Бялата роза

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за групата за съпротива срещу нацизма. За сорта рози вижте Бяла маслодайна роза. За други значения вижте Бялата роза (пояснение).
Scholl-Denkmal, München
Паметник на "Weiße Rose" пред университета в Мюнхен

Бялата роза (на немски: die Weiße Rose) е ненасилствена съпротивителна група в Нацистка Германия.

Състои се от студенти от Лудвиг Максимилиан университет, Мюнхен и техния професор по философия. Групата става известна с кампанията си за разпространение на анонимни листовки, продължила от юни 1942 до февруари 1943 г., която призовава за активно противопоставяне на режима на диктатора Адолф Хитлер[1].

Основните 6 членове на групата са арестувани от Гестапо, осъдени и екзекутирани чрез обезглавяване през 1943 г. Текстът от тяхната 6-та листовка е изнесен от Германия в Англия през Скандинавия и през юли 1943 г. нейни копия са разпръсквани от съюзническите самолети. Заглавието на листовката е „Манифестът на мюнхенските студенти“[1].

Днес членовете на групата са почитани в Германия и други страни като герои, които с осъзнат риск за живота си са се противопоставяли на Третия райх. Сред по-известните им цитати е „Ние няма да мълчим. Ние сме вашата гузна съвест; Бялата роза не ви оставя на спокойствие.“ (на немски: Wir schweigen nicht, wir sind Euer böses Gewissen; die Weiße Rose läßt Euch keine Ruhe)[2]. Той се е превърнал в лозунг на редица антивоенни политически движения, включително протестите против войната срещу Ирак, израелската блокада над Газа и строежа на израелски селища в Западния бряг и Газа, и др.

Бележки

  1. а б "G.39,  Ein deutsches Flugblatt, Aerial Propaganda Leaflet Database, Second World War. // Psywar.org. Посетен на 25 февруари 2012 г..
  2. Kirsten Schulz. Wir sind Euer böses Gewissen. // Посетен на 25 февруари 2012 г.. (на немски)
Анри Люксембургски

Анри Люксембургски, пълно име Анри Албер Габриел Феликс Мари Гийом, е настоящият велик херцог на Люксембург, който управлява от 7 октомври 2000 г.

Беатрикс Нидерландска

Беатрикс Нидерландска (на нидерландски: Beatrix Wilhelmina Armgard van Oranje-Nassau) е кралица на Нидерландия (1980-2013) и принцеса на Оранж-Насау и Липе-Бистерфелд.

Гамал Абдел Насер

Гамал Абдел Насер (15 януари 1918 - 28 септември 1970) е вторият президент на Египет (1956 - 1970).

Полковник в египетската армия, Насър застава начело на египетската революция от 1952 г., заедно с Мохамед Нагиб (бъдещия първи президент), който сваля монархията на Египет и Судан и установява нов период на модернизация и социалистическа реформа в Египет.

Добре известен е със своята проарабска и антиколониална политика. Неговият пан-арабизъм или насъризъм има сериозно значение в арабския свят през 1950-те и 1960-те години. Насър е възприеман още и като символ на достойнството и свободата.

Насер е нареждан сред най-важните арабски политически фигури в арабската история. Насър вдъхновява много арабски лидери като Кадафи в Либия, Саддам Хусейн в Ирак и Хафез ал-Асад в Сирия.Известен е и със своята ерудираност.

През 1956 г. Гамал Абдел Насер обявява национализация на Суецкия канал, в резултат на което последва известната Суецка криза.

Джулиъс Ниерере

Джулиъс Камбарадже Ниерере (Julius Kambarage Nyerere) е танзанийски политик – първият президент на Обединена република Танзания (1964-1985) и министър-председател на страната, както и президент на Танганика (1962-1964).

Известен е още като Муалиму – учител (на суахили), тъй като това е професията му, преди да започне да се занимава с политика. В тържествени случаи е наричан Баба Я Таифа (Баща на народа).

Роден е на 13 април 1922 г. в малкото селище Бутияма. Син е на Ниерере Бурито (1860-1942), вожд на племето занаки. Получава образование в Мусома, после в Табора, следва в университета Макерере в Кампала, където получава учителска диплома.

Връща се в Танганика и работи 3 години като преподавател по биология и английски език в St. Mary's Secondary School в Табора. През 1949 г. получава стипендия за обучение в Единбургския университет в Шотландия и завършва магистратура по икономика и история през 1952 г. Там се запознава с идеите на Фабианското общество.

Дмитрий Устинов

Дмѝтрий Фьодорович Устѝнов (на руски: Дмѝтрий Фёдорович Устѝнов) е съветски политически и военен деятел, в периода 1976 – 1984 години е Министър на отбраната на СССР. Маршал на Съветския съюз (1976), два пъти Герой на социалистическия труд (1942, 1961), Герой на Съветския съюз (1978).

Ерих Редер

Ерих Йохан Алберт Редер (на немски: Erich Johann Albert Raeder) (24 април 1876 – 6 ноември, 1960) е главнокомандващ на Кригсмарине (ВМС на Германия през Втората световна война) в периода 1935 – 1943 г. Той поема най-високият възможен чин – този на гросадмирал, през 1939 г. от Алфред фон Тирпиц. Ръководи Кригсмарине (германските ВМС) през първата половина на войната, но си подава оставката през 1943 г. и е заместен от Карл Дьониц. През 1943 г. Ерих Редер е изпратен като личен представител на Адолф Хитлер на погребението на Цар Борис III. Осъден е на доживотен затвор на Нюрнбергския процес, но по-късно е освободен и написва автобиография.

Жан Сибелиус

Жан Сибелиус (в български източници по-известен като Ян Сибелиус) е един от великите финландски композитори, считан за основател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „Финландия“ (1899), „Дъщерята на Севера“ (1906), „Тапиола“ (1926); концерт за цигулка и оркестър (1903). Автор е и на 4 легенди от финландския народен епос Калевала (между тях „Туонелският лебед“, 1893 г.), на сюити, песни и др. В негова чест в Хелзинки има издигнат паметник.

Карамбол (филм)

„Карамбол“ е български игрален филм (драма) от 1966 година на режисьора Любомир Шарланджиев, по сценарий на Атанас Ценев. Оператор е Емил Вагенщайн. Създаден е по повестта „Замъкът на бялата роза“ на Атанас Ценев. Художник на постановката е Петко Бончев.

Маргрете II

Кралица Маргрете II (на датски: Margrethe II) е настоящата кралица на Дания от 14 януари 1972.

Михай I

Михай I (на румънски: Maiestatea Sa Mihai I Regele Românilor) е крал на Румъния от 20 юли 1927 до 8 юни 1930 година и от 6 септември 1940 до 30 декември 1947 година.

Михай е пра-пра-правнук на кралица Виктория и трети братовчед на кралица Елизабет II. Женен е за Анна Бурбон-Пармска, от която има 5 дъщери.

София Гръцка

София Гръцка и Датска (на испански: Sofía de Grecia y Dinamarca) е кралица на Испания в периода 1975-2014 г., съпруга на испанския крал Хуан Карлос I.

Доня София е родена на 2 ноември 1938 г. в Атина като София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, принцеса на Гърция и Дания (на гръцки: Σοφία Μαργαρίτα Βικτωρία Φρειδερίκη Σλέσβιχ-Χολστάιν-Σόντερμπουργκ-Γκλύξμπουργκ, πριγκίπισσα της Ελλάδας και της Δανίας). Тя е дъщеря на гръцкия крал Павлос I и принцеса Фредерика Хановерска. Доня София е сестра на последния гръцки крал Константинос II. Освен с гръцкото кралско семейство София е в тесни роднински връзки и с кралските семейства на Великобритания и Дания.

Голяма част от детсвото си София прекарва в Египет и в Южна Африка, където гръцкото кралско семейство емигрира по време на Втората световна война. Връща се в Гърция през 1946 г. Завършва престижното училище Шлос Залем в Южна Германия, а след това следва педагогика, музика и археология в Атинския университет. Владее свободо английски, френски, гръцки и испански език. На Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г. принцеса София е в гръцкия олимпийски отбор по ветроходство.

На 14 май 1962 г. в Атина принцеса София се омъжва за испанския принц Хуан Карлос, когото среща по време на един круиз из гръцките острови през 1954 г. За да се омъжи за бъдещия испански крал, православната София се отказва от правата си върху гръцкия престол и приема католицизма.

През 1975 г. след смъртта на генерал Франко Хуан Карлос се възкачва на испанския престол като крал Хуан Карлос I, а София е обявена за кралица на Испания. Крал Хуан Карлос и кралица София имат три деца:

Инфанта Елена, херцогиня на Луго (р. 1963)

Инфанта Кристина, херцогиня на Палма де Майорка (р. 1965)

Инфант Дон Фелипе, принц на Астурия (р. 1968)Освен с участия в официални мероприятия като неизменен спътник на съпруга си, Доня София води активен обществен живот. Тя е президент на Фондация "Кралица София", която през 1993 г. изпраща помощи за пострадалите от войната в Босна и Херцеговина. Кралицата е попечител на Кралския комитет за образование и подпомагане на инвалидите, на Фондация за подпомагане на жертви на дрогата, както и на редица други благотворителни организации.

Изключителен почитател на изкуството, кралица София има интереси в областта на образованието, живописта и музиката. Автор е на две книги по археология. Обича да рисува и на младини пее в хор. Тя е почетен член на Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо" и е доктор хонорис кауза на редица университети: Университета Росарио в Богота, Университета на Валядолид, Кеймбридж, Джорджтаун Юнивърсити във Вашингтон, Тексаски университет, и на Университета в Ню Йорк.

Филип, херцог на Единбург

Филип Маунтбатън, бивш принц Филип Гръцки, е роден на 10 юни 1921 година, второстепенен член на гръцката кралска фамилия и понастоящем член на Британското кралско семейство. Той е съпруг на Елизабет II и херцог на Единбург.

Син на принц Андрей Гръцки и Датски (четвърти син на гръцкия крал Георгиос I и кралица Олга) и на принцеса Алис Батенберг. Израснал предимно в Англия, той учи в училището Гордънстаун близо до Елгин, Шотландия и след това завършва Кралския морски колеж (Britannia Royal Naval College) в Дартмът, Девън. Принц Филип участва активно във Втората световна война от януари 1940 до края ѝ, на служба във военноморския флот на Великобритания.

През февруари 1947 Филип става британски поданик, като се отрича от правото си на наследяване на гръцкия и датския трон и приема фамилията на майка си – Маунтбатън. През същата година той сключва брак с принцеса Елизабет, бъдещата кралица на Обединеното кралство. След сватбата получава титлата херцог на Единбург, а от 1957 година неговата титла е „Негово Кралско Височество Принц Филип, Херцог на Единбург“. През 1948 г. се ражда и първото им дете – престолонаследникът принц Чарлз. След това идват принцеса Ан (1950), принц Андрю (1960) и принц Едуард (1964). Елизабет се възкачва на престола през 1952 г. след неочакваната смърт на баща ѝ Джордж VI.

Въпреки всичко, в някои английски кръгове на него се гледа с подозрение – негови роднини са били тясно свързани с нацисткия режим, а сестрите му са женени за бивши нацистки офицери. Изпълнен с енергия и ентусиазъм, принц Филип се надява да поеме част от обществената дейност на кралицата – но според неофициална информация, той бива дълбоко унизен, когато висши държавни служители му отреждат титла и пост с предимно церемониален характер. Това е още по-унизително, когато той осъзнава, че този пост не съответства на величествената му осанка, както той споделя по-късно пред BBC.

Филип (Белгия)

Филип (на френски: Philippe; на нидерландски: Filip) е крал на белгийците от 21 юли 2013 година.

Франсоа Митеран

Франсоа Митеран (на френски: François Mitterrand) е френски политик, президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995.

Фуад I

Фуад I е първият съвременен крал на Египет. Той става султан през 1917. Като такъв, той управлява доминиона Египет. Когато Египет получава своята независимост от Великобритания през 1922, Фуад става крал. Управлява до смъртта си през 1936. Известен е с това, че е неотменен съюзник на британската корона, от която получава титлата „Крал на Египет“ след 1922.

Синът на Фуад, Фарук I, наследява своя баща. Фуад не говори арабски, но прави всичко възможно синът му да не го последва.

Хайле Селасие

Хайле Селасие I (кръщелно име рас (княз) Тафари Маконен) е император на Етиопия от 1930 до 1974 г. Той е последният император на страната.

Роден в Еджерса горо на 23 юли 1892 г., княз Тафари Маконен е внук на Император Менелик ΙΙ. През 1916 г. той замества наследника на Менелик - Лиж Иасу, със Заудиту - императорската дъщеря, провъзгласявайки себе си за регент. Когато Заудиту умира през 1930 г., той успява да я наследи, коронясан под името Хайле Селасие Ι, което означава "Могъществото на Светата троица". Негови други названия са още: Негус Негести – Крал на Кралете (King of the Kings), Побеждаващият лъв на племето на Юда (Conquering Lion of the Tribe of Judah), Богоизбраният (Elect of God).

През 1931 г. Селасие провъзгласява първата конституция на Етиопия, която лишава монарха от някои права, както и гарантира известни демократични права и свободи на управляващата класа. През 1935 г. Италия окупира Етиопия и Селасие, след опити да се съпротивлява, отправя гореща, но напразна молба за помощ пред Обществото на народите и заминава в изгнание във Великобритания през май 1936 г. Там той подпомага британската кампания в региона, която довежда до освобождението на Етиопия, където той се завръща на власт през 1942 г. Императорът започва възстановяване на страната. Постиженията му включват голяма поземлена реформа (през 1942 г. и 1944 г.), освобождаването на робите (1942 г.) и преработен и разширен вариант на Конституцията (1955 г.), въвеждаща избирателно право. Опитът да бъде свален от власт през 1960 г. бързо е осуетен от привържениците на установения режим. От 1974 г. влошаващите се отношения в правителството, инфлацията, сушата, гладът и неговото колебливо отношение към тези и други жизненоважни проблеми водят до бунт в армията и до сваляне на режима. Той е официално свален от власт през септември 1974 г. и поставен под домашен арест в Адис Абеба. Убит е от полковник Менгисту Хайле Мариам на 27 август 1975 г. и заровен под писалището на комунистическия диктатор.

Хирохито

Хирохито (на японски: 裕仁) или император Шьова (на японски: 昭和天皇), (1901 – 1989) е император на Япония от 1926 до 1989 година, генералисимус на японските войски и британски почетен генерал. Името Хирохито означава буквално изобилие и добродетел. Неговото управление е най-дълго в историята на Япония.

Роден е на 29 април 1901 в Токио, Япония. От 1921 година е принц регент. Баща е на император Акихито. Управлява в периода Шьова. Баща му нарушава вековната традиция никой император или член на императорското семейство да не напуска пределите на Япония и изпраща принца през 1921 г. за 5 месеца в Европа и САЩ.

Хирохито не следва политиката на баща си за постепенна либерализация на страната. Обратното – чрез влиянието си върху своя народ, който обожествява императорите си, той помага на военните за засилване на антипарламентарната посока на движение в Япония.

Хуан Карлос I

Негово Кралско Величество Хуан Карлос I де Бурбон (на испански: Juan Carlos I de Borbón) е крал на Испания от 27 ноември 1975 година до 18 юни 2014.

Чарлз (принц на Уелс)

Принц Чарлз, принц на Уелс (пълно име Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор, на английски: Charles Philip Arthur George Mountbatten-Windsor) е най-възрастният син на кралица Елизабет II и принца консорт Филип. Той е престолонаследник на Обединеното кралство и още десетина кралства от Общността на нациите, известна преди като Британската общност. В случай че стане монарх, се очаква да приеме името Чарлз III.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.