Бяло море

Емблема за пояснителна страница За морето в Русия вижте Бяло море (Русия).
Бяло море
Aegean
Карта на Бяло море
Информация
Координати 38 ° N 25 ° E
Притоци Марица, Вардар, Места, Струма, Алякмон, Пиньос, Гедиз, Голям Мендерес
Страни с излаз Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Турция Турция
Дължина 650 km (400 ml)
Ширина 450 km (276 ml)
Площ 214 000 km² (83,000 ml2)
Максимална дълбочина 2529 m
Соленост 37 – 39‰
Острови Евбея, Тасос, Тира, Лесбос, Хиос, Лемнос
Градове Атина, Волос, Солун, Кавала, Дедеагач, Измир

Бяло море или Егейско море (изписване до 1945 година Бѣло море или Егѣйско море; на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, на турски: Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг. На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море. Южната граница на Бяло море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на Мала Азия (южно от курорта Мармарис), северозападното крайбрежие на остров Родос, протока Карпатос, южното крайбрежие на остров Карпатос, северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров Крит, протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров Китира и завършва в крайната югоизточна част на полуостров Пелопонес.[1] В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Има площ от 214 000 km².[2]

Етимология

За гръцкото име на морето – Егейско – още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от древногръцкия град Егей в Ахея, а според други – от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: αἶγες – aiges – аигес, сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни). В Гърция Егейско море е познато и като „Архипелагос“, тъй като на гръцки това означава „главно море“.

Географска характеристика

AegeanIslands
  Континентът Европа и островите, принадлежащи към този континент  Континентът Азия  Азиатски острови

Образуване, брегова линия

Бяло море се е образувало в резултат от потъването на на континенталната суша (Егеида) в края на плиоцена и началото на плейстоцена, остатъците от която се явяват многочислените му острови, във връзка с които по-рано то се е наричало море на Архипелага.

Бреговете на Бяло море са силно разчленени и образуват редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Атика, Магнисия, Халкидически и Галиполи (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Заливите Арголикос, Сароникос и Волоски са в областта на Средна Гърция, а Халкидическият полуостров е заобиколен от Солунския (на запад) и Орфанския залив (на изток), като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – Торонийски (Касандра) и Светогорския залив (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени заливите Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква.

Острови

Бяло море е характерно с множеството си острови. Наброяват се 1415, от които само 20 принадлежат на Турция, а останалите са гръцки. Най-голям с площта си от 4165 km² е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски.

Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:

Много от островите, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през Евбея до Самос, а трета се простира през Пелопонес и Крит до Родос, разделяйки Бяло море от Средиземно море.[2]

Хидрография

Средната дълбочина на морето е 1200 m. Максималната дълбочина е разположена в източната част на Критско море, западно от остров Карпатос – 2529 m и падината южно от Халкидическия полуостров е с дълбочина до 1575 m. Солеността е 37 – 38. Приливите са полудневни с амплитуда от 0,3 до 0,6 m.

Alexandroupoli customs building
Българската митница в Дедеагач

Беломорските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от малко по-плътна вода от Мраморно море. Притокът на по-студена и плътна вода от Черно и Мраморно море се движи на запад покрай северното крайбрежие на Бяло море, след което завива на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция. Скоростта на теченията е от 0,5 до 1 km/h.

Хидрографският режим на морето зависи основно от регионалния климат, притокът на речна вода от големите реки вливащи се в северната му част, както и от сезонните промени в притока на повърхностните води от Черно и Мраморно море през протока Дарданели.

Водата в Бяло море е призната за притежаваща тонизиращи качества, въпреки че през август температурата ѝ може да достигне до 25 градуса. Бяло море е по-малко солено, отколкото е Средиземното. На едно и също място може да се наблюдават няколко нюанса на водата – от светлосин през синьозелен, до тюркоазен и наситено тъмносин.

Температурата на водата на Бяло море през 1991 г. и 1992 г. има следните характеристики:

  1. Повърхностни води – 40 – 50 m (130 – 160 f), с летни температури от 21 – 26 °C и зимни температури, вариращи от 10 °C (50 °F) на север, до 16 °C (61 °F) на юг.
  2. Междинната вода се простира от 40 – 50 до 200 – 300 m (660 – 980 f) и е с температура от 11 – 18 °C
  3. Вода на морското дъно – среща се на дълбочина от 500 – 1000 m под морското равнище и е с много равномерна температура (13 – 14 °C) и соленост (37 – 39‰).[2]

Стопанско значение и политика

Chania - Markthalle - Schwämme
Сюнгери, готови за продажба, на остров Крит

Морски транспорт, пристанища

Много от островите в Бяло море имат безопасни пристанища и заливи. В древни времена навигацията през морето е по-лесна, отколкото придвижването по суровия терен на европейското крайбрежие (и до известна степен крайбрежните райони на Мала Азия). Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски пътища за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.

Разпределение на островите

По-големите острови имат плодородни долини и равнини. От основните острови в Бяло море два принадлежат към Турция – Тенедос (Бозджаада) и Имброс (Гьокчеада); останалата част принадлежи на Гърция. Между двете страни има политически спорове по няколко аспекта на контрола върху беломорското пространство, включително размера на териториалните води, въздушния контрол и определянето на икономическите права на континенталния шелф.

Риболов

Водите на Черно море, които идват чрез Босфора и Дарданелския пролив, са богати на хранителни вещества, кислород и планктон и влияят позитивно върху рибния живот на север. Южната част е най-бедна на риба поради отсъствие на влияние от Черно море.

Полезни изкопаеми

В северната част на морето е имало находище на нефт, разположено в Западна Тракия, и добиван от Гърция в продължение на 60 години. Днес то вече е изчерпано. Много от островите са вулканични, а мрамор и желязо се добиват на други острови.

Туризъм

Tasos jedna plaza
Остров Тасос е популярна дестинация за туристи от Балканите

Около крайбрежието са разположени много курортни градове. Много от хотелите предлагат екскурзии до различните забележителности наоколо, а също така спортове като уиндсърф, тенис на корт, както и възможност за пазаруване в луксозни магазини. Има множество модерни плажове, както пясъчни, така и каменисти, както и романтични скали и заливчета. Бяло море привлича туристи от целия свят, но особено много от балканските държави. То е истински рай за любителите на фотографията, и особено на подводното снимане, както и на феновете на гмуркането. Под водата има много интересни морски животни и растения. Като правило вълнението в едно място на крайбрежието на Бяло море може да се смени с пълно спокойствие след няколко километра.

Историческа справка

Антична история

0142 - Archaeological Museum, Athens - Antikythera mechanism - Photo by Giovanni Dall'Orto, Nov 11 2009
Част от механизма от Антикитира, намерена на дъното на Бяло море. Механизмът на Антикитара представлява антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система.

Сегашното крайбрежие датира от около 4000 г. пр. Хр. Преди това, през последната ледникова епоха (около 16 000 г. пр.н.е.) морското ниво е по-ниско със 130 метра от днешното, а в по-голямата част от северното крайбрежие има големи и добре водоснабдени крайбрежни равнини. Когато са заселени за първи път от човека, днешните острови, включително и Милос с важното си производство на обсидиан, вероятно са все още свързани с континента. Настоящото крайбрежие придобива днешния си вид през 7000 г. пр.н.е., като морските нива след ледниковата епоха продължават да се покачват още 3000 години след това.

Следващите бронзови цивилизации на Гърция и Бяло море са породили понятието „егейска цивилизация“. В древни времена по бреговете на морето са се зародили две древни цивилизации – минойската от Крит и микенската от Пелопонес.

По-късно се появяват градските полиси Атина и Спарта, както и много други, които съставляват древногръцката цивилизация. Платон описва гърците, живеещи покрай Бяло море „като жаби около блатото“. Бяло море в по-късни исторически периоди е свързано с римляните, византийците, българите, венецианците, генузците, селджуките и османците. Бяло море е мястото на възникване на демокрацията, а морските му пътища са били средство за контакт между няколко различни цивилизации в Източното Средиземноморие.

Връзка с България

През XX век България получава излаз на Бяло море между 1912 и 1918 година и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и два от егейските острови – Тасос и Самотраки.

Проблеми през XXI век

През второто десетилетие на XXI век Бяло море е една от сцените на европейската мигрантска криза, след като над 1 милион бежанци от различни райони на света, особено сирийци, иракчани и афганистанци, правят опити да избягат от войните и бедността в своите страни, опитвайки по пътя си към Европа да прекосят морето от Турция към Гърция.

Вижте също

Бележки

  1. International Hydrographic Organization: Limits of Oceans and Seas, 3. Auflage, Montecarlo 1953 (PDF online, 971 kB, p.18)
  2. а б в «Большая Советская Энциклопедия» – Эгейское море, т. 29, стр. 562
Архангелск

Архангелск (на руски: Арха̀нгельск) е град в Русия, административен център на Архангелска област. Лежи на двата бряга на река Северна Двина, близо до вливането ѝ в Бяло море в далечния север на Европейска Русия. Градската община се простира на около 40 km по бреговете на реката и множество острови в делтата ѝ. Архангелск е главно морско пристанище на средновековна Русия. Обслужва се от летище „Талаги“ и по-малкото летище „Васково“. Градът е в края на железопътна линия дълга 1133 km, свързваща го с Москва през Вологда и Ярославъл. Според преброяването от 2002 г. Архангелск има 356 051 жители, което показва намаление спрямо 1989 година, когато е имал 415 921 жители.

Бяло море (Русия)

Бяло море е вътрешно море на Северния ледовит океан, разположено край северните брегове на Европейска Русия. Площ около 90 хил.km²

Дарданели

40.2, 26.4

Дарданели (на турски: Çanakkale Boğazı; на гръцки: Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция. Един от най-тесните проливи използван в международното корабоплаване, Дарданелите свързват Мраморно море със Средиземно и Егейско морета, като в същото време позволява преминаване към Черно море през Босфора.

Повечето от северните брегове на пролива, които са по протежение на полуостров Галиполи (турски: на турски: Гелиболу) са слабо заселени, докато по южните брегове, които са по протежение на Троада (на турски: Бига) са населени от градското население на град Чанаккале, наброяващи 110 000 души.

Заедно с Босфора, Дарданелите образуват Черноморските проливи.

Проливът, с координати 40°13' северна ширина и 26°26' източна дължина, има дължина 61 km и широчина между 1,2 и 6 km. Средната дълбочина е 55 m, а максималната – 82 m. Водата тече в двете посоки, от Мраморно към Егейско море по повърхността, а в обратната посока е долното течение.

Най-големият град по течението на пролива е Чанаккале. Названието „Дарданели“ идва от Дардан, древен гръцки град на азиатския му бряг. Според древногръцката митология там паднала Хела, докато минавала пролива на гърба на овен, заедно с брат си Фрикс, бягайки от мащехата им Ино. Оттогава проливът се нарича Хелеспонт – морето на Хела.

Дедеагач

Дедеагач или Александруполис (на гръцки: Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, на турски: Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция. Градът е център на дем Дедеагач, част от административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Дедеагачката, Траянуполска и Самотракийска епархия на Църквата на Гърция.

Делта на Вардар-Колудей-Бистрица

Делта на Вардар-Колудей-Бистрица (на гръцки: Δέλτα Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα) е обща делта на реките Вардар (Аксиос), Колудей (Караазмак, Лудиас) и Бистрица (Алиакмонас) при вливането им в Солунския залив на Бяло море. Районът на делтата е обявен за национален парк (Εθνικό Πάρκο Δέλτα Αξιού - Λουδία - Αλιάκμονα) и е сред най-важните рамсарски места в Гърция. Заема площ от 38 800 хектара.

Поради географското си положение, регионът е важно местообитание за много видове от дивата природа. Районът е подслон за повече от 270 вида птици, включително много редки и застрашени от изчезване. Освен това районът е един от основните миграционни пътища на Европа, така че е вероятно по време на миграцията на хиляди блатни птици да спират за няколко дни във влажната зона за почивка. Заради голямото си екологично значение, делтата е включена в екологичната система от защитени зони Натура 2000 и е защитена от международната Рамсарска конвенция.

Егейски острови

Егейските острови (на гръцки: Νησιά Αιγαίου; на турски: Ege Adaları) са група острови в Егейско море, обградени от континенталните земи на Гърция на запад, и север и Турция на изток, и остров Крит на юг.

Традиционно се делят на седем основни групи и големи острови. От север на юг това са:

Североизточни Егейски острови

Споради: Скиатос, Скопелос, Скирос, Алонисос и др.

Евбея

Саронически острови

Циклади: Санторин, Иос, Милос, Сифнос и др.

Додеканези

КритФериботи пътуват от сушата към островите и между самите острови.

Измир

Измир или в исторически контекст Смирна (на турски: İzmir; на гръцки: Σμύρνη, Смирни) е град в Югозападна Турция, третият по големина в страната и второ по големина пристанище след Истанбул. Разположен е на Измирския залив на Егейско море. Градът е и областен център на област Измир. Изграден е от девет отделни квартала. Населението му през 2018 г. е 4 320 519 души.

Касандрийски фар

Касандрийският фар (на гръцки: Φάρος Κασσάνδρας) е морски фар на гръцкото беломорско крайбрежие. Намира се на нос Посиди, край село Каландра, дем Касандра в административна област Централна Македония.Фарът е построен в 1864 година от френската фарова компания. Височината на кулата е 14,5 метра, а височината на фокусната равнина е 23 метра. Пуснат е в експлоатация на 10 юли 1864 година. По време на Втората световна война не работи. В 1944 година е възстановен, като работи с масло. В 1975 година е електрифициран.

Колудей

Колудей (на гръцки: Λουδίας, Лудиас, на турски: Karaazmak, Караазмак или Кара̀ Азма̀к) е река в Егейска Македония, Гърция. Дължината ѝ е 35 километра.

Критско море

Критско море е море част от Средиземно море разположено на юг от Егейско море и Цикладските острови и на север от остров Крит. На запад граничи с Йонийско море и останалата част на Средиземно море. Фериботни линии вървят между Пирея и южни острови като Додеканезите в Критско море.

Миртонско море

Миртонско море (на гръцки: Mυρτώο Πέλαγος или Μυρτῷον πέλαγος; на английски: Myrtoum mare) е античното название на югозападната част на Бяло море, обкръжаваща остров Мирт (Μύρτος), разположена край южното крайбрежие на Евбея. Простира се от Евбея и Цикладите до Лакония, от Атика до Крит.Обикновено се счита, че морето е наречено на митичният герой Миртил, но според друга версия морето е наречено на жена на име Мирта (Μυρτώ). Миртонско море не съществува в съвременната география, но наименованието му се използва в исторически контекст, когато става дума за Античната епоха.

Митилини

Митилѝни (на гръцки: Μυτιλήνη, произнасяно на старогръцки Мютилене) е град в Гърция, област Северен Егей. Митилини е главният град на остров Лесбос и административен център на област Северен Егей. Населението му е около 36 000 души (2001).

В 1345 войските на организираният срещу Умур бег Втори Смирненски кръстоносен поход, кръстоносците водени от бургундеца Хумберт ІІ граф д’Албон печелят през февруари 1346 победа над турците в Митилини и укрепват владяната от християните част от Смирна

Орфански залив

Орфанският, Струмският или Рендинският залив (на гръцки: Στρυμονικός κόλπος, Стримоникос колпос или Κόλπος Ορφανού, Колпос Орфану) е залив в северозападната част на Егейско море.

От запад заливът е обграден от Халкидическия полуостров, а от изток граничи с брега на дем Кушница. В залива се вливат реките Струма (Стримонас) и Рендина, дали две от имената му. Третото име произлиза от името на село Орфано, разположено на брега му.

Около залива са планините Люти рид (Символо), Кушница (Пангео), Богданска (Кердилио), Коляни и Стратонико на териториите на демите Кушница, Амфиполи, Бешичко езеро и Солун и Аристотел.

Пирея

Пирея (на гръцки: Πειραίας, Пиреас) е град в Централна Гърция, административен център на едноименния ном в областта Атика.

Разположен е на брега на Егейско море в близост до Атина. Населението му е около 176 000 души (2001). Името „Пирея“ може би значи „мястото оттатък пътя“.

Родос (град)

Родос (на гръцки: Ρόδος) е главен град на гръцкия остров Родос, в югоизточно Егейско море, център на ном Додеканези.

Населението на града и околните селища в дем Родос наброява 49 541 жители (според данни от 2011 г.).Градът е известен още от дълбока древност с прочутия Родоски колос, едно от Седемте чудеса на света.

Крепостта на град Родос, построена от рицарите-хоспиталиери, е един от най-добре съхранените средновековни градове в Европа. През 1988 г. е обявен от ЮНЕСКО за обект от световното природно и културно наследство.

Град Родос е туристическа дестинация.

Скала Марион

Скала Марион (на гръцки: Σκάλα Μαριών) е селище на остров Тасос в Северна Гърция, разположено амфитеатрално над Бяло море и покрай трите малки заливчета, оформени на това място. Според преброяването от 2001 година има 377 жители.

Солунски залив

Солунският залив (на гръцки: Θερμαϊκός Κόλπος, Термаико̀с ко̀лпос) е най-големият залив на Егейско море, разположен южно от ном Солун, източно от ном Пиерия и ном Иматия, западно от ном Халкидики. Гръцкото наименование произхожда от името на древния град Терма, който се е намирал по крайбрежието на залива. Град Терма по-късно е преименуван на Тесалоники (Солун). Дължината на залива е 100 км, а широчината му е 5 км близо до Солун, около 15 км на север и около 50 км на юг.

По време на Римската империя заливът е известен като Thermaicus или Thermaeus sinus, Залив Терма, Macedonicus sinus, Македонски залив.

Градове, разположени около залива са Касандрия, древният Потидея, Неа Мудания, Агия Триада, Неи Епиватес, Переа, Солун, Гъскарка (Калохори), Метони, Пидна, Паралия, Олимпиаки Акти. По-големите реки, които вливат водите си в залива са Пеней (Пиниос), Бистрица (Алиакмонас), Караазмак (Лудиас), Вардар (Аксиос) и Галик (Галикос). По крайбрежието са разположени множество плажове, като в северната част има доста мочурливи места.

Пиерийската равнина обгражда залива на север, а на изток и югоизток преобладават планини и възвишения. Множество пристанища са разположени по протежението на залива, като най-голямото е това на Солун.

Тасос (град)

Лимен (на гръцки: Λιμέν) или Тасос (Θάσος), е главен град на остров Тасос в Северна Гърция и център на дем Тасос в област Източна Македония и Тракия. Българското име на града е Боровец Всъщност цялото име на града е Лименас Тасу (Λιμένας Θάσου), известно и само като Лимен и само като Тасос, в превод „пристанище на Тасос“, което се използва за отличаване на града от целия остров Тасос.

Чанаккале (вилает)

Чанаккале е вилает в Турция, разположен в северозападната част на страната. Името идва от главния град Чанаккале.

Подобно на Вилает Истанбул, и този вилает се разпростира на два континента Европа и Азия. Европейската част се формира от полуостров Галиполи (на турски: Gelibolu, Гелиболу), а азиатската част, която е по-голяма, съдържа и историческия регион Троада в Мала Азия. Двете части на вилаета се разделят от протока Дарданели, свързващ Мраморно и Бяло море.

Останките на древна Троя са открити на територията на хълма Хисарлък.

Морета
Тихи океан
Атлантически океан
Индийски океан
Северен ледовит океан
Южен океан
Езера, известни като морета

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.