България

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на България.
Република България
      
Девиз: Съединението прави силата
Национален химн: Мила родино
Наименование на местния жител: българин
Местоположение на България

Местоположение на България
География и население
Площ 110 993,6[1] km²
(на 101-во място)
Води 0,3%
Климат умерено-
континентален
Столица София
42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.7° с. ш. 23.333333° и. д.
Най-голям град София
Официален език български[2]
Население
(пребр., 2018)
7 000 039(НСИ)
(на 104-то място)
Гъстота на нас. 65,5 души/km²
(на 155-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Румен Радев
Министър-председател Бойко Борисов
Организации ЕС, НАТО, ОЧИС, ОССЕ, ООН, Антарктически договор, Съвет на Европа
История
Основаване 681 г.
Първо царство 6811018 г.
Второ царство 11851396 г.
Tрета държава от 1878 г.
Влизане в ЕС 1 януари 2007 г.
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $162,318 млрд. [3]
(на 76-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $23 155 [3]
(60-о място)
БВП (ном., 2018) Повишение $64,963 млрд. [3]
(на 81-во място)
БВП на човек (ном.) Повишение $9267 [3]
(73-о място)
ИЧР (2017) Повишение 0,813[4] (много висок)
(51-во)
Коеф. на Джини (2018) Понижение 39,6 [5] (среден)
Прод. на живота 74,70 години[6]
(2017)
(120-то)
Валута Лев (BGN)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Лятно време  (UTC+3)
Код по ISO BGR
Интернет домейн .бг, .bg
Телефонен код +359

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Северна Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11 и 16 място съответно по площ и по население в Европейския съюз.[7][8]

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита.[9] Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековото османско владичество с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. През 1946 г. монархията е заменена с народна република от съветски тип, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а през 2007 г. – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.[10]

География

България се намира в югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и на брега на Черно море. Общо 1808 километра сухопътни граници се делят с Гърция и Турция на юг, Северна Македония и Сърбия на запад, и Румъния на север. На изток се намира 354-километровата черноморска брегова ивица.[11] България е с обща площ от 110 994 km2, което я прави 105-тата по големина страна в света.[12][13]

Гледката от село Рельово
Изглед към Рила и връх Мусала от Рельово

Страната обхваща части от отделните региони, известни в класическата епоха като Мизия, Тракия и Македония. Около 30% от територията са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%.[14][15] Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват Рила и Пирин, а по на изток са по-ниските, но по-обширни Родопи. В Рила се намира най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала, с височина 2925 м.[16] Старопланинската верига разделя страната наполовина, от запад на изток.[11] На север от нея се намира обширната Дунавска равнина, където главната река на България – Дунав, определя границата с Румъния, а на юг са разположени Горнотракийската низина и Софийската котловина.[11] Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части по черноморското крайбрежие, както и по Дунав на север. Странджа е най-високата планина в югоизточната част, а Добруджа е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения.[11]

Plakuder-Bulgaria-Winter
Розовата долина
Снежна зима в Плакудер (Видинско), и лято в Розовата долина

В България преобладава умерения климат. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.[17] През зимата, континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.[11] Валежите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.[17] Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в Трън, а най-високата – 45,2 °C в Садово.[18]

Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.[19] Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 km. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг.[11] Най-големите езера са Варненско, Бургаско, Атанасовско и Мандренско.[20]

България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми и природни ресурси.[21] Маришкият въглищен басейн е богат на лигнитни въглища, най-разпространеният тип в България, а запаси от кафяви въглища съществуват около Бобов дол и в Рила.[22] Западна Стара планина, особено около Средна гора и Челопеч, са богати на мед. Налични са и находища на манган, уран, олово, цинк, желязна руда, хром,[22] доломит, гипс, каолин, мрамор и кварцит.[21] Край Плевен са разработени и малки находища на петрол.[22]

Биоразнообразие и околна среда

Cervus elaphus Luc Viatour 3
Благородните елени са едни от най-разпространените едри бозайници в България

България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на палеарктическата екозона, най-обширната от осемте екозони на Земята. Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период, вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от терциера.[23]

Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида бозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.[24] Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити.[23] Розата, пренесена в България от Персия през 17 век, е символ на България.[25] Някои от най-разпространените животни в България са благородния елен (25 910 индивида), сърната (над 106 000), дивата свиня (88 948). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката, царският орел, тибетският як и зубърът са значително по-редки.[20]

Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори.[26] На територията на България съществуват три национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата.[20] Към тях се прибавят и 114 орнитологично важни места, в които се срещат редки видове птици.[27] Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета.[20] Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.[28]

България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден диоксид, постигайки целите на протокола.[29] Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на въглищни електроцентрали,[30][31] а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените места и промишлеността.[32] Освен това България е единствената страна-членка на ЕС, в която не се рециклират битови отпадъци.[33]

История

Праистория и античност

Panagyurishte gold
Златен ритон, част от тракийското панагюрско съкровище, 4 до 3 век пр.н.е.

Праисторически култури в българските земи включват: неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6 до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитнатакултура Варна“ (5 хил. пр.н.е., вж. също Варненски некропол) и езерската култура от бронзовата епоха. Карановската култура пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.

Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са траките. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи.[34] Траките живели разделени на различни племена до около 500 г. пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство. Една част от тях е покорена за кратко от Александър Велики, а по-късно, около 1 век – от Римската империя. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и готите.

Първо българско царство (681 – 1018 г.)

През 632 г. със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат (668 – 685 г.) предприема поход срещу българите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.

Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта Загоре – става по време на управлението на наследника на Аспарух – Тервел, през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20 000 араби.

След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).

Bulgaria krum map pl
Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум

По времето на Крум (803 – 814 г.) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналия в криза Аварски хаганат. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на славянския.[35] България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.

Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs
България при цар Симеон Велики.

Княз Борис I (852 – 889 г.) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 – 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на северозапад – до р. Тиса обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от Плиска в Преслав.

При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Византийско владичество (1018 – 1185 г.)

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040 – 1041 г.) и на Петър III и Георги Войтех (1072 г.). След загубата в битката при Манцикерт във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Сърбия Стефан Неманя. През пролетта на 1185 г. братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на Второто българско царство.

Второ българско царство (1185 – 1396 г.)

Campaigns of Ivan Assen II
България при управлението на Иван Асен II (1218 – 1241 г.)

Втората българска държава (1185 – 1396), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 1218-41 г. започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Йоан Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. Цар Теодор Светослав (1300 – 1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на ЙоанАлександър: Търновското царство с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.

Османско владичество (1396 – 1878 г.)

Bulgarian women 1586
Рисунка на български жени, 1586 г.

По време на османското владичество, наричано от народа турско робство, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,[36] аристокрацията е елиминирана,[37] българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.[38]

15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.

През 18 век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.

Vasil Levski
Васил Левски – един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение.

Макар и първите училища в България – килийните, да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18 и 19 век. Паралелно с тях се появяват и взаимните училища и читалищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари/11 март 1870 г. султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх – Антим I, бива избран през 1872 г.

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 1878 г. възниква организирано национално освободително движение – Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 г. със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

Трета българска държава (1878 г. – досега)

Alexander-von-Battemberg
Княз Александър I Батенберг
Ferdinand of Bulgaria 2
Цар Фердинанд I

Последвалият Руско-турската война Берлински договор от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – Княжество България и Източна Румелия, които се обединяват през 1885 година. Новата българска държава получава либералнодемократично устройство с широки избирателни права и многопартийна система, но и значително влияние на монарха. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната Българска криза и кратката Сръбско-българска война. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайки иредентизма и особено Македонския въпрос в основна тема за българската политика от този период. През 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната Балканска война на Балканския съюз срещу Османската империя. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите Междусъюзническа (1913) и Първа световна война (1915) губи значителни територии.

Goering and Boris
Цар Борис III и Херман Гьоринг, 1935 г.

Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема Българския земеделски народен съюз, който през 1923 година е свален от власт с военен преврат. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след Голямата депресия и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар Борис III.[39] България използва международната обстановка в началото на Втората световна война и с Крайовската спогодба си връща по мирен път Южна Добруджа, но през 1941 година включва във Втората световна война на страната на Оста и окупира големи части от Югославия и Гърция. При навлизането в страната на съветски войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от Комунистическата партия, и до края на войната България воюва на страната на Съюзници във Съюзниците.

Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag
Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидерът на Монголската народна република Юмжагийн Цеденбал (ляво), 1971 г.

След кратък период на многопартийност до сключването на мир със западните Съюзници, след 1947 година в България се установява тоталитарен режим по съветски образец. Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери, а външната политика е изолационистка, като страната става един от най-лоялните участници в Съветския блок.[40] От 1956 година до края на комунистическия режим той се оглавява от Тодор Живков, който чрез умело маневриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити.[41] Периодът на политическа и социална стабилност при Живков[42] е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднения, чиято кулминация е започналата през 1987 година многогодишна финансова криза.[43]

При срива на европейските комунистически режими през 1989 година Живков подава оставка, а Българската комунистическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като този преходен период се характеризира с политическа нестабилност, отлагане на належащите стопански реформи и разрастване на корупцията и престъпността. Трайна финансова стабилизация е постигната в края на 90-те години със съдействието на Международния валутен фонд, през 2004 година икономиката достига предкризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член на НАТО, а през 2007 година се присъединява към Европейския съюз.

Държавно устройство

Символи и институции

National Assembly of Bulgaria Sofia TB
Сградата на Народното събрание в София.

Съгласно Конституцията от 1991 г. България е парламентарна република, с ясно изразено разделение на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна . Националните символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Републиката.

Българският парламент

Народното събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – Чл. 91). Сред тях са приемането на закони, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

Министерски съвет

Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява общественият ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.

Президентът на Републиката

Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на Въоръжените Сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, упражнявайки правото си на налагане на вето. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.

Административно деление

Области в България
Карта на областите в България.
От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-столица, област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, до 1987 г. страната е била разделена на 28 окръга, а от 1987 г. до 1999 г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г.

Въоръжени сили

Bulgarian paratrooper
Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза „Безмер“.

Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: Българската армия и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. [44]

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българският контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“). Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.

Население

Крива на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на ФАО. Пирамида на населението (2011 г.).
Крива на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на ФАО.
Пирамида на населението (2011 г.).

Населението на България е 7 050 034 души по оценка на НСИ към 31 декември 2017 година.[45] В градовете живеят 73,5% от общия брой на населението, като над 18%, или 1 325 429 души, са съсредоточени в столицата София. Други големи градове са Пловдив и Варна с по приблизително 345 000 жители, както и Бургас (209 000), Русе (161 000), Стара Загора (158 000), Плевен (121 000) и Сливен (120 000).[46] Българите са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, турците (8,8%) и циганите (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, евреи, румънци, както и хора, които не се самоопределят.[47] Българският език е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението. Турският е майчин на 9,1%, а циганският на 4,2%.[48]

Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.[49][50] След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.[49][51] Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.[52] Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след световната финансова криза от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.[53][54] Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.[55][56] Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под прага на бедността.[57] Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.[58] През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.[55] България е на едно от последните места в света по раждаемост,[59] а по смъртност се нарежда трета в света,[60] което предопределя бързо намаляване на населението.

Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ.[61][62] Българската здравна система преминава от безплатно държавно здравеопазване тип „Семашко“ към децентрализирана осигурителна система през 1990-те.[63] През 1999 г. се създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения.[64][63] Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче, болниците са хронично недофинансирани от касата.[65] Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите.[66] Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване.[61][67] От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.[68]

Sofia University (37536311404)
Ректоратът на Софийския университет

Образователната система е под надзора на Министерството на образованието и науката. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и 50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ).[69] От тях най-високо класираното ВУЗ е Софийски университет.[70] Качеството на българското образование обаче е ниско. Прекомерно големият брой висши училища и слабото финансиране са причина системата да изгражда некачествени кадри, поради което икономиката е неатрактивна за чуждестранни инвеститори.[71] Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано, или въобще не са обхванати от нея. Средната грамотност е 98,4%, но нивата на функционална неграмотност са високи (41,5%).[72][73]

България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено православното християнство. Като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяване 2011.[48] Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7,8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство 0,9% и римокатолицизъм 0,7%; 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.[48] В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.[74]

Икономика

Sofia at night
Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.

България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,[75] най-нисък БВП на глава от населението (6300 евро)[76][77] и най-ниска производителност на труда (46,7% от средни за ЕС 100%)[78][79] в Европейския съюз. Според Евростат през 2018 г. БВП на глава от населението (в ППС) е 50% от средния за Европейския съюз.[80]

Сектори

Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на туристите расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 г. Повечето туристи се насочват или към зимните курорти, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души. [81] За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.

От 2010 г. развитието на транспортна инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегията (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.[82]

В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях са автомагистрали, 2 975 km първокласни пътища, 4 035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли. [83] Дължината на всички жп линии е 4 032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538.9 хил. т. и 26 071.5 хил. п. [84][85]

Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са Германия (11,6%), Румъния (9,5%), Италия (8,7%), Турция (8,6%), Гърция (7,0%) и Белгия (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са Русия (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и Испания (5,3%).[86]

Култура

Madara-rider-Svik
Барелефът на Мадарския конник, национален символ.

Изобразително изкуство и архитектура

Древност и античност

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. – началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато в света[87][88]. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Средновековие и ренесанс

St. Theodor
Икона на Теодор Стратилат, преславска керамика.

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от Централна Азия и Близкият изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10 век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно.[89]

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Пантократорската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.

Българско възраждане

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Литература

BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped)
Иван Вазов – патриархът на българската литература.

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война – период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

Музика

Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13 – 14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. По време на турската гнет в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.

България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Ирина Чмихова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Паша Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

Наука и техника

България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математиката, физиката, информационни технологии, астрономията и медицината. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.[90]

Кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил ГендовБългаран е галант“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България.

Спорт

България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е футболът, но несъмнено след него веднага се нарежда волейболът. През 1994 българският национален отбор по футбол печели четвъртото място на Световното първенство в САЩ. Футболният отбор има и бронзов медал от олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн и сребърен медал от олимпийските игри през 1968 г. в Мексико. България има и световни постижения във волейбола, баскетбола, борбата, тениса, хандбала, спортната стрелба, хвърлянето на чук както и неподобреният към септември 2012 г. рекорд на скок височина на Стефка Костадинова, лека атлетика, художествена гимнастика и много други.

Столицата, София, се кандидатира за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу Албервил кандидатурата за игрите през 1992 г. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за игрите през 1994 г. от Лилехамер, като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за игрите през 2014 г. [91]

Обичаи

Bg-easter-eggs
Български великденски яйца.

Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Национална кухня

Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или консервирани зеленчуци, които се обработват едновременно с месото. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, червен и чер пипер, бахар, дафинов лист.

Вижте също

Бележки

  1. www.government.bg
  2. Конституция на Република България, чл. 3. // Parliament.bg. Посетен на 26 юни 2018.
  3. а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 8 май 2019.
  4. Human Development Indices and Indicators 2018 Statistical Update. // HDRO (Human Development Report Office) United Nations Development Programme. Посетен на 14 септември 2018.
  5. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 8 май 2019.
  6. The World Factbook. // CIA.gov. Central Intelligence Agency. Посетен на 16 януари 2019.
  7. Евростат: Територии
  8. Евростат: Населние. // Ec.europa.eu, 11 август 2016. Посетен на 26 юни 2018.
  9. Праистория на днешните български земи. // znam.bg. znam.bg, 2006. Посетен на 12 май 2016. (на български)
  10. Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF (PDF). // Посетен на 26 юни 2018.
  11. а б в г д е Library of Congress, 2006, p. 4
  12. Пенин, Румен. Природна география на България. Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 18.
  13. Countries ranked by area. // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 4 декември 2011.
  14. Topography
  15. Topography, Library of Congress.
  16. Мусала. // Българска енциклопедия А-Я. БАН, Труд, Сирма, 2002. ISBN 9548104083. OCLC 163361648. (на български)
  17. а б Climate
  18. Extreme temperature records worldwide. // MeteorologyClimate. Посетен на 17 април 2012.
  19. Дончев, Д.. География на България. София, ciela, 2004. ISBN 9546497177. с. 68. (на български)
  20. а б в г България 2018. // Национален статистически институт. Посетен на 9 юли 2018 г.
  21. а б Library of Congress, 2006, p. 5
  22. а б в Resource Base
  23. а б Характеристика на флората и растителността на България. // Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието. Посетен на 14 юни 2012.
  24. Български портал за биоразнообразието. // Министерство на околната среда и водите на България. Посетен на 14 юни 2012.
  25. Празник на розата в Казанлък. // Телевизия Туризъм. Посетен на 14 юни 2012.
  26. Bulgaria UNData, United Nations. // Статистическа база данни на ООН. Посетен на 23 юли 2018.
  27. Орнитологично важните места в България – основна характеристика и карти. // БДЗП/БърдЛайф Интернешънъл. Посетен на 14 юни 2012.
  28. Наказателна процедура срещу България за строителство в защитени територии. // Българска национална телевизия, 18 март 2012. Посетен на 14 юни 2012.
  29. Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report. // Novinite, 11 август 2009. Посетен на 14 юни 2012.
  30. High Air Pollution to Close Downtown Sofia. // Novinite, 14 януари 2008.
  31. Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe. // Novinite, 23 юни 2010. Посетен на 14 юни 2012.
  32. Bulgaria's quest to meet the environmental acquis. // European Stability Initiative, 10 декември 2008. Посетен на 14 юни 2012.
  33. Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes). // Евростат. Посетен на 14 юни 2012.
  34. Hoddinott, Ralph F. The Thracians. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X
  35. Л. Иванов. История на България в седем страници. София, 2007.
  36. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 9545284676, стр. 102.
  37. Bulgaria. // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 17 март 2010. The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
  38. Jireček, K. J.. Geschichte der Bulgaren. Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York: Olms 1977, 1876. ISBN 3-487-06408-1. (на немски)
  39. Кризите на 1930-те години, Библиотека на Конгреса. In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.
  40. Chervenkov and Stalinism in Bulgaria, Библиотека на Конгреса
  41. Todor Zhivkov – The longest serving authoritarian, The Sofia Echo, 3 април 2003 г.
  42. Bulgaria – THE ZHIVKOV ERA, Библиотека на Конгреса, 1992
  43. Chapter 3. The Economy, Библиотека на Конгреса.
  44. ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 – 2014, чл. 48, 50.
  45. Брошура на НСИ, 2018, p. 1
  46. НСИ преброяване, 2017
  47. НСИ преброяване, 2011, p. 4
  48. а б в НСИ преброяване, 2011, p. 5
  49. а б Население на България по години – преброявания. // Национален Статистически Институт.
  50. Завръщането на българите. // Deutsche Welle, 5 декември 2011. Посетен на 12 юни 2012.
  51. НСИ преброяване, 2011, p. 3
  52. Will EU Entry Shrink Bulgaria's Population Even More?. // Дойче веле, 26 декември 2006. Посетен на 11 август 2018. (на английски)
  53. Илчева, Мария. Има ли кой да работи в България?. // Дойче веле, 8 септември 2016. Посетен на 11 август 2018. (на български)
  54. Цеков, Николай. Под 4 милиона българи през 2100 година?. // Дойче веле, 12 февруари 2018. Посетен на 11 август 2018. (на български)
  55. а б Събев, Владимир. Demographic catastrophe in Bulgaria to result in economic collapse. // Българско национално радио, 9 януари 2018. Посетен на 11 август 2018. (на английски)
  56. Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България. // Капитал, 15 март 2012.
  57. If hell is other people, Bulgaria is paradise. // The Economist, 11 януари 2018. Посетен на 11 август 2018. (на английски)
  58. Demographic crisis in Bulgaria deepening. // Българско национално радио, 12 март 2012. Архив на оригинала от 5 ноември 2013. Посетен на 11 август 2018.
  59. Country Comparison: Birth Rate. // CIA World Factbook. Централно разузнавателно управление. Посетен на 11 август 2018. (на английски)
  60. Country Comparison: Death Rate. // CIA World Factbook. Централно разузнавателно управление. Посетен на 11 август 2018. (на английски)
  61. а б State of Health in the EU. Country Health Profile: Bulgaria 2017. // Европейска комисия. с. 1 – 12. Посетен на 12 август 2018.
  62. Bulgaria: Health Care & Long-Term Care Systems. // European Commission. Посетен на 20 май 2018.
  63. а б Georgieva, Lidia и др. Bulgaria Health system review. // Health Systems in Transition 9 (1). European observatory on health systems and policies, 2007. с. xvi, 1, 2, 3, 12.
  64. Николова, Десислава. Иди в моята болница. // Капитал, 9 декември 2011. Посетен на 11 август 2018.
  65. Николова, Десислава. Черната каса на държавата. // Капитал, 23 февруари 2018. Посетен на 11 август 2018. (на български)
  66. Лъжата, наречена здравеопазване. // Капитал, 23 февруари 2018. Посетен на 11 август 2018. (на български)
  67. Lopert, Ruth. 8. Pharmaceutical Policy in Bulgaria. // Pharmaceutical Policy in Countries with Developing Healthcare Systems. Springer, 2017. ISBN 978-3-319-51673-8. с. 151 – 152. Посетен на 12 август 2018.
  68. Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС. // Капитал, 15 май 2012. Посетен на 12 юни 2012.
  69. Брошура на НСИ, 2018, p. 16
  70. Bulgaria: University Ranking. // Times Higher Education. Посетен на 12 август 2018.
  71. Лошото българско образование спира инвестициите. // Money.bg, 20 септември 2010. Посетен на 12 юни 2012.
  72. International study: 40% of Bulgarian ninth-graders functionally illiterate in science, maths and reading. // The Sofia Globe, 12 юни 2016. Посетен на 12 август 2018.
  73. Field Listing: Literacy. // CIA World Factbook. Централно разузнавателно управление. Посетен на 12 август 2018.
  74. Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. // НСИ, 2010. Посетен на 30 април 2010.
  75. Българите на дъното по заплати в ЕС, Стандарт, 1 юни 2012
  76. Real GDP per capita. // Евростат. Посетен на 10 юли 2019.
  77. Последни сме в ЕС по БВП на глава от населението, първи – по ръст на заплатите, Класа, 21 юни 2011
  78. Nominal labour productivity per person employed (ESA 2010). // Евростат. Посетен на 10 юли 2019.
  79. Някои работници ще получат допълнителна почивка благодарение на пролетните празници, SETimes, 20 април 2012
  80. GDP per capita in PPS. // ec.europa.eu. Евростат. Посетен на 10 юли 2019.
  81. Официални данни на НСИ за 2017
  82. Microsoft Word - Transport_Strategy_2020_last.doc (PDF). // Посетен на 26 юни 2018.
  83. Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ
  84. Превозени товари и извършена работа, 2010 г., НСИ
  85. Превозени пътници и извършена работа, 2010 г., НСИ
  86. Външна търговия на България за 2011 г. – окончателни данни (PDF). // nsi.bg. НСИ, 2012. с. 10 – 12. Посетен на 10 септември 2012. (на български)
  87. John Noble Wilford. A Lost European Culture, Pulled From Obscurity. // The New York Times, 30 ноември 2009. Посетен на 4 януари 2013. (на английски)
  88. Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press. Flirting with Civilisation. // The New York Times, 1 декември 2009. Посетен на 4 януари 2013. (на английски)
  89. Gerhard Podskalsky: Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459 (от немски Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  90. Кабинетът одобри бюджета за 2008 г., Вести.бг
  91. Гунчева, Елеонора. София 2014 отпадна от игрите. // www.capital.bg. Икономедиа АД, 23 юни 2006. Посетен на 21 февруари 2014.

Библиография

Външни препратки

Държавни институции

Още

България в Първата световна война

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд I абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

ГЕРБ

ГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в България. Тя е основана на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София Бойко Борисов, на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура „ГЕРБ“. Централата на партията се намира в Националния дворец на културата, на площад „България“ №1 в София. Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от Граждани за европейско развитие на България по аналогия с едноименото сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.

Градове в България

Градовете в България към днешна дата са 257 на брой.

В проектоизменение в Закона за устройството на територията, одобрено от Министерския съвет на 26 март 2009 г., градовете се разпределят в категории според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

„много големи градове“ – с население над 200 хил. жители;

„големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители;

„средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители;

„малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители;

„много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.В тази статия градовете са първоначално подредени по настоящ адрес според данни за населението от ЕСГРАОН към 15 юни 2014 г. Прирастът на населението е изчислен за период от 6 месеца въз основата на официалните статистически данни, публикувани от ЕСГРАОН и датирани към 15 декември 2004 и 14 юни 2005 г.С удебелен шрифт са обозначени областните центрове, а с наклонен – градовете, които не са общински центрове.

Посочена е и годината на обявяването им за градове, като данните са взети от Националния регистър на населените места. Там, където не е посочена година, означава, че селището е било град преди 03.03.1878 г. С наклонен шрифт е отбелязана годината на обявяване на селището за т. нар. селище от градски тип.

Гърци

Гърците (на гръцки: Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.

ЕКАТТЕ

Единният класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) е система от условни означения на административно-териториалните и териториалните единици в България, поддържана от Националния статистически институт. Той е приет с решение № 565 на Министерския съвет от 10 август 1999 година и заменя по-стария Единен класификатор на населените места (ЕКНМ)

Кодът е в зависимост от вида на единицата. Общият вид на класификационния код за административно-териториална принадлежност е:

област: ХХХ

община: ХХХ99

кметство: ХХХ99-88

населено място: 66666

район: 66666–77,където:

ХХХ е трибуквен идентификационен код на областта;

99 е двуцифрен код, уникален за всяка община в съответната област;

88 е двуцифрен код, уникален за всяко кметство в съответната община (може да има водеща нула);

66666 е петцифрен код на населеното място;

77 е номерът на района, уникален за съответното населено място.Първите четири цифри в кодовете за населени места са уникални за даденото селище, а петата цифра се използва като контролна сума. Може да има водеща нула.

Към 31 май 2017, данните са налични в Уикиданни: 7362 ЕКАТТЕ кода за 5305 населени места.

ЕСГРАОН

ЕСГРАОН е абревиатура на Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, създадена през 1977 г. с Постановление №15 на Министерския съвет на Народна република България.

Представлява национална автоматизирана информационна система, която съдържа официални данни за всеки гражданин, разпределени в 21 категории. Поддържа се от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Данните в системата се актуализират периодично. Заедно с националните преброявания на населението и на имущественото състояние те са най-достоверните данни за числеността на населението в селищата и другите административни единици (области, общини и общински райони).

Княжество България

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимост през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

Македонци

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици, посетили Македония през XIX и ранния XX век, твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“. Според други изследователи до началото на 40-те години на XX век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание. Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво – т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво – т.е. македонски българи, македонски гърци.

Междусъюзническа война

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

Моята библиотека

Моята библиотека, наречена още „Читанка“, е българска електронна уеб библиотека за книги, издадени на български език.Проектът за създаването на библиотеката е от края на 2005 г. Той има за цел да осигури на българските граждани достъп до литература на български език от всяка точка на света чрез интернет връзка. Сайтът помага и на незрящите българи да прочетат (слушат) издадените книги. С образователна цел са оформени списъци на четивата, свързани с учебните програми по български език и литература в системата на МОН.За основа за създаването на библиотечния фонд стават електронните библиотеки на Александър Минковски и на Мандор. Развитието им се извършва от немного широк кръг доброволци, които сканират, обработват, проверяват текста за грешки и подготвят за публикуване отделните книги. Работата си извършват самостоятелно или в съдействие с други доброволци.

Събраната техника и поддръжката ѝ на сървърите на уебсайта се извършва на доброволни начала и с участието на спонсори.Използването на библиотеката е свободно и не се заплаща от потребителите.

Публикуваните материали са авторска собственост на създателите им – писатели, поети, илюстратори, издатели и др. Сайтът „Моята библиотека“ не допуска публикуване на издания преди да са изминали най-малко 5 календарни години от годината на първото им издаване в България. Търси се връзка с всички живи български автори за получаване на изрично разрешение да се публикуват творбите им.Книгите са във файловите формати fb2.zip, epub, txt.zip и sfb.zip.

Народна република България

Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г., когато Народна република България е преименувана на Република България. Почти през цялото си съществуване НРБ се управлява от единна обществено-политическа организация – Отечествен фронт, под ръководството на Българската комунистическа партия (БКП)и Българския земеделски народен съюз (БЗНС (казионен)), като това служи за прикритие на тоталитарната същност на режима. БКП е преименувана през 1990 г. на Българска социалистическа партия.

Историческият период след 1947 г. и национализацията до демократичните промени през 1989 г. е известен също и като тоталитарният режим в България, поддържан с помощта на репресивния апарат на Държавна сигурност.

В този период България е член на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Народно събрание

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От 28 май 1885 Народното събрание заседава в едноименната сграда в София, близо до която се намира и площад със същото име.

Окръг

Окръгът е административно-териториална единица на територията на една държава.

Русе

Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в страната. Разположен е на североизточната граница на страната с Румъния. Градът е административен център на община Русе и област Русе, както и икономически, транспортен, културен и образователен център от регионално и национално значение. Населението на Русе е 142 902 души (по данни на НСИ към 31.12.2018 г.), което го затвърждава като петия по големина град в България. Отстоящ на 310 km от София и на 75 km от румънската столица Букурещ, градът е потенциален стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, утвърдената му роля на важен промишлен център, както и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав – Дунав мост. Реката приобщава града и към европейския транспортен коридор № 7, създавайки условия за търговско и круизно речно плаване.

Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало. Още преди хилядолетия (от II в. пр.н.е.) на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост Сексагинта Приста, която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. Налице са археологически находки, свидетелстващи за съществуването на тракийско селище преди възникването на Сексагинта Приста. След опустошаването на средновековния град Червен, който е бил сред важните средища на Второто българско царство, редом със столицата Търновград, голяма част от жителите на разрушената крепост са мигрирали към разрастващото се селище на територията на днешен Русе. По време на османското владичество градът продължава да се развива, като се превръща във важен пристанищен търговски център и военно укрепление.

Русе е роден град на редица български възрожденци, радетели на българския дух, революционери и участници в Освобождението. Редом с това обаче той е и един космополитен за времето си, толериращ различни вероизповедания и възприемащ технологични и социални нововъведения европейски град. След Освобождението градът е най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX-ти и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град.

Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата. Жителите и гостите на Русе имат възможността да се насладят на архитектура, уникална за България. Аристократичният и романтичен дух на града привлича все повече туристи.Девизът на Русе е „Град на свободния дух“.Русе е родното място на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети.

Северна България

Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. В природогеографско отношение релефа е сравнително еднообразен, в по-голямата си част равнинно-хълмист. Тук е концентрирано 36% от населението на България. По-големи градове са Варна, Русе, Плевен, Добрич и Шумен. В административно отношение се включват следните области:

Варна (24)

Велико Търново (25)

Видин (26)

Враца (27)

Габрово (4)

Добрич (3)

Ловеч (8)

Монтана (9)

Плевен (12)

Разград (14)

Русе (15)

Силистра (17)

Търговище (23)

Шумен (16)Площта на Северна България е 48 495,1 km2, а населението към 2011 г. – 2 674 347 души (55,15 души/kм2).

В исторически план днешна Северна България заедно с останалата след 1918 година в Румъния Северна Добруджа е историческата област Мизия, една от трите - заедно с Тракия и Македония - историкогеографски области, в които през 19 век се оформя българската нация.

Списък на селата в България

Това е списък на селата в България, подредени по азбучен ред. Всеки списък съдържа около 1000 села.

Абланица – Голямо Асеново;

Голямо Белово – Калайджии;

Калейца – Неделкова гращица;

Неделково – Скорците;

Скравена – Яхиново.

Царство България

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1946 г. След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Цариград.

В началото на 20 век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 г. и в крайна сметка на 22 септември същата година България обявява независимостта си – Фердинанд I прочита тържествен манифест в старата столица Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата – от „Княжество България“ на „Царство България“.

Краят на Царство България настъпва след окупацията на страната от съветски войски и идването на власт на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 8 септември 1946 е проведен референдум (в условията на чужда окупация) за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република. В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“, въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление. И до днес съществуват съмнения, че този референдум е фалшифициран. В съответствие с тези резултати, на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. Шестото Велико народно събрание приема първата Конституция на Народна република България.

Южна България

Южна България е част от територията на България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. Тази географска област се отличава с разнообразен релеф и природни условия. Тук са концентрирани 64% от населението на България. В Южна България се намира столицата София, както и някои от най-големите градове като Пловдив, Бургас и Стара Загора. В административно отношение се включват следните области:

Благоевград (1)

Бургас (2)

Кърджали (6)

Кюстендил (7)

Пазарджик (10)

Перник (11)

Пловдив (13)

Сливен (18)

Смолян (19)

Област София (20)

Софийска област (21)

Стара Загора (22)

Хасково (5)

Ямбол (28)Площта на Южна България е 62 414 км2, а населението към 2011 г. – 4 690 223 души (75,15 души/км2).

Flag of Bulgaria.svg България по теми
История
Политика и
икономика
География
Области
Общество
Култура
Портал България
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Консултативни членове на Антарктическия договор
Членове
Наблюдатели
Членове
Партньори за
сътрудничество

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.