Вандея

Вандея (на френски: Vendée; на бретонски: Vande) е департамент в регион Пеи дьо ла Лоар в западна Франция. Образуван е през 1790 година от северозападните части на дотогавашната провинция Поату и получава името на река Ванде. Площта му е 6720 km², а населението - 626 411 души (2009). Административен център е град Рош сюр Йон.

През 1793 г. народът на Вандея се вдига в известното Вандейско въстание срещу новата власт в страната на френските революционери. Въстанието под предводителството на Жак Кателино е жестоко потушено от националната гвардия.

Вандея
Vendée (85)
Знаме
      
Герб
Разположение на Вандея във Франция
Разположение на Вандея във Франция
Регион Пеи дьо ла Лоар
Префектура Рош сюр Йон
Подпрефектури Сабл д'Олон, Фонтене льо Комт
Площ 6720 km²
Население (2009) 626 411 души
93,2 души/km²
Окръзи 3
Кантони 31
Общини 282
Председател на
Общия съвет
Брюно Ретайо

Източници

Буш дю Рон

Буш дю Рон (на френски: Bouches-du-Rhône, „Устие на Рона“) е департамент в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, южна Франция. Образуван е през 1790 година от западните части на провинция Прованс. Площта му е 5 087 km², а населението - 1 967 299 души (2009). Административен център е град Марсилия.

Вал д'Оаз

Вал д'Оаз (на френски: Val-d'Oise, „Долина на Оаз“) е департамент в регион Ил дьо Франс, северна Франция. Образуван е през 1968 година от северните части на дотогавашния департамент Сен е Оаз. Площта му е 1 246 km², а населението - 1 168 892 души (2009). Административен център е град Сержи.

Вандейско въстание

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция. Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен метеж.

Вълненията започват с обявяването на масов набор на войници през февруари 1793. На 4 март на бунт се вдига Cholet, а към 13 март пламва цялата Вандея. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale). Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура през юни 1793. По време на царството на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с метежниците – например Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара.

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения.

Вар (департамент)

Вар (на френски: Var) е департамент в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, югоизточна Франция. Образуван е през 1790 година от югоизточните части на дотогавашната провинция Прованс и получава името на река Вар. Площта му е 5 973 km², а населението - 1 007 303 души (2009). Административен център е град Тулон.

Виен (департамент)

Виен (на френски: Vienne) е департамент в регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант, западна Франция. Образуван е през 1790 година от източната част на дотогавашната провинция Поату и малки части от Анжу и Сомюроа и получава името на река Виен. Площта му е 6990 km², а населението - 426 066 души (2009). Административен център е град Поатие.

Воклюз

Воклюз (на френски: Vaucluse) е департамент в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, югоизточна Франция. Образуван е през 1793 година от части на департаментите Буш дю Рон, Дром и Бас Алп и получава името на селището Воклюз, днес Фонтен дьо Воклюз. Основната част от територията на департамента до 1791 година съставлява папските владения Авиньон и Комта Венесен. Площта му е 3567 km², а населението – 540 065 души (2009). Административен център е град Авиньон.

Гваделупа

Гваделупа (от арабското „wad al luben“, „скрита река“; на френски: Guadeloupe; на испански: Guadalupe) е отвъдморски департамент и регион на Франция, което го прави и част от Европейския съюз. Заема площ от 1628,43 km². Административен център е град Бас Тер.

Директория

Директорията (на френски: Directoire exécutif) е комитет, натоварен с изпълнителната власт във Франция в периода между 2 ноември 1795 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.

Тя идва на мястото на Комитета за обществено спасение и дава името на последните четири години от Френската революция.

Директорията се намира в постоянно състояние на война с коалиции от чужди държави, които по различно време включват Великобритания, Австрия, Прусия, Неаполитанското кралство, Руската и Османската империи. Франция анексира Белгия и левия бряг на Рейн, а голяма част от Италия е покорена от Бонапарт. Директорията създава шест дъщерни републики в Италия, Швейцария и Нидерландия по подобие на френската с кратко съществуване. Завладените територии и градове са заставени да изпращат във Франция пари и произведения на изкуството, с които се изпълва създаденият през 1793 г. музей Лувър в Париж. Армията на Бонапарт завоюва Египет и достига до Акра в Сирия. Директорията успява да се справи с въстанието във Вандея, водено от роялисти и продължило няколко години, но не успява да подкрепи избухналото през 1798 г. въстание в Ирландия и да създаде Ирландска република.

Икономическата криза във Франция продължава и по времето на Директорията. В началото хазната е празна, асигнациите са паднали до частица от първоначалната им стойност, а цените се повишават постоянно. Директорията спира печатането на асигнации и стойността на парите се възстановява, но това води на свой ред до криза, защото цените и надниците падат, но икономическата дейност застива.

През първите две години от периода е прекратен терорът от времето на якобинската диктатура; спрени са масовите екзекуции и са отслабени репресиите. Якобинският клуб е затворен, а опитът за въоръжена якобинска съпротива е потушен, както и заговорът на Гракх Бабьоф, проповядващ насилствена борба срещу богатството. Якобинците обаче възвръщат влиянието си в двата законодателни Съвета след разкриването на роялисткия заговор на генерал Шарл Пишегрю и отново засилват мерките против църквата и емигрантите, като извършват преврата от 18 фруктидор (септември 1797). Директорията постепенно губи подкрепа, като пораженията на френската армия по фронтовете допринасят за нестабилността. Завръщането на Бонапарт се оказва навременно за подготвянето на военен преврат, който е успешно проведен на 8 – 9 ноември 1799 г. Превратът прекратява управлението на Директорията, установява консулство начело с Наполеон и на практика Френската революция приключва.

Дьо Севър

Дьо Севър (на френски: Deux-Sèvres, „Два Севъра“) е департамент в регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант, западна Франция. Образуван е през 1790 година от централните части на дотогавашната провинция Поату и малки части от Ангумоа и Анжу и получава името си от реките Севър нантез и Севър ниортез. Площта му е 5999 km², а населението - 366 339 души (2009). Административен център е град Ниор.

Крьоз (департамент)

Крьоз (на френски: Creuse) е департамент в Централна Франция, регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант. Граничи с департаментите От Виен на запад, Ендър и Шер на север, Алие на североизток и Пюи дьо Дом на изток. Разположен е в Централния масив и е наречен на пресичащата го от югоизток на северозапад река Крьоз. Департаментът е образуван през 1790 година върху част от територията на дотогавашната провинция Марш. Населението му е 123 584 души (2009), а административен център е град Гере.

Лоар Атлантик

Лоар Атлантик (на френски: Loire-Atlantique, „Атлантическа Лоара“) е департамент в регион Пеи дьо ла Лоар, западна Франция. Образуван е през 1790 година от югоизточните части на провинция Бретан. Площта му е 6 815 km², а населението - 1 266 358 души (2009). Административен център е град Нант.

Мартиника

Мартиника (на френски: Martinique; на испански: Martinica) е задморско владение на Франция със статут на регион и департамент. Заема площ от 1128 km2. Административен център е град Фор дьо Франс.

Мен е Лоар

Мен е Лоар (на френски: Maine-et-Loire, „Мен и Лоара“) е департамент в регион Пеи дьо ла Лоар, западна Франция. Образуван е през 1790 година от основната част на провинция Анжу. Площта му е 7166 km², а населението - 803 573 души (2009). Административен център е град Анже.

От Виен

От Виен (на френски: Haute-Vienne, „Горна Виен“) е департамент в регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант, централна Франция. Образуван е през 1790 година от западните части на дотогавашните провинции Лимузен и Марш. Площта му е 5520 km², а населението - 374 849 души (2009). Административен център е град Лимож.

Сарт (департамент)

Сарт (на френски: Sarthe) е департамент в регион Пеи дьо ла Лоар, северозападна Франция. Образуван е през 1790 година от централните части на дотогавашната провинция Мен и получава името на река Сарт. Площта му е 6206 km², а населението – 561 050 души (2009). Административен център е град Льо Ман.

Тарн (департамент)

Тарн (на френски: Tarn) е департамент в регион Окситания, южна Франция. Образуван е през 1790 година от части на дотогавашната провинция Лангедок. Площта му е 5758 км², а населението - 388 456 души (2016). Административен център е град Алби.

Френска Гвиана

Френска Гвиана (на френски: Guyane française) е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.

На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.

Френски консулат

Френски консулат (на френски: Consulat) е период в историята на Първата френска република, бележещ прехода между Френската революция и първата империя. По време на консулата властта фактически принадлежи на Наполеон Бонапарт, но юридически е ограничена по различни начини. Продължава от 9 ноември 1799 (18 брюмер VIII година, когато Бонапарт извършва (държавен преврат), до 18 май 1804, когато Наполеон е провъзгласен за император.

Обособени са три периода:

Временно консулство (9 ноември – 24 декември 1799 г.

Учредяване на Изпълнителна консулска комисия (абат Сийес, Роже Дюко, Бонапарт).

Завръщане във Франция на Лазар Карно, Лафайет и други влиятелни емигранти.

Окончателно потушаване на размириците във Вандея.

Разработка и приемане на конституция – Конституция от година VIII, която дава силно предимство на изпълнителната власт и постановява четири различни съвета: – Трибунат, Законодателен корпус и Охранителен сенат (фр. le Sénat conservateur) – законодателни и един юридически – Държавен съвет. Само първите два съвета се избират, вторите два се назначават от първия консул.Десетгодишно консулство (25 декември 1799 – 2 август 1802)

Бонапарт става първи консул с широки пълномощия. Втори и трети консули с право на съвещателен глас стават Камбасерес (1753 – 1824) и Лебрьон (1739 – 1824).

Назначаване на членове на Сената и Държавния съвет.

Репресивни мерки против печата.

Учредяване на префектури и административна реформа.

Втора италианска кампания, разгром на Австрия и укрепване на властта на Бонапарт.

Покушение срещу Бонапарт на 3 нивоз IX година и прогонване на републиканците.

Чистка на враждебните на Бонапарт членове на Трибуната и Законодателния корпус.Пожизнено консулство (2 август 1802 – 18 май 1804)

Установяване на пожизнено консулство.

Приемане на Конституция от година X.

Формиране на пищен императорски двор.

Създаване на Почетния легион.

Репресии срещу съперниците на Бонапарт – Кадудал, Пишегрю, Моро, убийство на сина на принц Конде – Луи Антоан Анри де Бурбон-Конде,_херцог Енгиенски.

Амиенски договор с Англия и подготовка за нова война.

Приет е Наполеоновият кодекс.

Установяване на империя.

Шарант (департамент)

Шарант (на френски: Charente) е департамент в регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант, западна Франция. Образуван е през 1790 година от старата провинция Ангумоа и някои съседни територии. Площта му е 5956 km², а населението - 351 563 души (2009). Административен център е град Ангулем.

Метрополни
Отвъдморски

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.