски острови.

През 1774 г. Джеймс Кук посещава архипелага и го преименува на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. През 1830 г. е създадено първото постоянно селище от англичани и французи.

В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението е преобразувано в кондоминиум.

На 30 юли 1980 г. е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. На 250 km южно от най-южния остров на Вануату Анейтюм (Анатом) се намират два малки необитаеми вулканични острова – Матю и Хънтър, които все още са спорни между Вануату и френската задморска територия Нова Каледония.

Държавно устройство

Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980 г., Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент – Националната асамблея, състояща се от 52 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството начело с министър-председател, избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 г. е член на ООН.

Административно деление

Територията на Вануату е разделена на 6 провинции – Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа.

География

Map of Vanuatu Ru
Карта на о-вите Вануату

Общата територия на Вануату е 12 220 km² и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.

Островният архипелаг условно се подразделя на три групи – северна група, състояща се от островите Банкс и Торес, централна група – Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група – Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. Общата дължина на бреговата линия е 1920 km.

На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някои от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби. Най-висока точка на архипелага е връх Табуемасана – 1879 m.

Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините, покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.

Климат

Климатът на Вануату е тропичен и влажен. През лятото (януарифевруари) средномесечните температури достигат до 27 – 29 °С, а през зимата (юлиавгуст) температурата се понижава до 22 – 24 °С (в планините са възможни понижения до 10 °С). Силните югоизточни пасати в периода майоктомври леко понижават температурите. Температурата на водата е 28 °С през януари и 24 °С през юли.

Количеството валежи варират от 1000 mm в южните части на страната, до 3000 mm в северните. В зависимост от тях се наблюдават два сезона: сух (май – октомври) и дъждовен (ноември – април), по време на който ежедневно падат силни дъждове.

В периода декември до март-април територията на Вануату е застрашена от мощни тропически урагани. Счита се, че Вануату е най-засегнатата от стихиите страна в южните части на Тихия океан. През март 2015 г. тропическият циклон Пам опустошава тежко всички острови на Вануату, причинявайки и многобройни смъртни случаи [1].

Климатични условия на Вануату
Месец Средна

температура

Количество

на валежите

януари 26 °C 200 mm
февруари 26 °C 250 mm
март 25,5 °C -
април 25 °C 140 mm
май 23 °C 120 mm
юни 21 °C 160 mm
юли 20 °C 110 mm
август 19,5 °C 80 mm
септември 20,5 °C 70 mm
октомври 22 °C 70 mm
ноември 23,5 °C 130 mm
декември 24,5 °C -

Икономика

Основният поминък във Вануату е селското стопанство (20%), в което е заето 80% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството (едър рогат добитък, свине, овце) и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло. На остров Ефате се добива манганова руда, а от 1988 г. на островите Малекула и Еспириту Санто започва промишлен добив на диаманти, злато и сребро.

През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната, а БВП за 2002 г. е бил 563 млн. долара. Принос в националният доход има и банковото дело. Страната разполага с търговки флот, като под флага ѝ плават включително кораби на 11 държави. Главни пристанища са Форари (Ефате), Порт Вила и Еспириту Санто. Функционира национална авиокомпания „Еър Вануату“ с 32 летища. Дължината на шосейната мрежа е 1070 км., като само 270 км. от тях са с твърдо покритие. Железопътни линии няма. Въоръжени сили – 2400 човека.

През 2002 г. Вануату реализира износ за 79 млн. долара главно на копра, какао, кафе, говеждо месо и дървен материал за Индонезия, Тайланд, Република Корея, Япония и Индия. За същата година е осъществен внос за 138 млн. долара, главно на горива, машини и оборудване, както и хранителни продукти от страни като: Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Фиджи, Япония и Индия.

Население

Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Гъстота – 18,3 души/km2. СтолицаПорт Вила (около 41 000 д.) се намира на о-в Ефате. Естествен прираст – 24. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – вануатски меланезийци 94,4% (над 100 племена), полинезийци 2,7%, европейци 2,6%, други 0,3%. Официални езицибислама /пиджин/, английски и френски. използват се и местни меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 31%. Конфесионален състав – християни 85,8% (от тях протестанти 71,4%, католици 28,6%), местни традиционни вярвания и култове 13,2%, други 1,0%.

Градове

Градско население – 52%. По-големите градове – Люганвил (15 хил. ж.), намиращ се на остров Еспириту Санто, Норсуп (3 хил. ж.), Исангел (2 хил. ж.) на остров Тана, Порт Олри (2 хил. ж.) и др.

Култура

Национален празник на страната е Денят на независимостта. Най-големите издания на островите са: ежедневният правителствен вестник „Вануату уикли“, който се издава в 1700 екземпляра на трите официални езика, и ежедневникът „Трейдинг пост“, който излиза в 2000 екземпляра на английски език.

Първата в света подводна пощенска станция е открита на именно на Вануату. Тя се намира в открито море в близост до малкия остров Меле (Хайдеуей) в залива Меле, недалеко от столицата Порт Вила. Съградена е в нишата на коралов риф, около който плават огромно количество разноцветни и разнообразни риби. Тази напълно функционираща четвърта пощенска станция е построена от стъкловлакна с дебелина 3 m и е напълно оборудвана за подводна работа. В магазините на столицата се продават специални непромокаеми картички, а водни марки може да се закупят направо от пощата.

С това събитие правителството на страната ознаменува 23-годишнината от придобиването на статута „рай за гмурците и водолазите“ от малкия архипелаг. Целта на акцията е да се запознаят туристите с богатството и разнообразието на подводния живот в архипелага, както и да се рекламират подводните забележителности, достъпни за тях.

Карта на Вануату

Източници

  1. „Пам“ срина Вануату

Външни препратки

.vu

.vu e Интернет домейн от първо ниво за Вануату. Администрира се от Telecom Vanuatu Limited. Представен е през 1995 година.

30 юли

30 юли е 211-ият ден в годината според григорианския календар (212-и през високосна година). Остават 154 дни до края на годината.

5 октомври

5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-ти през високосна). Остават 87 дни до края на годината.

Австралия

Австралия (на английски: Australia, МФА: [əˈstreɪljə]; от латински: austrālis – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (на английски: Commonwealth of Australia, е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия. Тя е разположена в южното полукълбо и е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат, и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север и Соломонови острови, Вануату и Нова Каледония на североизток. Името „Австралия“ идва от латинската фраза terra australis incognita (тера аустралис инкогнита), което значи непозната южна земя.

Най-малко 40 000 години преди откриването от европейците в края на 18 век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци, които принадлежали към повече от 250 езикови групи. Континентът е открит от холандски изследователи през 1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на Великобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г. е основана колонията Нов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се колонии.

На 1 януари 1901 г. шестте колонии стават федерация и е създаден Австралийският съюз. Австралия поддържа стабилна либерална демократична политическа система в Общността на нациите. Населението на страната към 2010 г. е 22 милиона души, като около 60% е концентрирано в и около столицата Канбера и големите градове Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Пърт и Аделаида.

Австралия е просперираща развита държава, тринадесетата по големина икономика в света. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права. Австралия е член на Организацията на обединените нации, Г-20, Общността на нациите, ANZUS, ОИСР, APEC, Форума на тихоокеанските острови и на Световната търговска организация.

Бислама

Бислама (Bislama) е креолски език, говорен от около 128 000 души във Вануату и Нова Каледония. Повече от 95% от думите в Бислама са с английски произход.

Вануату на олимпийските игри

Вануату дебютира на олимпийски игри в Сеул през 1988 г. и оттогава насетне участва във всички летни олимпиади.

Островната държава никога не е участвала в зимни олимпийски игри.

Олимпийският комитет на Вануату е създаден през 1987 г. Признат е от Международния олимпийски комитет през същата година.

Ефате

Ефате (на езика Бислама Efate) е остров в Тихи океан в архипелага Нови Хебриди, на 17°40′00″ ю. ш. 168°21′00″ и. д.17.666667° ю. ш. 168.35° и. д.-17.666667, 168.35 с територия 900 км2. Той е третият по големина остров на Република Вануату. Тук се намира и столицата на страната – Порт Вила. Съгласно админисративното деление на страната острова се отнася към провинция Шефа.

Кирибати

Кирибати, официално Република Кирибати, е островна държава в Тихия океан. Столиците ѝ са Байрики и Тарава. Обхваща 14 атола и 18 острова, разпръснати на територия от 3 500 000 km2. Това е единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. Въпреки това нейната площ е само 812,4 km2, което я нарежда на 171-во място по големина от 195 независими държави.

Купа на нациите на ОФК

Турнирът за Купата на нациите на ОФК (на английски: Oceania Nations Cup) е състезание на националните отбори по футбол в Океания.

Организира се от Футболната конфедерация на Океания. Провежда се на всеки 4 години. За първи път е проведено през 1973 г.

Меланезия

Меланезия е субрегион в Океания, разпростиращ се от Нова Гвинея при Арафурско море на изток до Фиджи.

Регионът включва четири независими държави: Вануату, Соломонови острови, Фиджи и Папуа Нова Гвинея, както и френското владение Нова Каледония и индонезийския регион Западна Нова Гвинея. По-голямата част от регион попада в южното полукълбо.

Наименованието Меланезия (от гръцки: μέλας – „черен“ и νῆσος – „остров“) се превежда буквално като „Острови на черните хора“. Това име се налага навярно поради тъмната пигментация на кожата на меланезийците. Този термин е използва за пръв път от Жул Дюмон-Дюрвил през 1832 г.

Национално знаме на Вануату

Националното знаме на Вануату е съставено от две хоризонтални цветни полета: червено отгоре и зелено отдолу и черен триъгълник от към страната на носещото тяло. Върху черното поле е изобразена емблема, съставена от зъб на глиган и два папратови листа. Цветните полета са разделени с жълта ивица във формата на Y, оградена в черно. Отношението ширина към дължина е 3:5.

Зеленият цвят символизира богатството на островите, червеният – кръвта, а черният е символ на хората от Меланезия. Жълтият цвят във формата на Y символизира светлината на божията истина, която се разпространява над архипелага. Глиганският зъб от емблемата е традиционен медальон, който се носи на острова като символ на благополучие. Папратовите листа са символ на мира.

Знамето на Вануату е прието на 13 февруари 1980 г.

Ниуе

Ниуè (на английски: Niue; на ниуеански: Niue; в миналото – Савидж, на английски: Savage Island) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

Нова Каледония

Нова Каледония е остров в Тихи океан, бивше владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Луайоте и Честърфийлд, образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония.

Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).

Нови Хебриди

Нови Хебриди е архипелаг от 24 вулканични острова и около 40 атола в югозападната част на Тихия океан, с обща територия 14 800 км². Най-големите острови са Еспириту Санто, Малекула и Ефате. Новите Хебриди са част от Меланезия. На височина достигат до 1880 m – това е връх Табуемасана на остров Еспириту Санто.

Английското наименование на архипилага е New Hebrides, а френското – Nouvelles Hebrides.

На Нови Хебриди се намира Република Вануату.

Океания

Океания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг. Тихоокеанските острови на Океания обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип – Меланезия, Микронезия и Полинезия. Терминът Океания Océanie е използван за пръв път през 1812 г. от датско-френския географ Конрад Малте-Брун., а думата Océanie идва от гръцката okeanòs, океан.

Полинезия

Полинезия (от гръцки: πολύς – „много“ и νῆσος – „острови“) е голяма група, съставена от над 1000 острова, разположени в централния и южния Тихи океан. Коренното население на островите се наричат полинезийци и споделят много общи черти, включително езиково семейство, култура и вярвания. Исторически, те имат силна традиция за мореплаване и използване на звездите за навигация през нощта.

Терминът Полинезия е използван за пръв път през 1756 г. от френския писател Шарл дьо Брос и първоначално се отнася за всички острови в Тихия океан. През 1831 г. Жул Дюмон-Дюрвил предлага ограничаване на използването му по време на лекция на Географското общество в Париж.

Порт Вила

Порт Вила (на английски: Port Vila) е столицата на Република Вануату.

Има население 29 356 души. Намира се на остров Ефате в Тихия океан, архипелаг Нови Хебриди и е с координати 17°44′00″ ю. ш. 168°19′00″ и. д.17.733333° ю. ш. 168.316667° и. д.-17.733333, 168.316667.

Торба (Вануату)

Торба (на бислама: Torba) е най-северната от шестте провинции на Република Вануату. Тя включва островите Торес и Банкс и по-малките им прилежащи острови. Обхваща област от 882 км2 и е с население 10 161 души (по преброяване от ноември 2016 г.). Столица на провинцията е град Сола.

Фиджи

Фиджи (на английски: Fiji; на фиджийски: Matanitu Tugalala o Viti) е островна държава в Меланезия, Океания. Състои се от два големи (Вити Леву и Вануа Леву) и 318 малки острови. Столицата е Сува, а главен град с международно летище – Нанди (Нади). Останалите по-големи градове са Лаутока (54 хил. ж.), Нади (45 хил. ж.) и Ба (16 хил. ж.) на остров Вити Леву, Мбуа и Ламбаса (28 хил. ж.) на Вануа Леву и Вунисеа. Страната (повечето острови) е заобиколена от красиви коралови рифове, в които живеят неизброимо количество риби. Освен това тези рифове предпазват брега и действат като естествен вълнолом. Ето защо заливът на Сува е бил желано място за спиране, почивка и презареждане във времената на Великите географски открития. Дори сега Сува е оживено пристанище с традиции.

Страни и територии в Океания
Държави:
Зависими територии:

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.