Български език

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 24-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с използваната в България основна норма, съществуват още македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница.

Български език
Страна България, Северна Македония и др.
Регион Балкански полуостров
Брой говорещи Роден език на около 9 млн. души[1][2][3][4]
Говорен общо в света от 10 млн. души[5]
Писменост кирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....→Български
Официално положение
Официален в Flag of Bulgaria.svg България
Flag of the Greek Orthodox Church.svg Света гора – Зограф
Flag of Europe.svg Европейски съюз
Малцинствен в Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Moldova.svg Молдова
Flag of Slovenia.svg Словения
Flag of Hungary.svg Унгария
Контролиран от Института за български език, БАН
Кодове
ISO 639-1 bg
ISO 639-2 bul
ISO 639-3 bul
Bul1
Разпространение на българския език
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

История

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.

Дописмен (праславянски език)

Обхваща периода между твърдяното славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий във Великоморавия през 60-те години на 9 век. Използвани са писмени знаци („чѣрти и рѣзки“), но за тях не се обявяват много сведения.

Старобългарски (9 – 11 век)

Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Следният, както и редица подобни, надпис на старобългарски език от 10 век е пример за тази писменост и култура:[6]

СЬДЄ ЛЄЖИТЪ МОСТИЧЬ ЧРЬГѸБЪІЛꙖ(Я) БЪІВЪІ ПРІ СѴМЄОНѢ ЦР҃И И ПРІ ПЄТРѢ ЦР҃И ОСМИѬ ЖЄ ДЄСѦТЬ ЛѢТЪ СЪІ ОСТАВИВЪ ЧРЬГѸБЪІЛЬСТВО Ї ВЬСЄ ІМѢНИѤ БЪІСТЪ ЧРЬНОРИЗЬЦЬ Ї ВЪ ТОМЬ СЪВРЬШИ ЖИЗНЬ СВОѬ.

Среднобългарски (12 – 14 век)

Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество.[7] Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

Новобългарски език и правописни реформи (от 15 век)

Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от 17 – 18 век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от 17 век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини.[8] В областта на българския език, през XIX век работят още Г. С. Раковски, Васил Друмев, Л. Каравелов и др.

След Освобождението българският език е обявен за официален с циркулярно писмо на руската окупационна администрация от 11 септември 1878 година.[9] Впоследствие народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският – Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Северна Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.

В развоя на новобългарския книжовен език се различават три главни периода:

Следният пример показва текст на българска печатна Библия от края на XIX в., в която наблюдаваме официалния Следосвобожденчески правопис, при който са отпаднали букви от средновековния старобългарски като ѿ, ѥ, ѱ, ѯ, а пък ѧ, ѩ вече са преминали в „я“ по руски образец. Този правопис обаче все още съдържа і, ѳ, старобългарските ѣ, ѫ, ѭ, както и отпадналия впоследствие пълен и непълен член в женския род (-та/-тѫ):[11]

...И пристигнѫ въ Дервіѭ и Листрѫ; и ето, имаше тамо нѣкой ученикъ на име Тимоѳей, сынъ на нѣкоѭ си женѫ Еврейкѫ повѣрвалѫ, а баща му бѣ Еллинъ; Който ученикъ бѣше свидѣтелствованъ отъ братія-та въ...

Особености

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Счита се, че те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област).

През петвековното османско владичество чрез османския турски навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр. шише, диван, хамам, турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на промишлеността и науката в българския технически език навлизат много немски думи (бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80-те години на XX век – английски, основно в областта на компютърните науки и информационните технологии (един от последните примери, влязъл най-напред в разговорна употреба, е „флашка“).

Разпространение

Българският език е най-разпространен в България. Той също се говори и в Българското землище в близост до България – на Балканския полуостров и в Мала Азия. Българският език също е разпространен, там където има българи в други държави. Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ 57 016 жители на страната говорят на български език (за 2006 – 2008 г.).[12] Според същия източник 21 129 от тези хора не говорят английски много добре.

Bulgarian dialect map-yus
Разпространение на българския език и неговите диалекти
Bgmap yat
Карта на ятовата граница, която определя изговора на старобългарския ят (ѣ) като е или я. На тази основа става и деленето на българските диалекти на западни и източни.

Български диалекти

Признакът, въз основа на който българските диалекти се разделят на два вида – западни и източни, е ятовата граница. Тя се обособява в зависимост от това дали застъпник на старобългарската гласна ѣ е я (източни), или е (западни).[13]

Бесарабският български, езикът на бесарабските българи, е запазил някои архаични думи и има още няколко разлики със съвременния български език.

Езикови норми

Понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската българска книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската българска книжовна норма.[14]

Фонетична система

Гласни звукове

Bulgarian vowel chart2
Гласните в българския език (според някои изследователи).

В съвременния български език гласните фонеми са 8 – включително потъмнените /ɐ/ и /o/[15]. Те се изписват с помощта на буквите а, ъ, о, у, е, и, като всички те представляват устнени гласни. В съвременния български език отдавна няма носови гласни, макар че буквата Ѫ (голям юс, голяма носовка), изразяваща в миналото звука /он/, /ън/, отпада от азбуката едва през 1945 г. Така например до реформата през 1945 г. вместо бъда се е пишело бѫда, чието произношение е било едно и също.

Буквите я и ю обозначават комбинации от по два звука (съответно ѝ+а/ɐ/ъ и ѝ+у/о) или, когато са след съгласна, омекотяването на предходната съгласна и гласен звук съответно а/ɐ/ъ или у/о. Присъщата ударена форма на звука „ъ“ [ɤ̞] отличава българския от останалите славянски езици, където този звук не присъства. Гласните звуковете а, ъ, о, у подлежат на потъмняване (редукция).

Буква Звук Бележка Примери
Под ударение Неударена форма Членна морфема или окончание
а ɑ[16] В неударена форма се редуцира до /ʌ/ (потъмняване), а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася /ɤ̞/ жена̀ /ʒɛˈnɑ/, вода̀ /voˈdɑ/ ста̀вам /ˈstɑvʌm/ бра̀ва /ˈbrɑvʌ/

мъжа̀ /mɐˈʒɤ̞/
чета̀ /ʧɛˈtɤ̞/

е ɛ зѐле /ˈzɛlɛ/ пѐсен /ˈpɛsɛn/
и i син /ˈsin/ ѝстина /ˈistinɐ/
о ɔ В неударена форма се редуцира до /o/ ко̀тка /ˈkɔtkɐ/ боза̀ /boˈza/
у u В неударена форма се редуцира до /o/ сту̀д /ˈstut/ уста̀ /oˈsta/
ъ ɤ̞ В неударена форма се редуцира до /ɐ/ ъ̀гъл /ˈɤ̞gɐl/ ка̀мък /ˈkamɐk/
ю ju, ʲu Йотувано или омекотяващо /u/. В началото на сричка /ju/, в останалите случаи /u/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до /jo/ или /ʲo/ ю̀жен /ˈjuʒɛn/

дю̀ля /dʲˈulʲa/

ютѝя /joˈtija/

кюфтѐ /kʲoftˈɛ/

господа̀рю /gospoˈdarjo/
я ja, ʲa Йотувано или омекотяващо /a/. В началото на сричка /ja/, в останалите случаи /a/ с омекотяване на предходната съгласна. В неударена форма се редуцира до /jɐ/ или /ʲɐ/, а в членна морфема и в някои глаголни окончания се произнася /jɤ̞/ или /ʲɤ̞/ я̀то /ˈjato/

бя̀л /ˈbʲal/

ярѐм /jɐrˈɛm/

ба̀мя /ˈbamʲɐ/

деня̀т /dɛˈnjɤ̞t/

вървя̀ /vɐrˈvjɤ̞/

Предни Средни Задни
Тесни и /i/ у /u/
Полушироки е /ɛ/ ъ /ɤ̞/, /ɤ/ о /ɔ/, /o/
Широки а /a/, /ɐ/

Съгласни фонеми

Двубърнени Устнено-зъбни Зъбни/
Венечни
Зад-венечни Небни Заднонебни
Носови твърди м /m/ н /n/
меки мь /mʲ/ нь /ɲ/
Преградни твърди п /p/ б /b/ т /t/ д /d/ к /k/ г /ɡ/
меки пь /pʲ/ бь /bʲ/ ть /tʲ/ дь /dʲ/ кь /kʲ/ гь /ɡʲ/
Преградно-проходни твърди ц /t͡s/ дз /d͡z/ ч /t͡ʃ/ дж /d͡ʒ/
меки ць /t͡sʲ/
Проходни твърди ф /f/ в /v/ с /s/ з /z/ ш /ʃ/ ж /ʒ/ х /x/
меки фь /fʲ/ вь /vʲ/ сь /sʲ/ зь /zʲ/
Трептящи твърди р /r/
меки рь /rʲ/
Полугласни меки й /j/
Странични твърди л, /l/, /ɫ/
меки ль /ʎ/

Азбука и правописни реформи

Bulgarian cursive alphabet
Вариант на българската ръкописна азбука

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. св. Кирил и Методий през 60-те години на IX век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Някои букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.

През XIX век Българското книжовно дружество утвърждава Дриновския правопис. След Освобождението той е кодифициран с някои корекции в нормата, известна като Иванчевски правопис с българската азбука от 32 букви. В 1921 – 1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият Омарчевски правопис, много сходен с правописа, въведен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от власт предишният правопис е възстановен. След Деветосептемврийския преврат е наложена комунистическата правописна реформа от 1945 г., която е в сила и днес. От азбуката са премахнати буквите Ѣ (е-двойно) (е/я [æː]) и Ѫ (голям юс) (ънн [ɔ̃]).

Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи – на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата например позволява надписите по пътните знаци в България да бъдат изписвани и на латиница[17] и затова почти всички те се изписват и на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.

Съвременната българска кирилица има 30 букви:

А а
/a/
Б б
/b/
В в
/v/
Г г
/g/
Д д
/d/
Е е
/ɛ/
Ж ж
/ʒ/
З з
/z/
И и
/i/
Й ѝ
/j/
К к
/k/
Л л
/l/
М м
/m/
Н н
/n/
О о
/ɔ/
П п
/p/
Р р
/r/
С с
/s/
Т т
/t/
У у
/u/
Ф ф
/f/
Х х
/x/
Ц ц
/ʦ/
Ч ч
/tʃ/
Ш ш
/ʃ/
Щ щ
/ʃt/
Ъ ъ
/ɤ/, /ə/
Ь ь
/ʲ/
Ю ю
/ju/
Я я
/ja/
(съкратен вариант по отношение на произношението, вижте Фонология за по-пълен обзор на звуците)

При предаване на чужди собствени имена на кирилица правилото е те да се транскрибират на български фонетично (освен утвърдените вече имена), доколкото това е възможно и не е в конфликт с някои от правилата за правопис в българския език (като например правилото ь да се пише само пред о). Звуци, несъществуващи в българския език, като [ø], [y] и други, се предават на кирилица чрез букви или комбинации от букви, означаващи близки звуци, в случая ьо, ю (пример: Гьоте за Goethe [gøte]).

Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма на българския език се ползва латиницата, основана на хърватската редакция, а в Северна Македония се използва македонската кирилица.

Граматика

Морфология

Съществително име

Скланянето (флексията) на съществителните имена почти изцяло е изчезнала, затова днес се наблюдават остатъци от падежни форми. С преминаването си от синтетичен към аналитичен строеж езикът е установил един общ падеж (casus generalis), който най-често е наследник на именителния падеж (номинатив).

При съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя пълен член, а във винителен падеж – кратък член.

Това изкуствено разграничение всъщност е много удобно за прилагане на правилото за пълен и кратък определителен член. Когато съществителното (или прилагателното) се намира в именителен падеж (номинатив), то е вършител на действието и отговаря на въпроса „Кой?“, а когато се намира във винителен падеж (акузатив), тогава отговаря на въпроса „Кого?“. Пример:

Мъжът вдигна масата и я захвърли в края на стаята.
Иван помоли мъжа да се отдръпне.
мъж (м.р.) котка (ж.р.)
Именителен [„Кой?“] мъжът котката
Винителен [„Кого?“] мъжа котката
Дателен [„Кому?“, „На кого?“] на мъжа, мъжу (остар. или диал.) на котката
Родителен [„Чий?“] на мъжа на котката
Звателен мъжо котко или котке

Звателният падеж в българския език продължава да съществува и има много широка употреба – както в разговорната реч, така и в художествената литература и народното творчество. Формите „брате“, „земьо“, „майко“, „либе“, „душо“ са форми в звателен падеж.

В българския език има три граматически рода: мъжки, женски и среден. Родът на съществителното име до голяма степен може да бъде установено по окончанието. Тези от мъжки род обикновено окончават на съгласна (нулево окончание, zero ending): например мъж [mɤʃ], син [sin], град [grat]. Тези от женски род обикновено окончават на или : например жена [ʒɛˈna], дъщеря [dɐʃtɛrˈja], улица [ˈulitsɐ]. Съществителните, завършващи на или , почти винаги са от среден род: например дете [dɛtɛ] и езеро [ˈɛzɛro], като в редки случаи думи, окончаващи на , или , са от среден род (обикновено заемки): цунами [tsoˈnami], табу [tɐˈbu], меню [mɛˈnju].

Числително име

Числителното име е дума, с която се означава броят на обектите от дадено множество или поредното място на даден обект в редица обекти от същия клас. Числителните имена се употребяват обикновено заедно с изброими съществителни имена. Според значението си се поделят на бройни (едно, две, три и т.н.) и редни (първи, втори, трети и т.н.), а според състава – на прости (две, три), сложни (петнадесет, двадесет) и съставни (триста петдесет и осем). Особени числителни имена са дробните числителни (една втора, две трети, три пети, половина, третина, четвъртина и др). Ясно е, че всяко дробно числително се състои всъщност от две числителни, следователно е съставно – в числителя стои бройно, а в знаменателя редно. С разговорен стилистичен оттенък са: половина, половин, половинка; третина, третинка; четвърт, четвъртина, четвъртинка. Стотинка пък е субстантивирано дробно числително име, което означава от лева.

Местоимения

Глагол

Настоящото представя спрежение в горепосочените 9 времена на глагола „чета“ (в 1 лице, единствено число, изявително наклонение).

Времена Глагол от несвършен вид Глагол от свършен вид Вторичен несвършен глагол
Сегашно време чета прочета прочитам
Минало свършено време четох прочетох прочитах
Минало несвършено време четях прочетях прочитах
Минало неопределено време съм чел съм прочел съм прочитал
Минало предварително време бях чел бях прочел бях прочитал
Бъдеще време ще чета ще прочета ще прочитам
Бъдеще време в миналото щях да чета щях да прочета щях да прочитам
Бъдеще предварително време ще съм чел ще съм прочел ще съм прочитал
Бъдеще предварително време в миналото щях да съм чел щях да съм прочел щях да съм прочитал

Спомагателните глаголи в българския език са съм и ща. Съм произлиза от формата за 1 л. ед. ч. на старобългарския глагол бъıти.

Частица

Частиците са служебни думи без граматическа форма и без ясен словообразувателен строеж, поради което на много от тях произходът е мъгляв и неясен. Все пак има и такива, чиито корени са известни. Така например се и си водят началото си от възвратното местоимение се, си; частицата дали е образувана от частиците да и ли; частицата де е същевременно компонент на частицата недей и е във връзка със старобългарския глагол дєѣти; частицата ще, с която се образува формата за бъдеще време на глагола, произхожда от старобългарския глагол хотѣти – хощѫ; частицата би произхожда от старобългарския глагол бъıти.

В българската морфология се различават три вида частици: такива, които видоизменят или променят смислово-синтактичното съдържание на изречението или на отделни думи в него; такива, с които се образуват граматични форми; такива, с чиято помощ се образуват нови думи.

Често грешен е правописът на частиците по- и най-, които се пишат разделно, когато се отнасят до глаголи и съществителни имена (пó обичам, най умея, пó майстор, пó на изток) и полуслято с думите, към които се отнасят (по-хубав, най-добър).

Синтаксис

Синтактическите отношения на думите в българското изречение поради аналитичния характер на българския език не всякога се изразяват чрез формите, присъщи на другите славянски езици със запазена падежна система. Типични за българския са някои предложни конструкции, да-изречения, сказуемно определение след преходни глаголи, словоредни особености и пр.

Несъмнено изречението е главният обект на изучаване от синтактичната наука. Изречението в българския език се характеризира с четири главни структурно-граматически признака: предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност. По състав и по граматическа структура изреченията биват прости и сложни. Простото съдържа едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда, например: В безбрежните снежни полета потъват нивя и села (Б. Овесянин). Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения и образува граматическо, смислово, и интонационно единство. Разликата между прости и сложни изречения има структурен характер. Простото се изгражда само около един предикативен център, а сложното около два или повече. Глаголните времена в сложното изречение са обикновено в съотношение с глаголното време на главното изречение в сложното съставно изречение или във взаимно съотношение и съответствие в сложното съчинено изречение.

Пунктуация

Лексикология

Речников състав на езика

Съвременният български език притежава около 200 000 думи.[18] Домашната лексика се състои от праславянски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словесно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски[19] и руски произход.

С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним – Хърсово, и др.

Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и османския език. От османския, освен турски, навлизат и доста персийски и арабски думи (диван, тефтер, хамал, пазар, душман, мегдан). От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език, като неговото влияние се засилва особено по време на Комунистическа България. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С индустриализацията навлизат и много технически термини от френския (асансьор, монтьор) и немския (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много англицизми (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).

Съвременна българска фразеология

Фразеологическите (устойчивите) словосъчетания са несвободни и не се създават в потока на речта, а се употребяват като неразчленена синтактическа цялост, която е готова фразеологическа единица. Това означава, че цялостното значение на фразеологическата структура не се извежда от значенията на отделните думи, а от общото им взаимодействие, в което пораждат семантичната цялостност.

Например, да вземем следното изречение: „Избягалият конник вдигна на крак турците в цялата каза“ (П. Спасов). Под „вдигна на крак“ в никакъв случай не се разбира буквалният смисъл, който е физическото повдигане на крака, а фразеологическият смисъл от взаимодействието на думите в словосъчетанието. Последното може да бъде изравнено по смисъл със съответна единствена дума: в случая подходяща е мобилизирам. Първото значение е „привеждам в бойна готовност, мобилизирам“, а второто – „подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие“.[20]

Фразеологическа единица, която по своя семантичен и синтактичен строеж отразява редки и специфични особености, се нарича идиом. Много често са непреводими на други езици: бие на очи – „прави впечатление“, от кол и въже – „отвсякъде“, от игла до конец – „от край до край“.

Според лексикалния им строеж фразеологизмите биват разделяни на фразеологизирани изречения (преди всичко пословици и поговорки – Блага реч железни врати отваря.) и фразеологически съчетания (на вятъра, на вересия). Според семантичния им строеж биват фразеологически сраствания, фразеологически единства и фразеологически съчетания.[21]

Източници на българската фразеология са народното творчество, като едни от тях са с диалектен белег, а други са общонародни, публицистиката, народните пословици, народните приказки, професионалните изрази, чужда фразеология и словосъчетания с международна употреба (ахилесова пета), християнството.

Юридически статут

Според Конституцията на Република България

Според Конституцията на Република България официалният език в републиката е българският[22] и „изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“.[23] Конституцията позволява гражданите, за които българският език не е майчин, да изучават и ползват и своя език, в допълнение към българския.[24] Конституцията дава право чрез закони да се определят случаи, в които се използва само официалният език, т.е. българският език.[25][26]

Празници, посветени на българския език

Източници

  1. Bulgarian language. // The Columbia Encyclopedia, 6th ed.. Columbia University Press.
  2. The Bulgarian Language in the European Information Society. // Springer Science+Business Media.
  3. Strazny, Philipp. Encyclopedia of Linguistics: M-Z. 1. Fitzroy Dearborn, 2005. ISBN 1579583911. с. 958.
  4. Britannica Concise Encyclopedia. Encyclopaedia Britannica, 2008.
  5. Detrez, Raymond. Historical Dictionary of Bulgaria. Rowman & Littlefield. ISBN 9781442241800. (на немски)
  6. Надписът на Чъргобиля Мостич, 10 век
  7. Историческа граматика на българския език: учебник за учителските институти, Кирил Мирчев, „Народна просвета“, 1955 г., с. 30
  8. Употреби на лексемата „един“ в Тихонравовския дамаскин (в съпоставка със съвременния български език), Десислава Йорданова Тодорова, БФ на СУ
  9. Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). София, Изток-Запад, 2010. ISBN 978-954-321-682-6. с. 42.
  10. Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.
  11. БИБЛІЯ, XIX в., ДѢЯНІЯ-ТА НА АПОСТОЛЫ-ТѢ, Глава 16:1, 2, 3.
  12. Езикова употреба, Бюро за преброяване на населението на САЩ, секция Подробен език, говорен вкъщи и възможност за говорене на английски език за населението над 5-годишна възраст по щат 2006 – 2008 г., име на файл Подробни таблици
  13. Институт за българския език при БАН. Карта на диалектната делитба на българския език
  14. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.
  15. Това становище не се споделя от всички езиковеди, които изучават българския език. Според някои гласните фонеми са 6, а потъмнените /ɐ/ и /o/ представляват вариантни алофони съответно на /a/ (или ɤ̞) и /ɔ/ (или /u/). Освен това статусът на звуците /j/ и /ʲ/, както и на разликите между /ɤ̞/ и /ɤ/, не е добре изследван по отношение на предполагаемото им присъствие в българския език; самите явления потъмняване и редуциране (редукция) също се тълкуват по различен начин от различните езиковеди, които изучават българския език.
  16. Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София isbn = 954-584-235-0, Абагар, 1998. с. 29.
  17. „Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата“, Чл. 39. (3), kat.mvr.bg
  18. Това твърдение не е подкрепено с доказателства. Според неофициални данни в съвременния български език има поне над 10 000 000 думи.
  19. „Черковнославянският“ език се счита от много езиковеди за вариант на старобългарския (или на среднобългарския) език, който е запазил някои традиционно архаични лексикални и синтактични единици и фонологически особености.
  20. Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.
  21. Това условно деление на фразеологизмите на подкатегории (според това дали са фразеологизирани изречения или фразеологически съчетания) е спорно и не се поддържа от всички изследователи на българския език.
  22. Конституция на Р. България, Глава първа, чл. 3. – „Официалният език в републиката е българският.“
  23. Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 1.
  24. Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 2. – „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език.“
  25. Конституция на Р. България, Глава втора, чл. 36., ал. 3. – „Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.“
  26. Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.

Вижте също

Уикикниги

Закони и наредби в Уикиизточник

Външни препратки

.бг

.бг е одобрен интернационализиран домейн от първо ниво за България . Предложен двукратно от български организации, той е бил предходно отхвърлян от ICANN, организацията, отговорна за управлението на DNS. В ASCII името на домейна би се кодирало като xn--90ae.

Предложение за създаване на интернационализиран домейн от първо ниво .бг, транслитерация на съществуващия домейн от първо ниво за България .bg, е изпратено до ICANN на 24 октомври 2007 година от Сдружение „Унинет“. На 23 юни 2008 година официална заявка е подадена и от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. На 18 май 2010 година ICANN официално отхвърля предложението, поради визуалното сходство на името на домейна с това на съществуващия домейн .br.Въпреки отказа на ICANN, българското правителство прави второ предложение за създаване на домейна, с аргумента, че тази форма е най-разпознаваема сред българските потребители. Втората заявка е отхвърлена през март 2011 година по същите съображения.През октомври 2014 г., след промяна в правилата за регистрация в процедурата, с която България кандидатства, ICANN отменя първоначалното решение и домейнът „.бг“ получава одобрение.На 5 март 2016 г. ICANN добавя домейна „.бг (.xn--90ae)“ към системата за домейни от първо ниво.На 25 юни 2016 Съветът на директорите на ICANN делегира домейна на Имена.БГ АД От 12 юли 2016 г. първото име изцяло на кирилица е достъпно в Интернет на адрес www.имена.бг.

BTV Lady

bTV Lady (произнася се „Би-Ти-Ви Лейди“) е български телевизионен канал, насочен към дамската аудитория. Kаналът е част от bTV Media Group, собственост на американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises).

Излъчват се предавания като „Шоуто на доктор Оз“, „Шоуто на Нейт Бъркърс“ и „Шоуто на Виктория Сикрет“. Част от програмната схема на канала са риалити и токшоу програми, турски и латиноамерикански теленовели, програми за здраве, красота, грижа за дома, семейството и градината, американски сериали и романтични филми. От март 2012 се подновява и предаването Часът на мама, което до преди години се е излъчвало по bTV. Каналът излъчва и повторения на някои предавания на bTV – Кухнята на Звездев, Преди обед, Модерно, Глобусът, Духът на здравето, а от септември 2012 и на българския сериал Къде е Маги?.

През март 2012 телевизията излъчва наградите „Грами“ и Американски музикални награди. От 2013 излъчва и конкурсът „Мис Вселена“.

От 7 октомври 2012 преминава в излъчване с формат на картината 16:9 SD. От 1 януари 2016 г. bTV Lady се излъчва в платената онлайн платформата на bTV Media Group – VOYO, в HD качество, и от 6 юли 2018 г. – в мрежата на VIVACOM в HD качество.

От 1 октомври 2013 г. до 27 май 2014 г. каналът излъчва и ефирно на MUX 2, като програмата му е с 1 час назад.

БНТ 1

БНТ 1 е първата национална обществена телевизионна програма в България. Излъчва актуални предавания, свързани с обществеността, филми, сериали, български и чужди продукции, спортни събития от Лига Европа, Зимни спортове, Световно първенство по футбол.

Българоезична Уикипедия

Българоезичната Уикипедия е разновидност на Уикипедия на български език, започната на 6 декември 2003 г. Първата статия е Григориански календар в превод от френски език, като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език.

Към юли 2013 г. по брой статии тя е на 36-о място от 285 уикипедии на различни езици. Към 15 октомври 2019 г. същата има 256 564 статии. Последните статии, по които се работи, се виждат от препратката Последни промени на менюто вляво на всяка страница.

Българска филология

Българска филология е научна (филологическа) област, която изучава езика, текстологията, литературата, обичаите, традициите, духовната култура на българите.Тя е клон на славянската филология и – в по-широк прав – на славистиката – науката за славянските езици и културата на славянските народи.

Български език в Украйна

Българският език е сред най–разпространените езици в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. той е роден език за 134 396 души, което прави 0.27 % от населението на страната и се нарежда на 7–мо място. 64,2 % от записаните на преброяването като българи посочват за свой роден език – български.

Диема

Диема (изписван от юни 2016 г. от собствениците си като DIEMA, а в предишни периоди като Диема или Diema) е български телевизионен канал, насочен към мъжката аудитория, част от Нова Броудкастинг Груп, от март 2019 г. собственост на Адванс медиа груп. Излъчва екшън филми, сериали, документални продукции, еротичен телепазар, а заедно с Нова Спорт, Диема Спорт и Диема Спорт 2 излъчва спортни събития като Английска висша лига, домакинските срещи на Национален отбор по футбол на Англия, ФА Къп, Първа професионална футболна лига, Купа на България, Лига 1 и други.

Диема Фемили

Диема Фемили (изписван официално от юни 2016 г. DIEMA FAMILY) е български телевизионен канал, насочен към дамската аудитория, част от Нова Броудкастинг Груп, от март 2019 г. собственост на Адванс медиа груп.. Телевизията стартира на 1 август 1999 г. под името Александра ТВ основно като филмов канал. На 3 юли 2006 година каналът става част от Диема Вижън и сменя името си на Диема Фемили, ориентирайки се към семейната аудитория. През 2007 година каналът става част от групата на NOVA, като започва излъчването и на романтични теленовели. На 12 септември 2011 каналът променя визуалната си опаковка и лого, като отново се преориентира към дамската аудитория. В програмата на канала се излъчват основно латиноамерикански, турски и индийски сериали, както и романтични филми. На 8 април 2019 г. каналът отново променя визуалната опаковка и логото.

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (на френски: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура. Книгата представлява статистика на населението на трите вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие от 1873 година. Изработена е от Методий Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор (1877 г.).Книгата излиза като реакция на труда на Александър Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване), в който има големи неточности и фалшификации, целящи да се увеличи броят на гърците в империята.

В книгата за първи път се дават подробни сведения за населението в трите вилаета по селища и по етническа принадлежност.

В 1995 година книгата е издадена на български език от Македонския научен институт под името „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ с паралелен оригинален текст на френски и добавен предговор на български, английски и руски. В изданието от 1995 година са включени две от трите приложения в оригиналната книга – полемиката със Синве и описанието на Пловдивска епархия. Третото – изложението за Македония в древността, не е включено.

Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е научен институт в Българската академия на науките. От 2004 година носи името на проф. Любомир Андрейчин.

Занимава се с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика.

В института се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и други. Той е един от най-старите институти на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 година, когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН.

Състои се от 11 секции и информационен център с библиотека:

Секция за съвременен български език

Секция за българска лексикология и лексикография

Секция по терминология и терминография

Секция по компютърна лингвистика

Секция за история на българския език

Секция за българска диалектология и лингвистична география

Секция за българска етимология

Секция „Приложна ономастика“

Секция за съпоставително изследване на българския език с други езици

Секция за етнолингвистика

Секция за общо и приложно езикознаниеИБЕ издава 2 научни списания, в които се публикуват изследвания в областта на лингвистиката – „Български език“ и „Балканско езикознание“. Информационният център към института изготвя библиография на публикуваните в българската периодика научни трудове в областта на лингвистиката.

Институтът е разположен в блок 17 в академичното градче в кв. „Гео Милев“, София. В същата сграда се помещават и Институтът за литература и Институтът по история.

Македония. Етнография и статистика

„Македония. Етнография и статистика“ е книга, отпечатана на български език в 1900 година в София, която представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област Македония, която по това време е под османска власт. Автор на книгата е видният български географ и политик Васил Кънчов, а издател е Българското книжовно дружество. Книгата е преведена и на френски език от Леон Ламуш.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език, е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е Macedonian. Под натиск от страна на Гърция Съветът на Европа е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието Macedonian (Slav), но поради широка обществена мобилизация в републиката това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието Macedonian language. Друго, понякога срещано, наименование е FYR Macedonian, макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което Северна Македония членува в ООН, а именно the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония), което неофициално се съкращава като FYROM.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Моята библиотека

Моята библиотека, наречена още „Читанка“, е българска електронна уеб библиотека за книги, издадени на български език.Проектът за създаването на библиотеката е от края на 2005 г. Той има за цел да осигури на българските граждани достъп до литература на български език от всяка точка на света чрез интернет връзка. Сайтът помага и на незрящите българи да прочетат (слушат) издадените книги. С образователна цел са оформени списъци на четивата, свързани с учебните програми по български език и литература в системата на МОН.За основа за създаването на библиотечния фонд стават електронните библиотеки на Александър Минковски и на Мандор. Развитието им се извършва от немного широк кръг доброволци, които сканират, обработват, проверяват текста за грешки и подготвят за публикуване отделните книги. Работата си извършват самостоятелно или в съдействие с други доброволци.

Събраната техника и поддръжката ѝ на сървърите на уебсайта се извършва на доброволни начала и с участието на спонсори.Използването на библиотеката е свободно и не се заплаща от потребителите.

Публикуваните материали са авторска собственост на създателите им – писатели, поети, илюстратори, издатели и др. Сайтът „Моята библиотека“ не допуска публикуване на издания преди да са изминали най-малко 5 календарни години от годината на първото им издаване в България. Търси се връзка с всички живи български автори за получаване на изрично разрешение да се публикуват творбите им.Книгите са във файловите формати fb2.zip, epub, txt.zip и sfb.zip.

Наука и изкуство

„Наука и изкуство“ е българско издателство, специализирано в издаване на речници, енциклопедии, граматики и преводна литература в областта на психологията. Основано е през 1948 г. Издава нови български и двуезични речници, учебни помагала за обучението по български език.

Нова телевизия

Нова телевизия, изписвана от юни 2016 г. като NOVA, а в предишни периоди като НТВ, Nova Television и NTV, е българска частна национална телевизия, част от Нова Броудкастинг Груп. До 2019 г. е собственост на шведската медийна корпорация Modern Times Group (MTG). На 22 март 2019 г., след решение на КЗК , медията е продадена на „Адванс медиа груп“ ЕАД, която е част от холдинга на братята Георги и Кирил Домусчиеви „Адванс пропъртис“ ООД.

Провинция

Провинция е дума с латински произход, означаваща Страна, вън от Италия, покорена от римляните чрез война.Територията на дадена страна, намираща се извън столицата. Понятието възниква в древната Римска империя, където под провинция са се разбирали обширни територии (които отговарят приблизително на съвременни държави) на държавата, управлявани от местни управители и притежаващи главни градове (в съвременния смисъл за римските административни единици по-подходящо е понятието колония или щат).

С думата провинция в съвременния български език се означават и федералните единици (Länder) на Германия и провинциите на Канада, Китай, както и административните единици на държави с романско културно наследство. За останалите държави за назоваване на подобни структури се употребяват местните понятия - съюзни републики (Русия, Чехословакия, Югославия), щати (САЩ) и др. Провинциите обикновено имат органи на самоуправление - парламент, правителство, собствени полицейски сили, могат да формират собствена данъчна, имиграционна и образователна политика, както и да участват чрез свои териториални представители (обикновено сенатори) във висшите органи на властта на федерацията.

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им - славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.

Разпределение на славянските езици:

Индоевропейски езици

Праславянски език

Западнославянски езици

Лехитска група

Полабски език †

Поморянски (Померански) езици

Кашубски език

Словински език †

Полски език

'Силезийски език'

Лужишка група

Долнолужишки език

Горнолужишки език

Чехо-словашка група

Чешки език

Словашки език

Южнославянски езици

Източна група (според българската класификация и като част от т.нар. балкански езиков съюз: „българска група“)

Старобългарски език †; Църковнославянски език †

Български език (Новобългарски език):

Съвременен български език (официален език в Република България) (развитие на новобългарския език след 1945 г.)

Македонски език (официален език в Република Македония) (македонска езикова норма от 1945 г.)

Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница) (писмена норма в Румъния)

Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“)

Словенски език

Сърбохърватски език

Сръбски език

Черногорски език

Хърватски език

Босненски език

Източнославянски езици

Кривички език †

Староруски език †

Древноновгородски език † (всъщност – диалект на Староруския език)

Руски език

Старобелоруски/староукраински (наричан Рутенски)

Беларуски език

Украински език

Русински езикОзначения:

† – отмрели езици или езици, запазени само в литургична или миноритарна форма.

в италик – група oт близки езици (и/или диалекти), които могат да се разглеждат в единство, като език

Херцог

Херцог (произлизащо от латински: dux – „лидер“) – наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи. Жена херцог, или съпругата на херцога, се нарича херцогиня.

Художник

За българското двумесечно списание, излизало в София от 1905 до 1909 година вижте Художник (1905 – 1909).

За село Зограф в Област Добрич вижте Зограф (село).

Художник е деятел на изкуството, който се занимава с изобразително изкуство, а в икономически план това е професия, осигуряваща доход посредством гореописаните действия.

Думата художник е заимствана от старославянското хѫдогъ – „опитен, сръчен“, произлизащо от готското handags – „сръчен, изкусен“, производно на handus – „ръка“. В този смисъл, от етимологическа гледна точка „художник“ в съвременния български език (както и в руския) означава майстор-живописец, но думата се използва и като по-общо определение за създатели на творби с естетически качества: скулптура, резба и др. В контекста на съвременното изкуство (където смесването на техники е често срещано) практиката в България е да се използва и думата артист (от лат. artist).

Липсата на производен глагол от съществителното „художник“ в българския, а и в други езици, води до известни трудности, когато трябва да се обозначи работенето с бои при създаване на картина като произведение на изкуството. „Рисувам“ означава всъщност „правя рисунка“, „скицирам“ (например с молив), а глаголът „боядисвам“ има в наше време различно значение („багря, покривам нещо с боя“). Тромавите изрази „турам бои“ (Cod. D. Slavo 39, Самоков, ок. 1836 – 1838), „полагам бои“ (20 век) не са добили гражданственост. Единствен що-годе точен вариант за изразяване на дейността на художника с глагол е книжовното „живописвам“.

Български език
История
Азбука
Българско езикознание
Форми на българския език
Литература
Източнославянски
Западнославянски
Южнославянски
Други
Следните езици имат статут на официални в
отделни райони, но не са официални езици за ЕС:

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.